Здравейте момичета.Моля тези които имат опит в отглеждането на деца от предишни бракове на техните съпрузи ,да ми кажат,възможно ли е да отгледаш едно дете от 5 годишната му възраст ,да го възпиташ и обгрижваш по най-добрият начин ,но без да влагаш чувство на обич.Възможно ли е,да не се отключва майчинското чувство към това дете ,дори когато имаш вече собствено .Какво е това мое сърце щом не мога да прегърна истински дъщерята на съпруга ми ,въпреки че аз съм я приела за своя.
- Публикувана: 2 март 2009, 20:26 ч.
- Последно мнение: 6 март 2009, 13:59 ч.
Деца от различни бракове и голяма разлика в годините
А защо се налага да и ставаш майка? Нали детето си има майка-пък и недай си Боже,да е починала, или в затвора или...Майката е една.
Бъди и най-добра приятелка,повече не е нужно.
Бъди и най-добра приятелка,повече не е нужно.
Подкрепям напълно!
Не мисля че не обичаш това дете, просто не го обичаш колкото твоето 
и аз мисля така..
Аз пък не мога да разбера как се прави разликата в обичта между деца. Аз обичам всички деца. Забелязала съм го в много ситуации - мои или други все едно -те са деца и ги обичам еднакво и бих се грижила по един и същи начин за всяко дете.Как преценявате,че обичате едно дете повече от друго, макар че не родено от вас?
Нарече ме мамо още първият месец ,след като се събрахме да живеем заедно.Започна да ходи на детска градина,след това на училище ,миналата година беше една прекрасна сияеща абитурентка.През цялото това време аз бях неотлъчно до нея .Няма разлика в отглеждането на едно дете родено и отгледано от биологичната си майка и начина по който съм я гледала аз.Когато обаче ми каже мамо гушни ме ,аз я гушкам, но с тялото си ,а не с душата и сърцето си, там е празно.Споделям с вас това, защото се чувствам виновна пред нея,естествено ,че това си знам само аз .Неразбирам защо след 15 години нямя капка обич ,а просто една даденост в семейството ни.
Когато обаче ми каже мамо гушни ме ,аз я гушкам, но с тялото си ,а не с душата и сърцето си, там е празно.
Не мислех,че е възможно такова нещо,дали пък сама не налагаш някаква бариера помежду ви 
Аз разбирам начина по който се чувстваш. Не го споделяй пред никого... нека си остане само за теб. Няма по-голяма болка от това за едно дете да разбере, че не е обичано от майка си, нали? Иначе ти имаш право да се чувстваш по този начин. Разумът е едно, а любовта е друго нещо...
На мен това изказване ми е меко казано странно. А за въпроса - не мисля, че може да се даде еднозначен отговор.
Аз пък не мога да разбера как се прави разликата в обичта между деца. Аз обичам всички деца. Забелязала съм го в много ситуации - мои или други все едно -те са деца и ги обичам еднакво и бих се грижила по един и същи начин за всяко дете.Как преценявате,че обичате едно дете повече от друго, макар че не родено от вас?
На мен това изказване ми е меко казано странно. А за въпроса - не мисля, че може да се даде еднозначен отговор.
Аз понякога между моите и "чуждите" деца от улицата почти не правя разлика,еднакво ми се свива сърцето,когато някое дете заплаче,падне...дано поне авторката на темата е откровена с бащата на детето,защото той има право да знае,независимо дали ще реши да остане с нея.И аз не мога да си го обясня,сигурна съм,че дори ако мъжът ми някой ден дойде вкъщи с дете от извънбрачна връзка ще го отгледам като свое,как е възможно да не обикнеш дете 
Има разлика между:
- загриженост
- състрадателност
- съпричастност
- нежност
- жертвоготовност
- толерантност
- и т.н.
и ЛЮБОВ.
Ако някой смесва тези две понятия, то други правят разлика. Знам, че при осиновяване, не винаги се изгражда перфектната връзка между родител и дете. Причините са хиляди...
п.п. По BBC-1 даваха научнопопулярен филм на подобна тема. Ако една майка е поставена в екстремна ситуация, тя спасява първо родното си дете, като реагира подсъзнателно, а после другите деца.
- загриженост
- състрадателност
- съпричастност
- нежност
- жертвоготовност
- толерантност
- и т.н.
и ЛЮБОВ.
Ако някой смесва тези две понятия, то други правят разлика. Знам, че при осиновяване, не винаги се изгражда перфектната връзка между родител и дете. Причините са хиляди...
п.п. По BBC-1 даваха научнопопулярен филм на подобна тема. Ако една майка е поставена в екстремна ситуация, тя спасява първо родното си дете, като реагира подсъзнателно, а после другите деца.
Бащата на детето знае за моите чувства,така както и знае ,че бих убила човек за нея.Заради моята студенина към нея смятах ,че нямям право на собствено дете,но Бог се смили над мен и ни дари с момиченце миналата година.Щом родих се успокоих ,че най после майчинското в мен ще се отключи ище успея да я компенсирам за всички тези години с много ласки,прегръдки ,целувки ит.н. Да майчинското чувство се отключи за прегръдки и целувки ,но само за бебето.
Би убила човек за нея,а твърдиш,че не я обичаш? Незнам какво да ти кажа,слава богу не съм изпитвала такава студенина към нито едно дете,а ако съм с него от ранна възраст е просто абсурдно да не го обикна.Дано контактува по-често с истинската си майка,и дано никога няма бариера между нея и твоето дете,все пак са сестри,жалко ще е да има студенина помежду им.
бих убила човек за нея.
Защо я заклеймихте веднага!? Тя сама съзнава, че има вина. На сърцето обаче, не може да се заповядва, това не е в нейната власт. Не стига, че жената се измъчва, ами и вие я нападате.
Някой по- горе писа, че обичал еднакво всички деца- свои и чужди. По- голяма глупост и лицемерие не бях чела!
Към авторката: Не се измъчвай. Насила хубост не става. Може би, когато престанеш да се взираш в душата си, докато я прегръщаш след време с изненада ще установиш, че си изпълнена с любов и нежност. Недей да анализираш прекалено, не е нужно.
Някой по- горе писа, че обичал еднакво всички деца- свои и чужди. По- голяма глупост и лицемерие не бях чела!
Към авторката: Не се измъчвай. Насила хубост не става. Може би, когато престанеш да се взираш в душата си, докато я прегръщаш след време с изненада ще установиш, че си изпълнена с любов и нежност. Недей да анализираш прекалено, не е нужно.
Valialili, браво момиче!
Майчиното чувство е грижа и закрила или всичко онова, което ти си дала на това дете. Онази празнина, която усещаш в себе си не е нито студенина, нито липса на обич. Това са твоите страхове, породени от мисълта дали се справям добре с отглеждането на чуждото дете, дали то ме приема като истински родител или не, и всичко това примесено с болката от дългото очакване да се сдобиеш със собствено дете.
Повярвай, едва ли има дете, което да нарече чужда жена "мамо" и да я прегърне, ако не го усеща в себе си. Справила си се и още как! Сега остава само да повярваш в себе си, да й подариш безценното си приятелство като жена и да се насладиш на миговете с твоето детенце.
Успех!
Майчиното чувство е грижа и закрила или всичко онова, което ти си дала на това дете. Онази празнина, която усещаш в себе си не е нито студенина, нито липса на обич. Това са твоите страхове, породени от мисълта дали се справям добре с отглеждането на чуждото дете, дали то ме приема като истински родител или не, и всичко това примесено с болката от дългото очакване да се сдобиеш със собствено дете.
Повярвай, едва ли има дете, което да нарече чужда жена "мамо" и да я прегърне, ако не го усеща в себе си. Справила си се и още как! Сега остава само да повярваш в себе си, да й подариш безценното си приятелство като жена и да се насладиш на миговете с твоето детенце.
Успех!
Някой по- горе писа, че обичал еднакво всички деца- свои и чужди. По- голяма глупост и лицемерие не бях чела!
Това,че ти не си способна на подобни чувства не означава,че и на нас ни е забранено да ги изпитваме.Казах,че често почти не правя разлика между своите и чуждите деца,защото често се е случвало моите да се пребият,защото тичам да вдигна нечие чуждо,но не очаквам да го разбереш,не не ми и дреме честно казано дали ще ми повярваш.
Катюнгелчева мила, объркват ти се понятията.
Момичето го е написало преди мен, но кой да чете....... и да мисли. 
Има разлика между:
- загриженост
- състрадателност
- съпричастност
- нежност
- жертвоготовност
- толерантност
- и т.н.
и ЛЮБОВ.
Ако някой смесва тези две понятия, то други правят разлика.
- загриженост
- състрадателност
- съпричастност
- нежност
- жертвоготовност
- толерантност
- и т.н.
и ЛЮБОВ.
Ако някой смесва тези две понятия, то други правят разлика.
Явно си по-наясно от мен,драга(щом ще фамилиарничиме в съскането си ) какво изпитвам Другия път като пробвам обувки,също мисля да те викна да ми кажеш дали ми убиват,или са ми удобни 
Много добре знам какво е любов,защо мислиш,че е невъзможно човек да изпита такова чувство към дете,ако не му е биологичен родител,всъщност,спести ми разсъжденията си,видяхме,че не са ти силна страна 
) какво изпитвам Другия път като пробвам обувки,също мисля да те викна да ми кажеш дали ми убиват,или са ми удобни Много добре знам какво е любов,защо мислиш,че е невъзможно човек да изпита такова чувство към дете,ако не му е биологичен родител,всъщност,спести ми разсъжденията си,видяхме,че не са ти силна страна
Блгодяря на всички ви за мненията и съветите!Благодаря на Bobbi и Северина,след като прочетох написаното от вас малко ми олекна.Незнам дали от това ,че мненията ви ми допадат или просто това е истинската причина да се чувствам така.Olimpiia наистина съвестта ми е гузна и аз не отричам това,но че съм готова на всичко за да я защитя също е истина.Точно за това се обърнах към всички майки които имат отношение към моят проблем с житейски опит или пък наблюдение.Надявам се още момичета да се включат .Безкрайно благодаря на всички.
Разбирам напълно авторката-при мен положението е същото-и аз имам доведена дъщеря, за която се грижа. И даже бих казала, че леко си отдъхвам като чета постовете и, защото аз се чувствам по абсолютно същия начин. Години наред за мен това беше-и все още е -едно огромно бреме и едно огромно чувство на вина, чувство че не съм добър и достоен човек след като не мога да обикна едно дете. Но истината е че както аз така и тя обичаме доведените си деца, но явно тази истинска майчина обич, е само за децата които са произлезли от нас. Може би наистина това е вродено. Бих я посъветвала да не се тормози а се опитва да обикне детето на съпруга си като собствено, а просто да се отпусне и да я обича, по начин който и идва от вътре 
Напълно подкрепям
Това са твоите страхове, породени от мисълта дали се справям добре с отглеждането на чуждото дете, дали то ме приема като истински родител или не, и всичко това примесено с болката от дългото очакване да се сдобиеш със собствено дете.
Повярвай, едва ли има дете, което да нарече чужда жена "мамо" и да я прегърне, ако не го усеща в себе си. Справила си се и още как! Сега остава само да повярваш в себе си, да й подариш безценното си приятелство като жена и да се насладиш на миговете с твоето детенце.
Повярвай, едва ли има дете, което да нарече чужда жена "мамо" и да я прегърне, ако не го усеща в себе си. Справила си се и още как! Сега остава само да повярваш в себе си, да й подариш безценното си приятелство като жена и да се насладиш на миговете с твоето детенце.
Включих се по темата,защото съм била за 2 години в ситуацията на мащеха. Които са ме чели в началото на регистрацията ми, са наясно-което не е най-важното в случая.Авторката, нямам за цел да те нападам, нищо лично,дето се казва, важна е презумпцията и съм си дала мнението за нея, а не за теб като човек.На последното нямам право,защото не мога да те съдя само заради това,което си споделила.
Когато животът ми поднесе функцията на майка на 4 деца, първото,което ми дойде в ума,беше реплика от "Време разделно" на Антон Дончев."Свое дете се гледа с две очи, чуждо-с четири!"Значи-за роденото от друга жена, поверено на твоите грижи,всичко е Х2. Знаех, че ще се наложи да пренебрегвам в някои случаи родените от мен деца за сметка на родените от друга майка.Зададох сама на себе си въпроса "Наемаш ли се да обичаш тези деца" и си отговорих с "ДА". Ако бях си помислила "не" и за секунда-щях да се оттегля. Изброените над "т.н" се различават помежду си, но събрани в едно заедно с куп още други неща, правят ЛЮБОВ.
Когато животът ми поднесе функцията на майка на 4 деца, първото,което ми дойде в ума,беше реплика от "Време разделно" на Антон Дончев."Свое дете се гледа с две очи, чуждо-с четири!"Значи-за роденото от друга жена, поверено на твоите грижи,всичко е Х2. Знаех, че ще се наложи да пренебрегвам в някои случаи родените от мен деца за сметка на родените от друга майка.Зададох сама на себе си въпроса "Наемаш ли се да обичаш тези деца" и си отговорих с "ДА". Ако бях си помислила "не" и за секунда-щях да се оттегля.
Катюнгелчева мила, объркват ти се понятията.
Момичето го е написало преди мен, но кой да чете....... и да мисли.
Има разлика между:
- загриженост
- състрадателност
- съпричастност
- нежност
- жертвоготовност
- толерантност
- и т.н.
и ЛЮБОВ.
Ако някой смесва тези две понятия, то други правят разлика.
- загриженост
- състрадателност
- съпричастност
- нежност
- жертвоготовност
- толерантност
- и т.н.
и ЛЮБОВ.
Ако някой смесва тези две понятия, то други правят разлика.
Здравей valialili ! 
Разбирам те много добре! Чувставам се почти по същия начин! Разликата е там че тя беше на 11г когато се събрахме с баща и! Забравена от родната и "майка" която за 8г /откакто сме заедно/ я потъси 2-3 пъти! Нито на РД нито на празник НИЩО! 
Единия път даже "майка" и и предложи среща, а в последния момент се обади да каже че няма как да се видят, защото щяла да ходи на банкет......... 
Както и да е! Отклоних се! Никога не ме е наричала "Мамо", а и аз никога не съм го искала! На 22 да стана "мама" на 11г. Някак не ми се връзваше!
Тя знае че я обичам! Знае че за всичко може да разчита на мен! При нас /поне за мен/ проблема също е в гушкането! Рядко е... Тя ме гушка с много топлина, а аз нея като много добра приятелка!
Разбирам те много добре! Чувставам се почти по същия начин! Разликата е там че тя беше на 11г когато се събрахме с баща и! Забравена от родната и "майка" която за 8г /откакто сме заедно/ я потъси 2-3 пъти! Нито на РД нито на празник НИЩО! Единия път даже "майка" и и предложи среща, а в последния момент се обади да каже че няма как да се видят, защото щяла да ходи на банкет......... Както и да е! Отклоних се! Никога не ме е наричала "Мамо", а и аз никога не съм го искала! На 22 да стана "мама" на 11г. Някак не ми се връзваше! Тя знае че я обичам! Знае че за всичко може да разчита на мен! При нас /поне за мен/ проблема също е в гушкането! Рядко е... Тя ме гушка с много топлина, а аз нея като много добра приятелка!
Аз пък не мога да разбера как се прави разликата в обичта между деца. Аз обичам всички деца. Забелязала съм го в много ситуации - мои или други все едно -те са деца и ги обичам еднакво и бих се грижила по един и същи начин за всяко дете.Как преценявате,че обичате едно дете повече от друго, макар че не родено от вас?
Аз пък не мога да разбера как мога да обичам чуждо дете наравно с моето
.Ми моето си е мое....как мога въобще да сравнявам с другите. Иначе синът на мъжът ми съм го приела като негово дете.Уважавам го,изпитвам някаква обич,но е по различна...може би привързаност,понеже го познавам от както беше на 2 и половина..
Едно е да се грижиш според мен за чуждо дете като за свое.И друго е вече да изпитваш същите чувства каквито изпитваш към твоите деца.Някак ми е несравнимо.
Valialili, браво момиче!
Майчиното чувство е грижа и закрила или всичко онова, което ти си дала на това дете. Онази празнина, която усещаш в себе си не е нито студенина, нито липса на обич. Това са твоите страхове, породени от мисълта дали се справям добре с отглеждането на чуждото дете, дали то ме приема като истински родител или не, и всичко това примесено с болката от дългото очакване да се сдобиеш със собствено дете.
Повярвай, едва ли има дете, което да нарече чужда жена "мамо" и да я прегърне, ако не го усеща в себе си. Справила си се и още как! Сега остава само да повярваш в себе си, да й подариш безценното си приятелство като жена и да се насладиш на миговете с твоето детенце.
Успех!
Майчиното чувство е грижа и закрила или всичко онова, което ти си дала на това дете. Онази празнина, която усещаш в себе си не е нито студенина, нито липса на обич. Това са твоите страхове, породени от мисълта дали се справям добре с отглеждането на чуждото дете, дали то ме приема като истински родител или не, и всичко това примесено с болката от дългото очакване да се сдобиеш със собствено дете.
Повярвай, едва ли има дете, което да нарече чужда жена "мамо" и да я прегърне, ако не го усеща в себе си. Справила си се и още как! Сега остава само да повярваш в себе си, да й подариш безценното си приятелство като жена и да се насладиш на миговете с твоето детенце.
Успех!
Дори изпитвам нужда просто ей така да си я гушна ... Понякога ми дава но иначе не е свикнала на ласки от нейната майка .... не ги получава от нея за жалост! Дано скоро си я вземем при нас - на почти 3г е 
Аз пък не мога да разбера как се прави разликата в обичта между деца. Аз обичам всички деца. Забелязала съм го в много ситуации - мои или други все едно -те са деца и ги обичам еднакво и бих се грижила по един и същи начин за всяко дете.
Аз пък не мога да разбера как мога да обичам чуждо дете наравно с моето
.Ми моето си е мое....как мога въобще да сравнявам с другите. Едно е да се грижиш според мен за чуждо дете като за свое.И друго е вече да изпитваш същите чувства каквито изпитваш към твоите деца.
Аз пък не мога да разбера как се прави разликата в обичта между деца. Аз обичам всички деца. Забелязала съм го в много ситуации - мои или други все едно -те са деца и ги обичам еднакво и бих се грижила по един и същи начин за всяко дете.
Аз пък не мога да разбера как мога да обичам чуждо дете наравно с моето
.Ми моето си е мое....как мога въобще да сравнявам с другите. Едно е да се грижиш според мен за чуждо дете като за свое.И друго е вече да изпитваш същите чувства каквито изпитваш към твоите деца.
Мися, че си е до човек. Аз също мога да обичам чуждо дете като свое. Може да ви прозвучи странно, но толкова съм обиквала чужди деца, че ми е ставало гадно, че не са мои. Бих обичала осиновено дете, наравно с моите, а какво остава за децата на мъжа, когото ще обичам. Мнението ми съвпада с това на Олимпия, мисля че много повече ще гушкам децата, които не са от мен и то не от лицемерие. Но всеки човек е различен и всичко ни се случва в главата. На мен ако майка ми ми каже сега, че съм осиновена, нито ще ме натъжи, нито ще тръгна да си търся родителите и т.н, винаги ми е било странно съкрушителната реакция на хората, които разбират, че са осиновени. Какво значение има от на кой сперматозида и яйцеклетката си се пръкнал. Малко встрани от темата, но го казвам, за да обясна, че всеки човек реагира различно.
В конкретната ситуация- не се обвинявай, даже мисля за грешка, че таткото знае. Ако имам втори мъж и той не обича децата ми, колкото неговите, по-добре да не знам.
В конкретната ситуация- не се обвинявай, даже мисля за грешка, че таткото знае. Ако имам втори мъж и той не обича децата ми, колкото неговите, по-добре да не знам.
Монда, не ми ПУКА за гените ми! Не преиначавай думите ми, а виж какво пише в цитата, който и аз и Меган имаме предвид! Е не може ВСИЧКИ деца да обичаш както твоето! Това значи да умираш всеки път, когато се случи нещастие с дете, извини ме за гадния пример! НЕВЪЗМОЖНО Е! Не казвам, че не можеш да обичаш ОПРЕДЕЛЕНО дете, както родното, а че не може да не правиш разлика между твоето (все едно родно, осиновено или доведено) и всяко срещнато на пътя! Колкото и да обичаш деца по принцип!
Аз пък не мога да разбера как се прави разликата в обичта между деца. Аз обичам всички деца. Забелязала съм го в много ситуации - мои или други все едно -те са деца и ги обичам еднакво и бих се грижила по един и същи начин за всяко дете.
Аз пък не мога да разбера как мога да обичам чуждо дете наравно с моето
.Ми моето си е мое....как мога въобще да сравнявам с другите. Едно е да се грижиш според мен за чуждо дете като за свое.И друго е вече да изпитваш същите чувства каквито изпитваш към твоите деца.
Ама тук няма нищо общо с гените.....
Моето си е мое бе....АЗ ЛИЧНО не мога да обичам другите деца като мои
.Това е...не съм се пънала аз за тях с часове да ги излюпа..не съм ги носила в утробата си,и с умиление да съм си галила корема,нито пък с трепет съм очаквала мигът ,в който да си ги гушна .Нямам нищо по мило от моите си деца...за тях съм готова на всичко...Това е което чувствам АЗ... 
Мила megan79 а какво би направила ако си от онези жени , които не могат да имат деца поради някаква причина и си осиновиш детенце - по-малко ли ще го обичаш това дете? Нека не прочзвучи грубо но когато имаш истинско желание да си майка мисля че няма значение чий сперматозоид и чия яйцеклетка е причината да се появи дете! Майка можеш да бъдеш на всяко дете стига да го искаш и да ти се даде възможност! 
Вярно е че раждането е труден момент - колкото и лесно да изглежда от страни понякога! Но децата са си деца и не са виновни че понякога остават без майка или баща ( или и без двамата) .
Бъдете здрави и много щастливи - обичайте се !
Нека не прочзвучи грубо но когато имаш истинско желание да си майка мисля че няма значение чий сперматозоид и чия яйцеклетка е причината да се появи дете! Майка можеш да бъдеш на всяко дете стига да го искаш и да ти се даде възможност! Вярно е че раждането е труден момент - колкото и лесно да изглежда от страни понякога! Но децата са си деца и не са виновни че понякога остават без майка или баща ( или и без двамата) .
Бъдете здрави и много щастливи - обичайте се !
Стелси ,явно не съм от хората,които могат да осиновят чуждо дете.Не всички можем да имаме големи сърца
П.С....между другото между осиновено и чуждо,пак намирам голяма разлика,ама карай.Такива са ми вижданията.Хора различни,нали знаеш.
П.С....между другото между осиновено и чуждо,пак намирам голяма разлика,ама карай.Такива са ми вижданията.Хора различни,нали знаеш.
