Нека да не подминаваме този ден...

Тази година ще потърсим прошка най-вече за нас самите. За нас тази година беше колкото красиво, толкова и ужасяващо пътешевствие.
Случи ни се нещо, което не трябва да се случва на нито един човек. В една друга тема писах, че никой не ни даде отговор “Защо?”. Ние потърсихме отговора в себе си и за съжаление го намерихме точно в нас.
Говорихме много. Отдавна не бяхме общували толкова непосредствено, честно и с мисъл, че се бориш за човека до теб.
Нашето мъничко, мечтано Чудо не се роди, защото сърцето му спря малко преди началото на петия месец от неговото пътешевствие заради тежка малформация.
Не се скрихме зад “Случва се”, “Няма да стане отново”, “Така е било по-добре?!?”...
Дадохме си сметка, че се отнесохме към това крехко ангелче, като към всяка част от нашия живот до сега. И мислехме, че сме прави и че това е добрия начин и за него.
Точно когато се е оформяло сърцето му ние отидохме в Египет и Йордания. Друсахме се през пустини, гмуркахме се, качихме се на най-високия връх на Египет посред нощ при -5 градуса, радвахме се на магията на Петра... и всичко това с убеждението, че нашето пънче е силно като нас и това което изживяваме го зарежда с положителната енергия, която получаваме ние.
Не помислихме достатъчно за изтощението, за риска от “екзотични” вируси, за радиацията при самолетните полети, за...много неща. Не помислихме, че когато сътвориш нещо имаш отговорност към него безкрайно по-голяма от отговорността към собствения си живот. Радвахме се, че когато се върнахме лекарите казаха “Всичко е ОК”...
Знаем, че сгрешихме, въпреки че нямахме право на това.
Намерихме болезнената сила да потърсим прошка в себе си. Търсим силата да си простим и да продължим напред. Вярваме, че  трябва да го направим за да дадем дом на тази малка душа. Да я приютим и да я върнем при нас. Направихме грешка, заради която ще трябва да сме по-силни и да се обичаме повече от всякога за да дадем път на нашето ангелче към нас. То чака! И когато сме готови и създадем Дом за него ще имаме щастието да сме заедно.
Надявам се, че в този ден ще си простим! Заради него и заради нас... Заради любовта, която свързва трима ни.

P.S. Иска ми се в тази тема да не коментираме мислите на другите хора, а всеки да каже нещо за своя път към прошката или към...непримиримостта.

Учила са ме, да прощавам и да искам прошка. Не съм злопаметна, може би затова не мога да простя единствено на себе си за  доверието, което дадох...

Винаги през целия си живот съм смятала, че нещата, които ми се случват зависят само и единствено от мен. И благодарение натова винаги съм била добре. Винаги съм се смятала за силна твъяда и креативна личност. Майка ми твърди, че точно по тази причина винаги е била спокойна за мен, че ако нещо не ми е наред съм в състояние да обърна света и да направя така, че да е наред. Никога не бих могла да си простя, че в най-важния в живота ми момент реших да си осигуря спокойствие и да оставя нещата в ръцете на хората. Това е най-голямата грешка в живота ми и не бих могла да си простя. Винаги съм твърдяла, че всяко едно нещо в религията е мъдро и не е случайно, въпреки че не съм религиозна. Точно в това е и смисъла на този ден за прошка - да си простим, за да можем да продължим напред... Има го във всяка една религия в различни форми... Но този път смятам, че не би трябвало да си простя, защото ако го направя може да повторя грешката отново... а не трябва. Никога няма да простя на моя любим мъж, че ме научи да се обличам и врозово, а не само в черно.

Нека не подминаваме този ден................. честно казано ,обаче  аз го подминавам. Не, за да не дам или поискам прошка .Просто всичко вече ми е някакси безразлично ... .

ARGHT ,благодаря ти за темичката, макар, че не беше задължително да е в "Родители прижевели загуба".

Ще се запиша и аз, защото за мен ПРОШКАТА е най-великото нещо.

Преди години не бях такава. Но по пътя си срещах знаци, които успявах да разчитам и да ме учат на духовно израстване.

Научих се да прощавам на себе си, на враговете си, на приятелите си, на родителите си... и въобще на всички.

Очаквам този ден с нетърпение... Да целуна ръка на родителите си и да им поискам прошка.

Ние не трябва да таим обида в себе си към някой, защото това ни пречи на собствения ни път. Ние трябва да обичаме враговете си, да им пожелаем здраве, и да продължим напред.


http://misli.hit.bg/forgive.html

Бъдете здрави!

От кого да поискам прошка, .................и на кого да дам,................как се прощава когато си загубил детето си......................не знам.....................

Marmorana, сигурно е много тежко да загубиш детето си. СЪЖАЛЯВАМ МНОГО.

Но за да се случи това, сигурно има за какво. Всяка мъка има причина, за да бъде дадена.
Хубаво е човек да анализира живота си, обкръжението, родителите си и да открие причината за тази мъка.
Да премахнеш причината, означава да премахнеш мъката.

Пожелавам ти успех в намирането на пътя на своето израстване. Трябва да освободиш душата си, да простиш на този, който е решил да ти даде тази мъка! Всяко изпитание ни прави по-силни. Понякога изпитанията са наистина много болезнени
 
 се за теб!

Съжалявам ама не издържах. Тези, които не разбират защо не си мълчат по-добре?!   nora13: 

нора, извинявай ама ебати глупостите - дори нещата дето пишеш да са така звучат малко глупаво
какво значи "ДА ПРЕМАХНЕШ ПРИЧИНАТА" в случай на смърт????????????????????????????????????
айде помисли как звучи само това и после продължавай
еле пък да пишеш на човек дето му се иска и той да е в гроба колко трябва да израсне и да порасне и....
думите ти нараняват, не носят помощ - затова задръж ги за себе си
не е въпроса че са грешни или дали са верни - не ги казваш когато и където трябва

Защото темата е за прошката ще ти кажа само че ти прощавам, но ти наистина не знаеш какво говориш.
За пореден път се убеждавам, че понякога мълчанието е злато...

  Извинявай ама каква причина в мен, в живота ми, че и в родителите ми???? Плащаме си, защото примерно майките ни като cа били на 15 са обидили някое добродушно момченце, което ги е харесвало ли?!? Внимавай какви глупости пишеш, защото обичната ти прошка, хора с чието нещастие буквално се гавриш,  едва ли ще ти я дадат.

Да, много е тежко да загубиш детето си, nora13. Само мога да се радвам за теб, че не знаеш какво е.
И каква точно е причината, че чак невинното ми бебенце да си отиде. Не крада, не убивам, на никого лошо не мисля, нито пък родителите ми. Извинявай, ама за това си трябва сериозна причина, това е човешки живот.
И за какво израстване ми говориш................
Спирам................

Е ,няма що............. 

nora13 нямам думи,на съштото мнение сам като останалите маичета на АНГЕЛЧЕТА

Благодаря ви!!! 

ARGHT..., видях, че си писал и в тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=362992.0
Когато намерих твоята в този подфорум, открих и същата тази тема. Ти си имал, естествено, съвсем други намерения, пускайки я, но я се върни да прочетеш как всичко в миг се е променило само от едно-две недообмислени изречения. Ето затова, мисля аз, тук остана пусто... Някак не се получи напомнянето за прошката. Наранените сърца на родителите от този форум не търпят нескопосаните и примитивни опити на някой "външен" да ги успокоява с нелепости и "мъдростта на вековете". Виж, в другата тема се е получило някак. "Гостите" във форума просто са ни написали по няколко думи на съпричастност. Това е. Някои по-умело, други - не чак толкова, но все пак никой не си е позволил да се изяви като говорител на Господ и да ни "осветли", че "ТАКА Е ТРЯБВАЛО ДА СЕ СЛУЧИ!".
Стана ми тъпо като прочетох последния ти постинг и затова поразсъждавах малко в темата ти... Иначе деня в личен план, аз го подминах. Не намерих сили в сърцето си да дам прошка за неща, които ме обиждат ежедневно, които ме нараняват, които ме убиват всеки ден... Защото не съм силна. Защото не съм добра. Спрях да съм добра, когато загубих дете. Насявам се Бог да ми даде сили да превъзмогна това. Защото ми се иска да възпитавам сина във всички християнски добродетели. Но е толкова трудно...

И още нещо от мен за този, който ще стигне до тук:
http://www.youtube.com/watch?v=22kPiPILteQ&feature=related
...
Dragonfly out in the sun you know what i mean dont you know
Butterflies all havin' fun you know what I mean
Sleep in peace when day is done that's what I mean
And this old world is a new world and a bold world for me
...

 
Renny  и се чувствам точно като теб, но не намерих думи да го изразя.... и искам само да се помоля:
Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя,
със смелостта да променя нещата, които мога,
и с мъдростта винаги да правя разлика между двете./не съм го измислила аз, за съжаление/
Дано ме разберете...