Мамета,от раждането до ден днешен съм непракъснато под пара......защо плаче??,каква е тази пъпчица??, да не говорим ,че през нощта я проверявам сто пъти дали диша.Винаги ли е така,а какво ли правят мамите с повече деца?
- Публикувана: 27 март 2009, 00:38 ч.
- Последно мнение: 28 март 2009, 19:12 ч.
Как се справяте с болестта "МАЙЧИНА ТРЕВОГА"
Всяка майка се притеснява за рожбата си, ама чак така да изкрейзвам... Знай, че силата на мисълта е нещо страшно и ако много мислиш нещо, то, няма как, ще се случи. Мамета,от раждането до ден днешен съм непракъснато под пара......защо плаче??,каква е тази пъпчица??, да не говорим ,че през нощта я проверявам сто пъти дали диша.Винаги ли е така,а какво ли правят мамите с повече деца?
Колко дни са минали от раждането?
Мамета,от раждането до ден днешен съм непракъснато под пара......защо плаче??,каква е тази пъпчица??, да не говорим ,че през нощта я проверявам сто пъти дали диша.Винаги ли е така,а какво ли правят мамите с повече деца?
Явно е до характер. Аз определено не съм такава.
здравейте майчета,аз също си имам дже ангелчета.Едното е на 10г. а другото е на 1г.и10м.и все не спирам да се тревожа за тях.Тази сряда голямия отива на зелено училище и мен на моменти ме хваща яд че го пуснах особенно като кажат нещо лошо по новините.Моята мама ми казва винаги че това била орисията на жената.Ако майката няма тревоги и неспокоен сън как ще се разбере че е майка.Аз стигам до извода че децата трябва да изживеят своето детство а ние нашите тревоги, че без тях няма да ни е интересно.Така че гледайте колкото може по-спокоина и без паника.
Няма такъв филм. Майчината тревога ще те съпътства до края на дните ти. Няма значение колко деца имаш.
Свикни с тази мисъл и се опитай да се наслаждаваш на майчинството си, но бъди сигурна, че колкото и позитивна и оптимистично настроена личност да си, безпокойството ще те навестява непрекъснато и ще се прокрадва недискретно дори и в най-щастливите и безметежни моменти.
Свикни с тази мисъл и се опитай да се наслаждаваш на майчинството си, но бъди сигурна, че колкото и позитивна и оптимистично настроена личност да си, безпокойството ще те навестява непрекъснато и ще се прокрадва недискретно дори и в най-щастливите и безметежни моменти.
И до сега се тревожа за детето си, е не вманиачено и панически, но с възрастта страховете се увеличават.
Страх ме е и ще се страхувам цял живот, на моменти повече, на моменти не. Майка ми има една приказка "Господ да ви пази" и се старая и аз да си я повтарям по-често и да не се психирам. Неизбежно е, но се свиква да живееш с вечни притеснения и страхове, просто не им отдаваш такова голямо значение. Опитваш се да живееш въпреки тях и с тях.
Но страховете, които ти описваш са напълно нормални особено, ако бебето е малко.
Вчера присъствах на една лекция и дамата каза, че ако страха е водещ няма да има човечество,а инстинкта за продължение на рода е по-силен от страха. Така че нас винаги ще ни е страх, но пък и никога няма да се откажем да се размножаваме и да даваме още деца на света.
Но страховете, които ти описваш са напълно нормални особено, ако бебето е малко.
Вчера присъствах на една лекция и дамата каза, че ако страха е водещ няма да има човечество,а инстинкта за продължение на рода е по-силен от страха. Така че нас винаги ще ни е страх, но пък и никога няма да се откажем да се размножаваме и да даваме още деца на света.
Страхе ме ,постоянно слагам диагнози сама,като видя,че не прави нещо точно като другите деца,тревогата ме обзема много силно мен,особенно в началото бях като куку,сега вече посвикнах и поне леко се поуспокоих,но пак на моменти съм много тревожна.Няма как ,когато имаш дете,вече то е най важно и на 1 во място....
Няма излекуване от тази "болест" никога. Въпросът е да се контролира и да не се стига до крайности.
и според мен е така
Разбира се ,че всеки се тревожи за децата си.Обаче тези "тревоги"трябва да са овладяни и да не допускаме да те превземат .
Децата имат страхотен усет към майчината тревога и тя се предава и на тях.Ако има тревога /било оправдана или не8тя трябва да остава невидима за детенцето.
Лично аз винаги съм гледала позитивно на нещата.Не съм се шашкала нито от температури ,нито от кашлица с часове или гнойни ангини......Мобилизирам се и се стремя дъщеря ми да не усеща ,че нещата биха могли да станат сериозни.Като видя как очичките и "търсат" в лицето ми отговора :дали да се страхува/тревожи или не-как да не се стегна.
Сещам се един лаф от доктор към пациент:"Щом сам си слагаш диагноза- твоята диагноза ми е напълно ясна"
Децата имат страхотен усет към майчината тревога и тя се предава и на тях.Ако има тревога /било оправдана или не8тя трябва да остава невидима за детенцето.
Лично аз винаги съм гледала позитивно на нещата.Не съм се шашкала нито от температури ,нито от кашлица с часове или гнойни ангини......Мобилизирам се и се стремя дъщеря ми да не усеща ,че нещата биха могли да станат сериозни.Като видя как очичките и "търсат" в лицето ми отговора :дали да се страхува/тревожи или не-как да не се стегна.
Сещам се един лаф от доктор към пациент:"Щом сам си слагаш диагноза- твоята диагноза ми е напълно ясна"
Мамета,от раждането до ден днешен съм непракъснато под пара......защо плаче??,каква е тази пъпчица??, да не говорим ,че през нощта я проверявам сто пъти дали диша.Винаги ли е така,а какво ли правят мамите с повече деца?
същата паника съм, една пъпка да излезе аз започвам да си мисля куп глупости 
не е хубаво това но има някои като нас паникьосани мами ,дано отшуми като поотраснат 
Аз съм много притеснителна и от всяко нещо което й се случва ми настръхва косата,ето снощи си блъсна главата в спалнята и като стана една цицина аз направо си умрях от притеснение,ставах посред нощ я гледах и само си въобразявам разни неща и се притеснявам!Може би трябва да го даваме по спокойно,но аз не мога!
Моето момиченце е на пет месеца и я гледам сама.Добре,че ги има вашите форуми,винаги намирам по нещо успокояващо,за което ви благодаря.Особено първите месеци беше страшно.И баща и е един нежен,бетер мама.....ревне момата,ревне бащата.По думите ви ми става ясно,че няма да е лесно......никак не е лесно да си майка. 
Мамета,от раждането до ден днешен съм непракъснато под пара......защо плаче??,каква е тази пъпчица??, да не говорим ,че през нощта я проверявам сто пъти дали диша.Винаги ли е така,а какво ли правят мамите с повече деца?
Явно е до характер. Аз определено не съм такава.
тази болест няма лек,или поне не ми е известен,но колкото по-малко им треперим на децата толкова по отговорни за постъпките си стават,ако падне му кажи"нищо лошо не е станало" отколкото да почнеш да се притесняваш ,защото им предаваме страховете си,така когато сам падне следващия път ше бъде по внимателен.
Аз също го проверявам все още дали диша, а какви мисли ми минават през главата ежедневно... ако някой можеше да ги чете сигурно щях да съм обявена за пълно ку-ку.
И аз съм така. На моменти това безпокойство направо ме задушава. Непрекъснато мисля да не се разболеят, да не пострадат нещо ... Но откачените мисли, които допускам, направо ми вземат здравето.
Знай, че силата на мисълта е нещо страшно и ако много мислиш нещо, то, няма как, ще се случи.
Да му се не види,не че е много по темата,но сутринта като заведох щерка ми на градина тя се закашля.Сви ме веднага понеже вече ми е писнало от болести и вируси.Все пак я оставих в детската - нямаше сополи,още кашлица,темперетура,изглеждаше си много здрава.Като се прибрах и влязох във форума прочетох и тази тема и точно това мнение ми направи впечатление.Рекох си да не мисля за болести,а да се успокоя и да повярвам че изкашлянето е било случайно.И успях .... до обяд,когато ми се обадиха да ида да си взема детето че го боли ушенцето.
С антибиотика позитивни мисли!
С времето ще се поуспокоиш, в началото бебенцата изглеждат много крехки едва ли не чупливи, и аз се панирах много, но с времето минава. Моя син повръщаше на фонтан и при първите повръщания започвах да треперя цялата, направо се тресях, но след третото повръщане не бях толкова паникьосана.
Това е за цял живот. Няма свършване. Когато родих ставах нощно време да проверявам дали бебето диша. Сега, 20 год. по-късно, ставам нощно време да видя дали са се прибрали 
Моето момиченце е на пет месеца и я гледам сама.Добре,че ги има вашите форуми,винаги намирам по нещо успокояващо,за което ви благодаря.Особено първите месеци беше страшно.И баща и е един нежен,бетер мама.....ревне момата,ревне бащата.По думите ви ми става ясно,че няма да е лесно......никак не е лесно да си майка.
С напредването на месеците параноята ще изчезне,но "майчината тревога" -не.
Това е за цял живот. Няма свършване. Когато родих ставах нощно време да проверявам дали бебето диша. Сега, 20год . по-късно, ставам нощно време да видя дали са се прибрали
И аз съм на този хал, да те успокоя.
Е , няма начин - това се превръща в начин на живот ... Щерката е на 6,5 години и на ден по безброй пъти и проверявам челото дали няма температура Има си и положителните страни обаче - когато се случи наистина да има темп - веднага се реагира на момента Сина ни е на два месеца и редовно го проверявам дали диша ... А мислите ми ... Мисли на един луд човек
При мен това е майчинството и явно така ще си остане .
Има си и положителните страни обаче - когато се случи наистина да има темп - веднага се реагира на момента Сина ни е на два месеца и редовно го проверявам дали диша ... А мислите ми ... Мисли на един луд човек При мен това е майчинството и явно така ще си остане .
Много е вярно това:
"Да не ти се случва, това което ти мисли майка ти"
"Да не ти се случва, това което ти мисли майка ти"
Много е вярно това:
"Да не ти се случва, това което ти мисли майка ти"
"Да не ти се случва, това което ти мисли майка ти"
И аз мисля, че никога няма да се оправя с "Майчината трегвога" 
И в моята глава се се въртят едни мисли . А за поговорката и според мен е много вярна
. А за поговорката и според мен е много вярна"Да не ти се случва, това което ти мисли майка ти"
Тревога винаги има.Все се притеснявам за нещо.Забелязвам ,че колкото по-голям става калпазанът толкова по-големи са ми тревогите 
Луда работа
Луда работа Луда не, ами луда. И все по-зле става
. Така ги чаках да пораснат, а сега вече знам колко по-хубаво е да гледаш бебета 
.