След което го предупредих много да се постарае, докато ме шие, защото мъжът ми е с 6 години по-млад от мен и трябва да изглеждам добре (наистина се е постарал... 
)! И като се почнаха едни бъзици, закачки и смях в родилна зала- голям купон падна! 
След това даже не си спомням какво говореха докторите (раждах пред цялото отделение) ... аз само бебчето си гледах и "защо й слагат сонда". 
) и ми беше едно еуфорично, едвам изтърпях да ме качат от реанимация в родилното та дори изревнувах, че мъжа ми гушка бебето преди мен (това е то недостатъка на секцио-то) 
и като се светих(всичко беше за секунди ,ама на мен ми се видя по друг начин... бях почнала да се вузнасям... 
) след два напъна и родих.....първата ми мисъл беше...."Защо припаднах?" и в първите секунди размишлчвах върху случката..... А първото ми усещане беше , че все едно не съм родила аз 
На кого прилича? /много се боях да не е с обратна захапка като свеки, въпреки, че аз и мъжът ми не сме/ 
Чак после попитах дали е добре. Показаха ми я след 24 часа, когато ме свалиха от реанимация. Тогава успях само да й кажа "Здравей". След това се разплаках от радост! 
. 
. , а те лануго имали още . Срам, срам. И тогава вече дойдоха чувствата, направо ме заляха и ме удавиха - като му дръпнах един реввввввввввв - ама яко - незбарвимо е .....
)! "
, моята първа мисъл беше - " Ама то наистина е същото, аз вече съм го виждала това бебе! " - имайки предвид това, което вече бяхме бяхме виждали на видеозона, явно много реалистично го е показвал, защото муцунката му беше съвсем същата 
. После си помислих, че е по-тежък, отколкото очаквах, а после вече нищо не мислех - тотално отъпях от щастие . 
На другият ден вече беше най- прекрасното и красиво бебе на света 
Когато ми я показаха успях само да кажа "Защо е толкова бяло" и пак изпаднах в сън...
, не сваляше очи от мен, а аз бях една уморена, но щастлива и горда мама 
А той един дребен,мургав,сбърчкан,със сплескана физиономия и коса,започваща от челото - невероятно сладък беше 
и веднага след това - колко е беличка,защото баткото е мургав като циганче (не са ми го сменили ). Нищо не мислех, а само плачех от удовлетворение...Всички избухнаха в луд смях, защото го вдигнаха да го видя, а той...се изпишка върху мен! Голямо наводнение беше... Всички хубави мисли ме връхлетяха по-късно Много исках този път момиче и си помислих :"Ето я моята следваща осъществена мечта!" .Този път плаках от щастие.Акушерката ми каза, че рядко вижда жена да изживява толкова положително-емоционално раждането на детето си, защото само повтарях "Благодаря, благодаря" и дърпах и целувах всичките няколко чифта ръце около мен...А те хората искаха да си свършат работата, а аз им пречех с това, но се радваха с мен и ме изтърпяха... Дофтора ме изгледа много странно, вдигна детето и ме попита "Ми ти сама си прецени" 
беше 12.45 - все пак успях! 
Втората мисъл беше, че родилките в такива моменти плачат, обаче аз няма да мога да си избърша сълзите, щот ми вързали ръцете и по-добре да не рева от кеф. 
Но общо взето нямах идея какво се случва.
....и чак след като ме вкараха в стаята се усетих да питам за бебето... 
и стърчеше моя умален нос 
,като малко дете и питах 100 пъти:"Как е?Има ли си всичко?Добре ли е?" 
Но когато я видях на следващия ден, поне и бяха спаднали отоците и носа и изглеждаше много дълъг /като на мъжа и и моя / 
.
)..i " Zashto nqma migli" )) (to si imashe migli, obache se rodi s debeli buzi koito mu pritiskaha ochencata i miglite mu pochti ne se vijdaha) 
, но си викам: "Ако откажа, после сигурно ще разправят как една майка не е искала да си целуне бебето." 
За сметка на това мъжо още като я видял и ревнал, че това е "неговото" бебе. 
"
Нищо не помня....Хем мина леко и без болки...пък ей на, не си спомням първата си мисъл.А на Ники само му мернах дупето за момент и го отнесоха 
момчеее 
, много се бях ошашкала, последваха няколко (безкрайни според мене) мига на очакване на проплакването... и после се сетих да поздравя и да кажа здрастииии 
![[x] Galya S](http://static.bg-mamma.com/img/4/avatars/Titles/av13new05.gif)
Любов от първи поглед.
