Може би ще ви се стори маловажно притеснението ми... но все пак ще ви помоля да споделите опит. Въпреки че бащата на детето ми настоява всички ваканции да караме тримата заедно с детето, и аз се бях съгласила (глупачка!), все пак си дадох сметка че някак ...не става...не е естествено и предполагам че и момченцето ми ще го почуства...вече имахме един злополучен опит.
Сега искам да опитам да отида на почивка сама с детето. И ще го направя. Притеснено ми е защото, много съжалявам но си признавам че "ми пука" от хората, колкото и да не искам, тъжно ще ми бъде да гледам навсякъде семейства, всички заедно. А от друга страна искам да си починем с детенцето ми някъде далече от подредения семеен живот на приятели и съседи, далече от консервативния ми град. Знам че зависи само от мен как ще се чуствам! Но все пак ще се радвам ако някой разкаже как се е справил емоционално в такъв момент.