Мами на деца зодия Близнаци, как овладявате истерията им?

И аз имам близнак.
Е, верно- голям е вече, но и той беше малък.

Не ми е изпадал в подобни истерии да реве до посиняване и изпотяване.
Не съм пляскала детето си...може би заради това не е стигало до подобни състояния.

Никифин, не се опитвай да игнорираш децата си.
Въпреки, че са малки, сигурна съм , че по- биха приели
една нормална  адекватна реакция от майка си в такъв момент.
Това, че те са две, а ти една, всъщност е без значение,
а и на тях едва ли им пука за това.

А що пред бащата не смеят да истерясват?
...може би защото се държи по- адекватно в такова положение?

...и какво от това, че са зодия Близани, всъщност?

Мда, виж колко си досетлива само. Бия ги докато изпаднат в истерия и после влизам тук и питам какво да правя. До тук с неуместните базици от мен. Очаквам същото и от теб. Разбирам желанието ти да ме очерниш, но темата ми е сериозна, а не с цел заяждане. Така че... 

Не мога да приема на сериозно разделението на децата по астрални знаци.
Ще ме извиниш, нали?
Дано дойдат ясновидците да ти помогнат.
По- добре помоли мод да ти премести темата в "Хоби". Те са там!

Моето също е близне
Аз пък виждам в малките харектерчета зодиите
В такива случаи сме прибягвали до отвличане на вниманието
С игнориране, леле как я мразя тази дума префърцунена, не става, но с отвличане на вниманието се получаваше при нас.
Виж когато са 2 броя, какъв е номерът не знам.
Знам само, че така допълнително се стресират и изнервят децата.
Аз не бих си оставила детето с ежедневни истерии.

Близнак и вкъщи .  Е това е чудно пътешествие, не може никога да  ти е скучно.
Мина един такъв период с истерии, в момента, когато започна да си създава някакви трайни пристрастия, не можех с часове да го отделя от нещо любимо. Преди и сега пак действа принципа на новото вълнуващо, но за няколко седмици изживяхме всички лек стрес. Ако правех опит да го отделя от един строеж, на който му беше супер интересно, след като е стоял часове, а аз вече бях премръзнала, той изпадаше в такива истерии, че нищо не помагаше. Нито нова алтернатива, нито гушкане. Тогава по съвет на съфорумки просто го оставях да си изживее недоволството. Иначе нямаше как.
Сега вече явно осъзна, че светът е достатъчно вълнуващ, за да си го прецаква с безсмислени ревове. И наистина всичко му е любопитно, според мен Близнаците именно затова лесно се гледат. Те имат страшно въображение и ако не ти е досадно да го следваш, просто се оставяш да те водят.
Липсва им обаче самостоятелност на заниманията, винаги искат компания и общо взето, докато са будни нищо не можеш да си свършиш от твоята си работа. Не можеш да затвориш Близнак в проходилка, в кошара, те искат непрекъснато да изследват света. Но и да го споделят с някой друг, защото са и много общителни. По правило рано проговарят, имаш чувството, че те са измислили думите 

Темата ми е много интересна и ще я следя, защото имам малко близначе. То е малко да, но за сметка на това иско най-много внимание и компания. Напълно разбирам за какво говорите, защото натам отиваме. Иска си компания детето, а аз искам да свърша нещо.  То не са крясъци, викове ит.н. Опитвам се да мисля, че е от възрастта, но имам и друго детенце, зодия Рак, е не беше такова чудо. Занимава си се само и спокойно детето. Оставиш го, когато му се спи разбира се, заспива си само. С малкото не е така. Спи й се, едва си отваря очите и не ще да легне по никакъв начин, пищи и това е. Опитвам се да я оставя полузаспала в легълцето, е как усеща не ми е ясно, но пак рееев. Искаше ми се да мисля, че това е само период, така ми е по-лесно да го преживия. Сега разбирам, че така ще е дълго време.
Засега върви номера с отвличането на вниманието, но не винаги. А сега прохожда, още преди да навърши 9 месеца, си ходи хваната за двете ръце, говори много.
Така, че разбирам авторката . Да са ни живи и здрави децата и на майките здрави нервите!

Не мисля,че има връзка на истерията със зодията.
Имам брат близнак и сме зодия "близнаци",майка ми ни е гледала сама,защото татко е работил по 12 часа на ден.Справяла се е,били сме кротки бебета.
Не бих оставяла децата да пищят.Малката ми дъщеря е на 3години и 8 месеца,също зодия "близнаци"  и когато започне да се тръшка и да иска невъзможното започвам да й говоря,да я гушкам,да отвличам вниманието й.И се получава.Не мисля ,че е добре за детската психика да бъдат оставяни децата да пищят и реват продължително.Те са все още бебета.
И защо трябва да спят ,когато ти решиш?
Стефи на тази възраст,т.е преди 2 годинки престана например да спи следобед,защото не искаше.
Може да им е скучно,намирай начин за интересни занимания,в този период всичко им е интересно,изследват света около себе си.

Само едно ще ти кажа - истерията не зависи от зодията, а от детето и от неговия характер. А най-вече от възрастта.
Дъщеря ми е зодия "Близнаци", но брат й, който е "Везни" я конкурира доста успешно,  дори превъзхожда в тези изяви.
Реагирам според ситуацията - уговорки, разсейване с нещо друго, оставяла съм ги да реват и да си се тръшкат, спирала съм да им говоря и съм се правила на ужасно сърдита, понякога и плесник по задника върши чудесна работа - много бързо ги отрезвява и сваля на земята. Разбира се, винаги първо започвам с добро.

С отвличане на вниманието. С времето истерията започна да намалява. Не знам дали е от знака, защото не вярвам в това, но разбирам прекрасно за какво говориш. Не помагат никакви обяснения, никакво убеждаване. Имахме случай, в който ме видя да беля картофи, поиска да му дам и по никакъв начин не успях да му обясня, че сурови  картофи не се ядат. Беше в истерия повече от половин час. Не ми даде нито да го гушна, нито искаше да чуе това, което му говорех.

Много ясно, че не всички Близнаци са истерични. Щерката примерно може да е адски истерична също, но не истерясва нон стоп като брат си примерно. Диана, слагам ди да спят защото им се спи. Доказателсвто за това е, че заспиват и спят. Освен това Теди нощем почти не спи. Под почти не спи разбирай средно около 4-5 часа сън му се връзват. Много ясно че не иска да си ляга, никое дете не иска. Ама родителите сме затова, да преценим, че 5 часа за едногодишно дете изобщо не стигат. Та това е отговорът на въпроса ти защо мисля, че трябва да спят. Аз съм им майка и трябва да се грижа за тях, а не да ги оставя сами да преценяват кво да правят на тази крехка възраст. Ако отговорът ми те е учудил, значи грешката е в твоя телевизор и ще имаш нужда да посетиш курс за майки, за да си изясниш горе долу какви са нуждите на децата ти. Твойто не знам защо на обяд не е спало. Предполагам ноще си е вземало нужната доза.
Темата съм я пуснала не за да отговарям на тъпи въпроси от сорта Защо слагам децата си да спят в леглата, а не ги оставям да заспят на пода примерно от преумора, а да чуя споделено от други с подобен проблем.
ku[d]ku[d]yaka , аз отвличам внимание нон стоп по цял ден, но явно не стига, искат още и още и не смогвам. Усещам, че не съм достатъчна за тия, нуждите им превъзхождат възможностите ми. Но примерно като трябва да спи не знам как да му отвлека вниманието. До скоро му давах забранена играчка поне за да си остане в кревата. А сега квото и да давам не и не, само като чуе, че трябва да си ляга няма земна сила, която да му отвлече вниманието.

Същия проблем го имам и аз, връщам го в леглото по 5-6 пъти, не само през деня, но и вечер, а на него определено му се спи, кисел е, мрънка, търка очите, но не иска да ляга и това е. В крайна сметка, ако нищо не помогне, му се накарвам, шляпвам го по дупето, ревва и ляга. Кошмарът е пълен. Просто не иска ли да направи нещо или пък ако си е решил да направи друго, тотално изключва. Не му пука от нищо, нито от наказания, нито от каране, нито гушкането помага, нито наградите, нито сърденето.
Случи ми се една сутрин да пищи от пет до седем сутринта, без да спре, защото го върнахме в леглото още да поспи, след като цяла седмица не ни беше оставил да спим.

при нас най-добре работи отвличане на вниманието с нещо силно любимо и привлекателно - най-вече с пускане на любимото филмче (засега).

Имаше и други теми за децата Близнаци, само за сведение, може да потърсиш.
Аз сигурно и там съм казвала, че за мен това е една от най-послушните зодии, ако може изобщо да се генерализира. Стига да им смогнеш на любознателността и въображението!

Имам и малко раче, което е далеч по-темпераментно още като бебе.

Яна е имала моменти на истерия, но те са били, когато е много изморена, когато не става на нейното, когато нещо и е криво поради друга причина и трябва да избие на някъде. Просто я оставям да си излее чувствата - да крещи, тя пищеше зверски по едно време, застопорява се в разкрачен стоеж и изпищява, та чак тялото и трепери и се зачервява цялата. А моите тъпанчета горките...понеже доста високи тонове гони...
Майка ми или баба ми ако питаш - това е ужасно неприлично и лигаво и не трябва да и се позволява. Но то сякаш и поотмина, просто малките деца не могат да изразят гнева си и другите негативни емоции, неудовлетворението, с думи, и го правят така или с плач...
според мен трябва да ги спираме в действията им - да не се наранят, да не наранят другите, но с изразяването на емоциите - да ги оставим да го направят.
Напоследък като е ядосана вече иска да остане сама в сатята и тръшка вратите. Най-смешното е, ченяма от къде да го е видяла, от вътре си и идва.
Аз съм близнак и бях много сръдлива на моменти като малка, но много бързоми минаваше - като се нарева и се захиля, но не съм имала истерии с пищене. Бях лесна за гледане, както и Яна е лесна за гледане.

По отношение на запиването - на нас ни помагат ритуали
Явно моята близначка е от най-бързо заспиващите - до година  и половина само на цица или в количката, после с книжка и лягане до нея в леглото.
На три години и нещо отказа обедния сън, така вечерното и заспиване стана още по-лесно. Сутрин става в 7 и половина, ако не е на градина - най-късно в осем и половина, но рядко се случва, вечер най-късно в десет е заспала и то за пет минути след като сме прочели книжката.

Ето подходящ ритуал за 1-2 годишно, близнаците са много будни и е хубаво да се успокоят преди това и да са приключили с играта,а не да им се дава друго в леглото, защото ще се да играят пак, просто трябва да ги настроиш за спане - топъл душ и миене на зъбите по едно и също време вечер, приглушена светлина само от нощна лампа, предварително сте се разбрали, че "излиза" от играта - Яна така го нарича - излизам сега от тази игра. После лягате в леглото двамата, тримата и им четеш книжка - избираш според възрастта.
На година-две имахме и следният ритуал, но за вечерното спане, за следобедното не съм сигурна - почвахме да казваме лека нощ на всички роднини, или пък на всички части от тялото - лека нощ косичке, главичке, оченца, носле, уста, уши и така нататък - говориш и погалваш - общо взето, ако на тази възраст се постараеш да създадеш следобедни ритуали преди заспиване като се водиш от това, кое успокоява децата - после ще ти е много лесно.
Поне на мен ми е, но и аз не държа да оставя детето в леглото и да си заспи само, винаги лягам до нея.
Също така си разделяме децата - единия оправя и приспива едното, другия другото, но те са с голяма разлика във възрастта - 4 години.

С уговорки, отвличане на вниманието и много ,ама много нежност и дипломация.

NikiFin,както винаги си груба в изказванията си!Първо не си уточнила дали става въпрос за следобедният или нощният сън на децата си.Затова написах,че моето не е спало СЛЕДОБЕД.Повредата не е в моя телевизор,нищо че не съм посещавала курс за майки.Това предполагам трябва да направиш ти.
Искаше мнения-имаш ги.
На моя приятелка детето спеше по 4-5 часа нощем максимум до 3 годишна възраст.Заспиваше към 11часа и в 3-4 през ноща се будеше,и така до следващата нощ.Става и започва да си играе.След 3 годишна възраст започна да спи нормално.

Ники, сетих се още нещо -осигуряваш ли им достатъчно престой на открито и достатъчно движение, всички деца имат нужда от това, но въздушните зодии май малко в повече - да се налудуват, имат нужда от въздух и пространство, да се изморят хубаво...

За твоята приятелка ми  е трудно да повярвам, че 3 год детето е спало по 5 часа на ден и през останалото време се е държало нормално, не е било изнервено и кисело. Или те е послъгала или не е умеела да си приспи детето и го е ощетила от към сън във възрастта, в която най много се нуждае от него. И в двата случая не ми  епример за следване.

Прочети написаното от теб,че темата е сериозна,а не с цел заяждане.Но явно не е така.........

ДеЩоВиди , има ритуал но не действа, просто си мрази да си ляга. Имаше период в който ги слагах по краватите и си заспиваха кротко. Ама се изхитриха някак си. Проблемът е, че държат да са си заедно като заспиват. Същевременно Теди иска да го приспивам в мен, което отнема часове, а докато съм там сестра му дивее и не може да заспи, трябва да изляза от стаята за да заспи. Това че са 2 е огромен проблем. В редките случаи, когато съм само с едното направо все едно нямам дете. Ама появи ли се второ и трето и се почва една борба за внимание, всяко иска цялото ми внимание да е в него, да не пипам и да не поглеждам друго, в противен случай реват. Затова винаги, когато са двете или трите непрекъснато пищи минимум едно. Затова казах, че за един човек е невъзможно да им задоволи потребностите и едиснтвеният начин е игнор. На всичкото отгоре Теди иска само мен. Въпреки че е бил гледам от различни бавачки и човек очаква да е свикнал, но ефектът е обратен. Не признава никой. Даже напоследък като го оставя с баща му реве нон стоп за мен докато оня изпуши и го набие. Не се издържа, затова често си слагам тапи в ушите, иначе почвам да им пищя и ме е страх да не ги побъркам съвсем и да не ги убия без да искам. Наистина не обичат сами да се занимават. Големит ми син е Рак и е много самостоятелен от малък. Верно само бели прави, но поне не ме занимава непрекъснато със себе си. Близнаците искат внимание непрекъснато и като са 2 е невъзножно да бъда на 2 места и да обяснявам 2 неща едновременно. Затова се чудех дали някак си не може да ги науча да са по самостоятелни и не толкова обсебващи. Нито едно от децата ми не се заглежда по филмчета, а знам, че това е начинът на почти всички родители да укротят децата си и да си починат или свършат нещо поне за малко. Обичат единствено музика на компа да им пускам, но трябва да седя там, защото оставя ли ги сами и го спират и после реват, че спрял, па докато го пусна пак...  Мани и че изпотрошиха половината клавиши на лаптопа и клавиатура сменях, щото тъпото с лаптопи е, че един клавиш да е строшен и цяла клавиатура трябва да смениш. Така че и това от пада да им пусна музика и да се спася  Изчерпах се от към възможности, направо съм в задъднена улица.
Тръгнаха на ясла миналата седмица. Ева няма проблем, не и пука ако си тръгна за малко. Ама Теди не спира да реве и след малко си ме викат да си седя при тях. Той дори със сестра ми не иска да остава, която я познава и го е гледала много пъти, включително цяла седмица преди време като липсвах. Реве за мама и това е. Нещо му е станало на това дете и не знам как да му помогна

Е как нещо му е станало на детето!Тръгнало е на ясла, вероятно му липсваш или го е страх от изоставяне и тн
Затова иска да е до теб в другото време
Моята дъщеря като тръгна на ясла дойде да спи нощем с мен, нищо, че беше научена преди това да си спи в нейно си легло от бебе
Опитваш ли се да им организираш някакви игри, а не да усещат, че искаш все да се отървеш, в кавички, от тях и да се заиграят сами? Например - готвиш - даваш им нещо да готвят заедно до теб - да чистят леща, да ровичкат в зърна, да бъркат боб,макарони и тн, или малко тесто - голяма занимавка е
Докато чистиш може и тях да включиш, почти двегодишни са, дай им един парцал да бършат прах
От делно ги заигравай на нещо, което може да изисква не постоянното ти присъствие, а просто да се включваш с коментар от време на време докато си правиш нещо

За заспиването защо не потърсиш опит от Близнашкия подфорум, там може да ти дадат идеи как се приспиват две деца едновременно или първо едното, после другото, ако има някой с теб
Навън в количка не спят ли? Моята дъщеря много спеше следобед навън на тази възраст

В количка отказаха да слят още на 7 месеца. В близнашкия съм питала, но от там пишещите никой няма моите проблеми, децата им са кротки и не могат да ми помогнат. Дават ми съвети разбира се, които съм изпробвала, но с моите деца не работят.
Имаме игри, които можеш да им покажеш как се играят и сами да си играят, но те просто не искат, трябва да седя до тях на земята през цялото време. С баща си като са си играят без да го занимават, ама мен ме искат до тях нон стоп. Явно усещат, че съм мека мара ама не ми е ясно как съм го показа, щото си мисля, че съм по строга даже от баща им. Може би все пак проблемът е, че той почти не показва чувства към тях, има студено излъчване.
Проблемите почнаха преди почти 3 месеца, нямат общо с яслата, те са на ясла от миналата седмица.

Никифин, може да не си мислят, че си мека, а просто да искат повече внимание от теб, защото им липсваш, въпреки че сигурно сте по цял ден заедно. Не може ли да пращаш Ева, която явно по-добре се приспособява, при сестра си, бавачка, свекърва за по няколко часа, които включват и обедния сън. А ти да се грижиш за Теди през това време. Или да излизаш поне веднъж в седмицата поотделно с всяко едно от децата и да му обясняваш, че сега цялото ти внимание е за него и много го обичаш и т.н.

В_и_В_и , ами не, не става така. Сега трябва да свикват с яслата и с това се занимаваме. Сутрин ходя с тях на ясла, седя там през цялото време. Дори да не съм с тях, в една стаичка се крия и чакам да ме извикат като положението стане неудържимо. Така ще е докато почнат да посвикват. Такъв е редът и трябва да го следвам. На обяд се прибираме и ги слагам да спят. Няма шанс да заспят на др място освен в леглата си. А не искам да ги лишавам от обеден сън, въпреки че те и тогава спят има нема 1 час, като преди това поне 1 час реват щото не искат да спят. Това когато съм аз сама, ако баща им е под ръка го пращам той да ги сложи да спят и заспиват веднага, хич не смеят да истерясват при него. Свеки не иска да ги гледа, при сестра ми няма къде да спят, а и тя не може да ги сложи да спят, просто в онази нова обстановка няма шанс Ева да заспи ако река да я пратя при сестра ми. Сложно е. Затова и пуснах специална Близнашка тема, белким някой е открил нещо действащо, за което не съм се сетила. Сигурно има мами, които по добре от мен успяват да се справят с осбеностите на Близнашкия характер.
Наистина мисля, че му липсвам на Теди. Аз по цял ден съм с тях, но не съвсем. В смисъл, че съм в къщи, виждат ме, но до сега все съм имала бавачки и те основно са се занимавали с децата. Не е имало проблеми, свиквали са с нови хора. Но май се усетиха че все някой друг ще ги гледа и това на Теди никак не му харесва. Особено след като липсвах 1 седмица и много се влошиха нещата. Не може да диша без мен, все очаква, че ще го изоставя. Разбирам го миличкия, много е чувствителен. Но в крайна сметка днешно време не е нещо ненормално да пратиш децата на ясла или да им намериш гледачка, за да можеш да ходиш на работа примерно. Пък и много ме изтощават и искам малко и аз да си поема въздух, не да се побъркваме взаимно по цял ден и да се избием. Но явно си е такова дете чувствително и упорито и ще трябва да си намеря мой си начин да преживеем трудния период. По принцип тук някак си успяват да привинкат всички деца на ясла. Днес питах педагожката, която е с дългогодишен стаж дали е имала деца, които са се отказали от ясла щото не мгоат да свикнат. Каза ми само за 1 случай на момиченце, което 4 месеца не могло да свикне и вече тъкно били решили да го спират и то спряло да плаче и дори започнало да се чувства добре там. Но при него случаят е бил, че не се е чувствало сигурно там, просто му е било зле, докато при Теди реакцията му е бясна и истерична, а не че му е гадно там. Всъщност много неща са му интересни и просто тази истерична енергия трябва да се насочи към интересните неща наоколо, а не към истерясване. Та сега това ни е целта и работим по въпроса.

Дъщеря ми никога не е имала истерии, не ми изглежда свързано със зодията. Така, както си формулирала темата, сигурно има много други мами с подобен проблем, но не четат тук, защото децата им не са зодия близнаци. Преформулирай я, за да получиш повече отговори.

 Я и аз да си кажа,като мама на малка хала.
 Малката ми дъщеря е зодия близнаци и често ме докарва до отчаяние.
 Цял ден може да е много нежна и любвеобвилна,ноооооо... докато всичко ства по нейния начин.
 За първото нещо , за което кажа НЕ настъпва драма. Колко лоша майка съм била,как не мисля за нея,блъска врати и се търкаля по земята. Понякога нервите ми не издържат и отвръщам с лошо /накзвам я или повишавам доста тон/ ,тогва настава истинска драма. Но приказките,обясненията и гушкането помагат в 90 % от случаите да се успокои.Но който няма такова дете не знае какво е,наистина е много изтощаващо и физически и психически.

На мен не ми е чак такъв проблем слагането да спи, защото дори и да го връщам в леглото 3-4 пъти, после заспива. Ако видя, че не му се спи, го оставям, но в повечето случаи му се спи, обаче просто е решил да става както той иска. Не го ли сложа да спи, положението става нетърпимо след 3-4 часа, защото е недоспал и изтощен.
Обаче виждам, че при теб има същия проблем - непрекъснато иска да се занимавате заедно. Моят син изобщо не се заиграва сам, телевизия не гледа и иска само да стои в мен и да се занимаваме заедно, а аз просто физически не мога да го правя. Понякога имам чувството, че се задушавам и изтрещявам. Не знам какво да направя, по всякакъв начин се опитвам да го заинтригувам, да се заиграе с нещо, но не става. Първоначално си мислех, че е така, понеже е осиновен чак на две години и не е свикнал да играе с играчки и телевизията му е непозната, но не е това. Аз за разлика от повечето майки се мъча да накарам детето си да гледа телевизия, дори и за 5 минути. Зарадвах се, когато учителките поискаха да купим телевизор за групата. Гледам, че вече се заглежда по "Ну погоди" по цели 20 минути понякога, което е невероятен напредък. Не искам да стои с часове пред телевизора, но поне 20 минути от време на време седне, защото той целият е такъв поток от енергия, като перпетуум мобиле е. И ако реши нещо, няма сила на света, която да го спре. Искам да разбере, че когато кажа нещо да не се пипа, то наистина не се пипа. А не да ми пуска котлоните на печката по сто пъти на ден и само да ходя да проверявам дали няма да се подпалим, защото е направил нещо, без да видя.
При нас гушкането не помага, той преди 6 месеца ми позволи да го гушна за първи път, до тогава отказваше да приема всякакви прояви на обич. За него "гуш" значи да седи в мен и да си играем заедно. Ама не може да стои по цял ден в мен. Някак искам да си имам и аз моите 15 минути, негов роб нямам намерение да ставам и когато не ми е добре, примерно, се опитвам да му обясня, че не мога да съм на негово разположение и трябва да си намери друго занимание.

Аз не казвам, че истерията е от зодията. Познавам и аз неистерични Близнаци. Както и истерични от др зодии. Синът ми Рак също е бил истеричен, но с него намирам начин да се справя. С близнаците обаче същият подход не действа, както и останалите подходи, които съм пробвала. Всяка зодия си има ахилесова пета предполагам от където може да им се действа  и затова така формулирах темата. Може би дори ще е добре и мами от зодията Близнаци да си признаят кое би им подействало успокоително в момент на истерия. Личният ми опит с 2 деца от зодия Близнаци и едно Раче сочи, че Близнаците са доста по нервни, истерични и проблемни със спането примерно. Това примерно, че всичко им е интересно и затова лесно се гледат не е изобщо така според мен, именно защото нещата бързо им омръзват и трябва непрекъснато да им търсиш нови развлечения, което е адски уморително. Като се добавят и непрекъснатите писъци и ревове, които могат да побъркат и най безчувственоо същество окачествявам зодия Близнаци като много трудна за гледане. Изискват много енергия от гледащите ги и същевременно не им дават възможност да си я набавят, защото денонощно не ги оставят дъх да си поемат. Мисия невъзможна за сега, поне в моя случай.
Познавате ли дете Близнак примерно, което можеш да го оставиш цял ден пред ТВто да гледа филмчета и да се не обади, все едно нямаш дете. Аз познавам такива Везни, Козирог примерно.

ku[d]ku[d]yaka , при нас е същото положение с котлоните. Вече съм станала параноичка на тази тема. Представи си сега както се задушаваш с едно да ти дадат още едно същото. Обзалагам се ча само от мисълта за това ще се разкрещиш и ще избягаш. Аз напоследък дори това обмислям, да изчезна от този зверилник. Представи си колко ми е прикипело. Спира ме само това, че няма на кой да ги оставя. Баща им ще ги умори за 2 дни, щото въпреки че с него са по кротки той по не може да ги търпи и ги бие за всичко. Ама така жестоко, че Давид пищи и реве и се крие да не гледа.  Да не говорим, че ни ще ги нахрани, ни ще ги преобуе 

На едно мнение сме. 

Абсолютно те разбирам, защото аз станах майка на едно такова дете на две години. Та, при положение, че нямах ама никакъв опит в гледането на деца, бях си живяла живота спокойно и изведнъж в нас дойде едно сравнително голямо дете, с вече доста изграден характер, първите 3-4 месеца не знаех къде се намирам. Та затова те разбирам. Но с две такива наистина не искам да съм, определено.
Съвет не мога да ти дам, пък и за краткото ми майчинстване досега открих, че никой не може да ми даде адекватен съвет. Посвикнах и вече като че ли не ми прави впечатление, дори оцелях след вчера, когато си бях в нас и се гледахме, а той се тръшкаше през 10 минути и пищеше и се дереше, все едно го колят. А нито сълзи изкарва, просто си отваря устата и започва да вика и пищи. Това ми беше най-стресиращо в началото и дори и сега често ме изнервя, особено вечер след работа, просто е нетърпимо и няма как да не се обръща внимание, защото дразни. Веднъж аз започнах да пищя като него и той се уплаши и се разплака, ама наистина. Та от време на време, като се разтръшка ей така, просто защото съм отишла в тоалетната, примерно, заставам срещу него и започвам и аз да пищя. Ако не друго, поне ми олеква

И моите пищят и аз им пища понякога в очите. Ама още са малки и няма кой знае какъв ефект. Купи си тапи за уши, помагат. Както обаче се казва, поня със сигурност няма да умреш от скука с дете Близначе

Липсата на самостоятелност според мен е най-тежка. Сега съм се добрала до компютъра, защото спи, иначе е немислимо, освен, ако не гледаме филмче, слушаме песни и т.н. Пиша в множествено число, защото всичко трябва да правим заедно, той не може да не споделя удоволствията от откриването на света. Ако го оставя за малко сам, непрекъснато се чува "ела, мама, ела, мама". И ако трябва две деца едновременно да удостоиш с всичкото това внимание, предполагам не е леко.

Определено е весело, няма спор. Олеква ми така, като видя, че не съм само аз така. Защото понякога, в най-тежките му дни, когато е ужасен, се чувствам като най-лошата майка на света, защото цял ден съм викала след него и съм го наказвала. Направо ми идва да се гръмна. Вярата в способностите ми да съм майка много се разклаща след такива дни, а то е почти през ден-два. Става ми ужасно виновно, че съм лоша и че в друго семейство може и да му е по-добре. Гледам да наваксвам с прегръдки и целувки след такъв ден.

Синът ми е Близнаци и спането винаги му е било проблем, откакто беше бебе. Липсваше му способност да се самоуспокоява, което е някаква особеност на нервната система. Затова вместо да заспи, като е уморен, той ставаше все по-напрегнат, по-изнервен, и по-ревящ, докато накрая не заспи от рев и изтощение. Някои деца просто се раждат такива, и трябва постепено да се научат да се самоуспокояват, колкото и да е трудно.

Като беше на една-две годинки, много ни помагаше вечерния ритуал: къпане (игра във ваната!), пижама, малко дивеене из къщи, книжка, мляко, сън. И здрави нерви, и никакви компромиси, щом сме казали лека нощ и сме загасили лампата!

Моят син явно е нещо сбъркан или не е зодия Близнаци 
Още от малък е много кротък и послпалив, до 1г  трудно някой го виждаше буден в количката. До сега не е изкарал кризата на 2 годишните с крясъци и тръшкане.
Само когато имаме гости леко "полудява" , но само за да предизвика внимание. Но тогава си разхвърля играчките или се прави на малък клоун, за да ни развесели.
Вчера дори си говорих с една приятелка, че все едно у дома няма дете. Аз си готвя, чистя, седя на компа - а той си нарежда влакче седнал на столче пред холовата маса.
Може би, защото порасна, но вече не се налага при разходка да бягам след него. Обясних му тихо и кротко, че е голям , не му трябва количка и вече ще излизаме хванати за ръка. Обеща, че ще слуша. А когато ме слуша му правя дребен подарък - на връщане от разходка му купувам балонче, книжка или 1 бонбон. Това е неговата награда. Но той познава майка си, и знае, че направили ми панаир, просто ще се обърнем и право вкъщи.
У дома прави това което вижда като пример от мен (аз съм доста педантична) и помага да забършем праха в неговата стая, прибира играчките си. Сутрин когато се събуди, отивам при него, давам му книжка и той си я разглежда кротко докато аз се изкъпя набързо.

Едно съм разбрала от моят опит - че нервна ли съм и детето пощурява. Мила ли съм, усмихната и спокойна, тогава и той е най-милото и добро дете. С викове нищо не става, а само бихме се въртяли в порочен кръг. Ако направи някоя беля, му казвам че съм обидена и няма да играя с него. Той сам идва, гушка ме, целува ме и казва, че няма да прави повече така.

И Яна е много послушен близнак, но и аз много привички и ритуали и създадох от малка и така
Със сигурност е от тези, които много дълго си се занимават сами, даже като малка повече играеше сама, сега ме търси повече за компания, но като порисувам малко с нея мога да я оставя да продължи сама, но за ролевите игри и трябвам, те са ми най-досадни честно казано, предпочитам по-творческите и образзователните или пък да си четем

Грешка

Всичко, което сте написали с пълна сила важи и за синът ми.

Истерията според мен не може да се овладее просто трябва да чакам да отмине  

Забелязала съм, че, когато не сме били навън положението е наистина нетърпимо, защото вкъщи му е много скучно и бързо издвява. А навън с две деца си е цяло прикючение. Но като проходи малката тогава ще му мисля

Сигурно и в Дания времето е дъждовно като тук и ако не ги извеждаш за по много време навън нищо чудно да полудяват вкъщи и да истерясват, щото нищо не може да им задържи вниманието и да правят само бели. Поне моят син е така.

Не е от зодията явно, синът ми лесно и за дълго си задържа вниманието, но просто непрекъснато има нужда от контакт. Не може сам. Дори, докато спи си промърморва "мама", вика ме, като го погаля, заспива. А никога не съм се отделяла от него, не се е чувствал изоставен. Няма истерии, но и това не е лесно. Със съня проблеми няма. Но и аз винаги съм смятала, че въздушните зодии имат нужда от големи пространства, повече да са навън, независимо от времето сме поне два-три часа навън.

Чета вашите мнения и ми става някак ведро на душата.Хем се успокоявам,че не сме само ние така,хем ви завиждам,че имате някакви рецепти за справяне със ситуацията.Аз вече съм се примирила,че съм победена.А се мисля за доста силен характер и досега никой не е можал да ми стъпи на фасона.Досега.Моята малка принцеса го направи някак ,без да се усетя.До към година беше толкова кротка,не плачеше,не се инатешеи най-важното,спеше.После някак се промени и характерът й се прояви с пълна сила.За истериите няма смисъл да коментира.Като ми кажат"отвличай й вниманието"и ми става лошо.Не знам как се отвлича внимание на ревящо до безумие дете,което не те чува.И то, без да крещиш.При нас никога не се получава.Вниманието й може да се отвлече само с нещо сладко,но как ли пък не.Просто гледам да избягвам ситуациите,в които избеснява,поне когато е възможно.Дригият проблем е ,че тя по принцип си е ревлива, а ако не стане на нейната,вече невъзможна.Номерът с оставянето да реве не минава.Резултатът е,че вечерта така се презъзбужда,че изобщо не спи.Хайде да не спите две години,че да видим как ще ги оставяте да реват.Имам предвид всички близки и познати,които смятат,че сама съм си виновна,че я глезя и т.н....Аз мисля,че съм доста строга даже.А пък и детето ми не е бясно,или хипер активно,или глезено.Тя е много добра,на моменти дори ме слуша и е страшно обичлива.Просто си има такъв характер и аз съм го приела.Само да имам сили и търпение да се справя. Другият ни голям проблем е сънят,но доколкото виждам,той е всеобщ.Явно е прекалено емоционална,за да може просто де си спи.Буди се от най-малкия шум и е така винаги.Пропуснах да кажа,че я гледам през повечето време сама.Когато татко й е тук,ситуацията е малко по-различна.И двамата са зодия Близнаци,така че тази,която се приспособява,съм аз.Може и да прозвучи като оправдание,но мисля,че е по-добре детето да не бъде пречупено с нашата воля,колкото и да ми е трудно на моменти да се сдържам.