самотни майки по желание

много болен ...ама след време им увира главата,и разбират че са направила най голямата глупост

Значи първо да уточня,че детето не можеш да си го направиш сама.Изглежда неправилно си формулирала въпроса си.
Ако става дума,за жена избрала да е самотна майка-да аз познавам такава.И много и се възхищавам.Какви са тези обиди:''болен мозък''? Не съдете хората,без да сте на тяхно място!
Аз май съм писала за този случай,но ще го дам за пример пак.Имам комшийка,която преди 4 години забременя.Беше вече около 40-те години.Но никой не я беше виждал с мъж последната година.Естествено клюкарките веднага започнаха да коментират и да я осъждат.На въпроси,кой е бащата(което за мен е голяма простотия да зададеш този въпрос,на почти непознат човек),тя отговаряше,че не е тяхна работа.Евала!Майка и,жената на години,се разболя от притесение,за това какво щели да кажат хората.
Дали е била изк. осеменена или пък определен мъж е направил бебето,така и не се разбра.Или пък е станал гафа и тя е решила да остави бебето.Само тя си знае как е.Но жената беше решила,че надали ще намери подходящият партньор и тепърва да гради семейство.А годинките си текат,както знаят всички,след 40 год. вероятността да забременеш е много малка.
И е казвала,че ако срещне подходящият мъж,добре дошло.Ако е подходящ ,детето няма да е пречка.И за мен е много права.
А развръзката,то се знае.За нея това дете е смисъла на живота и,а за майка и,най-хубавото внуче
Кой дава гаранция,че и да срещнеш мъжа,той ще е подходящия.И той ще е добър баща,ще се грижи за детето си и т.н.Тогава още повече боли,когато се почувстваш предаден.
Всичко се случва в живота,поне този форум е доказателството за това.
Така че моля без обидни квалификации.Жените сме на този свят,за да дарим живот.Изключвам случаите,когато това е невъзможно,поради ред здравословни причини.
Че някои жени,не намират подх. партньор ,но с цялата си душа искат да са майки ,тяхна си работа как ще го направят.Аз им се възхищавам!

Знам, че ми е малко объркан въпроса
Evana напълно съм сагласна с това, което си написала и мах предвид точно такива случеи.
Не виждам, защо ако една жена не е открила подходящия човек, то да не може сама да си гледа детето.
А това да наречеш една майка, която гледа детето си "болен мозък" за мен ... нямам думи. Склонна съм да клалифицирам така само, онези, които хвърлят, убиват или правят разни там извращения с децата си.

gargasmela,сега погледнах профила ти и видях,че си на 21 години.
Да се надяваме,че не задаваш този въпрос ,заради теб самата.Защото тогава е доста глупаво на тези години да направиш такъв избор. При тази възраст,аз не подкрепям такова решение

Не, не става въпрос за мен, аз за сега съм щастливо влюбена и имам мъж до себе си, с който надявам се, че ако се оправя ще имаме деца. Става въпрос за моя приятелка, която вече е на 35г няма мъж или приятел, но иска дете и то сега, защото се притеснява, че скоро няма да може да има. Малко се страхува дали това не е много егоистично спрямо детето, което никога няма да има баща, но все пак е решена да го направи. Аз я подкрепям напълно, но ми се искаше да разбера дали има и други такива майки и как са го решили за себе си.

Аз се сещам за две в момента.
Не ми се ще в подробности да описвам животите им във форум, но и за двете това беше напълно осмислено решение от тяхна страна.
Знаеха, че няма да е леко, но ето - гледат си децата сега и са безкрайно щастливи.
Едната от тях също клонеше към 40, когато взе това решение.

А най-интересното, пак за една от тях беше, че намери много добър човек, малко след като си роди детенцето, който осинови детето, обича го много и се грижи за него много добре.

Аз също не бих осъдила и обидила подобно решение, не всеки има шанса да срещне подходящ човек, на подходяща възраст. При нас жените, за съжаление времето не е с нас по този въпрос.

Ето малко практика и от мен: Имам познати, които постъпиха по този начин. Скоро ще се роди резултатът. 

Мъжът е над 40-те и категорично не желае да се обвързва. Това че не желае да се обвързва обаче не значи, че по принцип не иска деца.
Жената пък също е над 40-те и също не желае да се обвързва. И много иска деца.
Направили са го по нормалния за забременяване начин и с предварителните уговорки, че никой на никого нищо не дължи.

Сега чакам да се роди бебето и да видя как се развиват техните отношения.

Явно обществото ни се развива в друга посока. Аз самата желая децата ми да имат баща, който да ги обича, но да не живеем заедно.

Предстоят ми важни неща, но толкова колкото повече наближават, толкова повече ме озадачава поведението на мъжа ми, така че не знам вече какво да кажа... Знам само, че вече и брака, и отношенията не са такива,както може би преди години...

mikron77, принципно съм на твоето мнение. Принципно смятам, че децата трябва да се отглеждат в семейство от мама и татко, а те да се обичат и т.н.
Обаче животът не винаги е така добре подреден.
Представи си жена на около 40, без мъж или приятел. Тази жена иска да стане майка и ти сподели, че е решила да се подложи на изкуствено осеменяване и да роди. Пак ли ще й кажеш, че това е най-глупавото нещо?

Микрон, не мисля че с глупаво може да се категоризира желанието на една жена да стане майка. Пък ако ще да е и 30 годишна кариеристка (както си се изразил). Не знаем какво стои зад всяка история.
Аз споделих за 2 случая тук - при единият майката взе това решение под 30г възраст, но имаше сериозна причина за това, при която не можеше да се чакат "пътниците във влака й". А какво става, ако те изобщо не се появят, например вземат и изпуснат влака ? 

Животът не винаги е хепи енд и понякога трябва и ние да го провокираме 

А и по принцип, съвсем общо - какво глупаво виждаш в решението за създаване на един живот, тогава когато родителят (майка или баща) съвсем наясно и съзнателно ще си поеме отговорността, която ще последва?

ПП. В интерес на истината аз познавам и самотни мъже, които също биха искали да бъдат родители.

А мислите ли, че е егоистично спрямо детето?

Какво означава егоистично?

С какво това създадено дете ще е по-долу от моето дете, което също де факто няма баща? Нищо, че аз не съм била самотна майка по желание, а съм станала такава по принуда. Какъвто и да е бил случаят, в крайна сметка и аз и другата майка се нареждаме от една и съща житейска страна.
Колко случаи има, когато биологичните бащи изобщо не се интересуват и не искат да видят децата си?

А и мен лично, като самотен родител, този въпрос малко ме обижда, защото някак обединява в себе си всички тези деца, които нямат бащи по една или друга причина.
Защото думата егоистично носи заряд, че детето родено така, по подразбиране няма да е щастливо, дотолкова че би било по-добре то да не е било създадено 

Отговаряйки ти правя още  доуточнения и привнасям още един нюанс към родителстването на жена, сама отглеждаща детето си:

1. Аз избрах да бъде майка като осинових детето си- за мен не беше важно правенето, а реалността, че има "направени" деца, които искат да имат майка и я очакват... там някъде!;

2. Не съм затворена за появата на татко в живота ни, но той не е "насъщна" потребност!;

3 Откакто имам дете никак не се чувствам самотна- акцентът за мен е върху майка!...

4. Любопитно ми е, а ти защо задаваш този въпрос-тема?

тая тема е много подобна на темата на марти_бебе.
виж някъде по-надолу.
няма нищо лошо и осъдително - за мен, това много кураж и сила, да се решиш изпредварително, а в последствие обстоятелствата да те доведат пак до това решение. или подобно.
аз ли4но, имам още малък ли4ен срок време (възрастов), да реша искам ли второ дете по този на4ин или не.
и след като така и така връзка нямам, и така и така съм в конфигурация майка и дете, където едно там и две. и колкото по-скоро, толкова по ще съм склонна. щото с растежа на моето и неговия ли4ен егоизъм и моят егоизъм по4ва да се повръща. та, с те4ение на времето може и да се размисля.
и в заклю4ение, след като нямаш задоволително партньорство и изгледи за такова - не знам някой тук да вижда бъдещето - няма нищо по хубаво от това да имаш поне дете, а за това как детето било емоционално осакатено от липсата на втори родител - е хайде няма нужда - децата се нуждаят основно от оби4, внимание и разбиране. съвсем по 4овешки.

Абе колкото и да твърдите,че детето не се осакатява до някаква степен,с липсата на единият родтител ...е не може да ме убедите(не че някаой да се чувства длъжен да ме убеждава  ).Тук бяха давали  такава програма за такива деца,и развитието им..еми доста от децата развиват някакви емоционални дупки в съзнанието си.
Разбира се,че ако хяма друг вариант ...ОК нямаш избор.Ама сам да го избереш като вариант,само щото часовника върти стрелките...еми да сте мислили бе(все пък ми е на акъла как една 40 годишна жена е нямала шанс да се пробва за семейство ,ама пустата кариера,или друга вманиа4еност е довела това до провал...)айде моля 

И Милк,въобще не е вярно- дет едно дете там са и две ...

Не съм искала да обидя никой с това. Просто не мога да отговоря на себе си, правилно ли е да си направиш дете с ясната идея, че го лишаваш от втория родител? Когато обстоятелствата са го направили, то тогава е различно, най- малкото заради това, че идеята е била друга.
Не искам да кажа, че детето ще е по- малко щастливо, не ме разбирайте така (аз също съм отраснала без баща, по други причини, но съм щастлив човек) .

На мен също ми звучи егоистично, когато все пак има някакъв шанс детето да има двама родители.
Просто така да решиш, че искаш дете и то да е само твое. И това го казвам от позицията на човек, който знае от личен опит какво значи да си на татко момичето и живял в семейство с двама обичащи се родители.
Защо да не направиш никакви усилия да осигуриш същото на детето си преди съзнателно да го лишиш.
Но това е принципното ми мнение.
Животът е шарен и затова не мога така лесно да каже за жена, за която това е единствен шанс да стане майка "ми да си мислила" и "това е егоистично и ненормално".
Не се имам за Бог, за да съдя.

някои имат шанс, други нямат такъв да имат пълно4ленно семейство.
и аз съм ме4тала за семейство със вси4ки фигури и 3 деца за разкош, ама няма.
е, като така и така синът ми е с баща неизвестен, що да нямам и второ със същия акт за раждане?!
нещо вредно? или зловредно?
или да зема първия мангасарян, щот да крещи по моите 4авета?!
а бе аре нема нужда от демагогии!
не знам аз на колко от вас пълноправните, децата ви полу4ават и половината от това което полу4ава моят син.
не говоря въобще за материалното. там нямам грижи, освен 4е си скъсвам гъза, ма то си е за моя сметка и умората и изхабеността.
говоря за свобода в емоционален план, и развитие с година и половина над връстниците му.
ми ай сиктир на схема, в която да режа от времето на дете ми заради някой друг.
аз не съм от компромисиращите.
или вси4ко или нищо.
просто не мерси на "ще замижа и с двете о4и, и гъза ще стисна, 4е да по голям кефа", ма да има некой с двата крака на масата за "татко"
* и да това не е задължително за двата крака на масата, ма ако може двата вдигнати крака да са мойте.
мдам.

а където е едно там са и две и където са две там са и три - едновреме за 4ерпаците е идело ре4, а що се отнася до семейство и деца - обикновено големите са си отмяна и помощ, ако ще и само и само да влезеш да се изсереш на затворена врата.
ае, хубава ве4ер на вси4ки ви.

и да допълня:
каси забременя омъжена. роди в процес на развод. и си гледа бебето разведена - все едно мъж нема.
* каси извинявай 4е те споменавам.
аз не съм се омъжвала, детето ми е планирано и съзнателно правено (4е и сефте, ей на за инкубатор съм, била родена), ма си изкарах 2/3 от бременността сама и си родих детето. и си го гледам, пак така.
я, едно евалЛа, тук да си рекна: евалЛа!
за шугарфрии нема да отварям тема.
за никси също.
за бърди и за нея.
за още емнайсе дето ве4е не пишат тука - ептен нема да мецна.

та между това което си искал, планирал и желал, до това което се слу4ва в живота ти - разликата е от небето до земята.
то е като да влезеш да раждаш нормално и да излезеш с 30 шева, 4е и секцио - я има такъв слу4ай, я няма - ма е същото.
вероятността да е самотна майка след даден етап време е толкова голяма, колкото и това 4е сезоните се сменят.
или да се разкъсва между дете си мъж дет нит да го удари, нит да го заплюеш - ма на да има татко!
ебем ти и таткото!

аааааа, и последно по темата - изследване на нам си кой институт (сефте съм съгласна с изследване) е, 4е:
жената е истински щастлива и реализирана с децата си, със или без мъж.

а това 4е "великата амбиция на всяка жена е да бъде оби4ана" (Мопасан) е съвсем друга бира.
това 4е някои се 4устват по добре в двойка - направо концентрат,
а пасторалния мит и картинка за щастливо семейство - 4иста мента.
без мастика!

и отново и за последно - някои теглят късите кле4ки.
* някои средните.
аз дълга кле4ка не съм имала късмета да тегля, ма па хубаво 4е не ми е средни4ка, 4е 4е ми средни4ка доживотно!

Милкано, душата ми напълни 'начи   

нали!
 

Ха! 

Аз тъкмо се канех да пиша, а то milk изчерпила темата   

...да се обади още една "пълна душа" 

Е те тва е истината!
И впрочем, Милки, че отдавна не съм ти го казвала, ама съм ти яко фен на стила!

И аз съм от тия с изтеглената къса клечка..., ама от най-късите, че детето ми е с увреждане...
Сърцето ми се обръща, щото в душата си искам да мога да се порадвам на здраво дете.., ама на - не ми стиска да родя второ дете със ясното съзнание че ще съм сама..., наистина сама - без помощ от никъде чисто физически, а и психически осъзнавам не бих се справила с бебе и увредено дете........................... 
Обичам много дъщеря си, но за 11 години от майчинството съм видяла само тревогата, страха от неизвестното, грижите, сълзите изплакани от безсилие... И не че никакви радостни моменти не съм имала с детето си, ама не е като да се зарадваш с пълно сърце...- винаги дълбоко вътре тъгата хвърля дългата си сянка...
А за плановете...., надеждите..., очакванията.... етц. - там пък изобщо не ми се говори....
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Има една поговорка: "Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си!".........

Затова ще кажа "Евала!" на всяка жена, която е направила съзнателния избор да бъде майка /самотна или не-самотна/.., защото този съзнателен избор е всъщност избор да даряваш любов.., а любовта е първостепенната предпоставка за емоционалното развитие на детето. Ей тва ми е на мене мнението!

...и аз знам, че и сама можеш добре да се похвалиш, ама я и аз, за по-сигурно и по на всеослушание: евалЛа и хип-хип-ура

*и наздраве също ми иде да рекна, ма ш стискам до истинско, че не се научих да получавам кеф от виртуално и заместители

Не съм чела всички мнения, отговарям директно на въпроса: ДА, ето ме, 30-годишната кариеристка, а това на снимката е симът ми, който вчера навърши 2години.
Няма никаква драма, никакви истории за разказване, не съм с нетрадиционни наклонности
Детето ми има баща, общува с него и няма данни да е осакатено по някакъв начин. Общително е, социално интегрирано, в близки отношения с роднините си и от двете страни.

Е незнам кой ми е истрил поста..по точно иконката- 
С него исках да изразя погнусата си от вулгаризъм на някои хора.Но да, те са самотни родители,и имат право да пишат колкото си щат дори и с най вулгарният език(неприсъщ между другото на една жена )...а моето малко иконче на отвръщение,се оказа трън в очите,и трябваше да се изтрие.
Ами за кой път все си казвам,къде съм тръгнала да се боря с вятърните мелници.....и пак продължавам да пиша тук..
Абе я... 

А аз се чудя, когато на някой не му харесва една теме, защо вместо да се заяжда с хората, просто не я подмине ? 

Не съм искала целенасочено да се зайждам...

Разбира се че е егоистично... Може ли обаче някоя от вас да ми каже, защо е родила/осиновила дете.

За да даде нов живот на света или за да гушка бебе?
За да спаси едно дете от живот в институция или за да гушка дете и да има някой който да обича като майка?
Човек отглежда дете в 99 процента от егоистични подбуди... да бъдем честни

Ние със съпруга ми осиновихме сина ни за да имаме дете - да гушкаме някой, да му разказваме приказки, да си играем... т.е- само от егоистични подбуди. Не сме спасявали никой друг, освен себе си. 

Познавам момичета с репродуктивни проблеми, които забременяха с донори и сами отглеждат децата си. Категорично не мисля че са болни мозъци. Напротив прекрасни майки са

Fussii   

Не бях чела досега неща на Милк... пропуск, пропуск....ще се поправя 

 


Да живеят майките домакини със сигурен съпруг (каквото и да значи това), непоклатими принципи, отглеждащи деца без (зашеметяващ термин между другото)!!! УРА!

Аз пък не виждам нищо лошо в това. Щом един човек си дава сметка, че иска бебе на всяка цена, даже и да е единствен родител и може да се справи с това, защо пък не?
Е, трудно ще е, ще има някои специфични проблеми, но ако отглеждаш едно дете с любов и радост, то ще ги преодолее и ще израстне едно щастливо дете. По-добре ли е да има двама родители, които не се понасят и са заедно само заради детето?

"Емоционалните дупки в съзнанието" на децата /и на megan79 / са създадени от обществената нагласа и от родителят им.
Но времената се менят: когато дъщеря ми беше 5 годишна в групата й в детската градина, дацата на самотни родители, бяха 1/3, а сега в класът й са повече от 1/2.
Никой, ама никой /дори ти megan79/ нямаш гаранцията, че няма да останеш самотен родител с 2 или 3 деца - тогава какво - даваш ги за осиновяване в пълно семейства за да не им остовиш емоционални дупки в съзнанието ли?
Отглеждах детето си доста време сама - знам какво е било за мен, сега след като вече е по-големичка и сме си говорили - детето казва, че не й е липсвало мъжко присъствие, защото това че сме двечките и се е струвало достатъчно и пълно. Мисълта ми е, че всичко зависи от това как го чувства и представя самия родител.

По темата - имам приятелка, която САМА си осинови бебе, гледа си слънчицето и се справя сама. Не смятам, че на детето й му липсва нещо - нито внимание, нито нежност, нито нещо друго. Тя е много по-всеотдайна майка от много жени имащи съпрузи.
Такива жени са за пример, а не разни други, които са готови на безкрай лични компромиси и компромиси с децата си - само и само да имат мъж до себе си - за да не оставят емоционални дупки в съзнанието на децата.

Офф,въобще много погрешно сте ме разбрали.
Последно да изразя нормално мнение,щото явно някои тук са много зат..яли ...Въобще не твърдя,че ако има причина за развод,раздйла..трябва да се търпи,само и само детето да има двама родители.
Ама да тръгна да се осеменявам с донор,само и само за да имам дете ...е не може да ме убедите ,че е правилно.
Аре,спирам...че нали съм с "емоционална дупка в съзнанието",ще взема да изрека нещо неприятно..за нежните душиците тук .

megan, хайде първо правописа да изучиш, пък после обяснявай кое е правилно и кое не.
мдам.

На мен тази тема ми е интересна, защото съм лично засегната.
Не става въпрос за това ако някой е станал самотен родител, защото така се е случило. Нито някой да търпи насилие или не любов.
Моя изключително близка приятелка е на път да стане самотна майка напълно съзнателно и ме пита за мнение.
Не знам какво да й кажа. Как така да лиши едно дете целенасочено от баща, дори да не може да му каже кой е баща му.
За това става въпрос, не за това кой колко грижовна майка е.
Редно ли е съзнателно да създадеш дете и да го лиши от това, което ти си имал само и единствено защото ти се иска да се размножиш?! Не е ли по-правилно да осиновиш в този случай. Признавам си, че не знам кое е правилно.

Ако ще гледаме така, то винаги ще има съзнателен момент, при създаването на дете, че това дете може да е лишено един ден от майка, баща, а може и двете заедно.

Никой в нищо и за нищо не е застрахован и всички знаят това прекрасно. Но, въпреки това хората се събират, "размножават се" (да спазя терминологията тук ) и раждат деца. Въпреки всичко. И въпреки, че например са подписали, ей така междувременно предбрачния договор за какво и как при евентуална раздяла. Съзнават, че тази цялост може един ден да е напълно илюзорна.

Но, всеки гледа позитивно за бъдещето и най-лошото никой не очаква.

Защо пък при въпросният тип самотни майки трябва първо да се види негативната страна? Че задължително нейното новосъздадено, малко семейство ще бъде толкова травмирано и неравностойно, че самата мисъл за семейство е абсурдна.

Много примери се дадоха и в тази тема (няма смисъл да повтарям), а и животът е пълен с такива, че варианти много след това. Така, както и много варианти стоят пред една "цяла" двойка.

Осиновяването, само по себе си е един изключителен и хуманен акт, но защо да се обвинява една жена, че пък също така иска да изживее нещо не по-малко изключително? Желанието, за което е част от нашата същност и щастие, което аз лично пожелавам от цяло сърце на всяка една жена да може да изживее 

А и за осиновяването пак се замислих -- нали, ако тази същата жена осинови дете, то тя пак съвсем съзнателно "цитирам: го лишава" от присъствието на другия родител?

Аз не разбирам, как може да се съди една жена, която иска да роди и отгледа детето си? Нима това, че не е намерила подходящия мъж, я прави по- малко достойна да стане майка? Значи всички онези, които раждат и оставят децата си в домове или по улиците са по- достойни, защото са имали мъже??? Или някой би ме убедил, че е по- добре да забременея от първия срещнат, който след ентата водка ми каже, че иска деца???

Може би едно такова дете наистина ще бъде травмирано, защото винаги ще се намери някой, който видиш ли от "добри" чувства, ще го травмира, като се опита да му обясни с болния си мозък (да ползвам и аз малко терминология от тук) как то няма "пълно" семейство и може би от него ще излезе непълноценен човек.

Когато реших да осиновя дете замисляйки се- правилно или не /на глас/, една моя близка, рускиня ми каза. "Кажи и казвай винаги  "Да бъде волята ти Господи!" и тръгни. Ако трябва да стане ще се отварят вратите пред тебе, ако не трябва да става, Бог ще ти изпрати препятствия."
Исках да ви напомня, че освен всичко има и съдба. Родителите се избират преди раждането. Преди раждането душата знае и вижда живота си в конкретното прераждане и го избира като най-добър за Нея- за Душата.   

... и нито да се чудим, нито да съдим някого   

най-първо, извинявам се на форума и модераторите, ма вече байгън ми дойде.
второ и по-същество, megan, ти че си плоска и ограничена, колкото си искаш - такава си. кредора не ти е виновен - такъв ти е модела, ма за твое успокоение, тоя тип хора обикновено са щастливи, щото не надскачат елементарното.
само ми е чудно, какво ти, преливащата от семейно щастие, жена, търсиш, при самотните родители?!
комплекси?
самочувствие?
какво?
ама, я по-добре не ми отговаряй, а чантата, вратата и в съседния подфорум.
щото тука, никой не ти е раздал правото да обиждаш и да класифицираш наред.
я си гледай децата и не се занимавай с "объркани" жени!

защо една жена да не осинови дете, в слу4ай, 4е няма съпруг, а иска дете?!
защото осиновяването не е за всеки.
не всеки има тази широта на духа и сърцето да отглежда, възпитава и оби4а не-свое-дете.
затова.
защо оба4е се предлага вариант да осинови, а се осъжда като нелеп, варианта да роди свое дете?! ей, това е въпроса!
а още пове4е, защо някой си позволява да казва кое е редно или не е?
я това го кажете, на вси4ки тези дето в някое време от появата на детето са се размислили и са си били камшика!
или на онези дето не плащат издръжка!
или на онези дето си разпределят еврофондовете, а до производителя не стигат!
или на контролните органи дето следва да контролират ка4еството на храните, които консумираме вси4ки ние, но не го правят!
или на спрелите по тротоарите коли!
или...
е, хайде, холан - да има ли жената дете или да няма! това е решение и дело ли4но! по-важно е в какво ще бъде възпитано детето, за да е добър 4овек и гражданин в последствие, а не от колко единици се е състояло семейството.

 
още един път можеш ли да ми го кажеш?!
това за "вулгарността"?!
или ще се повториш твърде много и за твоя си стандарт?!

Чудя се аз  , то от вчера само това правя, кое в изказванията на Milk е толкова вулгарно? Вулгарно е това, че може да пише и да се изразява или това, че има свое мнение? Кое?  Не разбирам? А може би е по вулгарно да обиждаш, да класифицираш и дори да използваш емотикони за погнуса (  ), когато говориш за някой?

На мен ми е интересно едно-как жени(казвам жени,понеже имаше един мъж,който изказа мнение ,че не одобрява ) станали по стечение на обстоятелствата "самотни родители"....знаейки,колко е трудно отглеждането на дете/деца САМ...съветват други себеподобни да си родят такова ,и да си го/ги отглеждат самички.
Е това не разбирам...и после идват тук и почват да се оплакват,все някой за нещо им е виновен.
Егати и мисленето

Фусси ,радвам се че съм те разсмяла ...ето нещо положително от постовете ми..поне сега знам че не се хабя напразно.
Възгледтите ми за семейство явно са доооста по различни от тези на дамите тук.(v tozi podforum)

megan79 да не си бременна пак, защото последния път като забременя беше толкова зла в този под форум.

Та, какво прави в тази тема, жена с такова щастливо семейство? Може би просто си търси, с кого да се заяжда? Що не си пуснеш една отделна тема "Искам да се заяждам и да плюя хора с различно от моето мнение! Заповядай те!"

 

ами има такава вероятност....ама повече деца в нас -НЕ МЕРСИ...
Не е толкоз лесно както се изказа някои по напред..дет едно там са и 2...или 3
то да не е само да ги мътим....

Ами просто искам да има едно "нормално"  мнение в този раздел....че то 1 -ще се народи толкоз челяд ей така..и 2 -ако някоя женица изпаднала в беда вземе че послуша "някои " хора тук...горко и

този пост..признавам си е по груб...ама не мога да се сдържам и аз вече

Може би там е грешката, още в началото щеше да бъде много добре, ако беше отбелязала, че твоето мнение е "нормално" и "правилно" , за да се бяхме съгласили още там с него и да закрием темата!

Много се радвам, че срещнах човека с "нормалното" и "правилно" мнение. Ще бъде ли удобно от тук нататък да искаме твоето мнение за всичко, за да знаем, ние невежите с боли мозъци, как да постъпваме?

И да продължаваме да се дърляме..истината е някъде там .И най вече,кой каквото сам си направи и цяло село да се събере не може да му го направи...Та така.Попитаха,отговорих,стана търкал..е спирам...няма да се натискам я .Ако авторката е разбрала какво искам да кажа(понеже доста хора така и не ме разбраха,и си мислят че се заяждам..)ОК ...Може да си е изкарала едно на ум..я от мой постинг,я от противоположните на моите....тва е

Дарена, подкрепям напълно казаното от твоята близка. Пред мен се отвориха не врати, а порти, защото аз съм била майката на дъщеря си, дълго преди да узная за това. Сега съм изключително щастлив "самотен" родител, макар че самотен не е май-точната дума. Защото сега сме двете. И това е най-важното.
Според мен няма какво толкова да се спори по темата. Всяка жена има право да стане майка, по един или друг начин, стига да го иска и да поеме отговорността за това.

Ако си бременна, другите къде - в къщичка на двора ли ще ги сложиш???
Така е - не е само да ги мътим - ти що не отидеш да си поиграеш с тях и да им сготвиш вместо да се занимаваш тук с нас - по ти отива и приляга да пишеш в ДИС

остави се, фусси - да се смееш ли, да пла4еш ли?!
мен в толкова близък досег, 4ак срамно и неудобно ми става - ма, как па се стиснал господ и не дал?! нищо, то затова друга песен има:
"блажени са..."

*нем да довършвам, 4е мож да не успея да се спра о време.

то аз познавам доста двойки родители, дето не трябва да имат не само деца ами и един друг да се имат, ама за пред обществото нали е нормално
ей, изприщвам се направо някой като започне да ми обяснява кое е нормално, редно и правилно

а и правиш ли разлика между жена заченала дете в брак и очакваща така да си го и отгледа, и съответно измамена от БНДто в това си очакване
и жена осъзнато избрала да гледа детето си сама
защо ще идва тек тя да се оплаква, че някой и е виновен
имаш примери или

Правя второ включване, защото се появиха страсти в темата. Не се оплаквам,че съм избрала да имам дете без партньор, нито в този раздел, нито във форума като цяло, нито насън или наум.
Оплаквам се под път и над път от поведението и ината на детето си, но това е друг филм и в него по едно или друго време участват майки във всякакво "положение".
Не претендирам решението ми да е "нормално", "правилно" и достойно за подражание.
Нещо повече- и през ум не ми минава да съветвам други жени да раждат и отглеждат деца сами... Но за жалост това се случва всеки ден и в 99.9% от случаите е ПРОТИВ тяхното желание. А преди да стигнат до този раздел на форума поне половината от тях са били ОМЪЖЕНИ.

всъщност нараняването на детето в този случай не е в следствие на раждането му без баща, а на това, че майката се е събрала с мъж, който не се разбира със синът и
това е егоистичната спрямо детето постъпка

аз, независимо как е родено детето ми, никога не бих живяла с някой, който не е в състояние да обича детето ми

Мими  много точно.

Съвсем нормално и напълно разбираемо желание ако жената е около 40.

ако е на 38 е ненормално и напълно неразбираемо желание 

От това, което чета, си мисля, че ако детето е травмирано, то не е от това, че е отглеждано без баща, а че новият мъж на майка му не го е приел.
 Предварително се извинявам и искам да кажа, че не искам да обидя никого. Но ей такива майки аз не разбирам- да оставиш детето си заради мъж...

Това реплика към мен ли беше? Ако е така държа да отбележа че съм написал около 40. Колко е широко това "около" всеки сам си определя. За всяка жена е нормално да иска деца. (ако не иска деца също е нормално) но все пак откгеждането на дете е сериозна отговорност и за да искаш да го гледаш сам трябва добре да си го обмислил или да имаш сериозни причини. Възрастта е една такава сериозна причина.