Здравейте, пиша рядко, чета често. Предстои ми за 1 път от 10 години брак да съм без съпруга си на празника.Причини - финансови Аз и дъщеря ни в Търново, той в София. Супер гадно е . Когато сме истинско семейство 3 дни в седмицата е страхотен съпруг и родител, но сега е трудно? Имали други като мен , на които мъжете им работят в друг град и се прибират само за почивните дни? Как се справяте със самотните вечери? А с ревността ???
- Публикувана: 6 март 2009, 22:46 ч.
- Последно мнение: 9 март 2009, 00:55 ч.
Има ли други като мен?
Заминава след седмица на 2-3м.командировка ,не е първата и не ми е приятно ,но той се грижи за нас с детето,а такава му е работата.Не ревнувам,и това не са просто празни приказки -просто не се натоварвам да си мисля ;кво ли прави,или с коя ли е ;-това е грозно ,особено ако той не ти дава поводи за ревност. При теб кое наделява -липсва ти той или ревността 
Не знам дали е същото, но със сигурност е подобно. Моят е пом.капитан по корабите 
И да ви кажа 4естно липсва ми много...Но понякога си по4ивам от него/най-вероятно и той от мен/. И го няма по месец два...Тъпо, тъпооо...ама аз съм си го избрала!Искам си го/засега/.И не го давам на никоя, даже да го помирише 
Мой си е и той не се оплаква/засега/.Даже се радва 
Спокойно наяите празници винаги са по сами! 
Тъпо е за6тото вси4ки други са със семействата си,а моето е някъде на майната си, но като се върне си наваксваме
И да ви кажа 4естно липсва ми много...Но понякога си по4ивам от него/най-вероятно и той от мен/. И го няма по месец два...Тъпо, тъпооо...ама аз съм си го избрала!Искам си го/засега/.И не го давам на никоя, даже да го помирише Мой си е и той не се оплаква/засега/.Даже се радва Спокойно наяите празници винаги са по сами! Тъпо е за6тото вси4ки други са със семействата си,а моето е някъде на майната си, но като се върне си наваксваме
От 13 години сме заедно, от 8 сме семейство,мъжът ми е музикант свири в чужбина за това време сме били заедно на нова година / първата от познанството ни/, от тогава той винаги е или в чужбина или в Бългаеия , но на работа. В момента пак не е тук, а освен 8 март на 17 март имам рожден ден. Да ти кажа, че се свиква-ще те излъжа, но уви това е живота. Това, което успяхме да направим е да оценяваме времето, в което сме заедно и не изпадаме в конфликти за дребни неща, а се радваме един на друг и на децата в последствие.
Празник е когато си го направим. Взимай си детето и се разходете из града, кино, пица или каквото там поиска. Прави го сега, защото като порасне си тръгва с компании и няма да има време да сте заедно. Я сега да излеза с дъщеря ми/19/ - само ако купувам нещо може. Като беше малка постоянно се мотахме из града. Изкарайте си добре почивните дни без да мислиш за глупости.
Празник с мъжа ще имаш като си дойде. То пък 1 празник - 8 март, измислен ми се вижда.
Има много като тебе, не си сама. Ние като сме в 1 град почти не се виждаме. Скъпия 3 дни работи от 10 до среднощ. Като се прибере аз спя, като се събудя той спи. Когато почивния му ден съвпадне с моя/събота и неделя/ добре, като не има телефони.
А за ревността - според мене е болестно състояние. Не съм страдала никога, не си заслужава. Ако има нещо да става ще си стане, жената последна ще разбере/или мъжа/.
Празник с мъжа ще имаш като си дойде. То пък 1 празник - 8 март, измислен ми се вижда.
Има много като тебе, не си сама. Ние като сме в 1 град почти не се виждаме. Скъпия 3 дни работи от 10 до среднощ. Като се прибере аз спя, като се събудя той спи. Когато почивния му ден съвпадне с моя/събота и неделя/ добре, като не има телефони.
А за ревността - според мене е болестно състояние. Не съм страдала никога, не си заслужава. Ако има нещо да става ще си стане, жената последна ще разбере/или мъжа/.
ма за 8-ми март ли говориш? За тоз соц. празник, на който освен пияни мъже друго не се вижда?
А не така, виждат се и много пияни жени
Мимито 
Споко бе душа има като тебе. Моя със месеци го няма. За ревност не мисля, че ако се замисля става мамата си трака.
Твоя поне тука. Моя се търкаля по света.
Така, че горе главата и се усмихни. Много пъти ми се е случвало да съм сама по празници. Даже като ходих да раждам сама се заведох, че го нямаше отново
Може би понеже съм много позитивна, много весел човек съм. Това ще да ми е помогнало и ми помага.
Хайе кураж, мила
И още нещо-може да си със много хора и да се чустваш самотен- и да си сам и сам да си направиш да ти е весело. А не си и самичка. Грабвай детенце и със него си направи купона
ВАГАБОНД- нашите да не са на един кораб бе???
Споко бе душа има като тебе. Моя със месеци го няма. За ревност не мисля, че ако се замисля става мамата си трака.
Твоя поне тука. Моя се търкаля по света.
Така, че горе главата и се усмихни. Много пъти ми се е случвало да съм сама по празници. Даже като ходих да раждам сама се заведох, че го нямаше отново
Може би понеже съм много позитивна, много весел човек съм. Това ще да ми е помогнало и ми помага.
Хайе кураж, мила
И още нещо-може да си със много хора и да се чустваш самотен- и да си сам и сам да си направиш да ти е весело. А не си и самичка. Грабвай детенце и със него си направи купона
ВАГАБОНД- нашите да не са на един кораб бе???
Може би сте прави, че трябва да гледам позитивно на нещата. За 5 месеца не можах да свикна с тези временни раздели. Трудно ми е да бъдем семейство от петък на петък. Не искам да погледна от добрата страна . Сега разполагам с много време за мен и дъщеря ни през седмицата. Понякога дори не ми липсва, но през почивните ми дни, празници е ужас. Изпадам в депресия, мисля си само за глупости и изневери / от негова страна/ ... А той постоянно звъни, говорим, виждам , че му е трудно и на него. Сега дори сме финансово независими, а на мен не ми се харчат пари без него. Ако съм честна той е добър баща и съпруг и прави всичко за нас, но защо не мога да погледна от добрата страна ???
Мимитоооо,
Стига бе Душааа, я се вземи във рецеее. Казваш, че постоянно ти се обажда. Това ясно ти показва, че ти си неговото момиченце!
А някои немогат да се обаждат постоянно, даже и да искат.
Ами нали за вас момчето е хукнало да печели. Ти да не мислиш, че му е голям кеф да е далече от вас
Ти се радвай, че има работа и се грижи за вас!!!
Като не ти се харчат пари без него, ще ги трошиш когато си дойде
По ли е добре да напишеш тема- Не му се работи и ме бие за закуска, обяд и вечеря? А така и той се чуства горд, че печели за вас
Чуства се силен и полезен!!!
Такъв мъж ти трябва не няк
ой комплексар без работа на който останалите са му виновни.
Хайде дай ми усмивка и спри да мислиш глупости за изневери
Стига бе Душааа, я се вземи във рецеее. Казваш, че постоянно ти се обажда. Това ясно ти показва, че ти си неговото момиченце!
А някои немогат да се обаждат постоянно, даже и да искат.
Ами нали за вас момчето е хукнало да печели. Ти да не мислиш, че му е голям кеф да е далече от вас
Ти се радвай, че има работа и се грижи за вас!!!
Като не ти се харчат пари без него, ще ги трошиш когато си дойде
По ли е добре да напишеш тема- Не му се работи и ме бие за закуска, обяд и вечеря? А така и той се чуства горд, че печели за вас
Чуства се силен и полезен!!!
Такъв мъж ти трябва не няк
ой комплексар без работа на който останалите са му виновни.
Хайде дай ми усмивка и спри да мислиш глупости за изневери
Здравейте, пиша рядко, чета често. Предстои ми за 1 път от 10 години брак да съм без съпруга си на празника.Причини - финансови Аз и дъщеря ни в Търново, той в София. Супер гадно е . Когато сме истинско семейство 3 дни в седмицата е страхотен съпруг и родител, но сега е трудно? Имали други като мен , на които мъжете им работят в друг град и се прибират само за почивните дни? Как се справяте със самотните вечери? А с ревността ???
Моя милост ! Сьпруга ми работи вече 3-та година в друг град ,идва си само за почивните дни всяка седмица. Но на официални празници НЕ почива-напротив тогава най-много работи. Няма Нова година,8-ми март и подобни. Сама сьм с детето ни. Самотните вечери казваш.... ами свикнала сьм може би. Намирам си всевьзможни занимания,а и с детето никога не ми е скучно. Когато го няма си вьрша всичката домакинска работа-чистене ,готвене и т.н,уча и моята си работа си вьрша и се виждам с приятелите. Когато си е вкьщи -сьм само с него,не готвя,не чистя ,не работя,не уча. Само аз и той.
За ревността питаш- моя сьпруг работи с много жени ,винаги е било така. В началото бях ревнива. След това реших ,че колкото по-малко виждам колежките,толкова по-добре. Сега като е в друг град изобщо не ги виждам и ми е идеално. И не питам за такива неща. Но пьк и откакто е там не сьм имала поводи за ревност. В началото,когато замина много се притеснявах как ще се справ сьс ситуацията.Може би сьм свикнала вече или пьк помьдряла. Но за момента ми е добре. Липсва ми ,но знам че тези два дни ,които си е вкьщи са си за нас . Като се видим сме си много мили и драги,по-малко се караме .
Много пьти ми е идвала да кажа-Вьрни се тук,стига толкова. Но знам ,че благодарение на това живеем що-годе добре,а и не искам аз да сьм причината да спре да се развива в професията си.
Благодаря за отговорите. Наистина сте прави, но не ми се доказва на мен - черногледа съм. Вярно е , че се грижи за нас чудесно. Старата му работа беше в системета на МВР. Напусна и сега е много по добре,виждам , че има самочувствието на мъж който се грижи за семейството си. Тежеше му че за целия ни брачен живот аз винаги съм вземала повече пари от него.Никога не сме си делели парите на мои и твои, но сега се кефи , че най-накрая може да ни осигури такъв живот. Виждам пламъка в очите му, когато си дойде с подъръци за нас в петък, когато ни заведе на пицария и изхарчим 20 лева и не се усеща на семейния буджет. А преди беше обратно правим си сметката за 2 лева дори...
Значи не съм сама- има и други мами като мене! Аз откакто познавам мъжа си, сме били заедно само 5 месеца нон-стоп. През останалото време е 6 дни в месеца, понякога и по-малко. Е, да, всяка вечер сме постоянно в месинджър и говорим много, но не е същото... Аз знаех, че ще е така, още като се запознахме...Добре, че е синът ми- на 5 години е и е стахотна опора и приятел. С него скучно няма! Да не забравяме и приятелите ми, които винаги ме подкрепят! А, разбира се, и форумите, в коио мога да си изплача цялата мъка, и да се надяваме да дам някой и друг съвет, пък дори и на един човек да помогне- супер!
Дръжте се, самотни съпруги- мъжете ви ви обичат!!!
Дръжте се, самотни съпруги- мъжете ви ви обичат!!!
Делта Делта, моят пътува по Дунав, така 4е едва ли са заедно, пък може и да са...ако и твоят е някъде там В на4алото ми бе6е трудоно, ревях, пла4ех, но после си казах СТИГА! Той не отива на война, не отива да го колят, отива на работа, като вси4ки нормални хора. Това е. Не ми е приятно, но се старая да с езабавлявам, плюс това съм и сама, нямаме деца все о6те и скоро май няма и да имаме....Но пък имам приятели, с които се забавлявам , които са и негови приятели де 
В на4алото ми бе6е трудоно, ревях, пла4ех, но после си казах СТИГА! Той не отива на война, не отива да го колят, отива на работа, като вси4ки нормални хора. Това е. Не ми е приятно, но се старая да с езабавлявам, плюс това съм и сама, нямаме деца все о6те и скоро май няма и да имаме....Но пък имам приятели, с които се забавлявам , които са и негови приятели де Трудно ми е да бъдем семейство от петък на петък.
Да ти кажа моя опит-с милото сме семейство неясно кога и неясно за колко
Шефа му идва и казва да речем: вторник заминаваш за около 16 дена. Но през тия 16 дена да речем одобрят още един проект. И така може да го няма 3 месеца. Или пък проектите му са къси, но съвпадат с очните или със сесията му. Пак го няма по 3 месеца. Пресен пример-върна се преди 2 седмици (а беше заминал началото на януари) и сега в понеделник пак заминава и ще се върне април, но незнайно кога. Ааааа, да кажа, че 90% от командировките са в чужбина....Свиква се...Доволен е, че се грижи за семейството-аз гледам малката, домакинството и освен това и аз съм студентка, редовно. Кофти ни е, че сме разделени, но сами сме си го избрали. Ави постоянно пита за него-когато си е тук тя не се отлепя от него-аз не съществувам, спи с него, изобщо всичко правят заедно. За ревност-не чуствам никаква, но не мисля и че е правилно да има такава. Според мен тя е болестно състояние и единствено може да влоши отношения. За празниците-на много празници сме били двете сами-като например рожденните ни дни...тази година пак не се знае кога и за колко ще е с нас...Миналата година помоли шефа си да замине на 7-май понеже на 6-ти ми е рд-то, а той му казва: не, на 5-ти ще заминеш тъкмо ще купиш скъп подарък на жената и детето (а нейния рд е на 22 май)...И тъй..дано съм те насърчила и аз като останалите майчета
Живея в абсолютно същия филм.
Че ми липсва - липсва ми и то безумно, но работата си е работа и парите - пари.
Мърморя непрекъснато за неговите отсъствия, но това нито ни помага, нито оправя нещата.
Дали е "Соц." или не , на празник НЕ ТРЯБВА ДА СМЕ САМИ!!!!!!!!!!!!!!/И НАИСТИНА МИСЛЯ, ЧЕ ЖЕНАТА Е ТАЗИ, КОЯТО ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВИ ЗАКОН/!
Относно ревността............. тъпото е, че точно тази вечер бях на парти, на което ВСИЧКИ двойки се бяха запознали на работа... За това ИЗБИРАМ да му вярвам. Просто нямам друг избор, ако не искам да се побъркам...
Ако съм на твое място:
Вариант 1:Оставям детето при някой и отивам при мъжа си!
Вариант 2:Грабвам детето и отиваме при него заедно!
Стискам палци и на теб, и на себе си, и на всички, на които ни се налага да живеем повечето време сами
Че ми липсва - липсва ми и то безумно, но работата си е работа и парите - пари.
Мърморя непрекъснато за неговите отсъствия, но това нито ни помага, нито оправя нещата.
Дали е "Соц." или не , на празник НЕ ТРЯБВА ДА СМЕ САМИ!!!!!!!!!!!!!!/И НАИСТИНА МИСЛЯ, ЧЕ ЖЕНАТА Е ТАЗИ, КОЯТО ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВИ ЗАКОН/!
Относно ревността............. тъпото е, че точно тази вечер бях на парти, на което ВСИЧКИ двойки се бяха запознали на работа... За това ИЗБИРАМ да му вярвам. Просто нямам друг избор, ако не искам да се побъркам...
Ако съм на твое място:
Вариант 1:Оставям детето при някой и отивам при мъжа си!
Вариант 2:Грабвам детето и отиваме при него заедно!
Стискам палци и на теб, и на себе си, и на всички, на които ни се налага да живеем повечето време сами
Ами от 2 месеца мъжа ми е в командировка в Анкара, защото фирмата ще отваря нов филиал.... та още месец ще сме разделени. Идва си само за уикенда (пътува по 8 4аса в едната посока, за да дойде при нас, та дори и за кратко).. много кофти.. ние с малката сме у свекарите (което изклю4ително ме дразни... но понеже се местим и нямам как удома вси4ко е пакетирано и подготвено) За първи път откакто сме женени (3 години) ни се налага да сме разделени за толкова дълго време... гадно е, но понякога няма как. 
И аз съм сама, с детето.
Съпругът ми е на другият край на света, за да работи и да имаме всичко. Всичко обаче е доста относително, защото си имаме татко не у дома, а на компютър
Вече 2 Коледи и Нови години сме сами, почти всички мои РД, и двата Рожденни дни на детето е виждал само на снимка и филмчета ( да се надяваме тази година да е с нас)... Дават му отпуск на всеки 6 месеца за по 2 седмици (но той се старае да остане допълнително още няколко дни с нас).
Много добре знаех естеството на работата му и го преглътнах. Където можем, отиваме с него. Където неможем - стоим в БГ.
В началот ми беше много, много трудно. Все си обещавах, че ще е за последно, но то винаги беше предпоследно и така си тече времето.
Малко поизтръпнах, но не само празниците ми тежат. Самотни са ми и всички уикенди, когато моите приятелки са със семействата си, правят планове, а аз съм сама с детето. А зимата (ах, как чакам да свърши!) ми е особенно депресарска и самотна.
Съпругът ми е на другият край на света, за да работи и да имаме всичко. Всичко обаче е доста относително, защото си имаме татко не у дома, а на компютър
Вече 2 Коледи и Нови години сме сами, почти всички мои РД, и двата Рожденни дни на детето е виждал само на снимка и филмчета ( да се надяваме тази година да е с нас)... Дават му отпуск на всеки 6 месеца за по 2 седмици (но той се старае да остане допълнително още няколко дни с нас).
Много добре знаех естеството на работата му и го преглътнах. Където можем, отиваме с него. Където неможем - стоим в БГ.
В началот ми беше много, много трудно. Все си обещавах, че ще е за последно, но то винаги беше предпоследно и така си тече времето.
Малко поизтръпнах, но не само празниците ми тежат. Самотни са ми и всички уикенди, когато моите приятелки са със семействата си, правят планове, а аз съм сама с детето. А зимата (ах, как чакам да свърши!) ми е особенно депресарска и самотна.
Princess of Education малко извьн темата ,но името на детето ти е страхотно. Как го избрахте?
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ, МАКАР И САМИ
Моя е още тук-утре сутрин тръгва.
абе знаете ли колко жени си мечтаят мъжете им да ги няма????????????
след 11дни имам р.д и ако е като днеска -да си тегли командировката от сега 