темата може би не е за тук, но не съм сигурна къде другаде да я пусна...
аз сега съм на работа, ама толкова ме е яд на моя новоизлюпен мениджър, че направо се чудя дали да не си тръгна.
направо съм бясна, а нямам идея как да реагирам.
аз бачкам в тази фирма повече от 3 години вече.
Когато започнах бяхме малка фирма, 5-6 човека.
С много труд (естествено не само мои, но и много мои) фирмата се разрастна, сега вече сме над 30 човека.
шефа ми ми е признателен и ме уважава, както и аз него.
Първия път когато бях бременна ме чака почти 6 месеца да се върна на работа.
звънеше ми буквално през ден, и с много молби и голяяямо увеличение на заплатата успя да ме върне в офиса на половин ден.
Но на него си му трябва човек който да отговаря и за екип на цял работен ден, но пък на мен не ми се бачка вече на цял ден с малко дете. Вече имам по-различни приоритети от преди.
Още повече че след по-малко от година, аз пак съм бременна.
И шефа ми нае нов човек. Първоначално просто за работник, но той малко по-малко се напъха на мениджърската позиция.
И сега си имам маниджър, който дойде от никъде, изобщо няма представа за моята работа до сега и не ме уважава на грам.
С шефа ми вече почти не говоря, трябва за всичко да говоря с него.
А той имам чувството че само се чуди как да ми покаже че той е по-добър от мен....
само ми прави някакви мръсни номерца, които адски дразнят.
Ето например с шефа ми още от преди се разбрахме да идвам по-късно, защото малкия спи, пък и на мен ми беше зле сутрините до скоро.
Но манеджъра ми това толкова го дразни, че непрекъснато ми натяква че идвам прекалено късно.
Не може да го промени, защото с шефа сме се разбрали още от преди той да се появи, но много го дразни.
И сега ми го натякна за пореден път по толкова гаден начин....
Винаги когато минем лимита за продажби за месеца, всички в офиса получават безплатен обяд. Това е така от край време.
И аз преди малко получих съобщение че безплатния обяд е дошъл.
Слязох със всички останали, но за мен нямаше.
Върнах се в стаята ни, но ми стана много гадно... Той се появява малко по-късно, ние сме в една стая, ръфа си сандвича и ми вика:
ей, за тебе нямаше сандвич. ти не беше тук като ги поръчвахме. Ей че гадно! Следващия път ще трибва да вземем и за теб.
Направо ми идваше да му прасна 1. вместо това смотолевих нещо от сорта че сага като съм бременна не мога да ям какво да е, та си нося от вкъщи. Сега ми идва и на мен да си фрасна 1, не можах ли да кажа нещо по-тъпо.
И сега ме е толкова яд на него. Не заради тъпия сандвич, ми как ме злепостави пред всички.
Сега всеки който го попита защо за мене нямаше сандвич, той гордо отговаря, защото съм идвала късно на работа.
ще настрои скоро всички срещу мен...
ако не бях бременна 6-ти месец сега щтях да си хвана шапката и да напусна веднагически! ма сега къде да ходя с този корем....
нова работа да търся сега нямам за кога. А пък не знам как ще издържа тук още 3 месеца... направо минутите броя вече.
Като си помисля преди време че обичах работата си, а и цялата си енергия хвърлих за тази фирма...
а сега заради 1 човек така ми опротивя всичко....
просто не знам какво да правя. И така ме е яд на него...