...или стиска ли ви да последвате сърцето?
- Публикувана: 23 фев. 2009, 11:57 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2009, 15:26 ч.
Прекалено разумни ли сте, за да сте щастливи?
Кокошката или яйцето 
Всеки ден съм разумна, което ми помага ако не да съм щастлива, то поне да съм донякъде успешна в материално-битов план. От време на време обаче, генерално изтрещявам, и почвам да криволича след сърцето си. Случва се и след една две обиколки то да се срещне с разума, но се е случвало и да се попитам "Какво направих?!".
Всеки ден съм разумна, което ми помага ако не да съм щастлива, то поне да съм донякъде успешна в материално-битов план. От време на време обаче, генерално изтрещявам, и почвам да криволича след сърцето си. Случва се и след една две обиколки то да се срещне с разума, но се е случвало и да се попитам "Какво направих?!".
Сърцето какво е само по себе си?
Ами нищо не е. Просто един мускул който се свива и разпуска около 70 пъти в минута. Нищо повече не е сърцето. Виж мозъка е нещо друго. Той е истината. Там е всичко - в мозъка
Сърцето какво е само по себе си?
Ами нищо не е. Просто един мускул който се свива и разпуска около 70 пъти в минута. Нищо повече не е сърцето. Виж мозъка е нещо друго. Той е истината. Там е всичко - в мозъка
Не се замислям дали нещо е разумно или не,за да го направя,щом имам нужда или усещам,че искам да го направя.
Много съм щастлива,как изглеждам отстрани не ме вълнува толкова.Досега интуицията ми не е грешала.Моментите, в които съм се чувствала зле все са били много добре премислени и разумни като действия.На мен обаче не ми харесват и вече не правя така.
Много съм щастлива,как изглеждам отстрани не ме вълнува толкова.Досега интуицията ми не е грешала.Моментите, в които съм се чувствала зле все са били много добре премислени и разумни като действия.На мен обаче не ми харесват и вече не правя така.
Моето сърце винаги си е било на едно място през целия ми съзнателен живот.Имало е обаче моменти,когато мястото на разума се е променяло,дори на моменти е нямало място за разум.Сега като се замисля,била съм щастлива в този период,някак безотговорно щастлива.Сега обаче ,на попрището жизнено в средата,разумът ми си е на мястото повече от всякога.Скучно или не,така съм щастлива сега.
Дълго време не ми стискаше да последвам сърцето си. Заради разума. Оказа се, обаче, че най-сетне постъпих разумно като го последвах.
много точно и хубаво казано
...или стиска ли ви да последвате сърцето?
Стиска ми. Доста съм смела в това отношение. И като цяло никога не се страхувам и не обмислям прекалено какво би станало ако...
Това важи с пъла сила за "сърдечните дела". За останалите неща, като важни решения, които засягат живота ми като цяло, съм типичен представител на зодия Дева
Доста импулсивна съм, следвам чувствата си, не премислям дълго. Досега не съм и грешала. Щастлива съм, може би моя разум не противоречи на сърцето ми.
Първото изречение важи и за мен.За жалост после нещата се променят.Много често греша и си нося последиците от тези мои импулсивни действия.
Конкретно по въпроса май слушам повече сърцето и това определено не ми помага.
...или стиска ли ви да последвате сърцето?
Странно, малоумните не тъгуват ли, щом един раз/ум, макар ,може би некрасив, трябва да ни прави по-тъжни...
Дай определение за "малоумен" и ще ти отговоря.
Странно, малоумните не тъгуват ли, щом един раз/ум, макар ,може би некрасив, трябва да ни прави по-тъжни...
Дай определение за "малоумен" и ще ти отговоря.
Като го измисля, ще ти пиша. В момента имам пристъп на слабоумие.
Изобщо не съм разумна, следователно- следвам каквото там иска да го следвам- сърце, душа, емоция. Дали е правилно, какво се е случило, как е завършило или продължило- не държа сметка. Поне не се питам дали- или. Не разбирам само какво общо има щастието? То е състояние на духа, не на постъпките според мен.
То е състояние на духа, не на постъпките според мен.
Е, все пак състоянието на духа се постига.
Макар, че може да има и перманентно и вродено състояние на духа, изразяващо щастие, но това не знам дали е за което говори Летящата.
Както се казва - истината е винаги по средата!
Който каже че не е послушал сърцето си - нищо не е разбрал от живота! Този който казва че не е послушал разума си, вече може и да е писал в ДиС! Всичко друго е ала-бала и въпрос на собствена преценка за всеки конкретен случай.
Летяща - нищо не казваш!? Доволна ли си от отговорите?
Който каже че не е послушал сърцето си - нищо не е разбрал от живота! Този който казва че не е послушал разума си, вече може и да е писал в ДиС! Всичко друго е ала-бала и въпрос на собствена преценка за всеки конкретен случай.
Летяща - нищо не казваш!? Доволна ли си от отговорите?
Не е Разум - чувства антагонизмът на съдбата ни.
Определено животът ни не преминава под този знак, но идват моменти, в които точно това е изборът на животът ти. Когато в частният ти случай разумът изключва щастието. И това са двете чудовища воюващи в душата. Едното подхранвано от мечтите, другото от страха.
Темата е за себеопознаване и себепризнание.
Щастлива съм въпреки нещастието.....
Нино, мисля, че си приличаме. Възможно е скоро да те обвинят в употреба на наркотици.
Щастлива съм въпреки нещастието.....
Нино, мисля, че си приличаме. Възможно е скоро да те обвинят в употреба на наркотици.
Така и не призна какво взимаш..
Сподели, моля те. 
Кокошката или яйцето
Птеродактила, Рокс
. Прекалено съм глупава, за да съм щастлива.
Години наред бях "разумното момиче на мама" и бях много доволна от себе си. Една приятелка веднъж каза - "Абе гледай ги тия как се веселят" - ставаше дума за чалгаджии в състояние на кючек след N на брой ракии. "Пък ние с тебе, дето сме много интелигентни, изглеждаме като некролози" 
Права беше... Това беше извън темата всъщност. Та скоро след това взех съзнателно решение да съм щастлива. Без да чакам да стане това или да се случи онова. Изясни се, че може да сме щастливи, независимо от това, което ни се случва.
По-късно направих най-неразумното нещо в живота си - реших да послушам сърцето си и да скокна в неизвестното с всичките му последствия. Нито за миг не съжалявам, макар че животът ми сега е съвсем друг, без повечето от нещата и хората, с които бях свикнала и ценях, но пък с много други неща. Продължавам да се уча да не слушам разума толкова... Ама зор. Трудно се изтриват толкова години неправилно обучение Но аз пък съм упорита 
Права беше... Това беше извън темата всъщност. Та скоро след това взех съзнателно решение да съм щастлива. Без да чакам да стане това или да се случи онова. Изясни се, че може да сме щастливи, независимо от това, което ни се случва. По-късно направих най-неразумното нещо в живота си - реших да послушам сърцето си и да скокна в неизвестното с всичките му последствия. Нито за миг не съжалявам, макар че животът ми сега е съвсем друг, без повечето от нещата и хората, с които бях свикнала и ценях, но пък с много други неща. Продължавам да се уча да не слушам разума толкова... Ама зор. Трудно се изтриват толкова години неправилно обучение
Но аз пък съм упорита Веднъж реших да проявя разум,пренебрегвайки сърцето си и мнооого сгреших.
По-добре не мога да го кажа.
28 години разум стигат! Бях послушна достатъчно. Сега ще пробвам другия вариант. Започнах успешно и сега чакам да видя как ще се развият събитията.Така че ми предстои да установя занапред кое ще ми донесе по-голямо удовлетворение. Засега да следвам сърцето се оказва по-удовлетворително.
Родих се на този свят, за да бъда щастлив.
Но защо ли винаги ми е трудно да постигна това? Не знам. Запитах се. Какво е щастие и защо само децата в днешно време могат да изпитат това прекрасно чувство?Не зная какъв е пътя към ЩАСТИЕТО
и дали чувствата или разума да предпочета. Но стигнах до извода че:Няма щастие, щастието е в заслепението, а заслепеният не е щастлив. Щастието е в усмивката, а усмивката лесно може да се превърне в сълза. Щастието е в любовта, но след нея идва раздялата.
Щастието е в успеха, но след него идва погром. Щастието е в пролетта и лятото, но след тях идва зимата. Децата са щастливи, но те порастват. И птичките са щастливи, но те умират. Няма щастие. Не!
Но защо ли винаги ми е трудно да постигна това? Не знам. Запитах се. Какво е щастие и защо само децата в днешно време могат да изпитат това прекрасно чувство?Не зная какъв е пътя към ЩАСТИЕТО
и дали чувствата или разума да предпочета. Но стигнах до извода че:Няма щастие, щастието е в заслепението, а заслепеният не е щастлив. Щастието е в усмивката, а усмивката лесно може да се превърне в сълза. Щастието е в любовта, но след нея идва раздялата.
Щастието е в успеха, но след него идва погром. Щастието е в пролетта и лятото, но след тях идва зимата. Децата са щастливи, но те порастват. И птичките са щастливи, но те умират. Няма щастие. Не!
Никога не съм мислила, че разумът пречи на щастието или обратно, че щастието се постига с много умуване.
Изобщо не бях противопоставяла подобни неща, докато не дойде момент, в който това е неизбежно.
Разум или чувства, сигурност или авантюризъм, любов или спокойна идилия, ежедневна битка или средностатистическо битуване...
Аз още не съм решила какво да избера и не съм щастлива от това положение. Явно съм прекалено разумна, за да съм щастлива.
Изобщо не бях противопоставяла подобни неща, докато не дойде момент, в който това е неизбежно.
Разум или чувства, сигурност или авантюризъм, любов или спокойна идилия, ежедневна битка или средностатистическо битуване...
Аз още не съм решила какво да избера и не съм щастлива от това положение. Явно съм прекалено разумна, за да съм щастлива.
Нито за миг не съм съжалила за нещо,за което съм послушала сърцето си и да- имало е моменти,в които съм се чувствала нещастна,но като цяло мога да кажа,че съм била и съм щастлива от решенията на сърцето си.
За едно нещо се сещам,че ако бях послушала разума си тогава,а не сърцето,сега щях да съм в пъти по-нещастна и от най-нещастните си мигове.
За едно нещо се сещам,че ако бях послушала разума си тогава,а не сърцето,сега щях да съм в пъти по-нещастна и от най-нещастните си мигове.
Какво е любовта? Това е вид безумие, над което разумът няма власт."
Така е твърдял Джакомо Казанова и едва ли можем да не му вярваме.
Така е твърдял Джакомо Казанова и едва ли можем да не му вярваме.
аз също мисля, че разумът не противоречи на щастието, напротив - често пъти го запазва и гарантира. примери за това има много...
Ето - мимолетна връзка с непозната и край на страхотния брачен живот. Не разсъждаваме тук за мотивите на мъжа или жената да кръшне, но разумът би помогнал много в една такава ситуация
Ето - мимолетна връзка с непозната и край на страхотния брачен живот. Не разсъждаваме тук за мотивите на мъжа или жената да кръшне, но разумът би помогнал много в една такава ситуация
