И, ако да в какви сценарии живеете, добър режисьор ли сте, до къде стигате със сюжетната линия?
Тема за самовнушението и до къде може да ни доведе то
Тема за самовнушението и до къде може да ни доведе то
- Публикувана: 23 фев. 2009, 16:38 ч.
- Последно мнение: 2 март 2009, 11:34 ч.
Вкарвате ли се във филми?
Аз съм роден сценарист и режисьор в едно. Животът ми минава точно като филм, в който 90 % от случаите сама се вкарвам...като реша нещо и съм убедена, че е така и че всички така го виждат и усещат. Това понякога води до абсурдни и комични ситуации, друг път до доста драматични с елементи на трагедия...т.е. далеч стигам със сюжетната линия, до там, че докато примерно получа ответна реакция, вече и нея съм изрежисирала и стават много смешни ситуации, когато животът вземе, че ме изненада 
Хубавото поне на цялата работа е, че всички сцени сама си ги играя и участвам в тях на 100 %, дубльори няма дори и за най-тежките роли.
Хубавото поне на цялата работа е, че всички сцени сама си ги играя и участвам в тях на 100 %, дубльори няма дори и за най-тежките роли.
Да, редовно. В драми ...
определено съм добра актриса .
определено съм добра актриса .
И в момента съм главна героиня в сълзлива драма 
Не, мразя да се самонадъхвам, самовнушавам, самозалъгвам и т.н.
Актриса съм била в моментите, когато съм манипулирала и лъгала някой за собствена изгода или забавление. Но сама да се вкарвам във филм и да се мамя, нито ми е интересно, нито виждам смисъл. Реалния ми живот и без друго е толкова наситенодраматичен и пълен с адреналин. Дори мечтая за спокойствие от време на време.
Актриса съм била в моментите, когато съм манипулирала и лъгала някой за собствена изгода или забавление. Но сама да се вкарвам във филм и да се мамя, нито ми е интересно, нито виждам смисъл. Реалния ми живот и без друго е толкова наситенодраматичен и пълен с адреналин. Дори мечтая за спокойствие от време на време.
И мен ме дразни като ме вкарат в чужд филм, особено с кофти сценарий. 
Мен ме вкарват във филми. 
Много ме обичат от ранни младини клюкарки и съчиняват ли, съчиняват. Какво ли не съм била? Много богата наследница (това в ранно детство). Мулатче с неизвестен баща (пак в ранно детство, заради буйната, ситно къдрава, черна коса). Фатална жена (в по-зряла възраст). Купонджийка и мъжемелачка. 
Напориста, нахална кариеристка. Сметкаджийка (не мога да забравя съскането след мен "Тази ще вземе златото на Анета" - Анета беше майката на гаджето ми. Пет пари не давах за златото, ама нейсе. Не се омъжих за него, отиде и злато, и всичко, тцъ, тцъ.).
Блондинка с огромни гърди (вж. Памела Андерсън).
Авантюристка.
Сега, ща не ща, пак играя във филм - лошата, разбира се. Млада (млада!) и отново нахална, с остри лакти тика бедните, но горди стари труженици на перото (ще да спи с някой издателка, няма начин).
Някога много ме раняваха ролите, сега се опитвам да гледам от смешната страна. Животът е твърде кратък, за да играеш в чужди филми. Накрая и Оскар не ти дават, да му се не види.
Много ме обичат от ранни младини клюкарки и съчиняват ли, съчиняват. Какво ли не съм била? Много богата наследница (това в ранно детство). Мулатче с неизвестен баща (пак в ранно детство, заради буйната, ситно къдрава, черна коса). Фатална жена (в по-зряла възраст). Купонджийка и мъжемелачка. Напориста, нахална кариеристка. Сметкаджийка (не мога да забравя съскането след мен "Тази ще вземе златото на Анета" - Анета беше майката на гаджето ми. Пет пари не давах за златото, ама нейсе. Не се омъжих за него, отиде и злато, и всичко, тцъ, тцъ.). Блондинка с огромни гърди (вж. Памела Андерсън).
Авантюристка.
Сега, ща не ща, пак играя във филм - лошата, разбира се. Млада (млада!
) и отново нахална, с остри лакти тика бедните, но горди стари труженици на перото (ще да спи с някой издателка, няма начин). Някога много ме раняваха ролите, сега се опитвам да гледам от смешната страна. Животът е твърде кратък, за да играеш в чужди филми. Накрая и Оскар не ти дават, да му се не види.
Бива ме по сценариите.Седя си аз кротичко, но изведнъж се присещам за някоя грешчица на моемило.Добре, но колкото повече мисля за нея, толкова по голяма започва да ми се струва, и се започва- мисля си като си дойде довечера какво ще му кажа, после той какво ще отговори, а аз на него какво ще му отговоря и т.н.Ако репликите му се разминават от сценария ми, просто ги игнорирам, защото така или иначе, при такива спорове рядко успява да каже нещо адекватно. Но, в повечето случаи, през деня толкова пъти си повтарям и преповтарям сценария, че докато се прибере лирическият герой, на мен вече ми е писнало от тези "разговори" и най-много да му хвърля един кръвнишки поглед и толкоз.
Живея достатъчно интересен живот, не се нуждае от допълнителна драматизация. Може да си го филмирам лично някой ден.
А и влизането в чужди кожи вече не ми е интересно. Когато ми беше интересно бях на крачка да стана актриса, но реших да отделя повече време за оформяне на собствената ми личност, за което едва ли щях да имам време ако непрекъснато трябваше да съм някой друг.
А и влизането в чужди кожи вече не ми е интересно. Когато ми беше интересно бях на крачка да стана актриса, но реших да отделя повече време за оформяне на собствената ми личност, за което едва ли щях да имам време ако непрекъснато трябваше да съм някой друг.
Не се вкарвам. Не намирам смисъл.
Виж, и мен като Василиса, постоянно ме спрягат за тази или онази роля. Но никой не е събрал смелост до сега, да ме пита направо, а си фантазират и си интерпретират какви ли не чудеса. Общо взето аз съм лошата героиня във филма на съседите. Мисля, че в този на колегите съм мръсницата. Даже една колежка от време на време си позволява да ми го каже направо, като си мисли, че едва ли не ми прави комплимент и ме радва с това.
Виж, и мен като Василиса, постоянно ме спрягат за тази или онази роля. Но никой не е събрал смелост до сега, да ме пита направо, а си фантазират и си интерпретират какви ли не чудеса. Общо взето аз съм лошата героиня във филма на съседите. Мисля, че в този на колегите съм мръсницата. Даже една колежка от време на време си позволява да ми го каже направо, като си мисли, че едва ли не ми прави комплимент и ме радва с това.
Не се вкарвам във филми. Ако по случайност се окажа - бързо гледам да се измъкна. Мъжът ми е по-склонен да драматизира, а щерката направо е върхът - толкова може да драматизира, че понякога се чудя как от елементарна ситуация стига до такива висоти.
За мен това е изморяващо и в крайна сметка безсмислено- вкарването във филми де.
За мен това е изморяващо и в крайна сметка безсмислено- вкарването във филми де.
Не излизам от филма. Точно в момента съм тежко болна от рак, и децата ми израстват по улиците. Без баща. Онзи ден пък такъв филм му бях спретната на милото, а той дори не знае откъде му дойде 
. Отделно, днес специално развивам сценария с тежкия рак, и как оставям всички нищо неподозиращи, заминавам за чужбина зарязвайки всичко тук, само и само да умра, без да разбере никой. Ще спя по пейките и ще прося в някоя хубава бяла страна с щедри хора, или пък ще се бутам с циганетата по мизерията в Индия, дрипава и неугледна, само и само да умра в неизвестност. Разбира се, и аз съм с тру стори - всичко е от страх да направя една нищожна медицинска манипулация и евентуалните резултати от нея. Утре ме попитайте пак, за да разкажа следващия, чисто нов филм.
П.П. Преди време прочетох статия за черния дроб и цирозата, и оттогава две седмици имах силни болки в черния дроб - едва ли не ми се късаше
. После разбрах, че черния дроб няма нервни окончания, и съответно не боли 
.
. Отделно, днес специално развивам сценария с тежкия рак, и как оставям всички нищо неподозиращи, заминавам за чужбина зарязвайки всичко тук, само и само да умра, без да разбере никой. Ще спя по пейките и ще прося в някоя хубава бяла страна с щедри хора, или пък ще се бутам с циганетата по мизерията в Индия, дрипава и неугледна, само и само да умра в неизвестност. Разбира се, и аз съм с тру стори - всичко е от страх да направя една нищожна медицинска манипулация и евентуалните резултати от нея. Утре ме попитайте пак, за да разкажа следващия, чисто нов филм.П.П. Преди време прочетох статия за черния дроб и цирозата, и оттогава две седмици имах силни болки в черния дроб - едва ли не ми се късаше
. После разбрах, че черния дроб няма нервни окончания, и съответно не боли . Мече Пухче Направи изследването и пренапиши сценария! 
Направи изследването и пренапиши сценария! Аз сценария ще го пренапиша независимо дали ще направя изследването или не, до макс 3 дни. От мен сценарии да иска човек
. Наскоро ми звъни една много близка приятелка. Вдигам, и веднага я почвам с въпросите дали не е родила два месеца по-рано - иначе защо по дяволите ще ми звъни рано сутринта? А то какво било ... Излезе, че съм имала рожден ден.Да споменавам ли, че често ме поздравяват непознати момичета по улиците - за всяка имам измислена история
. Все пак, не им казвайте, де.
Вече не се вкарвам,макар,че както би се изразила една позната на майка ми:"то целия живот е един филм (бил е и кръговрат,и "теготба").И на мен ми се е случвало да ме одумват и да ми определят разни роли,последната ми я лепнаха,докато вървях с децата по улицата,долетя едно:"Ей я!!! Крадла на мъже!!!",ама си личеше,че нещо не е съвсем в час жената,та не и обърнах внимание.
(бил е и кръговрат,и "теготба").И на мен ми се е случвало да ме одумват и да ми определят разни роли,последната ми я лепнаха,докато вървях с децата по улицата,долетя едно:"Ей я!!! Крадла на мъже!!!",ама си личеше,че нещо не е съвсем в час жената,та не и обърнах внимание.
Да, когато съм на място, където не желая да бъда. Влизам в роля, за да понеса по-леко драмата. Ето, идват сирни заговезни - ще съм във филма! 
На младини "играх" в една трагикомедия, с примес на трилър, която накрая завърши романтично 
НАй-тъпото беше, че сама си бях сценарист и режисьор...сега "играя" в типична сапунка, в ролята на посредник - свързочник, ходя по ръба на острието и от всякъде ме дърпат.
Къде ми оскара за най-добра поддържаща роля????????
НАй-тъпото беше, че сама си бях сценарист и режисьор...сега "играя" в типична сапунка, в ролята на посредник - свързочник, ходя по ръба на острието и от всякъде ме дърпат.Къде ми оскара за най-добра поддържаща роля????????
И, ако да в какви сценарии живеете, добър режисьор ли сте, до къде стигате със сюжетната линия?
Тема за самовнушението и до къде може да ни доведе то
Тема за самовнушението и до къде може да ни доведе то
Никога не си самовнушавам.
Ами да,понякога се вкарвам във филми. Понеже много обичам киното,ще ми се всичко около мен да е като в някой любим филм. Лошото е,че аз съм само сценариста,а режисьорите са много и все се набъркват където не трябва. Актьорите,и те си правят каквото си поискат....Но понякога се получават хубави кадри.
