Какво става масово децата ни стигат до там ,че си проправят път с агресия .Това е много страшно ,защото утре може да е и нашето дете намесено в една крайна драма.
- Публикувана: 16 март 2009, 10:24 ч.
- Последно мнение: 16 март 2009, 14:22 ч.
Мислите ли ,че този динамичен живот рефлектира в отрицателна посока на децата ни
В напрегнатото ежедневие оставяме това задължение на родители на заден 
план.И започват да ни вълнуват второстепенни проблеми, като например облеклото на децата скъпите вещи, с които трябва безотказно да задоволиме техните прищевки .За възпитание не се говори то е отживелица ценностите са забравени.Но идва момент си плащаме за поведението ,което сме предприели .Започваме да се оправдаваме и да търсим причини.А тя се крие в нас за голямо съжаление.
план.И започват да ни вълнуват второстепенни проблеми, като например облеклото на децата скъпите вещи, с които трябва безотказно да задоволиме техните прищевки .За възпитание не се говори то е отживелица ценностите са забравени.Но идва момент си плащаме за поведението ,което сме предприели .Започваме да се оправдаваме и да търсим причини.А тя се крие в нас за голямо съжаление. 
И аз мисля. Но не мога да измисля какво да направя по въпроса. И на село да ги заведа да живеят, пак някой ден ще дойдат в джунглата и ще е още по-зле, защото ще са неподготвени 
Тъжно ми е, че не ни достига времето да бъдем истински с децата си. Вечер след работа имаш 2-3 часа...Това е. Не знам дали ми се живее така
Тъжно ми е, че не ни достига времето да бъдем истински с децата си. Вечер след работа имаш 2-3 часа...Това е. Не знам дали ми се живее така
Зависи.
Със сигурност начинът на живот рефлектира, но човек винаги може да намери баланс и да се погрижи за възпитанието, без да стига до споменатите крайности:
Със сигурност начинът на живот рефлектира, но човек винаги може да намери баланс и да се погрижи за възпитанието, без да стига до споменатите крайности:
... И започват да ни вълнуват второстепенни проблеми, като например облеклото на децата скъпите вещи, с които трябва безотказно да задоволиме техните прищевки ....
... и преди е имало такъв но децата не са се разпарчосвали .
нямало е.
Моите родители са работели всеки ден до 13:30-14:00ч.
И не са ни лишавали от внимание, ласки, помощ ... От зимен и летен отдих, от екскурзии в Бг и чужбина. От нищо.
И нямаше нерви, забързаност и надпревара с времето.
Не е както сега, да тичаш и да се мъчиш да изкараш 2лв., защото вече закъсняваш да внесеш нейде си поне 5лв.
НЯМАШЕ такова нещо. Всичко беше съвсем друго.
Адски угризения имам, че децата ми не растат, както аз съм расла и нямат моето детство
Но за да им се осигури живот (сносен) без осезаеми лиспи на материалности е нужно да бъдат лишени от нашето присъствие
Жалко, но е факт.
Едва ли това може да се нарече динамичен и стресиращ живот. До преди 60 години хората са живели в постоянни войни - световни и локални. И преди това векове наред войната е била постоянна част от живота на хората, които са били или войници или жени на войници, или селяни избивани от войници. Мислите ли, че на фона на това днешния живот е стрес?
На децата се отразява чувството на безсилие, неудовлетвореността и депресията обхванали много родители. В скорошно изследване на нещастните хора по света се оказа, че в България нещастните са над 50% при среден процент за света от 13%. Това се отразява. В динамиката няма нищо лошо- напротив, но негативната динамика или пасивност са еднакво вредни и за децата, и за възрастните.
На децата се отразява чувството на безсилие, неудовлетвореността и депресията обхванали много родители. В скорошно изследване на нещастните хора по света се оказа, че в България нещастните са над 50% при среден процент за света от 13%. Това се отразява. В динамиката няма нищо лошо- напротив, но негативната динамика или пасивност са еднакво вредни и за децата, и за възрастните.
Цитат
нямало е. Naughty
Моите родители са работели всеки ден до 13:30-14:00ч.
Моите родители са работели всеки ден до 13:30-14:00ч.
а моите от 7 до 17:30 - 18:00 (а на приятелите и познатите ми 8-17) , и пак нямаше такива изстъпления .....
работили са много, на смени, пътували са всеки ден по час за работа и обратно и както и хиляди като тях.
не работата на работното място възпитава децата ....
Зависи от родителите...от семейната среда, от това доколко родителите позволяват на външните обстоятелства да влизат в крепостта Семейство. Че влизат, влизат по някакъв начин, но всяко нещо трябва да си има граници......Или дори и от лимона да си направиш лимонада.......Зависи дали все пак родителите ще направят семейството онзи спокоен бряг, при който децата , а и самите родители, ще се прибират с наслада всяка вечер след необходимите и нужните задължения навън......Проблем става, когато вълните превземат брега....
Добре казано......
Не мисля. И не може да се слагат под общ знаменател всички родители и всички деца. Винаги е имало хора, които държат повече на материалното. Възпитанието и ценностите не са отживелица. По-трудно ни е , защото държавата и училището не ни помагат особено.
Добре казано......
Стреса и динамиката определено го има като елемент...но не е само това. Много хора спекулират с тази динамика. Освен това не етолкова важно количеството прекарано време с децата, а качетвото. Или по-скоро баланса между качествено и количествено време.
Всеки сам прави избора си в зависимост от приоритетите.
Всеки сам прави избора си в зависимост от приоритетите.
сега ми се струва, че средата възпитава повече от родителя или се лъжа?
Ако темелите са яко вкопани, по-малък е шансът да им се въздейства в негативна посока. Вярвам си аз.
Какво става масово децата ни стигат до там ,че си проправят път с агресия .
Нищо, просто гледат какво правят родителите им. И го усъвършенстват.
И мисля, и съм сигурна. В днешния динамичен живот се включва и динамичната девалвация на етично-моралните ценности, макар и бабешко да звучи. Колкото си по-зает да добиваш по-хубав телевизор, по-голяма къща и по-мощна кола, толкова по-малко време имаш да обясниш на детето си, че всъщност всичко, което се иска от него, е да бъде добро и обичливо. Подмяташ го от баба на градина и от училище на занималня, и ако преди въпросните служеха за инкубатор на утопично-красива идеология, днес не служат на нищо.
сега ми се струва, че средата възпитава повече от родителя или се лъжа?
Лъжеш се. Точно сега отговорността на родителя е много по-голяма.
Не мисля, че сега хората са по агресивни и зли от преди, когато са се колели по улиците и децата са виждали това и са знаели, че като пораснат това е нормалния живот.
Може би имаше една такава илюзорна заблуда по време на социализма, че всички са добри и щастливи, но дали беше точно така?! Просто тогава страхът беше по голям. Хората не правеха това или онова от страх и живееха повече по калъп от сега.
Може би имаше една такава илюзорна заблуда по време на социализма, че всички са добри и щастливи, но дали беше точно така?! Просто тогава страхът беше по голям. Хората не правеха това или онова от страх и живееха повече по калъп от сега.
Точно сега отговорността на родителя е много по-голяма.
Именно. Защото средата сега се намесва много пряко и безпрекословно във възпитанието на децата и затова се увеличава работата на родителя. Но когато самият той е носител на агресията и чувството за безнаказаност, освен да ги култивира и развие у отроците си, друго няма как да се случи.
Точно сега отговорността на родителя е много по-голяма.
Именно. Защото средата сега се намесва много пряко и безпрекословно във възпитанието на децата и затова се увеличава работата на родителя. Но когато самият той е носител на агресията и чувството за безнаказаност, освен да ги култивира и развие у отроците си, друго няма как да се случи.
Това да са и кусурите на средата!
Труповете по улиците не са се получили чрез кликане и натискане на бутони, за жалост. Не мисля, че развитието на технологиите имат пряка връзка с оскотяването на народонаселението. Мутро- и чалга културата тепърва ще жънат плодовете, които посяха. За политическата клика да не говорим...
Когато почтеността, честността и елементарните морални норми обричат детето ти да бъде аутсайдер в живота, за какво говорим? Парите са култ и колкото са по-мръсни, толкова повече уважение печелят в обществото. Пък и не миришат, както много добре знаем.
Докато не започнем всички дружно да спазваме всяко законче, нямаме право да упрекваме децата си, нито да прехвърляме вината на времето, цивилизацията, Вселената и всичко останало...
Труповете по улиците не са се получили чрез кликане и натискане на бутони, за жалост. Не мисля, че развитието на технологиите имат пряка връзка с оскотяването на народонаселението. Мутро- и чалга културата тепърва ще жънат плодовете, които посяха. За политическата клика да не говорим...
Когато почтеността, честността и елементарните морални норми обричат детето ти да бъде аутсайдер в живота, за какво говорим? Парите са култ и колкото са по-мръсни, толкова повече уважение печелят в обществото. Пък и не миришат, както много добре знаем.
Докато не започнем всички дружно да спазваме всяко законче, нямаме право да упрекваме децата си, нито да прехвърляме вината на времето, цивилизацията, Вселената и всичко останало...
Всяка крушка си има опашка. Парите ВИНАГИ са си били култ. Нямало е епоха без простотия. И не говоря за технологиите - те сами по себе си са добри. Говоря за презадоволеността и леснодостъпността.
Един пример ще дам - на морячетата от Морското във Варна, през "свободното" им време им даваха по една метличка да бришат двора и околието на у-щето. Да ти подсказвам ли защо?
Един пример ще дам - на морячетата от Морското във Варна, през "свободното" им време им даваха по една метличка да бришат двора и околието на у-щето. Да ти подсказвам ли защо?
И мисля, и съм сигурна. В днешния динамичен живот се включва и динамичната девалвация на етично-моралните ценности, макар и бабешко да звучи. Колкото си по-зает да добиваш по-хубав телевизор, по-голяма къща и по-мощна кола, толкова по-малко време имаш да обясниш на детето си, че всъщност всичко, което се иска от него, е да бъде добро и обичливо. Подмяташ го от баба на градина и от училище на занималня, и ако преди въпросните служеха за инкубатор на утопично-красива идеология, днес не служат на нищо.
Да, хубаво беше, когато нямаше такава възможност.
Да, мисля.
То само като погледнеш, 4е още от градината ги у4ат на "ами като те ударят, удари и ти", вместо да им обяснят, 4е не хубаво да се бият защото може да се ударят лошо (на племенницата ми й пробиха бузата в градината, сега е с белег)....
Не ми се мисли какви ще израснат в таз агресия навсякъде....
То само като погледнеш, 4е още от градината ги у4ат на "ами като те ударят, удари и ти", вместо да им обяснят, 4е не хубаво да се бият защото може да се ударят лошо (на племенницата ми й пробиха бузата в градината, сега е с белег)....
Не ми се мисли какви ще израснат в таз агресия навсякъде....
Съгласна съм, че средата влияе, но не задължава. На всички ни е заложено да се стараем да осигурим максимално добри условия на децата си и това донякъде е драмата, защото времето за контакт с детето драстично намалява. Малкото останало ни свободно от работа време, вместо изцяло с детето, прекарваме на прибежки до кухнята и с прахосмукачка в ръка. Не преувеличавам - имам и такива дни.
Възпитанието е много условно понятие. Какво значи да възпиташ добре детето си? По-скоро, за мен е важно какви ценности ще му заложиш и как ще му определиш границата на "доброто" и "злото". Пак е субективно обаче. Възпитавам сина си, че да удряш децата е лошо и той не ги удря, обяснява им как не е хубаво да се прави така, когато го ударят. Дали го възпитавам добре или зле? Накрая той се прибира вкъщи издран и посинен. Мъжа ми казва, че е грешка - възпитавам детето си да бъде "жертва". А баланса между двете е много труден, и донякъде зависи и от характера, и вътрешното усещане и на детето.
Възпитанието е много условно понятие. Какво значи да възпиташ добре детето си? По-скоро, за мен е важно какви ценности ще му заложиш и как ще му определиш границата на "доброто" и "злото". Пак е субективно обаче. Възпитавам сина си, че да удряш децата е лошо и той не ги удря, обяснява им как не е хубаво да се прави така, когато го ударят. Дали го възпитавам добре или зле? Накрая той се прибира вкъщи издран и посинен. Мъжа ми казва, че е грешка - възпитавам детето си да бъде "жертва". А баланса между двете е много труден, и донякъде зависи и от характера, и вътрешното усещане и на детето.
То и Библията учи странни неща - Око за око, зъб за зъб. Или Като ти ударят едната страна, дай и другата.
Да, пише така, но пише още и:
Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб."
39. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.
40. На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.
41. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
42. Дай на този, който проси от теб; и не се отвръщай от онзи, който ти иска на заем.
43. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си."
44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят
Матей 5 гл.
Абсолютно непечелившо поведение в съвремения свят...По-скоро присмех ще си докараш, отколкото аплодисменти ако постъпваш според думите на Исус.......
Е, какво им е лошото на парите. Те са оценка на труда.
Да, но там е проблемът, че вече не са само оценка на труда на човека, а на съвсем други неща. И навремето е имало измамници и крадци, но и са били наказвани, когато са били залавяни. Сега не само, че си ходят свободно, но и се радват на завиден просперитет. Е, в какво да си възпитаваме децата тогава?
Обществото ни е джунгла, даже и по-зле, защото в истинската джунгла хищникът ще те изяде само ако е гладен или е застрашено потомството му, а при нас спортът "прецакай и смачкай другарчето/колегата, стига да ти падне" добива застрашителни размери.