Против съм , някой, който е заминал, да идва веднъж в годината и да ми обяснява колко съм зле. Да ми разказва сълзливи мелодрами и как "тук" нищо не е наред, а "там" е само цветя и рози. Да чете псевдо-сатирични статийки и да въздиша по 100%-овата истина в тях.
Против съм също и такива, които стоят тук , щото не им стиска да заминат, да плюят по всички и всичко. Против съм , да ми слагат обобщения от рода на : Никой не може да постигне нищо с труд! Само с връзки и подкупи се успява! Щом печелиш добре, значи си престъпник! Няма смисъл да уча, щото те дипломи се купуват и пак връзки...! Няма смисъл да се осигурявам, щото пак нищо няма да получа насреща! Няма смисъл да си търся правата, по-добре да бутна на някого!
Ето против тези две категории хора съм. На тях им казвам мрънкалници.
Ти имаш някаква параноя, така мисля. Никъде не прочетох, че някой твърди, че навън всичко е цветя и рози. Имаш право да преекспонираш нещата - спор няма. Но това преувеличаване и залитане в крайности не се котира ососбено.
Проблемът е, че си мислиш, че в България ти си човек-фактор. Да, ама не! И независимо от образованието ти, личните ти качества, амбиция и всички плюсове - ти не си и никога не можеш да бъдеш движеща сила, нито способна да променя обстоятелствата в обществото. Там, където няма гражданско общество - това е невъзможно... ако не го приемаш - проблемът си е твой.