... с гледането на децата? Има ли такъв момент или всичко със задна дата е по-лесно от днес?
- Публикувана: 19 фев. 2009, 11:30 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2009, 12:38 ч.
Кога ви стана по-лесно?
Аз мога да кажа, че имам много "лесни" деца... голямата никакви грижи не ми е създавала, а отскоро е съвсем самостоятелна. А новия бебок е разкош. Направо незнам какво да правя по цял ден...чудя се понякога с какво съм заслужила такива добри деца...особено като чета неволите на някои майки тук във форума.
Еднакво трудно е.В различните периоди само нуждите се променят.
Най-лесно ми беше, когато тръгнаха на детска градина. Четири години и те, и аз си поживяхме добре.
Допреди това - носи, мъкни, сменяй памперси, храни в устата, тичай след детето, че ще се навре под люлките... с една дума - мъка.
А сега - с двама ученици, безкрайно немотивирани да учат допълнително, безкрайно уморени от ежедневното ранно ставане, кисели, капризни... гадна работа.
Допреди това - носи, мъкни, сменяй памперси, храни в устата, тичай след детето, че ще се навре под люлките... с една дума - мъка.
А сега - с двама ученици, безкрайно немотивирани да учат допълнително, безкрайно уморени от ежедневното ранно ставане, кисели, капризни... гадна работа.
Да си родител не е лесно! Така че от тук нататък щом сме поели този дар и тази отговорност лесно нЕма! 
Разликата идва от там , че има периоди ,които са по-напрегнати и такива, които биват по-спокойни!
Иначе всичко със задна дата изглежда много по-лесно , след като е преминало.
На мен сега ми е т.нар. по-спокоен период т.е. имам син на 5години , който говори и се обслужва сам , и гледането е много по-лесно и не чак толкова напрегнато, но пък живот и здраве съвсем скоро ми предстои доста напрегнат период. Очертава се предучилищен момък и живот и здраве хубаво бебе!
Така че няма лесно! Живи и здрави да са ни децата !
Разликата идва от там , че има периоди ,които са по-напрегнати и такива, които биват по-спокойни!
Иначе всичко със задна дата изглежда много по-лесно , след като е преминало.
На мен сега ми е т.нар. по-спокоен период т.е. имам син на 5години , който говори и се обслужва сам , и гледането е много по-лесно и не чак толкова напрегнато, но пък живот и здраве съвсем скоро ми предстои доста напрегнат период. Очертава се предучилищен момък и живот и здраве хубаво бебе!
Така че няма лесно! Живи и здрави да са ни децата !
Еднакво трудно е.В различните периоди само нуждите се променят.
До сега не ми е било кой знае колко трудно.
Единствено покрай проблемите с кърменето и нощното ми неспане се чувствах изтощена, но бебето беше толкова кротко, че гък не казваше и аз успявах поне психически да не се изморявам и може би така понесох по-лесно неспането.
Сравнително трудно беше в периода на прохождане, защото ходих след нея на всяка крачка, да гледам да не се удари. Също и навън, когато се опитваше да лапне всеки срещнат фас, камък или болук. В интерес на истината, адски изнервящо ми беше, понеже улиците са осеяни с всевъзможни боклуци и беше непрекъсната борба.
Но мисля, че истински трудното тепърва предстои. Като започне да се налага, да се тръшка, да иска разни неща, които е трябва да забранявам...
Единствено покрай проблемите с кърменето и нощното ми неспане се чувствах изтощена, но бебето беше толкова кротко, че гък не казваше и аз успявах поне психически да не се изморявам и може би така понесох по-лесно неспането.
Сравнително трудно беше в периода на прохождане, защото ходих след нея на всяка крачка, да гледам да не се удари. Също и навън, когато се опитваше да лапне всеки срещнат фас, камък или болук. В интерес на истината, адски изнервящо ми беше, понеже улиците са осеяни с всевъзможни боклуци и беше непрекъсната борба.
Но мисля, че истински трудното тепърва предстои. Като започне да се налага, да се тръшка, да иска разни неща, които е трябва да забранявам...
винаги има нещо за което ще кажеш че е по трудно,в началото са нацяло зависими от нас -родителите,след 2 годинки почват да стават независими,а сега на 3 мога да кажа че на моменти се опитва да остава сам и да не търси даже компания за игра ,незнам какво ни очаква само повтаря че иска бебе и аз се замислям..
До сега съм нямала особено трудни моменти,въпреки, че гледаме детето сами...Мъжо като е на работа и оставам с бебка...Неудобства съм имала,когато да речем я кърмя,а пък ми се ходи до тоалетна 
Или вляза да се къпя,а тя се разплаче за нещо си...
Може би като проходи ще ми стане трудно
Или вляза да се къпя,а тя се разплаче за нещо си...
Може би като проходи ще ми стане трудно
Е, може би, защото има и едно диво мъжко попълнение, което е на година и половина, та може би и затова. 
То е малко нагло да се изказвам, щото синът ми е само на 2 месеца. Но, като си спомня каква агония беше първите седмици с постоянното неспане и възстановяването от секциото... С всеки ден ми става по-лесно и приятно. Няма го стресът от тоталното неизвестно - какво да направя, как да го направя и т.н. ...
Стана ми чуствително по-лесно когато щерката стана на 2г.Това е грубо, защото към 1г. и 10м. и изби и последния зъб и изведнъж от кисело, мрънкащо, тръшкащо се бебе за 2-3 месеца се превърна в малко момиченце, което можеше що-годе да си каже какво иска. На 3г. стана още по-лесно 
Всички ми казваха "малко дете-малки грижи, голямо дете-големи-грижи" и това ме побъркваше. Да, пак има грижи по каката, но от друго естество. По-скоро трябва да си напрегнеш мозъка, а не да будуваш по цяла нощ или да тичаш с парцал, памперс и шише с мляко до безкрайност, което за мен е ужасно затъпяващо и изтощаващо
Всички ми казваха "малко дете-малки грижи, голямо дете-големи-грижи" и това ме побъркваше. Да, пак има грижи по каката, но от друго естество. По-скоро трябва да си напрегнеш мозъка, а не да будуваш по цяла нощ или да тичаш с парцал, памперс и шише с мляко до безкрайност, което за мен е ужасно затъпяващо и изтощаващо
Най-лесно ми е било, когато синът ми беше бебе, но тогава не мислех така.
Подкрепям
Сега би ми било по-лесно ако не боледуваше толкова
Да отглеждаш деца никога не е лесно... 
Винаги има за какво да мислиш и за какво да се притесняваш.Моите деца са били много трудни бебета.Ревли ви и изискващи цялото ми внимание.Като прибавим и факта ,че мъжа ми постоянно пътува,цялата отговорност изцяло пада върху мен.Имало е моменти ,когато ми се е искало да скоча от балкона 
Но пък си заслужава ,какво бихме правили без тях 
Винаги има за какво да мислиш и за какво да се притесняваш.Моите деца са били много трудни бебета.Ревли ви и изискващи цялото ми внимание.Като прибавим и факта ,че мъжа ми постоянно пътува,цялата отговорност изцяло пада върху мен.Имало е моменти ,когато ми се е искало да скоча от балкона Но пък си заслужава ,какво бихме правили без тях 
Аз мисля, че докато са бебоци са лесни. Т.е. обратното лесно ми беше, сега все по-трудно ми става. Както имаше една поговорка "малко деца-малки грижи,големи деца-големи грижи !"
Ми знам ли
Отмина периода на коликите, тях не ги усетихме много, много, даже изобщо.
Зъбите за момента избиват безпроблемно.
Отмина и обръщането от гръб по корем и страха да не падне от леглото.
Минахме периода когато се изправяше по мебелите и беше още нестабилен.
Минаха първите стъпки и ходи стабилно.
Сега сме на периода "да се докопам до всичко което може и не е вдигнато достатъчно на високо", ходи прав по ръба на леглото....
Не знам кога ми е било по-лесно чесно казано.
Всеки период си има предимства и недостатъци.
Отмина периода на коликите, тях не ги усетихме много, много, даже изобщо.
Зъбите за момента избиват безпроблемно.
Отмина и обръщането от гръб по корем и страха да не падне от леглото.
Минахме периода когато се изправяше по мебелите и беше още нестабилен.
Минаха първите стъпки и ходи стабилно.
Сега сме на периода "да се докопам до всичко което може и не е вдигнато достатъчно на високо", ходи прав по ръба на леглото....
Не знам кога ми е било по-лесно чесно казано.
Всеки период си има предимства и недостатъци.
Аз мисля, че докато са бебоци са лесни. Т.е. обратното лесно ми беше, сега все по-трудно ми става. Както имаше една поговорка "малко деца-малки грижи,големи деца-големи грижи !"
От раждането до 1г. и половина беше супер, никакви грижи не ми е създавала, ни колики е имала, ни зъби усетих кога излязоха, нито е боледувала, занимаваше се сама, заспиваше сама, абе дете мечта и после като му прещрака нещо на това дете, до 3 г. ми разказа играта пакости, пакости, пакости, невъзможана беше после постепенно започна да отминава и вече след 4 г. стана човек
Нощем се будеше до късна възраст, но в просъница си пиеше млякото и въобще не се разсънвахме
и после като му прещрака нещо на това дете, до 3 г. ми разказа играта пакости, пакости, пакости, невъзможана беше после постепенно започна да отминава и вече след 4 г. стана човек Нощем се будеше до късна възраст, но в просъница си пиеше млякото и въобще не се разсънвахме
Малко труден въпрос, но ще се напъна и ще отговоря
Със синът ми, сега ми е по лесно - поотрасна започна мааалко да е по самостоятелен, да не изисква толкова много време и внимание - започна и нощно време да спи що годе нормално...
...с малката, като бебе, сякаш намях дете, но сега - започнах определено да изпитвам трудности
Със синът ми, сега ми е по лесно - поотрасна започна мааалко да е по самостоятелен, да не изисква толкова много време и внимание - започна и нощно време да спи що годе нормално...
...с малката, като бебе, сякаш намях дете, но сега - започнах определено да изпитвам трудности
Моето момче не ми е създавало почти никакви проблеми като бебе. Най-труден ми беше периода докато проходи. Сега е на почти две годинки и мога да кажа, че ми е по-лесно, вече си говорим, разбираме се, заиграва се сам, казва ми какво иска...Прави и бели, но това е между другото. Мисля, че колкото е по-голямо детето по-лесно става.
След като проходи и навърши годинка някъде ми поолекна малко.
Вече стоеше в количката,а преди това не искаше-рев,рев и пак рев,аз го нося на ръце,а с другата бутам количката.И в нас го разнасях постоянно.Когато проходи ми стана много лесно,защото щъкаше напред-назад,а аз успявах да свърша нещо.Разходките бяха ок,бягаше насам-натам,ритахме топка и т.н. Ама като наближи 2 и отново се започна
Сега пък е голям бандит,много се катери,а мен все ме е страх от тези животозастрашаващи високи пързалки и катерушки.Но определено ми е по-лесно.Вече и говори,та се разбираме с думи,не само със знаци и жестове
Вече стоеше в количката,а преди това не искаше-рев,рев и пак рев,аз го нося на ръце,а с другата бутам количката.И в нас го разнасях постоянно.Когато проходи ми стана много лесно,защото щъкаше напред-назад,а аз успявах да свърша нещо.Разходките бяха ок,бягаше насам-натам,ритахме топка и т.н. Ама като наближи 2 и отново се започна
Сега пък е голям бандит,много се катери,а мен все ме е страх от тези животозастрашаващи високи пързалки и катерушки.Но определено ми е по-лесно.Вече и говори,та се разбираме с думи,не само със знаци и жестове
ми за мен лично, колкото по-голямо е детето е по-лесно, естествено всяка възръст си има проблемите, но самото дете става все по-самостоятелно и по-разбиращо и разсъждаващо, което помага
Определено по-лесно ми стана като свършиха коликите и спрях да се цедя и беби започна да спи сама в стаята си т.е. някъде 5-ти месец.После остана вечерния рев от 17-20ч. и ми късаше здравата все още останалите нерви.След година ми стана още по-леко.Тичането след нея ми се струва забавно,на фона на другите екстри,които ми предлагаше преди това.Сега и говори и е забавна,въпреки че винаги съм нащрек.
Като беше бебе ми беше най-трудно физически и психически-имам ли кърма,нямам ли,защо не е акало 3 дни,защо е качило по-малко,заспиваше с люшкане в люлка/понякога отнемаше около 1-2 часа/,а нощем като по часовник на всеки час се размрънкваше.През деня спеше 2 пъти по 30-40 минути,а вечер заспиваше към 23.00-23.30 и ставаше към 6.00 часа.
Откакто направи 1 годинка нещата станаха много по-лесни-научи се да заспива сама в леглото си,вечер си ляга в 21.30 и става в 8.00 като цяла нощ не й чувам гласа.
През деня започна да спи по 3 часа-от 14.00 до 17.00часа
Заиграва се сама,само да й дам нещо,което не е виждала и може 1/2 час да го изучава и да не ми обръща внимание.
Откакто направи 1 годинка нещата станаха много по-лесни-научи се да заспива сама в леглото си,вечер си ляга в 21.30 и става в 8.00 като цяла нощ не й чувам гласа.
През деня започна да спи по 3 часа-от 14.00 до 17.00часа
Заиграва се сама,само да й дам нещо,което не е виждала и може 1/2 час да го изучава и да не ми обръща внимание.
След няколко дена ставаме на 7 мес. До този момент първите 3 мес. ми беше трудно. Първият месец бях изтощена , имах анемия. След това колики, приспиване само на ръце. Чаках с нетърпение събота и неделя татито да помага, да ме отмени, дори бях доволна само да измие шишетата и да превари вода- толкова ме изнервяха тези неща. Но след този период тя си създаде режим, вече и знам номерата, както казват познавах си детето кога и от какво има нужда и ми е много по-лесно. За по нататък не знам как ще е, но живи и здрави е важно да сме.
За всеки явно е различно. И така би трябвало да е. Децата са различни. Колкото по-голям става ми става по-лесно.
Аз имам ужасни спомени от бебешкия период. До лудост съм стигала от безсъние. Нищо не можех да свърша, нито в домакинството, нито за по-голямото си дете, нито за себе си. Постоянен рев беше и спеше на ръце. Бях се зомбирала.
След 8-9 месеца ми поолекна. Защото на 9 проходи и стана по-самостоятелен. По-спокоен стана. Спеше сам, не на ръце.
С всеки изминал ден ставаше все по-лесно. Започна да разбира и много да ме слуша. Абее много добричък ми е сега /на 1г 4 мес. е ./, даже ми помага Направо не мога да повярвам, че това е ревящият вързоп.
/Други с деца на тази възраст точно сега взеха да се оплакват повече.Така че рецепта и правила няма.
Аз имам ужасни спомени от бебешкия период. До лудост съм стигала от безсъние. Нищо не можех да свърша, нито в домакинството, нито за по-голямото си дете, нито за себе си. Постоянен рев беше и спеше на ръце. Бях се зомбирала.
След 8-9 месеца ми поолекна. Защото на 9 проходи и стана по-самостоятелен. По-спокоен стана. Спеше сам, не на ръце.
С всеки изминал ден ставаше все по-лесно. Започна да разбира и много да ме слуша. Абее много добричък ми е сега /на 1г 4 мес. е ./, даже ми помага
Направо не мога да повярвам, че това е ревящият вързоп. /Други с деца на тази възраст точно сега взеха да се оплакват повече.Така че рецепта и правила няма.
Определенно всичко със задна дата е по-лесно.Всеки период в развитието на детето е различен и изисква различни нужди.
За всеки явно е различно. И така би трябвало да е. Децата са различни. Колкото по-голям става ми става по-лесно.
Аз имам ужасни спомени от бебешкия период. До лудост съм стигала от безсъние. Нищо не можех да свърша, нито в домакинството, нито за по-голямото си дете, нито за себе си. Постоянен рев беше и спеше на ръце. Бях се зомбирала.
След 8-9 месеца ми поолекна. Защото на 9 проходи и стана по-самостоятелен. По-спокоен стана. Спеше сам, не на ръце.
С всеки изминал ден ставаше все по-лесно. Започна да разбира и много да ме слуша. Абее много добричък ми е сега /на 1г 4 мес. е ./, даже ми помага Направо не мога да повярвам, че това е ревящият вързоп.
Аз имам ужасни спомени от бебешкия период. До лудост съм стигала от безсъние. Нищо не можех да свърша, нито в домакинството, нито за по-голямото си дете, нито за себе си. Постоянен рев беше и спеше на ръце. Бях се зомбирала.
След 8-9 месеца ми поолекна. Защото на 9 проходи и стана по-самостоятелен. По-спокоен стана. Спеше сам, не на ръце.
С всеки изминал ден ставаше все по-лесно. Започна да разбира и много да ме слуша. Абее много добричък ми е сега /на 1г 4 мес. е ./, даже ми помага
Направо не мога да повярвам, че това е ревящият вързоп. Точно това и аз щях да напиша
Аз мисля, че докато са бебоци са лесни. Т.е. обратното лесно ми беше, сега все по-трудно ми става. Както имаше една поговорка "малко деца-малки грижи,големи деца-големи грижи !"
Съгласна съм,че когато са бебоци са по-лесни за гледане.
На този етап мога да кажа,че като проходи ми стана по-лесно Ноооо времето ще покаже
Ноооо времето ще покаже Странно, обикновено като проходят тичането след тях се увеличава многократно.
Най-лесно ми е било, когато синът ми беше бебе, но тогава не мислех така.
На мен никога няма да ми е лесно.Едно мине,друго дойде.
Иначе ми стана по-лесно когато започна да яде всичко(все нещо гризеше и мируваше),когато проходи(не го разнасях на ръце постоянно),когато проговори(започна по-малко да плаче),когато започна само да се обслужва(тоалетна,миене,хранене,обличане)
Иначе ми стана по-лесно когато започна да яде всичко(все нещо гризеше и мируваше),когато проходи(не го разнасях на ръце постоянно),когато проговори(започна по-малко да плаче),когато започна само да се обслужва(тоалетна,миене,хранене,обличане)
Най-лесно ми беше в 4мес., през останалото време никак не ми е, но то си зависи и от настроението и нагласата в момента, в който пише човек за това, при това нямам база за сравнение с друго свое дете, а пък чуждите на пръв поглед понякога изглеждат лесни, но майките им си знаят най-добре как са вкъщи, нали?
Мен пък сега ми е лесно и се чудя кога ще стане трудно...
точно де - сега му е лесното, колкото по-голямо става толкова по-трудно. особено ако спи по цяла нощ (като дъщеря ми)....
Пак се връщам да споделя с болка, че последните дни ми е най-трудно. Такива притеснения и ревове изревах - детето ми се разболя за първи път, а дори не се знае какво и е точно, направо ме беше страх да не я загубя. Затова всичко останало до преди това ми се струва много лесно, само здрава да е, останалото само ни калява търпението, волята, благородството, ако щете и т.н. все неща от полза, според мен, не само изхабени нерви и отегчение, де.
Аз гледам да се забавлявам, не да мисля колко ми е трудно 
Имало е моменти, в които съм изпадала в кризи. Не малко пъти съм ревала от нерви и напрежение, но това се дължи на факта, че уча и по време на сесия ми е много трудно. През другото време нямам оплаквания Като малък спеше по цял ден, сега дрънка нещо по цял ден. Едва ли ще стане лесно някога
Имало е моменти, в които съм изпадала в кризи. Не малко пъти съм ревала от нерви и напрежение, но това се дължи на факта, че уча и по време на сесия ми е много трудно. През другото време нямам оплаквания Като малък спеше по цял ден, сега дрънка нещо по цял ден. Едва ли ще стане лесно някога 
От трудно до трудно има огромна разлика.
Както са казали мамите преди мен"Малки деца-малки проблеми,големи деца-големи проблеми.
Като бебета е трудно ,но знаеш че повечето неща зависят от теб и можеш да направиш най-доброто за бебето си.
Вярно е ,че си недоспал-обаче бебето е пред очите ти.
Вярно е ,че го разнасяш на ръце,вършиш куп неща,умората те наляга като за световно ...обаче то е едно цяло с теб.
По принцип към 3-4 годинки са вече по- лесни за гледане.
Като станат обаче на 8-9-10 години....тогава нещата стават толкова сложни ,че отново става доста по-трудно.
Опасностите,от които трябва да предпазваш /да помагаш и посочваш/ на едно по-голямо дете са много повече.
Както са казали мамите преди мен"Малки деца-малки проблеми,големи деца-големи проблеми.
Като бебета е трудно ,но знаеш че повечето неща зависят от теб и можеш да направиш най-доброто за бебето си.
Вярно е ,че си недоспал-обаче бебето е пред очите ти.
Вярно е ,че го разнасяш на ръце,вършиш куп неща,умората те наляга като за световно ...обаче то е едно цяло с теб.По принцип към 3-4 годинки са вече по- лесни за гледане.
Като станат обаче на 8-9-10 години....тогава нещата стават толкова сложни ,че отново става доста по-трудно.
Опасностите,от които трябва да предпазваш /да помагаш и посочваш/ на едно по-голямо дете са много повече.
Малки деца - малки ядове,
големи деца - големи ядове!
големи деца - големи ядове!
Аз се бях мобилизирала и не съм усетила трудности и след раждането на сина си.
Но,връщайки се назад във времето,осъзнавам,че досега е било по-лесно,от тук нататък
предстоят по-сложните и важни години по отношение на възпитанието на децата.
Стана ми чуствително по-лесно когато щерката стана на 2г.Това е грубо, защото към 1г. и 10м. и изби и последния зъб и изведнъж от кисело, мрънкащо, тръшкащо се бебе за 2-3 месеца се превърна в малко момиченце, което можеше що-годе да си каже какво иска. На 3г. стана още по-лесно
Всички ми казваха "малко дете-малки грижи, голямо дете-големи-грижи" и това ме побъркваше. Да, пак има грижи по каката, но от друго естество. По-скоро трябва да си напрегнеш мозъка, а не да будуваш по цяла нощ или да тичаш с парцал, памперс и шише с мляко до безкрайност, което за мен е ужасно затъпяващо и изтощаващо
Всички ми казваха "малко дете-малки грижи, голямо дете-големи-грижи" и това ме побъркваше. Да, пак има грижи по каката, но от друго естество. По-скоро трябва да си напрегнеш мозъка, а не да будуваш по цяла нощ или да тичаш с парцал, памперс и шише с мляко до безкрайност, което за мен е ужасно затъпяващо и изтощаващо
За мен сега е доста по-лесно, от колкото като бяха бебета.
Сега вече разбират и могат да си кажат всичко. Играем, забавляваме се. Понагат ми.
Нямат нищо общо с ревящия вързоп.
=========
Според мен обаче най-трудното предстои. Голяма отговорност е да възпиташ детето си, да го научиш на живота, да го усетиш и да му дадеш правилна насока. Ей това е трудна и отговорна задача.
Когато децата пораснат страховете и притесненията също растат. Имам в предвид възрастта на пубертета. Важна е средата, но и и личният пример. Така, че няма лесно родителство. /освен ако друг се грижи за децата ти/
Сега вече разбират и могат да си кажат всичко. Играем, забавляваме се. Понагат ми.
Нямат нищо общо с ревящия вързоп.
=========
Според мен обаче най-трудното предстои. Голяма отговорност е да възпиташ детето си, да го научиш на живота, да го усетиш и да му дадеш правилна насока. Ей това е трудна и отговорна задача.
Когато децата пораснат страховете и притесненията също растат. Имам в предвид възрастта на пубертета. Важна е средата, но и и личният пример. Така, че няма лесно родителство. /освен ако друг се грижи за децата ти/
Сега мога да кажа, че ми е много по лесно от преди няколко месеца. Сега ходи сама, всичко разбира каквото и казвам (макар че не винаги ме чува) , започва да се заиграва сама. Най трудно ми беше с прохождането, докато стана стабилна и винаги трябва да си до детето и да го държиш
От малкия ми опит до сега мога да кажа че сега ми е най лесно-когато е на около 9 месеца.Това че спи почти не пробудно цяла нощ,и през деня му се събират 3 часа сън-е те това е голям рахат.Родих се просто.Това недоспиване ме убиваше.
Мисля че най-първото и важно условие за да "ти е лесно" е да си имал пълноценен сън и почивка.Тогава всички грижи през деня ще ти се струват по-леки.
Но когато си зверски недоспал, а от там и уморен-ден след ден-тогава ставаш:crazyeyes:
За възпитанието на децата е ясно,там нещата за отглеждането на децата са в съвсем друга насока,мисля че авторката има впредвид преди всичко физическите усилия при обгрижването на едно малко бебе и дете
Мисля че най-първото и важно условие за да "ти е лесно" е да си имал пълноценен сън и почивка.Тогава всички грижи през деня ще ти се струват по-леки.
Но когато си зверски недоспал, а от там и уморен-ден след ден-тогава ставаш:crazyeyes:
За възпитанието на децата е ясно,там нещата за отглеждането на децата са в съвсем друга насока,мисля че авторката има впредвид преди всичко физическите усилия при обгрижването на едно малко бебе и дете
На мен никога не ми е било трудно, не ми е тежало.
Вярвам, че всичко е въпрос на нагласа. Когато човек се нагласи положително и има за цел да се наслади на времето, което има с малкото ангелче, няма трудни моменти. Всичко преминаваш с умивка на уста и благодарност, че именно на теб се е случило. Благодарна съм на Бог за всяка секунда, прекарана със семейството ми и поради тази причина не ми е било тудно. Вярвам, сигурна съм, че всичко е на психологическо ниво.
Вярвам, че всичко е въпрос на нагласа. Когато човек се нагласи положително и има за цел да се наслади на времето, което има с малкото ангелче, няма трудни моменти. Всичко преминаваш с умивка на уста и благодарност, че именно на теб се е случило. Благодарна съм на Бог за всяка секунда, прекарана със семейството ми и поради тази причина не ми е било тудно. Вярвам, сигурна съм, че всичко е на психологическо ниво.
При мен лично има периоди- в началото ми беше много трудно, после от 6 до към 9 месеца беше истинско удоволствие , после пак последва доста труден период , сега в момента ми е много приятно , не лесно , но много по- спокойно! Знам , че ще има много още по- трудни моменти в зависимост от особеностите на възрастта , но както то децата растат , така и ние растем като родители и се чувстваме по- уверени.. Научих се да отделям време за почивка, макар и малко лично време ,хоби...когато е възможно 
-Въпреки че се гледаме сами- намира се време за всичко , стига да се организираш
-Въпреки че се гледаме сами- намира се време за всичко , стига да се организираш
На мен ми е невероятно лесно да гледам деца, съвсем сериозно.
Имам 2 - с четири години разлика. Бебенце на 4 месеца, и батко на 4 години и 5 месеца. Много по-лесно, отколкото да ходя на работа, макар, че и работата ми не беше трудна. Незнам как го правя, но намирам време за всичко, и за себе си. Дори когато съм с двете.
Имам 2 - с четири години разлика. Бебенце на 4 месеца, и батко на 4 години и 5 месеца. Много по-лесно, отколкото да ходя на работа, макар, че и работата ми не беше трудна. Незнам как го правя, но намирам време за всичко, и за себе си. Дори когато съм с двете.
Майчинството с дъщеря ми ми беше лесно цялото, защото тя беше великолепно бебе - спи, където я сложа, яде всичко, разхожда се кротко в количката, златна беше. Трудното беше, че още учех магистратурата си, но това е друга тема. Второто майчинство ми беше лесно след 2-ия месец, когато свикнах с мисълта, че сама ще се оправям с две бебета, а и те още бяха кротки. Като направиха година и като проходиха.... започна веселотоооооо.... 
Трудното беше, че още учех магистратурата си, но това е друга тема. Второто майчинство ми беше лесно след 2-ия месец, когато свикнах с мисълта, че сама ще се оправям с две бебета, а и те още бяха кротки. Като направиха година и като проходиха.... започна веселотоооооо.... 
Ами като цяло моите деца са лесни за гледане.
Старая се да откликвам на техните нужди, които се променят според възрастта. Понякога ми е трудно да балансирам с всичките си ангажименти и задължения, но гледам да не се затормозявам много и да не се амбицирам да съм перфектна. Когато аз съм спокойна, и децата са спокойни и не създават проблеми.
Старая се да откликвам на техните нужди, които се променят според възрастта. Понякога ми е трудно да балансирам с всичките си ангажименти и задължения, но гледам да не се затормозявам много и да не се амбицирам да съм перфектна. Когато аз съм спокойна, и децата са спокойни и не създават проблеми.
От малкия ми опит до сега мога да кажа че сега ми е най лесно-когато е на около 9 месеца.Това че спи почти не пробудно цяла нощ,и през деня му се събират 3 часа сън-е те това е голям рахат.Родих се просто.Това недоспиване ме убиваше.
Мисля че най-първото и важно условие за да "ти е лесно" е да си имал пълноценен сън и почивка.Тогава всички грижи през деня ще ти се струват по-леки.
Но когато си зверски недоспал, а от там и уморен-ден след ден-тогава ставаш:crazyeyes:
За възпитанието на децата е ясно,там нещата за отглеждането на децата са в съвсем друга насока,мисля че авторката има впредвид преди всичко физическите усилия при обгрижването на едно малко бебе и дете
Мисля че най-първото и важно условие за да "ти е лесно" е да си имал пълноценен сън и почивка.Тогава всички грижи през деня ще ти се струват по-леки.
Но когато си зверски недоспал, а от там и уморен-ден след ден-тогава ставаш:crazyeyes:
За възпитанието на децата е ясно,там нещата за отглеждането на децата са в съвсем друга насока,мисля че авторката има впредвид преди всичко физическите усилия при обгрижването на едно малко бебе и дете
Абсолютно същото беше и при мен. Макар че Анди още от бебе спеше през нощта доста добре, а след втория месец започна да се буди сутрин чак след 10 часа.
