Здравейте,
пред развод съм, вече много сериозно обмислям тази крачка, миналата седмица окончателно се изнесох. Причината не е изневяра или липса на любов, а просто несходтво в характерите, колкото и банално да звучи. Страшно много се обичаме, но някой прегради са просто непреодолими. Женени сме от 3 години, доста набързо се оженихме, бяхме заедно преди това около 6 месеца, може би и в това ми беше грешката. И двамата мислехме, че сме намерили любовта на живота си, за съжаление това за мен не е достатъчно.
Аз имах трудно детство, веднага след езиковата гимназия заминах в чужбина за уча, винаги сама се издържах, сама се оправях, беше ми много трудно, лишавах се от всичко само и само да мога да си плащам студентските такси, да посещавам допълнителни курсове към университета, за да мога да работя в различни области, не само като тесен специалист. Свикнала бях да планувам всичко предварително, даже и в месеци. Винаги когато трябваше да се свърши нещо го правех веднага, ако може, винаги гледах да имам събрани пари поне за един месец от наема, ако стане така да си изгубя работата да не остана на улицата, за съжаление никога не съм можела да разчитам на родителите си, а и те нямаха възможност да ми помогнат в нужда. След това завърших, намерих си работа по специалността, на външен вид съм много симпатична, не ми липсваха обожатели нито в университета нито на работа.
За добро или лошо се запознах с мъжа ми, по това време той живееше в България, имаше много хубава работа, но никога не му се е налагало да се оправя сам, работата му са я уредили с връзки. Дойде да живее при мен, постоянно ми показва колко много ме обича, не в това е проблема. Проблема е , че вече е три години при мен, ок стои си вкъщи и гледа детето, което е на 2 годинки и оправя домакинството, което никак не е малко, и го признавам. Малко ми е гадно, че аз трябва да издържам семейството, той не може да се справи, ако се бях върнала в България пак нямаше да може, но и в това не е причината. Той е вече 3,5 години тук, още не може да се оправи, забравя да ми казва че сме получили писма, оттам нататък аз плащам глоби. Писна ми да мисля за всичко, той за всяко нещо спори с мен и се инати за глупости. Забравил да ми каже например, че е пристигнало писмо за застраховката на колата дали да я прекратиме или не, и трябваше да платиме 1200 евро за цялата година. Аз му казах е защо забрави, колко пъти ти казах, той вика голяма работа, че си закъсняла с една седмица,ама най накрая платих аз 1200 евро. Тези пари ги изкарвам с много голям труд, пропускам детството на детето си, трябва пак да ходя да работя извънредно.
Сега се сетил, че има някакъв договор със мобилен оператор в България, който се ползва от баща му, но той не е плащал отдавна сметките, молих се да се обади, неще мързи го, все ми вика утре, не е твой проблем, аз се обадих и сега пак трябва да плащам около 700 лева за всичко, а уж нямаше проблем, направо безотговорна работа, лентяйщина.
Преди около два месеца ходихме на почивка в Египет, имаше силен вятър, молих го да се прибереме а да не стоиме на плажа, той вижда , че е студено, но се инати, докато аз не издържах взех детето и си тръгнахме, преди това го молих около половин час да тръгваме. По принцип винаги гледам да се съобразявам с него и да не го оставям сам, защото освен български никакъв друг език незнае и не може да се оправя, но тогава не издържах. Детето през ноща вдигна много висока температута, цяла нощ ходихме по лекари, имаше бронхит и то само заради нас двамата си изпати то. Не мога да гледам детето си така, имам чувството че то само страда заради нас.
Откакто се изнесох от апартамента се чувствам от една страна много олекотена, и някак си освободена, от друга страна го обичам много, но повече обичам детето.
Благодаря ви, че мога да споделя всичко това във форума.
пред развод съм, вече много сериозно обмислям тази крачка, миналата седмица окончателно се изнесох. Причината не е изневяра или липса на любов, а просто несходтво в характерите, колкото и банално да звучи. Страшно много се обичаме, но някой прегради са просто непреодолими. Женени сме от 3 години, доста набързо се оженихме, бяхме заедно преди това около 6 месеца, може би и в това ми беше грешката. И двамата мислехме, че сме намерили любовта на живота си, за съжаление това за мен не е достатъчно.
Аз имах трудно детство, веднага след езиковата гимназия заминах в чужбина за уча, винаги сама се издържах, сама се оправях, беше ми много трудно, лишавах се от всичко само и само да мога да си плащам студентските такси, да посещавам допълнителни курсове към университета, за да мога да работя в различни области, не само като тесен специалист. Свикнала бях да планувам всичко предварително, даже и в месеци. Винаги когато трябваше да се свърши нещо го правех веднага, ако може, винаги гледах да имам събрани пари поне за един месец от наема, ако стане така да си изгубя работата да не остана на улицата, за съжаление никога не съм можела да разчитам на родителите си, а и те нямаха възможност да ми помогнат в нужда. След това завърших, намерих си работа по специалността, на външен вид съм много симпатична, не ми липсваха обожатели нито в университета нито на работа.
За добро или лошо се запознах с мъжа ми, по това време той живееше в България, имаше много хубава работа, но никога не му се е налагало да се оправя сам, работата му са я уредили с връзки. Дойде да живее при мен, постоянно ми показва колко много ме обича, не в това е проблема. Проблема е , че вече е три години при мен, ок стои си вкъщи и гледа детето, което е на 2 годинки и оправя домакинството, което никак не е малко, и го признавам. Малко ми е гадно, че аз трябва да издържам семейството, той не може да се справи, ако се бях върнала в България пак нямаше да може, но и в това не е причината. Той е вече 3,5 години тук, още не може да се оправи, забравя да ми казва че сме получили писма, оттам нататък аз плащам глоби. Писна ми да мисля за всичко, той за всяко нещо спори с мен и се инати за глупости. Забравил да ми каже например, че е пристигнало писмо за застраховката на колата дали да я прекратиме или не, и трябваше да платиме 1200 евро за цялата година. Аз му казах е защо забрави, колко пъти ти казах, той вика голяма работа, че си закъсняла с една седмица,ама най накрая платих аз 1200 евро. Тези пари ги изкарвам с много голям труд, пропускам детството на детето си, трябва пак да ходя да работя извънредно.
Сега се сетил, че има някакъв договор със мобилен оператор в България, който се ползва от баща му, но той не е плащал отдавна сметките, молих се да се обади, неще мързи го, все ми вика утре, не е твой проблем, аз се обадих и сега пак трябва да плащам около 700 лева за всичко, а уж нямаше проблем, направо безотговорна работа, лентяйщина.
Преди около два месеца ходихме на почивка в Египет, имаше силен вятър, молих го да се прибереме а да не стоиме на плажа, той вижда , че е студено, но се инати, докато аз не издържах взех детето и си тръгнахме, преди това го молих около половин час да тръгваме. По принцип винаги гледам да се съобразявам с него и да не го оставям сам, защото освен български никакъв друг език незнае и не може да се оправя, но тогава не издържах. Детето през ноща вдигна много висока температута, цяла нощ ходихме по лекари, имаше бронхит и то само заради нас двамата си изпати то. Не мога да гледам детето си така, имам чувството че то само страда заради нас.
Откакто се изнесох от апартамента се чувствам от една страна много олекотена, и някак си освободена, от друга страна го обичам много, но повече обичам детето.
Благодаря ви, че мога да споделя всичко това във форума.
,може би защото не ми се е налагало да се оправям сама в живота, или може би защото винаги съм усещала мъжа до себе си, което на теб явно ти липсва. И това неминуемо е довело до сегашното положение, вероятно вие просто не сте един за друг. Поздравявам те за решението ти,защото доста жени не биха предприели тази крачка,било заради детето или от страх за бъдещето,от самотата...причини много. 
). Давай по-спокойно, че от този живот ще ти остане едното бачкане. Млада си, но има време да разбереш, че не може всичко да планираш с месеци. Но...характерите ви съвсем не съвпадат. И никъде не усетих нещо за любов помежду ви. 
