Публикувана: 8 март 2009, 08:41 ч.
Последно мнение: 26 май 2009, 10:48 ч.

Тийновете и автомобилите

3 259
39
1

1
2
3
Всички

8 март 2009, 08:41 ч.

Мнения: 25 634

Много ми се иска да обсъдим в тази тема кога и как е най-добре да се научат децата ни да шофират. Все повече зачестяват трагедиите с млади, неопитни шофьори и като майка се чудя какво би могъл да направи един родител, за да предотврати това. Нямам предвид лекции и опяване - не действат. На тази възраст вярват, че са много големи и отговорни, както и че са безсмъртни. Не съм шофьор и затова ми е още по-трудно да преценя кога е най-подходящият момент за изкарване на курсове, как и къде да се придобие опита, нужен за безопасността на пътя както за тях самите, така и за околните.
Мисля си, че е добре един тийн да се научи да шофира, преди да навърши 18 и вземе книжка, да кара под ръководството и напътствията на родител или инструктор. От друга страна, съществува вероятността да се пристрасти към шофирането и да търси сгоден случай да покара, въпреки забраните. От трета пък, когато вземе книжка на 18, никой не може по никакъв начин да го спре - даже и родителите да опазят семейното возило, ще се качи на чужда кола и пак ще кара, стига да иска. Без опит, но със самочувствие...
Добър шофьор се става с каране. Как и къде да карат децата ни, за да натрупат опит, без да са опасни за околните и себе си? Как да ги опазим живи?
Вие какво мислите по този въпрос?

# 1 8 март 2009, 09:14 ч.

София
Мнения: 16 039

Мисля, че курсове трябва да се изкарат когато човек вече има финансова възможност да поддържа кола. Така съм казала на Ани, нака и ще направя - плащам курсове, купувам кола, но поддръжката, застраховки, консумативи, пълненето на бензин/или друго/ всеки ден си е от нея.
Иначе просто не виждам смисъл - ако сега изкара курсове и купя колата тя ще ръждяса пред блока. Работи девойката, добри пари взема, но все още не са достатъчни и за поддръжка на кола. А и в София ще е трудно да ходи всеки ден на работа с кола - паркиране, задръствания.
От личен опит го казвам. Изкарах курсове, взех книжка от първия път, но нямах възможност за кола/реда при комунизма/, винаги е имало кой да ме вози и така и загубих представа кой педал за какво служи.
Не одобрявам родители купили кола на 18 г. пубер. В рода на мъжа ми така процедират. В момента са в потрес - уж съм с възможности но според тях детето ми е пренебрегнато за кола.
За какво им е кола - да се возят насам-натам - отиват да вземат един, да закарат друг някъде.
Винаги и казвам изкарвай достатъчно за да можеш да си позволиш такси когато се наложи.
Не че с таксито не може друг да ги блъсне, но - каквото стане.
Пак повтарям - кола само когато има финанси да я поддържа добре.

# 2 8 март 2009, 12:54 ч.

Мнения: 5 173

Имам книжка от 18 и 1/2-годишна. Взех от 1 път, 0 грешки на теста, 0 на кормуването bowuu

. Преди това не са ме учили да карам кола, карала съм мотор (бях за 3 клас) и трактор с 8-тонно ремърке (бях за 5 клас).
Баща ми никога не ми е правил проблеми да взимам семейната кола. Проблемите идват от майка #Cussing out

, ама тя е такава страхливка, че спрях да й забелязвам мн отдавна.
Никога не съм гонила високи скорости, не съм се изхвърляла в карането. Баща ми ми гласува пълно доверие, за разлика от майка ми.
Нямам лична кола, защото в момента поддръжката й ми е непосилна.
Но имам съученик, който кара от 4-5 клас, сам. Доста преди да вземе книжка и категория караше трактори и комбайни, инструктурът казваше, че си личи, че има техника, ама в центъра се ошашкал Laughing

.
Той също кара мн добре, не гони високи скорости, съвестно момче е.
Познавам и др случай. Момчето караше още преди да вземе книжка, заби се в стълба срещу нас, като преди това блъсна 1-2 коли, доста шамари изяде тогава Mr. Green

.
Така че, според мен всичко е строго индивидуално и зависи от човек.

# 3 8 март 2009, 12:58 ч.

Мнения: 2 716

Мисля, че шофирането е част от поемането на отговорност. Вероятно възпитавайки децата си, трябва да наблягаме на това, че човек с порастването си, поема по-големи отговорности. Не вярвам да има друг начин.
Колкото е по-опитен шофьорът, толкова по-безразсъдно би шофирал.

пп/Но аз съм майка на момичета. Не трябва да се подценява тая подробност.

# 4 8 март 2009, 15:18 ч.

От психолози съм срещала изказване, да не припарва тийна до волан на истинска кола преди 18. Аз съм за! Моите като ме врънкат им предлагам картинг. Не ги устройва! ...Съжалявам! Страшно крайно мнение имам по въпроса. Crossing Arms

# 5 8 март 2009, 15:22 ч.

Мнения: 17 546

Големият ми син е на 19. Иска да кара шофьорски курсове. Баща му не е съгласен и няма да му разреши. Научи го да кара кола, но говорихме за това, че ще изкара курсове тогава, когато сам успее да отдели пари, за да се запише. Предвид това, че предстои на синът ми да става студент и няма нито време, нито средства сам да поеме курсовете си, въобще не съжалявам, че ще чака да му поузрее главата. Баща му му обясни, че дори и да изкара курсове, на 21-22 примерно, няма да му купи кола и няма да му разреши да кара неговата сам.
Негов съученик изкара курсове веднага след като навърши 18 и леля му му подари кола. Направо не ги разбирам тези родители! Защо зорлем подлагат на опасност живота на децата си?!
Има едно място близо до Панчарево (за софиянци) свободно, широко, асфалтирано. Но там само кръгчета може да се правят и да се учи тръгване, спиране, превключване на скорости... Няма реална представа за участник в движение. То и не знам като се учи човек, дали има възможност за обучение, което те доближава максимално до ситуации като участник в движението.

# 6 8 март 2009, 15:32 ч.

Мнения: 2 716

Аз сама си платих курсовете. С първата заплата. На 18.
Всичко си е до главата.

# 7 8 март 2009, 15:32 ч.

Мнения: 25 634

Цитат на: Балу в нд, 08 мар 2009, 15:22

То и не знам като се учи човек, дали има възможност за обучение, което те доближава максимално до ситуации като участник в движението.

Май няма. Едно време имаше тренажори, но сега? Thinking

# 8 8 март 2009, 15:35 ч.

Мнения: 17 546

Имаше тренажори, полигони... Курсовете бяха 3 месеца! А сега ... 2 седмици и моля - заповядайте на пътя да трепете. Tired

Как може бе!? #Cussing out

Разреждане на населението ли целят, щото много останахме, та никой не прави закон за тази дейност?

# 9 8 март 2009, 17:48 ч.

България
Мнения: 2 164

Според мен всичко зависи от чувството за отговорност, но за да се развива трябва да му се гласува доверие. А това става постепенно не може до 18г. да го гледаш като цвете в саксия и след това да го "пуснеш в дълбоката вода".

# 10 8 март 2009, 18:09 ч.

Мнения: 3 479

Шофьорска книжка взех на 18г, бях ученичка. Това стана по предложение на майка ми, а и аз имах желание. Тя смяташе, че едно момиче е добре да има шофьорска книжка преди да се ожени, защото после има повече задължения и за такова нещо може и да не остане ред. В продължение на няколко години карах семейното Жигули само в присъствието на родителите си. За друго не можеше и да става въпрос, защото карах само през ваканциите докато бях студентка. Родителите ми смятаха, че нямам достатъчно опит, за да карам сама.
Десет години след като се сдобих с книжка, се качих за първи път сама на служебен автомобил. Шефът ми беше наясно с моята (не)опитност и първо карах няколко пъти в София с него, а после реши, че ще се оправя и сама.
Една година по-късно си купихме първата семейна кола и тогава започна истинският ми шофьорски стаж.
Големият ми син е на 14 и все още не сме мислили по въпроса за шофьорската книжка. Общо взето обаче ми харесва идеята на Айша. Смятам, че е разумна и води до осъзнаване на отговорността на това да имаш автомобил и да си шофьор.
Фалове за съжаление винаги са възможни. Майка ми загина при автомобилна катастрофа като пътник, а през 25 годишния си стаж (не само на книжка, но и на реално шофиране) като шофьор е имала само един акт.
Бог да пази децата ни Praynig

# 11 8 март 2009, 18:27 ч.

София
Мнения: 1 355

Аз пък смятам, че няма нищо лошо в това, когато детето ми стане на 18 години да изкара шофьорска книжка и да управлява автомобил. Друг въпроса какво е качеството на сегашните курсове, как голяма част от хората вземат книжка (че дори и на неграмотни дават), как се спазва правилника от всички нас (пешеходци и шофьори) и какъв контрол се упражнява за това. Мисля, че в тази ситуация личният пример е много важен. Спазвайте стриктно правилата, особено когато децата са до вас, не пийте преди да се качите в автомобила и други неща, които си ги знаете. Обществото ни е болно и движението по пътищата е само един от симптомите за това. Всичко трябва да започне от самите нас. И Бог да пази децата ни!

# 12 8 март 2009, 18:28 ч.

ВАРНА
Мнения: 1 840

1. тийн и автомобил ми звучи като баба ми и парашут.
2. супер бабе от Варна скача парашут.
следователно изводът е ясен.

# 13 8 март 2009, 21:57 ч.

София
Мнения: 2 430

Очите си изплаках,като гледах снимки от погребението на четирите деца.Много често си го мисля,особено с тези трагедии,ако си спомняте и загиналите младежи край Девин,които пътували за дикотеката и колата падна в реката.Тръпки ме побиха,защото съм бъдеща майка и се страхувам от всичко.
Мир на праха им,мир и на душите на двете загинали жени
Flowers Rose

По темата:
Винаги съм си мислела,че ако един ден детето ми реши да изкара шофьорска книжка и да управлява автомобил,ще стане след като аз попътувам с него.Все си мисля,че солидният ми стаж зад волана(а той не е малко като километри и години)ми дават реална преценка колко е готов.А и още в началото може да се познае дали е агресивен шофьор.Спомням си,че на моите курсове имаше един младеж,който въпреки,че беше неопитен курсист много агресивно реагираше на засичания и изпреварвания.Не зная какво стана с него,но инструктора все му казваше "Момче с теб ще се берат ядове по пътищата"
Другото което винаги съм си казвала.Ако ти си спокоен зад волана,преценил си ,че си безопасен за себе си и околните.Носиш отговорност.Каква е гаранцията,че някой лумпен не разчита на това,че ти ще го пазиш?И кара като джигит по пътя
Отговорът е :никакъв
Каква е гаранцията,че детето ти и да е примерен шофьор,няма от някъде да пъкне някое келеме(примерно онова дружбенското) и няма да налети на собственото ти дете?Честно да ви кажа страх ме е ,че няма никаква гаранция!

# 14 8 март 2009, 22:07 ч.

Ами аз пък съм тийн и през лятото мога да карам шофъорски и въпреки че съм момче желание за каране нулево Laughing

Първо, не съм особено търпелив и ми се струва, че на всеки светофар ще съм съм извън колата за да бия някой, който ме е засякъл 100 пъти и второ, направо ще се побъркам, ако от нас до НДК трябва да пътувам 50 минути Crazy

вместо да си хвана трамвая и да стигна за 15 или ако е хубаво времето за час, но пеша. Още повече, че за тая цел има таксита и предпочитам някой да ме кара (родители и т.н.). Whistling

Хич не ми е зор. А пък мотори не искам и да виждам. Wink

Само Формула 1 ми харесва, но това е за спорта. Simple Smile

# 15 9 март 2009, 02:15 ч.

Плевен
Мнения: 1 014

Аз бях от тийнейджърите мераклии да стават шофьори. Баща ми караше БМВ в години, в които си беше направо атрактивно. Водеше ме да ме учи да карам още от 8 клас на един изоставен полигон на КАТ и на една стара картинг писта. И аз се научих да карам доста добре / е разбира се в нереални условия, без други участници в движението/. Още като ученичка се записах на шофьорски курсове, но изкарах само няколко часа, тъй като отидох на почивка и после не продължих. От многото уроци някак ми беше минал мерака. Взех книжка чак на 25 години, тъй като до тогава не изпитах необходимост от кола. До тогава карах често картинг и много се забавлявах.
И през ум не ми е минавало да вземам тайно колата и т.н. Мисля, че всичко опира до възпитание от страна на родителите. Баща ми никога не е бил строг с мен и никога не сме водили т. нар. "сериозни разговори" и аз не знам как така ме възпита между другото. Така правеше коментари за други хора или случки, че аз някак сама си извадих правилните изводи за живота.

# 16 9 март 2009, 14:10 ч.

Мнения: 2 716

Снощи гледах "Красив ум" (май така се казваше) и ми направи впечатление една реплика:
- Бил е твърде пиян за да осъзнае, че не е редно да шофира. - някой си, който катастрофирал

Та меракът е едно, а отговорността -друго. Не може да се решава на парче.

# 17 9 март 2009, 16:31 ч.

Там някъде......
Мнения: 197

И аз да се включа в темата.Аз съм шофьор и взех всички изпити без проблем.Иска само да кажа,че най-добре е да се извадят курсовете независимо детето на колко е години дали след 18,20 ,и т.н важно е да проумее ,че шофирането не е игра.Поема голяма отговорност на пътя,а добър шофьор е този който не създава напрежение на пътя както и на пасажерите които вози.Иначе това е голям плюс да имаш книжка и кола и не си зависим от никой.Когато ти се наложи да можеш да си свършиш работата.В днешно време това е необходимост

# 18 9 март 2009, 20:28 ч.

София
Мнения: 16 039

С последното не съм съгласна. Голям плюс за мене е не да имаш трошка, а да имаш пари и да можеш с тях да платиш за превоз. Да седнеш като бял човек в колата, а друг да трепери на пътя. И работа като се наложи да свършиш - плащаш и ти я вършат.
А иначе като изкараш курс и нямаш кола за да придобиеш опит - забравя се. Не е хубаво компанията да си пийва, а ти да седиш като морков на масата и после да ги развеждаш по домовете - има си таксита за това.

# 19 9 март 2009, 20:52 ч.

Там някъде......
Мнения: 197

Аз искам да кажа ,че аз не карам трошка,а съвсем нова кола но това е без значение сега.Удоволствие е да шофираш и ако човек има възможности нека изкара курсовете.Но трябва да се кара ,иначе се забравя .

# 20 9 март 2009, 21:14 ч.

Плевен
Мнения: 1 014

момиче от провинцията, Aisha, темата е за тийновете, а не за нас, освен ако не сте на 16. Кво пиене, кви маси, какъв опит и какво свършване на работа? newsm78

Доколкото си спомням на тези години се ходи на училище. Не виждам един тийн каква толкова работа има, че да му трябва кола да я върши?

# 21 9 март 2009, 21:49 ч.

София
Мнения: 16 039

Тийновете масово след напиване на масите по заведения търсят кой да ги вози до дома, за да не плащат за такси.
Работата за вършене - тук да се отиде, от там това да се вземе все да се превозят с кола - наледала съм се на такива истории. И все от деца в горните класове. Съученичките на дъщеря ми - обаждане до приятеля кога свършват у-ще да ги чака отпред и да ходят някъде за нещо/например дистрибуторки на Ориф. или Ейвън/. В момента на у-ще се ходи само ако нямаш нищо друго да свършиш. За съжаление и учителите и учениците така правят. Добре, че моето дете вече завърши, отървахме се.

# 22 9 март 2009, 23:07 ч.

Мнения: 2 229

Аз си представям последователността така - след 18 се записваш на курс (по възможност при някой, който ще те научи поне на минималното), междувременно караш с родители, където може (за съжаление полигоните вече са рядкост, а и там само тръгване, спиране, някой друг завой се упражняват) и след като вземеш книжка следва най-важното - трябва да се научиш да караш. Как става това? - Първите година, две караш само с родител в колата!
Да пуснеш един тийн на 18-19, да кара с току-що изкарана книжка, е пълна безотговорност, особено ако карането му се изчерпва с курсовете!

Разбира се, има го и варианта, тийнът да е карал и преди това - някои родители научават децата да карат още като малки, на село, но на мен това ми се струва рисковано...

# 23 10 март 2009, 06:26 ч.

usa
Мнения: 2 113

аз още го карам само на теория, малки са ми децата за книжка, но вече съм го съставила плана подробно, че имам около себе си роднински и приятелски деца, които поемат шофьорския път, та искам да съм готова когато ми се наложи... планът според мен се развива така - сядат, четат правилника, явяват се на теоретичен изпит, вземат го, после получават възможност да карат с мен и баща си и така поне година и половина-две докато ние решим, че се чустваме що-годе спокойни да ги оставим да карат самостоятелно. междувременно може да карат курсове и да се явяват на практически изпит за книжка, но докато аз и баща им не решим лично, че са готови да карат самостоятелно, кола няма да видят. това, което ме притеснява е, че може да ми развали плановете, е някое гадже с кола, което да реши да се прави на благодетел и да ме подпомага в обучението в шофиране, но на това мога да противодействам само ако бъда осведомена своевременно...

# 24 10 март 2009, 08:34 ч.

Мнения: 25 634

Цитат на: Juiciness в пн, 09 мар 2009, 23:07

Първите година, две караш само с родител в колата!
Да пуснеш един тийн на 18-19, да кара с току-що изкарана книжка, е пълна безотговорност, особено ако карането му се изчерпва с курсовете!

Мен ако питаш, всеки нов шофьор трябва поне две години да кара с придружител в колата, независимо на каква възраст е взел книжка. Ежедневно виждаме по улиците примери за неадекватни реакции от хора, които са далече от тийнейджърството.
Може би няма да е зле и да има втори изпит след изтичането на тези две години и ако шофьорът не е готов, периодът "с придружител" да бъде продължен?
Знам, знам, че си фантазирам тук на глас... То няма кой да разчисти улиците от пияни и хора без книжки, та за придружители да следи...
Но не мога да седя така примирено и да се осланям на Господ да пази детето ми и всичките ми близки. Война е по пътищата - страшна и кървава война! Не знам докога ще продължаваме да си заравяме главите в пясъка. Може би, докато населението ни най-накрая бъде редуцирано до заветните 2-3 милиона, както бе предначертано в зората на демокрацията?

# 25 10 март 2009, 09:45 ч.

Мнения: 6 506

Моя син изкара курсовете миналата година,след навършване на 18г. Взе книжка от втория път. След това започна да кара с мъжа ми семейната кола-до вилата ,из града да свършат някаква работа,да ни закара и прибере от някъде и т.н. Лятото докато работеше във фирмата на мъжа ми ,той използваше да го пуска да кара с опитни шофьори градско и извънградско. Мога да кажа ,че навъртя доста километри с придружител. Тази година ,миналия месец му купихме кола-стара,да не кажа доста стара,но в изправност. Купихме я,защото вече живе е самостоятелно,ходи на училище и след училище на работа. От една страна му трябва,от друга страна с това,че работи може да си я подържа,да си сипва гориво и т.н. Естествено притеснявам се от факта ,че вече е участник в движението,но това рано или късно се случва....Надявам се да е разумен шофьор. Praynig

# 26 10 март 2009, 12:13 ч.

Варна
Мнения: 6 873

И моя син е шофьор от миналото лято, след навършени 18 години изкара курсовете. За нас е абсурд да седне на шофьорското място със или без придружител преди да има документ за управление на МПС в джоба си. Не сме и няма да му купим кола, като навърши 20г ще му изплатят една застраховка и предполагам, че ще си купи. Сега кара колата на приятел, като си тръгнат за Варна и обратно се редуват да карат, наскоро ходиха с кола до Будапеща, леко и безаварийно слава Богу. След Коледа се прибирахме цялото семейство и той кара от Ябланица до Търново. Сам поиска да се сменят с баща си и каза, че му е трудно да кара точно тази кола защото е голяма и много бърза. Каза също, че няколко години иска да кара по-стар и бавен автомобил. А той обича скоростите, просто се чувства неуверен.
Той е виждал какво става за секунди на пътя. Участник е в птп, в две катастрофи починаха свекърва ми и баща ми. Надявам се, да бъде спокоен и адекватен на пътя.

# 27 10 март 2009, 14:24 ч.

Плевен
Мнения: 1 014

Цитат на: Flash* в вт, 10 мар 2009, 12:13

Сам поиска да се сменят с баща си и каза, че му е трудно да кара точно тази кола защото е голяма и много бърза. Каза също, че няколко години иска да кара по-стар и бавен автомобил. А той обича скоростите, просто се чувства неуверен.

Според мен няма нищо по-хубаво от бързата кола, дори и за начинаещ шофьор. Държи се много по-стабилно в завоите, ако случай но тръгне неразчетено да изпреварва, възможността д асе прибере по-бързо е много важна, както и колата реагира много по-бързо в критични ситуации. По-стария и бавен автомобил е далеч по-несигурен и според мен е повече за по-опитни шофьори.
Стига разбира се да е разумен и да не се подмамва от възможността да кара с 250км/ч след като колата има подобна опция.

# 28 10 март 2009, 15:05 ч.

Мнения: 2 716

Като навърши 18 един младеж, как ще го контролирате?
И той тийнейджър ли е? Още ли? ooooh!

Flash* ти как го пусна с приятели до Будапеща?

# 29 10 март 2009, 16:16 ч.

Варна
Мнения: 6 873

Знаток да не мислиш, че ме е питал. Той само ме уведомява опитвайки се да ме 'приспи' с подробности. Simple Smile

Добре, че си ме знае и ми звънеше детето и ми пускаше смс-и през час -два та да оживея. Бяха 3 момчета, около 20 годишни, с един старичък опел, отидоха на техно - парти в някакъв клуб в Будапеща и си се прибраха.

Stanislava_права си по принцип. Само че такава кола предполага и по-високи скорости, просто не и се усещат въпреки състоянието на пътищата, а когато не познаваш колата и възможностите и е трудно и рисково.
Не съм шофьор, не мога да говоря от опит, но съм пътник с голяяям стаж . Grinning

# 30 10 март 2009, 19:44 ч.

Мнения: 5 173

Цитат на: Знаток в вт, 10 мар 2009, 15:05

Като навърши 18 един младеж, как ще го контролирате?
И той тийнейджър ли е? Още ли? ooooh!

Мен още ме контролират, ама като съм финансово засивима от нашите няма как, неотдавна минах тийн годините.
Тинейджъри са до 19 г. Peace

# 31 10 март 2009, 21:33 ч.

Мнения: 2 229

Цитат на: Как` Сийк … 0 мар 2009, 08:34

Цитат на: Juiciness в пн, 09 мар 2009, 23:07

Да, но един човек на 30-40 години, току-що изкарал книжка е, предполагам, доста по-разумен и улегнал, и няма да тръгне да се прави на герой още от началото. Ще има някаква малко по-реална представа за уменията си (или липсата им), докато един тийн на 18, по-скоро, няма да си даде сметка, че като е изкарал един курс за 2 седмици, въобще, ама въобще не може да кара.

И аз смятам, че ще е много хубаво да направят системата като в САЩ, например - придружител, да не можеш да возиш непълнолетни лица, да не можеш да караш в определени часове, и т.н. Но няма да има кой да следи за тези неща, разбира се..

# 32 11 март 2009, 00:56 ч.

usa
Мнения: 2 113

Цитат на: Juiciness в вт, 10 мар 2009, 21:33

И аз смятам, че ще е много хубаво да направят системата като в САЩ, например - придружител, да не можеш да возиш непълнолетни лица, да не можеш да караш в определени часове, и т.н. Но няма да има кой да следи за тези неща, разбира се..

системата в сащ не е особено читава. в повечето щати могат да се явят на изпит за правилата на 15 и получават "учебна книжка", с която могат да карат с придружител, който е достатъчно самият той да има книжка, което естествено не означава, че е отговорен и читав шофьор. на 16 могат да вземат пълноправна книжка, с която вече могат да си трошат главите по собствено усмотрение. често тийнове се учат един друг да карат. да не споменавам, че на места теоретичния изпит на места може да се издържи по интернет и няма никаква гаранция дали наистина зад компютъра е наистина този, за който се представя...

# 33 12 март 2009, 20:22 ч.

Мнения: 2 439

Проблемът стои на дневен ред и в нашето семейство. С баща му считаме, че е редно синът ни да изкара курсове, за да разчита на себе си, а не на някой, който се прави на Фитипалди.

# 34 26 март 2009, 13:06 ч.

Мнения: 3 268

Синът ми през юни ще стане на 19 г.От два месеца кара кола,но преди да му я купи,мъжът ми караше с него няколко недели и видя,че веча е готов да шофира.Имам му доверие най-вече защото не пие.Отговорен е и знам,че няма да направи някоя глупост.Взехме му малка кола,с малък двигател,за да не се прави на Шумахер-Пежо 206 .Курсовете ги изкара миналото лято и си взе изпита без пари под масата.С баща му сме много против корупцията при вземането на книжка и никога нямаше да дадем пари,дори да ни бяха поискали.От такива неща,улиците са пълни с убийци.

Последна редакция: чт, 26 мар 2009, 13:27 от stefani6

# 35 25 май 2009, 23:00 ч.

всеки тежи на мястото си, та и аз ...
Мнения: 726

Ама колко навреме как`Сийка е пуснала темата... Моята дъщеря ще стане на 18 през юли и вече настоява да я запишем за шофьорски курсове. А мен ми е едно такова притеснено,...... #Crazy

Знам, че не мога да задържам естествения ход на нещата, че е нормално всеки пълнолетен да има книжка. Самата аз карам от 21 годишна. Но много се притеснявам, вижда ми се още незряла, още дечко. А нейна приятелка взе книжка и й купиха кола на старо веднага щом завърши училище и я кара сама, без "наставник" в колата, тъй като в къщи никой няма книжка - живее с майка си, леля си, баба и дядо и никой от тях никога не е карал кола.
Засега отблъскваме атаките с мотива, че не е момента, има да учи още една година, не можем да отделим пари за курс точно сега и т.н., но трябва да вземем решение все някога.

# 36 25 май 2009, 23:19 ч.

София
Мнения: 16 039

Решението е много лесно. Не отказвайте, просто отлагайте. Ще платите за курс, но след като го завърши трябва да зопочне да кара веднага за да не загуби тренинг и за това трябва да купите кола. До тук лесно курс + таралясник = около 2000 лв. К,во му плащаш - мама веднага ще инвестира. Но има 1 мъничка подробност колата иска поддръжка - освен гориво и масла трябва застраховка, поддръжка, смяна на хлопащи чаркове. Ама мама няма пари за поддръжка. Извода е - курс и кола тогава, когато чедото има възможност да си я поддържа. Няма да купувам кола за да седи закотвена пред блока - кокошки ли да отглеждам вътре.
У нас тази стратегия за сега действа.
Може би и личния пример - изкарала съм курса от първия изпит. Кола на времето нямах, все ме возеха със служебни и сега съм забравила кой педал за какво е.
Все и говоря на моята - трябва да изкарваш пари за да можеш да плащаш и да те возят. Таксита поне има много. Иначе всички деца на близки след 18 г. изкараха курс с 300 зора и имат по 1 кола от времето на абитур. ми бал. Като нямат пари да сменят маслото или да купят зимни гуми....

# 37 26 май 2009, 01:56 ч.

Мнения: 1 144

Моят 15-годишен от сега ни говори за кола, но сме решили, че няма да му купим, докато не изкара книжка и не събере сам примерно 1/3 от парите. Или една четвърт, или една пета, няма никакво значение, но да допринесе нещо, а не да му дойде наготово. Иначе е добре да има някаква представа, но и да няма, на курсовете ще се научи.

Онзи ден го пратих долу да ми товари джипа, но понеже вратата на багажника била почти опряна в оградата, той взел, че го преместил сам. Лошо ми стана, като ми каза, готвех се да заминавам с малките за уикенда, а можеше да го блъсне в оградата (най-малко). Не дай си боже да удари човек или нещо, ако реши да подкара. Малки са още за шофиране, ум на дете в тяло на голям, това виждам в него.

# 38 26 май 2009, 01:58 ч.

Мнения: 1 144

А иначе за избора на кола - по-добре да не е таралясник, все пак детето ми ще го кара, трябва да е нещо свястно. Simple Smile

)) Най-малко за безопасността му. Затова казвам да събере част от сумата, а татко му ще му вземе много повече отколкото е очаквал. Но ще заложим на сигурността, не на бързината, това е ясно.

# 39 26 май 2009, 10:48 ч.

всеки тежи на мястото си, та и аз ...
Мнения: 726

Aisha, безкрайно си права - дори и да инвестираме в курса и да изкара книжка, какво следва после? От миналата есен сме в ново жилище на самата спирка на метрото. Девойката пътува максимум 20 мин. до училище с метрото, включително ходенето пеша. Дори и да си позволим кола, което е финансов абсурд в момента, ще й трябва два пъти повече време. Но ето че едната й приятелка утре навършва 18 години и ще получи подарък Фиеста на старо, другата й приятелка вече има книжка и щели да й купуват Ауди?! Май проблемът ни е, че учим в елитно школо с доста заможни родители.

Ще заложа на предложената тактика - няма да отказваме, но ще отлагаме "до дупка" докато не стане по-самостоятелна и зряла. А иначе, за шофьорския курс баща й мъдро се съгласи, при условие че работи през лятото и си събере сама парите. Та сега си пращаме CV-то на обяви за кол центрове и за промоутъри. Това май е подходът, да си изкара пари сама.
Аз като изкарах книжка, бях студентка и баща ми седеше първата година винаги до мен и ми помагаше или пречеше със съвети. Дядо ми, леля ми (без да са били шофьори) също ме придружаваха, но своя кола си купих едва след като се омъжих и дотогава все се молех на баща ми за Ладата. Майка ми и досега ми трепери, защото аз непрекъснато съм зад волана и много пътувам. Едва сега разбирам страховете й, когато моята дъщеря поиска да става шофьор.
Явно историята се повтаря.

Препоръчани теми

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

Пубертетът при момчетата - тема 16

Коя е последната книга, която подарихте на детето си? - 12

Помогнете-дъщеря ми не иска да живее с мен

Причина:

Причина: