Относно възпитанието на децата ни

Най-вече и преди всичко - родителите. Средата / приятели, учители/ също има възпитателен ефект, който, обаче,  не е от първостепенно значение.

Цялото общество, начело с родителите, е отговорно за възпитанието на децата. Дори и съседите.
В една държава, в която са изгубени всички ценности, не виждам как двама родители ще успеят да убедят децата си, че трябва да се придържат към въпросните ценности. Малките вкъщи виждат едно, а навън - друго.

Изключително трудно е в днешно време да имаш възпитани деца. Коства много повече усилия, безкрайни разговори и нерви. За разлика от времето на нашите родители, когато цялото общество възпитаваше децата в едни и същи ценности. Всяка съседка, продавачка, дори непознатите на улицата ясно показваха нетърпимост към "лошо" поведение и ние знаехме, че няма мърдане. Вярно е че сме правили простотии, но не бяхме нагли.
А сега ... голяма част от родителите очакват някой друг да им свърши работата, а всички останали в един глас крещим, че възпитанието е работа само на родителите. Ами не е! Като е малко детето, да, но като порасне цялото общество възпитава. То и сега ги възпитава на бездушие и незаинтересованост, защото това е отношението, което децата получават от всички, нерядко и от родителите си.

Всичко е комплексно, нямат вина само родителтите или само учителите и приятелите, а също си зависи и от самото дете. Много често сте чували сигурно майки около вас или дори собствената си майка думите " Абе, как една майка ви е раждала и възпитавала, а сте толкова различни с брат си или сестра си"

Родителите имат отговорност, но пък от друга страна както сега сина ми е в детската градина, той е там по цял ден, т.е. детето е изцяло под доброто или лошото влияние на учителките и децата. След това пък ще го поеме училището, там също са деца и учителки, т.е. при мен ще е само вечер и събота и неделя.

От нас като родители зависи да го възпитаме да е достатъчно силен психически да има собствено мнение по различни въпроси и да не се подава на лоши влияния, но всичко е строго индивидуално и май за съжаление няма рецепта по въпроса.

Най-вече родителите, не е за пренебрегване и останалата част от обществото,но лошото което е научило от там с правилен подход може да се изкорени пак от родителя.

А какво точно искаш да кажеше с:

от скромния ми опит като родител,а от по големия като наблюдател на деца, мога да кажа, че възпитанието на децата е комплексно-не може ние родителите да се старем да изграждаме някакви ценности в децата,които баби,учители в ясли,детски градини,училища....и т.н. да не поддържа.

да съгласна съм че повечето време децата прекарват в тези.... ако мога да ги нарека институций,и по голямата част от възпитанието им,колкото и да не ни се иска да е така, се пада на учителите, педагозите които са там,дори на лелката, за това май трябва да попитаме и тях за отношението им по този въпрос.
защо по голяма част от персонала в детска градина възпитава децата в т.нар."чалга култура" и се толерират деца от по-богати семейства(не разбирайте че имам нещо против тях),които нямат елементарното (домашно) възпитание,това което ние трябва да им дадем?съгласна съм, че всичко е комплексно,но защо само родителите търсят отговора на доброто възпитание? крайно време е учители, обществото да спрат да бязат от отговорност и да казват-"това дете си има родители-да се оправят"

Естествено, че на първо място са родителите и то не само с разговори и нравоучения, но и със собственото си поведение. Учителите имат своята роля, но те не могат изцяло да променят това, което са сътворили родителите.
Колкото и глупаво да ви прозвучи, лично аз смятам, че и медиите влияят на децата. Пресен пример е рекламата на Луп, в която е представено като героизъм и невинна веселба да влезеш през нощта!!!! в охраняем гараж и да напръскаш със спрей няколко автобуса.
Сигурно на някой ще му прозвуча като изкукала баба, но децата са като попивателни. Те виждат всичко и помнят всичко. Те отразяват обществото в което живеят.

Съгласна съм, че не само родителите са отговорни за възпитанието на детето, но всички сме чували за онези прословути първи седем години и колко важни са те за едно дете. Баба ми наричаше това домашно възпитание. За мен от там тръгва всичко.
Децата копират модела на поведение, с който се срещат в семейната среда.
И е нормално, ако в семейството се псува за щяло и не щяло едно 4-5 годишно дете да приеме това за напълно нормално. Ако родителите не поздравяват съседите, едва ли и на детето ще му хрумне, че трябва да каже "добър ден".

А за учителите в детската градина/училище- ние родителите, сигурни ли сме, че те имат това възпитание и ценностна система, които отговарят на нашите представи за добро?

А за учителите в детската градина/училище- ние родителите, сигурни ли сме, че те имат това възпитание и ценностна система, които отговарят на нашите представи за добро?

ясно ми е че представите ни за добро много трудно ще паснат, но тук става въпрос за тов,че те в повечето случаи си "измиват" ръцете с родителите.

защо по мое време,когато имаше т.нар. "неморално поведение"(което сега вообще не е неморално) редовно се извикваха родителите на разговор за възпитанието на децата и за това как може заедно родители и учители да се "съюзат" в полза на детето

Родителите са отговорни за поведението на децата, защото през първите пет /а не седем, какъвто е израза/ се формира представата за света и се трупа 85% от информацията за него. Възпитанието най- вече се състои в подражанието и затова не може да детето да се възпита в нещо, което родителите не прилагат. Сами виждате, че възрастните говорят все повече за пари и децата също. Ако до 5-6 години сте отгледали една самостоятелна и независима личност не вярвам учители, съученици и приятели да са в състояние да повлияят. Ако детето е отглеждано и приучено да се подчинява безпрекословно, да слуша авторитетите, а не да мисли и да взима решения, тогава всеки може да го моделира както си поиска.

Не съм съгласна, че възпитанието от "едно време" може да се дава за пример, защото поколението на нашите родители е толкова увредено от страха и агресията, с които са отглеждани, че наличието на добри обноски няма как да компенсира всички останали щети.

joana_karolina , говориш за "неморално поведение", аз пък ти говоря за деца в предучилищна възраст.
При тях какво неморално поведение да търсим? По скоро да търсим корени за лошото им поведение във възпитанието на родителите им, което пряко рефлектира на това на децата.
Ценностите сега и преди, както и разбирането за морал са се променили доста, а и онзи тип другарски съд от преди години не виждам как ще просъществува в днешно време.

Някой по-нагоре каза, че всички са отговорни, а също и че самите учителки не отговарят на нашия "манталитет"(съжалявам, ако не цитирам правилно). За съжаление е така.
Много често от съседната група на нашата докато си чакам детето, чувам думите ".... седни си веднага на мястото, че ще те "счупя" или пък "Преславоооо, колко пъти ти казах да седнеш ма." Чукам на дърво, че досега такива думи не съм чула от нашите госпожи докато си чакам детето отвън.
Но пък и другия момент го има, многократно съм чувала учителката да казва " Вашия син/дъщеря има такова и такова поведение, обърнете внимание"- "Ама, аз нямам проблеми с детето в къщи, вие се оправяйте"

На таблото в групата на дребния има огромен надпис "Възпитанието е двустранен процес и родителите и учителите са длъжни да участват заедно и да си сътрудничат" Може да звучи малко "соц", но е истина.

Че ролята на родителите е голяма, две мнения по въпроса няма. Но родителите според мен участват около 50% във възпитанието на детето си, независимо от волята и желанието им. Като гледам средната възраст на децата на списващите в темата е около 3 години. Е, в тази възрастова категория действително семейството има основната роля, но повярвайте на по-късен етап нещата се променят коренно. Да, съществува подражание, но ако при по-малките деца то е насочено към модела на поведение на родителите, то по-нататък избуява желанието за вписване в група, т.е. моделът на подражание са себеподобните, а не възрастните. И точно тук родителите са безсилни първо, защото всякакви нравоучения звучат архаично на фона на аргумента "всички така правят" и второ, защото родителите не знаят какво правят децата им когато не са с тях и не могат да влияят на поведението им точно в този момент.
Съгласна съм с .Ели., че целокупното общество трябва да бъде коректив. И не, не е вярно, че не трябва да се залага на страха - развитите демокрации залагат точно на страха, на страха от наказание при неспазване на обществените правила.

Абсолютно съм съгласна с написаното от Надина
според мен  цялото общество носи отговорност.
1. Родителите, трябва да го научат на основните неща
2.Учителите, трябва да са им пример и да правят забележки когато някой не постъпва правилно .
3.Приятелите, знаете че децата копират едно от друго

Съгласна съм с Ели, съгласна съм и с повечето от вас.
Това, че сега е по-трудно, обаче, не трябва да бъде оправдание.
Не ми се коментира засега, тежи ми още от двете убийства, извършени от млади хора, това ми е записът в тази тема.

Нали не твърдиш, че единствените възможни опит и познания по темата са със собственото дете Аз съм социолог и говора от позицията на такъв, а не като родител. Опита на родителя е тотално непредставителен, защото говори само за единичен случай от гледна точка на отговорния за този случай. Има наука, изследвания провеждани години наред в различни държави, които не могат просто да бъдат отречени, защото личния ни опит и познания говорят друго.

А и родителите избират училището и предопределят средата, нали.

Да родителите изират училището, а пак се връщам намоя частен случай, аз какво трябваше при постъпването на дребния в детската градина да направя тест за правоговор, че дори и правопис на госпожите ли? Или както правя в момента, чукам на дърво, че ми се е паднал по-добрия екип.
А за 50% на 50% съм 1000% съгласна.
Връщам се на случая от онзи ден, с хлапето в София, което надъни 3 коли и изпрати 7-8 човека в болница. Коментара на майката какъв беше-" За първи път се случва да вземе ключовете за колата", честно повярвах и, просто в този случай си казах " Господ да пази децата ни, каквото зависи от мен ще го направя, но......приятели и средата колкото и да ги избираш, не можеш да ги контролираш на 100%.
Абе темата е ужасно обширна и тука май е като с кокошката и яйцето.
Важното е всеки за себе си да намери правилния подход към детето си и да е убеден и да вярва в него.

Ясно е, че средата и семейната, и училищната, и приятелската, оказват влияние на формирането на характера и мирогледа на един човек.
Нима ние не сме се влияли в по-малка или по-голяма степен от приятелите си?
Важното е да се даде една стабилна основа на детето от родителите му и както беше написал, така то трудно ще се влияе от външни фактори.

Аз говоря не като социолог, а като родител на дете, което не живее в клетка, а сред множество връстници.  Имам едно мое, двама племенника, голям куп приятелски деца и два пъти по толкова съученици/ приятели на дъщеря ми за наблюдение. Разликата между децата, с които се запознах в детската градина/ първи клас и тези, които обграждат дъщеря ми в момента е огромна. Същите деца, същите родители, същото възпитание, но коренна промяна.

нямам предвид връщането на порядките от едно време.ясно е че това е невъзможен процес. "неморалното поведение" едно време го ползваха за всяко различно поведение-извън порядките, което осъждаха.
 неискам да има осъждане на всяко различно поведение, съжалявам,ч е грешно съм се изразила,но идеята ми беше,че може по често при необходимост да се "върне"нуждата от разговор между учителя-в ясла,детска,училище, и родителя, а не "оправяй се не е мой проблем"

Дали сме съгласни или не, дали ще ни се иска да делим проценти и да се пазарим, фактите са си факти. Една майка в друга тема беше дала много хубав пример за детето и в детската градина. Госпожите го карали да яде всичко с лъжица, но той им казал "Не. Това се яде с вилица." Първите години на детето са фундаментални, но много хора не си дават сметка колко важни са наистина. В началото си казват, че бебето не разбира, че нищо няма да му стане от стоенето пред телевизора и гледането на реклами /нали само така може да си изяде всичко или да стои мирно за половин час/, от разнообразните реплики по негов адрес и от нещата, на които става свидетел. В годините след първата, пък, нищо няма да му стане от няколко шамарчета, от малко агресивен тон, от етикети като "Да бъде мъж"  и да не плаче, и ред други. Посетих моя близка в родилния дом и бебето и се разплака, а тя му каза "Виж се какъв си лигльо"- не искам и да знам какви други неща ще му наговори докато тръгне на детска градина.

Колко често се казва на едно дете "Обичам те", колко често му се показва, че ще бъде обичано винаги и независимо от всичко;
колко често му се казва, когато прави грешки или бели, че е изключително дете, но постъпката не е добра;
колко често се оставя да бъде самостоятелно и да стига до изводите по собствен път;
колко често се поощрява да бъде индивидуалност, да прави нещата по свой начин, да се изразява свободно и неправилно
и ред други неща формират едно дете като самостоятелна и силна 4-5 годишна личност или като увредено, уплашено, подчинено, агресивно и тн. Има ред други правила за подкрепянето на тази личност в развитието и по нататък, които не позволяват на "лошата среда" или "лошите приятели" да влияят. Просто, избора е дали ще се примирим с някакъв род непослушание в ранното детство и с търпение /ужасно много търпение/ да обясняваме всичко или ще подчиним тотално на нашата воля и "възпитание" и след това ще очакваме следващия авторитет да се наложи на детето и да го накара да открадне кола, да вземе наркотици или да се направи на авторитет и да пребие някой.
Иначе е много удобно да кажем, че учителите, приятелите и средата влияят колкото нас и да се успокоим, че добрите постъпки ги дължи на нас, а лошите на другите. Всеки сам си избира колко и кога да му бъде удобно.

само за снимка, виждам си добре подкована теоретично.
Запомнила съм подписа на една майка (сори, че не помня коя) и цитирам по памет. "Преди да родя имах поне три  теории как се гледат деца. Сега имам три деца и нито една теория"

Що се отнася до това кому какво е удобно, ще го оставя без коментар.

solaris не съм искала да засегна теб или някой друг и ако това е станало "Извинявайте".  Това за удобството се отнася и за мен и не го казах, за да съм иронична. Когато се тревожим и искаме най- доброто за децата си няма място за грубости и не това е идеята на включването ми тук.
Теории много и всеки си избира тази, която му допада. Написаното от мен отговаря на моите убеждения, но има други теории със своите сериозни аргументи. Аз не искам да кажа, че е все едно дали детето учи в кочина или е все едно дали го бият в детската градина. Искам да кажа, че все пак,  родителите с отношението си към детето и с поведението си като модел на подражание имат доказана  роля във формирането на личността, която  несъизмерима количествено и качествено, с тази на които и да било други хора. Това е неоспоримо според всички известни ми теории.

Ролята на обществото е важна, защото, пък, едно здраво общество не би позволило разпространението на вредни и застрашаващи детето възпитателни практики, включително в семейството. А и е по- лесно да обясниш на детето, че боклука се изхвърля в кофата ако не се търкалят пликчета и фасове на всеки сантиметър.

На Мама Цоцоланка това е в титлата и е много готина сентенция. 

Все си мисля, че, ако родителят правилно е заложил ценностната с-ма, тя доста трудно ще поддаде на външното отрицателно влияние. Освен това, всичко е поправимо в малката възраст, която е основополагаща по-насетне.Зтова, аз залагам на семейното възпитание.
ПП: И все пак, децата ми са твърде малки, за да бъда 100 % сигурна в това.Нямам и професионален опит...

Първо децата се раждат с различен характер - няй-малкото едни са по-кротки и уравновесени, други са с по-буйни и темпераментни. Ако детето е буйно но с кротки и спокойни родители, то по-трудно ще реагира на техните напътствия. Но често има и тихи деца с "огън" наставници и пак двете страни не са особено доволни един от друг.

Второ цялата среда, която заобикаля един човек (дори възрастен преместил се да живее на друго място) оказва влияние. Какво остава за толкова впечатлителните мъница, които всеки ден са "заливани" с интересни думички от ТВ екрана,  чичковци и лелки, които си хвърлят угарките на земята, преди да се качат в автобуса. Други такива които претичват на червен светофар или псуващи автобусни шофьори.

Средата в детската градина (за сега не мога да говоря в училище) е малко по-затворен тип. Там според мен децата по-скоро се обучават, но има и известен елемент на възпитание. Моята дъщеря като тръгна на градина, беше много впечатлена, че там им казвали: "Приятна закуска!". Мдаааа това не можеше да се сравни с моето "Хайде бързо сядай да ядеш!", но много точно ми даде сигнал  Така, че родителите бързо могат да се опомнят какво се случва там.

И накрая родителите: каквото и да съм писала по-горе, те са тези които ще подтикнат срамежливото дете да рзцъфне или нахаканото дете, да е смело, но да не наранява другите.
Те са тези, които ще обяснят защо не бива да се хвърля хартийката на улицата и не само ще обяснят, а и ще я вдигнат, просто защото на тях самите им е неудобно. Те са тези, които ще зяпат тъпите ТВ предавания или просто ще спрат телевизора, защото им се надува главата от глупости.
Ако искаме да направим децата си по-възпитани и по-добри от нас, трябва да се потрудим. Но не се изисква кой знае какво усилие, за да станат наше копие. Така, че ако има много невъзпитани деца, значи и ние сме много невъзпитани.

МИА,  напълно подкрепям.

На първо място преди всичко са родителите. Те ЗАЕДНО възпитават децата. Важна е средата, отношенията в семейството, обстановката, личния пример. Каквото вижда и чува детето, това ще е нормалното за него. Важно е и дали детето е получавало нужното внимание от родителите си, защото в днешно време 'вниманието' е дефицит.
Всичко е важно. Приятелите, компанията в по-късен етап, също са от решаващо значение.
На училищната среда, за съжаление ,не разчитам много за доброто  възпитание.

МИА, за съжаление има много невъзпитани деца. Или възпитавани 'на теория"
На практика децата виждат съвсем друго от родителите си и не се получава.

И аз съм за родителите и семейната среда, като водещи.
Оказва влияние и околната среда - училище, приятели, но в по-малък процент.
Относно невъзпитаните деца - няма да забравя миналата година, в градината където ходеше дъщеря ми, една майка дойде и доста грубо, без да каже нищо я свали от люлката, където се люшкаше в двора, за да сложи нейното дете...Същата тази жена съм виждала и друг път да блъска децата, да се кара с учителката пред детето...и не е единствената, примери много..Така, че най-напред като родители трябва да си дадем сметка за собственото си поведение пред децата ни и до какво води то.
Ако ние не ги научим на уважение към институцията училище, към учителите, на внимание и толерантност  към приятелите, не виждам как друг може да го направи.
Не че е лесно в днешните времена на несигурност, проблеми и нерви. Самата аз нямам опита, нито претенциите че съм иделния родител и че ще се справя.

Имаше една много вярна мисъл - "за да се отгледа едно дете е нужно цяло село".
Според мен безспорно ролята на родителите и семейната среда са най-важните, но не подценявам влиянието на обществената среда /детска градина, училище, приятели, роднини/.
Като цяло ние като общесвто сме много, много виновни пред децата си.

Не прочетох всичко, дано не се повтарям с някого.

Има една африканска поговорка : "Цяло село е нужно, за да се отгледа едно дете"
а тази е любимата на учителката ни по музика /накара ни да си я напишем на първата страница в тетрадката/
"Насила от човека можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш"

Всъщност пряко за възпитанието е най-съществено какво и колко детето ще е отворено да вземе от нас, независимо в коя от всички тези роли сме: родител, роднина, учител, приятел и т.н.
Колкото по- хармонични и поставени на основата на уважение на личноста и индивидуалността на детето са отношенията, толкова по-отворено ще е детето към нас, толкова по-голямо ще е взаимното приемане и желанието на детето да бъде като нас, да ни подражава.
От значение е също и чисто обективното пасване на характер и темперамент в тези отношения. може детето да чувства сродна душа, не толкова маката, колкото някой дядо, братовчедка, леля... и макар и бузусловно да обича най-много мама, да е склонно да подражава и да се учи от някой друг.

Истината, колкото и да не ни харесва е че възпитанието е един двустранен процес в кото детето е дори по-активната страна.
Първите години, преди детето да каже съзнателно АЗ то е пасивно в този процес и се идентифицира и подражава на родителя, но след това /и много преди края на  първите 5/7 години/ то вече е активен участник във възпитанието си като подражава избирателно за различни неща на различни хора. То пригажда възприетото /което е избрало да възприеме/ към собствените сни темперамент, потребности и светоусещане. Често се случва детето и родителя да имат различен темперамент и възприетото от родителя се проявява от детето по много различен начин и интензитет.
Детето ни и възпитанието му не е някакъв наш ПРОДУКТ, по начина по който го възприемат доста хора.
Всички сме отговорни за всяко дете с което имаме някаква връзка или отношения, за всичко което правим и на което съзнателно или не го учим. Отговорни сме дори за всяко, което ни вижда да пресичаме на червено улицата.
Нещо повече отговорни сме ПРЕД тях защото с всяко наще действие или бездействие  ние утвърждаваме някакви ценности и модели на поведение и  даваме своя принос към предопределянето на света в който ще растат и живеят.

 

специално за последното съм съгласна-тревожат ме приятелите на дъщеричката ми,адски невъзпитани са и тя започна да ги 'копира'незнам как да променя нещата,а в детската градина не предприемат никакви мерки.

ПОДКРЕПЯМ 

  ,те за това хората казват че да се възпита едно дете трябва цяло село 

Ясно е , че всички възпитаваме децата си. Но въпросът ми е как? И дали винаги е правилния начин ? Тези въпроси ме наведоха , когато гледах едно предаване (не си спомням по коя ТВ ) та там дадоха един пример , който е доста показателен за Българският маниер на възпитание ето го и него." На морето в заведение българче и германче (да речем) си играят около една саксия. Улисани в разговори родителите не забелязват как двете деца са изсипали почти цялата пръст от саксията на земята . В един момент родителите забелязват белята и българчето е дръпнато , понатупано и отнесло един скандал , след което е наказано да стои на един стол до края на вечерта. Германчето е извикано от родителите си и след тих разговор се връща при саксията и почва един час да събира пръста от земята и да я връща обратно в саксията." Резултата е ясен Българчето е унижено от боя и карането на обществено място . Германчето е наясно , че като цапа ще си бърше. Та такъв маниер на възпитание съм виждала много пъти около мен и за съжаление и аз съм "възпитавала" понякога така .

Цвети, това е много показателно. Пълно е с такива "загрижени, строги",  родители. После се чудят що детето им е или побойник, или калпазанин, или пък е  агресивно. Защо ли 

Много точно казано.