Момичета, гледате само от позицията на работника. Пък и е недоказуемо, че са и казала нещо си... Трябва да има график с подпис и отказ от страните, тогава може да се търси юридическа помощ. Така, един казал на друг ...
- Публикувана: 27 фев. 2009, 22:53 ч.
- Последно мнение: 2 март 2009, 17:01 ч.
БЯХ ПРИНУДЕНА ДА НАПУСНА РАБОТА !!!!!!!
защо в провинцията, в софийското бтк по-различно ли е?
Искаше да кажеш не свестни, а глупави и преебаващи се. Или пък мислиш, че къде що има шеф трябва да назначи майки с малки деца, да им плаща заплата да не вършат нищо, а работата, за която ги е назначил и има нужда да бъде свършена да си седи. Па тоя ще фалира на 1 я месец и после кво, ще стане лошия шеф ли. Говориш пълни глупости. Представи си, че си шеф и имаш нужда от човек, който да ти върши работа и който с труда си носи приходи на фирмата от които тя му плаща заплатата. Би ли ми отговорила, ако този човен не работи и не носи печалба от къде шефът ще изкопае пари за да му плати заплатата. Сигурно трябва да върши сам тяхната работа за да може после да им плати "полагаемите" им се по закон пари. Аман от немислещи хора, които все искат и все другите са им длъжни. Аз ако съм шеф никога не бих назначила човек, който няма да ми идва на работа, без значение дали е самотна майка с малки деца или някой мързел дето си взема болнични всеки месец
На авторката никои не и пречи да започне да си изкарва собственоръчно пари. начини бол, само желание да има. И чушки и домати да гледа на двора пак е приход за семейството. Там си зависи от себе си и собственото си желание за работа.
,доколкото разбрах жената си е работила,не е си клатила кракатаи не е си оправяла маникюра,а колкото до шефовете моят ми влиза в положение, а не го смятам за глупав или преебаващ се
Мама Деси, според мен си избързала с напускането. Трябвало е да съобщиш в Инспекцията по труда, защото работодателят ти няма право да те задължава да полагаш нощен труд без твоето писмено съгласие.
За нощен се счита трудът от 22 до 06 ч. Ето цитат от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2004 г.) Съгласието за полагане на нощен труд от майки с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, и от трудоустроени работници и служители се дава в писмена форма. Съгласието може да се оттегли писмено най-късно 3 дни преди датата, от която работникът и служителят искат да преустановят полагането на нощен труд, освен при основателни причини, които налагат това да стане веднага.
Колкото до работодателите, които си наемали хора, за да им вършат работа... Не се намират в гората, а в общество, но май не са чували за социална политика.
За нощен се счита трудът от 22 до 06 ч. Ето цитат от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2004 г.) Съгласието за полагане на нощен труд от майки с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, и от трудоустроени работници и служители се дава в писмена форма. Съгласието може да се оттегли писмено най-късно 3 дни преди датата, от която работникът и служителят искат да преустановят полагането на нощен труд, освен при основателни причини, които налагат това да стане веднага.
Колкото до работодателите, които си наемали хора, за да им вършат работа... Не се намират в гората, а в общество, но май не са чували за социална политика.
Мама Деси, според мен си избързала с напускането. Трябвало е да съобщиш в Инспекцията по труда, защото работодателят ти няма право да те задължава да полагаш нощен труд без твоето писмено съгласие.
За нощен се счита трудът от 22 до 06 ч. Ето цитат от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
За нощен се счита трудът от 22 до 06 ч. Ето цитат от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
браво, най-накрая някой да се произнесе компетентно! бях сигурна, че имаше някакъв текст, който предпазва майките на малки деца, рових в Кодекса на труда, но за тази наредба не се сетих...
така или иначе, работата май е свършена. ако майката си е подала доброволно молбата за напускане, значи са я изработили ловко и гадно...
Никой не я е изработил. Ако го е направила - сама си е виновна. Вместо в афект да пуска молба (ако го е направила), да си търси правата.
браво, най-накрая някой да се произнесе компетентно! бях сигурна, че имаше някакъв текст, който предпазва майките на малки деца, рових в Кодекса на труда, но за тази наредба не се сетих...
така или иначе, работата май е свършена. ако майката си е подала доброволно молбата за напускане, значи са я изработили ловко и гадно...
браво, най-накрая някой да се произнесе компетентно! бях сигурна, че имаше някакъв текст, който предпазва майките на малки деца, рових в Кодекса на труда, но за тази наредба не се сетих...
така или иначе, работата май е свършена. ако майката си е подала доброволно молбата за напускане, значи са я изработили ловко и гадно...
Тя темата май е към привършване, но искам да поздравя всички тук че не изпаднаха в най-големите крайности!
Да, всяка майка има права, но и работодателят има право да избира. Говоря принципно, не съвсем по случая. Но като майка на 2 деца, върнала се да доказва и на толерантния си работодател, че го уважава и е лоялна, съответно на 4,5- и на 2,5-месечна възраст на децата си (което дори граничи с безумие от моя страна) съм се наслушала на истории от близки и познати за майки, започващи работа бременни, само и само за да си осигурят майчинството и да се възползват до най-крайна степен от него. И двете крайности съществуват, както съществува и нуждата и двете страни работодател-служител да имат достатъчно интерес един от друг. В КТ има достатъчно права за работниците и твърде малко такива за работодателя, още там не са поставени равностойно нещата. Всяка страна да си преценя докъде може да се простира с правата си - на един правото може да е неудобно на другия, тук е и момента да ес разделят. Особено в такива времена - не можем да разчитаме че само от работодател се очаква да понесе цялата тежест на финансовата криза. Работникът също трябва да засвидетелства желание да прояви повече упоритост, повече нагаждане, за да запази работата си.
Да, всяка майка има права, но и работодателят има право да избира. Говоря принципно, не съвсем по случая. Но като майка на 2 деца, върнала се да доказва и на толерантния си работодател, че го уважава и е лоялна, съответно на 4,5- и на 2,5-месечна възраст на децата си (което дори граничи с безумие от моя страна) съм се наслушала на истории от близки и познати за майки, започващи работа бременни, само и само за да си осигурят майчинството и да се възползват до най-крайна степен от него. И двете крайности съществуват, както съществува и нуждата и двете страни работодател-служител да имат достатъчно интерес един от друг. В КТ има достатъчно права за работниците и твърде малко такива за работодателя, още там не са поставени равностойно нещата. Всяка страна да си преценя докъде може да се простира с правата си - на един правото може да е неудобно на другия, тук е и момента да ес разделят. Особено в такива времена - не можем да разчитаме че само от работодател се очаква да понесе цялата тежест на финансовата криза. Работникът също трябва да засвидетелства желание да прояви повече упоритост, повече нагаждане, за да запази работата си.
изобщо не става на въпрос ,че не вършат нищо ,доколкото разбрах жената си е работила,не е си клатила кракатаи не е си оправяла маникюра,а колкото до шефовете моят ми влиза в положение, а не го смятам за глупав или преебаващ се
,доколкото разбрах жената си е работила,не е си клатила кракатаи не е си оправяла маникюра,а колкото до шефовете моят ми влиза в положение, а не го смятам за глупав или преебаващ се ти не си разбрала. Никой не говори за клатене на крака и маникюри, а за неходене на работа. През което време може и да върши нещо, но не е за разботодателя си. Той съответно си е в правото да си намери човек, който го устройва, а не да плаща за нищо. Жените с малки деца, които искат да работят трябва да са благодарни на хората, които изобщо са им влезли в положение и са им дали шанс да работят. Благодарността се изразява в ходене на работа и вършене на задълженията си. Как ще го постигне си е неин проблем, да е мислела преди да се хваща. Като се е хванала на хорото ще го играе.
Жените с малки деца, които искат да работят трябва да са благодарни на хората, които изобщо са им влезли в положение и са им дали шанс да работят. Благодарността се изразява в ходене на работа и вършене на задълженията си. Как ще го постигне си е неин проблем, да е мислела преди да се хваща. Като се е хванала на хорото ще го играе.
никифин, ти явно си пропуснала столетието на борба на работническата класа и конкретно на жените за социална справедливост. хората са си извоювали права, облечени в закони, за да не се налага да са "благодарни" на тоя и оня. от теб би излязъл един прекрасен увълчен капиталист от епохата на първоначално натрупване на капитала. доста съм изненадана, че подобен род мисли се въртят в главата именно на майка с 3 деца и то живееща в силно социална държава.
jam, на първо място съм реалист. На второ, мъжът ми си има фирма и съответно е шеф и гледам от неговата позиция. Нищо че живее в Дания, но никога не би назначил човек, който от самото начало е ясно, че няма да ходи много на работа. Затова и само фирми му работят. По изключение назначи зет ми щото е от семейството и един друг, който е адски добър специалист. Но и него намери начин да го разкара, защото оня искаше да работи само 3 дни седмично, а на шефа му трябва повече. Така че и в социална Дания се случват уволнения, понеже на шефа не му изнася. И всичко си го прави съвсем законно, знае си шефските права и си ги ползва максимално в своя полза. Така правят всички бизнесмени с акъл не само тук а навсякъде по света. И него много хора го мразят, съдят го и още повече го намразват като загубят делото. 
Защото и тук хората си мислят, че шефът има много пари и служителите просто трябва да намерят начин да му ги приберат. Само дето от него неизработени пари трудно се изкопчват 
Защото и тук хората си мислят, че шефът има много пари и служителите просто трябва да намерят начин да му ги приберат. Само дето от него неизработени пари трудно се изкопчват Това, мила, не е проблем само на провинциалните майки. Навсякъде където при близо до майката няма баба го има този проблем.
Аз си смених професията от уеб дизайнер на маникюрист и то в един салон до детската градина. Точно защото не можех да си позволя "лукса"да се върна на предишната си работа. Да не говорим че съм учила за програмист, което пък с две деца и без баба до мен никога не съм си и помисляла да работя. Сега си определям работното време според това дали малкия е на градина или не и понеже не съм на заплата никой не ми създава проблем ако не мога да отида.
Аз си смених професията от уеб дизайнер на маникюрист и то в един салон до детската градина. Точно защото не можех да си позволя "лукса"да се върна на предишната си работа. Да не говорим че съм учила за програмист, което пък с две деца и без баба до мен никога не съм си и помисляла да работя. Сега си определям работното време според това дали малкия е на градина или не и понеже не съм на заплата никой не ми създава проблем ако не мога да отида.
С това не мога да се съглася... работя в сферата на софтуерния бизнес, мъжът ми също! Имам 3 (три) деца както се вижда от линийките ми и за момент не съм си помисляла да си сменя професията. Извинявам се, без да има засегнати, ако човек е кадърен и си знае цената няма шанс да не си намери работа в София, която да не отговаря на критериите му. Фирмите, в които работим и аз и съпругът ми имат великолепно отношение към служителите си ... и за момент не съм си помисляла, че няма да бъда подкрепена от работодателите си.
П.П. Програмистите (от женски и мъжки пол), които познавам, а познавам много, могат да си позволят детегледачка... с малко икономии всичко се получава
П.П. Програмистите (от женски и мъжки пол), които познавам, а познавам много, могат да си позволят детегледачка... с малко икономии всичко се получава
Добрите маникюристки също. Но мисля, че е по-добре да не се работи по много, а да отделяме време за лични контакти с децата. Докато се обърнеш и пораснали, тогава и да искаме да сме с тях - няма.
Добрите маникюристки също. Но мисля, че е по-добре да не се работи по много, а да отделяме време за лични контакти с децата. Докато се обърнеш и пораснали, тогава и да искаме да сме с тях - няма.
X
Реклама