нова връзка с бившия

Амиии..след 15 г няма как да ме убеди пак..
Много си го харесвам, обичам и уважавам по мой си начин - за приятел е чудесен, но за съпруг и баща - не..
Та не виждам смисъл изобщо да мисля в тази посока..той винаги ще е навит, ама аз вече - не..

абсолютно
ще го вържа и ще го хвърля от високо

а разумно по темата - ами зависи защо сте се разделили
има връзки, които не само не може, а и не бива да бъдат подновявани

Щом все още си задаваш този въпрос значи не си приключила с този човек, но от друга страна не те разбирам. Защо искаш да се с него - за да излизаш, за да имаш социален живот, за да си някъде всеки уикенд??? Заслужава ли си???


не мислиш ли , че не ти липсва той, а ти липсва това - да има някой до теб. Нормално е - всеки минава през такъв етап - преодолява се, ще мине време и ще видиш, че е така. Сега ти е криво, че ти трябва да се спряваш с всички ангажименти по детето, работа, къща и т.н. и се чувстваш самотна, но ще почнеш малко по- малко да се оттърсваш от това си състояние /в крайна сметка са минали само 3 месеца/.
Смяташ ли че си заслужава компромиса, които трябва да направиш за този човек при положение, че той сега си купонясва някъде си и не се сеща за детето си.

Имам една любима сентенция от Коелю: Винаги трябва да знаеш кога приключва един етап от живота ти. Ако упорстваш да го продължиш повече от необходимото, ще загубиш радостта и смисъла от всичко останало.
А най-доброто бъдеще, винаги зависи от нуждата да се освободиш от миналото.

Не става...

Не го е преодолял, просто не му се вярва, че всичко между вас е приключило. Наваксва си за времето, когато отново ще се съберете. Ако ти сглупиш, де! 

Тук въпросът, който трябва първо да си зададеш е: "А защо не се е получило първия път? ", т.е. да прецениш обстоятелствата/причините довели ви до раздяла дали съществува реална вероятност да се променят. Ако тези обстоятелства/причини се свеждат до тежки и непреодолими различия в характерите, разбиранията и очакванията за бъдещето, то вероятността за промяна е нищожна! ----------> Това поне сочи моя скромен житейски опит.., защото след като се разведохме с БНД и изминаха цели две години, в които той живя наистина тежко и живота му даде възможност действително издълбоко да преосмисли кое му е ценно и за какво си заслужава да положи усилия и да се пребори, аз /която пък тогава все още имах чувства към него/ реших че тоя път може и да се получи... И се събрахме... И до днес вярвам, че той искрено се е надявал че може да се промени, че можем да бъдем семейство и т.н. Но след като първите няколко месеца след събирането ни БНД наистина се държеше като нов човек, после малко по малко започна да се възвръща към обичайното си поведение, докато на втората година от събирането ни проблемите по между ни станаха по-тежки и от преди да се разведем... Просто различията помежду ни се оказаха непреодолими - вече оформени характери не се променят, а между нашите два компромис беше /и е/ невъзможен (освен ако единият не е съгласен да се "самоизнасилва" за да е угоден на другия - пълна лудост)....  И тогава да предприема отново крачката "раздяла" за мен беше още по-кошмарно, защото се страхувах че дъщеря ми (вече поотраснала) щеше да понесе травматично "изчезването" от дома на баща си, с когото беше свикнала наново... Абе изобщо не щЪ да си спомням за тоя изтормозващ период...

Но това е моята лична история...
Всичко зависи от конкретните хора...
Все пак мисля, че естеството на проблемите е от решаващо значение - има такива които са преодолими при достатъчно силно желание и решимост на хората да се справят с тях... Обаче ако става въпрос за сериозни личностни несътветствия, това "да се получи тоя път" е илюзия....
И все пак понякога дори само за да разбиеш една измамна илюзия, подхранвана от въображението, си струва да го провериш това " Ами ако се получи този път?". Поне при мен такъв се оказа полезния ефект от даването на оня втори шанс - че тотално ми се избиха всякакви илюзии от главата по отношение на БНД, избиха ми се в едно със всички недоизживени чувства към него... и успях накрая наистина да приключа с него и продължа напред.

За какво ти е да се бориш за някой, на който не му пука за теб.
Аз лично не бих.
Когато се разделяхме мислих доста и решението ми не беше емоционално.
Липсвал ми е разбира се понякога, ама това е нормално.
Ако си сигурна, че той не е твоята половинка, за чий ти е да си го връщаш.
Гледай да се измъкнеш от депресията на първо време

не ти пречи той, ти сама си пречиш
не може той да взема реишенията и за него си и за теб

има и примери за двойки, които са се събирали и вторият път са били по-сполучливи
може вие да сте от тях
ама номерът е и той да го иска, а не ти да си го връщаш, а той просто да е загрижен за теб и детето, все пак семейство сте били, но да няма вече чуства
може да карате полека

Ами съберете се тогава.

С кой да се събере като той не я иска ма маци 

А той като ти се обажда ти защо не го ангажираш - ела вземи детето - гледай го, отиди напазарувай, ела сготви- аз докато свърша нещо си навън и така.
Опитай
и най-важното не му показвай че си зле

Dioni е права. Като види, че му даваш задачки, като нищо ще спре да звъни и да пита и да ти разбърква главата.

нямам време да чета
а той въобще би ли се навил?
щото иначе за какво да се бориш, не ми е ясно....
ти не си преодоляла чувствата си - явно ти си "зарязаната" дори ти да си поела първата крачка

bezimenna, ти никак не си приключила с този човек - доказват го лаконичните ти постове, съдържащи риторични въпроси /с подразбиращи се поне за теб/ отговори. Освен това нищо не споменаваш за естеството на проблемите довели до раздялата ви...- не че мен лично те ме интересуват /като един вид проява на нездраво любопитсво/.., но това пак сочи, че ти не задаваш въпроси за да получиш отговори, които да ти помогнат да вземеш решение - вътре в себе си вече имаш оформено решение, за което просто търсиш потвърждение и се мъчиш сама себе си да убедиш че няма да е грешка.................... Уви обаче никой не може да ти даде такова еднозначно потвърждение, затова ако те тегли сърцето, дай шанс, стига такъв да е поискан и от другия...
А поискан ли е?...
Това че праща sms-и ежедневно, интересувайки се как си и прочие сочи, че и той не е приключил с теб... Но правил ли е по-изрично заявка, че има желание да опитате отново?.. Щото ако не е, може би очаква ти да направиш първата крачка... Обаче пък нерешителността не е от най-предпочитаните качества /особено за характер на мъж/. Ама пак всичко много зависи от конкретните обстоятелства и  причини довели до раздялата ви...
Дано само неговият случай да не е от типа "И с теб не ща, ама и съвсем да те пусна не искам"...
Късмет каквото и да решиш!

Ми за нея ще е изпитание да го спечели бре 

Ама как точно ще бъде щастлива с някой, който не иска да бъде с нея  
Да не говорим, че тя сама каза, че той не е нейният човек.
И хубаво е човек да държи на семейството си, ама в определени граници.
Няма нужда да се влачи по корем след някой, на когото грам не му пука за нея.
Айде малко себеуважение де.



Ами айде, почвай, какво чакаш.
Излизай, срещай се с приятели, приятелки, с детето навън.
Светът не е свършил с това, че мъжът ти си е тръгнал, вервай ми.
И спри да го мислиш, неговият живот вече не е твоя работа.
 Къде ходи и с кой се весели не е нещо, което трябва да обсебва съзнанието ти.

Когато хората имат общо дете, нещата стоят по-различно...
Какво е направил той? Обадил и се по телефона да я пита има ли нужда от нещо 
Нито я е поканил на вечеря, нито и е пратил цветя, нито и се е обяснявал в любов.
Човекът е приключил, просто е отговорен

Щом хората са се разделили е имало защо.
Жената има нужда от подкрепа, за да продължи напред...
Обаче винаги се намират такива като теб, дето да те дръпнат пак обратно в блатото 

Това, че за теб и мен това е било "блатото" не означава , че за всички е блатото.
Това, че може би и ти като мен си давала напразни шансове на някого който не ги е заслужавал не значи че при тях ситуацията е същата.
Никой няма представа защо авторката се е разделила - може нейна да е основната част от вината и сега половинката й да я наказва по този начин или нещо такова.
нека момичето помисли и ако има желание да даде още инфо за себе си и за връзката им.

Диони, тя самата каза, че знае, че той не е нейната половинка и че иска да продължи напред.
Изобщо не изхождам от собствената си позиция, историята на всеки е различна.
Аз чета и коментирам...
Ако е трябвало да подразбера нещо, това вече е друга работа 

Само искам да ти кажа, че отдадеността на детето и умората не са нещото, което е подтикнало безумния ти мъж да си хване парцалките.
И не си виновна ти.
И да му беше обръщала внимание, той пак щеше да е мухьо.
Ти нямаш желание да излизаш и затова, той си заминава...
Ти що не го заряза, защото той пък иска да излиза, вместо да си седне на задника и да ти помогне за детето.
Айде стига с вечната вина.
За да се осере една връзка трябват двама.

Подписвам се тука 

безименна, виж аз смятам че вие двамата не сте намерили баланса за да имате здраво семейство. Хубаво е че ти го осъзнаваш, това може да ти попречи да правиш в бъдеще грешки, но мислиш ли че и той го осъзнава, мислиш ли че е готов да търси баланс и да прави компромиси. Защото ако не е - то само ще удължиш агонията си.
Успех 

А защо не го натовари с някоя задачка - около детето???

Не им понася отговорността,ако питаш мен.
И моят в това ме обвинява,че никъде не съм искала да ходя с него,ама не е вярно.
Не съм искала да ходя с него в чисто мъжките му занимания-риболов най-вече.
В един момент,докато гледах малкия,на него му беше по-хубаво да се весели с приятели и персонал и  ме изолира.
Всеки си намира оправдания за действията.Отначало и аз се обвинявах,но осъзнах,че повредата не е само в моя телевизор. Каквото и  да правех,все не беше добре. С трола му било добре,разбирала го. То е лесно така да разбираш някого,като си на 20г, нямаш деца и от тая кръчма в оная и от купон на купон.
Да не би на мен да ми е било приятно да се занимавам с ревящо бебе,смяна на памперси,температури и тн?
Ама било наше задължение,а за мъжете ни- битовизъм. Ай сектир,виновна била.
Още не сме се разделили, но пък това живот ли е?

Bezimenna, ти смяташ, че си виновна задето си гледаш детето, грижиш се за него и му даваш цялата си обич? Това ли казваш??? Я пак си прочети постовете, моля те! Уважавай се! Само ако започнеш да се уважаваш, имаш шанс да те уважават останалите и БНД в частност. Успех   

Защо се тормозиш за този г**? Животът е пред тебе,той ще си остане баща на детето ти,но ти със сигурност ще си намериш някой,който те заслужава и притежава твоята душевност.

Не се знаимавай с никакви врачки и самообвинения.След време ще се чувстваш много по-добре и щастлива,че си излязла с гордост от ситуацията.

Безименна, и за се присъединявам - моля те, повече самоуважение! Какво значи, че само ти трябва да крепиш семейството?! Двойката е от двама души,а не единия да е майка и баща за другия, а той като първи тюфлек да чака да бъде обгрижвам непрестанно....Щото тогава не е двойка от равнопоставено партньори, а пародия някаква! А и това, че се грижи по някакъв начин за теб - недей да смяташ, че има желания за събиране. Това е просто чувство за дълг и хубаво, че поне това има..Аз живях в такова блатно блато на надеждите преди години...но сега  виждам колко съм била смешна отстрани...Затова, не се занимавай с разни врачки и глупости, преосмисли нещата и давай напред...Нормално е да го преборедуваш, само не се задълбочавай прекалено!