Непременно трябва да се забели в малка възраст. Под малка разбирай до годинката. Най-добрия вариант е около шестия месец. На синковеца я забелихме тогава, като го заведох на хирург, защото аз не мога да причиня такъв тормоз на детето ми. Но в същото време съм сигурна, че е наложително. И веднага ще обясня защо. Ако не се забели като дете, а има нужда от това, забелването ще стане при първия му полов акт. Първо ще умре от болка тогава (както ще го боли и като малък, за болката възраст няма). Второ не знаеш как това ще му се отрази на психиката, особено ако не му е обяснено, че това ще му се случи. И ако попадне на момиче, което не подходи правилно, значи му скапваш половия живот. Не вярвам да има мама, която да иска да причини такова нещо на сина си. Желателно е забелването да става в малка възраст, защото психическата травма е по-малка тогава. На племенника му оправихме фимозата ние (майка му нямаше сили за това) като беше на 5 години. Сега е на 10 и още си носи душевната болка. Беше при нас, когато водихме сина да го забелят и стана ясно, че още много добре си спомня какво е станало. Като имате предвид, че преди това го бяхме сериозно подготвили - знаеше къде отива и какво ще му правят, че през това минават всички мъже (включително вуйчото, който е самият БОГ в очите му). А сина отдавна забрави какво е ставало с него, сега му е смешно като го мия. В началото го миеше само тати, защото на мен ми се свиваше корема всеки път, когато го забелваше да го измие и намаже с кремче (Хомеоплазмин, препоръчвам го горещо).
- Публикувана: 25 юни 2004, 19:57 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2006, 14:13 ч.
ФИМОЗА!
Непременно трябва да се забели в малка възраст. Под малка разбирай до годинката. Най-добрия вариант е около шестия месец.
Писахме многократно, защо не бива да се прави точно това, което пишеш. Моля да прочетеш внимателно цялата тема "Фимоза" отново. Ако не си съгласна, моля потърси из нета, и ако намериш дори и една страница, поддържаща твоето мнение предложи я тук.
Бърди, не смяташ ли, че си твърде радикална?
Напълно подкрепям мнението на д-р Оги - крайни мнения в областта на медицината не могат да се дават. Всички стандарти са променлива величина и мненията на специалистите в каквато и да е област се променят във времето. Всъщност така е не само в медицината, а във всички области на живота. Примери за това могат да се дават много, но конкректно в медицината ще посоча само, че всички знаем как навлязоха и се проповядваха антибиотиците, ваксините, а сега тези неща се преосмислят и хората се обръщат все повече към натуропатичните лечебни методи, колкото и да не им харесва на някои специалсти. Точно на хората, които са държали прекалено твърдо на някакво правило или стандарт, се дължи забавянето и неразвитието на някоя наука и особено на медицината. Смятам, че изборът дали ще се направи забелване, обрязване или напълно отстраняване (ако щеш) на пениса на детето е избор само на неговите родители. Те поемат напълно отговорността за всички последствия за избора си в живота на детето им.
Оставам твърдо зад своето мнение, че забелване трябва да се направи, когато детето все още не осъзнава и преосмисля дълбоко болката или подобно нараняване и знаете ли защо? - защото съм виждала какво става, когато "сме сигурни", че няма нужда от забелване и детето пораства до полова зрялост и тогава се наложи да се забели. Ужасът е неописуем. И няма да описвам как се чувстваше младежът.
Не съм с медицинско образование, нито пък имам претенции, че съм много компетентна и веща в медицината. Прочела съм това-онова само в хомеопатичната литература, защото за мен това е медицината, която лекува, като и тук не се опитвам да налагам мнение. Нямам желание, а и не ми е работа да търся в нета или в учебниците за мнение, което да подкрепя моето. Споделих личния си опит и целта ми не е да се заяждам с никой във форума, а да дам гледна точка над която да се замислят тези, на които им предстои избора да забелят или не.
Напълно подкрепям мнението на д-р Оги - крайни мнения в областта на медицината не могат да се дават. Всички стандарти са променлива величина и мненията на специалистите в каквато и да е област се променят във времето. Всъщност така е не само в медицината, а във всички области на живота. Примери за това могат да се дават много, но конкректно в медицината ще посоча само, че всички знаем как навлязоха и се проповядваха антибиотиците, ваксините, а сега тези неща се преосмислят и хората се обръщат все повече към натуропатичните лечебни методи, колкото и да не им харесва на някои специалсти. Точно на хората, които са държали прекалено твърдо на някакво правило или стандарт, се дължи забавянето и неразвитието на някоя наука и особено на медицината. Смятам, че изборът дали ще се направи забелване, обрязване или напълно отстраняване (ако щеш) на пениса на детето е избор само на неговите родители. Те поемат напълно отговорността за всички последствия за избора си в живота на детето им.
Оставам твърдо зад своето мнение, че забелване трябва да се направи, когато детето все още не осъзнава и преосмисля дълбоко болката или подобно нараняване и знаете ли защо? - защото съм виждала какво става, когато "сме сигурни", че няма нужда от забелване и детето пораства до полова зрялост и тогава се наложи да се забели. Ужасът е неописуем. И няма да описвам как се чувстваше младежът.
Не съм с медицинско образование, нито пък имам претенции, че съм много компетентна и веща в медицината. Прочела съм това-онова само в хомеопатичната литература, защото за мен това е медицината, която лекува, като и тук не се опитвам да налагам мнение. Нямам желание, а и не ми е работа да търся в нета или в учебниците за мнение, което да подкрепя моето. Споделих личния си опит и целта ми не е да се заяждам с никой във форума, а да дам гледна точка над която да се замислят тези, на които им предстои избора да забелят или не.
Сръчка, Бърди е мъж (педиатър)
Обвиняваш го, че е радикален, защото подкрепя теория, която както виждаш е на път да пробие и в БГ.
В същото време първото изречение на твоя пост е:
Твърдиш, че искаш просто да дадеш "гледна точка над която да се замислят тези, на които им предстои избора да забелят или не", но изобщо не звучиш така.
Обвиняваш го, че е радикален, защото подкрепя теория, която както виждаш е на път да пробие и в БГ.
В същото време първото изречение на твоя пост е:
Непременно трябва да се забели в малка възраст. Под малка разбирай до годинката. Най-добрия вариант е около шестия месец.
Моят син е на една година.когато беше на 3 месеца имаше бъбречна инфекция.Като търсеха причината за бактериите в бъбреците,уроложката предложи да му дръпнела кожата и да му забелила кожата,така че да не би да било от там.Като я видяхме как се подготвя за манипулацията,с няколко сестри около нея,които бяха хванали детето да го държат и като ни нареди да се дръпнем настрана(почти ни крещеше),мъжа ми се намеси и и каза,че не разрешава тази манипулация.А ние така,или иначе си бяхме против.
Водихме го на детски хирург тогава да си каже мнението като му обяснихме всичко и тръгнахме от прекараната бъбречна инфекция.Човека ни изслуша,изслуша и се зарадв страшно много като разбра,че не сме разрешили да му направят тази манупулация с насилственото разкъсване ан кожичката,което може да доведе до мнго проблеми в последствие между които е още по-голямото срастване и налагащото се след това обрязване.
В същност се оказа,че сина ми има не фимоза,а синехии,което е слепване на препуциума към главата на пениса,а не стеснението на препуциума,така че да неможе да се покаже въобще главичката.
Доктора заключи,че ако искам да пипам нечий пенис,това да бъде този на съпруга си,работа с детския пенис-нямам
ПОслушах го.Сега като е на година,положението е същото,но ако се наложи пак ще го заведем и съм сигурна,че той ще предложи най-адекватно решаване на порблема,без варварски методи,като разкъсване на кожи и каквото и да било друго насилствено "оправяне" на порблема
Водихме го на детски хирург тогава да си каже мнението като му обяснихме всичко и тръгнахме от прекараната бъбречна инфекция.Човека ни изслуша,изслуша и се зарадв страшно много като разбра,че не сме разрешили да му направят тази манупулация с насилственото разкъсване ан кожичката,което може да доведе до мнго проблеми в последствие между които е още по-голямото срастване и налагащото се след това обрязване.
В същност се оказа,че сина ми има не фимоза,а синехии,което е слепване на препуциума към главата на пениса,а не стеснението на препуциума,така че да неможе да се покаже въобще главичката.
Доктора заключи,че ако искам да пипам нечий пенис,това да бъде този на съпруга си,работа с детския пенис-нямам
ПОслушах го.Сега като е на година,положението е същото,но ако се наложи пак ще го заведем и съм сигурна,че той ще предложи най-адекватно решаване на порблема,без варварски методи,като разкъсване на кожи и каквото и да било друго насилствено "оправяне" на порблема
Страх ме е да го напъвам много, за да не му направя нещо. Още и до половината не сме стигнали... Направо съм в див ужас
Здравейте, БГ-мами! 
Проблемът със забелването на пишлето ни вълнуваше и нас доста дълго време.
На почти всички наши познати с момченца личните лекарки сами извършваха прословутата процедура.
Нашата, обаче, ни препоръча по време на баня ръчно да му забелваме пишлето. И аз упорито я забелвах - на манечо въобще не му правеше впечатление (не го болеше). Обяснението на лекарката беше, че до годинката е нормално да не му се забели напълно защото самото пишле като орган не нараства.
И се оказа права.
На годинка и 1 месец му се забели пишлето напълно по време на баня. Сега мъничкия е на годинка и половина и си му забелваш пишока при всяка баня без никакви проблеми. В началото е естествено да е малко по-трудно. Но след първия месец вече се забелваше като на баща му
Това е моя опит.
Надявам се да съм ви била полезна.
Проблемът със забелването на пишлето ни вълнуваше и нас доста дълго време.
На почти всички наши познати с момченца личните лекарки сами извършваха прословутата процедура.
Нашата, обаче, ни препоръча по време на баня ръчно да му забелваме пишлето. И аз упорито я забелвах - на манечо въобще не му правеше впечатление (не го болеше). Обяснението на лекарката беше, че до годинката е нормално да не му се забели напълно защото самото пишле като орган не нараства.
И се оказа права.
На годинка и 1 месец му се забели пишлето напълно по време на баня. Сега мъничкия е на годинка и половина и си му забелваш пишока при всяка баня без никакви проблеми. В началото е естествено да е малко по-трудно. Но след първия месец вече се забелваше като на баща му
Това е моя опит.
Надявам се да съм ви била полезна.
Педиатрите в САЩ и Западна Европа не препоръчват въпросното забелване. В следствие на това няма "майки изпадащи в ужас" от залепналата кожичка на пениса, не се налага намесата на хирург. Когато децата порастнат и станат мъже кожичката вече отдавна е отделена от пениса и всичко е наред
Здравейте мами,
Разпространената практика да се извършва тази "варварска" практика няма никакви разумни обяснения. Първо физиолигичната фимоза е нещо напълно естествено и щом не пречи на уринирането, не налага лечение. В многобройни проучвения е установено, че обикновено до 5 годинка на детето тя се преодолява или спонтанно, или чрез редовното забелване, но без насилие. Напълно достатъчна е спазването на правилна хигиена, забелване до степанта до която позволява в момента и обикновенно след тая процедура при повечето момченца препуциума(кожичката) към края на първата или средата на втората година прехвърля главичката на пениса. Важно е при първия път когато това се случи, да се върне бързо в изходно положение, тъй като все още не до там разширения препуциум може да доведе до болезнен оток на главичката на пениса на детето и да се наложи болезнено хирургическо репониране или циркумцизия по принуда.
Причината за не забелването на препуциума в болшинството от случаите са синехиите (срастването му с главата на пениса), а не самата фимоза. При драстично забелване следва локална травма на тъканите, която след себе си води риска от инфекции, болезнено уриниране дни наред и вероятността от повторно срастване. Още повече тази манипулация повечето педиатри, хирурзи и уролози изваршват без анестезия (ще ми се да и извършат и на тях това, когато няма непосредствена нужда от него)
В много страни на света тоя проблем се преодолява по описания по-горе начин на бавно и постепено забелване или чрез циркумцизия( обрязване- по хигиенни или верски съображения)
Не оставайте децата си да страдат безпричинно. Ако все пак се налага да се извърши хирургическа манипулация, искайте обезболяване непремено. Децата ги боли много а и психическата травма за тях и за вес ще е далеч по-малка, ако се вземат мерки за обезболяване. Що се касае до обрязването, оставете детето само да реши това когато порастне.
Разпространената практика да се извършва тази "варварска" практика няма никакви разумни обяснения. Първо физиолигичната фимоза е нещо напълно естествено и щом не пречи на уринирането, не налага лечение. В многобройни проучвения е установено, че обикновено до 5 годинка на детето тя се преодолява или спонтанно, или чрез редовното забелване, но без насилие. Напълно достатъчна е спазването на правилна хигиена, забелване до степанта до която позволява в момента и обикновенно след тая процедура при повечето момченца препуциума(кожичката) към края на първата или средата на втората година прехвърля главичката на пениса. Важно е при първия път когато това се случи, да се върне бързо в изходно положение, тъй като все още не до там разширения препуциум може да доведе до болезнен оток на главичката на пениса на детето и да се наложи болезнено хирургическо репониране или циркумцизия по принуда.
Причината за не забелването на препуциума в болшинството от случаите са синехиите (срастването му с главата на пениса), а не самата фимоза. При драстично забелване следва локална травма на тъканите, която след себе си води риска от инфекции, болезнено уриниране дни наред и вероятността от повторно срастване. Още повече тази манипулация повечето педиатри, хирурзи и уролози изваршват без анестезия (ще ми се да и извършат и на тях това, когато няма непосредствена нужда от него)
В много страни на света тоя проблем се преодолява по описания по-горе начин на бавно и постепено забелване или чрез циркумцизия( обрязване- по хигиенни или верски съображения)
Не оставайте децата си да страдат безпричинно. Ако все пак се налага да се извърши хирургическа манипулация, искайте обезболяване непремено. Децата ги боли много а и психическата травма за тях и за вес ще е далеч по-малка, ако се вземат мерки за обезболяване. Що се касае до обрязването, оставете детето само да реши това когато порастне.
Непременно трябва да се забели в малка възраст. Под малка разбирай до годинката. Най-добрия вариант е около шестия месец. На синковеца я забелихме тогава, като го заведох на хирург, защото аз не мога да причиня такъв тормоз на детето ми. Но в същото време съм сигурна, че е наложително. И веднага ще обясня защо. Ако не се забели като дете, а има нужда от това, забелването ще стане при първия му полов акт. Първо ще умре от болка тогава (както ще го боли и като малък, за болката възраст няма). Второ не знаеш как това ще му се отрази на психиката, особено ако не му е обяснено, че това ще му се случи. И ако попадне на момиче, което не подходи правилно, значи му скапваш половия живот. Не вярвам да има мама, която да иска да причини такова нещо на сина си. Желателно е забелването да става в малка възраст, защото психическата травма е по-малка тогава. На племенника му оправихме фимозата ние (майка му нямаше сили за това) като беше на 5 години. Сега е на 10 и още си носи душевната болка. Беше при нас, когато водихме сина да го забелят и стана ясно, че още много добре си спомня какво е станало. Като имате предвид, че преди това го бяхме сериозно подготвили - знаеше къде отива и какво ще му правят, че през това минават всички мъже (включително вуйчото, който е самият БОГ в очите му). А сина отдавна забрави какво е ставало с него, сега му е смешно като го мия. В началото го миеше само тати, защото на мен ми се свиваше корема всеки път, когато го забелваше да го измие и намаже с кремче (Хомеоплазмин, препоръчвам го горещо).
Препуциумът се отлепя известно време преди започване на половият живот. Ако отчетете факта, че 90% от момчетата във предпубертетната и пубертетната възраст онанират, можете ли да ми кажете как могат да го правят, ако препуциумът не е отлепен? Тоест те сами си го отлепят-ако нещо е останало за "отлепване" до тази възраст.
Педиатрите в САЩ и Западна Европа не препоръчват въпросното забелване. В следствие на това няма "майки изпадащи в ужас" от залепналата кожичка на пениса, не се налага намесата на хирург. Когато децата порастнат и станат мъже кожичката вече отдавна е отделена от пениса и всичко е наред
Дано Сръчка чуе и не пише тези ужасни неща.
Съзнателно го пропуснах това за мастурбацията, защото повечето мами като и го споменеш, започват да те гледат подозрително и невярващо. Наблюденият ми са абсолютно същите като твоите, Birdie.
Даже и в много ранна детска възраст децат аи от двата пола мастурбират и това не е нещо нередно и срамно. Е този път не се разиманаваме
Моят син е нап 3 год. и 4 месеца. Започнала съм забелването още докато беше малък. В момента се забелва до половината. Личният педиатър ми каза, да правя масаж с Дипрозон. Но дори и да не го правя с течение на времето пишонката сама щяла да се оправи. Изглежда ми оптимистично. Притеснена съм само от това до каква възраст би трябвало да се получи напълното забелване. 