БНД ми предложи формална връзка

А обясни ли ти какво има предвид под ФВ, че аз нещо не се сещам

Ух ама вярно всички мъже са си плюли в устите.  Няма смислъл да се съгласяваш на такова нещо.

М, да... така е!

А ако успееш и по някакъв начин да му нариташ задника на порасналото самочувствие, евала.

Уф, това явно е "модно" напоследък..

Ок, ФВ..ама ще има ли равноправие в нея?
Щото моите впечатления са, че жената винаги продължава да си върши всичко, а г-на наистина си живее живота..Ще си разделяте ли заедно задълженията по детето? а по домакинството? Ще успеете ли да запазите добрия тон - без грам "собственическо" чувство спрямо другия?
Т.е - единия винаги е прецакан..

За протокола - живях в такава форма няколко години..
Но и двамата си "живеехме живота"  активно..
После- просто се влюбихме..в други

Тази тема твоя ли е?
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=380647.0

всъщност ако участва пълноценно в отглеждането на детето, помага в домакинството, двамата си живеете живота равнопоставено и това не те кара да страдаш - ами защо не

абсолютно съм съгласна
но за мен нека обясня какво е ФВ:
- когато трябва той взима детето, водиго където трябва, гледаго - не ме ползва под неговия покрив за гувернантка и то нонстоп без право на почивка - те.е печелиш безплатна детегледачка и то най-добрата за детето си и ти е в дома при това;
- парично се грижи поне на половина за дома и за детето ако не и за мен;
- поделяме задълженията за дома - аналогично на тези за детето - не да си има безплатна икономка....
- не ме ОБИЖДА и не си позволява волности - след като вече сме формални ще се държи като с чужд човек и няма да си позволява дори тон да ми повишава; апропо това важи и за мен!
- не ме боли от това че се търкаля нейде, не ми прави и той проблеми след поредната вечер дето съм спала неясно къде

ако горното е изпълнено, в този безумно тежък и жесток свят аз бих била чудесен съквартирант на човек държащ се по гореописания начин! стига да не страдам по голямата "любов" и "страст" видиш ли...щот тогаа бих си отишла поне да не се самозалъгвам!

ОБАЧЕ! ако си мислиш, че с едно взаимно съжителство имаш шанс да го омаеш - забрави...надали...най-вероятно е съвсем да охладнее към теб...това другото става само по холивудските филми и то тези с щаслив край...
успех, налага се да бъдеш силна дори и да не си -имаш дете, не можеш да си позволиш каквотоо и да е щото и то ще страда с теб...

формален - фикция, фиктивен, недействителност - зна4ение; привиден, неистински, мним - за действие; повърхностен, незадълбочен - за отношение;

* в житейски аспект, зна4ението на думата като цяло е негативна.

Ако държиш на себе си и не искаш да се превърнеш в негова изтривалко му покожи пътя,а ако действително те обича ще се промени и няма да те измъчва.В крайна сметка по-добре ужасен край,отколкото ужас без край 

Кво толкова пак драматизирате и мислите,че някой иска да ви прецака? Хората от векове го правят това нещо и му се вика "дворцов брак". А по-добре ли е да си бие шута и да каже "Опраай се!"

В никакъв случай 
Ама все си мисля аз, че има някакво средно положение де

а, ще ме прощаваш ама си има условности нали
щото ако мъжът си живее живота в такава ситуация е късметлия и за пример, а жената си заслужава доста обяснителни епитети
и защото когато моят ми предлагаше едно време такива неща си значеше баш той да обикаля досреднощ, а аз да си домакинствам вкъщи и да не питам къде е бил
еми не, няма да стане

Аре бе условности. Всеки както си го напрай. Явно искате и щепсела до края и душата в рая, ама като не стаа, треа да се мислят работещи варианти. Няма да скрия,че и аз съм го предлагал това, ама на много малко им изнася.

хех. а на теб ще ти изнесе ли?!
все си мисля, 4е не. ма, ако да предлагаш - некак друго си е.

Ми да ти кажа наще го разиграва некъф подобен вариант като прелюдия към разпърдяването и е доста по-елегантно от драматичното късане на ризи. Верно некво лицемерно и кофти е донякъде, ама е далеч за предпочитане пред грубото разделяне и мерене после кой е по,по,най.

Еее, на това предложение му се вика: НЕ благодаря! Какво означава това -аз ще си правя каквото си искам,а ти ще си ми благодарня, че не съм ти бил шута... Хайде нЕма нужда!

  Това мъжете, са голяма работа.

Глей ся, не е до драматизирането а до реалната възможност това да се случи и да е еднакво комфортно и за двете страни.
Напълно съм съгласна с написаното по-горе от catnadeen и ако няма неизживени чувства, които да ми разбъркват душата и мислите, и при условие на посочените "клаузи", с две ръце ще се подпиша под такъв "договор за дворцов брак".
       Да ама що тъй ми се струва, че ако мъжът ми е способен на поведение и отношение, каквито catnadeen е описала /изключая търкалянето нейде в чужд креват/, на мен и през ум няма да ми мине да се разделяме, па после да се споразумяваме за формално съжителство - от къв`чеп да я прая тая гимнастика?
       Но да речем, охладняли сме просто един към друг като партньори и сме стигнали до въпросното споразумение...
       Тъй без да изпадам в сексизъм, ама си мисля че е като да намериш игла в купа сено - да се натъкнеш на подобен мъжки екземпляр. Щото по нашите географски ширини /еле конкретно в БГ/, в съзнанието на поне 90% от мъжете е здраво вкоренена една патриархална представа за за ролята на двата пола в семейството - т.е. ангажиментът на мъжа се свежда основно до осигуряване на средства, докато жената отнася домакинската работа и грижата за челядта. И това не го казвам като упрек към мъжете - те не са виновни - просто директно си копират модела който са наблюдавали да действа при собствените им родители. На малко от тях им идва на ума, че този модел има нужда от корекция, а на още по-малко им идва желание действително да направят нещо по посока на такава корекция.....

       Та в тоя ред на мисли, ако един мъж не е способен на подобна "преоценка на модела" и не намери достатъчен стимул да предприеме нещо по въпроса докато още чувствата към жена му са налице, държи на нея и му е важно да съхрани отношенията помежду им.., някак неправдоподобно ми се види, когато връзката им вече има сериозни пробойни, той тепърва да се напъне и почне да се държи като равнопоставен и уважаващ другия съжител в един "дворцов брак".

Надявам се добре аргументирах тезата, че не става хич дума за драматизиране, а за реална оценка на нещата...
Та накрая и аз като Déjà vu ще река за такваз формална връзка "Хайде нЕма нужда!"

То явно се е стигнало до края , така като чета ...В крайна сметка , ако ти си наясно със себе си сама ще решиш, какво ти оттърва. За мен официалния развод си е официалната формула, ако е имало брак , ако ли не тук се отварят ред въпросителни , които по мои наблюдения върху познати вече не двойки са по-големия проблем. Аз съм човек, който обича с чувство за принадлежност и в двете посоки и на компромиси не съм съгласна. Няма ли ми я любовта , няма ли ми го секса , няма ли ми го задоволеното его ....формулата не работи.
Много отворковци напоследък се изживяват като махараджи, после си реват на рамото по баровете и  си разказват как гледали на тях като на банкомати. Ми като на к`во да ви гледат , като на вирнат чеп, дето не мисли к`во прави ....

Когато се отказах да чакам повече мъжа ми да се върне и духом в семейството, да скъса с любимата, за да се борим за подобряване на микроклимата и му казах повече да не ме счита за своя жена и че нямам вече против да си поддържа връзката, че го освобождавам от обещанието/ което той не спазваше, разбира се/ да не се виждат и че им пожелавам щастие, реално аз точно това предлагах - формална връзка. Престанах да го гоня периодически, защото вече не ме беше еня какво прави и къде ходи и не изпадах в състояния, че да го гоня, станах супер добра и учтива, услужлива и внимателна. Просто като като бащата на децата ми, с когото вече нямам нищо друго общо. Така продължи, обаче, само около 4 седмици, докато той не разбра, че се виждам с някого и не видя в очите ми липсата на любов към него. Той я забеляза чак тогава, макар че нея я нямаше от близо месец. И формалната връзка се разруши, защото човека се сети, че е сбъркал и си ме иска обратно.
Та исках да кажа, че такава връзка може да има, но май само, докато се появи сериозна друга за някой от двамата. И дори това да не събуди собственическото чувство у другия, си мисля, че намерилия пак любовта не ще иска да се продължава така.

съгласна съм за любовта
но зависи - тук в една тема една дама заяви, че така тече живота й - имат дойм и семейство, но любовта е другаде - просто и двамата с мъжа й не искат други бракове, добре съжителстват и са си поделили задълженията към детето....
"дворцовия брак" ако така му се вика за мен не е фикция и дори не е прелюдия към развод, а е вид брак - според мен с годините много двоййки преминават на такава връзка - няма страсти и секс до припадък, но може би се появяват други взаимоотношения и чувства...

авторката, съвети много...
важното е ТИ дали можеш да живееш така - без да се побъркаш емоционално, и дали мъжа ти реално си дава сметка - щото ако те види с друг да не запее друга песен...
за такава връзка трябва хладен ум, и много хладни и прецизни сърца...тук всякакви чувства освен уважение към личността на човека отсреща и зачитане на правата и свободите му - всички други чувства са излишни и ще съсипят всякакви опити за нещо подобно...

обаче аз на твое място ако нямам друг, ако не гоня голямата любов и най-вече ако вече мъжа ми ми е безразличен - бих избрала този вариант...
Девиатор е прав в едно - дори да е преход, може би е по-добрия от шут в гъза без предизвестие....
обаче всеки е различен по отношение на чувствата...та прецени за твоя душевен мир кое е енай-добро...
ако пробваш да не излезеш една влюбена патка в края.....

Вени, сценария явно си е класика..

И при мен беше така - в мига, в който разбра че имам сериозна връзка,  изведнъж ме заиска безумно отново..
Но вече нямаше как..и в мига, в който го осъзна бързо-бързо и той се обзаведе с вече само с една по-специална любима..

Абе шашави изклечения винаги ще се намерят...
Някъде бях разказала за много близка приятелка на майка ми, която от близо четери десетилетия си живее така с мъжа си. Вече са на по 72-73 години. Той с дългогодишна любовница, с която ходи по екскурзии, на виличка и т.н.- един вид "легализирана  кифла" /т.е. за която приятелката на майка ми си знае/ само дето в тях си не я води ... И по някакъв /признавам непонятен за мен/ начин тая конфигурация си ги устройва и тъй са карали през повече от половината си съвместен живот. При това без да имат деца, та да кажеш че някога си заради тях са си устроили така отношенията - да не ги лишават от двама родители...
Та свят широк, хора всякакви.

Питай го какво точно има предвид и после мисли. Ако погледнеш темата тук почти всеки има различно тълкуване по въпроса какво значи ФВ.

Малко съм в шаш от горното изречение! Ти на колко жени си предлагал ФВ????

Моето мнение за т.нар. "фиктивна връзка" - това е нещо като "малко бременна". Абсурдна ситуация! Може би тези взаимоотношения трябва да се наричат по друг начин. Да не са "фиктивни" и да не са "връзка". Ако целта им е да се помага на детето, нека да са някакъв вид "взаимопомощ" или "съпричастност", или нещо подобно... Хващам се за думите, знам, но при разведени и разделени завинаги хора, ми е странно да се говори за "връзка" 

Аз също съм в подобна ситуация. С "мъжа ми" формално още се водим двойка, но само за пред хората, не и вкъщи, дори и той да него признава. Любов няма, а още по-малко уважение м/у нас. Сега се чудя каквоо да правя - да говоря с него и да се изнеса, а аз и детето да остане вкъщи, да се разберем да поеме разходите по квартива, в която да живеем с детето или да си отива при баща ми, които трябва да намери по-голямо жилище, за да може да се преместим със сина ми при него. Най-вероятно ще се случи последното, тъй като БНД се залъгва, че всичко е добре, а очевадно нищо не е като трябва. Лъже ме, закъснявам, посяга ми, обижда ме и такива неща.. просто няма нищо м/у нас освен детето, за което ми е най-болно..

Аз не бих останала под един покрив с бившия ми, каквото и да ми струва НИКОГА. Просто няма как да стане поне при нас.
Бих те посъветвала да се мхаш, колкото се може по-бързо и да започнеш живота си на чисто, за да си спокойна и да се радваш на детето си.
Моето желание е да се махна по-бързо от този човек, за да съм спокойна емонално, да не мисля къде е, кога ще се върне, защо е така и т.н.
Късмет

Малко съм объркал конкретиката с общото положение. Споко..засега само веднъж,но съм го виждал работещо неколкократно. Но базова предпоставка е договарящите се да са цивилизовани и разумни. Щото човека е толко приспособимо животно, че за него няма абсурдни форми на съжителство.

Девиатор, съгласна съм, че от човека по-приспособимо животно няма! Но моя горчив личен опит ме кара да мисля за ФВ с БНД като за нещо неестествено и почти невъзможно за постигане. За такова нещо трябва чуваемост и поне малко разбиране на/от отсрещната страна, а точно тия работи ги няма. Да не говорим, че изобщо липсва търпимост...  Ако има хора, при които върви ФВ гладко и безметежно, и ако това ги устройва, мога да им кажа "браво" 

Според мен ФВ съществува, когато и двамата достатъчно много са надмогнали страстите и са поставили преди всичко интересите - своите и на децата си. Ако има и малко съмнение у едната страна, е безсмислено. За себе си смятам, че не съм достигнала това духовно равнище, но знае ли човек  Времето е пред нас...

Ми има и им работи.В името на децата, в името на имиджа пред хората и т.н. И пак всичко опира до човеците. Щото ако са диви селяни няма как да стане цивилизовано.

Мдааа..това е една супер съществена причина..

бляк, какъв имидж пред хората - къде живееш ?

Съжалявам, че малко го обръщаме на диалог, но ме провокираш с това си мнение.
Първо - изобщо не ми пука за това какво мислят и говорят "хората" за мен, аз не живея заради тях, а повече въпреки тях. Никога нямаше да се отърва от това, което ми дойде на главата след брака, ако слушах какво ми се приказва от тоя и оня. Аз съм на принципа - всеки да си гледа в паницата и да не бърка в паницата на другия, пък ако ще да е от "загриженост към ближния".
Второ - не съм съгласна с определението "диви селяни" за хора, които нямат общ език. Извинявай, но изразът е вече твърде изтъркан и ... май вече почти нищо не значи, освен да показва стеснения езиков речник, на този, който го изполва. 
И като казвам "общ език" по-горе, това включва и вижданията ни за възпитанието на детето ....

Ама вие какво си мислите? Че сте представителна извадка и общовалиден случай? Знаете ли колко хора все още плащат данък обществено мнение? И на мен ми се иска понятието "диви селяни" да се изпразни от съдържание, ама става точно обратното за съжаление. А това че ти си влагаш в него "хора които нямат общ език"си е твой проблем. Визирах по-скоро хора които нямат възпитанието, манталитета и модерното мислене да си останат хора въпреки, че вече не са двойка.