Дайте съвет. Положението не е розово ...
Наясно съм с факта, че майките искат най-доброто за децата. Независимо дали то е момченце или момиченце и в двата случая борбата е една и съща - нашето отроче да не е прецаканото. Никой не иска да е нито заврян зет, нито да е завряна снаха. Обаче дори и младоженците да се отделят като звено винаги ще го има това от едните или другите родители, че нещо не е наред във взаимоотношенията и да се стига до разправии буквално за глупости изсмукани от пръстите. Такова е моето положение. Вече близо трета година мине не мине време и моята майка ще се хване за нещо да направи проблем на жена ми за това че не я уважавала, че и говорела зад гърба, че незнам си какво била или небила направила. Ей писна ми. Сядал съм не веднъж с нея да ги обсъдя тези неща. Като ги изговорим уж се разбираме за момента и максимум до седмица пак се връщаме в изходна позиция, понеже на майка ми и прищраква нещо че не е така като тя си го представя. Не съм от дърво и последния път ми прекипя и казах, че ми писва. Като глава на семейството споделих ситуацията с жена си и тя още повече и от мен пламна. Стана тя каквато стана. И нали сме хора на приказката решихме да звъннем с майка пак да говорим. Тя така и не пожела затваряше ни телефона или не вдигаше. Не се обади обратно през следващите дни. И положението стигна до стадий в който жена ми вече по никакъв повод не ще и да чува да се събира с нея където и да било.
Аз съм човека, който до сега винаги е вярвал че положението не е безнадеждно и с времето ще се оправи. Дори последните няколко месеца се бяха кротнали нещата с родителите ми, бяхме си затоплили отношенията и всичко беше песен. В деня в който се зарадвах, че всичко си върви прекрасно и нещата се обърнаха на сто и осемдесет градуса.
За себе си знам, че аз съм избрал да живея с този човек и за това сме сключили брак, начертали сме си планове за в бъдещето и т.н. както си трябва. В този момент съм в положение, в което по празници и всякакви събития аз вече немога да се събирам с тези хора. Не, че буквално немога, а трябва да правя избор или или. Тъпо ми е да кажа майната ви на хората с който съм отраснал. Тъпо ми е и на жена ми след толкова време и на нея да кажа майната ти няма да се получат нещата. Понеже Аз искам да се получат. Разговаряхме на дълго и на широко и тя иска да вървим напред или да преценим ако не стават работите да го решим овреме докато не сме си направили потомство. Наясно сме, че няма да е лесно и твърдо ми заяви, че ще си отстоява решението да не се вижда повече с нея. Животът е радост и тъга. Идва питане как да стане така, че и агнето да остане цяло и вълка сит?
Наясно съм с факта, че майките искат най-доброто за децата. Независимо дали то е момченце или момиченце и в двата случая борбата е една и съща - нашето отроче да не е прецаканото. Никой не иска да е нито заврян зет, нито да е завряна снаха. Обаче дори и младоженците да се отделят като звено винаги ще го има това от едните или другите родители, че нещо не е наред във взаимоотношенията и да се стига до разправии буквално за глупости изсмукани от пръстите. Такова е моето положение. Вече близо трета година мине не мине време и моята майка ще се хване за нещо да направи проблем на жена ми за това че не я уважавала, че и говорела зад гърба, че незнам си какво била или небила направила. Ей писна ми. Сядал съм не веднъж с нея да ги обсъдя тези неща. Като ги изговорим уж се разбираме за момента и максимум до седмица пак се връщаме в изходна позиция, понеже на майка ми и прищраква нещо че не е така като тя си го представя. Не съм от дърво и последния път ми прекипя и казах, че ми писва. Като глава на семейството споделих ситуацията с жена си и тя още повече и от мен пламна. Стана тя каквато стана. И нали сме хора на приказката решихме да звъннем с майка пак да говорим. Тя така и не пожела затваряше ни телефона или не вдигаше. Не се обади обратно през следващите дни. И положението стигна до стадий в който жена ми вече по никакъв повод не ще и да чува да се събира с нея където и да било.
Аз съм човека, който до сега винаги е вярвал че положението не е безнадеждно и с времето ще се оправи. Дори последните няколко месеца се бяха кротнали нещата с родителите ми, бяхме си затоплили отношенията и всичко беше песен. В деня в който се зарадвах, че всичко си върви прекрасно и нещата се обърнаха на сто и осемдесет градуса.
За себе си знам, че аз съм избрал да живея с този човек и за това сме сключили брак, начертали сме си планове за в бъдещето и т.н. както си трябва. В този момент съм в положение, в което по празници и всякакви събития аз вече немога да се събирам с тези хора. Не, че буквално немога, а трябва да правя избор или или. Тъпо ми е да кажа майната ви на хората с който съм отраснал. Тъпо ми е и на жена ми след толкова време и на нея да кажа майната ти няма да се получат нещата. Понеже Аз искам да се получат. Разговаряхме на дълго и на широко и тя иска да вървим напред или да преценим ако не стават работите да го решим овреме докато не сме си направили потомство. Наясно сме, че няма да е лесно и твърдо ми заяви, че ще си отстоява решението да не се вижда повече с нея. Животът е радост и тъга. Идва питане как да стане така, че и агнето да остане цяло и вълка сит?
А пък майките им сякаш са родили Бога - слънце 
и активно участват в живота им с наставления към жените им ( новите майки ) как да ги храним, да им мажем гърдичките , когато са болни, да ги дондуркаме!
И всъщност знаеш ли какво направи тя? Ами не ядосваше мен, а себе си и сина си. Тъй като те чета искаш да оправиш нещата...ама това няма да стане току така. Не е проблема в жена ти, само това ще ти кажа. Проблема е само на майка ти! Тя не я ще, тя не я харесва...А пита ли те щастлив ли си с тази жена? Важно ли е за нея, че това е жената, с която искаш да прекараш живота си и да имате деца? Ей това са хора - егоисти...Но стига съм се възмущавала...минах, за да дам съвети, които се надявам да помогнат.
)... еми той не успя да се разбере с тях и затова вече спряхме да се караме за глупости... но пък нашите го приемат - те са на принципа "Щом си го е избрала, аз нищо не мога да направя, само да са щастливи"... и така... 
И си ми е добре. Има си съпруг, на него да му играе сценки. 
