"Възпитаване" на бебо още докато е в утробата на мама

Не  Всяко дете си идва с характера, темперамента, гена, способностите...

Успешно ме възпитава.

Мисля, че не може.


 

Не знам дали може да се "възпитава" единствено мисля,че някъде съм чела,че ако слушаш класическа тиха музика,бебето може да е по спокойно като се роди(да не реве много),но идея си нямам дали е така в действителност
Лека бременност ти желая това е най важно сега

Не вярвам в това . Единственото, за което можеш да се потрудиш докато си бременна, е твоето спокойствие. При мен проработи и в момента имам едно изключително спокойно бебе. И не спирам да си го хваля. Макар че мъжът ми все ме упреква, че ще извикам дявола. Но и това, което сме "изкярили" до момента - вече 5 месеца и половина, е много като спокойно гледане на бебе. Не съм разбрала какво е да плаче и да се чудя какво да го правя, да нервничи, да капризничи, да не спи нощем, да не яде и всичко, каквото там се сетиш. Така че и да издивее оттук нататък, поне мога да кажа, че си почивах /и все още си почивам/ достатъчно през всичките тези месеци.

И аз така мисля, спокойствието е много важно Бебета усещат когато майка им е тъжна и нервна

Нарича се пренатално възпитание

Пренаталното възпитание или как формираме детето си

Има много и в Архива, но търсачката не работи в момента.

Абсурдно ми се вижда да можем да въздействаме на бебетата, докато са още в утробите ни. То, и след като са родени и поотраснали, е доста трудно да ги обуздаваме, та какво остава за момент от развитието им, когато още не са станали на човеци!

Моето още си обича, песничката, на която си тануваше докато ми беше в корема.

Голям смях ми е това пренатално възпитание. Цели системи си купуват в чужбина, че и някои тук

Не знам дали може да се възпитава бебето пренатално.
Твърдят, че може. Дори тук във форума съм чела как чрез разговори с бебето, майката го е накарала да се обърне главично за да не се наложи секцио.
Единственото, което забелязвам при моето неродено бебе е, обича Мюзик айдъл, защото винаги като го гледам определено танцува из корема ми. 
А иначе и аз като Блонди смятам че, всяко дете се ражда със своите способности и характер.

Аз преписах на изпит докато бях бременна с дъщеря ми. Сигурно затова сега все ми хитрее и се опитва да послъгва 

Мисля че чак за възпитание е малко пресилено да се говори, но според мен бебетата още в утробата усещат чувствата, емоциите и настроенията на майката. Създават си някаква представа за заобикалящия ги свят. Затова за мен е много важно по време на бременността да се опитам да бъда позитивна, спокойна и ведро настроена. Отбягвам срещи с неприятни хора, ограничавам гледането на новини и кофти филми. Опитвам се да отделям по малко време всеки ден и мислено да й говоря. 

И аз мисля, че всяко дете си идва с характер, способности и темперамент.

И аз мисля, че е до ген, но със следващото мисля да пробвам едно пренатално възпитание - поне ще знам действа или е внушение.

Не мисля че е възможно 

 

Вярвам , че бебета усещат чувствата и емоциите в утробата, чак за "възпитание" не може да се говори според мен.Всяко бебе си е един свят ,си има ген и темперамент  , който може да се модифицира , огъва и осъвършенства , но в един друг етап и в едно по друго време.

Намерих това в един сайт:

"По отношение на пренаталното въздействие, можем да дадем няколко идеи на бъдещите майки.

* Бъдете щастливи, бъдете радостни, учете детето си на хормоните на радостта и любовта. Отделяйте си време за „радостен душ” през деня. Ако имате музика, която ви носи радост, пускайте си я през деня и си представяйте как обливате детето си със светлина и любов.
* Измислете си песничка - по възможност с ваши думи и мелодия и я пейте поне по веднъж на ден. Думите й могат да са простички, но да включват важните за вас неща, които искате да предадете на детето си – качества, които искате да изградите в него.
* Избягвайте по възможност негативните преживявания, научете се да се справяте със стреса и да трансформирате негативните чувства в позитивни. Бъдете особено бдителни за вътрешния си диалог, осъзнавайте до какви мисли и чувства ви води той и ако трябва – променете го. Спомагателно средство за това е някоя мантра или дори песен, но внимавайте с текста! За да се научите на тези лесни за казване неща, но тъй трудни за изпълнение, посещавайте курсове по йога, учете медитативни техники, намерете си записи с релаксации или йога-нидра, четете подходящи книги.
* Подбирайте музиката, която слушате, филмите, които гледате, хората, с които се срещате, местата, на които ходите, дори и цветовете на дрехите, с които се обличате. За храната – знаете. "

Не вярвам 100% на това, но околната среда влияе на усещанията на нероденото бебе чрез майката. В това съм сигурна.

и аз мисля, че усещат емоционалното състояние, но да се възпита - не

едва ли мисля че неможе да се "възпитава"

На планетата Х в утробата бебетата научават основите на етикета, светския разговор и програмиране на С++.

Не се хващайте за думичката "възпитание", не можете да научите бебчо още от корема да си слага ръката като киха или как да се държи на изискан прием. Разбира се то си има и заложен свой собствен характер

Обаче е научно доказано, че майката може да влияе на детето чрез поведението си по време на бременността, което си е абсолютно логично. Това с класическата музика е само един пример има и още. Мисля, че момичетата преди мен са дали хубави линкове за тези, които се интересуват. Тук има още много:
http://www.estestveno.com

аз споделям мнението на Джиджи.

Само се замислете- ако майката е песимистка, агресивна и черногледа, какво очаквате да бъде бебчето й, при положение, че това е единственото, което то познава като чувства и емоции...
И обратно- ако майката е позитивна, усмихната и борбена, детето усеща реакциите, чувствата и отношението на майката и подсъзнателно изгражда такива качества и в своя характер.
Да, пренаталното " възпитание " не е някаква панацея, ноооо това е първата крачка от изграждане на характера на бебчето.

Преди време четох една статия за сетивата на детето, как докато е в утробата то усеща чрез майка си... Разказваше се история за една жена, която по време на бременността си е била във Франция.. След като ражда бебчето си, се премества в Англия. За съжаление бебчето е с аутизъм. Психолози са установили, че то се успокоява и реагира адекватно единствено на френски, който майката е говорила докато бебето е растяло в утробата й.

Така, че смятам, че във всяка теория може да има доза истина..

В последствие  бебето е излекувано с Едит Пиаф и сирене бри.

О, Людмил 

Знаем как се нарича. Но и знаем, че няма такъв филм 

Напълно подкрепям.

Сайта е много интересен, съжелявам, че не го открих по-рано.

Най-добре се възпитава чрез пример, бъди такава каквото искаш да е детето ти.

А обмяната на информация между детето и родителя (възпитанието демек) започва съвсем от началото, а не се натиска копче при раждането и изведнъж детето да почне да записва на харда някакви работи. 

Напълно съм съгласна с Блонди! 
Единственото което възпитах у дъщеря си е любов към нашата песен с баща й! 
Докато бях бременна постоянно я пусках на коремчето си,и тя се успокояваше!
Днес когато  я пусна,винаги се съсредоточава и заслушва.Звучи и познато,сигурно се чуди от къде? 

Да, научих го на 2 неща: да мирува в кола и да си хапва сладки неща. В пренеталния ни период и двете събития се отбелязваха винаги с оживление

Ведическа педагогика

Възпитанието на децата
(Откъси от лекциите на д-р О. Г. Торсунов, практикуващ аюрведа) 
 
   Когато говорим за възпитанието на децата, трябва преди всичко да знаем, че в резултат на многобройни минали прераждания човек получава по съдба определен тип характер, който е много трудно да бъде променен. Това означава, че той притежава определен комплекс от качества и може да засили проявата на едни от тях, и да намали проявите на други. Практически обаче е невъзможно да се промени характерът на човека като цяло. Характерът идва при нас след много стотици и хиляди живота.

   Струва ни се, че характерът на малкото дете е още неизвестен или че то още няма оформен характер, но всъщност не е така — всяко дете вече има свой характер, формиран още от самото му раждане. Проблемът е в това, какви качества на характера вие ще помогнете да се проявят и какви не. Затова във ведическата култура се смята, че за да се даде на детето правилно развитие и възпитание, най-важното е да се определи с какъв тип характер се е родило то.
 

   Във ведическата педагогика се казва, че съществуват 4 основни типа личности.

   Първият тип - това са учени или хора, склонни да бъдат обучавани и да изучават. Те се стремят към познание и искат да дават знание на другите хора. От детството си се стремят към истината, имат желание да изучават нещо, внимателно слушат онова, което им се говори. И изпитват големи трудности, ако не могат да подредят в главата си някаква концепция, която утвъждават техните родители. С други думи, за такива деца най-важното е да разберат смисъла. Те се безпокоят и са неудовлетворени, ако не разбират нещо. Тяхната най-характерна черта е честността. Такъв човек не може да бъде купен. Ако детето не притежава честност и лесно се подкупва с нещо, значи неговият характер е от друг тип.

   Вторият тип - това са хора, с наклонности към управление, ръководство, склонни да защитават някого или някакви установени правила, закони и пр. Те на всяка цена се стремят да направят живота справедлив, правилен, подреден, често подкрепят властта, ръководят или по някакъв начин участват в структурите на властта. Тяхната най-характерна черта е стремежът им към справедливост и милосърдие.
   Ако човек се стреми към справедливост, ако смята, че е длъжен да застави всички да постъпват както трябва и сам се старае да следва този принцип, това означава, че неговият характер е от този втори тип. Такива хора имат силно изразено желание да защитават слабите. В зависимост от степента на своя интелект, те са склонни да заемат постове в различни ръководни структури, започвайки от президента и завършвайки с редови постови полицай, т.е. в зависимост от нивото на тяхното съзнание, те избират една или друга длъжност. Такива хора също така имат наклонности към политическа дейност или към обсъждане на взаимоотношенията в даден колектив и т. н. Те имат чувство за дълг и отговорност. Ако се опитваме от такова дете да направим академик, в живота то ще има големи трудности.


   Третият тип характер имат хората, склонни да се занимават с търговия и стопанска дейност. Тяхна характерна черта е щедрост и едновременно с това желание да бъдат богати. Тези хора са особено практични. Проявяват стремеж да икономисват, да правят всичко по най-практичния начин и да се занимават с бизнес. В детска възраст обичат да заменят едно нещо с друго, да колекционират, да заемат определено ниво в някаква област, т.е. стремят се от постъпките си да имат конкретна полза.


   Четвъртият тип — това са хора, които обичат нещо да майсторят, да поправят, да извършват някаква конкретна практическа работа. Те искат да правят всичко с ръцете си. Често изпитват голямо удовлетворение, ако се занимават с това, което обичат, и нямат особено желание да се занимават с бизнес или управление, нямат стремеж към задълбочено изучаване на нещо или към големи знания. Тяхното основно качество е трудолюбието.

  Има още един пети тип характер, който излиза извън тези основни ведически характери. Този тип възниква в резултат на това, че родителите не са способни да дадат на детето възможност да прояви своя характер или по-късно са потиснали проявите на неговите вродени наклонности, на онова, което е било предопределено на детето по съдба. В резултат на това са били унищожени позитивните прояви на неговия характер и такъв човек не знае с какво да се заеме. Тази пета категория хора се смятат за неудачници, тяхната съдба е да се опитват да открият себе си в живота. Такива хора страдат.

   Затова е толкова важно родителите да разберат от какъв тип е характерът на тяхното дете. Тяхната задача не е в това да научат децата си на висша математика или да им осигурят обучение в престижно частно училище или средства, за да изглеждат по-добре от другите деца. Необходимо е да спомогнат от най-ранно детство изявата на най-силните, вродени наклонности на детето и тяхното максимално развитие.

 
Методи на възпитание на децата

   Според ведическата педагогика съществуват четири основни метода за възпитание на децата.
 

  Първият метод — това е възпитание с доброта и нежност. То е възможно, когато е налице сътрудничество с децата. Сътрудничеството само по себе си вече е доброта. То е възможно, когато родителите разбират, че пред тях стои личност, а не предмет или "плът от тяхната плът". С други думи, пред тях стои отделна личност, преживяла много прераждания до този момент, а не тяхна собственост. Тази личност може да съществува независимо от нас, съществувала е до този момент и ще съществува и без нас. Ако е налице такова разбиране, сътрудничеството е възможно. Разбира се, в резултат на сходни съдби, нашите деца приличат на нас, но истината е, че не бива да ги смятаме за наши копия. При правилно разбиране на взаимоотношенията с детето, се появява възможност за по-отзивчиво и ненатрапчиво общуване. Тогава детето само признава авторитета на родителите си, уважава ги и е склонно да ги слуша.
 
   Вторият метод е възпитание чрез пристрастяване. Такова възпитание е от типа — ако си добро дете, ще имаш всичко, което поискаш. А ако си лошо, нищо няма да получиш. Това възпитание е от позицията на материалната заинтересованост. Така децата се възпитават в пристрастеност.
   
   Третият метод е възпитание в невежество — когато над детето се извършва насилие. Разглезването на децата е също възпитание в невежество.
 
   Четвъртият метод е безличностното възпитание, когато родителите просто не обръщат внимание на детето си: "Нека живее, както си иска. Всички деца са били такива и нищо страшно не се е случило. Всички пушат, пият..."
 
   Последните три са методите на неправилното възпитание. Те възникват, защото човек смята детето за своя собственост, т.е. родителите смятат детето си за част от себе си, детето не принадлежи на себе си, а на тях. В този случай, родителите не могат да възпитават правилно и резултатът е нулев. Лъжливото его на детето в този случай ще протестира срещу волята на родителите си. Това става от само себе си, независимо от това дали ние искаме това или не.
 

Ето една много полезна книга за съзнателни родители: http://shop.danet.bg/product_info.php?cPath=58_115&products_id=2963
Ето една страхотна статия за евентуалните преживявания на плода при зачатието, бременността и раждането и как те рефлектират върху него:
http://natalyoga.net/postnatal_articles.html - на конкретната статия се отива с щракване вдясно и маркиране на "Родовата травма"
Това пък е курс йога за бременни, посветен на подготовката за раждане и общуването с бебетата през периода на бременността:
http://natalyoga.net/courses.html?tab=0&panel=1#TabbedPanels1
Ето още една изключително полезна статия, в която хора в състояние на хипноза чрез регресия споделят преживявания от вътреутробното си развитие и раждане:
http://ludmil.multiply.com/journal/item/21/21
Материята е изключително завладяваща, приятно четене! 

Здравейте, момичета Много хубава темичка се е заформила тук, посочили сте много интересни линкове. Като цяло, незнам дали можем да възпитаваме дечицата си още докато са в утробата ни, но и аз мисля, че най-важното по време на бремеността, е да бъдем спокойни, усмихнати и много позитивни. Бебчо усеща всяка наша емоция и състояние и предполагам, че те му се отразяват по някакъв начин. Старая се да не се ядосвам и нервирам за нищо, а да мисля само за хубави и позитивни неща, за да се роди едно спокойно бебче. А примера с класическата музика е наистина хубав и да си призная честно от време на време прибягвам до него, да видим какво ще се получи 

аз не харесвам класическа музика... знам, че е срамота, но уви.. наистина не харесвам и не слушам. Аз съм на мнението, че няма универсална музика, при която бебо да се чувства спокоен и добре.
Важно е майката да слуша музика, която я кара да се чувства позитивно.. това определено ще се отрази на бебо положително.
Ако аз се опитвам да слушам класическа музика и това ме изнервя мисля, че няма да има никакъв резултат.

Именно, Блонди, точно това се има пред вид. Пределно е ясно, че генерални промени в характера на човек не могат да се правят, но могат да се развиват дадени негови черти. За това става въпрос. (Мерси за инфото между другото, на мен ми беше полезно)

Бебето усеща положителните и отрицателните емоции  още в коремчето на майката. .
Така, че аз се стремях да му предам повече положителни. Пращах му любов  .
Говорех му , не само аз, а и баткото и таткото. 

Aз докато бях бременна добре се прозявах на курса по Английски език  и 2-3 изпита изкарах... не съм забелязала да му се е отразило на звяра

 

Пренатално възпитание и на мен ми хареса, но не я вземайте прекалено сериозно

Много ми стана интересна темата- всички знаем силата на човешкото внушение, така че най-малкото като Ви чета разбирам едно-че ако не помогне на малкото човече, малко музика, добро настроение и усмивки най-малкото ще помогнат на майката.
Ще се върна за разгледам линковете- заинтригувахте ме