не знам дали съм права

Права си.
Но аз наистина не разбирам защо не идете на квартира.
Щом можете да си позволите да плащате сметките на двуетажна къща, ще преглътнете и наема.

Винаги съм била на мнение,че е трудно две поколения да живеят под един покрив.Макар,че са ти родители и ти помагат Вие сте отделно семейство и би трябвало да се съобразяват с това,не би трябвало да влизат така на вашия етаж било с повод или не.По добре се отделете дори  и на квартира,така ще сте сами и независими,никой няма да ви притеснява.При мен нещата са добре,но родителите ни знаят,че след като си имам семейство не се нахълтва,съобразяват се и не ни притесняват когато ни гостуват или сме у тях.Постарай се да им обясниш желанията си или се отделете самостоятелно.

Представям си как се чувстваш. Ние бяхме някакъв аналог на "Всички обичат Реймънд" в наш си вариант: един блок, в единия вход на съпругът ми сестра му, във втория вход на един етаж в два апартамента: на съпругът ми и на родителите му, не знаеш кога от къде кой може да те изненада. Една сутрин след ... сън ставам и отивам до банята и в коридора - човек, влезли да си вземат нещо че им трябвало, между другото отбеляза че закуската е готова! Аз бях като попарена само като си помислих. Веднага казах на съпругът ми че това не се търпи, започнахме вечер да слагаме ключа така че да не може да се влезе отвън, хубаво де през ноща бяхме защитени но през деня - не е прилично. Казах му че този филм не ми харесва, смисъл филма за Реймънд си е много готин, но не смятам ние да сме главни действащи лица. Изнесохме се, сега е спокойно всичко.

Горкият ти съпруг! Даже няма форум за него, където да си излее мъката.  
Аз не бих си причинила такъв живот, нито бих го наложила на мъжа си. Даже когато гостуваме на майка ми гледам да не се задържаме много-много, защото знам, че мъжът ми не се чувства удобно, въпреки, че майка ми се чуди как да му угоди.
Седнете, поговорете, уточнете си границите, пък ако не става - изнесете се. Животът е кратък - няма нужда да го усложняваме излишно и да го превръщаме в кошмар.

Права си. И се чудя как търпиш и колко време. И мъжът ти какво мисли по въпроса.

честно ти казва, не го разбирам това. бих се изнесла asap.

Седни и поговори с тях .
Обясни им , че това че къщата е тяхна няма нищо общо със съзнателното им решение да ви отстъпят етажа . Така че щом са го отстъпили не може изобщо да влизат там без ваше позволение , нито да се намесват в живота ви .
Ако не го разберат / както подозирам ще се получи / просто се изнесете , а те да си чукат двуетажната къща в главите

Tрябва да разговаряте с тях непременно и да им обясните в прав текст, че независимо, че "географски" сте разположени на един и същ адрес, сте 2 отделни семейства, които имат нужда от лично пространство. Кажи на баща си, че не можеш да излезеш гола от банята дори, което е най естественото нещо, когато човек е в дома си. Кажи им нещата директно, както си ги написала на нас.

За мен, коренът на проблема е в това, че може би чрез поведението си, те са ви внушили, че господарите са те, че правилата определят те. Питайте ги, те смятат ли, че вие сте на квартира с хазаи, на които плащате чрез свободата си и чрез смирението да приемате всичко, което те смятат за редно да се прави в тази къща. Вероятно и затова не се включват в сметките за отопление - може би смятат, че така е редно да заплащате, задето ползвате имота им....знам ли. Щом ще е така, плащайте на друго място, където на съседа от долния апартамент и през ум няма да му мине, че може да нахълтва у вас по всяко време или да очаква да му плащате сметките. Разбира се, на възрастните е редно да помагаме, щом имаме възможност, но когато нещата придобият силно балкански привкус, е редно някой да каже "Стига!"

Апропо, на долния етаж няма ли тв?

Като чета това и се замислих ,че и аз щях да се вкарам в подобен филм .Добре че мъжо не може да живее с родителите .Сега идват рядко на гости само като им се обадим да дойдат,а моят татко го мързи да се качва до последния (4) етаж без асансьор .Така че мбягайте по надалеко и ще ви е по добре

Както си влизат когато си поискат ще ви хванат все някога в неприлична поза и повече няма да посмеят да влязат без първо да почукат .А за сметките не знам просто трябва да им кажеш те са ти родители и би трябвало да те разберат все пак си с две деца не с четири.Ти трябва да говориш с тях,защото колкото и добър да е съпруга ти ще му писне и ще се скарат.Успех и дано намерите решение.

Чак такава драма. Ами заключвай вратата.
Аз живея по същия начин в къща, само че на долния етаж не са майка ми и баща ми , а баба ми и дядо ми, който е построил къщата.
Ами дразнеха се в началото, че заключвам, но свикнаха с времето.
Да не говоря, че са и възрастни и не мога да разчитам на тях за помощ за детето да го оставям, ако се наложи, съответно те самите имат нужда от помощ от мен.
А аз съм им внучка, не дъщеря.
Възрастните винаги имат желание да се месят. Но успяват само толкова, колкото ние им позволим.

Да не съм лош пророк, ама това е малко като от умрял писмо.

Не. Не си права. Щом е отключено, ще влизат. Щом баща ти си позволява да ти  каже "млъкни", а на теб само ти е гадно, и по-зле ще става.

Заключвай. На 32 си. Покажи, че това е твоят дом.
Ако не разбират (което е сигурно), да си чукат двуетажната къща в главата, както каза някой по-горе.

Ремонта го пиши благотворителност.

Сядате и си изяснявате отношенията.
Аз пък не разбирам подобно отношение на родители, към децата им.
Ок, те са построили къщата, но никой не ги е карал да дават етаж от нея на детето си.
Но щом веднъж са го направили, тоест дали са нещо - приемат, че вече не е тяхно и толкова.
Заключваш си вратата и ще се научат да не влизат по всяко време, когато им скимне.

Можеш просто да им кажеш,че не е удобно да влизат по всяко време.Че няма лошо да общувате всекидневно,но не и по всяко време на деня.Но както описваш,щом така нахълтват и идват да си гледат телевизор,едва ли ще разберат.Явно смятат,че щом са ти дали къща,могат да си правят каквото си искат в нея,защото си е тяхна.Бих те посъветвала наистина да си заключвате и за да влезат,да трябва да звъннат.Ако започнат кавги,наистина може да потърсите друго разрешение-кредит и покупка на жилище.Макар ,че знам ,че едно местене е кошмар.Това сигурно ще ги ядоса-най-вече заради хората.Та или ще се замислят и ще опитат да не се чувстват господари на дома ви.Или ще стане по-лошо.А във втория вариант наистина ще е трудно да се живее и вие просто наистина ще се вземете в ръце и ще си вземете свое жилище.На съпругът ти в един момент просто ще му писне.Желая ти успех!Направи всичко възможно най-тактично,все пак са родите

Чакай, чакай, че работата стана много дебела.
Изсипали сте хиляди за ремонт - защо? За да ви е уютно и приятно на вас или за жилище, което не само, че не е ваше юридически, ами и е наречено на друг? Не обсъдихте ли тези неща предварително с вашите? Те обещали ли са ти нещо или ти сама реши, че щом налееш пари в имота, това автоматично го прави твой? А те дали не разчитат да се пренесеш да живееш в тяхното жилище, за да ги гледаш на старини?
Каквото и да си пишем тук, това са си ваши взаимоотношения, седнете и като разумни хора се изяснете и с брат ти, и с родителите ти. Чисти сметки - добри приятели.

И аз не разбирам защо изобщо живеете при тях - явно пари имате - идете на квартира..... или си изплащайте жилище или каквото там.....
Из начало ако не е крайно наложително  не бих живяла нито с моите нито с на мъжът ми родителите....
Вие сте отделно семейство - дръжте се като такова......

За ремонта - никой, никога няма да ви върне парите...нали ти е ясно.... дали сте ги без да ви кълчат ръцете...преглъщате го и толкова.......


Щом сега не ви се изнася - научи се да си заключваш вратата и  разговаряй с родителите си, как стоят нещата.

Или обсъди с родителите си проблмите, произтичащи от съвменстното ви съжителство и изискванията и очаквнията си към тях  или се изнасяйте на квартира.
Парите за ремонта просто ги забрави.
И за в бъдеще не бива да постъпвате толкова наивно, инвестирайки собствени средства заоблагородяването на 'чужд' дом.

Е нали това са твоите родители, на тях  ако не можеш да кажеш което мислиш, какво щеше да правиш при свекърва и свекър. Като са такива брусове пък врътни ключа. Един два пъти като бутнат затворено, може и да поразредят свижданията.

Какво значи - жената отива при мъжа като се ожени.....ми ако не се ожени, ако се разведе, ако овдовее.....

Не е ли логиката - имаш 2 деца гледаш да им осигуриш равни условия...кво значи на брат ти наречено, пък на теб нищо....или долният етаж е нарочен за теб, горният за него...но  докато са живи ти на улицата...нещо не го разбирам това деление на къщата.....

Да кажа и аз при  нас как стоят нещата.
Приписаха ни етажа-с всички официални документи за покупко-продажба.
Това обаче на никого не пречи да ни се меси в живота.Никой не се качва без покана и не влиза без да почука,обаче...
Всяка събота сутрин се звъни по телефона,че има закуска-ами и аз мога да правя мекици и баници.А ние не обичаме да закусваме.Първото ни хранене в събота е около 12,30.
Преди няколко дни чули,че се чисти печката и звънят на милото да отидем да обядваме.Той им казал,че не е вкъщи-беше излязъл с приятели.Ама как така,как Диди сама ще пали печката?Ти защо си на кафе,а не си при нея?Няма да я оставяш сама и да ходиш да пиеш през деня и т.н.....
Аз мога сама да си почистя и запаля печката и не считам,че една бира по обяд е напиване.
Като казахме,че плануваме сватбата да е в петък се почна една критика-как щели да дойдат хората,които са отдалеч-пък те са само две семейства.
Данимира според мен си права.Поговори с родителите ти,засвидетелствай им уважението си и потърси такова спрямо твоето семейство от тяхна страна. 

Това беше и моята асоциация за авторката. Според мен хорато не могат да се променят,говоря от личен опит. Обмислете варианта квартира наистина. Може и продажба на къщата-за да си купете 2 отделни жилища,ама ми се струва от прочетеното, че вашите сигурно няма да го одобрят.Трети вариант обясняваш как се чувстваш ползваш си ключа,включваш ги в част от сметките поне.В началото ще е кофти, но пък може и да си нагодите да бъдете повече като съседи. Винаги се чудя защо по-възрастните не ни приемат като равноправни, а винаги ни гледат като малките им деца. Ние вече си имаме нови семейства! Това си е сблъскат на двете поколение...

Ясно е, че имотните отношения са сложни и объркани. Но щом живеете там, трябва да се оправят другите. Това, че живеете в тяхната къща, не значи, че могат да ви се качват на главата. Ако не им харесва - да ви изгонят, ще ви направят услуга.
И инструкции за млади семейства - поне на 1 ч. път от родители.   

А брат ти, като продумва за връщане, продумва ли да му освободите етажа? (не отговаряй моля)
Възрастните могат да бъдат много досадни. Особено когато очакваш през цялото време да влетят и да ти пречат.
Можеш да сложиш райбер "заради бебето - да не излезе да падне по стълбите" и като се качват и тропат им обяснявай "то нали заради бебето..."
Не насаждай на съпруга си вина "не е осигурил покрив". Даже не го и пиши. Защото може и да търпи заради теб. Криво му е, че "всеки влиза", но не е предложил да се изнесете. Може и да се притеснява, че не щеш да си далеч от мама и тате.

Ако не можеш нищо да предприемеш - свикни. 32 години си ги търпяла, ще ги потърпиш още 32.

Не виждам защо да се изнасяте на квартира. Имате си дом. Имате си "кофти съседи"  Навсякъде е така.

Аз мисля, че може би деликатно трябва да поговориш с родителите си и да им кажеш, че най-вече заради спокойствието на детето трябва да разредят неочакваните посещения.

Не си права, че досега не си си осигурила пространство и че позволяваш на баща ти да ти говори по този начин.

Такааа, и аз не бих посмяла да се преместя по време на криза и без сигурен доход, достатъчен, и с бебе.

НО ще настъпя газта - първо, баща ми, ако ми говори така, ще го поставя на място. Да се буди бебето, е нудупостимо. Какво е това "не смея това, не смея онова"?! Ама да те унижават (защото това правят), да унижават съпруга ти и да тормозят децата и семейството ви като цялост, смееш?! Ми погледни си приоритетите!
Поискай да ти се припише етажът (и остави тези работи от турското робство - къде отива булката, къде зетят).
Смени бравата и заключвай или направо направете, ако имате възможност, отделен вход и стълби.
Брани си достойнството и това на съпруга си!
Брани спокойствието на децата си!

Вие на практика сте две семейства там. Твоето семейство е в страдателна позиция и ти си отговорна за това. Те са ти родители, те така се държат по навик, но ти си тази, която трябва да покаже, че нещата са се променили и ти искаш своето място в тази къща.

Повечето ще кажат, че не е ваша и нямаш морално или друго право да искаш промени. Вярно е, от една страна, от друга вашите живеят на ваша издръжка по отношение на комуналните, така че сте квит, а и за какво са им 2 етажа?! Данъка кой го плаща?! Я стига, в момента е криза, всеки гледа с какво да помогне, вие сте с 2 деца. Родителите ти просто са изключително несъобразителни хора в прекия смисъл на думата, а ти в стремежа си да си добра към тях правиш зло (буквално!) на собствените си най-близки хора, за които трябва да се грижиш на първо, не на второ, място!


И няма да стане само с деликатно говорене! Трябва твърдост, неотстъпчивост и постоянство!

И смени бравата! Заключи!

Моят съвет е да се отделят всички сметки- отделен електромер, отделен водомер, че и парното може да стане само за единият етаж.   Вместо родителите да помагат на младото семейство , те намерили да цуцат.  
   Не може така. Колкото и да ти е неудобно подхвърли за преписване на етажа. Моя позната така- ремонти обзавеждания и накрая сестрата на мъжа живее там на хубавичко, а те по други къщи.Брат ти може нищо да не казва сега, но повярвай ми от личен опит знам, че всичко се извърта на 180 градуса.
    Ние така платихме ремонта на девера за преписаната му от баба му къща, а ние останахме в къщата на свекъра( той е починал). Уж деверът нищо не искаше да му наплащаме, но после освен 50 000 през 1998г. му платихме и 1/ 3 от стойността на нашата къща(добре, че беше преписана) баш когато бяхме с бебе на 7м. Останахме без кола, с много заеми, но пък има господ- той се разведе вече 2 пъти и сега е по чужбина- няма къде да се върне. Със свеки живеем в общ двор, но всеки си знае сметките.

   Така ,че колкото и да ти е трудно и най-вече неудобно не се чувствай задължена никому. Гледай си доброто за семейството, а родителите педя настрани.

Аз бих си изяснила отношенията брат-сестра-родители във връзка с етажа и то ако може нотариално. Иначе за другия проблем,лесно, заключвате и това е.Без обяснения.Не мога да разбера за какви обяснения става въпрос.И недей смачква мъжа си, като го караш  да търпи подобни неща,защото в даден момент ще му прекипи и тогава става вече кофти. Мъжете са създания с финна душевност.

Имаш точно сега невероятна възможност да наложиш заключване на вратата! Заключваш и казваш "детето се буди, за детето трябва тишина" и въобще не споменаваш себе си. Махаш звънеца и забраняваш случайни посещения.

А ако баща ти си позволява да ти казва "млъкни" все едно си парцал за под, време е да се осъзнаеш.

Alexa , прежали парите за ремонта - ще ги компенсираш със спокойствието , което ще си осигуриш ако се преместиш. И аз съм играла главната роля във  същият филм. В началото като се ожених живяхме с родителите на съпруга ми. След това за да се отърва от тях се преместих в къщата на баба ми , която почина. Там друг ад. На баща ми братята си идваха на "Бащинията си" , а в същото време им слагах и дигах , че са ми гости. И в двете къщи съм правила ремонти. От 2006 година живеем самостоятелно. Изтеглихме кредит и си купихме своя къща. Аз също съм се ядосвала , че съм влагала пари и труд да правя ремонти в предходните ми "домове". Но сега , когато ми се налага да се съобразявам само с мъжа ми и децата , мога да спя когато ми се иска и ако искам да готвя , чистя и др. живея много спокойно. Дори вече като си спомня за онези ремонти ми е все едно. ОСИГУРИ СИ СПОКОЙСТВИЕ.

Oooo, това, което си описала трудно се издържа. Напарво ти се чудя. Така си съсипвате живота и най-хубавите години.А животът е толкова кратък. Помислете за квартира.
Явно така си възпитана по-консервативно, да слушаш и изпъляваш, но не трябва с цената на всичко. Седнете, поговорете и всеки да си знае правата и задълженията. Ако не се получи, излезте на квартира. 

Всеки има право на лично пространство.Винаги съм се съобразявала с това правило,което за съжаление не може да се каже за нашите родственици.Съпруга ми е много добър поради което взех нещата в свои ръце,нека съм лошата аз но да си живеем спокойно и както на нас ни харесва.Сега се съобразяват в колко часа ще звъннат по телефона,да не говорим за посещения без предизвествие и в удобно за нас време.Седнете,поговорете а ако останеш неразбрана и можете да си позволите свободен наем излизайте на квартира и успех.Не си струва да си хабиш нервите за подобни битовизми пази ги за децата си.