Котка и бебе?

Колко са верни думите за вредата незнам,но аз не рискувах и си дадох котката и кучето на родителите ми-за всеки случай,не ми се рискуваше да разболея детето си/знам че котка около бебе не бива да има,най- вече заради козината/.След време те така бяха свикнали там,животинките,че ми дожаля да ги затворя пак в апартамента.. ..Ти избираш???????

Ти прави ли си изследване за токсоплазмоза и какви са резултатите? Ако вече си преболедувала няма никаква опасност като за плода докато си бременна, така и след това - стига разбира се да се поддържа хигиена в дома. Аз имам котка почти на 10 години и тя засега не обръща внимание на бебето, нямаме никакви проблеми. Имам близки, които по същия начин отгледеха бебе и котка - дори котката спеше до бебето без проблем...Здрави са и двете

Ние оставихме нашето животинче при наште в провинцията, чувства се чудесно там. А и помисли си дали след раждането ще си/сте способни да отделяте на котето необходимото внимание.

Каквото и да решите, успех!

Това е важно наистина!Аз лично не бих гледала котка с бебето,но това е въпрос на личен избор!

аз също имах не една ,а две котки но преди месец ги командировахме в прованса при майка и татко страшно много обичам котките си но смятам ,че когато става въпрос за бебчо компромис не трябва да има и съм на мнение ,че новородено и животно под един покрив не е редно, но естествено това е моето мнение
мисля,че вие трябва да вземете това решение сами  успех   

Ние също имаме 14 годишна котка.Преди да родя се чудихме дали да я  махнем, но родих почти 20 дена преди термина и като се върнах вкъщи с бебето вече нямахме време да се занимаваме да й търсим нов дом, така че остана вкъщи. Засега с бебето взаимно не си обръщат внимание. Естествено въобще не я пускаме в стаята с бебето ( вече сме на 5 месеца). Имай предвид обаче ,че въобще няма да имаш време за котката.Нашата преди се гушеше у мен, но напоследък свикна да не й обръщаме внимание.Просто не остава време.

AKO бебето си има отделна стая и НЕ пускате котето в нея-Не виждам проблем.Аз лично имам 3 кучета,2 от които пратих на село ,защото са големи и неможех да се грижа за тях след раждането,но третото е мини пинчер и си стои в нас.Беба си е в друга стая и няма контакт с кучето.

Аз не бих гледала бебе заедно с котка в къщи!
Мисля, че не е много здравословно, но ти се допитай и до лекар, ако мислиш да задържиш все пак котката.

Ами аз имах котка и когато забременях лекарката изрично ми каза веднага да я махам, за да избегнa евентуални проблеми.Аз се изплаших и я подарих на дядо ми  Нямаше как. Попитай някое медицинско лице - ще получиш най-точна информация като че ли.

Аз гледам котка от три години. След като забременях се започна едно опяване от близки и приятели - махни я, та махни я. Това е живо същество, ние я имаме за член от семейството, как да я захвърля така. Естествено, направих си изследване за токсоплазмоза. Мнението на гинеколожката ми беше, че щом имам изградени антитела, няма никакъв проблем да си гледам котето.
След като родих, опяването продължи и неспирните въпроси как така ще си гледам бебето с котка. Ами, ей така, гледам го! Котката засега няма достъп до спалнята, където е бебата. Но откакто Емма направи един месец започнах по малко да я водя в хола при котката.
Ако те е страх от алергии - детето или ще има или не. За космите - аз не мисля, че могат да се махнат изцяло, все някъде ще има. За хигиената - знаеш, предполагам, че котката е най-чистото животно.
Осигури отначало различни стаи за бебето и котката и няма да имаш проблеми!
Леко раждане ти желая!

Винаги съм имала котки. Преди да забременея обаче реших да не рискувам и дадох котката си на моя приятелка да я гледа. Какво беше учудването ми обаче, когато й отидох на гости и се опитах да гушна котката. Тя избяга и дори ме изсъска. Каква неблагодарност след 10 години грижи!
Доколкото разбирам ти очакваш обратно мнение, но моя съвет е да я махнеш.

Котето ни е с всички възможни и необходими ваксини и инжекции.
През цялата бременност котката спеши до корема ми нощем, опъната като салам в цялата си дължина. 10тина дена преди да родя изчистихме основно и я изолирахме в др. стая. през първите 3 месеца не я допускахме при бебо, но разбираш, че ние сме били в контакт с нея. После започна да влиза по малко при нас. Към 6тия месец се върна да спи в краката ми. То отърване няма! А  бебо вече си я забелязваше и й се радваше страшно.  Ако той заспеше на спалнята, тя се нареждаше на одеалото до него Как така някой ще спи, атя - не! Някъде от 8мия месец май датира една снимка как се опитват да си разделят една солета!
Наложи се да се пренесем у свекърва ми и сега проблема е повече, че тя не иска да я пуска в стаите, та основно е по терасите. Но на Борис НЕ ПОСЯГА. Той я гали, дърпа , тупа, бърка в къщичката й слепешката да я търси. И ВАЖНО- е основен успокояващ фактор в моменти на неистов рев или тръшкане. Буди ли се ноще, все обясняваме кас Чери ( котето ) и бу-тата ( колите) спат.
Мъжа ми също бе против да се разделим с нея.
Имай само в предвид, че не бива да я "забравите" в това време. Иска си ласки и хранене, почистване. Но двама ще се справите. А и сега Борис все иска да й чисти с лопатката!

И аз имам котка, но ако може няма да я махам! Що се отнася за токсоплазмозата от гинеколога ли трябва да искам изледванията???

Не искам да давам акъли, ти сама ще си вземеш решението (опитай се да не се влияеш от съветите на близки и роднини, а прецени обективно нещата и тогава реши), но искам да кажа при нас как беше.

Цялата си бременност изкарах с двете ми любими котки - майка и дъщеря. Те са много любвеобилни и добри, спяхме заедно, както винаги и непрекъснато поне една от двете (ако не и двете) бяха в скута ми. Интересното е, че с напредването на бременността ми ставаха все по-внимателни към корема ми, като че ли усещаха, че нещо става с мен.

Не съм си и помисляла да ги махам, независимо от мнението на роднините (най-вече на майка ми). Излишно е да казвам, че са обезпаразитени и цял живот са гледани вкъщи, никога не са излизали навън (вкъщи не се ходи с обувките) и са много чисти и с установени навици.

Като се роди детето и се прибрахме от болницата, веднага ги запознах със Симона – дадох им да я подушат и това беше. Противно на всеобщото мнение, те не бяха и любопитни да научат какво е това малко ревящо вързопче! Един месец не ги пусках да влизат в стаята на бебето, но са имали контакт със Симона, защото през деня всички си стояхме в хола. Всъщност контакт е силно казано, защото те просто не й обръщаха внимание. Като минаха 40 дни, ги пуснах отново в нашата обща спалня. Интересното е, че никога, ама никога не са правили опит да влязат в леглото на Симона. Веднъж малката се опита да й влезе в количката, но след като й се скарах строго, повече не повтори.

За нещастие, вече нямаме малко коте, защото падна от прозореца и се нарани нелечимо. Наложи се да я приспим. Но голямата котка си е при нас и всички си живеем щастливо и безпроблемно. Разбира се, минавам всеки ден с прахосмукачка, редовно почиствам котешката тоалетна и гладя дрехите на детето за дезинфекция. Малко повече работа е, но си струва усилията. Безумно обичам котката си, тя е като член от семейството ни, отгледали сме я с мъжа ми от 3-седмично котенце, когато едва успяхме да я спасим от пневмония (!!!) и не мога да си представя да живея без нея. Да чукам на дърво, засега бебка няма проблеми и се надявам и за в бъдеще да няма и никога да не ми се налага да избирам между детето и котката.

Съжалявам за дългия постинг, но се надявам да съм ти била полезна с инфото. 

Благодаря на всички за отговорите 

Все пак смятам засега да послушам сърцето си да да задържа котката, пък ще видим как ще тръгне...

Помогнахте ми много! Желая ви вие и вашите бебчета да сте живи и здрави 

Ето още малко теми за размисъл:
Бебе, кучета и котки
Бебе и котарак
Котката, бременността и бебето
Бебе и котарак
БЕБЕТО И ДОМАШНИЯ ЛЮБИМЕЦ?
Относно котките и бременните жени!
Приятно четене!

Здравейте,
 Гледаме котарак от 4г. Когато забременях, родителското тяло настояваше да го махнем, но чак в началото на деветия месец от бремеността го дадохме на едно приятелче. Сега бебето ни е на 2м. та, бих искала да ви попитам: има ли рискове от алергия за бебето, ако си вземем котето обратно?
 Ще си радвам да видя вашето мнение по въпроса.

Според мен има. Съседката ми имаха котарак и детето и постоянно беше болно.И накрая решиха да го махнат и имаше ефект наистина.Много трудно се разделиха с котарака, но сега не съжаляват. Но все пак всичко е индивидуалнордруги деца нямат проблеми с животните.

АЗ също имам котка и мисля да я дам чак към 8,9 месец на мама.после ще си я взема ,но ще е в отделна стая от бебо и ще чистя повече.немога да изхвърля животното-прибрала съм го от улицата и нося отговорност за него.ваксинирано е .

Zdarevi,

I nie imame kotarak ot 4 god. V nachaloto na bremennostta pochti se bqh navila da go dam na nqkoi da go gleda, no tyi kato ne namerihme nikoi jelaesht, a na men syrce ne mi dava da go izhvyrlq na ulicata ili nedai si boje da go "prispim" si go zapazihme. Imunizirame go redovno, kypem go redovno. Negovata staq si beshe spalnqta, no otkakto se rodi malkiq ne vliza veche tam. V nachaloto stoeshe nasila otvyn, no sega veche svikna i dori da e otvorena vratata ne vliza v staqta. Ot bebeto izpitva nqkakyv respekt i daje ne go i doblijava. Mojesh da prochetesh mnogo razlichni mneniq po temata malko dete+kotka, no az smqtam che mojesh da si zapazish jivotinkata. Nashiq kotarak go igrae i bebefon ot vreme na vreme. Na dva pyti mi se sluchva, az da sym na terasata, a toi uj spi i izvednyj pochva da mquchi. I dvata pyti se okazva che malkiq se e sybudil i mrynkoti , ne plache zashtoto shtqh da go chuq, a samo mrynka edin takyv i kotaraka syobshtava fakta

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=budeshtimaiki&Num … ollapsed&sb=5


Ако имаш  търпение да четеш , малко е  дългичко ...ама  това намерих ....

Sled kato po vreme na bremennosta si jivqla s kote, to ve4e nqma smisal da go maha6.To ako sa6testvuva nqkakva opasnost,nai -opasno e da jivee6 s kotara4e po vreme na bremeneeneto ti.Bebencata si sazdavat imunitet i si jiveqt spokoino s jivotin4e.Po opasno ako ste nqmali jivotin4e i sled vreme si vzemete, togava organizma na deteto moje da reagira,da e alergi4no.Az si imam ku4ence i ne smqtam da go maham.Miq si racete mnogo po 4esto i ve4e ne go gu6kam kakto predi\sled kato se grijite za tqh i gi imunizirate,nqma stra6no Razbira se vsqko pravilo si ima izklu4enie ,nali

здрасти:)
пусни търсащката котки и бебета и ще прочетеш мнооооого мнения, аз моето съм го давала поне няколко пъти:)
аз пък съм тотален котколюбител:)
целия си живот съм изкарала с котки, цялата ми бременост също:) имам котарак Алекс, живеем си задружно и щастливо, мама, тати, дани и котарака:)
по скоро проблема ми е, как котарака ще оживее след като дани почне да ходи, защото от сега се опитва да го докопа, дори веднъж успя и го хвана за опашката малкото дяволче
иначе за алергиите... божа работа, може да има може да няма, няма как да разбереш уви без да ги събереш... аз имам много силна алергия към тревистите полени и прахта, но слава богу не съм имала никога към животни. За сега дани няма никакви признаци на каквито и да е било алергии, а от котката слава богу също.
Само ще кажа че дани и котката си стоят заедно в една стая, дори понякога спят почти един до друг, разбира се не в детското креватче - там му е единствения забранен кът:)

Аз също цял живот съм имала котка. Настоящата е от повече от година с мен. Доста е възрастна, взехме я, защото наша близка почина. Много бели ни прави, но нали е животно, а пък бъдещия татко много се дразни. Ако зависи от него веднага ще я даде на някой, но засега няма на кой. Той настоява на пролет, преди да се роди бебето да сме я дали, но на мен ще ми е много мъчно. Как да го убедя, че може да се гледа бебе+котка ?!

аз имам 2котки и доста прочетох по въпроса
аз няма да махам коткита а само ще ги държа в другите стаи, далеч бебето, те са ваксинирани а сега ще им направя и ваксина против гъбични и кожни инф.мисля че това е достатъчно

Ако искаш да ти е мирна главата, го махни. Аз това не го разбирам - бебе с котка.  Пък като порасне, поне да минат 6-7 месеца, ще си я вземете.

Котките са по-опасни по време на бременността, най-вече поради опасността от токсоплазмоза.Иначе за детето няма страшно според мен,ако котката не спи в неговата стая, не е агресивна и ако, разбира се, се поддържа много добра хигиена.
Дали детето ще развие алергия или не, е нещо много индивидуално и зависи от организма му.Според мен не може да се каже със сигурност. Някои хора никога не са имали котка през живота си и все пак са алергични.
Аз лично много обичам котки и имам три, но сега живеят при майка ми. Ако бяха тук,би ми било много притеснено да не би котката да одраска бебка или дори да я ухапе в случай,че тя я подразни нещо.
Решението зависи от много неща и всеки преценява за себе си...

Благодаря за мненията ви. Според литературата която прочетох, смятам да рискувам - ще си приберем котката в скоро време. А пък след това "каквото сабия покаже"

Аз лично не виждам как бих могла да живея с бебе и животно в къщи. Според мен, колкото и да е ваксинирано, все пак му падат космите, които могат да попаднат къде ли не. Да не говорим за по-натам когато бебо пролази и започне да го лиже и да му се гуши това коте. Решението си е твое, но възрастта няма значение, защото сестра ми беше на 7 години, когато си играеше със съседските котки и се оказа, че има алергия от тях. Общо взето до имунитет! Ти си мам и най-добре ще си прецениш какво е най-добро за бебо! Аз лично съм против за моята беба.

Разбира се никой неможе да ти каже точен отговор. Но аз от опит знам, че може да не се развие алергия. В къщи имаме две сиамки и отгледахме едно бебе и две бремености. Сега и моя ред наближава и не смятам да махам котките. Мисля, че причина за алергията може да бъде (а може и да не би) ако бебето се храни изкуствено, тогава може да има по-слаба имунна система или има някаква доказана вече склонност да развива алергии. Според мен, както веднъж казах в друга тема: Децата развиват единствено огромна любов към животните, когато израстват с тях. Това разбира се е само мнение. Но ако искаш 100% сигурност, разбира се знаеш отговора ....

Колкото и ваксини да има котката все пак си е животно.Според мен е огромен риска,който поемаш и помисли-той е за сметка на детето ти,което още няма изградена имунна система.А,за хигиената да не говорим

Аз лично небих държала нито котка, нито куче, нито каквото и да било животно с бебе.
Има много теми и спорове по този въпрос. Пробвай с търсачката.

Имам две маци, едната от които е персийска и ги гледам заедно с бебка. Единственото е, че не им давам да се доближават до нея. Но да чукам да дърво, до сега не съм имала проблем.

Дадохме котката на нашите, когато бях бременна в началните месеци. После така стана, че се преместихме и ние при тях, но т.к. спалните са на горния етаж, където котки не влизат, контактите им бяха минимални. Чак когато детето попорастна, бяха в по-близък контакт, но пак не съм давала да ги пипа, и всички се миехме след всяко пипане на котката (толкова миене не съм видяла през живота си ).
Сега Мая е на 2г 2м и пак взехме коте. Сега вече по не ме е страх от евентуална алергия (при нея има и фамилна обремененост с алергии). Засега всичко е чудесно...само котката да удържи фронта, че Мая я носи напред-назад като чувал с картофи по цял ден.

Аз съм прекарала две бременности и съм отгледала две деца заедно с коте. Не можех да го махна, просто го обичах! Когато децата бяха бебета не пусках котарака в тяхната стая, чистех и миех под по 10 пъти на ден... но когато проходиха, спасение няма - срещат се и в интерес на истината срещата е по-опасна за котето. Не зная дали е в следствие на някакъв инстинкт, но котките реагират много различно по отношение на бебетата, много по-търпеливи са. А що се отнася до алергиите - напълно възможно е, живеем в такова време, но не можеш да знаеш предварително... Голямата ми дъщеря има алергия към слънцето, не я спасяват никакви фотозащитни кремове, а няма как да не се среща с него  ...

Не си давай котето! Нашето си спеше опънато като салам до корема ми по цяла нощ. 10тина дни преди да родя изчистихме по-основно и я затворихме в др. стая + тераса. След 3тия месец на бебо започнахме да си я пускаме по малко през деня, да се запознае с него. Към 6ти месец, просто съвпадна с естественото ни чувство, че тя не заслужава това ограничение започна да си ходи пак наред и да спи при мен.
Просто грижите са повече. Но не мога да кажа че съм се престаравала! До крайности не стигам. Максимално ваксини и никога не е излизла навън. А ние носим от вън много повече зарази и опасности!

Аз имам две котки, правя си на няколко седмици изследване за токсоплазмоза, тъй като смятам, че това е доста важно, слава богу, имам имунитет, но го правя за собствено успокоение, тъй като съм чувала, че резултатите по време на бременност варирали.
Котките си няма да ги махам, просто ще ги "накажа" за няколко месеца в другата стая.
Имам приятелки, които живеят на село, бебетата им от мънички са навън, с проходилката, на тревичката, а там знаете на село се разхождат разни животни по двора, така че за тях няма проблем, защо за моето бебе да има, при условие, че се чисти неколкократно на ден.