Здравейте! От много време чета вашите мнения и най-сетне реших да се включа и аз. Какво мислите за компромисите в брака? Всъщност имам нещо конкретно предвид. Съпругът ми ми изневерява. Всъщност имаше няколко връзки, в едната дори беше влюбен. Аз разбрах по най-глупавия начин. Видях sms-ите. Да, знам тъпо е да ровиш в телефона му, но първия път попаднах случайно и вече не можех просто да имам доверие. Вярно е, че няма как да изживееш живота си докато правиш секс само с един човек, но колко можеш да преглъщаш... Обичам го от дъното на сърцето си. Имаме 2 деца и 7 години брак. Разбира се, простих първия път, но втори... Той, естествено отрича. Помага ми за всичко вкъщи. У дома е всяка вечер. Показва любов към мен. Подкрепя ме в работата ми /често се налага да се прибирам късно/. Но все пак вече не мога да преглъщам да има и други. Да поддържа неколкомесечни връзки с други жени. Да им праща sms-и... Много ли е да искам да съм единствената? И как въобще мога да го накарам да иска само мен?
- Публикувана: 1 март 2009, 23:07 ч.
- Последно мнение: 5 март 2009, 10:12 ч.
До къде стигат компромисите?
Смятам, че компромис се прави до определен момент, до който започнеш да имаш усещането, че потискаш себе си...Тоест преглъщаш определен негати в името на нещо по-добро. Прецени си дали имаш усещането за семейсто, дали си обичана и т.н. Това е твърде интимна територия, за да може някой страничен човек да ти каже дали е приемливо, дали е нормално. Не мисля, че можеш да накараш което и да е било човешко същество да иска само теб, така че рецепта няма. Всичко е въпрос на приоритети и усещания, пожелавам ти да намериш верния път за вас.
френч гърл да не си от френските мадами? 
майтап, сега сериозно
Казваш, че отрича, но имаш ли идея, защо го прави? Явно нещо му липсва...
От къде си сигурна, че става въпрос за физическа изневяра, един смс не доказва нищо. А ти всъщност как достигна до тези смс-и, ровене в телефона или имаш по стабилни доказателства?
майтап, сега сериозно
Цитат
Да поддържа неколкомесечни връзки с други жени
Цитат
Той, естествено отрича
да направи6 компромис веднъж и да знае6, 4е той осъзнава гре6ката си и това което прави6 ти, но компромис втори път си е 4исто примиряване и съгласие с положението
и 6те може6 ли да живее6 с мисълта, 4е в изневярата има и любов, това ве4е трябва да си прецени6 ти самата
А вие обсъждали ли сте проблема?
, в едната дори беше влюбен.
А вие обсъждали ли сте проблема?
Сигурно се чувстваш ужасно объркана 
След първата измяна вече нищо не е същото. Аз също бих простила моментно кривване, но инцидентно и случайно. Хора сме все пак. Но няколко месечни връзки и любов, едва ли 
Това би сринало женското ми самочувствие. Все ще се чувствам недостатъчна и нежелана, ще го подозирам постоянно и това ще ме съсипе.
Според мен трябва да постъпиш според самата теб. Можеш ли напълно да загърбиш всичко, все едно не се е случвало? Да го оставиш завинаги в миналото и да продължиш напред все едно сега се срещате. Единственият начин е да играете с открити карти. Да поговорите наистина сериозно и да си изясните кой какво може да направи и до къде. Каква е причината той да изневерява, какво му липсва... такива неща. Има мъже, които са непоправими и трябва да си изясниш дали той е от тях и дали ти можеш да живееш с такъв мъж. От друга страна и ти да си кажеш болката и да излееш всичко, което те наранява.
Отговорът е в теб. Вероятно ти усещаш как стоят нещата - провери ги дали са реални и постъпи според интуицията си. Успех и дано вземеш правилното решение!
След първата измяна вече нищо не е същото. Аз също бих простила моментно кривване, но инцидентно и случайно. Хора сме все пак. Но няколко месечни връзки и любов, едва ли Това би сринало женското ми самочувствие. Все ще се чувствам недостатъчна и нежелана, ще го подозирам постоянно и това ще ме съсипе. Според мен трябва да постъпиш според самата теб. Можеш ли напълно да загърбиш всичко, все едно не се е случвало? Да го оставиш завинаги в миналото и да продължиш напред все едно сега се срещате. Единственият начин е да играете с открити карти. Да поговорите наистина сериозно и да си изясните кой какво може да направи и до къде. Каква е причината той да изневерява, какво му липсва... такива неща. Има мъже, които са непоправими и трябва да си изясниш дали той е от тях и дали ти можеш да живееш с такъв мъж. От друга страна и ти да си кажеш болката и да излееш всичко, което те наранява.
Отговорът е в теб. Вероятно ти усещаш как стоят нещата - провери ги дали са реални и постъпи според интуицията си. Успех и дано вземеш правилното решение!
А ти защо търпиш това 
?
Дала си му шанс-добре!Пак се е издънил-зарежи го бе жена,ти нямаш ли капка себеуважение.Щом си сигурна(ако не грешиш),защо се подлагаш на това?Как можеш да си легнеш до него като знаеш,че той днес е бил с едикоя си?Ти изневерявала ли си му,де да знам може да сте от онези модерни семейства,дето ....оф,няма да го напиша за да не ме баннат
?
?Дала си му шанс-добре!Пак се е издънил-зарежи го бе жена,ти нямаш ли капка себеуважение.Щом си сигурна(ако не грешиш),защо се подлагаш на това?Как можеш да си легнеш до него като знаеш,че той днес е бил с едикоя си?Ти изневерявала ли си му,де да знам може да сте от онези модерни семейства,дето ....оф,няма да го напиша за да не ме баннат
?
Пишеш ,че сте заедно от 7 години...и досега няколко пъти ти е изневерявал!Прилича ми на мъжете,за които това е спорт...щом още от първите години не си му била достатъчна...да изневери след 7-8 10 ,да кажеш-омръзнах му,но да е от почти началото ...Не знам...еднократна изневяра може би бих простила,и то пак много зависи...как е станало,как се държи после,но постоянно да ме тормози по такъв начин,а и аз да не мога да му имам доверие и да живея във вечно съмнение...мисля,че не бих могла.Постоянно ще го проверявам,ще се чудя,ами ако вземе,че се влюби сериозно...и те зареже,тогава какво?
А когато има и деца...става съвсем сложно.Сега са малки и вероятно още не отчитат какво става,но после...
Дано имаш смелостта да постъпиш правилно ,и за теб,и за децата.Мъжа ти явно сам си решава.
А когато има и деца...става съвсем сложно.Сега са малки и вероятно още не отчитат какво става,но после...
Дано имаш смелостта да постъпиш правилно ,и за теб,и за децата.Мъжа ти явно сам си решава.
Докато още нямахме деца и не бяхме създали семейство ако се случеше, нямаше много да му мисля. Щях да си тръгна.
Сега бих помислила може би 5 минути повече.... и не знам... Границите на моето доверие ако прекрачи, сам би се отказал от него....и няма да го получи пак.. А как се живее така? Аз бих умирала по-малко всеки ден...
Не ти давам съвети, ти си знаеш най-добре.
Сега бих помислила може би 5 минути повече.... и не знам... Границите на моето доверие ако прекрачи, сам би се отказал от него....и няма да го получи пак.. А как се живее така? Аз бих умирала по-малко всеки ден...
Не ти давам съвети, ти си знаеш най-добре.
Аз не мисля,че мъжете изневеряват,само защото нещо им липсва в къщи(има и такива 
).Просто има мъже и "мъже". 
Ако си простил веднъж и се повтори,и пак псростиш...за мен е че даваш кардбланж да си прави вече каквото душа му иска.
Да,може да те уважава,да ти помага...да се прибира вечер,но теб не те ли боли ,че може точно 5 мин преди да се е прибрал,да се е въргалял с някоя
.Настръхвам като си го помисля. 
Да,в семейното съжителство се изискват компромиси,но не и такива...
Ти сама трябва да прецениш дали можеш да живeeш така.Имам приятелка,която знае за забежките на гаджето и(нямат брак),и си го търпи..,в смисъл казва че не и пука(въпреки че знам че не е така)...но така е преценила ,че може да живee.Аз не мога 
..незнам dali бих простила и веднъж ако разбера 
.ЗАгубя ли доверието в някой...по принцип го отписвам като човек...и за мен не съществува повече .Но не искам да се заричам....дано и не ми се случва 
( не живея в някаква приказка,че съм застрахована от всичко лошо в семейното ложе)
Абе ти трябва да си прецениеш...
Моето мнение въпреки всичко е,че ако и сега простиш,той ще продължава да има странични връзки...
).Просто има мъже и "мъже". Ако си простил веднъж и се повтори,и пак псростиш...за мен е че даваш кардбланж да си прави вече каквото душа му иска.
Да,може да те уважава,да ти помага...да се прибира вечер,но теб не те ли боли ,че може точно 5 мин преди да се е прибрал,да се е въргалял с някоя
.Настръхвам като си го помисля. Да,в семейното съжителство се изискват компромиси,но не и такива...
Ти сама трябва да прецениш дали можеш да живeeш така.Имам приятелка,която знае за забежките на гаджето и(нямат брак),и си го търпи..,в смисъл казва че не и пука(въпреки че знам че не е така
)...но така е преценила ,че може да живee.Аз не мога ..незнам dali бих простила и веднъж ако разбера .ЗАгубя ли доверието в някой...по принцип го отписвам като човек...и за мен не съществува повече .Но не искам да се заричам....дано и не ми се случва ( не живея в някаква приказка,че съм застрахована от всичко лошо в семейното ложе)Абе ти трябва да си прецениеш...
Моето мнение въпреки всичко е,че ако и сега простиш,той ще продължава да има странични връзки...
Бракът е низ от компромиси. Понякога сериозни (какъвто е твоят случай), понякога маловажни. Никой не може да ти даде съвет как да постъпиш. Всичко зависи от това какво искаш и какво чувстваш.
Има хора, които понасят забежките на съпруга си цял живот,
има хора, които търпят да ги побийват,
има и такива, които се развеждат за дреболии.
Само ти можеш да решиш какво да правиш, но в едно съм сигурна - женски истерии и ултиматуми на помагат.
Има хора, които понасят забежките на съпруга си цял живот,
има хора, които търпят да ги побийват,
има и такива, които се развеждат за дреболии.
Само ти можеш да решиш какво да правиш, но в едно съм сигурна - женски истерии и ултиматуми на помагат.
Лично аз не бих търпяла . За мен това значи липса на каквото и да е уважение.Ако те уважаваше щеше да го направи така ,че никога да не разбереш....А като няма уважение какво остава ?
Не бих могла да живея с мъж,който не ме уважава.Не бих направила такъв компромис. А от негова страна какъв е компромиса?
Вярно е,че без компромиси не може.Но е редно и двамата да имат мярка за нещата и важните неща наистина да тежат на мястото си.И е редно и двамата да правят компромиси.За мен ако направиш с това компромис си е живо унижение и никога повече няма да бъдеш уважавана от него.Но това е лично мое мнение.
Само ти можеш да прецениш колко и какво ти дава той и колко и какво ти взима....
Успех и кураж!!!
Не бих могла да живея с мъж,който не ме уважава.Не бих направила такъв компромис. А от негова страна какъв е компромиса?
Вярно е,че без компромиси не може.Но е редно и двамата да имат мярка за нещата и важните неща наистина да тежат на мястото си.И е редно и двамата да правят компромиси.За мен ако направиш с това компромис си е живо унижение и никога повече няма да бъдеш уважавана от него.Но това е лично мое мнение.
Само ти можеш да прецениш колко и какво ти дава той и колко и какво ти взима....
Успех и кураж!!!
Цитат
Аз също бих простила моментно кривване, но инцидентно и случайно.
не тълкувай грешно понятието компромис.едно е понякога да отстъпиш в брака,да се съобразиш с другия,да простиш,когато е сгрешил.без това един брак не може да мине..
но компромис далеч не означава да търпиш унижение над личността си-а многократните изневери са именно това.дори и след като си му показала,че си разбрала-те не спират...това не показва любов към тебе и желание от негова страна да задържи брака.
питаш редно ли е да искаш да си единствена..този въпрос не срази.. 
разбира се,че е нормално и че така е редно!ако мъжът ти е поклонник на многоженството да заминава там,дето е позволено..
според мен не бива да търпиш тези изневери,това не е любов,не може да бъде и щастлив брак!
но компромис далеч не означава да търпиш унижение над личността си-а многократните изневери са именно това.дори и след като си му показала,че си разбрала-те не спират...това не показва любов към тебе и желание от негова страна да задържи брака.
питаш редно ли е да искаш да си единствена..
този въпрос не срази.. разбира се,че е нормално и че така е редно!ако мъжът ти е поклонник на многоженството да заминава там,дето е позволено.. според мен не бива да търпиш тези изневери,това не е любов,не може да бъде и щастлив брак!
Ако аз бях на твое място и бях сигурна в изневярата , не бих простила никога.Смятам че компромиси могат да се правят с много други неща , но с това- не.Ако той иска да сте заедно и държи на теб да се спре и да не изневерява.Ако не може- тогава ЧАО.Лично аз не мога да търпя изневярата..Да пази Господ..!!
явно той иска да са заедно и освен това си мисли, че всичко му е позволено и може да си прави каквото си иска.....към авторката - край с компромисите, дотук не стига ли
Да се разведе? Да го напусне? Да се саморазправи със съперницата?
Какво точно означава "край с компромисите"?
Странно ми е как с лека ръка раздавете съвети от този вид.
Абе който си е свикнал мъжа/жената на компромиси, трудно може да промени положението общо взето според мене. Без ултиматуми няма как да стане. С "моля ти се, недей така" и "обещай ми" някак си не е реално. Трябва да му се събуди съвестта на този човек, да се стресне малко, да дойде момент, в който да претегли приоритетите си.
Само ти можеш да прецениш дали ще прощаваш или не. Никога не съм проверявала телефона на мъжа ми, и не смятам да го правя. Не бъркам по джобове, никога не съм пипала портфейла му, никога не влизам в пощата му, въпреки че знам паролата. Знам, че е страшно неприятно да си съпруга на мъж, който непрекъснато ходи с други. Но ако приемеш, че можеш да живееш с този му недостатък, повярвай ми има мъже, които ще те разочароват с много повече недостатъци. На твое място, ако съм удовлетворена от него и го обичам, бих си затворила очите, колкото и глупава да изглеждам в очите на околните.
явно той иска да са заедно и освен това си мисли, че всичко му е позволено и може да си прави каквото си иска.....към авторката - край с компромисите, дотук не стига ли
Да се разведе? Да го напусне? Да се саморазправи със съперницата?
Какво точно означава "край с компромисите"?
Странно ми е как с лека ръка раздавете съвети от този вид.
Бабилия , съвета е да го напусне,отреже или както там му се вика.Да прекрати унижението на което се подлага!
Цитат
Аз също бих простила моментно кривване, но инцидентно и случайно.
Няма такова нещо!! Както на мъжете, така и на жените може да им се случи да се изкушат и практиката показва че това се случва твърде често. Просто човешката природа е такава и аз смятам че не трябва да се съдим твърде сурово. Въпросът е дали изневярата е начин на живот или моментна слабост. И в двата случая връзката може да има бъдеще, но това зависи от нагласата на хората в нея. Аз не бих могла да простя подобно поведение, гледам и повечето от вас също. Но познавам бракове оцелели въпреки постоянни изневери, така че всичко е индивидуално. Няма как категорично да кажем "постъпи така, или иначе". Не смятам че е редно да се раздават такива крайни съвети, особено когато се отнася за съдбата на цяло семейство! Тя сама ще претегли всички факти и ще реши. Истината е че не трябва да прави комромис със собственото си усещане за нещата.
Благодаря на всички Ви. Наистина много ценно беше за мен да видя мненията на повече хора. Всъщност и аз не бих могла да живея с него, да прощавам всеки следващ път, да ме унижава така. Ние с децата се изнесохме преди няколко седмици... Жалкото е, че всеки ден ми е ужасно тежко, защото все още безкрайно го обичам. И когато сърцето ми кърви, децата ми страдат, а знам че той иска да се съберем става още по-трудно... Но няма начин просто да се върна, защото той не се бори за мен, а просто очаква да подвия опашка. Най-голямата ми грешка беше да го проверявам. Но не съжалявам, защото не искам да живея в илюзия. И все пак, ако някоя от вас се колебае дали види телефона му, пощата и т.н. нека да е сигурна, че иска да знае истината. От истината винаги боли.
Благодаря на всички Ви. Наистина много ценно беше за мен да видя мненията на повече хора. Всъщност и ............................ Но не съжалявам, защото не искам да живея в илюзия. И все пак, ако някоя от вас се колебае дали види телефона му, пощата и т.н. нека да е сигурна, че иска да знае истината. От истината винаги боли.
Цитат
Просто човешката природа е такава и аз смятам че не трябва да се съдим твърде сурово. Въпросът е дали изневярата е начин на живот или моментна слабост.
Нека си го кажем простичко-мъжът или жената изневеряват,когато партньорът до тях им е омръзнал до болка.Няма интерес,има секс с друг човек.
Омръзнал, безразличен, или с нещо отблъснал, но без причина и аз не го вярвам. Макар, че доста се пише и говори, че може всичко в къщи да е супер и още по суперско да стане с нещо извънредно настрани.
Според мен трябва да поговорите сериозно и той да даде някякъв отговор на въпроса ти -защо?Много често мъжете изневеряват ,защото намират или просто търсят нещо по различно навън относно секса.Щом ти помага и се държи както трябва с теб смятам ,че или не си сигурна(може някойдруг да е пращал sms от неговият тел)или е нещо в начален стадий.Преди години минах подобен етап ,но аз съм човек който изчаква до последно.Дадох да се разбере ,че знам ,но никога не се скарах с него нито си промених отношението към него.Нещата отшумяха от самосебе си и сега през призмата на времето дори се смея.Имах една шефка която беше изпаднала в подобна ситуация,но тя казваше така-Не си струва да развалям дългогодишен брак и всичко трупано с годините заради една фуста.Рано или късно той ще направи изборът си сам.
Ей това не го разбирам!
Да знаеш,че той ходи да е*е,кой знае каква,да му простиш,да легнеш до него и товаСигурно съм много задръстена...сори
Да знаеш,че той ходи да е*е,кой знае каква,да му простиш,да легнеш до него и това
Дадох да се разбере ,че знам ,но никога не се скарах с него нито си промених отношението към него.
явно той иска да са заедно и освен това си мисли, че всичко му е позволено и може да си прави каквото си иска.....към авторката - край с компромисите, дотук не стига ли
Да се разведе? Да го напусне? Да се саморазправи със съперницата?
Какво точно означава "край с компромисите"?
Странно ми е как с лека ръка раздавете съвети от този вид.
Заставам зад това мнение на 100%
Което не означава, че подкрепям изневярата. Но, бракът не е само цветя и рози, уви...И обикновено проблемите, които възникват в него, са низ от поредица събития (разбирай взаимоотношения, разбиране, мисли, чувства и т.н.), предизвикали конкретната случка. Не подкрепям и крутите мерки от сорта на "изритай го веднага", "кажи му чао" и т.н. За моя скромен опит от почти 11-годишен брак, бих казала, че компромисите са нещо наистина важно в една връзка/брак. Има си и някакви граници, разбира се, но те се определят единствено и само от участниците в "личната драма", а не от форОма
Има си и някакви граници, разбира се, но те се определят единствено и само от участниците в "личната драма", а не от форОма
То е ясно, че не се определят от форОма, но пък и смисъла на форОма е всеки да си каже мнението, щом го питат
Има си и някакви граници, разбира се, но те се определят единствено и само от участниците в "личната драма", а не от форОма
То е ясно, че не се определят от форОма, но пък и смисъла на форОма е всеки да си каже мнението, щом го питат
ХаПсолютно
Аз точно това направих
Valialili в именно в "защо" е големият проблем. Защото той казва че, няма нищо. Да не задълбавам в подробности, но е абсолютен факт, че не е нищо. Аз видях нейните sms-и. Видях колко много й е писал той. И на фона на предишната авантюра... Ужасно е, че твърди как си въобразявам. С това просто ми казва в лицето, че съм глупачка. Но още по-ужасното е, че просто искам да ме обича, само мен. Но си знам, че нещата ще бъдат все същите...
До къде стигат компромисите?
Дотам, докъдето ти стигат силите и себеуважението да се подиграват със самата теб, с децата, със семейството като цяло.
Т.е. всеки има ралична граница.
Радвам се, че вече не си при него, всеки човек има право да търси/намери друг, на който да има доверие, другото не е живот.
П.П. Изключвам свободните бракове, при тях тези неща са като сутрешното кафе
Дотам, докъдето ти стигат силите и себеуважението да се подиграват със самата теб, с децата, със семейството като цяло.
Т.е. всеки има ралична граница.
Радвам се, че вече не си при него, всеки човек има право да търси/намери друг, на който да има доверие, другото не е живот.
П.П. Изключвам свободните бракове, при тях тези неща са като сутрешното кафе
До къде стигат компромисите?Ами докъдето им позволиш.Докъдето все още се уважаваш и цениш като човек.
Аз не бих могла да направя компромис с изневяра или поне така си мисля.А такова чудо като "момент на слабост" няма.Защото ако има,значи този "слабият момент" е по-важен от семейството,т.е. от мен и детето.
Аз не бих могла да направя компромис с изневяра или поне така си мисля.А такова чудо като "момент на слабост" няма.Защото ако има,значи този "слабият момент" е по-важен от семейството,т.е. от мен и детето.
Какви са тия смс-и, какво е туй чудо не знам. И толкова ли мъжете мислят жените си за тъпи, че дори не си правят труда да ги изтрият?!? Вчера научих за друга двойка, заедно са от 16г., той имал връзка от 4г. с 25г. мацка от приятелско семейство и жена му явно чак сега заподозряла. Взела му телефона и прочела всичко - голямата любов, деца искали да имат. След което си хванала багажа и се махнала.
Вече са ти казали - ти решаваш колко ще търпиш и струва ли си. Но той май не е от моногамните щом не му е за пръв път и не е само секс.
Би ли се съгласил да отидете на семеен терапевт?
Вече са ти казали - ти решаваш колко ще търпиш и струва ли си. Но той май не е от моногамните щом не му е за пръв път и не е само секс.
Би ли се съгласил да отидете на семеен терапевт?
Много гръмки словеса се изписаха за себеуважение, за право на щастие и подобни, но:
Какви са ти реалните алтернативи и възможности? Сама да отглеждаш 2 деца. Да възможно е. Но не е за всеки. Не всеки може. Имаш ли стабилна професия, умения, знания, работа, които и занапред биха ти носили достатъчно средства, за да отглеждаш 2-те Ви деца нормално. Ама те имат нужда както от мно-о-о-го средтсва, така и от време, внимание, посвещение....
Ако да, ок, можеш да си позволиш да се себеуважаваш, да изискваш вярност и прочее. Ако, обаче, не - съпругът ти, казваш, се държи добре, помага..., за другото ще ти се наложи да си затвориш очите. Всичко зависи от алтернативите. Претенциите, както не веднъж съм казвала, са за хората с възможности. За всички останали е: "каквото -такова и колкото-толкова". Има едно изключение - насилието. Тогава без изключение вариантът за всички е един. Но твоят случай не е такъв. Така че, оцени безпристрастно какво можеш и съобрази исканията си с моженията си. И нещата рязко ще си дойдат по местата.
Никой от форума няма да ти гледа и храни децата, това ти го гарантирам. Човек от една възраст натам е сам в решенията си и последствията от тях. Но се случва с решенията си да засегне и други (децата си).
Пожелавам ти успех и най-добрия изход от неприятната ситуация.
Какви са ти реалните алтернативи и възможности? Сама да отглеждаш 2 деца. Да възможно е. Но не е за всеки. Не всеки може. Имаш ли стабилна професия, умения, знания, работа, които и занапред биха ти носили достатъчно средства, за да отглеждаш 2-те Ви деца нормално. Ама те имат нужда както от мно-о-о-го средтсва, така и от време, внимание, посвещение....
Ако да, ок, можеш да си позволиш да се себеуважаваш, да изискваш вярност и прочее. Ако, обаче, не - съпругът ти, казваш, се държи добре, помага..., за другото ще ти се наложи да си затвориш очите. Всичко зависи от алтернативите. Претенциите, както не веднъж съм казвала, са за хората с възможности. За всички останали е: "каквото -такова и колкото-толкова". Има едно изключение - насилието. Тогава без изключение вариантът за всички е един. Но твоят случай не е такъв. Така че, оцени безпристрастно какво можеш и съобрази исканията си с моженията си. И нещата рязко ще си дойдат по местата.
Никой от форума няма да ти гледа и храни децата, това ти го гарантирам. Човек от една възраст натам е сам в решенията си и последствията от тях. Но се случва с решенията си да засегне и други (децата си).
Пожелавам ти успех и най-добрия изход от неприятната ситуация.
Защо трябва сама да си отглежда децата, те да не са сираци? 
В крайна сметка дори и след раздяла на родителите децата не са само на майката, могат да останат да живеят при родителя, който има по големи възможности и да се договарят.
Да ме изнудва чрез децата и да ми се качва на главата е последното нещо, което бих позволила.
А ако ще се цакаме за кръшкане , жените могат повече.
В крайна сметка дори и след раздяла на родителите децата не са само на майката, могат да останат да живеят при родителя, който има по големи възможности и да се договарят.
Да ме изнудва чрез децата и да ми се качва на главата е последното нещо, което бих позволила.
А ако ще се цакаме за кръшкане , жените могат повече.
Защо трябва сама да си отглежда децата, те да не са сираци?
В крайна сметка дори и след раздяла на родителите децата не са само на майката, могат да останат да живеят при родителя, който има по големи възможности и да се договарят.
Да ме изнудва чрез децата и да ми се качва на главата е последното нещо, което бих позволила.
В крайна сметка дори и след раздяла на родителите децата не са само на майката, могат да останат да живеят при родителя, който има по големи възможности и да се договарят.
Да ме изнудва чрез децата и да ми се качва на главата е последното нещо, което бих позволила.
Издръжките у нас са смешни, често трудно събираеми. Изключенията са единици, за съжаление.
Често мъжът създава ново семейство и деца и често се развежда/разделя не само с бившата си съпруга, но и децата му стават "бивши". Това и жени го правят, де, ако трябва да сме честни, но значително по-рядко.
Често даже свестни иначе бащи започват да проявяват по-малка загриженост към дечицата си когато бъдат напъдени от семейството си за глупости. Подсъзнателно мислят, че отмъщават на бившата жена, но страдат децата в крайна сметка.
Личното ми мнение (възникнало на основа професионален опит и споделено от приятели и колеги) е, че човек, който е решил осъзнато да продължи напред като родител, самостоятелно отглеждащ децата си, трябва да го прави едва ако се е убедил, че би се справил при най-лошата прогноза за развитието на отношенията между вече бившите партньори (другия родител на децата си). Ако другият родител се окаже "читав" и солидарно помага - чудесно, но ако не го прави нали пак нещата трябва да вървят някак си?
Жената може да остави децата при мъжа си да живеят, не говоря за издръжка само. Не е длъжна за приема унижение, само защото примерно е бедна и няма да може да си позволи сама да гледа деца, които все пак не са само нейни.
А тук не виждам за какво трябва да отмъщава мъжа, след като жената е в ролята на страдащата от липса на уважение в случая.
А тук не виждам за какво трябва да отмъщава мъжа, след като жената е в ролята на страдащата от липса на уважение в случая.
Pasinet,
Децата не са само мои, твои, нейни, негови. Но децата са мои, твои нейни и негови.
Да изгониш бащата на децата си/да напуснеш децата си е ...(нама да напиша) но в никакъв случай признак на себеуважение.
Акта от горното (което и да било) няма да заличи факта, че съпругът ти/съпругата ти Ти (примерно) изневерява.
Пак опираме до липса на алтернативи и възможности. Колкото толкова, каквото такова, или варианти все пак, но еднакво лоши и предизвикващи страдание.
Едва ли някоя майка си оставя децата с песен на уста, крила в душата и т.н.
Децата не са само мои, твои, нейни, негови. Но децата са мои, твои нейни и негови.
Да изгониш бащата на децата си/да напуснеш децата си е ...(нама да напиша) но в никакъв случай признак на себеуважение.
Акта от горното (което и да било) няма да заличи факта, че съпругът ти/съпругата ти Ти (примерно) изневерява.
Пак опираме до липса на алтернативи и възможности. Колкото толкова, каквото такова, или варианти все пак, но еднакво лоши и предизвикващи страдание.
Едва ли някоя майка си оставя децата с песен на уста, крила в душата и т.н.
Цитат
Просто човешката природа е такава и аз смятам че не трябва да се съдим твърде сурово. Въпросът е дали изневярата е начин на живот или моментна слабост.
А това за мъжа, който си сваля панталоните ме разсмя. Все около мъжката изневяра се въртиш. Обаче жените изневеряват повече, но по-скришно. Това също е доказано. Стига с тия крайни мнения и слагане на етикети. Животът ни мачка във всеки момент и нещата не са само бели или черни. Всяка истина си има поне две страни.
Радвам се че има по-адекватни мнения като на muneca de porcelana
French girl, съжалявам много че се е стигнало до там и си взела такова трудно решение. Надявам се скоро животът ти да тръгне в по-добра посока
Да изгониш бащата на децата си/да напуснеш децата си е ...(нама да напиша) но в никакъв случай признак на себеуважение.
Аз не бих го изгонила заради изневери, просто няма повече да бъдем двойка, а само родители отглеждащи общо децата си докато пораснат. Но нямаше да седя и да го чакам да се смили да ми показва обич. Казвам му, че се чувствам свободна на базата на неговите действия и той да си сърба последствията.
Нека си го кажем простичко-мъжът или жената изневеряват,когато партньорът до тях им е омръзнал до болка.Няма интерес,има секс с друг човек.[/b]
Крайно ограничено изказване. Има мнооого други случаи, при които може да се случи. Не е нужно да разбираш, но просто приеми, че има хора с друго разбиране за изневярата.
Aelia
Много интересно, Пасинет, обаче какво правим , ако мъжа се счита в правото си да изневерява , а жената е длъжна да бъде вярна? 
Щото някои мъже така разсъждават, например моя
Щото някои мъже така разсъждават, например моя Във всяка връзка трябва да има равнопоставеност и справедливост. Щом той може, значи и на теб е разрешено. Ти защо се съобразяваш с него в този случай?
Но нямаше да седя и да го чакам да се смили да ми показва обич. Казвам му, че се чувствам свободна на базата на неговите действия и той да си сърба последствията.
в първия си пост тя казва, че той показва обич към нея и помага в къщи.
Съгласна съм с последното ти изречение - в брака правата и задълженията трябва да са равни, въпреки че тя не ми изглежда като човек, който ще тръгне да кръшка - твърде много го обича.
Чудно ми е той дали прави секс и с нея?
Много интересно, Пасинет, обаче какво правим , ако мъжа се счита в правото си да изневерява , а жената е длъжна да бъде вярна? Щото някои мъже така разсъждават, например моя
Щото някои мъже така разсъждават, например моя Щото някои мъже така разсъждават, например моя
И какво ще стане ако ти постъпиш както искаш, без да се съобразиш?
При нас случая е малко по - различен, човека твърди и се кълне във всичко свято , че не ми изневерява, обаче в същото време не си ляга с мен в продължение на повече от две години нито веднъж Ако ви се струва смешно и нереално, да знаете, че и такива случаи има Та, когато го разпитвам обаче или отказва да говорим \ уморих се, стотици разговори, които не водят до никъде \, отрича , да има друга, казах му, ако има желание да осъществим така наречения "свободен брак", всеки да е свободен да се среща с други , но да си гледаме децата, категорично отказа и се нацупи!
Най- смешното е, че аз вече не го искам, чувствата ми се изпариха, обичах го много, но вече ми писна...И аз като авторката имам две деца и сериозно се замисля, да продължа живота си сама, без него, но както каза муниека де порцелана\сори ако го пиша грешно!\ нещата са сложни, опира до финанси, отговорности и така нататък....В момента , в който моят "скъпи" затръшне вратата след себе си, няма да видя и стотинка от него за децатаубедена съм, за него това е втори брак, от първия има дъщеря, за която не знам дали още се сеща , че съществува Както и да било много дълго стана, но все пак е по темата Сори , ако съм станала досадна!
Ако ви се струва смешно и нереално, да знаете, че и такива случаи има Та, когато го разпитвам обаче или отказва да говорим \ уморих се, стотици разговори, които не водят до никъде \, отрича , да има друга, казах му, ако има желание да осъществим така наречения "свободен брак", всеки да е свободен да се среща с други , но да си гледаме децата, категорично отказа и се нацупи!Най- смешното е, че аз вече не го искам, чувствата ми се изпариха, обичах го много, но вече ми писна...И аз като авторката имам две деца и сериозно се замисля, да продължа живота си сама, без него, но както каза муниека де порцелана\сори ако го пиша грешно!\ нещата са сложни, опира до финанси, отговорности и така нататък....В момента , в който моят "скъпи" затръшне вратата след себе си, няма да видя и стотинка от него за децата
убедена съм, за него това е втори брак, от първия има дъщеря, за която не знам дали още се сеща , че съществува Както и да било много дълго стана, но все пак е по темата Сори , ако съм станала досадна!
Nightwish , никак не си досадна! И не е лесно да решиш, каквото и да е. Като чуе човек повечко мнения, може да му се избистри неговото в детайли, дори и да отрече всичко чуто. Последните години съм стигнала до мисълта, че човек трябва да живее в мир със себе си. Само тогава може да е щастлив и спокоен.... Ние винаги знаем кое е правилното, кой е пътят, по който трябва да поемем, но винаги нещо не ни достига, винаги нещо ни пречи и ако го имаме, всичко ще е ок. Да, ама не! Животът иска от нас усилия малко.........и да се престрашим да поискаме да бъдем щастливи.....
... Ама те имат нужда както от мно-о-о-го средтсва, така и от време, внимание, посвещение....
Да. Така е. Но трябва да има усилия и желание и от двете страни. Всеки, който тръгва да си сваля гащите с трети човек е наясно, че това може да му струва отдалечаването от децата, но ... решението взема той, не другия, който седи мирно и кротко
Здравейте! От много време чета вашите мнения и най-сетне реших да се включа и аз. Какво мислите за компромисите в брака? Всъщност имам нещо конкретно предвид. Съпругът ми ми изневерява. Всъщност имаше няколко връзки, в едната дори беше влюбен. Аз разбрах по най-глупавия начин. Видях sms-ите. Да, знам тъпо е да ровиш в телефона му, но първия път попаднах случайно и вече не можех просто да имам доверие. Вярно е, че няма как да изживееш живота си докато правиш секс само с един човек, но колко можеш да преглъщаш... Обичам го от дъното на сърцето си. Имаме 2 деца и 7 години брак. Разбира се, простих първия път, но втори... Той, естествено отрича. Помага ми за всичко вкъщи. У дома е всяка вечер. Показва любов към мен. Подкрепя ме в работата ми /често се налага да се прибирам късно/. Но все пак вече не мога да преглъщам да има и други. Да поддържа неколкомесечни връзки с други жени. Да им праща sms-и... Много ли е да искам да съм единствената? И как въобще мога да го накарам да иска само мен?
Едва ли ще успееш да го накараш, той явно си е такъв и няма да престане, щом досега не е спрял. Трябва или да го приемеш какъвто е, или да продължиш без него. Другият вариант е, да спреш да го проверяваш и да не се интересуваш дали има или няма други, щом не ти липсва нищо, просто трябва да прецениш какво точно искаш.
Мммм даааа.... за голямо съжаление и аз съм пред тази дилема.9г сме заедно...много прошки,много компромиси и какво остана за мен-Мъка.
Видях тук изказване,че мъжа изневерявал,защото му писнала жена му.Пълни простотии.
А защо изневерява мъж,който има всичко и му дават всичко.Който и гъза няма да си избърше сам.Когато го питаш защо-той казва "не знам" или "защото съм си такъв".
Една част от мен казва остани,друга казва взимай си детето и бягай.Но пуста любов,тя ме разколебава.А не мога да търпя повече,на границата съм да полудея.Не му вярвам вече на нито една дума,даже и на обичам те.Доверие едва ли ще спечели вече.
А ми е в мисълта как ще се отрази това на детето.
Ох ,объркана съм...това продължава вече месец и половина...той спря още щом разбрах,но на мен не ми дава мира.Всичко ми е в главата и колкото и да се мъча да не мисля за това,просто не става.А как боли....много боли!
Видях тук изказване,че мъжа изневерявал,защото му писнала жена му.Пълни простотии.
А защо изневерява мъж,който има всичко и му дават всичко.Който и гъза няма да си избърше сам.Когато го питаш защо-той казва "не знам" или "защото съм си такъв".
Една част от мен казва остани,друга казва взимай си детето и бягай.Но пуста любов,тя ме разколебава.А не мога да търпя повече,на границата съм да полудея.Не му вярвам вече на нито една дума,даже и на обичам те.Доверие едва ли ще спечели вече.
А ми е в мисълта как ще се отрази това на детето.
Ох ,объркана съм...това продължава вече месец и половина...той спря още щом разбрах,но на мен не ми дава мира.Всичко ми е в главата и колкото и да се мъча да не мисля за това,просто не става.А как боли....много боли!
Има си мъже женкари и те си остават такива... докато им става. Това е положението. Техните съпруги трябва да решат сами да себе си дали могат да живеят по този начин. Не познавам мъж от тоя сорт, който да се е променил. Но тези неща обикновено си личат още преди сватбата. Не вярвам, че им става нещо на 30-40г, те винаги са си били такива.
Мммм даааа.... за голямо съжаление и аз съм пред тази дилема.9г сме заедно...много прошки,много компромиси и какво остана за мен-Мъка.
Видях тук изказване,че мъжа изневерявал,защото му писнала жена му.Пълни простотии.
А защо изневерява мъж,който има всичко и му дават всичко.Който и гъза няма да си избърше сам.Когато го питаш защо-той казва "не знам" или "защото съм си такъв".
Една част от мен казва остани,друга казва взимай си детето и бягай.Но пуста любов,тя ме разколебава.А не мога да търпя повече,на границата съм да полудея.Не му вярвам вече на нито една дума,даже и на обичам те.Доверие едва ли ще спечели вече.
А ми е в мисълта как ще се отрази това на детето.
Ох ,объркана съм...това продължава вече месец и половина...той спря още щом разбрах,но на мен не ми дава мира.Всичко ми е в главата и колкото и да се мъча да не мисля за това,просто не става.А как боли....много боли!
Видях тук изказване,че мъжа изневерявал,защото му писнала жена му.Пълни простотии.
А защо изневерява мъж,който има всичко и му дават всичко.Който и гъза няма да си избърше сам.Когато го питаш защо-той казва "не знам" или "защото съм си такъв".
Една част от мен казва остани,друга казва взимай си детето и бягай.Но пуста любов,тя ме разколебава.А не мога да търпя повече,на границата съм да полудея.Не му вярвам вече на нито една дума,даже и на обичам те.Доверие едва ли ще спечели вече.
А ми е в мисълта как ще се отрази това на детето.
Ох ,объркана съм...това продължава вече месец и половина...той спря още щом разбрах,но на мен не ми дава мира.Всичко ми е в главата и колкото и да се мъча да не мисля за това,просто не става.А как боли....много боли!
който обича прощава ... но все пак всичко трябвеа да е в някакви граници
Да обичам много...,но до кога така.Имам моменти в които чувствата ми охладняват и искам да е така за да ми е по лесно,но е само временно и пак "любовта побеждава".
Защо когато една жена заговори за чувства и колко е наранена-тя се определя от мъжете,като луда.
Къде ми е грешката-всичко ли му дадох в старанието си да е щастлив.И защо все търся в мен грешката.
Сексът ни е перфектен...правим го през ден-два,някой път и по често.Не съм усетила безразличие или студенина...винаги има тръпка,а и аз се опитвам винаги да правя нещо различно.
От къде е тази мания да си прави лъжовни профили в половината сайтове за запознанства и да си намира "приятелки" за кафенце.И когато питам-те просто са приятелки и му е приятно да разговаря с тях.А ги лъже,както лъже мен.И прочетох неща за себе си,които бяха пълна лъжа,но много ме заболя.
Защо изобщо казва,че ме обича,защо ми прави подаръци,защо се извинява и ме моли да остана?Защо? Лъжа ли е всичко това
Защо когато една жена заговори за чувства и колко е наранена-тя се определя от мъжете,като луда.
Къде ми е грешката-всичко ли му дадох в старанието си да е щастлив.И защо все търся в мен грешката.
Сексът ни е перфектен...правим го през ден-два,някой път и по често.Не съм усетила безразличие или студенина...винаги има тръпка,а и аз се опитвам винаги да правя нещо различно.
От къде е тази мания да си прави лъжовни профили в половината сайтове за запознанства и да си намира "приятелки" за кафенце.И когато питам-те просто са приятелки и му е приятно да разговаря с тях.А ги лъже,както лъже мен.И прочетох неща за себе си,които бяха пълна лъжа,но много ме заболя.
Защо изобщо казва,че ме обича,защо ми прави подаръци,защо се извинява и ме моли да остана?Защо? Лъжа ли е всичко това
Само като опре ножа до кокала може да стане ясно.
Докато търпиш и стоиш ще си объркана .
Предприеми нещо,изнеси се,само тогава ще видиш дали наистина съжелява и ще получиш истинско обяснение ако има такова. Ако видиш страха в очите му.....сама ще разбереш.Ако ли не...значи просто не си струва ....
Докато търпиш и стоиш ще си объркана .
Предприеми нещо,изнеси се,само тогава ще видиш дали наистина съжелява и ще получиш истинско обяснение ако има такова. Ако видиш страха в очите му.....сама ще разбереш.Ако ли не...значи просто не си струва ....
Има си мъже женкари и те си остават такива... докато им става. Това е положението. Техните съпруги трябва да решат сами да себе си дали могат да живеят по този начин. Не познавам мъж от тоя сорт, който да се е променил. Но тези неща обикновено си личат още преди сватбата. Не вярвам, че им става нещо на 30-40г, те винаги са си били такива.
Точно така е, те са като алкохолиците, връщане назад няма, непоправи ми са.