Проблем в ДГ

Еми как, трудно, как.Аман от агресори.Аз съм учила дъщеря ми да обръща гръб на агресията.Ако някой я притеснява-просто го излолира.Не се саморазправя с него, не отвръща с агресия, подминава простака с мълчание.Подава оплакване към възрастен за помощ-в случая-учителката.Тя е тази, която ще тушира нещата.
Групата на голямата е изключително добра, споена.Тази година дойдоха няколко нови деца, които направо им разказаха играта.Неконтролируеми, без грам уважение към учителя , правят си каквото те си искат.Невъзпитани и агресивни.Правя разлика между буйно, хиперактивно дете и невъзпитано.То личи и по родителя-сутрин ни един от новите не поздравява.Като им кажеш-добро утро те гледат стреснато.
Съберете се родителското настоятелство, подайте жалба.С агресивните трябва да се работи, не да се изолират съвсем, но трявбва работа-да включат и психолога на градината.

Може да кажеш на въпросната баба да изнесе списък с играчките който имат вкъщи и да я попиташ дали от магазина като си хареса нещо просто му позволяват да си го вземе без да си го платят. НЕ знам какво да кажа, то явно това дете си е вече изпуснато и родителите не проявяват никакъв интерес към неговото развитие. Кофти е това, че вие и вашето дете сте длъжни да търпите такова поведение. А и вие се съберете родителите и направете подписка, че не го искате във вашата група, пък директорката да му мисли къде ще го кара. Ако трябва и някоя медия извикайте ако не се случи нищо след разговора с Директора на градината.

Да, съберете се потърпевшите родители и подайте писмена жалба до директорката, колкото по-скоро - толкова по-добре за децата. И да се разправяш с баби и т.н. на детето няма смисъл, щом вместо да се притесни тя ти се обяснява какви играчки да носиш и какви не в градината  И като са видели внучето с чужди играчки и ги прибрали в пликче, що не са ги донесли в градината да ги дадат на госпожата да ги върне на детето от които са взети? Или ако никой не се обади, значи са си техни, егати хората...
Съжалявам не знам какво е "кормити"

Ники не е агресивен , но ми казва , че като избяга от него той ставал по-лош и започвал да го бие.
Лошото е , че децата се страхуват от него , първо защото е 2 глави над всички , второ и доста по-едър от всички.
Баща ми се опита да говори с него , мислех че като е мъж ще има ефект но ''дърт п......ст
изчезни '' го остави с отворена уста и паднал инсулин 2 дена.

Детето е изпуснато, да.ДА , и моето дете знае неприлични думи, но се срамува да ги изговаря на глас.Т.е.-не държа децата си под похлупак и не мия устите им със сапун за лоша дума.Но да псуваш откровено на 5 години е зле.Много зле.Не е честно да го кажа, но....тези си плачат да се "отървете" от тях.Жалби, залейте ги с жалби-директорката, всички.Съберете се повече, и съседната група, от където са го изгонили.Не се примирявайте с-ще поговорим с родителите-от директорката, защото нали спомена, че са близки...

Малкият агресор ще продължава да бие, плюе, дращи и пр. останалите деца. Едва ли подписки и молби до директорката ще го спрат.
За да спре да прави тези "диващини", трябва преди всичко семейството му да се намеси.
Лично аз ще настоявам за родителска среща, на която да се обясни на родителите на въпросното дете, че поведението му е неприемливо.
От това, което описваш като поведение на бабата си представям какви ще са и родителите на "младежа".

Именно, но аз не вярвам-
1-че родителите ще се веснат на тази родителска, ще се съберат потърпевшите само.
2-дори и да дойдат-резултат няма да има, родителите тепърва да се превъзпитат с една родителска няма да стане.Факт е, че бабата не се е смутила от това, че внука е прибрал чужда вещ/предполагам насилствено отнета/, аз не очаквам на родителската да реагират по различен начин..
3-молбите и жалбите са , за да се подплатят за едно евентуално изгонване на агресора.

Попитах същото , отговори ми че Ники му ги бил подарил.

Кормити са едни пластмасови де да знам хора ли животни , нещо средно от Джетикс тв някакво филмче.

пенелопа , но все пак трябва да има диалог с родителите на това дете, освен жалбите и молбите срещу него.
Аз винаги съм защитавала мнението, че не децата са виновни, а техните родители.
Нека по някакъв начин се помогне на това дете-агресор. Лесно е да бъде изключено и преместено в друга ДГ. Там ще се повтори същият сценарий, а у детето ще се затвърди усещането, че е аутсайдер. И ще го избие на агресия още повече. А няма вечно да бъде 5-годишно, ще стане и на 15, а "жертвите му" ще се множат. Начините му на нараняване ще станат и по-жестоки.
Разговорът с родители трябва да бъде насочен именно към това, че детето им се нуждае от консултация със специалист.
Ако детето бъде просто отстранено от ДГ се получава онзи сталински девиз:"Има човек, има проблем. Няма човек, няма проблем.".
Хубаво е да мислим за собствените си деца преди всичко, но нека помогнем и на чуждите, когато това се налага и е по силите ни.
А пък и каква е гаранцията, че няма да се срещнем със същия този агресор след две-три години в кварталното училище.

Това безспорно е така, аз не го оспорвам, затова съм и написала-няма да е честно, но---да са подготвени за отпор.Защото, ако все пак родителите не положат усилие-промяна няма да има, и аз, колкото и д а се опитвам да приобщя и да науча и да социализирам и да възпитам и да помогна-те не видят ли нуждата за собственото си дете-резултат няма да има.И да-жалко е, дете е, никой не казва, че е виновно то, но винаги е имало и ще има такива, така израстващи хора.Това не означава, че всеки път аз ще обръщам и другата буза и ще моля за промяна.То има граници.
Агресори със сигурност има в училище, да, и ще ги срещнем.И аз ежедневно се сблъсквам с такива.Хора, порастнали така.Факт е.Със сигурност и техните родители са ги викали на разговори.

Точно, за да се държи едно дете по този начин, пределно ясно е, че родителския контрол куца, ако въобще го има... Проблемът се отнася към педагозите в групата и към директора на заведението. А педагозите и директорът трябва да намерят решение, да си говорят с родителите, да преместят, дори изключат детето, ако няма алтернатива и подобрение.
Не е работа на родителите да търсят и  да се обясняват с другите родители, баби и прочие. Вярно, ако е някакъв лек инцидент или единичен случай може да говориш с отсрещните родители и да не занимаваш персонала, но тук не става въпрос за подобно нещо. А и самите учителки в групата явно имат проблем, щом не могат да усмирят малкия "агресор" и той продължава да тормози останалите деца...


Не можеш да накараш някого да погледне сериозно на нещата, ако според него няма проблем. Детето е преместено вече от  една група, промяна в поведението няма, явно няма и действие от страна на родителите. Аз лично мисля, че не е моя работа да превъзпитавам чуждите деца или да превъзпитавам самите родители. Ето karla се е опитала да говори с бабата, баща и с детето, уви... Всъщност не, че не може, просто според мен няма смисъл...

Незнам как ще ви прозвучи, но ще кажа на детето си да го набие. Но аз си познавам детето и знам, че ако някой я закачи  неправомерно тя  ще отвърне и затова не се тревожа от агресори. Смятам, че  колкото и жалби да се пускат,  нищо няма да излезе.

И аз имам този проблем с тази разлика, че ние сме 1-ва група т.е. деца на по 3 години. Има едно момче в групата, което постоянно удря, дере или взима играчките на моето. Последната седмица имат госпожа по заместване и положението стана нетърпимо - всеки ден има поне по една нова драскотина по лицето от това момче. Редовните му госпожи явно някак успяват да овладеят проблема, а тази сега все още не ги познава или не се опитва изобщо (вече 4 ден не запомни името на сина ми).
Сина ми не се бие, което отчитам като грешка във възпитанието му. Дали факта, че той всеки път, когато другото дете го удари или одере, му обяснява, че така не е хубаво, възпитано и го боли, му помага? Ми, не! И отминаването не му помага - пак се връща одран и ударен. Та, по въпроса мога да кажа само, че лично аз съжалявам, че съм го научила да не отвръща. Сега мъжа ми го учи на противното - да се защити. Да научиш детето ти да бъде добро, в момента за мен се приравни на как по лесно да тормозят детето ти.
По темата конкретно - съберете се повече майки (щом има много пострадали деца) и при директорката, и жалба. Не мисля, че аз мога да превъзпитам чуждо дете за 5 минути или с 2-3 думи, още  повече щом и семейството му работи в обратната насока.
Единственно мога да се постарая да защитя своето дете.

"Точно, за да се държи едно дете по този начин, пределно ясно е, че родителския контрол куца, ако въобще го има... Проблемът се отнася към педагозите в групата и към директора на заведението. А педагозите и директорът трябва да намерят решение, да си говорят с родителите, да преместят, дори изключат детето, ако няма алтернатива и подобрение.
Не е работа на родителите да търсят и  да се обясняват с другите родители, баби и прочие. Вярно, ако е някакъв лек инцидент или единичен случай може да говориш с отсрещните родители и да не занимаваш персонала, но тук не става въпрос за подобно нещо. А и самите учителки в групата явно имат проблем, щом не могат да усмирят малкия "агресор" и той продължава да тормози останалите деца..."

Благодаря за съветите!
Току що майка ми говори със сестрата , значи детето наистина е проблемно , но Директорката го правела от жал , защото в никоя друга градина с такова досие нямало да го приемат и ще цитирам думите:
"Трябва да го избутаме до край"
Имали семейни проблеми , та кой няма? Не искам детето ми да страда по този начин и аз работя почти денонощно и си гледам сама детето , но искам да му осигуря поне нормално детство.
Ще чакам утре за среща с Директорката , бих желала и с майката да поговоря преди всичко , но тя не се весва в градината.

Не е хубаво, че имат семейни проблеми, но директорката като се прави на състрадателна да се заеме да го стегне, да потърси помощ, ако трябва

Синът ми се оплаква от 1-2 деца, сега само от едно, но нещата виждам как се успоковат

Чудесно е, че директорката е толкова състрадателна, но не смятам, че това трябва да е за сметка на всички останали деца. Смятам, че мнението на Франческа Салиери е добро, което не означава да не правите подписка и да не се разправяте с директорката. Според мен, линията ви на поведение трябва да е такава - оказвайте натиск, но не върху детето и родителите му, а върху персонала. Тяхна работа е да се справят с всякакви деца. Ако нямат ресурс, да търсят допълнителен - консултация с психолог, с някой, който да им каже как да работят с такова дете и т.н. Детската градина е длъжна да осигури безопасност за децата ви, това е първата й работа. Успех!

Само като прочетох каква е била реакцията на бабата ми става ясно, че промяна в поведението на момчето трудно може да се направи при тези обстоятелства. Добре е да се извикат родителите и да се разговаря с тях.

Най-после прочетох едно наистина разумно мнение, относно този проблем. Франческа   
Агресията при 3,4,5,6 - годишните деца, често е вик за помощ. Тези деца имат някакъв проблем и чрез агресията си го показват. Детската градина е мястото, където този проблем трябва да бъде идентифициран и да се направи всичко възможно да се разреши, преди детето да тръгне на училище, където нещата се усложняват в пъти. Какво се получава на практика? Щом в една група има такова дете, родителите на останалите веднага се съюзяват и хайде да направим нещо. Какво? Ами да го изгоним. Да, това е най-лесното. А, после? Същото това дете, отхвърленото, нежеланто "гаменче", достатъчно озлобено и израстнало с какви ли не обиди по негов адрес, вживяло се в ролята на лошия, се оказва съученик на вашето дете. Тогава разбирате, че проблема се връща към вас като бумеранг, но с още по-голяма сила. 
Също така, друга заблуда е, че агресивните деца винаги са продукт на лошо възпитание или липса на нормална семейна среда. Не е така. Може да става дума за нарушения на ЦНС, за хиперактивност, за емоционални разстройства и т.н.
Всеки родител е загрижен за детето си. На никой не му е приятно детето му да бъде тормозено от други деца. Но, вместо да гоните проблемните деца, заемете се с това да научите децата си как да се справят в такива ситуации. Говорете с родителите на тези деца. И ако не може да им помогнете, то поне не им пречете. Не всички родители на агресивни деца са незаитересовани, безотговорни и невъзпитани грубияни. А, може би те страдат повече от вашите насинени или одраскани деца?

Tonita, аз пък благодаря, че някой разбра това, което написах.
Но представи си, че пишещите в тази тема сме родители на деца от една и съща група. Е, само аз и ти сме на едно мнение, че трябва да се помогне на това дете, а защо не и на неговите родители. Останалите вече направиха подписката и "изритаха" детето от групата.
И дори не дадоха шанс на това дете да промени поведението си.
 

За съжаление тези разговори не винаги имат ефект. Имали сме подобни ситуации и първо при родителите съм отивала. Уви, разговорът с майката даде нулев резултат. Единственото, което каза беше "Той вкъщи се държи още по - лошо" и хукна след детето. Таткото пък на другата сутрин ми отговори: "Каквото кажеш, това ще го направя. Пребивам го от бой и пак няма ефект". Аз го гледах ей така  Попитах го дали са се замисляли да потърсят помощ от специалист и отговорът беше: "Ние не можем да се оправим с него, та някой друг ли?".

имах подобен проблем с моя син . в първа група беше започнал да хапе децата . постоянно си носеше играчки от вкъщи , които не винаги връщаше . естествено заваляха оплаквания от него . със съпруга ми му обърнахме внимание в къщи , искахме да разберем какво се случва с него . но единственото нещо , което направихме е да ни обръща гръб и да мълчи . в този период се бяха сменили няколко учителки , които естествено нямаха обяснение какво се случва , за да има ухапани деца , но знаеха , че той е виновен "защото е с една глава над останалите ".помолих приятелка детски психолог да разговаря с него , и успяхме ! оказа се , че той си "брани " играчките и се защитава от останалите деца по този начин . попитах поредната учителка има ли нещо вярно , но отговор не получих . попитах и родителите на едно пострадало дете защо се е случило - все пак детенце трябва да им е споделило , но нъцки. и така един ден отивам да взема малкия , засичам се с майка на една от жертвите , отваряме вратата и какво да видим - сина ми на земята  , а около него 5 момчета, включително и нейното , го ритат и бият , а той се свил и си стиска количката . питам какво става , а те ми отговорят ,че той не си давал играчките и те затова го бият! учителката излиза и започва да се кара на сина ми , защото всички деца плачеха в тоя момент !!!! може да се досетите на какво я направих ! е продължих с терапията на моята приятелка и сега имам едно добро дете , което си споделя играчките .след разговор с другите родители , разбрах , че и техните деца са го провокирали някак . вече нямаме такъв проблем слава богу !  май само с контакт с родителите може да се постигне нещо , стига са ги е грижа за децата им.

Да, трудно е да признаеш, че детето ти има нужда от психолог. Със сигурност, обаче, с бой не се получава. 
Моето дете също има проблем с контрола на емоциите. Твърде импулсивен е и това му създава проблеми в общуването с другите. Какви ли не възпитателни подходи приложихме и резултат нямаше. Накрая се консултирахме със съответните специалисти. С общи усилия и много търпение, нещата потръгнаха. Спорта също доста му помага за изразходване на енергията в правилната посока. Вкъщи вече си държи добре. Сега остава и в детската градина да се оправят нещата.
sonik_f, "филма" с провокациите и ние сме го гледали. Моят, както е импулсивен, само някой да го подразни и сътворява някоя простотия. Но, дразнители винаги ще има. Той трябва да научи докъде е позволено и къде трябва да спре. Сериозно работиме по този въпрос.

аз съм доволна от разговорите със специалист . много кофти ми стана , като си разбрах , че имам проблемно дете и доста ми костваше да помоля за помощ приятелката си  , но резултат има . вече споделя повече и знае , че сме приятели . вече не хапе децата и е по - спокоен . сега е за пример, и даже казва стихотворения пред цялата група без да се притеснява .

агресивните деца... обикновено стават такива защото са обект или свидетел на домашно насилие  и агресия в семейството,

каквото и да е : можете да сезирате отдела за закрила на детето за потенциално дете в риск /изводи въз основа на поведението му/
това поведение е вик за помощ но и глас в пустиня
те да се задвижат, да пратят психолог в групата да го понаблюдава, те знаят как да подходят към родителите, а и учителките сигурно също им е писнало и ще съдействат да се омиротворят нещата.
не можете да накарате самите родители да отидат или да го заведат на психолог.

Много правилно, това даже е най- умният ход и според мен. Директорката след като е състрадателна, не страда ли за вашите бити деца?

Много обичам генералните заключения. Всички под един знаменател. Всички агресивни деца са лошо възпитавани. Всички кротки деца живеят в нормална среда. Да, ама не.
Едно си знае баба, едно си бае.

С това изобщо не мога да се съглася. Познавам дете, което е агресивно, но съм убедена, че не е свидетел на домашно насилие в семейството. Дори рядко му се карат и на него. Не може всички да се слагат под един знаменател.

В детската градина на мойто дете има психолог и когато учителките видят нещо обезпокоително в поведениета на едно дете задължително се консултират.

Това е добре, че има психолог и може да се консултират учителките.

Е, това е 5 годишно дете, не е дори на 3. Какво казват госпожите по случая? Какво значи да го избутат, нали после у-ще го чака. Там как ще е?
След като е системно и към всички деца, значи детето е проблемно и с невъзможност за групови занимания. Подайте оплакване, няма ли такава възможност, при положение, че всички останали родители сте на едно мнение по въпроса?
След като майката не се вяска в градината, явно е доста запусната работата.
Интересно ми е, ако един ден някоя друго дете все пак отвърне и го контузи дали няма да заприпка на бърза ръка да се жалва въпросната незаинтересувана майка.

Съгласна съм с горните мнения, че не е задължително да е свидетел на насилие, но при тези отговори на бабата и това, че майката така и не е дошла за разговор, явно няма да е съвсем безпроблемно семейството. При положение и че го местят заради оплакване от друга група, не може да не знаят, че детето им е с проблеми и нужда от специалисти. Показали ли са документ, че му се провежда терапия?

Моя беше в ясленска възраст, когато хапеше деца, заради неразбиране на речта, но съм го водила на невролог, пиеше лекарства, имах си документи какви са проблемите на детето. Специално обясних на госпожите какъв подход да имат към него, за да избягват проблемите(не че веднага се вслушаха, де. Знаеха си тяхната докато не станаха някои инциденти и тогава започнаха да се държат адекватно), така, че видно е че тази майка не е направила всичко необходимо за справяне с проблема на детето си.

Хайде и аз да споделя, приемайте го както искате обаче заради такова агресивно дете, на което родителите, които с поведението си са го пообъркали, не обръщат внимание и не търсят помощ с психолог/ което е тяхна работа/, а не на персонала в ДГ, сега моето дете има нужда от такъв/психолог/, защото мига на парцали и стиска с очи непрекъснато  ,не иска да ходи на детска, защото въпросното дете го бие и тормози, и сега понеже няма и необходимият персонал който да се грижи за такива деца/защото ДГ работи по социална програма/, моето семейство, което води що годе спокоен живот/няма скандали и побоища/ ще страда заради някой- е да ама НЕ!!! Да се молят да ми е здраво детето.
Търся психолози и не спя..... е ще им разкажа играта и на родителите и на директорката....
Да съсипваш здрави деца.Само го местят от една група в друга и то нямало проблеми, е сега ще има....

Ето, това е основният проблем. Липсата на достатъчно персонал. Наличните учителки и пом. възпитателки, нямат мотивация, а понякога и нужната квалификация, за да работят с проблемни деца, защото и без това заплащането е мизерно. Към това, като добавим и огромната бройка деца в една група, картинката се оказва плачевна.
Наистина, детските градини в този им вид, не са в състояние да отговорят на нуждите за адекватно отглеждане, възпитание и обучение на децата. Алтернативата - частна детска градина, не е по джоба на всеки родител. Уви. 

Излиза, че във всяка ДГ има по едно- две такива деца. И в нашата група (І-ва) има едно което го познава цялята градина и когато кажеш, че има проблем м/у децата и кажеш имената им реакцията на всички учителки е "А той ли, те родителите му са по особени, а пък детето е трудно, никой не може да се оправя с него." И защо моето трябва да ходи нахапано, надрано, със скъсани блузи всеки ден, а онзи ден беше и подстригано !
Лошото е, че голяма част от родителите се засягат когато им кажеш, че детето има проблем с общуването и започват да те обиждат и нападат. За това моето мнение е, че не трябва родителите да се разправят по между си, а да се търси съдействието на персонала в ДГ.

това е много сложно положение . сина ми имаше проблеми , но смея да твърдя , че в къщи  не  е ставал свидетел на агресия  . след взетите мерки се оправи , но това е частен случай . не мисля , че всички деца са под един знаменател .детето може да сигнализира , че има проблеми , но не задължително те да са в къщи - нашият беше в дг и по- точно в останалите деца . сега именно те са проблемните , но учителката здравата се труди по въпроса - просто ги ангажира повече и има резултат от това .

Взе си детето от градина подстригано?