Какво бихте направили, ако две години по-късно разберете, че са ви убедили да направите секцио, без реално да съществуват медицинските показатели, които са ви изтъкнали?
Ето накратко какво се случи с мен. По време на бременността ми ми се появиха някакви израстъци по кожата в гениталната област. По време на преглед, следящият ми бременността ги диагностицира като ЧПВ. Имах уговорка с друг доктор, който да ми води раждането, който веднъж месечно следеше бебето на УЗ. Когато ми поставиха диагнозата говорих с втория доктор по телефона и без да направи преглед или да препоръча изследване, отсече, че при такава диагноза се налага секцио. От това, което прочетох съм съгласна, че при тези случаи наистина е препоръчително да се предприеме точно този изход на бременността, защото вагиналното раждане крие рискове за бебето. Но това, което се оказва, е че при мен не се касае за подобно заболяване, а нещо съвсем различно, което не е причина да се предприеме секцио и няма риск за плода!
Чувствам се ужасно, защото исках да родя по естествен начин, много трудно преодолях факта, че се стигна до операция, вече бях свикнала с мисълта, а сега всичко ме връхлита отново!
Знам, че много от вас няма да ме разберат, моля ви не ми пишете реплики от рода на "нали всичко с бебето ти е наред"! Да наред е, то е най-прекрасното нещо, което имам, ако трябва още милиони пъти бих преживяла всичко около раждането му, но не е в това въпросът! Истината е, че това са две различни неща и бих искала да коментираме само ситуацията около раждането!
Благодаря на всички, които биха ме подкрепили предварително!
Ето накратко какво се случи с мен. По време на бременността ми ми се появиха някакви израстъци по кожата в гениталната област. По време на преглед, следящият ми бременността ги диагностицира като ЧПВ. Имах уговорка с друг доктор, който да ми води раждането, който веднъж месечно следеше бебето на УЗ. Когато ми поставиха диагнозата говорих с втория доктор по телефона и без да направи преглед или да препоръча изследване, отсече, че при такава диагноза се налага секцио. От това, което прочетох съм съгласна, че при тези случаи наистина е препоръчително да се предприеме точно този изход на бременността, защото вагиналното раждане крие рискове за бебето. Но това, което се оказва, е че при мен не се касае за подобно заболяване, а нещо съвсем различно, което не е причина да се предприеме секцио и няма риск за плода!
Чувствам се ужасно, защото исках да родя по естествен начин, много трудно преодолях факта, че се стигна до операция, вече бях свикнала с мисълта, а сега всичко ме връхлита отново!
Знам, че много от вас няма да ме разберат, моля ви не ми пишете реплики от рода на "нали всичко с бебето ти е наред"! Да наред е, то е най-прекрасното нещо, което имам, ако трябва още милиони пъти бих преживяла всичко около раждането му, но не е в това въпросът! Истината е, че това са две различни неща и бих искала да коментираме само ситуацията около раждането!
Благодаря на всички, които биха ме подкрепили предварително!
ако сега ми кажат, че не се е било налагало, пак ще ги разцелувам 
Пийс!