Здравейте, имам нужда от съвет. Ще се опитам на кратко да разкажа моята история, дано успея. След кратка, но бурна авантюра се оказах бременна. Поговорихме с таткото и решихме да задържим детето. Неговите думи бяха, че и без това мн ме харесвал и било въпрос на време да ми предложи, а сега като и бебето било готово какво по-хубаво...Тогава бях на 21. Оженихме се. След това започнха големите ми проблеми, родих прекрасно момиченце, което гледах денонощно сама. Таткото 30годишен си живееше като ерген, че и по-добре. Капака беше, когато разбрах, че има любовница на 40г от нашия вход. Връзката им била отдавна и продължаваше. Така и така си живеех сама, реших и се прибрах при нашите в близко малко градче. Тогава започнаха молбите, че всичко ще се оправи само да се съберем. С течение на времето простих, и донякъде заради детето и той заживя при мен. Всичко тръгна добре, но с времето мъжът ми започна да ме моли да се върнем в големия град, където беше неговия апартамент и бизнес. Обеща да направи основен ремонт и аз записах детето в кварталното у-ще. Тя вече беше 3-ти клас. Ремонта така и не беше довършен и аз цяла година водих детето на 40км на училище, чаках я после я прибирах беше кошмар, но итова преглътнах, просто за всичко го оправдавах. Последваха две години щастие. Разбирахме се, излизахме почти винаги заедно, ходихме на почивки. От миналата година започна да ми говори ,че иска второ дете.Въпреки, че бяха минали 12 год от първия кошмар, аз не бях го забравила. Но като всяка жена мечтаех да имам и дуго детенце. Мъжът ми обещаваше, че ще ми помага и ще гледаме заедно бебето, а и каката ми беше подкрепа. И така съгласих се, и след месец бях бременна. Беше декември 2007. Вкрая на втория месец прокървих и доктора ме посъветва да се въздържаме от секс до 4-ти месец. Всичко се размина, но взе да ми прави впечатление , че месеците минават, а мъжът ми не ме докосваше дори. Два три пъти му намеквах, че се чувствам добре, но той или беше уморен или го беше страх, а на края ми каза, че много съм напълняла...Усетих, че става нещо ,защото по принцип той прави секс 7 дни в седмицата но...В края на лятото родих втората ни дъщеря. Добре че предната седмица сама си купих кошарката сама си я занесох до вкъщи, че исама си я зглбих.С никой не можех да споделя болката си, защото не исках да призная, че отново згреших.Помощ така и не видях от него. Чаках го два пъти поне за къпането, но той първия път засъсня много и бебето орева света.Втория път дойде-изкъпахме я и пак излезе.От тогава срях да чакам всякаква помощ.Малката е вече на 6месеца.Аз успях да си възвърна фигурата общо взето не изглеждам зле, но моя човек така и не ме поглежда. Когато му искам сметка къде е бил, се държи арогантно и нагло. Казва ,че не съм била "атрактивна" -моля забележете- и за това не му било интересно да се прбира. Когато някоя нощ се докопам до телефона му виждам номера не само на момичета, но и на хотели, телефони за поръчки на цветя....Искам му обяснение за всичко но той винаги ме изкарва виновна за нещо и не отговаря,забранява да му взимам телефона и така. Реших да му поискам развод, защото усещам, че нервите ми няма да издържат дълго.После си мисля, че можеби трябва да търпя, че сигурно има мн жени като мен и ще трябва да стъпкам егото си. Но каква е гаранцията, че след година няма той да ме зареже,а аз да бъда една развалина .Той винаги е казвал ,че само глупаците се влюбватв любовниците си и си развалят семействата.Колко хладнокръвно, колко удобно-хем весел разнообразен живот, хем чисти чорапки, топла гозба и две дечица. АМИ АЗ как да живея като вдовица или нечия любовница -не. Мисля, че е най-добре да съм сама. И без това в къщи съм и мъжът и жената, не се сещам за какво ще ми липсва.Но понеже съм много наранена незнам дали съм права да искам развод .Моля някой да ми даде съвет.
- Публикувана: 2 март 2009, 08:07 ч.
- Последно мнение: 13 март 2009, 13:16 ч.
права ли съм да искам развод
азсъм за развод
въпреки, че има и др избор - живеете заедно заради децата, но всъщност всеки си има свой свят - своя половинка в него....
но аз не бих могла така
мъжа ти е арогантен...ако изневерява поне да го прикрива, не да те обижда с грозни думи....
може би в този труден свят в момент с малко бебе ако мъжа ми се държи поне прилично - аз признавам - бих останала там където парите са достатъчно, и ми се плащат сметките - поне това да не го мисля докато съм с бебе на ръце и няма кой да ме гледа...
ако нямаш материална възможност и имаш душевни сили - заеби го и го използвай до дупка за средства
стъпи си на краката и му бий шута!
ако не можеш да чакаш - бягай още сега докато не си се съсипала от нерви...
ти реши и прецени - няма нищо недостойно да го издоиш и да го зарежеш
но и ако не можеш да чакаш...
успех, наистина ти съчмувтвам - мъжа ми бе подхванал авантюра когато бях бременна и аз с второто ни, но никога не бе груб сред разкритията и бе повече отразкайващ се /поне видимо, щото подозирам, че докато се доизясни с "любимата" е минало време/...,1
въпреки, че има и др избор - живеете заедно заради децата, но всъщност всеки си има свой свят - своя половинка в него....
но аз не бих могла така
мъжа ти е арогантен...ако изневерява поне да го прикрива, не да те обижда с грозни думи....
може би в този труден свят в момент с малко бебе ако мъжа ми се държи поне прилично - аз признавам - бих останала там където парите са достатъчно, и ми се плащат сметките - поне това да не го мисля докато съм с бебе на ръце и няма кой да ме гледа...
ако нямаш материална възможност и имаш душевни сили - заеби го и го използвай до дупка за средства
стъпи си на краката и му бий шута!
ако не можеш да чакаш - бягай още сега докато не си се съсипала от нерви...
ти реши и прецени - няма нищо недостойно да го издоиш и да го зарежеш
но и ако не можеш да чакаш...
успех, наистина ти съчмувтвам - мъжа ми бе подхванал авантюра когато бях бременна и аз с второто ни, но никога не бе груб сред разкритията и бе повече отразкайващ се /поне видимо, щото подозирам, че докато се доизясни с "любимата" е минало време/...,1
Плами и аз съм в подобна ситуация. С тази разлика, че имам едно дете и приятелката ни е на 19, а аз на 35. Това е от месец някъде. И преди не се разбирахме. Но, ако имаш сили, бягай. На мен нещо не ми стигат. От 3 нощи не съм спала, не ям, само пуша. Чудя се как намирам сили да гледам малката. Всичко ми трепери, получих и сърцебиене. Вече май съм за специализирана помощ. Ще търся хомеопат. А мислех, че съм силна и мога да го преодолея. Болката не минава обаче. Нощите особено са ужасни. Когато детето заспи, и остана сама. Прибира се от време на време, да се преоблече и да хвърли нови дрехи за пране. Чудя се как намирам сили да стоя още тук, но няма къде да отида. Написах всичко това, за да ти кажа - ПРАВА си. Не допускай да станеш като мен 
Здравейте, имам нужда от съвет. Ще се опитам на кратко да разкажа моята история, дано успея. След кратка, но бурна авантюра се оказах бременна. Поговорихме с таткото и решихме да задържим детето. Неговите думи бяха, че и без това мн ме харесвал и било въпрос на време да ми предложи, а сега като и бебето било готово какво по-хубаво...Тогава бях на 21. Оженихме се. След това започнха големите ми проблеми, родих прекрасно момиченце, което гледах денонощно сама. Таткото 30годишен си живееше като ерген, че и по-добре. Капака беше, когато разбрах, че има любовница на 40г от нашия вход. Връзката им била отдавна и продължаваше. Така и така си живеех сама, реших и се прибрах при нашите в близко малко градче. Тогава започнаха молбите, че всичко ще се оправи само да се съберем. С течение на времето простих, и донякъде заради детето и той заживя при мен. Всичко тръгна добре, но с времето мъжът ми започна да ме моли да се върнем в големия град, където беше неговия апартамент и бизнес. Обеща да направи основен ремонт и аз записах детето в кварталното у-ще. Тя вече беше 3-ти клас. Ремонта така и не беше довършен и аз цяла година водих детето на 40км на училище, чаках я после я прибирах беше кошмар, но итова преглътнах, просто за всичко го оправдавах. Последваха две години щастие. Разбирахме се, излизахме почти винаги заедно, ходихме на почивки. От миналата година започна да ми говори ,че иска второ дете.Въпреки, че бяха минали 12 год от първия кошмар, аз не бях го забравила. Но като всяка жена мечтаех да имам и дуго детенце. Мъжът ми обещаваше, че ще ми помага и ще гледаме заедно бебето, а и каката ми беше подкрепа. И така съгласих се, и след месец бях бременна. Беше декември 2007. Вкрая на втория месец прокървих и доктора ме посъветва да се въздържаме от секс до 4-ти месец. Всичко се размина, но взе да ми прави впечатление , че месеците минават, а мъжът ми не ме докосваше дори. Два три пъти му намеквах, че се чувствам добре, но той или беше уморен или го беше страх, а на края ми каза, че много съм напълняла...Усетих, че става нещо ,защото по принцип той прави секс 7 дни в седмицата но...В края на лятото родих втората ни дъщеря. Добре че предната седмица сама си купих кошарката сама си я занесох до вкъщи, че исама си я зглбих.С никой не можех да споделя болката си, защото не исках да призная, че отново згреших.Помощ така и не видях от него. Чаках го два пъти поне за къпането, но той първия път засъсня много и бебето орева света.Втория път дойде-изкъпахме я и пак излезе.От тогава срях да чакам всякаква помощ.Малката е вече на 6месеца.Аз успях да си възвърна фигурата общо взето не изглеждам зле, но моя човек така и не ме поглежда. Когато му искам сметка къде е бил, се държи арогантно и нагло. Казва ,че не съм била "атрактивна" -моля забележете- и за това не му било интересно да се прбира. Когато някоя нощ се докопам до телефона му виждам номера не само на момичета, но и на хотели, телефони за поръчки на цветя....Искам му обяснение за всичко но той винаги ме изкарва виновна за нещо и не отговаря,забранява да му взимам телефона и така. Реших да му поискам развод, защото усещам, че нервите ми няма да издържат дълго.После си мисля, че можеби трябва да търпя, че сигурно има мн жени като мен и ще трябва да стъпкам егото си. Но каква е гаранцията, че след година няма той да ме зареже,а аз да бъда една развалина .Той винаги е казвал ,че само глупаците се влюбватв любовниците си и си развалят семействата.Колко хладнокръвно, колко удобно-хем весел разнообразен живот, хем чисти чорапки, топла гозба и две дечица. АМИ АЗ как да живея като вдовица или нечия любовница -не. Мисля, че е най-добре да съм сама. И без това в къщи съм и мъжът и жената, не се сещам за какво ще ми липсва.Но понеже съм много наранена незнам дали съм права да искам развод .Моля някой да ми даде съвет.
И твоя е тръгнал на там, ама вярно ти сама си си писала, че си му удобна. Страхотно е да имаш къде да се пребереш и кой да те посрешне.
И сега прочети това, писах го за друго момиче, но е валидно и за теб:
Щастието е жизнено важно за да продължи съществуването си един брак.
Когато при мен дойде някой за консултация винаги протича по един и същ начин.
Един час слушам, половин час обеснявам. А накрая ги връщам с думите: Отговори си на следните въпроси:
1. Обичаш ли този човек?
2. Можеш ли да търпиш и да се измъчваш?
3. Докога?
Следващият път идват само ако отговора на първият въпрос е "НЕ" и на вторият въпрос е "НЕ". Лесно и просто е. Отиваш и се консултираш с адвокат. Консултацията при най-добрите в нашият град е 100 лева-100 евро. Прижали ги. Научаваш всичко, кое, как, какво и за колко време, какви права имаш и какви той и т.н. Мислиш една седмица. Отговарящ си на въпросите, които ти поставих и взимаш решение.
П.С. Всеки имам право да е щастлив. Най-прекрасните неща в живота си съм постигнала точно в мигове на щастие. Ако аз съм щастлива, отглеждам здрави и щастливи деца, спаравям се отлично с работата, печеля дела и съм много продуктивна, водя тежки но с + край преговори. Забавлявам се вечер с децата и те се радват и са щастливи.
Твоето дете попива поведението ти и един ден и то ще бъде нещастно в живота. По добре край сега, отколкото безкрай завинаги.
Помисли и пак пиши.
За мен определо си за развод! Даже многооо дълго и кофти неща си издържала! Според мен най-важното е да не се събудим една сутрин и да разберем,че сме пропилели живота си,самочувствието си,уважението и достойнството! Още повече казваш,че се и материално осигурена,моят съвет е да се махаш оттам! 
Ако финансово си стабилна - развеждай се и не му мисли! Тоя човек те предава за втори път, какво доверие ще му имаш?! Ще чакаш да станете на по 50-60 години и да почне да не му става, че да не кръшка ли? И докога ще търпиш униженията и самотата, на които те подлага? Ако досега не те е обикнал и оценил, съмнявам се въобще някога това да се случи. Не се колебай и заради децата, защото един ден ще прогледнат що за стока е баща им и сами ще ти кажат да се махаш от него. А имай предвид, че оставайки при него си затваряш вратата за някоя, може би, истинска и споделена любов.
Много познато ми звучи историята ти... Уви! Не знам какво повече чакаш, пусни документите. Май е по-добре и да говориш с някоя детективска агенция да направят снимки и там каквото трябва, за да си имаш доказателства къде ходи и какво прави така нареченият ти съпруг. Звънни на някой адвокат и действай. Продължавай напред!
Че как да не си права бе жена, леле ........ 
, я му бий шута на тоя хубостник, какви са тези номера, днес така, утре иначе. И да ти кажа, ако реши той да те зареже след 1 година, пак е по малкото зло. Ами я си представи на преклонна възраст да пернат линките и да тръгне след някоя фуста ..... тогава какво ..... ми ще въртиш очите и ще се чудиш какво става, и защо изобщо ти се случва точно на теб. Това не са хипотези, истински истории, живота на моята майка. Цял живот му е търпяла и любовниците и скандалите,когато си търси причина да излезе, вдига скандала и излиза ядосан - прибира се след 3 дни, когато се поинтересуваш къде е бил, чуваш - " Ти какво сега, пак ли ще ми вдигаш нервите. Не се е родил човека, дето ще ми дава тон в живота и да ми казва как да живея, че и сметка да ми държи ..... Я си е**вай майката" . Сега на 60 год майка ми живее самичка, за това, че цял живот го е търпяла. Това от нея го знам, че Е***ето е до време,а курвалъка е за цял живот! Хубаво си помисли дали за такъв мъж си мечтала цял живот, ако бях на твое място, изобщо нямаше да се колебая 
, я му бий шута на тоя хубостник, какви са тези номера, днес така, утре иначе. И да ти кажа, ако реши той да те зареже след 1 година, пак е по малкото зло. Ами я си представи на преклонна възраст да пернат линките и да тръгне след някоя фуста ..... тогава какво ..... ми ще въртиш очите и ще се чудиш какво става, и защо изобщо ти се случва точно на теб. Това не са хипотези, истински истории, живота на моята майка. Цял живот му е търпяла и любовниците и скандалите,когато си търси причина да излезе, вдига скандала и излиза ядосан - прибира се след 3 дни, когато се поинтересуваш къде е бил, чуваш - " Ти какво сега, пак ли ще ми вдигаш нервите. Не се е родил човека, дето ще ми дава тон в живота и да ми казва как да живея, че и сметка да ми държи ..... Я си е**вай майката" . Сега на 60 год майка ми живее самичка, за това, че цял живот го е търпяла. Това от нея го знам, че Е***ето е до време,а курвалъка е за цял живот! Хубаво си помисли дали за такъв мъж си мечтала цял живот, ако бях на твое място, изобщо нямаше да се колебая
Благодаря на всички, които се отзоваха и изказват мнението си. Аз самата мн добре знам, че това не е нормалния семеен живот. Тези няколко дни след като побликувах статията бях като дрогирана. Нищо не ми се правеше, не ми се говореше. На 3-ти март му поисках развод, казах му , че той знае защо го правя и , че няма дълго да му се оплаквам. Да поясня , че когато се опитвам да говоря с него за проблемите ни , той винаги казва "стига си се оплаквала". Момичета, той щеше да повърне от притеснение, каза, че не иска да се развежда...бла бла. През целия ден беше плътно в къщи с отлично настроение. Аз -пълен пас. Днес към 3,30ч дъщеря ми започна да му звъни, за да я води на логопед- той беше блокирал телефона си.Причерня ми. Оставих ги двете в къщи , запалих колата и тръгнах да обикалям хотелите от неговия телефон. Пред третия хотел го видях, беше сам, колата му я нямаше. Попитах го какво прави тук измрънка, че имал някаква бизнес среща.Казах му сега ще влезем в хотела и ще попитаме бил ли си тук преди малко. Хотелчето е малко , квартално с малък вход и той още от вратата се развика_ според мен нарочно_ "добре питай момичето дали съм бил тук". Аз нищо не казах, седнах на един фотьол и реших, че ще пия кафе. Рецепционистката ми каза, че товаа не било място за реш на проблеми. Аз "не правя скандали ще пия кафе" . Тя "кафето е само за гостите на хотела" Аз и казах, че ако трябва ще си наема стая, но кафе ще пия. Моят любовник и каза да даде две кафенца и тя веднага ги стъкми. Къде му е колата и защо не е с нея така и не каза . Мисля , че ако бях дошла малко по-рано щях да видя кого изпраща, маже би е чакал такси. Струваше си излагацията, поне там да го е срам да ходи вече? После в моята кола го накарах да се доближи, целият беше вмирисан на хотелските сапунчета, как ме е яд ,че не отидох до техните тоалетни за да взема едно. Незнам колко доказателства още ми трябват, какво още трябва да си причиня за да осъзная, че този ъпсурт трябва да приключи. Извнявам се и на вас момичета, че ви занимавам, но ако не си го излея ще се побъркам. Сега го чакам да дойде и няма прошка, стискайте палци.
Струваше си излагацията, поне там да го е срам да ходи вече? После в моята кола го накарах да се доближи, целият беше вмирисан на хотелските сапунчета, как ме е яд ,че не отидох до техните тоалетни за да взема едно. Незнам колко доказателства още ми трябват, какво още трябва да си причиня за да осъзная, че този ъпсурт трябва да приключи. Извнявам се и на вас момичета, че ви занимавам, но ако не си го излея ще се побъркам. Сега го чакам да дойде и няма прошка, стискайте палци.
Дали ще ходи там или другаде няма никакво значение, терен при добро желание се намира, хотели, мотели, къщи, абе човек когато иска намира. Какво се доказва, ако вземеш хотелско сапунче, дори на най хрисимата женица и е ясно, за какво е бил той там, едва ли е на бизнес среща, бягай докато си млада и децата са малки, че с годините става все по трудно и по трудно. Човек като остарява е по склонен да прощава и преглъща, дори с риск пред себе си да признае, че се е превърнал в мухльо или самосъжаляващ се несретник. Моят съвет е бягай докато е време и докато си млада и силна.
Боже колко мъка има по тоя свят......Във всяка история виждам частица от моята....За първи път го хванах,получавайки анонимен смс.Държа се нагло,отричаше,а когато накрая все пак си призна,каза,че аз съм виновна за неговите забежки.Хванах го и втори и трети път...Последното беше с букета за нея,който така и не успя да и подари за 8 ми март.а аз все търпя и преглъщам...докога?Незнам.Междувременно му откриха диабет и аз сега незнам как да си тръгна.Ама пък се питам,и аз ли трябва да се разболея от нещо в резултат на стреса?В крайна сметка,чета си тук и преглъщам...и се ядосвам на себе си.До преди да ми се случи това,си мислех,че съм силна жена и държа живота в ръцете си,че ако недай боже ми се случи нещо подобно ще си тръгна без да се замисля..обаче,ето на търпя,без да знам защо....
zodiq наистина не си сама. Жалко, че сме толкова много. Моя пък успя да си подари подаръка, че и остана да спи при нея. Държи се супер нагло и арогантно, защото ме издържа в момента. Но след много рев, безсъние, глад и прочие реших, че не ме интересува. Сега не му обръщам внимание и той се дразни още повече. Щом си си мислела, че си силна, значи си силна жена. Аз винаги съм знаела, че мога да се оправя сама. сега съм малко обезверена, заради малката. Но то е в мен. Просто чакам момента да изплува. И спри да се тормозиш, точно за този мъж. Не си заслужава. Знаеш го - нали
Плами, разведох се когато бях на 22г с двегодишно момченце.Бившият ми съпруг ме тормозеше денонощно.Кгато си в такова полужение най-доброто решение е да се осъзнаеш и да поемеш жшвота си в ръце.Не ме беше страх, че ще разчитам единствено и само на себе си, защото знаех, че спокойствието от което имам нужда ще е мое.И така с много лишения и упоритост отглеждах сина си сама.Научих се да бада силна след всички удари.Но бях горда, защото трябваше да се справям.Преди две години срещнах случайно един човек, за който се омъжих с много силна и голяма любов.Това помага - не бях си го поставила за цел, но се случи.Не съжалявам нито за миг за развода си, а още по малко за живота, който живях след това сама.Всичко се връща един ден - и на него и на мен.За да бъда щастлива се разведох и за това днес съм изключително щастлива и обичана жена.Не трябва заради децата да се измъчваш, защото те ще видят това и ще им бъде много по зле, като виждат и живеят с твоето страдание.Послушай сърцето си, но най- вече бъди умна. 
здравейте мами , от месеци ви чета и търся отговори .Мисля си колко може и трябва да се търпи в името на семейството , децата.Съвети е трудно да даваш всяка история има две страни.Може би изживявам криза на средната възраст , но от години не съм щастлива , и си казвах , че по важно децата ми да са щастливи. Толкова истории и във всяка има нещо и от мен.При мен нещата са объркани.Историята е такава :мъжът ми е властна личност.Омъжих се на 18 имам две деца на 19 и 13.В къщи всичко решава той под предлога , че аз винаги допускам грешки при избора си .има бизнес със който е зает 90% от времето си .Казва , че всичко прави за семейството си ,за да имат децата ни бъдеще , но каква полза от това като децата ни почти не прекарват никакво време с него.Стигало се е до там , че го няма седмица , а те изобщо не питат къде е.Никога не сме заедно , празници и делници съм сама,ходи на почивки без мен под предлог , че не харесваме едни и същи неща и да не си разваляме почивките.Не го харесвам ,не харесвам характера му, навиците му, възгледите му, методите му на работа на общуване .Казвам си на тия трудни времена когато е въпрос на оцеляване на бизнеса ни не трябва да се глезя и да съм придирчива ,а да съм лоялна но съм ужасно самотна и докога ще продължава това...Не говорим за нищо друго освен какво трябва да се плаща .Вечер се връща и заспива ,ясно уморен е ,секс правим вече веднъж в месеца и то по задължение за него , поне така си мисля.Не го интересува аз какво искам и чувствам.Способен е да се разплаче на филм , но когато аз плача не го интересува.Вече престанах да плача и все по често си мисля за развод .Финансово съм зависима от него.Малкото ми дете е в крехка възраст и знам как би му се отразил един развод.Аз ли съм глезла и си фантазирам или наистина съм права да искам развод.Погледнете от страни и ми кажете.
Марго, трябва да си изясниш с какво можеш да се справиш - дали си достатъчно силна да продължиш сама или да намериш заедно със съпруга си решение на проблемите.По принцип при мен винаги комуникацията е помагала и се старая да не липсва особенно в трудни моменти.Аз бях разведена седем години, в които бях наистина сама.Децата също разбират - дали са по-малки или по-големи напрежението неможе да се скрие от тях.И те така или иначе стават потърпевши-прикриват емоциите и чувствата си или стават агресивни.Поговори със съпруга си спокойно и уверено.Ако е останала и частица уважение и обич ще намерите начин.Така или иначе ти се измъчваш и сама трябва да решиш до кога .
Виж,мила,от цялото това "дебнене"и "хващане"смисълът е никакъв!Казвам го от опит...Просто си отговори на въпроса:"Това ли заслужих?"И ако отговорът е "не",побързай!!!Бягай,преди да си "програмирала" и децата си да търпят подобно поведение занапред...Защото по някакъв странен начин ние повтаряме грешките на родителите си,сякаш иначе не умеем да живеем...Стискам ти палци!Не чакай,не дебни,бори се!
Със съпруга ми не е възможна да говоря нормално.Всеки наш разговор е монолог от негова страна при което ме манипулира умело чрез чувството ми за вина .Кара ме да се чувствам виновна , че искам нещо за себе си.През годините загубих приятелите си - той не ги харесваше,загубих семейството си - баща м почина , майка ми замина с един господин и ни вест ни кост от нея до преди две години., загубих себе си - въпреки , че имам две висши образования не се чувствам способна да се справям сама.Всички решения през годините взимаше той , защото аз винаги греша в преценките си.Един ден все едно се събудих от някакъв сън и видях , че съм нищо сред ни щото , живота ми минава а аз стоя отстрани и наблюдавам.не искам да е така.
мъжът ми е властна личност.Омъжих се на 18 имам две деца на 19 и 13.В къщи всичко решава той под предлога , че аз винаги допускам грешки при избора си .има бизнес със който е зает 90% от времето си .Казва , че всичко прави за семейството си ,за да имат децата ни бъдеще , но каква полза от това като децата ни почти не прекарват никакво време с него.
Не си единствената, има доста такива мъже. Преди година четох една книга: "Да си го кажем направо - мъжете са задници" на Джоузеф Рок и Бари Дънкан, издателска къща "Сиела" (тук вмятам заради справедливостта, че може да бъде написана и книга "Жените са задници", но няма кой да го направи, понеже ще бъде финансов провал - няма да има достатъчен брой читатели от мъжки пол). Та в тази книга се описваше този тип мъж, който е и твоят: Мъжът - деспот, проявяващ се като ШЕФ. Ето неговите черти: Шефът се държи като строг родител, а не като партньор. Шефът упражнява контрола си открито и направо. При Шефа съществуват два набора правила - едни за него и други за вас. Шефът може да бъде и ревнивец със силно чувство за собственост.
Ключът към справянето с този вид съпрузи е следният: У тях има вътрешно противоречие. На съзнателно ниво той си мисли (самовнушава): "Аз знам как е правилно да станат нещата, а ти не; Убеден съм, че съм по-умен, по-добър и по-умел от повечето хора; След като аз съм най-правият, а ти ми противоречиш, значи ти ме предизвикваш и ще бъдеш наказана... и т.н."
На подсъзнателно ниво обаче той си казва: "Ако не упражнявам контрол и власт, няма да мога да овладея чувствата си. В повечето случаи аз не съм сигурен какво би трябвало да се направи, но ме е страх да го призная и пред себе си. Дълбоко в мен аз наистина съм убеден, че ти си много по-добра от мен..."
Освен това, колкото по-перфектна съпруга ставаш, толкова по-критичен става той... понеже това е неговия начин да те държи в напрежение и подчинение - така че винаги да се тревожиш какво още да направиш, така че той да е доволен, вместо да поставиш основния въпрос - откъде накъде той ще те управлява и контролира, след като се предполага да бъдете равноправни...
Да не преразказвам книгата (ти обаче я потърси), но там се казва така: "Уволнете шефа!" Престанете да следвате неговите правила, без да се конфронтирате, като не преставате обаче да се съгласявате с всичките му доводи. Така му отнемате опорната точка в спора
В книгата се предлага и стратегията "само на десерти". Идеята е следната: Когато Шефът заплашва, служи си със словесни нападки или непрекъснато критикува, си връщате, като правите нещо, което много ще го ядоса - примерно закъснявате, или се държите глупаво и неумело, или му готвите любимите манджи, но забравяте най-важните съставки и се скъсвате от жалки извинения и самообвинения, та чак на него да му стане неудобно, и да се смути и обърка. Какво ще прави той, като му отнемете репликите? А и понеже вие си знаете, че всичко това е направено нарочно (като добре го прикривате), поне ще имате усещането, че се забавлявате, като го наказвате, както той го е правил доскоро... Да повторя пак: съгласявайте се на думи, не се конфронтирайте, но правете каквото намерите за добре. Колкото "по-откачено" (за неговите разбирания) се държите, толкова повече той ще се чуди защо дългогодишната му тактика спрямо вас се проваля и дали не е време да опита да ви гласува поне някакво доверие...Според въпросната книга методът действал при голяма част от Шефовете... не че човекът ставал перфектен, но животът с него ставал по-лесно поносим...
Разкажи ни с няколко думи за детството на твоя мъж...
майка му е властна, тя командва парада у тях ,баща му е безгласна буква.Той е същият като нея , но са в непрестанна война.Преди доста години той преживя автомобилна катастрофа оцеля , но психически беше сринат.имаше смъртен случай.Промени се много.Дистанцира се от мен .Мъчих се да му оказвам всячески подкрепа , но той намери други отдушници.Започна да се грижи за семейството на негова колежка -мъжа и беше починал .Един вид си изкупваше вината.Така , че те винаги са с нас Не си мислете , че ревнувам въпреки ,че имаше и такъв период., но мен ме няма в това тяхно семейство.
Започна да се грижи за семейството на негова колежка -мъжа и беше починал .
Това, което казваш за майка му, показва, че той бил дълго управляван с "Аз знам по-добре" и му е било вменявано усещане за непълноценност. Той си е научил урока, завиждайки на майка си за контрола и желаейки да не е на мястото на баща си и е почнал да прилага същото спрямо теб, за да придобие солидност в собствените си очи и да избегне опасността да стане безгласна буква като баща си в собственото си семейство (бас хващам, че той няма две висши и е намирал много начини да ти покаже, че неговото образование и опит струват много повече от твоите две висши, които благодарение на него са останали сигурно неизползвани). Това само показва, че онова усещане за непълноценност, за която споменах, съществува наистина там някъде, скрито дълбоко в него.
Споко, той наистина не е най-умният, само се прави на такъв... Прави си, каквото си знаеш...
Между другото, той имаше ли вина за катастрофата? Замисляла ли си се защо след нея се е дистанцирал от теб, след като ти даже не си присъствала по време на катастрофата? Дали това не е било, защото той е усещал някаква вина и го е било страх да не би ти да я усетиш също у него и това да намали авторитета му пред теб?
момичета, трябва да се бори човек за себе си
не става веднага, но просто вярвайте в себе си - когато наистина стане нетърпимо ще си идетете
щом говорите открито за себе си и проблемите си - до колкото нета е открит - но пък признаването е един вид откриване дза всеки
та доколкото виждам - застанали сте на пътеката на борбата...ще вървите по нея - коя по-дълга, коя по-бързо...о ще стигнете себе си и тогава няма да има манипулации
вярвайте в себе си и не очаквайте от себе си чудеса - йок и утре сэъм с решение...някои неща изискват душевна подготовка а тя е най-бавната
не става веднага, но просто вярвайте в себе си - когато наистина стане нетърпимо ще си идетете
щом говорите открито за себе си и проблемите си - до колкото нета е открит - но пък признаването е един вид откриване дза всеки
та доколкото виждам - застанали сте на пътеката на борбата...ще вървите по нея - коя по-дълга, коя по-бързо...о ще стигнете себе си и тогава няма да има манипулации
вярвайте в себе си и не очаквайте от себе си чудеса - йок и утре сэъм с решение...някои неща изискват душевна подготовка а тя е най-бавната
той определено се чувства виновен за катастрофата , много пъти ми е казвал , че за него живота е свършил тогава и единственно му остава работата.Така покрай него и моя живот свърши.Стремях се да не му създавам проблеми да му угаждам, да му създавам комфорт , да бъда добра съпруга и майка.Той обича децата ни.Въпреки , че го няма постоянно и те го обичат ,за тях е най добрия баща.Затова ми е така кофти , че се оплаквам, но се чувствам изгубена във всичко това.Тая негова колежка е по голяма от него има дъщери на по30и 25.Не я мразя , но не я и обичам.Дълги години мразех себе си ,мислех , че аз съм виновна че не ме иска, че съм грозна,дебела ,глупава и непрактична, но сега вече мразя него , че ме кара да се чувствам така.Страхотен гняв и разочарование , безсилие ме обземат и се лутам от примирение до бунт.
Мила lora_bg , мога само да ти съчувствам. И при мен нещата са подобни. Женени сме от почти 11 г., 4 мес. след свадбата вече знаех, че няма живот с този човек, но бях бременна и го обичах. Аз съм от хората, които трудно допускат някого в сърцето си, но щом обикнат е за винаги. Вече се замислям дали го обичам... Финансово съм зависима, не мога да плащам квартира, да съм цял ден на работа, да се грижа и за две деца. Той всъщност това иска да не издържа и да се огъна. Единственото, което ме спира е че обича децата и се грижи за тях. Мен не ме обича и не го крие, за което много ме боли, държи се деспотично и нагло понякога.
Но мила lora_bg, това което трябва да направиш е да си обърнеш внимание на себе си. Започни да гледаш и твоите интереси, ако трябва стани и егоист. Знаеш ли децата растат и може би и няма да разберат каква жертва си направила за тях. Всеки си поема своя път след време, а ти ще станеш излишна и ненужна на никого - помисли върху това. Трябва да си преосмислиш приоритетите като включиш и себе си. Децата са етоисти и ако така продължаваш ще ги научиш, че си им длъжна за всичко. Ти си толкова човек колкото те и баща им. След като той допуска грешки, не ги компенсирай и не ги крий - те трябва да видят самата истина, за да оценят какво правиш. А това което са ти го втълпили, че си нищо с две висши образования, защо им вярваш? Аз съм с едно висше а съпругът ми е ъс средно, за мен това никога не е било проблем, но за него е - винаги гледа да ме унижи, че нищо не съм можела и такива подобни. Но на мен не ми пука какво говори, защото знам истината, това с което аз се справям той не може. Обичай децата си и себе си. Трудно е...аз често си поплаквам, но всичко си има граници и време. Нищо не остава безнаказано, всичко се връща. Лошото е, че минава много време. ГОРЕ ГЛАВАТА И МИСЛИ ПЪРВО ЗА СЕБЕ СИ!!! Дано да съм ти била полезна.
Но мила lora_bg, това което трябва да направиш е да си обърнеш внимание на себе си. Започни да гледаш и твоите интереси, ако трябва стани и егоист. Знаеш ли децата растат и може би и няма да разберат каква жертва си направила за тях. Всеки си поема своя път след време, а ти ще станеш излишна и ненужна на никого - помисли върху това. Трябва да си преосмислиш приоритетите като включиш и себе си. Децата са етоисти и ако така продължаваш ще ги научиш, че си им длъжна за всичко. Ти си толкова човек колкото те и баща им. След като той допуска грешки, не ги компенсирай и не ги крий - те трябва да видят самата истина, за да оценят какво правиш. А това което са ти го втълпили, че си нищо с две висши образования, защо им вярваш? Аз съм с едно висше а съпругът ми е ъс средно, за мен това никога не е било проблем, но за него е - винаги гледа да ме унижи, че нищо не съм можела и такива подобни. Но на мен не ми пука какво говори, защото знам истината, това с което аз се справям той не може. Обичай децата си и себе си. Трудно е...аз често си поплаквам, но всичко си има граници и време. Нищо не остава безнаказано, всичко се връща. Лошото е, че минава много време. ГОРЕ ГЛАВАТА И МИСЛИ ПЪРВО ЗА СЕБЕ СИ!!! Дано да съм ти била полезна.
Мили мами , много ви благодаря за подкрепата.Виждам , че не съм сама .Изправям се пред трудни решения .Програмирана съм да мисля преди всичко за другите и честно казано много ми е трудно да да променям това.Давам си сметка ,че съм една от многото жени с такива проблеми .Ако някой е минал по тоя път нека разкаже , как извоювахте уважение и финансова независимост.Не искам да наранявам хората около себе си , но наранявам себе си.
Lora, не може да имаш всичко, свикни с това. И аз все гледах първо другите, затова сега съм пред диабет и още куп болести, които са за 60 годишни. Мъжете нямат много чувства, те действат инстинктивно, всеки мъж си има слабо място - намери го и го използвай. Ние имаме и особенна женска интоиция, която ни помага за да оцелеем. Има една поговорка "хитъри като змиите и незлобиви като гълъбите". Винаги има начин, само не се предавай!!!! 