- Публикувана: 13 март 2009, 14:06 ч.
- Последно мнение: 16 март 2009, 15:28 ч.
Защо повечето мъже отначало не искат или отлагат бебето?
Здравейте!
Преди да забременея, приятелят ми все казваше, че щом се роди бебето общото взето с бащата се "приключва", т.е. не е толкова важен. Аз бях доста озадачена, тъй като съм от семейство, в което бебето само повече сближава родителите (така съм възпитавана). Тогава му казах, че не е прав и оставих на времето да го убеди в това. Скоро не съм го питала какво мисли, но тъй като доста мъже имат опасения/страхове относно появата на бебе, реших да направя една анкета! Предварително се извинявам ако се дублира с някоя друга.
Моля, чувствайте се свободни да коментирате ако считате, че има неточно формулирани отговори или просто ако искате да добавите няколко думи
!
Преди да забременея, приятелят ми все казваше, че щом се роди бебето общото взето с бащата се "приключва", т.е. не е толкова важен. Аз бях доста озадачена, тъй като съм от семейство, в което бебето само повече сближава родителите (така съм възпитавана). Тогава му казах, че не е прав и оставих на времето да го убеди в това. Скоро не съм го питала какво мисли, но тъй като доста мъже имат опасения/страхове относно появата на бебе, реших да направя една анкета! Предварително се извинявам ако се дублира с някоя друга.
Моля, чувствайте се свободни да коментирате ако считате, че има неточно формулирани отговори или просто ако искате да добавите няколко думи
!
Гласувах. Моето мнение е, че мъжете с подобна позиция, особено ако вече не са супер млади, просто не искат да поемат тази отговорност.
Има и една друга причина, която липсва в анкетата. Просто мъжете, разбирайки, че приятелката им е бременна, не са като нас да мислят само за бебето. Те си задават въпроса искат ли да останат за постоянно с тази жена... Тоест причината може да е и чисто нежеление за дете с тази конкретна жена примерно.
Има и една друга причина, която липсва в анкетата. Просто мъжете, разбирайки, че приятелката им е бременна, не са като нас да мислят само за бебето. Те си задават въпроса искат ли да останат за постоянно с тази жена... Тоест причината може да е и чисто нежеление за дете с тази конкретна жена примерно.
Има и една друга причина, която липсва в анкетата. Просто мъжете, разбирайки, че приятелката им е бременна, не са като нас да мислят само за бебето. Те си задават въпроса искат ли да останат за постоянно с тази жена... Тоест причината може да е и чисто нежеление за дете с тази конкретна жена примерно.
Благодаря за включването! Ще "обогатя" анкетата!
Освен това не всички мъже се страхуват от появата на бебе, за някои тя е желана.
Абсолютно!
Естествено, но нали тук става дума само за тези, които се ослушват по въпроса с бебето 
Тогава залагам основно на нежеланието да се поема отговорност и нарастващите задължения покрай едно бебе или на това, че не са намерили подходящата с която желаят да сдадати отглеждат дете.
А може и просто да не му е дошло времето, т.е. други неща да са им приоритетни в дадения момнет.
Абе, много могат да са причините...
Трудно е да се обобщи.
на някои, идеята за малко вресливо, пикливо и вечно искащо внимание същество с което трябва да се "занимават" вместо да си вършат "работата", лишавай ки ги от ред благини на иначе спокойния живот е неприемлива.
за други е точно обратното ....
свят широк причини всякакви.
за други е точно обратното ....
свят широк причини всякакви.
също така мисля,че някои мъже се ослушват,когато не се чувстват още финансово стабилни и не знаят как ще се справят с отглеждането на едно малко дете,което определено изисква средства.
Трябва пак да обогатиш анкетата:
Има и такива, които просто не искат да си развалят "комфорта"..
Особено, ако няма да им е за първи път..
Има и такива, които просто не искат да си развалят "комфорта"..
Особено, ако няма да им е за първи път..
Мислех да включа подобен отговор, но ми се стори твърде брутален! Не че няма такива мъже, де ...
Добавям и твоето предложение!
също така мисля,че някои мъже се ослушват,когато не се чувстват още финансово стабилни и не знаят как ще се справят с отглеждането на едно малко дете,което определено изисква средства.
Имаш право, това може да бъде причина, но тук става дума по-скоро за психологическа нагласа и причини (при приемливи финансови условия)!
някои искат да не си развалят "комфорта",други пък смятат ,че наистина не му е дошло времето ,но има и такива,които си имат желание за дете и когато дойде, тогава.има такива,които дават зор и после бият отбой и съответно на майката й идват в повече грижите,защото неразчита на бащината помощ,което е супер гадно,защото това дете не си го създал сам!познавам такива мъже,които са си искали деца и си ги гледат.но познавам такива,за които това е тежест!
при нас специално това никога не е било проблем.т.е.мъжът ми винаги е искал деца и винаги е казвал,колкото по-рано ,толкова по-добре.
детето си дойде на време и таткото си е перфектен.никага не е смятал,че това е само моя грижа или пък да се услушва и да прехвърля всичко на мен.с желание си се грижи за малката до ден днешен.
при нас специално това никога не е било проблем.т.е.мъжът ми винаги е искал деца и винаги е казвал,колкото по-рано ,толкова по-добре.
детето си дойде на време и таткото си е перфектен.никага не е смятал,че това е само моя грижа или пък да се услушва и да прехвърля всичко на мен.с желание си се грижи за малката до ден днешен.
По мои наблюдения повечето просто не искат да поемат тази отговорност.
Естествено, имам пред очите си няколко примера за бащи, които когато разбраха, че жените им са бременни, направо станаха като модел за подражание - бяха страшно горди, и са много отговорни родители. Но такива хора са рядкост.
А моят мъж няма проблем с това да е родител, но го притеснява финансовата страна на въпроса. Та за сега отлагаме
Естествено, имам пред очите си няколко примера за бащи, които когато разбраха, че жените им са бременни, направо станаха като модел за подражание - бяха страшно горди, и са много отговорни родители. Но такива хора са рядкост.
А моят мъж няма проблем с това да е родител, но го притеснява финансовата страна на въпроса. Та за сега отлагаме
При нас пък беше обратното.
Моя мъж непрекъснато ми повтаряше,че иска бебе,а аз все казвах,че има време и накрая забременях точно когато най малко съм го очаквала.Сега имаме една малка Алина и когато я погледна се чудя защо не забременях по рано,а се правих на луда цели 5 г.
Моя мъж непрекъснато ми повтаряше,че иска бебе,а аз все казвах,че има време и накрая забременях точно когато най малко съм го очаквала.Сега имаме една малка Алина и когато я погледна се чудя защо не забременях по рано,а се правих на луда цели 5 г.
Моят приятел също искаше бебе, не съм имала предвид, че не е искал. Но явно се притесняваше да не остане пренебрегнат ...
!Изискаванията и очаккванията към тях се променят и те се плашат! Преди бебето пък се страхуват от брака!!!
Мда, моят и досега се плаши !Аз пък повечето , които познавам искат, а като се роди и бият отбой. Намират си "работа" извън дома все повече и ако няма баби под ръка, майката лудва направо.
Да, и аз имам такива познати - това пък е направо за
!
Това, което наричате страх от отговорност, може да се нарече и по-голямо чувство за отговорност. Дали ще се справи с новите задължения - и финансови, и други. Който няма чувство за онтоворност, с лекота прави дете.
А като се роди детето, много майки се отдават изцяло на него и забравят мъжете си.
А като се роди детето, много майки се отдават изцяло на него и забравят мъжете си.
Ами "отначало" мисля, че и жените отлагат и не искат....
Т.е. нали първо искаш да опознаеш човека и т.н.... никой не се мята от първия момент на връзката с идеята за бебе....
Иначе - при нас мъжът ми поиска пръв бебе, аз се дърпах, пробвахме на майтап уж веднъж, хич не вярвах, че от раз ще стане....но то взе че стана
)))Даже в началото имах съмнения дали трябва да раждам, мъжът ми не ми даде гък да кажа по въпроса.....
Та като цяло не съм съгласна с твърдението, зависи от човека - дали мъж или жена все тая, кога точно ще озрее за идеята
Т.е. нали първо искаш да опознаеш човека и т.н.... никой не се мята от първия момент на връзката с идеята за бебе....
Иначе - при нас мъжът ми поиска пръв бебе, аз се дърпах, пробвахме на майтап уж веднъж, хич не вярвах, че от раз ще стане....но то взе че стана
)))Даже в началото имах съмнения дали трябва да раждам, мъжът ми не ми даде гък да кажа по въпроса.....Та като цяло не съм съгласна с твърдението, зависи от човека - дали мъж или жена все тая, кога точно ще озрее за идеята
Ами "отначало" мисля, че и жените отлагат и не искат....
Т.е. нали първо искаш да опознаеш човека и т.н.... никой не се мята от първия момент на връзката с идеята за бебе....
Та като цяло не съм съгласна с твърдението, зависи от човека - дали мъж или жена все тая, кога точно ще озрее за идеята
Т.е. нали първо искаш да опознаеш човека и т.н.... никой не се мята от първия момент на връзката с идеята за бебе....
Та като цяло не съм съгласна с твърдението, зависи от човека - дали мъж или жена все тая, кога точно ще озрее за идеята
Имаш право! Всъщност, поднасяш чудесна идея за друга анкета ... "Кои са причините, поради които жените не искат/отлагат бебето?"!
Да ти отговоря за мен си тогава - познавахме се с мъжът ми само от 10 месеца, живеехме под наем с още 3 двойки младежи ,нямаше къде да отидем освен отделно под наем, когато се роди детето, имах още 1 година докато завърша(забременях на 22, родих на 23), работех, но трябваше да напусна като наближи време за раждане, на вс отгоре бях на граждански д-р, нищо не ми се полагаше като майчински и т.н., нямаше кой да ни помага с нищо, нито с финанси, нито с гледането - млади работещи баби и дядовци и то не за блестящи заплати, мъжът ми също нямаше някаква кой знае каква заплата...и т.н.....
Ей, такива разни неща.......
Та просто притесненията ми бяха, как ще се оправим главно финансово
,нямаше къде да отидем освен отделно под наем, когато се роди детето, имах още 1 година докато завърша(забременях на 22, родих на 23), работех, но трябваше да напусна като наближи време за раждане, на вс отгоре бях на граждански д-р, нищо не ми се полагаше като майчински и т.н., нямаше кой да ни помага с нищо, нито с финанси, нито с гледането - млади работещи баби и дядовци и то не за блестящи заплати, мъжът ми също нямаше някаква кой знае каква заплата...и т.н.....Ей, такива разни неща.......
Та просто притесненията ми бяха, как ще се оправим главно финансово
