По повод дискусията, разразила се относно любимия роман на българина, предлагам тук да обсъждаме любимите си книги.
Самоцитирам се от въпросната тема.
Една от моите любими книги е романът "Лолита", който има 2 варианта - един, написан на английски, представящ Хумберт по типичния за пуританска Америка като гаден мазен мръсник-съблазнител-педофил. По тази редакция е заснет и екранизацията на Стенли Кубрик.
Вторият е написан на руски. /Втората екранизация на Ейдриен Лейн/. Тук Хумберт е съвсем различен от 'американския' си събрат. Има голяма доза състрадание и разбиране от страна на автора към лиричния си герой. /тук учителката ми по литература би била адски доволна от мен/. Хумберт е чувствителен интелектуалец, повлиян от спомени от детството си, който остава поразен и зашеметен от неподходящия за възрастта й сексапил на Долорес.
Той се терзае от чувствата, емоциите, впечатленията, които разтърсват душата му. Цялото му същество хем страстно желае, хем се бои от Лолита. Всъщност Хумберт няма намерение да 'развращава' невинното създание. За разлика от Лолита, която целенасочено си играе с него и проверява женското си начало. Плюс - изпитва задоволство, усещайки надмощие над майка си. Когато Хумберт я взима от лагера и се 'надругава' над малкото телце с изненада установява, че далеч не й е първи.
Той и остава верен докрай. Дори след като я измъква от вертепа и убива, за да я защити, дори след като я вижда дрипава, мръсна и бременна, той пак е до нея.
Това, че в началото на романа тя е на 14г, явно скандализира все още патриархално-пуританското. А като си помисли човек, че само преди 60-70г преди написването на романа, това е била нормална възраст за брак.
За малко да забравя. БЕЗУМНО силно ме впечатли невероятният език на Набоков, стилът му на изказ и своебразното му формиране на думи и изрази. "Дом был БЕЗЛОЛИТЕН"(с)
По предложение на Василиса Умница започвам с "Гранатовый браслет" на Ал.Куприн.
Накратко фабулата: Княгина Вера вече 8г е обект на любовни чувства от местния дребен чиновник Желтков, който с похвална усърдност и старание й праща любовни писма с подробни описания на това с какво е била облечена, къде е ходила, какво е правила. Същевременно запазвайки анонимността си. Любезният воайор /за мен той е такъв/ не се смущава от факта, че обектът на чувствата му е омъжена и че неведнъж е изказвала пожелание да бъде оставена на мира.
Върхът на айсберга. Рожденият ден на княгинята. Тя получава писмо и ценен дар - гранатова гривна. Ни да я хвърлиш, ни да я носиш. И в двата случая е удар по репутацията. Съпругът и братът издирват наглеца и го молят да спре да уронва доброто име на княгинята. Той дава дума. И се самоубива.
Финал: княгинята плаче, защото " В эту секунду она поняла, что та любовь, о которой мечтает каждая женщина, прошла мимо нее. "В тази секунда, тя разбра, че тази любов, за която мечтае всяка жена, е минала покрай нея"
Предлагам дискусия по темата.
Мислите ли, че е възможно нещо подобно? Вие сте на мястото на княгинята, някой ви преследва и досажда. И явно разчита на нещо, на какво не е ясно, но ... Не че го заявява писмено, но какъв е смисълът на това 8г да пишеш любовни писма на недостижима за теб жена?
Самоцитирам се от въпросната тема.
Една от моите любими книги е романът "Лолита", който има 2 варианта - един, написан на английски, представящ Хумберт по типичния за пуританска Америка като гаден мазен мръсник-съблазнител-педофил. По тази редакция е заснет и екранизацията на Стенли Кубрик.
Вторият е написан на руски. /Втората екранизация на Ейдриен Лейн/. Тук Хумберт е съвсем различен от 'американския' си събрат. Има голяма доза състрадание и разбиране от страна на автора към лиричния си герой. /тук учителката ми по литература би била адски доволна от мен/. Хумберт е чувствителен интелектуалец, повлиян от спомени от детството си, който остава поразен и зашеметен от неподходящия за възрастта й сексапил на Долорес.
Той се терзае от чувствата, емоциите, впечатленията, които разтърсват душата му. Цялото му същество хем страстно желае, хем се бои от Лолита. Всъщност Хумберт няма намерение да 'развращава' невинното създание. За разлика от Лолита, която целенасочено си играе с него и проверява женското си начало. Плюс - изпитва задоволство, усещайки надмощие над майка си. Когато Хумберт я взима от лагера и се 'надругава' над малкото телце с изненада установява, че далеч не й е първи.
Той и остава верен докрай. Дори след като я измъква от вертепа и убива, за да я защити, дори след като я вижда дрипава, мръсна и бременна, той пак е до нея.
Това, че в началото на романа тя е на 14г, явно скандализира все още патриархално-пуританското. А като си помисли човек, че само преди 60-70г преди написването на романа, това е била нормална възраст за брак.
За малко да забравя. БЕЗУМНО силно ме впечатли невероятният език на Набоков, стилът му на изказ и своебразното му формиране на думи и изрази. "Дом был БЕЗЛОЛИТЕН"(с)
По предложение на Василиса Умница започвам с "Гранатовый браслет" на Ал.Куприн.
Накратко фабулата: Княгина Вера вече 8г е обект на любовни чувства от местния дребен чиновник Желтков, който с похвална усърдност и старание й праща любовни писма с подробни описания на това с какво е била облечена, къде е ходила, какво е правила. Същевременно запазвайки анонимността си. Любезният воайор /за мен той е такъв/ не се смущава от факта, че обектът на чувствата му е омъжена и че неведнъж е изказвала пожелание да бъде оставена на мира.
Върхът на айсберга. Рожденият ден на княгинята. Тя получава писмо и ценен дар - гранатова гривна. Ни да я хвърлиш, ни да я носиш. И в двата случая е удар по репутацията. Съпругът и братът издирват наглеца и го молят да спре да уронва доброто име на княгинята. Той дава дума. И се самоубива.
Финал: княгинята плаче, защото " В эту секунду она поняла, что та любовь, о которой мечтает каждая женщина, прошла мимо нее. "В тази секунда, тя разбра, че тази любов, за която мечтае всяка жена, е минала покрай нея"
Предлагам дискусия по темата.
Мислите ли, че е възможно нещо подобно? Вие сте на мястото на княгинята, някой ви преследва и досажда. И явно разчита на нещо, на какво не е ясно, но ... Не че го заявява писмено, но какъв е смисълът на това 8г да пишеш любовни писма на недостижима за теб жена?
не бий отбой така де
То аз не мога да направя списък. 
от мен.