Защо всички нападаме само БМ?

Въпросът е резонен. Задавала съм си го доста години.
Моят отговор:

1) Магията да те дари Господ с нов живот в утробата и с пълната власт над този живот е само за жената. Оттам и отговорността е малко повече нейна.
Нейна е и отговорността кого избира за баща на децата си.

2) Много от сегашните момичета не казват на бащите, че детето се е родило. Много от родилките преди 30-40 год. - също.
Не се чудете и не се смейте.
Питах директно една преди две години след като останах изумена, че бащата дори не знае, че е бременна. Тя е на доста висока позиция в европейска институция и и благодаря за честността. Каза, че след като това е била еднократна авантюра и човекът е обвързан, ако му каже това би и навредило на кариерата. Той би се отграничил от нея. Така хем бебето, хем доста лостове на влияние би загубила. Майка и не и даде да прави аборт за да не навреди на бъдещите си възможности да роди. Докторите са наясно, че няма аборт, минал безследно, и дори да роди жената след него,  той оказва влияние на жизнеспособността и здравето на следващите деца. Легендите как за съвременната медицина абортите минават без последици са за по-наивните. Особено абортите в млада възраст са бич и за следващите родени о същата жена  деца. Докторите не умират от състрадание при доста случаи на стерилитет не случайно. Та доста майки съветват дъщерите да родят и да оставят детето, а не да абортират. 

3)И кой е казал, че ако някой иска да спи с някоя жена, то  това е израз на намерение да има деца от нея. Не виждам коя жена, освен тази в брак, би била сигурна, че децата и са желани и връзката с нея е нещо важно за него. Всички други са ми много интересни като заупрекват мъжете. Ами ако той е имал наистина искрени намерения да бъде с една жена и да иска деца, надали би се въздържал да не и направи предложение преди да и направи дете.
Има доста сериозни мъже, които не са обвързани с жените си  - ОК, и живеят с години прекрасно, но в обратния случай не виждам с какво мъжа е крив.

4) Субективно, лично:
 Моят ББ също не е бил уведомен, че съм се родила. БМ директно ми каза, че не искала да се излага пред него. Той е доста по-образован от нея, а тя сто пъти ми каза, че била само учителка по математика и то на нередовно място. Научил го е доста по-късно. Не е жив, но е направил опит да поправи част от вредите, каквото и да му е струвало това.
БМ  и децата и се държат с мен като с измет и сега. Вече не се държат, защото не смятам да имам каквато и  да била връзка с тях.
Но роднините на ББ се държат достойно. И с тях не контактувам, неловко ми е, но винаги са били на ниво. Не разпитват и не упрекват.

Последно - за мен отговорността е повече на жената.
Ако беше поравно - Господ щеше и на мъжа да даде възможност да зачене, износи и роди.

Това е и от опита ми на жена и майка, а не само на изоставено дете.

Ми наш'та има още няколко от същия...
Какво да напада човек - дано не ми се случи да сънувам техните кошмари.
Мисля си, че най-често това са хора, които са се срещнали в неадекватно състояние навярно. Или някакво голямо надлъгване е падало. А най-не проумявам връзките с женени мъже и на амбицията да му родиш дете, за да го задържиш за себе си.
Мъжа ми използва ББ и БМ - аз не искам, нямам нужда - за мен тя е Родилка, а той сперматозоида. Мисля, че ако е осведомен за бременността и отказва да поеме своята част от отговорността е нищожество. Жената, която ражда носи своята част от отговорността цял живот /след труден разговор с децата казвам 'хак й е"/, носи своето бреме. Или подценявам мъжката чувствителност, или такъв тип същество само мъж не е, но си мисля, че той не се сеща.

Същото си важи с пълна сила и за мамите, станали такива след осиновяване:

1) Те избират кой да е баща на детето им - осиновяват именно с избран от тях мъж или сами, като и давата варианта са в тяхната власт  и са еднакво достойни. Да не бъда разбрана погрешно - те си избират с кого да осиновят, с кой от евентуалните си кандидати за съвместен живот.

Както и

3) Ако един  мъж ги иска за близък контакт, то от никъде не следва, че трябва да иска да осинови дете с тях и ако не иска е чудовище и пр.  Няма за какво да го упрекват ако не иска.
( Друга тема  е, че в доста случаи после мъжете не можеш да ги отлепиш от детето и чак до ревност се стига. )
Е затова съм против новите тъпизми - да осиновяват едновременно двама, които не са в брак, но ще видим докъде ще стигнат нещата с новия Семеен кодекс.

Бианка до някьде си прочела мислите ми.Аз се занимавам с тьрговия и имам едни клиенти с които сме по скоро приятели.Ведньж те ни поканиха на сьбор в едно село.От тогава сьм им ходила на гости много пьти.Когато се обади БМ да се видим и ми каза кьде живее останах без думи.Това беше сьщото село и се оказа че те се познават.Миналата година се запознах с брат си които е осиновен вьв Варна.Отидох му на гости.Решихме да отпразнуваме срещата си в домашна обстановка и те поканиха тяхно приятелско семеиство.Е,семеиството беше една приятелка с която се познавам покраи работата си.Оказа се че те живеят в сьседен на тях блок.Не искам да те хвьрлям в сьмнения относно баща ти.Искам да кажа само че такива неща са рядкост може би,но все пак се случват

Нашият случай е подобен на този на Калина, защото Фъктъков е четвърто дете от едни и същи мъж и жена. Само че мъжът е идвал и си е отивал, когато му кефне. Та явно жената просто си е правела кефа и май всеки път е раждала по едно дете, само дето другите три си ги гледа. В документите нищо не пише за сперматозоида, но е очевидно, че след като явно не е можело да се разчита на него, отговорността за последствията са на жената, защото е мислила само за това как да си начеше крастата. Ама пък хубаво, че си я начесала, защото не искам друго дете, а точно моето си диване. Имам право и аз на малко егоизъм, мисля.

Аз "биологичните авторки" не ги нападам. Яд ме е ужасно само на тези, които ходят по веднъж на 6 месеца на свиждане и лишават децата от дом като ги обричат на преместване от институция в институция.
Напоследък даже не мисля за тях. Не ги упреквам, не ги съдя, даже съм им благодарна за щастието изпълнило живота ми. Никога не съм си представяла, даже и в най-смелите си мечти че ще е толкова хубаво.

На първото осиновяване не знаех, че ги призавават на делето и бях много спокойна. На второто се поогледах инстинктивно за да видя дали не е наоколо. Не ми се искаше да имам ясна визуална представа за нея, за да не я обвързвам с детето.

Втората "авторка" е същия случай като този на ku[d]ku[d]yaka, 4 дете в семейство, първите две живеят при родителите на майката, третото с отказ от родителски права (и от двамата родители) още при раждането му и осиновено, последното - също. Родителите не живеят с наличните деца и никой не знае къде са ... даже не преминават за празници.

Темата е за порасналите деца вероятно...
Иначе аз -защо да я нападам БМ? Не виждам защо.
Малко ме е яд, че не знам много за ББ.Но вероятно ще опитам да науча.
Ще ми се да знам кой е , какъв е, ако може снимка Любопитно ми е дали знае за раждането, но май не толкова...Ако знае...знае. Ами ако не знае и тръгне да се меси като научи?

По-важно е как дъщеря ми ще приеме тяхната история

Осъзнах още една сериозна причина да я нападаме, ако въобще я нападаме.

Защото ни се гади от изключително интензивно налаганата ни представа за нейното разтърсващо страдание по детето, защото го била оставила именно за да му даде " шанс за по-добър от нейния живот. И раздялата с детето й беше голяма драма за нея..." и

"В близост пак се дебатира за чувствата на БМ и то с толкова агресия, че чак се стига до отричане правото на БМ или реалноста тя да изпитва чувства на мъка, тъга, загуба, душевно страдание... Чак не ми се взима отношение в дебата там!...."
и

"защо да я нападам БМ? Не виждам защо."

На нас ни се налага тази представа и в живота и тук във форума. А ми трябваха години да изнеса изпод този валяк от нагласи крехката душица на бебето в мен, е каквото остана от валяка де.

Иска ми се да извикам, че разбирам, че масата деца са в доста по-добро положение в новите си семейства, но БН-те за това нямат никаква заслуга. Те са се съгласили със смъртта им. Не ги виня, но да изпадна в умиление не виждам причина.
За истинската причина едно дете да е изоставено можем да гадаем само, а какво е мислила и изпитвала жената няма как да знаем.

А като казваме нещата с истинските им имена ставаме крайно отблъскаващи.

Няма как да не и е зле на БМ -те, но то не е само от мъка по детето. Те за собствените си съдби жалят и за др.неща, които сме дискутирали.
Като че ли аз съм ги пратила и молила да си правят необезопасен и предполагам„ приятен секс, който плащам и ще плащам до края на живота си, че и ще ми се насажда чувство на винакъм въпросната персона.
А мамите,  именно това правят. Може да не съзнават, но го правят.

Та лаконичното изказване на Ганка ми дойде като мехлем след демонстрациите на широкоскроени разсъждения ама на чужд гръб. Ставаше дума нещо за майките. Ганка каза:"- Истинската майка не дава детето си на никого." в отговор на питане от друг " истинската майка даде детето си точно на определено семейство за осиновяване, а не чрез държавните институци".
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=154225.435




А мога и шеговито: като толкова мамите реват как децата БМ-те ги били изоставили за да им осигурят по-добър живот, какъвто те не могат да им предложат и следва децата и за това да се чувстват виновни,
да ви попитам аз
вие защо си гледате децата и в добро и в зло
 и
 не сте хукнали на Бил Гейтс да ги предлагате да ги осинови. Нали е ясно, че от всички нас човекът е с повече възможности за добро образование и добър живот. Ама нито една от вас не е хукнала да му предлага.


Не съм тръгнала да я излагам или убивам, имала е своите аргументи да го направи, но защо да ми се налага да изпитвам и към нея вина за това колко била страдала и то от жени, които не са и няма да бъдат в нашата позиция ...
Която мама иска - свободна е да изпитва колкото си иска умиление към БМ, но не и да ми го налага .
 На мен ми стига вината, която изпитвам, и за два живота.
Искам малко живот без вина.





 

Вашата с Калина позиция не ме кара да се чувствам зле. Вие не ни насилвате да приемаме една или друга позиция, а споделяте вашата.
Нещата са в паралелни реалности и вие след това срещате тези деца и те са си вашите деца. Вече си ги обичате именно тях и за вас са незаменими.
Е това му е сложното на моменти на живота, че един човек е в няколко паралелни връзки и реалности. Дано не звуча неясно.
Масата мами ни налагат да се чувстваме виновни, че се усъмняваме в това, което ни налагат, а именно: "Изоставянето значи любов и любовта е изоставяне".
Вярвах му доста години  и според него построих доста грешни кули в живота си.
Като позволих да излезе наяве крехкото ми неприемане и станах лошата.

Като казвате на децата, че са изоставени защото са били обичани, влагате тази идея у тях. Ако ви харесва - приемете си я за себе си, но не ми я предлагайте, не я влагайте и у децата си. Това е дна от причините масово да не се харесва и "Първична рана".
Нали утре ще станат мъже и жени и ще се влюбят в някого....

Поздрави на всички мами и деца за 8 март !
    

Писах в темата, което вероятно беше грешка, но няма да оставя цититраното от поста ми без коментар, пък ако ще да е грешка.
Аз не нападам БМ.Нямам право, защото чрез отказа й имам дъщеря си.Фактите са такива.За това , че се е отказала има право да я съди само дъщеря ми.АЗ ОТ МОЯТА КАМБАНАРИЯ НЕ МОГА.

Miraetta, ти знаеш.

Темата е за друго, но ми се дощя да го кажа: дойдох на дережде да се чудя как и с какво да си гледам децата. Свалих 25 кила не щото са много буйнички, а щото не знаех и още не знам на кой свят съм от зор. Не се оплаквам и за миг не ми е минало през ума да си "върна" децата, щото съм... закъсала.

Не изпитвам нищо към БМ, както съм казвала, но не я оправдавам по никакъв начин.
И да, основната отговорност е нейна. Така мисля. Както и на жените, които осиновяваме.
Мъжът явно е създаден по друг образ и подобие. Не съдя, само отчитам.

Не ми е до напдения - днес моите мъже ме карат да се чувствам щастлива - поне видимо се стараят.
Аз за онези другите жени си мисля - за тези, събрали смелост или безумие да признаят грешката, греха си, заченали живот, износили го и появили се със срама си пред целия свят. В онези времена преди около 20 години това е означавало да се замозатриеш за обществото, да бележиш и себе си и детето. И докато около осиновените деца се е шушукала тайната за онези другите деца - неосиновените цялото общество е подхвърляло и подвиквало.... Сега е почти същото, само дето си играем на толерантност.
Та аз познавам една такава жена - покланям й се на днешния ден за смелостта да бъде майка, за горчивите думи, които е преглътнала.
Та за точно нейния сперматозоид - или нищо или нищо!

Мираета, аз си мисля, че човек собствените си чувства понякога не разбира достатъчно добре, та какво остава за чуждите. Има форуми, в които не съм си позволявала да вляза - не ми е там мястото. Тук при вас искам да се мнауча да разбирам децата си, да се доближа до тяхната болка и друго освен да разказвам за своите чувства не мога.
Моите са били в еднаква ситуация и преживяват толкова различно това, което се е случило... Аз ня зная какво изпитват, какво мислят - аз само се докосвам до болката им. Опитвам се да я "попия", да я взема от тях но не става. Това, че и аз страдам от тяхното страдание не прави болката им по-малка. Прави я споделена.
Когато аз споделям своите мисли, не ги правя ваши, а споделени.
Защо тези двама души са в мислите ни? Защото са факт. А някой факти предизвикват емоции, а някой хора са по-емоционални... Все се надявам, когато за фактите говорим достатъчно дълго емоциите да се поохладят.

Дар, 
Моята леля след развод е останала сама с деца на 2 и 3 години, а е била и кръгъл сирак, без дом и с образование 8 клас. Сега и двете деца са зрели хора, имат стабилни семейства, а едното има 2 висши образования, внукът учи в чужбина. Нито за миг не е и помисляла да ги дава в дом, камо ли да ги даде за осиновяване. Издръжка от бащата не е получила нито една, доколкото знам.

По темата... Аз считам, че майката е тази, която много по-силно може да почувства новия живот още преди детето да се е появило на този свят. Връзката между нея и плода е пряка, реална. Татковците по малко по-различен начин си изграждат тази връзка. Та затова в момента на раждането на майката би следвало да е много по-трудно да се раздели с детето излязло от утробата й. Мъжът.... той може просто да не пожелае да го види и после... ами няма да има реални спомени за нищо случило му се, само за пропуснати изживявания...  Това за случаите, когато двамата знаят и заедно взимат решение да изоставят детето си.

Когато бащата не знае... Ами ако една жена се е почувствала достатъчно жена за да тръгне да прави това и онова с даден мъж, би трябвало да може да седне и да поговори с него за последиците (ако такива се появят) и да обсъдят Овреме какво да правят. А и така е по-честно, защото все пак частица от това дете е и негова и той има право да каже мнението си. После вече отново в нейна власт е да задържи плода или да направи аборт. Дори и мъжът да не е съгласен да става баща, майката има право да си задържи детето и да си го гледа. Тя е тази, която има окончателната дума дали детето да се появи на този свят или не и каква ще бъде съдбата му след като се появи.

Аз лично мога само да благодаря на Господ, че децата ми си имат истински татко!

Аз също не нападам БМ. Може и да е егоиситично, но чрез нейния избор аз сега съм майка. Напротив, благодарна съм й, че не си е убила детето с аборт. Обвинявам единствено онези жени, които изоставят децата си, не дават отказ и ги лишават от шанса да намерят своето семейство. И така ги обричат на цял живот страдание. Какви са мотивите на една жена да изостави детето си - не знам и не ме интересува, не съм аз тази, която ще я съди. Допускам обаче, че има такива, които съжаляват и се разкайват за избора си. Както има и такива, които съжалавят и се разкайват, че са направили аборт. Майката на нашия син е била, според думите на нашата социална, така да я нарека, твърдо решена да го роди и даде за осиновяване - историята е също доста тривиална и тъжна - поредно дете на самотна майка. Може и да страда, може и да не се сеща за него. Честно казано не знам, но не ме и интересува. за мен е по-важно това, че, възприемайки го като "грешка", не го е убила - защото за мен абортът е точно това. Но ако сега трябва да говоря с жена, решила да даде детето си за осиновяване, винаги ще я съветвам най-напред да помисли дали наистина няма да има шанс да го гледа сама, ще направя всичко възможно да я убедя да го задържи при себе си. Но ако трябва да говоря с жена, решила се да направи аборт, тогава винаги ще я съветвам да го роди и даде за осиновяване. За мен нещата са много обвързани и именно от тази камбанария гледам на БМ. Но разбира се, може и да бъркам.

Съгласна съм и не съм съгласна...все пак е въпрос на лично виждане и нагласа.
Все пак смятам ,че най-важниятурок ,който би следвало да научим през вековете на своята еволюция ,ние човеците е именно урока за равенството.Равенството между расите ,равенството ,че няма роб и господар ,равенството хетеро/хомо сексуални ,равенство м/у половете...и при все ,че ББ (като котирани за по-отговорен и силен пол) биват в сянка и обвиненията се нахвърлят върху този ,който е длъжен да износи товара.Казвам обвинения ,защото и аз съм отправяла такива.
Все пак не сме риби и не се оплождаме дистанционно.
За мен и двамата ми "създатели" имат вина.

Ами аз не приравнявам хората. Не ги деля по полове, деля ги по възможности и способности. Жената е тази, която има способността да роди дете, заради това отговорността е нейна. Не съдя, а говоря и мисля за носене на отговорност в този случай.

Не се смятам за равна на мъжа ми, например, защото той може едни неща, аз мога други, той има едни органи, аз други. Ние просто сме различни. Дори детето ни приема различно, от самото начало, без да има идея за семейство, то просто се насочи към него за мъжките неща, към мен за нещата, които правят майките, при все, че баща му го гледаше три месеца, а не аз.

Ще си позволя да се намеся във вашия форум. Само за протокола не съм осиновен. Но разбрах преди няколко години, че имам сестра от друг брак на баща ми. Който биде дълбоко крит както и тя незнайно защо.

Така, че познавам донякъде трепетите на осиновените:) Само до някъде. Иначе съм осиновител.

Мисля, че прекалено много усложнявате.

Аз виждам две простички причини.

Живеем в ориента все още. На мъжете почти всичко им е позволено и не им се търси почти никаква отговорност.

Все още основната причина за да има деца е секса. А когато хората са доста възбудени "ангелите" им стават слаби. И отговорността за безопасен секс винаги е била споделена. Между двамата. Но тогава лесно се предоверяваш.

И как да определим кой е бил по виновен та да не са се опазили? Няма как.

И тогава защо да я виним само майката? Ми щот сме в ориента. Щото в нашето общество се смята за задължение на майката да се грижи за децата. Бащата ако го бива носи пари ако не го бива подяжда децата.

Разбира се доста пресилено изказване валидно само в частност:)

А защо все пак я нападаме? Биологичната майка? Аз бих нападал и биологичния баба и дядо, комунизма, съседите и кой знае още какво.

Е ,удари часът да сме на едно и също мнение с теб

 Биби ,

Права си за еволюцията и правата, ама природата ни е различна с тази на мъжете
С годините и с натрупания опит се научаваш да правиш разлика между равни права/равнопоставеност и равност/еднаквост.

Мъжете и жените имат равни права, но по природа са различни, което е друго. Когато двама неравни имат равни права ...

Направо цитирам Ганката, че по-точно няма да го кажа: "После вече отново в нейна власт е да задържи плода или да направи аборт. Дори и мъжът да не е съгласен да става баща, майката има право да си задържи детето и да си го гледа. Тя е тази, която има окончателната дума дали детето да се появи на този свят или не и каква ще бъде съдбата му след като се появи."
Природните възможности на жената и дават повече власт върху възпроизводството на живота.
Както и я правят заложник на тази и сила. Философски ми ти  работи ...
А нали този прогреса е и за това да осъзнаеш, че имаш свободата да правиш или да не правиш нещо, както и как да го правиш.

Маг ,

И за Ориента си прав и за всичко, но ако мъжът не е изразил изрично желание за деца, какво ни е крив той, че някоя си е забременяла и го изненадала.
Нали уж равенство ....
Той искал секс човека, никого не е насилвал или заплашвал ...
Верно е, че следва всички пълнолетни да са наясно, че не щъркелът носи децата и може да стане гаф...
В Израел например има много самотни бащи с напуснали ги мами.
Майката дава едно, бащата - друго, не подлежат нещата на сравнение.

Дар  ,

Точно това исках да кажа, че и мамите от тук имат същите спънки и проблеми като останалата част от населението, но не са си зарязали децата по тези причини. А поради същите причини БМ–та са си окачили по една индулгенция и от нас се иска да ръкоплясляскаме. Еми аз не ръкопляскам. Приемам фактите, разбирам, но не ръкопляскам. Искам просто да мога да я подмина моята БМ, без да ми четат морал колко съм безсърдечна, хора, на които не им  се е случило и няма да им се случи в този живот.


На нас не ни дават правото просто да я подминем тази жена  - БМ-та.
 Налагат  ни и да я извиняваме и да сме в хармония с нея.
Е няма как да стане ако не искаш да жертваш душата си. А аз не искам.


Аист ,
Твое право е да я нападаш или не, и се радвам, че споделяш и можем директно да си общуваме тук.
Нямам предвид да я хулиш и нападаш. Имам предвид като обясняваме нещата с ужасния пуберитет, политиката, климата и пр. да се има предвид преди всички тези неща, че едно дете е поставено в зловеща и ненормална ситуация и е сам само там (с ударението на о) и ако не е в най-добрата форма и не се справя по приемлив начин, то причината е и че е метнато в тази ситуация, а не че у него има нещо.
Детето ти плаща и нейната свобода, да започне начисто, и вашата свобода през годините, да не повдигаш въпроса.
И е сам само в справянето.
Друг е въпроса дали ти е дала нещо тази свобода и дали те е направила щастлива. Ти си знаеш. Ние сме ти много задължени за искреността и се моля вашите ангели да ви пазят.
Нямам предвид да я хулиш и нападаш, а да приемеш реалността, в която е поставено това дете. Надявам се, оттук нататък да ви чака повече спокойствие и добри дни.


За всички  останали

моят случаи е такьв че аз нападам и обвинявам само и единствено БМ.Когато сьм оставена за осиновяване ББ е бил женен с дете.След време двамата ББ и БМ са се сьбрали и от там се е родила по-малката ми сестра.Излезе наяве че вьпреки че БМ е имала контакт с мен и е живяла с ББ,не му е казала нищо за мен.Пак от сестра си знам,че  се е измьчвал за мен.Не познавам човека за да го хуля или оправдавам/човека е починал вече/,но по повод вьпросната биологична такива мисли ми идват в главата,че Сега прекьснах всякькви контакти с тях.Според мен те не заслужават да знаят нищо за мен.Може би ще кажете че сестра ми не е виновна с нищо,да ще се сьглася че е така,но поставям всички под един знаменател.Не искам вьпросната госпожа да спи спокоино като вижда че сьм добре.Не искам да успокоявам неината сьвест

Интересно ми стана това ,защото и аз разсъждавам  по същия начин.
Предпочитам да е в пълно неведение за мен.

сега ще ти кажа защо аз стигнах до този извод.Когато ме видя за втори пьт тази госпожа реши да ми поиска  /цитирам точно "прати памперси за бебето на ДЬЩЕРЯ МИ"/.На другото си оставено за осиновяване дете моят брат е поискала пари да си измаже кьщата. След това е споделила на сестра ни-единственото дете което е гледала пак цитирам"защо не те оставих и тебе" .Предполагам ни е взела за успели и имотни хора и е решила да успокои притесненията си за нас,ако изобщо е имала такива и ако успее да изкяри нещо от нас.Аз мисля че след като тя не ни е помогнала с нещо не виждам с какво право иска помощ от нас.Харесваше ми представата за нея преди да се запознаем лично.Друго споделено от нея е че като ни е оставила ни е дала шанс За какьв шанс става дума не мога да разбера?Ако не бяха хората които са ни осиновили кьде щяхме да сме ние с неиния шанс?Ако не беше моята истинска МАИКА/осиновителката/можеше да бьда или крадла или проститутка.Ако не бяха родителите на брат ми можеше тои да е крадец или наркоман.Кьде щяхме да живеем с неиния шанс на улицата може би?Звучи краино и грубо но нищо хубаво не и желая.Искам да се мьчи за това което ни е направила,искам да не може да спи спокоино.Искрено сьжалявам че я познавам,защото след като ни видя тази жена се успокои че сме добре.Понякога се ядосвам и на себе си защото честичко се сещам за нея,а не искам да е така.Бианка от това което изчетох от твоите постове искам да кажа че 90% си прочела мислите ми

Свободата ми даде време за да стана готова да й кажа. Благодарна съм за това.Предстои й  да осмисли, че  раздялата с БМ е в основата на многото негативни нейни преживявания, бездни и т. н.
Това и аз го осмислих скоро. На нея тепърва й предстои...Но пак да кажа - нямаше да минем по този път двете(един Господ знае защо), ако не беше моя дъщеря, т. е. БМ не беше й причинила това. Омагьосан кръг...

Кристи, звучи като шаблон, но настърхнах от думите ти, защото тези чувства аз съм изпитвала към жената родила моите деца. Когато Вики преживяваше кризата си миналата година, ми се искаше да я удуша, да я накарам да страда за това, което караше детето ми да се гърчи. Плачех навън след дългите разговори с децата , гледах нагоре и се молех да прати тяхното страдание на нея. За мен тя си беше виновна. Истината е, че за мъжът, участвал в създаването никога не съм мислила. Той така или иначе изобщо не фигурира при създателите.
Някак ми се ще  с времето тези силни чувства да ги "преболедувам" и за децата да остане по-малко болка, по-малко негативна емоция. И някак вярвам, че това е възможно.

И аз така.

Вчера гледах Звезден репортер. Като се абстрахирам от останалите неща, направи ми впечатление, че казаха, че процент от родилките, които изоставят децата си са проститутки. И понеже това не ми излиза от главата, откакто е отворена темата и може би защото имам подобни съмнения за нашата родилка, та все си задавам въпросът "Ами ако е била проститутка? Ако причината е единствено и само скъсан презерватив?". Тогава каква вина би могъл да има ББ? И каква е вината на БМ, освен че не се е усетила на време, че е бременна?
С това не искам да кажа нищо за Вашите БМ, говоря единствено и само за нашата.

 Напълно е реалистично и сега и преди да има  процент деца от такива жени.
Нали и затова казах:



Няма причини да е отговорен наравно с жената.

Друга тема е секса с нелюбим човек ...
А друга тема е и каква е кармичната връзка и причина да се създаде и оцелее новия  живот именно от тези двама, от техните души.
За други двама, които се обичат, и за които по две-три-пет лаборатории/ институти работят, плод не става или ако става, не е жизнеспособен, а от тези двама, които и имената може да не си знаят, се заражда леко и без усилия и оцелява човек и гентичната им информация оцелява.
Защо става така, не ни е  по силите да узнаем.
Божии работи...
 

Колко пьти и аз сьм си мислила това.Аз сьм примера как БМ не иска деца и забременява без проблем,а после си оставя децата.Когато аз поисках да имам дете не стана никак лесно.В началото си помислих,че ще плащам за нечии грешки.След почти три години лутане по доктори се появи синьт ми,но през това време се запознах с доста хора които правят и невьзможното да се сдобият с детенце.Кьде е справедливостта ?

Ох,Мира ,за кой ли път се убеждавам ,че сме еднакви в толкова много неща 
Хиляди пъти съм си мислила това ...

    Аз пък все съм се питала ,защо не правят аборти ,като не искат децата си, някак си винаги ми се е струвало по разумното решение 

Както и друга майка спомена във форума, така и аз, така и много други сигурно са го мислили.
Беше време, когато смятах, че щом Някой така е решил за мен, то причина има. Затова не съм правила Иксита, Инвитро и всякакви опити извън тези, които природата ни е дала.
Беше време, когато бях затънала в страдание покрай мисълта, че някога съм била толкова лоша майка, че заслужавам да живея без любов.
Докато не разбрах, че единствения урок от цялата тази ситуация на желание и болка е именно този: да се науча на любов.

За децата си също съм мислила много. И не виждам друга мистична причина извън тази.

Защото всичко, което правим, в крайна сметка е резултат на любовта или на липсата й.
На едно по-голямо, по-необятно разбиране на любовта, което не се заключава само в спонтанното й пораждане, в това да съществува без каквото и да е усилие и разбиране от наша страна, а в това да стигнеш до себе си чрез другите...

Може да звуча налудничаво. Но съм си добре.
Просто ме върнахте назад.

Но ако следваме безрезервно идеята за прераждането... то тогава, всичко това би трябвало да е избор, направен от нас самите.
Което, ако имаше рационален и логичен начин да стане част от осъзнаването ни... би спестило толкова болка... на децата ми особено.

За мен също е избор на нас самите. Там някъде, преди момента на зачатието ние знаем какво, къде, как и защо да изберем. И избираме, за да научим урока, който ни е убягнал. Още тогава знаем всичко, И мъдростта на душите ни го приема. После "тръгваме" и забравяме. Започваме бавно да забравяме, че това е нашият избор. За да си спомним с всяка наша клетка в последния миг, с последния дъх. И ако сме научили урока, за който сме дошли ще се усмихнем....
Май и моето е налудничаво, но си е моята вяра.

Dar,
Калина 

Мисля точно като теб.
Като знам как се живее без идентичност и със сегашното си мислене икси, ин-виро и пр. и аз не бих правила. Ама не ми се е наложило, та затова на чужд гръб и сто тояги са малко, та никого не отказвам, ако е решил, и нямам и моралното право да коментирам хората, които са се решили. Но аз не бих. Преди 10 години бих и бих подкрепила всеки, а сега не бих.

Само се моля Господ всекиму да даде това, което е най-добро за него.

И вече веднъж ми се случи да усетя това, за което моля.
Бях на заведение с една от вас преди доста години. Бях бременна на сериозна възраст, хич не се щадях, а ми предстоеше и пътуване на другия ден. Жената след години лечение и процедури ми направи забележка, че трябва да се пазя и тези дни били най-критичните за бременността, според нейните преценки, и не само да не пътувам, ами и да не вдигам тежко и още доста неща ми каза.
Тя се канеше да осиновява.
Умирах от срам и неудобство пред нея за това, което можех без никакви усилия, а тя при колосални усилия не успяваше.
С цялото си същество се мобилизирах да си задуша срама и се помолих за нея, а устно и казах, че съм сигурна, че ще имаме деца, които са набори.  Беше необмислено и ми се изплъзна от устата без да искам. Засрамих се още повече като осъзнах какви ги плещя.
Господ я благослови с детенце и двете с моето наистина са набори.
Друга го е носила в същото това време (или вече е било родено), в което сме седели в заведението.

Все едно нещата вече са се знаели как ще се развият и кой за кого е.

Ох, сложно е . Няма еднозначен отговор, НО... винаги съм си мислила, че ако за нещо съм и благодарна (както и да звучи това), то е защото ми е дала шанса да се родя и не е направила аборт.
Не знам дали е карма , пропуснат урок или игра на съдбата, но знам, че на този свят нищо не се случва без причина. И вярвам, че когато се обърна назад, "моите точки ще се свържат някъде по пътя" (Стив Джобс).

Вече знам, че когато ЖИВОТЪТ се случи няма по-безценен дар от него!
 

За да съм в синхрон с "налудностите".


Ами може би точно така се случва. Поне аз приемам нещата така.

И наистина приемам децата като Божия благословия, че аз и съпругът ми имаме какво да им дадем, но чисто генетичният ни материал не е "качествен", има нещо изродено в него и трябва да бъде прекъснат. Затова пък духът, това което сме получили от родителите си и сме събрали в живота с нашите собствени старания си заслужава да бъде предадено за поколенията и ще се съхрани.

Тук има толкова прекрасни мами, които също имат какво да предадат на поколенията. И те са благословени да осъществят своето духовно възпроизводство.

А и името на "първородното" ми дете, дадено от неговата БМ в превод от иврит означава "милост/благоволение Божие".

Ей, момичета! Прошката мина и замина, ние още и пак не сме простили на пустата му БМ, пък и на БТ (тоя пък е съвсем извън скоби .. инцидентният...неразбралият....безотговорният, но определено задоволеният в един момент).

А Тя? Излъганата, невинната, неразбралата, незрялата....без/отговорната, с лекото поведение и мекия характер? Виждате ли с какви клишета е обраснала темата? Няма общ знаменател обаче. 

И защото темата е зададена малко провокативно, питам - Защо наистина нападаме само БМ? Нападаме ли я изобщо? Кого още да нападнем/обвиним? Та да ни стане хууубаво....     щото някой все е виновен, де....за нашата съдба, за стотиците деца по домовете, нали? Хайде да е Обществото, Времето В Което Живеем, Житейските Трудности и Неволи, и т.н. Вижте, става все по-обективно, нали?

А истината е, че въпреки "глобалните" извинения, действията са съвсем локални - и ето поредното изоставено човече върти глава и търси инстинктивно мама, а намира ...

Аз лично не я обвинявам. Не мога. Просто се питам как си е тръгнала без мен, бих искала да видя последния й поглед, преди да излезе. Искам да знам, как е могла....? Да захвърлиш детето си като мръсното си пране - някой друг да се погрижи? Що за морал!? Изпитвам потрес дали случайно не нося някоя нейна черта в себе си, така, по наследство... Надявам се, че не!

Все пак Тя ми е дала шанса Живот. А колко свършват в тоалетната на гарата....

(извинявайте днес ми е черно... ) дано не съм засегнала някого.. Знам, че вие ще ме разберете...

Е ,хареса ми мнението ти ,Мина   
Провокативно ли я зададох темата... -знам ли ,може би има елемент на провокация...защото и аз вече не я обвинявам ,даже се хващам на моменти ,че се опитвам да я оправдавам ,не за друго ,а защото така по-рядко се сещам за нея.Тя е сянката от миналото ми ,понякога дори мисля ,че и отдавам прекалено значение-а трябва ли?Мислейки за нея се чувствам сякаш ,че плувам на дъното да търся останки от отдавна потънал кораб ,потънал толкова отдавна ,че нещата ,които бих намерила в него ,информацията вече не би имала значение.И изпускам неща.
И сякаш преживявам ужаса на изоставянето ,сякаш го чакам пак да стане-сложно е ,незнам как да го обясня.Мазохистка ли съм-незнам.И тази мисъл ,че се разминавам по улицата с непознати братя ,сестри.Светът е малък ,а животът справедлив или не-поне има страхотно чувство за хумор.
Поне видях моите мисли в твоят пост-мислех си като бях в родилното ,че сме влязли и излязли с нея през една и съща врата ,визуализирах ,представях си чувствата й-не ,не я обвинявам ,ако някога бих искала нещо да узная това е.
Отговорността-нейна е била.Темата го потвърди.
Не се притеснявай-едва ли ще засегнеш някой.Мен поне-не 

До Plamena.D - Мило девойче, благодаря ти за "прекрасния" пост и за немалкото примери,  описани подробно, от теб. Въпреки огромното ти старание да ни представиш толкова съдби, аз искам да те насоча към една друга тема: Да продължим напред - доколко е възможно. Моля те разгледай я задълбочено и след като прочетеш всичко внимателно изкажи мнението си.
И накрая искам съвсем добронамерено да ти споделя, че не ми помогна особено - да не кажа хич. Може би ще разбереш защо, след като изпълниш по-горната ми заръка. А последния ти извод ми звучи много банално и не в крак с темата, но това след всички примери и мисли, който си развила е най-маловажното.
Пожелавам ти успех!!!!

Щото и на мен

е,  аз пък пак съм с буца в гърлото...
защото като чета такива работи си представям само едно ... много е гадно, писала съм го и друг път ... представям си как след години Нико го стяга душата и се намира един окуражител, който весело му избумтява в ухото "Аре лигльооооо  кво хленчиш .... бъди щастлив, че не са те таковали в дома, от който си взет".

Сещам се и как преди няколко дни, Никола трябваше да влезне през една врата сам, а ние с баща му да чакаме отвън. Няма никога да забравя как се парализира от страх така, че дори не се разплака, само ме погледна с ужас. А като излезна, после цял ден повтаряше - ти ме чака, ти ме чака... И също как поне 100 други майки ми описваха как и с техните деца било същото, нищо че не били изоставени като бебета.

ами добре...

Темата е "Защо всички нападаме само БМ?"С всичко което написах се опитах да кажа че вината може да се намери навсякъде,всеки случай е различен и всяка причина е различна.Като почнеш от майката та да свършиш до бабата и обществото.В никакъв случай не съм искала да обидя някого.Просто исках да споделя това което знам, мислейки че би помогнало на някого да намери отговор.

вината за кое? за международното положение??

Само дето резултатът е един.
Да уточнявам ли какъв 


"Който иска- намира начин. Който не иска-намира причини."
                                                                    арабска мъдрост

Пламена,
Ние, като неспособни да родим никаква разумна мисъл, сме ти признателни  за обясненията и напътствията.

Нямам думи за адекватен отговор.
А сълзите ми дали ще са ти адекватен отговор ........................... ?

Е моля ви сега не съм искала да разплаквам никой.Извинявам се ако съм обидила някой.И модераторите да изтрият постовете ми.

  Нали не може само картинка та да пишя - почесвам се умно по главата.

Никой не мисли, че си искала, но си  поредната с "махленското писане с езика  на недорасли пубертети".
Изразът е на iveta* по друг повод, но е точен и за теб.

Ти дори не си се научила да четеш, та не си разбрала за какво става дума, а си тръгнала да даваш съвети.
Аман от  ентусиазирани неграмотници ..................

Miraetta  е права. А и аз ти дадох съвет. Научи се да четеш, преди да пишеш в теми, особено ако са такива, които са чужди и непознати за теб. Сигурна съм, че никоя от нас няма за цел да се заяжда с теб, но думите ти звучат не на място - въпреки, че многократно намекваш за добрите си намерения. Дано да са такива. Желая ти успех в четенето.

Плами ,познавам Miraetta ,едва ли си я разплакала
Може би не си схванала подтекста на постинга й.
Никой не е искал да те засегне ,както ,убедена съм не си искала да засегнеш нас.
Понякога нещата изглеждат прекалено привидни ,но в действителност са многопласто-
ви.Мисля ,че това се опитаха да ти обяснят момичетата най-добронамерено.

Наистина се разплаквам и се разплаках и този път, колкото и да се сърдя на себе си за проявената слабост.

Miraetta,
Съжалявам ,че тази тема е станала повод да се разстроиш.
     

Не е слабост да плачеш, значи сърцето е живо и топло 

Miraetta,
Сълзите пречистват от отровата. 

Mira, мила 
Не е слабост, не е... И ти го знаеш.
Не се сърди на себе си , заради това, че си просто ТИ!
 

Днес в съда попаднах на следния пасаж от становище на ДСП, изпратено по едно дело.
Пишат за дете, родено 1996 година по повод отношението му към БМ:
(Е, не се сдържах и си го преписах в тефтера)

"Вербално заявява, че не иска да чува нищо за майка си, но подсъзнателно детето има болезнена нужда от нейната любов и одобрение."

 

   

         Ц ц ц, кой измисли този бисер  ?!

ами аз го вярвам...

И аз го вярвам. Мисля, че няма нищо общо с реалната създателка от плът и кръв, но всичко с образа на липсващата такава в душата на детето. Простете ме, ако го виждам грешно. Това чета в очите на моето и това чувам от него, пряко и завоалирано.

И аз не мисля, че е бисер...
Осъзнато или не всеки от нас минава през търсенето на тази любов.
И за мен то няма нищо общо с липса на любов изобщо.