Синът ми е 5 год.и все още спи при нас но на отделно легло има си детска стая но не иска да спи там.Честно казано и аз много не настоявах с мисълта че зимата да е при нас че много се одвива вечер за да го завивам.Но мисля че вече като се постопля времето е добре да се отдели че ако отлагам ще стане трудно нали?И незнам как ще стане сега това отделяне така че да не изпита някакъв страх.Искам преди да се роди бебчо да свикне да спи сам.Мамите които са минали по този път как ще ме посъветвате така че да мине добре без страх у него?
- Публикувана: 9 март 2009, 09:58 ч.
- Последно мнение: 14 март 2009, 14:32 ч.
за отделянето в детска стая
Не смятам, че ако отлагаш ще стане по-трудно, по-вероятно е да дойде момент да поиска сам да се отдели. Ако има дълбок сън защо не пробвате да лягаш до него и да го приспиваш в неговото легло. Ако не се буди да се стресне, че не е с вас...
Дъщеря ми се отдели сега на 4г4 месеца, но понякога пак иска да спи на голямото легло и не я спирам, на мен ми е приятно.
Аз съм спала при родителите ми до първи клас, след това ни направиха детска стая с бюро и всичко останало, а те се изнесоха и си направиха стая в хола. Помня, че известно време спях с всичките! си сто кукли.
Като голяма по-скоро ми беше трудно да свикна да спя с мъж в легло. И досега съм по-спокойна, когато си спя сама в легло само за мене си.
Гледай да направиш така, че да хареса леглото си, завивките, стаята, да има пръст в избора на разни аксесоари... Говори му за неговата стая, колко значимо е това, как е голям и самостоятелен. Но ако видиш, че се стахува го остави, ще му дойде времето.
Дъщеря ми се отдели сега на 4г4 месеца, но понякога пак иска да спи на голямото легло и не я спирам, на мен ми е приятно.
Аз съм спала при родителите ми до първи клас, след това ни направиха детска стая с бюро и всичко останало, а те се изнесоха и си направиха стая в хола. Помня, че известно време спях с всичките! си сто кукли.
Като голяма по-скоро ми беше трудно да свикна да спя с мъж в легло. И досега съм по-спокойна, когато си спя сама в легло само за мене си.
Гледай да направиш така, че да хареса леглото си, завивките, стаята, да има пръст в избора на разни аксесоари... Говори му за неговата стая, колко значимо е това, как е голям и самостоятелен. Но ако видиш, че се стахува го остави, ще му дойде времето.
На 2 години беше, когато се преместихме в нов апартамент, където за нея вече имаше самостоятелна стая. Свикна без проблеми, единственото е, че спи още на нощна лампа. Това лято я преместихме и на "легло за каки", заведохме я сама да си избере чаршафите, а кошарата я харизахме на бебето. 
Доскоро беше с бебефон, но го ползвахме, колкото да разберем заспала ли е или се занимава нещо. Сега бебефона е вече на бебето, нея само я наглеждаме около половин час след като сме я сложили. От известно време, обаче се стряска на сън, плаче. С таткото смятаме, че по някакъв начин избива стреса от това, че имаме вече и друго дете и трябва да дели вниманието ни.
Доскоро беше с бебефон, но го ползвахме, колкото да разберем заспала ли е или се занимава нещо. Сега бебефона е вече на бебето, нея само я наглеждаме около половин час след като сме я сложили. От известно време, обаче се стряска на сън, плаче. С таткото смятаме, че по някакъв начин избива стреса от това, че имаме вече и друго дете и трябва да дели вниманието ни. 
Преди повече от година отделихме сина ми в неговата стая.
Проблеми не имало, но той винаги си е заспивал сам, без да има нужда да го нося на ръце, да пея или да настоявам да заспи.
Първата седмица се будеше около 5 пъти нощем, сякаш да провери дали съм на разположение. Откликвах винаги и той се успокои. От тогава няма проблеми.
Лятото на отворени врати, сам си отива в стаята, играе си (като от време на време поглежда дали съм в кухнята или хола). Но като цяло стана по-самостоятелен.
Есента започна да спи на голямо легло. За да не се притеснявам дали е добре завит - още спи в чувалче. Поръчвам му по-големи и удобни, така, че да не пречат на съня му.
Спалните ни са една до друга, но имам бейбифон и винаги мога да чуя какво прави и дали не се е събудил през ноща.
Проблеми не имало, но той винаги си е заспивал сам, без да има нужда да го нося на ръце, да пея или да настоявам да заспи.
Първата седмица се будеше около 5 пъти нощем, сякаш да провери дали съм на разположение. Откликвах винаги и той се успокои. От тогава няма проблеми.
Лятото на отворени врати, сам си отива в стаята, играе си (като от време на време поглежда дали съм в кухнята или хола). Но като цяло стана по-самостоятелен.
Есента започна да спи на голямо легло. За да не се притеснявам дали е добре завит - още спи в чувалче. Поръчвам му по-големи и удобни, така, че да не пречат на съня му.
Спалните ни са една до друга, но имам бейбифон и винаги мога да чуя какво прави и дали не се е събудил през ноща.
Нашата дъщеря се отдели самичка - чак и аз не повярвах. Говорих и известно време,
че ще вземем ново хубаво легло, че старото и е вече паянтово (дотогава спеше в
спалнята при нас на него), но после измислих начин да го направим стабилно и ниско,
че ме беше страх да не пада нощем), фантазирахме си за розови легла, за големи каки
и т.н.
И един ден просто я попитах дали не иска да спи вече сама, ей така, не
насериозно и тя като се въодушеви, взе да си бута леглото. Дойде и времето. Отначало
поспах при нея, но вече сама ми казва да изляза, завивам, целуваме се и след малко е
заспала. Според мен, ако не говориш на детето и не го подготвиш за предстоящото,
то може да не успее да осъзнае за какво става дума или да се уплаши, ако родителите
настояват въпреки волята му, независимо от възрастта.
че ще вземем ново хубаво легло, че старото и е вече паянтово (дотогава спеше в
спалнята при нас на него), но после измислих начин да го направим стабилно и ниско,
че ме беше страх да не пада нощем), фантазирахме си за розови легла, за големи каки
и т.н.
И един ден просто я попитах дали не иска да спи вече сама, ей така, не насериозно и тя като се въодушеви, взе да си бута леглото. Дойде и времето. Отначало
поспах при нея, но вече сама ми казва да изляза, завивам, целуваме се и след малко е
заспала. Според мен, ако не говориш на детето и не го подготвиш за предстоящото,
то може да не успее да осъзнае за какво става дума или да се уплаши, ако родителите
настояват въпреки волята му, независимо от възрастта.
Забравих да напиша, че след като направихме стаята първите дни отивахме там само , за да си поиграем, защото сложихме всичките му играчки там.
Аз или и двамата с баща му сядахме на пода и играехме с него.
Първият път когато спа сам в стаята си беше по обед и беше светло.
За всеки случай взех и нощна лампа за стаята му, но нямаше нужда от нея, спи на тъмно.
За компания, на тавана сложихме от светещите звездички. Гледа ги докато заспива, а те угасват сами след известно време.
Аз или и двамата с баща му сядахме на пода и играехме с него.
Първият път когато спа сам в стаята си беше по обед и беше светло.
За всеки случай взех и нощна лампа за стаята му, но нямаше нужда от нея, спи на тъмно.
За компания, на тавана сложихме от светещите звездички. Гледа ги докато заспива, а те угасват сами след известно време.
Дъщеря ми беше на 2 г , като я отделихме а сина ми на 8 мес, като отиде при кака С дъщеря ми стана лесно, а малкия още по-лесно. Подредихме цялата стая с плюшени и грачки и за да не я е страх сложихме ношна лампа. В началото стояхме при нея докато заспи, понякога през ноща идваше при нас, но винаги я връщахме. Стана лесно.
С дъщеря ми стана лесно, а малкия още по-лесно. Подредихме цялата стая с плюшени и грачки и за да не я е страх сложихме ношна лампа. В началото стояхме при нея докато заспи, понякога през ноща идваше при нас, но винаги я връщахме. Стана лесно.
Преди година се преместихме в нов дом. Преди това го подготвях в разговори, че в новата къща ще си има собствена стая, ще си избере сам цвета за нея, ще си избере мебелите и пр.
Наистина си избра мебелите и цвета й сам /е не без моите наставления, разбира се
/ и като дойде момента беше изключително щастлив и доволен, че е в собствена стая. Още повече, че малкия също е в самостоятелна стая - още един плюс и мотив баткото да е самостоятелен.
Е, от време на време си иска да спи с някой от нас със съпруга ми в нашата спалня, но не е проблем - един път на две седмици нищо не е. Преди да се преместим всички спяхме в една стая от 20кв. и нямаше място да се обърнем /бяхме наели гарсониера/ и си мислех, че ще му е трудно с отделянето, но се оказа изненадващо лесно.
Малкия, пък, от самото раждане е сам в стаята си, на тъмно - нито на него, нито на баткото съм оставяла светната лампа - в стаята е било винаги пълен мрак и до момента не са ми показали по какъвто и да било начин, че това ги смущава. Напротив - на светло /било и нощна лампа/ не могат да спят и едва когато настане пълен мрак се успокояват.
Въпрос на навик според мен.
Наистина си избра мебелите и цвета й сам /е не без моите наставления, разбира се
/ и като дойде момента беше изключително щастлив и доволен, че е в собствена стая. Още повече, че малкия също е в самостоятелна стая - още един плюс и мотив баткото да е самостоятелен.Е, от време на време си иска да спи с някой от нас със съпруга ми в нашата спалня, но не е проблем - един път на две седмици нищо не е. Преди да се преместим всички спяхме в една стая от 20кв. и нямаше място да се обърнем /бяхме наели гарсониера/ и си мислех, че ще му е трудно с отделянето, но се оказа изненадващо лесно.
Малкия, пък, от самото раждане е сам в стаята си, на тъмно - нито на него, нито на баткото съм оставяла светната лампа - в стаята е било винаги пълен мрак и до момента не са ми показали по какъвто и да било начин, че това ги смущава. Напротив - на светло /било и нощна лампа/ не могат да спят и едва когато настане пълен мрак се успокояват.
Въпрос на навик според мен.
Снощи като му казах че е време да спи в своята стая той въобще не се противи даже се зарадва.Но направи уговорка да спа при него поне докато заспи.И така стана реших да не влкючвам ношната лампа с широко отворени врати за да мога да го чувам .Посреднощ ме извика да отида да при него и пак заспа.Незнам явно иска да спа при него в неговата стая или това е етап просто докато се отпусне.Ще видим за напред как ще се развият нещата.Да си презная на мен през нощта ми беше доста неспокойно заради него затова как ще мине дали леко или не,но добре засега и съм доволна от него.
Всичко деца са различни. Някой са по-чувствителни, на някой не им пречат промените.
Големият ни син също му беше трудно да свикне да заспива сам.
В началото вечер отваряхме вратите на детската и спалнята и така постепенно свикна.
Преди да заспи задължително си чакаше приказка за лека нощ. Това преди 2 г. назад. Сега е на 7г.
Като се роди бебето обаче се наложи да го отделим в детската, че беше от много ревливите и баткото нямаше как да се наспива. Наложиха се промени.
Няма как.
По-добре не чакайте повече. Няма да стане по-лесно.
Големият ни син също му беше трудно да свикне да заспива сам.
В началото вечер отваряхме вратите на детската и спалнята и така постепенно свикна.
Преди да заспи задължително си чакаше приказка за лека нощ. Това преди 2 г. назад. Сега е на 7г.
Като се роди бебето обаче се наложи да го отделим в детската, че беше от много ревливите и баткото нямаше как да се наспива. Наложиха се промени.
Няма как.По-добре не чакайте повече. Няма да стане по-лесно.
Аз нашите девойки съм ги отделяла рано и смятам, че така е най-безболезнено.
Във вашия случай може би е най-добре да изчакате детето само да пожелае да спи самостоятелно като не преставате да говорите за това какви предимства има самостоятелната стая и колко е хубаво да си "голям"!
Във вашия случай може би е най-добре да изчакате детето само да пожелае да спи самостоятелно като не преставате да говорите за това какви предимства има самостоятелната стая и колко е хубаво да си "голям"!
До сега живяхме в тясна квартира и синът ми беше с мен в една стая. Сега сме в ново и просторно жилище с новия ми съпруг и сме в процес на подготовка на детската стая. Синът ми е на 7 и сега на есен ще е първокласник - но не е ентусиазиран от идеята да спи сам в стаята си. 
Започнахме лека полека .... сега заспива сам в спалнята но пък няма да ви казвам по колко пъти ме вика за най-различни "важни" неща. 
Започнахме лека полека .... сега заспива сам в спалнята но пък няма да ви казвам по колко пъти ме вика за най-различни "важни" неща. 
При нас стана някакси поетапно. 
В смисъл,че когато се местехме той обожаваше да стои в стаята си,играеше,строеше....в спалнята тогава нямаше детско легло и му обяснявах,че ще спи в стаята си като голямо момче. Вечер лягах при него(и все още лягам),той заспива и си лягам и аз. Не се будеше често,но имаше няколко такива случая.Идва в спалнята и ме вика да си ходя при него. Аз му обяснявах,че с големия корем(тогава бях бременна) ми е тясно при него и затова отивам да спя в спалнята.
След като се роди Жоро вече казвах,че лягам при него докато заспи,като се събуди Жоро и иска вода - ще ида при него и така. Вече не се буди.
Откакто спи сам забелязах,че не се отвива. В началото ставах по няколко пъти нощем и все проверявах да не се отвил.Сега ходя веднъж или два пъти профилактично,но не се отвива.
Късмет и се зареди с много сила за дълги разговори и обяснения!
В смисъл,че когато се местехме той обожаваше да стои в стаята си,играеше,строеше....в спалнята тогава нямаше детско легло и му обяснявах,че ще спи в стаята си като голямо момче. Вечер лягах при него(и все още лягам),той заспива и си лягам и аз. Не се будеше често,но имаше няколко такива случая.Идва в спалнята и ме вика да си ходя при него. Аз му обяснявах,че с големия корем(тогава бях бременна) ми е тясно при него и затова отивам да спя в спалнята. След като се роди Жоро вече казвах,че лягам при него докато заспи,като се събуди Жоро и иска вода - ще ида при него и така. Вече не се буди.
Откакто спи сам забелязах,че не се отвива. В началото ставах по няколко пъти нощем и все проверявах да не се отвил.Сега ходя веднъж или два пъти профилактично,но не се отвива.
Късмет и се зареди с много сила за дълги разговори и обяснения!
Моята дъщеря я отделих на 5 години ( точно на възрастта на твоето дете). Как постъпих ли?
Ами направихме й детска стая, която тя да харесва и започнах ден след ден да я подготвям, че от еди-кога си трябва да спи вече сама в детската стая. Тя отначало се опитваше да се противи, но аз я убедих, че така ще й е по-добре - няма баща й да й хърка през нощта, ще си има собствена стая, в която може да си прави каквото иска и т.н. Мен отначало също ме беше страх да я оставя сама, защото се отвиваше, но след като започна да спи сама в стаята започна да не го прави ( явно преди това й е било топло, като сме били трима в стаята - все пак стаята е малка). И така, една вечер я сложих в леглото в детската стая, предложих й някаква играчка, но тя не пожела, пожелах й лека нощ и приятни сънища, загасих лампата и излязох от стаята. ( тук трябва да отбележа, че тя никога не е приспивана вечер и беше свикнала да заспива точно по този начин - в леглото, лека нощ и това е). Като отидох след около 10 мин тя спеше дълбоко.
Разбира се имаше моменти, в които се будеше нощем, идваше в нашта стая, караше ме да я водя до тоалетната и се опитваше да ме накара да спи в нашето легло, но аз винаги отклонявах исканията й с думите: "Не може, слънчице, при нас ще ти бъде топло, тясно, няма да ти бъде удобно" и т.н. Така лека-полека тя си отиваше в стаята и заспиваше пак.
И така. Свикна сравнително бързо - за не повече от 1 седмица. Но трябва да си непреклонна и много търпелива, мило и много нежно да обясняваш, но да се опитваш да не отстъпваш. И недей да казваш на детето, че трябва да отиде да спи в друга стая, защото ще се роди бебето скоро. Така само ще го накараш да ревнува и да отказва по - упорито.
Успех.
Ами направихме й детска стая, която тя да харесва и започнах ден след ден да я подготвям, че от еди-кога си трябва да спи вече сама в детската стая. Тя отначало се опитваше да се противи, но аз я убедих, че така ще й е по-добре - няма баща й да й хърка през нощта, ще си има собствена стая, в която може да си прави каквото иска и т.н. Мен отначало също ме беше страх да я оставя сама, защото се отвиваше, но след като започна да спи сама в стаята започна да не го прави ( явно преди това й е било топло, като сме били трима в стаята - все пак стаята е малка). И така, една вечер я сложих в леглото в детската стая, предложих й някаква играчка, но тя не пожела, пожелах й лека нощ и приятни сънища, загасих лампата и излязох от стаята. ( тук трябва да отбележа, че тя никога не е приспивана вечер и беше свикнала да заспива точно по този начин - в леглото, лека нощ и това е). Като отидох след около 10 мин тя спеше дълбоко.
Разбира се имаше моменти, в които се будеше нощем, идваше в нашта стая, караше ме да я водя до тоалетната и се опитваше да ме накара да спи в нашето легло, но аз винаги отклонявах исканията й с думите: "Не може, слънчице, при нас ще ти бъде топло, тясно, няма да ти бъде удобно" и т.н. Така лека-полека тя си отиваше в стаята и заспиваше пак.
И така. Свикна сравнително бързо - за не повече от 1 седмица. Но трябва да си непреклонна и много търпелива, мило и много нежно да обясняваш, но да се опитваш да не отстъпваш. И недей да казваш на детето, че трябва да отиде да спи в друга стая, защото ще се роди бебето скоро. Така само ще го накараш да ревнува и да отказва по - упорито.
Успех.
Малко ми е странна тази тема. Дъщеря ми спи от 6 месечна сама и никога не сме имали такъв проблем. Може би защото нейната стая е много близо да нашата и аз винаги я чувам. (вратите са отворени). Доктора ме посъветва така и съм му благодарна за това. Но това не изключва дългото четене на приказки, "мамо ела да ти кажа нещо много важно" и "искам вода", "поспи малко при мен, докато заспя". Сутрин като се събуди дотичва до нашата стая. Но по принцип се дразни ако има някой до нея, когато спи. Още както много малка си прескачаше леглото и идваше сутрин при нас където се гушкаме цялото семейство в легло. Мисля че дори не предполага да има вариант да спи с нас.
На мен пък никак не ми е странна тази тема. Има деца, които толкова често се будят нощем, и времето, което се отделя за приспиването им е толкова, че е просто невъзможно за майката да поспи. Затова Настя спи с мен - това е единствения начин да спя и аз. Сега вече не ставам да люлям на ръце, а тя просто си сучи, когато си поиска и това я успокоява и я приспива отново. Определено, обаче, това води до навик при детето да спи с друг човек и отделянето ще е трудно при нас, предполагам. 
Но вашите дечица са вече големи, като чета, все си мисля, че ако успеете да ги ентусиазирате с идеята да си имат своя собствена стая, особено ако се заинтригуват в "проектирането" и - купуване на обзавеждането и подребва и т.н., при което да останат с впечатлението, че изборът е изцяло техен. Съжалявам, че плямпам толкова общи приказки - то е лесно да се дават акъли отстрани. Просто виждам, че моите вътрешни убеждения съвпадат с тези на някои тук, които вече успешно са ги приложили. Успех!
Но вашите дечица са вече големи, като чета, все си мисля, че ако успеете да ги ентусиазирате с идеята да си имат своя собствена стая, особено ако се заинтригуват в "проектирането" и - купуване на обзавеждането и подребва и т.н., при което да останат с впечатлението, че изборът е изцяло техен. Съжалявам, че плямпам толкова общи приказки - то е лесно да се дават акъли отстрани. Просто виждам, че моите вътрешни убеждения съвпадат с тези на някои тук, които вече успешно са ги приложили. Успех!