Защо искате да имате 2 и повече деца? - или защо не искате?

Първите месеци след като родих си мислех че никога няма да се реша на второ дете. Кристиан ревеше постоянно и недоспиването нощем ме изцеждаше до предела на силите ми. Сега обаче тези дни са зад гърба ми и напоследък все повече ми се иска да имам второ дете. Не мога да дам логична причина защо, просто така го усещам, сега се чуствам готова и както съм набрала иnерция от първото имам сили да продължа и с второ. Виждам също как сина ми се радва на други деца и колко е щастлив като има компания, а за бебета да не говорим, целува ги, прегръща ги, така че мисля всички сме готови за бебок в къщи

аз искам две деца, защото си спомням годините, когато аз самата бях едно дете и много исках "братче или сестриче". Майка ми пък е искала едно дете, но може да се каже, че заради мен се е решила на второ. Разбира се сега не може да си представи живота без сестра ми. Другото, което ме мотивира е, това, че със сетра ми имаме много силна връзка (въпреки че понякога се караме), каквото и да стане знам, че мога да разчитам на нея сто процента, а и тя на мен...и съответно искам същото за Никола

Аз съм искала винаги 2 или повече деца.
Големият беше много палаво, злоядо, неспящо дете. Трудно ни беше. Ние без малко да се откажем от идеята за второ.
Въпреки това си мислех, че е много егоистично от моя страна да останем само с 1 дете. Постоянно ме преследваше тази мисъл.
Нормално семейство, здрави, прави хора. Мислех си, че не можем да лишим синът ни от братче или сестричка. Богатство е да си имаш толкова близък човек винаги до теб.
Така се решихме. Имаме си  вече 2 чудесни момчета   
Явно така ни е писано, и малкият голям дивак се пръкна. И двамата бяха много ревливи бебета, но сега са послушни деца. Дано и занапред да са така. Палави, но послушни.
За трето, нямам сили. Поне така си мисля за сега. Но и време нямам.
Ако все пак имах финансова възможност  вероятно бих имала 3 деца. Защото трудностите по отглеждането с времето се забравят, избледняват.
Но за сега толкова от нас. 

Винаги съм искала само едно дете. Съпругът ми иска две.
Но да си призная напоследък постоянно се замисля за второ.
Даже в даден разговор говоря така, че все едно сме планирали и второто.

аз имам сестра а мъжа ми брат и сестра та и двамата искаме две, ако може и три, но ще видим засега Иван калпазан е сам -докога ли?

Искам две деца и това желание ми е откакто дъщеря ми стана на 6 мес.Просто така го чувствам.Едно дете съм.Че е трудно с две породени деца то е ясно.Въпреки,че дъщеря ми е мн. буйна,мн. игрива,любопитна,ревлива и направо бясна в нк моменти,това не може да ме откаже.Обаче,лошото е мъжа ми мисли като теб.Той е доста натоварен психически в работата си и едвам я издържа понякога.Да спомена само,че от колики ревеше нон стоп по 20часа,аз я нося,не спеше през ноща и всякакви такива.Времето ще покаже какво ще стане.Даже си мисля,че ако остане едно дете ще е глезена-единствено внуче и от двете страни,а аз предпочитам да е борбена и да има конкуренция.

Искам 2 деца,но категорично не мога да си го позволя финансово  ,аз едното не мога да му осигуря живота който искам,а за 2 е направо немислимо поне на този етап,ако след време финансовото ни положение е по-добро бих родила и 3.Децата са най-хубавото нещо на света.

От тийнеджърска възраст съм мислила да имам най-малко 2 деца. 12 години живях с едно поради ред причини, включително и разколебаната ми увереност, че многото деца са най-голямото щастие. Исках да не лишавам единственото си доскоро дете от нищо и да му се посветя. Сега мога да кажа убедено, че е прекрасно да имаш 2 деца. Чувствам се пълна в най-великолепния смисъл на думата! Всеки ден се събуждам с мисълта колко съм щастлива! Когато пътуваме или излизаме някъде четиримата особено осезаемо усещам увеличаването на семейството ни, което ми е страшно приятно.
Също като duhi_puhi не съм фен на породените деца, то си и личи от линийките ми . Но не това е темата, това си е личен избор.
Толкова за моите чувства и усещания. Колкото до големия ми син не мисля да се чувства ощетен, вечно виновен, детегледачка или нещо от сорта. Изглежда щастлив със сестра си, обожава я и с желание се включва в бебешкото ни ежедневие 

Когато станах майка и започнах да изпитвам всички тези чувства,които изпълват сега сърцето ми,започнах да разбирам многодетните семейства.Как да не искаш повече деца,та това е смисълът на живота,това е богатството!Моето момченце е на година и 8 месеца,и все още,поглеждайки го,се питам,как го направихме това хубавото дете,какъв късмет имам да имам това слънце!Толкова много го исках,толкова много го изстрадах и толкова съм щастлива ,че го имам,че нямам думи.Но наред с всичко хубаво,което децата носят,е ясно ,че и грижите се множат.Всеки трябва да си направи реална преценка,колко деца може да гледа(не става въпрос за парите),но и все пак да помисли за себе си.Няма да забравя думите на един татко с три деца,който каза,че жена му от 8 години не е спала.Тази жена е вманиачена чисница и е перфектна домакиня,и чудесна майка .Но с три деца е тежичко да си такъв,съсипваш се,така че зависи от хората.С повече деца,човек трябва да е прагматик,да умее да си степенува приоритетите,да не държи на дребни неща,в противен случай ще се съсипе.

Единствено ме спира финансовото ни положение в този момент, но винаги съм искала повече деца.Ние сме три, та и три няма да ме уплашат, ако съм финансово стабилна .

точно тази вечер срещнах жена с четири породени и беше в напреднала бременност. И аз исках да питам "защо, защо?", но тук си е нормално, три-четири-пет деца постоянно щъкат край майката.

Аз не искам да разсъждавам над това, защо са ми две деца. Искала съм, родила съм ги. Хубаво е.

Хм,интересна тема...аз съм в очакване на първото ми дете,но винаги съм си мечтала за 2 или 3 дечица,дай боже като му дойде времето да стане

Ох.. палаво.. Палаво е най-мекото, което може да се каже.. Дано се включи някой, който го познава отблизо 
Току що буквално преби дядо си (с насинено око е)  ..
Не е неудържим, просто е адски див и бесен! И не знам кое и какво би го накарало да се укроти 
Той самият ми казва - мамо, искам да имам братче - ето тук, в коремчето - .. и в следващия момент ми скача с двата крака на корема  ..

Друго - забелязала съм, че в голяма част от случаите с едно от децата винаги има някакъв проблем - било здравословен, психологичен, поведенчески или каквото.. Но винаги има нещо такова.. (е, ако туй ми е "проблемното" би трябвало да не се притеснявам - на 2рото всичко трябва да му е наред  - шегувам се разбира се!) ..
Друго - едноте дете винаги е лишено от нещо за сметка на другото - и тук пак опира до пари, макар и не само.. И за внимание, и за начин на възпитание, и ако щете за износване на дрехи и доиграване на играчки.. Или дори и за само мисълта за сравнение между двете деца.. - ти така, а пък батко ти така..

Може би ако се наспя една нощ ще мога да погледна нещата и от другата страна Ама това изобщо никак не го виждам.. Сега ми се събират по 4-5 часа.. Не мога да го мисля и като тръгна и на работа.. А като са повече от едно децата?
Не е въпросът за отглеждането - всички деца ще порастнат и блабла.. Но не искам просто да си отглеждам децата, а да ги гледам.. И не мога да проумея как няма да лиша едното от нещо, за да дам на другото? Аз съм една - те са две..
Сега почти не мога да обърна внимание на баща му от него (той май ми е достатъчен за 2ро дете  ) .. Как става така, че никой да не е пренебрегнат?
Не искам децата ми да се отглеждат от лелички в градините, гледачки или баби (с които не разполагам особено)..

Чисто математически - какво става - работиш 8 часа на ден - докато се прибереш блабла 10 часа не си си вкъщи, не си с детето си .. то спи още 8-10 часа.. И остава сутрин на събуждане за 1 час и вечер преди лягане за 3 часа.. И през тези 2-3-4 часа постоянно крещиш "не бий сестра си, остави брат си, изяж си закуската, измий си зъбите, прибери си играчките" .. 
Къщата постоянно е с главата надолу (защото даже и сега като съм си постоянно вкъщи е стака и съм свикнала де, не съм вманиачена нито в чистене, нито в подреждане), кой ял ял, кой кво правил .. Айде лягай, че си на градина..

На мъж ми брат му е ходил 3 години на седмична градина.
Е? За какво ми е 2ро дете, ако ще ходи на седмична градина 

Точно този процес на "разделяй и владей" никак не ми е ясен 

Не знам изобщо разбирате ли ми "чисто практичните и прагматични тревоги" .. защото понякога и аз много не се разбирам.. какви ги разсъждавам 

Аз лично те разбирам прекрасно, защото така разсъждавам и аз. Мъжът ми са три деца. В тяхното семейство броят на децата им е донесъл само негативи. И точно в този случай фразата "Да не е сам" е най-великата глупост. Те изобщо не са близки. Чуват се веднъж на няколко месеца. Така че той пак си е сам от тази гледна точка. Всъщност не е сам, защото има нас.
Затова смятам, че всеки трябва прекрасно да си даде сметка преди да ражда деца.

Аз искам да имам много деца,защото много обичам децата.Сега имам едно,което е на три годинки и след една -две години искам второ.Държа на голяма разлика,защото считам,че ще ощетя първото,ако имат малка разлика.