общественото положение на Вашето семейство..

  • 5 895
  • 85
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 844
Здравейте
Темата ми е провокирана спонтанно от изказване на съфорумка,което засягаше въпроса за мнението на околните за семейството ни и как изглежда то в очите на другите-познати и непознати,приятели,колеги,роднини..
Вас интересува ли ви какво мислят хората за вашето семейство?Стараете ли се да се покажете като едно "образцово"семейство в очите на другите,без значение дали реално сте такова или не сте?Демонстрирате ли любовта си,задружността си,това,че се обичате и че сте щастливо семейство?Ако имате лични проблеми в отношенията си или просто някакво временно недоразумение между вас опитвате ли да го прикриете пред познатите си или всичко е на показ и не се вълнувате какво ще си помислят?!
 Аз и съпругът ми например никога не сме си позволили да се сдърпаме пред познати,да си правим забележки.Дори и нещо да ни е подразнило,замълчаваме и обсъждаме въпроса вкъщи,насаме.Не ни е приятно да си изнасяме споровете пред други.Наше приятелско семейство обаче е пълна противоположност-карат се пред всички,мусят се,цупят се.За мен,честно казано,това е пълна излагация.
Лично за мен е важно какво мислят другите за семейството ни-някак си ми е кеф да виждат,че сме щастливо семейство,на което нищо не липсва.Не че е някаква показност или престореност,просто е важно според мен какво семейство си създал- и искам да се знае,че моето е прекрасно.
Какво мислите вие по въпроса?Интересува ли ви мнението на околните?

# 1
  • Мнения: 25 669
Ние също избягваме да се караме и изясняваме на публични места, но не защото ми пука кой какво щял да си помисли, а защото просто не е възпитано да натрапваш на околните проблемите си или да си вадиш на показ кирливите ризи.
Мога да споделя с приятелка, че сме се скарали, но няма да седна да се разправям в нейно присъствие, колкото и да ми е близка.

# 2
  • Мнения: 301
Не, не плащам данък обществено мнение. Не ме интересува дали другите ни смятат за щастливо семейство или не. Цупим се, фръцкаме се и се целуваме без значение дали някой ни вижда или чува. Просто си живеем живота. Не виждам смисъл да поддържам "лице" за пред външния свят само за  ... нямам предствава за какво би ми било. Това не значи, че предпочитам да парадирам със семейните си проблеми или щастливи моменти, или да споделям всичко между мен и мъжа ми с външния свят.

# 3
  • Мнения: 2 388
Ние също избягваме да се караме и изясняваме на публични места, но не защото ми пука кой какво щял да си помисли, а защото просто не е възпитано да натрапваш на околните проблемите си или да си вадиш на показ кирливите ризи.

На същото мнение съм. Добавям, че и го намирам за грозно и неприятно( за нас имам предвид ).

Ненаписано правило е от самото начало на връзката ни, че личните ни проблеми и не само проблеми са си лични и се разрешават вкъщи.

Демонстрирате ли любовта си,задружността си,това,че се обичате и че сте щастливо семейство?

Незнам какво разбираш под демонстриране?

# 4
  • Мнения: 1 477
Интересува ме мението на околните,разбира се.Най-малко,защото ако правим семейните си проблеми обществени,ще станем за смях.Личните проблеми запазваме за себе си.Дори пред родителите си не си позволяваме да се скараме.

# 5
  • гр.София
  • Мнения: 380
За мен най-важно е да се обичаме наистина, а не толкова какво ще си помислят хората за нас. Не желая да сме обект нито на завист, нито на съжаление. Ако всичко у дома е наред, ако се чувствам обичана и щастлива, не ми е необходимо чуждото одобрение или възхищение. Ако имаме проблеми, не бих искала да стават обществено достояние. Може би от чувство на гордост, не знам. Значи ли последното че ми пука за общественото мнение? Сигурно все пак-да, в някаква степен.

# 6
  • София
  • Мнения: 8 283
Ние също избягваме да се караме и изясняваме на публични места, но не защото ми пука кой какво щял да си помисли, а защото просто не е възпитано да натрапваш на околните проблемите си или да си вадиш на показ кирливите ризи.
Мога да споделя с приятелка, че сме се скарали, но няма да седна да се разправям в нейно присъствие, колкото и да ми е близка.

Това е и мое мнение

# 7
  • Мнения: 1 505
На мен съ6то не ми пука какво мислят околните,на половината ми му пука до степен да не се отдръпнат от нас,ако запо4нем да се караме пред тях,или да не искат да се събират с нас пове4е,за6тото това в един момент писва.Имаме приятелско семейство което постоянно се кара пред нас и двамата с моята половинка сме го коментирали в къ6ти,4е не желаем да се превръ6таме в тях за6тото е много грозно да стоим и да ги гледаме отстрани как се карат,а ако искаме да им помогнем със съвет дори не ни 4уват по време на спора.
Но понякога ние двамата спорим по някой въпрос наболял и може би с това тарся и мнението на 3 то лице по въпроса,някой който може да даде своето мнение погледнато под друг ъгъл,но все пак не се караме пред други хора,това в къ6ти.

# 8
  • Мнения: 1 761
Не сме се уговаряли,но се караме само у дома. Laughing
Тъй като се караме все за глупави неща,после даже не се и сещаме за какво всъщност е била разправията.Изглежда ми супер тъпо да се разпряваме за глупости пред чужди хора,без значение познати или не.
Личният живот затова е личен, а не обществен.
Не се коментираме с колеги ooooh! и приятели ooooh!,ако един от нас е нещо недоволен си казва директно и проблема се решава.
Даже с приятелки не си коментирам мъжа,нито пък той мен.Доволна съм как живея и чуждото мнение не ме интересува особено. bowuu

# 9
  • Мнения: 22 453
Не сме си позволявали да се караме пред познати и приятели, или на обеществени места, независимо дали сме с други хора, или сами. А и не се е случвало до сега да има повод за скандали на вън.
Ако има нещо, то се обсъжда в къщи.
Какво мислят за нас като семейство, не ме интересува особено, но хората са с добри впечатления, уважават ни, както и ние уважаваме приятелите си.

# 10
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Хич не ми дреме какво мислят другите за семейството ми. Каква е файдата да се изкарвам пред другите щастлива и доволна, ако в семейството ми е ад и не мога да излъжа себе си? Иначе се е случвало да се посдърпаме пред нашите или техните, но нищо сериозно. А пред външни хора не се разправяме, защото най-малкото не е тяхна работа, и второ - никой не е длъжен да става свидетел на споровете ни. По-важно от хорското мнение е как аз се чувствам в семейството си и какво е то в действителност.

# 11
  • Мнения: 1 495
И ние избягваме да се караме пред други хора. Макар, че преди години ни се случваше от време на време, тогава караниците ни бяха много по-импулсивни и по-на често. Хубаво ми е да показваме обичта си, но в същото време не би ми пречило да разкажа ( в определен контекст разбира се) за някоя наша караница. Всъщност доста често споделяме с приятели за какво сме се сдърпали и за какво сме спорили. Т.е. не ми е жизнено важно да поддържам някакъв имидж на семейството ни пред този и онзи. Нормално семейство сме си (да чукна на дърво) и с хубавите и с лошите страни.

# 12
  • Мнения: 4 744
 Не ни интересува какво мислят хората за нас. А и какво семейство сме в действителност, знаем единствено ние тримата. Пози за пред публика, не практикуваме.

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 336
Изобщо не ме интересува мнението на околните, но това не означава, че ще се разправям със скъпия на обществено място - просто не е възпитано.
А за показността - не смятам, че прекалената показност за добрите взаимоотношения е полезна, даже напротив, бе могла да се тълкува погрешно.

# 14
  • на майната си
  • Мнения: 425
Данък обществено мнение не плащам, но и по моите разбирания семейния проблем затова е такъв - за да се решава вътре в семейството. Не обичам да натоварвам приятелите си с подобни проблеми.
На втората част - не, не демонстрирам нищо, което не е реално, болезнено първосигнална съм. Ако сме в обтегнати отношения, предпочитам да не се събирам с хора, от колкото да се цупя и да развалям настроението на околните.

# 15
  • Мнения: 940
Не ме интересува какво мислят околните за мен. Винаги се стараем да се държим нормално, не си позволяваме да се караме пред чужди хора. За мен това е голяма простотия.
Семейните проблеми не трябва да стават достояние за хора извън него, дори за родителите и други роднини, камо ли за съседи и приятели.
Съседите ни много обичат да ни наблюдават, и със сигурност си изкарват някакви изводи за нас, но на мен лично това не ми пречи. Нека да си фантазират.
Мисля даже на единия да му подаря бинокъл, че много се напряга да ме гледа сутрин и вечер като си идвам от работа.

# 16
  • Бургас
  • Мнения: 5 704
Не ме интересува какво мислят. Важното е как се чувстваме ние.

# 17
  • София
  • Мнения: 7 996
Много слабо ме вълнува кой какво мисли за мен като човек. Отдавна съм се разделила с илюзията, че всички ме харесват. Сцени на публични места не правя, защото го приемам за въпрос на възпитание, както и за тема, която не се изнася извън отношенията между двамата.

# 18
  • Мнения: 59
Не ме интересува какво мислят хората за нас.Смятам че сме достатъчно разумни,за да си решаваме проблемите вкъщи,а не на улицата.Държим се естествено,не скромничим ненужно и не се надуваме.В края на краищата всеки си знае откъде е тръгнал и прикрито или не всичко излиза наяве.

# 19
  • София
  • Мнения: 1 735
Въобще не ме интересува какво мислят другите за семейството ми.Важното е ние да сме щастливи.Никога не се разправяме пред други хора-за мен това е грозно и е липса на възпитание.За съжаление ни се случва да сме свидетели на сценки от приятелски семейства и се чувствам ужасно неловко.

# 20
  • София
  • Мнения: 3 064
Случвало се е да се скараме пред хора, много е кофти. Избягваме като цяло, но не заради мнението им, а защото е грозно.

# 21
  • Мнения: 372
Да, грозно, невъзпитано и тъпо е да се караме пред хората, но това не винаги е възможно да бъде избегнато. Понякога едно цупене предизвиква продължение и задълбочаване от страна на партньора.
Колкото и да се старае човек все някога се случва. Ако някой даде съвет как да го избегнем ще е полезно.
Иначе за мен е особено важно чуждото мнение.

# 22
  • Мнения: 1 447
Не ме интересува изобщо какво мислят хората за моето семейство.За едни може да е хубаво,за други лошо.
Аз също не харесвам хората да се карат пред мен /много неловко се чувствам/ и се старая да не изпадам в такава
ситуация да се караме пред  някой./но признавам,че се е случвало/.









# 23
  • София
  • Мнения: 7 194
Доста неправилна ми се струва употребата на словосъчетанието "обществено положение" към (не)наличието на публични свади между членовете на едно семейство  Thinking

# 24
  • Мнения: 3 929
Не ми е приятно да ставам свидетел на нечии семейни свади или нещо от този род, затова и гледам семейните ни проблеми да си останат наистина семейни и да не ги правим достояние на околните. Споделям само с една много близка приятелка, за останалите семейният ми живот е табу. Но винаги се намират съседи и познати, които "работят за Нощен труд" и често ни обсъждат.

# 25
  • Мнения: 301
"Агенция Роитерс" винаги се намира  Mr. Green даже тези дни мъжа ми като се прибирал от работа минава през магазина да купи хляб и бабето от 7 етаж го среща пред касите - "ааа, тя твоята купи вече хляб и кисело мляко, а сина ти беше с мокър крачол на панталона - в локвите го е пускала"  Naughty След това го догонила, докато отключва да му сподели и още нещо, да си знае човека каква жена си отглежда - "и Т от еди-си-кой етаж пак и направи място на паркинга, дааа, ти па защо й взе кола ..."
Мисля, че няма смисъл да се старая да й обяснявам на въпросната положението в семейството ми - тя е по-щастлива, когато сама си вади изводите, пък аз съм добра душа, няма да й развалям хатъра.  Mr. Green

# 26
  • Мнения: 408
Не ме вълнува много, какво ще си помислят.Даже не съм се замисляла.Случвало се е да засегна тема върху, която сме имали спорове,но съм го правила под формата на майтап ,когато сме в компания.Не съм си позволявала да вдигам скандал пред други,защото не ми се е налагало.Не съм крила ,че съм се карала с мъжът ми ,споделяла съм с приятелка,но пак като на шега,никога не съм драматизирала.Аз самата приемам повечето неща на майтап или поне се опитвам,така се живее по-лесно.

# 27
  • Мнения: 2 388
Хахахха Джулия Laughing
Като те чета се сещам, че книга мога да напиша по въпроса за съседите и догадките им относно нашия живот.

Забелязала съм обаче, че работят за него. Сигурно им плаща. Thinking
Всяка вечер му споделят къде, с кого и кога съм излизала.

# 28
  • Мнения: 275
По принцип избягваме да се дразним или караме на обществени места. Но и двамата не можем да играем театър, нито намираме за необходимо да го правим. Импулсивни сме. Случвало се е да прехвърчат искри.
Интересува ни мнението на близките и приятелите ни. Важното е да ни обичат и уважават. Проявяват разбиране към нас, което е взаимно. Нищо друго не ме интересува.

# 29
  • Мнения: 156
Не ме интересува какво мислят хората за мен и семейството ми, не живея за хората. Има си време и място където си решаваме проблемите Peace

# 30
Въпросът е дали сте в тинята или в каймака на обществото ,а не кой пред кого се кара Joy
Какво е вашето обществено положение.

# 31
  • Мнения: 293
Кое е тинята и кое каймака на обществото?
Да мога да се ориентирам къде сме ние,де!

 hahaha

# 32
  • Мнения: 301
Кое е тинята и кое каймака на обществото?
Да мога да се ориентирам къде сме ние,де!
 hahaha

и двете ми звучат изключително зацапващи  Thinking
сигурно и лекета остават  Laughing

# 33
  • София
  • Мнения: 7 194
Тинята и каймакът, така да се каже са от групата на Rich man, poor man, Възход и падение, абе все едни мили клишета...

# 34
  • Мнения: 2 388
Какво е вашето обществено положение.

Обществено е.

# 35
  • Мнения: X
Никога не съм плащала данък обществено мнение. Никога не съм се стремяла да имам образцовото семейство - това е такава демагогия, че просто думи нямам. Лицемерието се усеща и всеки, който си мисли, че насилената идеалност пред хората, не си личи, просто е в заблуда. Малко ми е поомръзнало да виждам около себе си разни "образцови" семейства, в които жената играе театър какво семейство са, а мъжът й само я чака да се обърне, за да флиртува с някоя дама от компанията, защото на него отдавна му е писнало от това поведение. Имам и такъв близък приятел, който много образцово кръшка на жена си, въпреки че тръби навсякъде колко са щастливи, колко е хубаво да си семеен и да се грижиш за децата си.

Предпочитам приятелите ми да се сърдят пред мен, дори да се поскарват, отколкото да гледам евтино театро. Много по-естествено е да виждаш, че хората се обичат наистина, изпитват нормални чувства и емоции, каквито изпитват всички семейни. Не говорим за скандали и разправии, подразбира се, че възпитаните хора не правят такива неща пред други хора.  Simple Smile

# 36
  • Мнения: 5 710
не се караме и не демонстрираме твърде близка интимност и т.н. пред хора. много по-важно не си правим забележки и лични коментари пред хората, т.е не поставяме хора в неудобно положение, заради нашите отношения и т.н. това по-скоро е въпрос на възпитание, отколкото на обществено положение ... като общ. положение сме твърдо в средната класа, но като ви чета накрая ще излезе, че сме театрални аристократи ...

# 37
  • Мнения: 25 669
Въпросът е дали сте в тинята или в каймака на обществото ,а не кой пред кого се кара Joy
Какво е вашето обществено положение.

Преобладаващо.

# 38
  • Мнения: 589
Въпросът е дали сте в тинята или в каймака на обществото ,а не кой пред кого се кара Joy
Какво е вашето обществено положение.

  Без измении.Соншонжмо. Joy

# 39
  • Мнения: 2 133
Абе май към "каймака" спадаме, ама пак зависи.Абсурд е навън да се правим на мили и добри, а у дома- гръм и мълнии Peace.имаме едни такива познати и като сме с тях навън, с мъжо си умираме от смях Joy

# 40
  • Мнения: 150
Simple Smile И двамата сме достатъчно добре възпитани,така че да не правим скандали на обществени места, а и по принцип май веднъж сме се карали повечко,другото са дребнички свади,, е правим си някакви си там дребни забележки,погледи или нещо такова,но не натрапчиво, защото това за мен е по-гадния начин да се караш ,ама не съвсем а просто да свиеш злобничко устни.Иначе за мнението на околните-не се интересувам от него,но се забавлявам с някои хора, които ми обясняват колко сме прекрасни като двойка,а аз си викам наум,че абсолютно нищичко не знаят.

# 41
  • Пловдив
  • Мнения: 1 594
Държим се естествено , не лицемерничим изкуствено усмихнати  , но и не правим разправи и скандали,  а спорим увличайки и другите в компанията да изкажат мнение .

# 42
  • София
  • Мнения: 62 595
Не ми е приятно да ставам свидетел на нечии семейни свади или нещо от този род, затова и гледам семейните ни проблеми да си останат наистина семейни и да не ги правим достояние на околните. Споделям само с една много близка приятелка, за останалите семейният ми живот е табу.

Моето виждане е сподно с това на Зуки.
Не зная дали другите ни обсъждат, но е възможно.

Като прочетох заглавието за общественото положение си помислих, че става въпрос за място в социалната пирамида. От тази гледна точка мисля, че семеството ни е към средната класа.

# 43
  • Мнения: 473
Много са ми смешни жените, които се опитват да демонстрират "образцово" семейство, защото те се опитват да излъжат себе си, а не околните. На всеки нормален човек му е ясно, че във всички семейства има както много хубави моменти, така и не толкова хубави. Когато двама души се обичат и са сплотени това си личи, без да е необходимо да се демонстрира показно и да се навира в очите на другите. Не ме интересува изобщо мнението на околните, никога не съм се интересувала особено от живота на хората, интересува ме само моя собствен, и си мечтая да общувам повече с подобни като мен. Не че съм коравосърдечна и безразлична към проблемите на хората, но мен ме жегват само сериозни проблеми със здравето. Тогава наистина ме боли за другите хора. Мразя да ставам свидетел на просташки скандали между двама съпрузи, които развалят настроението в компанията. Не е прилично така насилствено да се занимават околните с личните проблеми на двойката. Иначе в очите на другите разбрах, че сме идеалното семейство, на което нищо не му липсва. Не сме идеалното семейство и не го крия. Такива квалификации са смешни. Идеални хора няма, идеални семейства също. "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно е нещастно по своему" Ние сме от щастливите!

# 44
  • Мнения: 2 161
За мен общественото мнение е от изключително значение,защото аз не живея на поляната,а именно в това общество.Скандалите пред хората не са само излагация за семейството,а също така и натоварват околните.Ако съм бясна на съпруга си,никой няма да разбере.Усмихвам се,любезна съм с него,а какво става,когато останем насаме,си е наш проблем.Преди няколко месеца ни поканиха познати в новата им къща.Прекрасна къща,с много пари и вкус направена.А аз ги виждах за втори път,мъжът е колега на съпруга ми.И както сладко си приказвахме в градината,тези хора започнаха да си разменят обиди,но толкова изискано-отровни,че просто да подлудееш.Аз,честно казано леко се забавлявах.Но съпругът ми скочи да си тръгваме.Той мрази такива изцепки.А от тяхна страна беше много невъзпитано да ни вкарват в тяхната пиеса.

# 45
  • Мнения: 2 908
Tristan77 ,казала си го точно и за мен,подкрепям напълно Peace


# 46
  • Мнения: 323
Държим се естествено , не лицемерничим изкуствено усмихнати  , но и не правим разправи и скандали,  а спорим увличайки и другите в компанията да изкажат мнение .

И ние сме така.

# 47
  • Мнения: 1
Обществено положение - аристоктати.
Общественото мнение е много важно за нас. Забранено ни е да даваме лоши примери за подражание на поданиците. Изключително изискани сме  в отношенията помежду си и с останалите.


# 48
  • Мнения: 5 710
не мога да повярвам колко народ бърка доброто възпитание с лицемерие.

# 49
  • Мнения: 2 478
Никога не сме си позволявали да правим скандали пред хората.Размяната на погледи е достатъчно предупреждение,че темата или действието,предизвикало половинката,трябва да се прекрати моментално.Разбира се,че не ми пука дали изглеждаме щастливо семейство в очите на хората.Но ми пука до колко оставяме добро впечатление на възпитани хора,които при това не се отдават на първични пориви.

# 50
  • София
  • Мнения: 62 595
не мога да повярвам колко народ бърка доброто възпитание с лицемерие.


Това е заради клюкарското-комшийско възпитание. На всеки му се иска да може да прехвърли комшулука и да гледа сеир.

# 51
  • Мнения: 857
Предполагам, че спадаме към средната класа /ако има такова понятие/.
Това с кавгите и забележките не го харесвам, но се "случва и в най-добрите семейства". Пред хората не се разправяме, защото е грозно. Каквото става, става между нас и не го правя достояние на никой. Всъщност избягвам скандалите и повишаването на тон внаги когато мога. Нямам и познати, които да се държат грозно когато сме заедно.

# 52
  • Мнения: 1 210
не мога да повярвам колко народ бърка доброто възпитание с лицемерие.


Това щях да напиша.
Факта, че не излагам семейните неразбирателства на показ не означава, че умирам да демонстрирам образцово семейство.
Означава, че уважавам хората, с които съм в момента, както и тяхното настроение.

# 53
  • София
  • Мнения: 62 595
И това, че личният живот си остава личен, а не изтипосан в жълт вестник.

# 54
  • София
  • Мнения: 3 428
Общественото положение на мен и семейството ми се определя като добро, без да навлизаме в повече подробности, защото, очевидно, не това е въпросът.
Като част от социалния статус, влизат определени норми и параметри на възпитание и отношения във и изън семейството, с които, ние безусловно се съобразяваме.
Бих искала само да направя едно уточнение- доброто обществено положение, не отразява непременно добър финансов статус. Има страшно много семейства с високи доходи и стандарт на живот, придружени от възпитание на хамали от Сточна гара. Има и доста семейства с не-толкова добри доходи, без това да ги изключва от високото ниво на социалната стълбица.
Мисля, че отговорих на въпроса.

# 55
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 397
Далеч сме от образцовото семейство. Хора сме, а и аз не съм "степфордска съпруга"  Grinning
У дома и навън показваме любов и уважение един към друг, тоест това което изпитваме. Ако тези две неща ги нямаше, и ние нямаше да сме заедно.

# 56
  • Popovo
  • Мнения: 219
Не ме интересува какво мислят хората за мен и семейството ми, не живея за хората. Има си време и място където си решаваме проблемите Peace
Много съм съгласта с това мнение.И аз така мисля.

# 57
  • Мнения: 54
Общественото положение на едно семейство е едно и зависи от статуса, а взаимоотношенията между партньорите на публично място е съвсем друго. Да се карате помежду си пред други хора е признак на ниска култура. Ако се опитваш да създадеш някакъв имидж за семейството си в обществото той ще е траен ако е достовирен, а ако е фарс ще бъди мимолетен независимо колко си стараеш да си убедителна.

# 58
  • София
  • Мнения: 23 098
В общи линии сме си лика-прилика с приятелските ни семейства. Предполагам, че добре изглеждаме в техните очи, иначе надали щяха да търсят контакт с нас. С мъжа ми винаги сме усмихнати и дружелюбно настроени (за второто повече той). Определено ни личи, че се обичаме, просто са ни казвали често, че такова впечатление правим. Пред приятели не се караме и обиждаме, това е въпрос на възпитание най-вече, пък и не смятам, че заслужават да ги правим съпричастни, ако имаме някакви недоразуминея - те са си за вкъщи!
Имам приятелка, която нарича мъжа си пред мен със звучните и колоритни "дебил" и "малоумник". В тези случаи винаги ми се е искало да й прасне един, или поне да удари по масата като мъж  Naughty Неприятно ми става и обидно дори да обижда мъжа си пред мен!

# 59
  • Варна
  • Мнения: 246
Аз данък обществено мнение не плащам Naughty Не ме интересува какво мислят хората за нас, но понякога ми става тъпо като уж приятелско семейство ни обсъжда пред общи познати. И разбера ли такива работи моментално ги отрязвам лицемерите.

# 60
  • Мнения: 5 710
Преди сто години в трамвая майка на моя приятелка направи на луд баща й.
Пред целия трамвай. Вика му, крещя му, човека само се усмихваше и изпадна в stand by
Тя направо беше изтрещяла, обиждаше го ... отвратителна сцена беше. Дете съм била, но я помня.
На всичко отгоре бяхме с още едно семейство ( майка и баща на др. моя приятелка), които ни изпращаха трите на
морето. АЗ потънах в земята от срам, че познавам тези хора, че съм като медиатор м/у двете ми приятелки, м/у 2 свята.
И бях уплашена какво ще помислят за мен родителите на другата ми приятелка, дали това няма да е края на приятелството ни.
Не знам дали плащам данък, но мнението на хората за мен е важно.
Шанел е казала защо, да не го повтарям.

# 61
  • Мнения: 2 757
Не, изобщо не ме интересува лично мен. Но като знам какви са злоради хората гледам да се сдържам. Все още ми е трудно де. Завиждам на хората, на които им се удава да бъдат фалшиви и да се представят пред обществото в най добра светлина, а иначе от вътре са гнилоч. Аз съм обратното - виждам, че съм по човечна от много хора, ама ... език мой враг мой, изкарва ме най черната на света  ooooh!

# 62
  • Мнения: X
не мога да повярвам колко народ бърка доброто възпитание с лицемерие.

По начина, по който авторката е обяснила как разбира т.на.р обществено положение, аз точно лицемерие и показност разбирам. Държи да се вижда ясно, че има прекрасно семейство и това е много важно за нея. А като има проблеми в семейството или нещата не вървят прекрасно, какво правим? Продължаваме да се правим колко сме добре? Защото точно хората, които много държат да показват колко са добре, имат склонност да го правят и като не са добре, сакън да не им се накърни имиджа. Или има хора, на които семействата им са винаги в прекрасно здраве, нямат проблеми, не се случват драми и те винаги са образцови? Аз такива не познавам или живеят само тук във форума.

Животът си е наш, не го живеем заради другите и тяхното мнение. Да държиш да показваш колко си добър, прекрасен и идеален е меко казано глупаво /да не кажа нещо по-силно/, защото хората и сами могат да видят и да усетят що за хора стоят срещу тях. Колкото и да се опитваш да го докарваш на "степфордска съпруга", фалшът дразни отдалече. А възпитаният човек не прави скандали и разправии пред хората не само с половинката си, но и с други хора не се разправя, крещейки все едно е на пазара...

# 63
  • Мнения: 1 844
радвам се,че много от вас изразиха отношение по темата и споделиха как представят семейството си пред околните.
за съжаление обаче в доста от отговорите бях намесена като автор на темата и свързана с лицемерието,че представям семейството си като прекрасно. Laughingмисля,че за лицемерие може да се говори,когато примерно семейството е проблемно,а се представя като добро.а моето няма никакви проблеми-нито финансови,нито в личностните ни взаимоотношения-тук лицемерие няма-просто ми е приятно тези неща да се виждат и знаят,без да ги навирам сама в очите на хората.
иначе,вярно е,данък обществено мнение не плаща никой,и слава богу,бая щяха да ни оръсят.. Laughingно не виждам защо малко хора се осмелиха да признаят,че им е хубаво,когато семейството им е харесвано и уважавано-а такова е именно семейство,което е сплотено,задружно,щастливо,градивно.аз много уважавам хората,успели да създадат добро семейство-това малко или много говори за човека.не казвам,че хората от проблемни или разпаднали се семейства са втора ръка-напротив,всеки може да сгреши,да не е имал шанса и т.н.
странно ми е защо повечето хора сякаш ненавиждат хубавите неща-някой си купил мерцедес и се почват одумките-я пък тоя селски бек каква е тая показност,гъзарии,комплексар..много сме повърхности понякога-човекът е спечелил,купил си е хубава кола и си е добре-завистниците нека го възприемат като показност..
някой казва,че има хубаво семейство и че се чувства горд от това и хайде пак се почва-бля бля бля..лицемерие,показност,"степфордска съпруга"..смешно е.

# 64
  • Мнения: 5 710
малко мишленце, нещо не се разбираме:--)))
аз не говоря за фалш в отношенията, нито за степфордски съпруги, нито за отношения, които са 'гнилоч' отвътре.
това смятам всеки не го приема, а и когато има 'филми' , те прозират както правилно си отбелязала.

аз  говоря за възпитание. да уважиш човека пред себе си ( външния) не-поставяйки го в неудобната ситуация да ти слуша личните драми, но така също и  да уважиш партньора си, вашето лично пространство и вашите лични взаимоотношения.
по-ясно от това не мога да се изразя, така че ако не ме разбираш и сега ... прости ми, явно съм лишена от дар слово.

# 65
  • Мнения: 2 309
Фалша е много изтощителен ooooh!

# 66
  • Мнения: 2 757
О да, купуването на нов Мерцедес определено е показност в случая на българите, поради простата причина, че българите не са толкова богати,  а я колко мерцедеси има по БГ улиците. Тук в Дания почти само такситата са Мерцедеси, а стандартът е далеч по висок от българския. Много българи дават и последната си пара за Мерцедес за да се праскат с него. Тук (не че няма и тук комплексари ама са по малко) Мерцедеси си купуват само много, ама много богатите датчани или турци и т.под. които също имат пачка, ама са я спечелили по мошенически път. То и техния манталитет е малко като българския, гледат да парадират. Освен това тук се хвалят какво са си купили за малко пари или намалено. А българите се хвалят колко пари са пръснали за поредната си пошибалка  Laughing Ама да е не испадам в подробности, че ак ще се намери някой да каже, че не е по темата  ooooh!

# 67
  • Мнения: X
desinkata_85, нямам идея от колко време си семейна, нито дали имаш деца, но в живота на едно семейство е много по-важно какво се случва вътре, а не как изглежда отвън. Говориш малко като младоженка, и ако е така - разбираемо е.  Grinning С годините, във всяко семейсто се случват различни неща, някои от тях такива, че изобщо няма да ти е до това какво си мислят хората за вас. Ще си твърде заета с много по-важни неща - а такива се случват, искаш или не искаш /не дай Боже да е свъзрано с децата или с нечие здраве/. Примерът с колата... хайде, още малко и ще ни обвиниш, че завиждаме.  Peace Радвай се на това, което имаш и не мисли чак толкова дали е важно хората да го виждат. Тщеславието не е особено полезно. 

10 cent's, имаш достатъчно дар слово. Напълно те разбрах и съм ЗА това. Но да речем, че съм привърженик и на естественото поведение и имам праг на търпимост за малко сдърпване, спор или сърдене за нещо дребно между приятелите ми. Това никой не го приема като драма и винаги се намира някой в компанията, който да потуши дребното пожарче с нещо весело без да се развали нечие настроение. В дозата е истината.  Simple Smile

# 68
  • София
  • Мнения: 62 595
И аз съм привърженик на естественото, но няма да тръгна да се карам с мъжа си пред хората. Трябва ли от любов към естественото да си изкарваме мръсното бельо на показ? Какво си правим вкъщи ние си знаем. И това не опира до положение.

# 69
  • Мнения: X
И аз съм привърженик на естественото, но няма да тръгна да се карам с мъжа си пред хората. Трябва ли от любов към естественото да си изкарваме мръсното бельо на показ? Какво си правим вкъщи ние си знаем. И това не опира до положение.

Каране пред хората и показване на мръсното бельо е различно от това, което имах предвид, но да кажем, че не ми се пишат надълго и нашироко примери по въпроса.
 

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
За мен няма значение каква е разликата между двете, защото и на двете не им е мястото да се показват пред други хора. По същия начин и аз не искам да съм свидетел на чужди разправии и проблеми. Човек като излиза да се среща с други хора трябва освен хубавите дрехи да си вземе и доброто настроение. Семейните проблеми да си останат вкъщи. Всяко семейство има такива. Peace

# 71
  • София
  • Мнения: 7 194
Напълно разбирам това, което има предвид malko_mishlence под сдърпване, и споделям същото мнение.
Сега нека не правим връзка с една съседна тема, в която се биеха и ритаха; говорим за нещо съвсем различно, като част от естествените човешки взаимоотношения. С приятелите си сме достатъчно близки, за да понесем понякога прехвърчане на искри.
Но имаме едни други приятели, чудесно семейство са, ама така са прекалили с това да се изкарват с най-най-перфектните отношения, че на моменти не може да им се вярва и за съвсем странични неща.
Пример: тяхната почивка винаги е най-идеалната, и когато веднъж по грешка бяха хванали подбалканската линия на връщане от морето, ние ги попитахме: Ама как е пътят там, преди няколко години имаше много дупки. Отговориха, че пътят е бил перфектен.
Леко се усъмнихме, и при разговор с други хора се оказа, че пътят си е все така на дупки.  Thinking
Та просто искам да кажа, че в голяма крайност може да се изпадне с перманентната поддръжка на перфектен имидж.

# 72
  • Мнения: 275
malko_mishlence, влязох тук отново, за да напиша всичко, което ти толкова добре си описала.
Да кажем, че се засегнах малко от обвиненията за лошо възпитание... Grinning, които бяха отправени.
Няма какво повече да добавя.    bouquet

# 73
  • Мнения: 5 710
аз пък се сещам за един пример, скорошен м/у нас, който е по-скоро м/укултурен ( мъжът ми не е българин), не личностен.
отиваме на заведение за рожденния ми ден с мои приятели.
като си тръгваме, мъжът ми отиде да плати, и на излизане приятелите ми вървят напред, аз го изчаках и съвсем тихо
попитах колко е платил, съобразявайки се, че гостите са напред. резултатът беше, че той се почувства овластен да каже пред всички, колко е било скъпо заведението, при което аз направо щях да припадна от срам и ми идеше да го гръмна на място. обаче не го подпуках от улицата, а като се прибрахме спокойно му казах, че това, което се случи не е нормално за мен, той пък обясни как едва ли не ги предпазвал да не ходят повече там. и че при тях не било нещо ненормално да споделиш колко си платил или нещо такова, не помня, но така или иначе се разбрахме.
просто понякога не трябва да се правят сцени на място, защото обяснението изисква повече време, не импусливни реплики, защото могат да бъдат и унизителни, и обидни, проблема да се задълбочи заради тези импулси, което кому е нужно? прибираш се вкъщи, казваш какво те е притеснило, обяснява се и точка.

# 74
  • София
  • Мнения: 7 194
10cent's, това е много весела случка.
Напомня ми как семейство австриец и българка се изпокарали, и понеже дамата по нашенски се развихрила и разкрещяла, след малко на вратата позвънял медицински екип - съпругът и бил извикал бърза помощ, понеже решил, че жена му е изпаднала в дълбока нервна криза.  Grinning
Иначе естествено, че не може да се генерализира, просто исках да кажа, че пред близки приятели мога да си позволя известна доза импулсивност.  Peace

# 75
  • Мнения: 1 817
Въобще не слугувам на обществено мнение, но пък и конфликти не сме имали. Слава на Бога!
С мъжът ми сме едно цяло. Обичаме и чувстваме заедно. Гледаме се и се разбираме. Взаимно се допълваме.
Всички,  които ни познават казват , че това се усеща. Това, че наистина се обичаме.
И аз не обичам грозни семейни сцени. Унизителни  и жалки са. Горките хора.

# 76
  • София
  • Мнения: 3 428
О, отново имаме проблем с дефинициите.
Нека отговоря така- според повечето изказвания тук аз притежавам в огромни количества лицемерие, фалш, гнилоч, но по мое мнение притежавам, такт, дипломатичност и добро възпитание.
Вие казвате "не ме интересува какво ще си помислят останалите", аз казвам- не ме интересуват домашните ви драми -решавайте си ги у вас. Не ми е приятно да ме натоварвате и да ме правите неволен участник в проблемите си. не ме интересува дали мъжът ви ви изневерява, пие, бие ви, дали свекърва ви е чудовище или сте ударили две гьостерици на майка си, за да знае къде и е мястото.
Аз не съм Стапфордска съпруга, даже изобщо не съм и съпруга, но имам възпитание, както и проблеми. Но си ги решавам сама, а не с помощта на махленски скандали и участието на широките народни маси, или най-малко всички съседи два етажа отгоре и отдолу.

# 77
  • Мнения: X
О, отново имаме проблем с дефинициите.

Или имаме проблем с крайностите и преувеличенията?

# 78
  • София
  • Мнения: 3 428
О, отново имаме проблем с дефинициите.

Или имаме проблем с крайностите и преувеличенията?

С дефинициите - със сигурност.
Но мен генерално не ме вълнува особено. Общувам с ограничен кръг хора, подбрани не на случаен принцип и със сходни виждания по тези въпроси, така, че не ми се налага често да попадам в подобна ситуация.
А вие с какво имате проблем, очевидно не е мой проблем.

# 79
  • Мнения: X
Не ми е приятно да ме натоварвате и да ме правите неволен участник в проблемите си. не ме интересува дали мъжът ви ви изневерява, пие, бие ви, дали свекърва ви е чудовище или сте ударили две гьостерици на майка си, за да знае къде и е мястото.

Офф, не че нещо, ама не е нужно да си пренасяш хейтърското настроение от други теми във форума, защото малко смесваш тезите. Защото аз не прочетох никоя от нас, писала в темата, да е казала, че прави подобни неща пред приятелите си, нито че общува с кой ли не и го занимава с проблемите си. Но, както и да е, поредното изопачаване и глупости на килограм...

# 80
  • Мнения: 1 303
Удряме си по някой друг шамар и ритник,но сериозния бой го оставяме за вкъщи  Joy

# 81
  • София
  • Мнения: 3 428
Не ми е приятно да ме натоварвате и да ме правите неволен участник в проблемите си. не ме интересува дали мъжът ви ви изневерява, пие, бие ви, дали свекърва ви е чудовище или сте ударили две гьостерици на майка си, за да знае къде и е мястото.

Офф, не че нещо, ама не е нужно да си пренасяш хейтърското настроение от други теми във форума, защото малко смесваш тезите. Защото аз не прочетох никоя от нас, писала в темата, да е казала, че прави подобни неща пред приятелите си, нито че общува с кой ли не и го занимава с проблемите си. Но, както и да е, поредното изопачаване и глупости на килограм...
Виж сега, няма да ти правя разбор. Това пак от другата тема.
Изразявам се в подобни теми доста ясно, понякога леко саркастично.
Ако не си прочела, не си разбрала или каквото и да било- върни се, прочети и анализирай сама, но без моя помощ.
И последно- също толкова ясно написах, че в кръговете на моите интереси засега не попадат този вид хора и отношения.
Така, че, спокойно и без никакви угризения всеки, който има различно от моето възпитание и виждане, може да продължава както намери за уместно.



# 82
  • Мнения: X
Мдааа, и това от човек, който очевидно доста нахъсано пише по проблемите на другите във форума, но иначе не са никак в кръга му на интереси и не желае никой да го занимава с личните си драми. Честно казано, не се ласкай, че ще тръгне някой да ти чете писанията и да ги анализира твърде. Така че, що не стесниш кръга съвсем като не ми отговаряш?!

# 83
  • Мнения: 2 617
Ни най-малко не ме интересува мнението на другите за това, какво според техните критерии семейство сме.  Peace

# 84
  • София
  • Мнения: 3 428
Мдааа, и това от човек, който очевидно доста нахъсано пише по проблемите на другите във форума, но иначе не са никак в кръга му на интереси и не желае никой да го занимава с личните си драми. Честно казано, не се ласкай, че ще тръгне някой да ти чете писанията и да ги анализира твърде. Така че, що не стесниш кръга съвсем като не ми отговаряш?!
Успокой се и си направи един масаж.
От много нерви се получават бръчки.

# 85
  • Мнения: 647
Здравейте
Темата ми е провокирана спонтанно от изказване на съфорумка,което засягаше въпроса за мнението на околните за семейството ни и как изглежда то в очите на другите-познати и непознати,приятели,колеги,роднини..
Вас интересува ли ви какво мислят хората за вашето семейство?Стараете ли се да се покажете като едно "образцово"семейство в очите на другите,без значение дали реално сте такова или не сте?Демонстрирате ли любовта си,задружността си,това,че се обичате и че сте щастливо семейство?Ако имате лични проблеми в отношенията си или просто някакво временно недоразумение между вас опитвате ли да го прикриете пред познатите си или всичко е на показ и не се вълнувате какво ще си помислят?!
 Аз и съпругът ми например никога не сме си позволили да се сдърпаме пред познати,да си правим забележки.Дори и нещо да ни е подразнило,замълчаваме и обсъждаме въпроса вкъщи,насаме.Не ни е приятно да си изнасяме споровете пред други.Наше приятелско семейство обаче е пълна противоположност-карат се пред всички,мусят се,цупят се.За мен,честно казано,това е пълна излагация.
Лично за мен е важно какво мислят другите за семейството ни-някак си ми е кеф да виждат,че сме щастливо семейство,на което нищо не липсва.Не че е някаква показност или престореност,просто е важно според мен какво семейство си създал- и искам да се знае,че моето е прекрасно.
Какво мислите вие по въпроса?Интересува ли ви мнението на околните?

Изобщо не ме интересува мнението на околните, пет пари не давам!  Peace

Общи условия

Активация на акаунт