Сънувах сън!
Сънувах, че цялото форумско сестринство се е наканило да ходи на круиз с кораб по Средиземноморието. Мен ме гнети някаква неясна мисъл, че корабът тръгва скоро - в 18.30, но се чудя по новото или по старото време? Знам, че още не съм стегнала багаж, не съм взела евро от къщи, но все пак влизам в книжарница, за да купя сувенири, които да раздавам на евентуални познати, които ще срещна по пристанищата.
Книжарницата не е коя да е, ами също на съфорумка - на Мама Цоцоланка. Просторна, спретната, на два етажа, с извиваща се нагоре стълба. Зад щанда до вратата стои големият й син Вили, готов да ме обслужи. Обясних му аз коя съм и за какво се боря и детето почна да ми вади разни странни макрамета, сувенири, но моят поглед се закова на прекрасен дебел албум с пътеписи от България. Взех го и изприпках навън, само за да видя, как корабът, извисен почти до небето над мен, наклонен на една страна от орляците жени, махащи от борда, се отделя от кея. Ех, домъчня ми, че изтървах купона, но докато корабът (все така наклонен) се скриваше в мъглата, отворих пътеписа и там - ей го на! - вече беше описано вашето пътуване по Средиземноморието, а името на Михалко се мъдреше по средата на страницата, написано с удебелен шрифт.
Ей, не го спряхте тоя кораб да ме изчака! Сега вместо на круиз по Средиземноморието ще трябва да ходя на работа!
Сънувах, че цялото форумско сестринство се е наканило да ходи на круиз с кораб по Средиземноморието. Мен ме гнети някаква неясна мисъл, че корабът тръгва скоро - в 18.30, но се чудя по новото или по старото време? Знам, че още не съм стегнала багаж, не съм взела евро от къщи, но все пак влизам в книжарница, за да купя сувенири, които да раздавам на евентуални познати, които ще срещна по пристанищата.
Книжарницата не е коя да е, ами също на съфорумка - на Мама Цоцоланка. Просторна, спретната, на два етажа, с извиваща се нагоре стълба. Зад щанда до вратата стои големият й син Вили, готов да ме обслужи. Обясних му аз коя съм и за какво се боря и детето почна да ми вади разни странни макрамета, сувенири, но моят поглед се закова на прекрасен дебел албум с пътеписи от България. Взех го и изприпках навън, само за да видя, как корабът, извисен почти до небето над мен, наклонен на една страна от орляците жени, махащи от борда, се отделя от кея. Ех, домъчня ми, че изтървах купона, но докато корабът (все така наклонен) се скриваше в мъглата, отворих пътеписа и там - ей го на! - вече беше описано вашето пътуване по Средиземноморието, а името на Михалко се мъдреше по средата на страницата, написано с удебелен шрифт.
Ей, не го спряхте тоя кораб да ме изчака! Сега вместо на круиз по Средиземноморието ще трябва да ходя на работа!
Не че съм загубила интереса си към детската литература, но се радвам, че не изпитвам чувства, които да ме тровят и разяждат отвътре, не е ли твърде инфантилно? 
