отказва да учи

Ето нещо за четене !
http://teacher.bg/cs/blogs/milenkova/archive/2008/05/06/13665.aspx

Анабел, защо не консултирате детето с психолог. Може да има проблеми с концентрацията на вниманието и от там да идва проблема с ученето. Пробвайте, дано успеете да му помогнете.

Като изключим евентуални проблеми с концентрацията, попитай го дали ще му хареса да повтаря класа с по-малките, а неговите съученици да му се подиграват? Мисля, че той е напълно наясно, че няма да го оставите и все ще го бутате по някакъв начин - я с частни учители, я със заплахи, я с подкупи. Мисля, че не осъзнава последствията от това да го оставите да се издъни, да нареди двойките и да е пред оставане.

Интересно ми е защо пращате майката с детето на психолог?
Иначе аз имам същия проблем. Не с ученето въобще, а с писането на домашни.  Никога не е искал и да чете приказки, твърди, че това са пълни глупости.  Иначе  си има интереси, занимава се усърдно с неща далеч извън учебния материал.  И оценките му са добри, няма четворки. Обаче ми къса нервите ежедневно.  Дали просто да не ги оставим да си "трошат главите"?   

При моите не се е стигало до много сериозни проблеми, но общо-взето съм ги оставила точно да си трошат главите. Казах им, техните имена ги пише на техните бележници и каквото си изкарат, за тях си е. И че аз вече съм се дипломирала и проблем с образованието нямам. Сега на моменти има размишления дали да си напишат определено домашно, има малко охкане и пъшкане но им казвам, че ако искат могат да отидат без домашно. Досега с умишлено ненаписано домашно на се ходили.

Ами според мен това ви е проблема. Когато е бил малък е трябвало да говорите и да наказвате! Не напразно е измислено това с първите 7 години.
И аз така съм правила , ефект има. Но с уговорката ,че от около 5 год.възраст съм започнала да му "наливам" в главата акъл. Колко е важно да учи, как трябва да го прави за себе си ,за да успее, и т.н.
Сега не може да си представи, че може да е без домашно или не научил  .
 На теб - успех! Борбата ще е трудна ,но дано поне има ефект  !

Ами, от написаното останах с впечатление, че никои от подходите не е сработил. Дори и частните учители бягат. Явно има някакъв проблем. Не виждам нищо лошо, ако специалист поговори с детето. Това, че едно дете се консултира с психолог, съвсем не означава, че "не е наред". Още повече, че детето вече е на 9 години. Ако сега не потръгне ученето, кога? Колкото по-голям става, толкова по-трудно ще е, защото пропуските ще стават все повече и повече, а наваксването, още по-трудно.
Относно "трошенето на главите", те и без наше участие го правят. Затова, нека ние направим каквото трябва, пък да става каквото ще.

И според мене се консултирайте с психолог. Могат да се научат ценни неща от тях (ако заговорят за лекарства обаче, е друга тема).
Съпругът ми е казвал за негов съученик с подобен проблем. Помогнала му е психологическата помощ. Има неща, които уж са елементарни и близки до ума, но човек някак не се сеща от само себе си. Как е подредено работното място на детето например, как изглежда стаята, в която учи, дали има дразнители, които да отвличат вниманието  (плакати по стените, играчки по рафтовете), кое след кое да учи, дали да има изрично написан график кое след кое да следва ...
Ей такива неща. Но не съм специалист, не ги знам.
Успех ви желая.

Аз не разбирам защо се налага детето да учи с частен учител, при това от първи клас? Не може да се справи с материала, не му се занимава сам или вие имате някакви специални планове за него?
Опитайте да спрете с учителите за известно време - така ще разбере, че трябва да разчита единствено на себе си и сам ще си носи последствията - наказания, слаби оценки и т.н.

 Някои деца научавт повече с четене други с действия.За него ученето е задължение и може би това го кара да се противопоставя на вас и учителите. Трябва да потърсите някакъв интересен начин за учене, за които добрите педагози би трябвало да знаят по принцип
 Както са споменали и други майки важна е и обстановката, където учи, да е спокойно и да е само неговия си кът.Но това да има частен учител и на мен ми интересно, явно сте подтикнати от това, че имате проблеми с него.Много е ангажиран с ученето, хем в училище с учител, хем и вкъщи, май му идва множко.
 Трябва да поговориш с него, защо не иска да учи, какво не му е интересно, затруднява ли го нещо, и ако е да му обясниш, че може да му помогнеш.Не е необходимо да му се караш и хокаш, наказваш, а да намериш от учебните предмети, кои му харесват и да го подтикнеш да се занимава с тези уроци, дори и това да е спорта.
 Покажи му че той не е по малко умен от другите и за да го харесват съучениците му той трябва да знае повече от тях( доколкото си спомням на тази възраст това има голямо значение за тях) и че това няма да се получи докато той се прави на палячо.Всичко това казано с равен и безразличен тон сякаш това си е все пак негова работа.
 Баща ми винаги ми е казвал- "Щом не искаш да учиш, ще ходиш да пасеш овцете на дядо ти" , а аз съм го правила и не ми харесваше много да търча след тях по цял ден.

Мисля, че трябва да опитате с по-раздвижени форми на обучение и по-схематично и логично представяне на материала - таблици, снимки, а също и с по-практични занимания.
Не всеки може да седи и да слуша/чете/запаметва и преразказва по учебник търпеливо.
Може би като начало да се концентрирате върху български и математика, без особено настояване за останалите предмети.
Имате проблем и с мотивацията и над това също трябва да се работи.
Понякога поглеждайте назад и си давайте положителна оценка за успехите, дори и да не е са достатъчни - все пак е напредък.
Има ценни книги с полезни идеи и дидактични игри. Има и специалисти, които могат да преценят какво затруднява и демотивира детето и да дадат насоки за работа с него.
Опитвали ли сте занималня, вместо частен учител?
Като специалист за консултация и насоки мога да препоръчам  http://pumpelina.eu/

Аз съм опитвала занималня - частна. Сменихме три. Първите две заради нездрави методологии, третата - поради пълната незаинтересованост и безотговорност от страна на преподавателите в нея.  Резултата беше сериозно дръпване назад с материала и оценките. За щастие навреме им бих шута, сега си късам нервите, но поне има смисъл.

Защото може да се окаже, че има някакъв по-специфичен проблем, а не просто мързел.
Синът ми има дислексия и често се държи по подобен начин. Ако не бяхме го завели на психолог-специалист по образованието, нямаше да разберем.
Има много проблеми, които деца с иначе висока интелигентност може да имат, и трябва да се намери нужния подход към тях.
Строгостта и наказанията за съжаление понякога просто не помагат.

Въпросът до голяма степен е в това, че с частен учител или постоянен надзор в занималнята или с висене на родителите детето свиква да бъде бутано, надзиравано. То така и не се научава да си разпределя времето,  самичко да се кара да учи. Изобщо, пълна несамостоятелност. Едно е да ходи на уроци по математика например, ако има проблеми или изявени заложби, друго е да има прикачен към него учител или родител, който постоянно да е активен участник в ученето. Не е случайно, че домашните се дават за САМОподготовка и почти 2/3 от домашното е така подбрано, че детето самичко да може да се справи. ВИнаги може да има някакви въпроси, нещо неясно и да попита родителя или учителя, но не и някой постоянно да му виси на главата. Дори и да е отличник каква е гаранцията, че ще се справи сам? Идеята на обучението не е само да се научи да смята, да пише и да знае няколко години по история, а да се научи и на самостоятелност. Второто смятам за по-ценно от всички академични знания.

Споделям мнението ти. 
Още нещо, част от децата се научават да зубрят. Повтарят като папагали нещо, без да го осмислят. Полза от това няма. Много по-ценно е умението да се научиш да търсиш информация и от нея да извлечеш най-важното. Това, което ще го започниш и ще ти бъде от полза, а не да "кълвеш" за шестица.

Какво преписват в училище? За някои занимални съм чувала (защото моите не ходят), че децата нямат никаква самостоятелност, защото домашното се решава на дъската от учителката или от най-бързото дете и после всички преписват. Когато детето се подготвя вкъщи няма от кого да препише, нали? Ще му се наложи самичко да се помъчи и да измисли решението. Аз само проверявам домашните дали са правилно написани (и то не всеки път) и за някои неща, ако ме питат, но не следя какво имат за домашно. Ако си забрави домашното проблемът си е негов, защото в неговия бележник ще се мъдри забележката, а не в моя. Не съм съгласна, че волевото учене се появява в гимназиална възраст, а си зависи от зрелостта на детето и от организацията на учебния процес. Част от самостоятелността е и поемането на отговорност за свършеното и несвършеното.

За наизустяването - като се замисля, наизустяването не е чак толкова лошо, стига смисълът да е ясен. Когато се учим да говорим или пишем на родния си или чужд език ние наизустяваме цели езикови конструкции, изрази, че и изречения, за които не може да се даде обяснение защо се казва точно по определен начин. Усвояването на научния начин на изразяване има и голяма доза наизустяване, защото той се води от формални правила и очаквания. И отново казвам - важно е детето да е наясно със смисъла на това, което говори, а в каква форма ще го облече е въпрос на усвояване на езиковите средства.

ПС. Не можем да се оправдаваме само със средата. А ако няма интерес - не е задължително всички да са образовани, нали? Трябва някой да работи в завода, да мете улицата или да върти геврека на таксито.

Ти правиш ли разлика между висене на главата на детето, докато си пише домашните, следене какво имат да правят за домашно и проверка на вече написаните домашни? Май не. Обяснявам - децата след като обядват сядат сами да си пишат домашните. Всеки си е записал в тефтерчето какво има за домашно и сам решава от кой предмет да започне да учи. И за да стане криснтално ясно - аз не зная какво пише в техните тефтери, не зная колко и какво имат да пишат, а проверявам това, което ми покажат. Ако иска започва от ЧО, ако иска от математиката, ако иска от каквото иска. Ако има нещо неясно за някое домашно например, някоя задача по математика и нещопо география или някое съчинение, детето ме пита и аз давам методически указания или разяснявам някакви факти. След това детето отива и си дописва каквото иска да допише. Аз нямам никаква представа по кой предмет колко и какво имат да пишат и да учат. По математика проверявам само текстовите задачи (и то понякога), защото аритметичните си ги проверяват сами с калкулатора. По български понякога редактирам съчитенията, за да им покажа какво е добър стил на писане, но всичко съдържанието си е дело на детето. И явно добре се справят, защото в тетрадките по БЕЛ-ЗИП пишат само в клас и досега имат само шестици, а грешките им са тук-там някоя изядена буква, препинателен знак или нещо стилистично. По ЧО и ЧП много рядко искат от мен помощ и рядко искат да ми разказват уроци, по-скоро, когато нещо не се чувстват сигурно. От време навреме поглеждам в учебника какво учат и им задавам въпроси напосоки за термините.
Цялото разпределение на времето за учене си е тяхна работа. Единствено им се налага да се съобразяват с графика на извънкласните занимания и ако им светне в главите си преразпределят времето така, че ако във вторник например, имат извънкласни занятия, а имат и география, те си научават урока в неделя или в понеделник

Няма какво да си кривя душата, много съм доволна, че децата ми от малки се научиха да си разпределят времето и да учат сами. Но основите бяха положени в първи клас, когато през първия срок ги учех как да учат и как да степенуват задачите. И сега се случва да забравят някое домашно или да не си научат урока както трябва, но не е болка за умиране. Понякога им се разминава, понякога си получават забележката или по-ниската оценка. Важното е, че не им вися на главите и съм спокойна за това, че не са зависими организационно от някой възрастен. Децата ми са в трети и четвърти клас, а не в гимназията. Много от техните съученици до тази година караха на занималня и сега си понижиха успеха, защото едно тъпо домашно не могат да напишат сами вкъщи, пилеят си времето, докато родителите им ги няма и хората се принудиха пак да ги запишат на занималня. Всеки родител си преценява. За себе си съм убедена, че няма доникъде да стигнат, ако някой им виси на главите и учи с тях постоянно. Така като гледам няма да се наложи да ги пращам и на частни уроци за седми клас, ако се приеме това, че оценките от външното оценяване служат за прием в гимназии.

Да, оставям ги сами да решават дали да пишат домашни, да учат уроци. Не виждам нищо ненормално в това да поискат да им проверя домашните. Слвучва се да не догледат нещо или да не разберат. Така или иначе изпитването и контролните показват какво са научили. Идеята на домашното е да се направи упражнение на новия материал, а не да се отчита като свършено или несвършено. Това не е счетоводство, а учене.

Абсолютно подкрепям  Andariel  
Децата трябва да се учат да бъдат самостоятелни от най-ранна възраст. Дъщеря ми е в първи клас и си пише сама домашните. Когато сбърка си носи последствията, защото вместо Отлично! в тетрадката пише Внимавай!, но това е нейната тетрадка, а не моята. Мога да и стоя на главата, да и диктувам, да късам листове, докато всичко стане перфектно, но не го правя и то напълно умишлено. Искам да разбира това, което пише, а не да е с перфектна домашна, а в клас да не се справя, защото не съм до нея, за да и показвам грешките.


На 9 години едно дете е достатъчно голямо, за да разбира защо трябва да учи, а и какво ще се случи ако не го прави.

Като гледам, за тебе помощта се изразява в сдъвкване на храната, образно казано. Не може на 9-годишно дете просто да му се наливат знанията в главата, то е достатъчно голямо вече да се е научило само да усвоява учебния материал по начин, който е най-добър за него - както казва Andariel, децата й сами преценяват кога и с кой предмет да започнат, колко внимание да му отделят, и т.н. Това би трябвало да го могат и първокласниците, а работа на родителите е да ги научат първоначално как трябва да се учи, пък след това само да следят резултатите.

В момента май се получава така, че имат повече часове физическо, отколкото български. математика имат 3 пъти в седмицата, а физически четири пъти. Хорариумът по ЧО и ЧП са по час и половина на седница.

Може да му се помогне. Няколко човека написаха, че може да направи консултация с психолог, за да се разбере дали детето има някакви определени проблеми с ученето. Ако не - значи родителите трябва да преосмислят подхода си. Моето мнение е, че е по-добре детето да се издъни в трети клас и да разбере, че носи отговорност за учението си, отколкото да го бутат чрез частни учители, а по-късно и по други начини до завършване на гимназия и после да стане големият срив и голямото разочарование за всички.

Сутрин в училище,следобяд -частен учител Всеки ще изпуши
 Не трябва, а и няма смисъл да се бие детето, да се лишава от разходки и да се наказва. Така неговото нежелание да напише домашното, може да прерастне в отвращение към училището и труда, а и към вас лично. Що се отнася до "заплащането"....не знам .  За някои деца няма по-голяма награда от това "Направих - и съм свободен".  Важно е да се знае, че постепенно трябва да се сведе до минимум покровителственото отношение към детето.си свърши работата,ще му напише домашното,защото му плащате.И детето какво -да стои мирно и да гледа отстрани?Не му отнемайте свободата.

Запис - че ги имам двама - един в пети клас и едни бъдещ първокласник

Дори и да не е швейцарски, всеки бординг скул ще свърши работа - плащаш, даваш детето и чакаш резултати. В най-лошия случай ще го изключат и ще ти го върнат.

И аз съм за консултация с психолог.
Преди години на мои близки дете правеше така, даже си играеше и разхождаше в час. Говориха с психолог и се оказа, че на детето му няма нищо, просто го бяха дали много малко на училище и не се беше наиграл. Смениха подхода - учеше се под формата на игра и то до 4-5 клас. Костваше им много нерви, време и внимание. Научи се много трудно да чете, за математиката да не говорим. Справиха се бавно и упорито с проблема. Не че заобича много училището, но поне се стараеше, и не дразнеше учителите и околните.
Трябва да се търси подхода и ако не можем да се справим сами, не виждам проблем да не потърсим помощ от психолог.

Благодаря много на всички ви за отговорите и за съпричастността ви,наистина много ви благодаря! В първия пост с линка открих разковничето на проблема,от статията разбрах,че сина ми от всички определения за децата има вярно от всичко по малко.А именно разглезен от нас,получава неща,подаръци още преди да ги е поискал затова и не ги пази и ги чупи но 2 ден,не се е наиграл и е още на фаза игра,а ние много го прищпорваме смятайки го просто за мързелив,което наистина си е така въпреки всичко друго.Скучно му било казва в у-ще,не му е интересно нищо да научи,по Човекът и обществото например колкото и да се стремя да му го представя като приказка ,обяснявам му по детски със асоциации а той пак учи всичко наизуст.Не че ми е дете ама наистина е много умен,всички които са допуснали да го опознаят повече го казват и всички ни е яд,че има огромен потенциал,а го пропилява...но как да му обясня на неговата възраст и при това нежелание да учи ,да го прави не заради нас да ни зарадва а за себе си.Съгласна съм за психолог,но кога да го водя,като веднага след у-ще почваме да учим и това продължава от 15.00 до 18.00 часа,мислех си дали не може психолога да идва в нас и да учат заедно ,незнам ...ще трябва да проуча въпроса.А някой от вас ако има координати на такъв психолог или може би терапевт нека да ми ги даде.

Така като те чета имам чувството, че детето ти нещо не го кефят много авторитетите и хаби много време и енергия да разхлабва примката около врата си. детето има силен заряд да е двигател сам за себе си но е поставен в положението на послушно вагонче с други вагончета и отпред и отзад и може би се бунтува и си изхабява силите в този бунт.
то просто всякечки ви демонстрира на всички възрастни, че само ще си решава... и като сте го подхванали с ученето и дисциплината то ви го връща... с ученето и дисциплината...

Може и да има много неизразходвана енергия и просто от съклет, да не може да седне да се съсредоточи - запишете го на някакъв спорт, примерно бойни изкуства е добре по няколко причини- той е момче а там инструкторите са понвечето мъже /намерете такъв/ там ги поставят на ръба на физическите им възможности а това много отрезвява- като направиш 5 коремни а около тебе правят по 55 без да им мигне окото и са горди с постижението постигнато с труд
реабно усещат че по-големите ги превъзхождат което в ежедневието не може да се усети реално щото много ги обгрижваме и си ги пускаме на главите даже.
Писнало му е от учителки тип лелки освен това... /просто на тях наистина им е минал апогея, не са в крак с живия живот и успяващите в него/ като гледам скандализира околните възрастни просто за спорта  куражлия е малкия не мога да му го отрека... но средата не му позволява да го вложи този кураж... да прави неща които му вдигат адреналина, карат го да се чувства силен по друг начин. може да има голям потенциал но няма да се чувства горд  иреализирал се с това което го карате да прави... и затова не го прави, но междувременносе е почувствал горд  исамореализиращ се като НЕ ГО ПРАВИ

не пречи да отидете на психолог, но според мен проблемът започва от разликата в темпераментите вашите и неговия- вие звучи ми да сте кротки, може би дори плахи  хора, които не преминават границите, а детето ви е огън и жупел и трябва да намерите някой огън и жупел като него, защото вие не познавате проблемите му - чувството че те изпълва една непозната мощ, която не можеш да овладееш, която те носи като вълна.
мисля че частните учители които избирате са били неподходящи за него защото сте ги избирали да са като вас.
пробвайте с някой студент, по-шантав ако може и който има някакав рисково хоби- например да кара скейтборд някакъв друг спорт- може и ски, да е с него докато той сам си пише домашните а после да ходят нанякъде, да му бъде нещо като много по-голям приятел, но и който може да го научи това което вие не можете просто защото сте различни с детето. всъщност етето ви е много самотно от това че има някакава вътрешна сила и заряд в него, които остават неразбрани... ще ви трябва уважение и нестандартни методи с него... но първо уважение и отношение на равнопоставеност към различията ви. той не е лош защото е с толкова силен характер, тъкмо напротив.

пожелавам ви най-искрено и вашето "грозно патенце" да стане красив лебед. обаче в тази приказка на вас-родителите се е паднала ролята на опитомените птици в стопанския двор, които обаче отдавна са забравили илиниког ане са знаели кака се лети. виждам колко много го обичате, намерете ко да го научи да лети, ако вие не можете. просто детето ви може би ви превъзхожда много и аз ви завиждам за това въпраки трудностите сега. Ако не го смачкате в кривата клетка на образованието и не подрежете крилата му един ден може много да се гордеете с него и с това което постига, слушайки сърцето си. някои от най-успелите хора включително бил Гейтс никака не са били добри ученици ине са се вписвали в образователния ни модел. И докато да изкачат върховете които са достигнали се изглеждали като че се лутата в тъмното.

Случва се при много интелигентни и надарени деца да им е скучно в училище, и да се отегчават, защото материалът не стимулира способностите им достатъчно. Не знам дали вашия случай е такъв, де, просто казвам, че и това го има.

Ако е толкова умно дете, аз бих го насърчавала да си развива интересите, да чете, да си разширява общата култура - не непременно в училище. Какво значение има дали ще изкарва шестици или четворки - много по-важно е да не му убиете желанието да учи и да се развива, това е за цял живот!

Консултирайте се с психолог. Преди години имахме проблем и направихме една консултация- оказа се че пропускаме един детайл и оттам тръгва всичко. Нашата история беше малко от типа много баби-хилаво дете. Психолога ни даде конкретни напътствия започнахме да работим по тях и след 3 месеца нямаше и следа от проблема. Така че опитайте и да не помогне няма да навреди.
Ние ходихме в детската психиатрична клиника към МА -казват че нам са най добрите психолози и предполагам е така. При нас беше нужна една консултация.