Бъзли!
- Публикувана: 20 фев. 2009, 13:01 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2009, 09:56 ч.
Бихте ли ...
По скоро май не 
Последно взехме двойка младежи от Синеморец до Ахтопол - умирисаха колата, чесаха се, бълхи ни наскачаха, да не говорим (няма връзка с тях), че една оса-ГИГАНТ 
падна от прозореца и се акостира в най-милото ми 
та опищях орталъка 
Нормално е да не спират - прекалено много неизвестни, проблеми и ядове носи подобно нещо
Последно взехме двойка младежи от Синеморец до Ахтопол - умирисаха колата, чесаха се, бълхи ни наскачаха, да не говорим (няма връзка с тях), че една оса-ГИГАНТ падна от прозореца и се акостира в най-милото ми та опищях орталъка Нормално е да не спират - прекалено много неизвестни, проблеми и ядове носи подобно нещо
Вземала съм, даже преди месец взех една баба около 80 годишна, изтървала междуселския автобус, който ходи до града и се чудеше жената как да стигне. Накрая ми даде няколко бонбонки и орехчета в торбичка за да се почерпя 
..взели някого на стоп ?
Хей така, карате си колата, слушате приятна музика, сами сте.
Дълъг път, фарове, спокойствие.
Навън вали дъжд, студено е.
Някой маха с ръка......
Хей така, карате си колата, слушате приятна музика, сами сте.
Дълъг път, фарове, спокойствие.
Навън вали дъжд, студено е.
Някой маха с ръка......
Все пак никога не знаеш този който маха какъв е и какво може да ти направи 
Не бих.
Карам само ролери и трудно бих го носила.
Карам само ролери и трудно бих го носила.
Аз пък само колело.
Не бих,много често карам сама и досега никога не съм спирала ,няма и да спра на стопаджия Все пак никога не знаеш този който маха какъв е и какво може да ти направи
Все пак никога не знаеш този който маха какъв е и какво може да ти направи 
Веднъж качихме майка с дете на около 2г. Късна есен, навън валеше. Когато я видях с детето, тръпки ме побиха. Тя попита за къде пътувахме, оказа се, че е в нашата посока. В колата я заговорих. Жената сподели, че отива при приятелка в съседен град /след нашия/. Мъжът и бил в болница от месец. Не успяла да си плати наема и сега отива при приятелка, която няма телефон, но се надява да я намери в дома и. Нямала друг избор. Мъжът и и тя били от дом за сираци и нямало на кого да разчитат. Детето плачеше - очевидно мокро и гладно.
Поглеждам съпруга ми - пребледнял и стиснал устни. Аз самата не бях на себе си. Смънках му нещо и се разбрахме да я оставим на гарата в нашия град. От там тя ще се качи на влака за града на приятелката си. Така и направихме. Оставихме жената на гарата с достатъчно пари за билет и храна. Прибрахме се у дома, тогава се сетих, че не и дадох координатите си. Ами ако не намери онази жена? Къде ще отиде в този студ с дете на ръце? Упреквах се дни наред. Можеше да направя още нещо за тях.
След около два месеца, мъжът ми се прибира от работа. Разказа ми, че пак е видял онази жена с детето - пак по същия маршрут. Следващият месец я видял пак - два пъти. Оказа се, че жената така си изкарва прехраната.
Поглеждам съпруга ми - пребледнял и стиснал устни. Аз самата не бях на себе си. Смънках му нещо и се разбрахме да я оставим на гарата в нашия град. От там тя ще се качи на влака за града на приятелката си. Така и направихме. Оставихме жената на гарата с достатъчно пари за билет и храна. Прибрахме се у дома, тогава се сетих, че не и дадох координатите си. Ами ако не намери онази жена? Къде ще отиде в този студ с дете на ръце? Упреквах се дни наред. Можеше да направя още нещо за тях.
След около два месеца, мъжът ми се прибира от работа. Разказа ми, че пак е видял онази жена с детето - пак по същия маршрут. Следващият месец я видял пак - два пъти. Оказа се, че жената така си изкарва прехраната.