И ние се завърнахме от кратката си почивка в Б-я. От там бях направила едно бързо информационно включване, което бях обещала на Хара.
В общи линии "почивката" премина така:
Първи ден - няколко тигела по центъра на Габрово (пустош в общи линии). Но пък бях разконсперирана от една габровска мама пишеща във форума
(villie). Дойде момичето и ме попита "Ти случайно да си Хонда дето пише в Бг Мамма 
". Много сладка мацка и има страхотен младеж на 9 месеца (май на толкова беше 
).
Ден втори - културно мероприятие - посещение на МВР и вадене на нов паспорт
(няма да обяснявам изнервящата ситуация там - добре, че бяхме с "връзки" - не искам да си представям картинката ако нямахме такива 
Ден трети и четвърти - зъболекар и обиколка на бившите колеги
пети и шести ден - Търговище (свекър, свекърва, зет и зълва - за тия родови определения не съм сигурна, хич ме няма там
). Между другото центъра на Търговище ми хареса мнооого повече от този на Габрово. Турци управляват там, но явно глезят народа. Посетихме и единият от басейните там - мнооого добре е направен, даже отлично. Децата се налодуваха. Направи ми впечатление, че преди три години като влезех в магазин се говореше на турски, а сега звучеше българска реч (явно ги бяха скастрили продавачите) 
седми ден - кръщенето на Ели. Попа го направи луд. Орева света милото дете, но пък си имаме вече още едно християнче в къщата. На почерпката след това забрави за "лошият" поп и добре повилня (сервитьорите може и после да са ни псували
)
осми, девети, десети и единадесети ден - МОРЕ
. (за бога не ходете повече в Сл. Бряг). Плажът добре, водата добре, хотела добре, но курорта е УЖАСЕН. Само сгради, сгради, сгради и никаква зеленина. Първият ден ако щете ми вярвайте, като излязохме вечерта и ми стана лошо от липса на кислород. Иначе се сдобихме всички със здравословен тен. Да се изфукам - качих се и на парашут с едното дете (голям кеф) и даже го презимих на сушата 
(предишните две качвания на хората като гледах завършваха във водата). В Сл. Бряг се чуваше основно чужда реч. Имаше много руснаци, словаци, сърби, британци, шведи. В хотела бяхме единствените българи. Несебър (старият град) си е все същият като от преди три години, само в добавка малко повечко сергийки, и основно си се чуваше българска реч.
дванадесети ден - отидох да взема заветните нови паспорти, а вечерта предварително отпразнувахме на мама юбилеят, защото за самият ден съответно няма да сме там
.
тринадесети ден - последна почерпка с кръстник и приятели
четиринадесети - обратният ден за полет. Най-кошмарният ден от цялата почивка. Тогава започнаха наводненията. Пътищата затворени. Магистралата за София рязната. Прекараха ни през Искърското дифеле, където вярно, то самото е красиво, но тия дъждове бяха ужасни. В реката плуваха коли, камиони, по пътя бяха сринати дървета и камъни. А това беше отбитият път, който уж трябваше да е по-добър. Колата на няколко пъти се оказваше в доста дълбоки локви (направо се чудя как не изгасна тази кола), явно имаше някой отгоре, който ни пазеше. Времето течеше. Никакви знаци за ориентиране. Стигаме до някаква патрулна полицейска кола - питаме на къде?! Как на къде - ей тука вика свийте и карайте до другият пост.....Там ще ви ориентират пак. Да ама де го този пост. 80 км караме, караме
ама пост няма. Еле стигнахме до още един, той ни прати в друга посока и вика "Дръжте пътя за Своге. От там - има знаци".....А беше време вече да си чекваме багажа на летището. Буца ми беше заседнала на гърлото. Половинката изнамери телефона на летището, свързахме се с Чешките авиолинии и ги молехме да отложат с малко полета (до колкото могат). И колкото и да плюх преди това по тях за отмененият ни полет, за загубеният ни багаж, сега мога да им кажа и едно БЛАГОДАРЯ за жеста. 
. В летището влязохме на бегом (като по американските филми), метнахме багажите, паспортите и билетите на дамата на гишето (аз тичам на бързи обороти до тоалетната - половинката ми и тази работа не можа да свърши), на бегом към паспортната проверка и границата (тук прередихме цялата опашка) и щастливи се качихме на бегом в автобуса, който ни откара до самолета. И така - само секунди ни деляха от полета. В същност го бяха забавили до колкото могат, но после наваксаха във времето и в Прага дори бяхме по-рано.
Та в общи линии това беше "почивката". Каката много бързо се приспособи към обстановката и новите хора. Беше малко шокирана от езика в началото, но после не й пукаше. Забавляваше добре дядо си (горкият човек луд го направи, но на него пък сърцето му беше изпълнено от радост). Малкото се държа резервирана до последните два дена. Тогава чак се отпусна и допусна "чужди" хора да я поглеждат и пипат. Всяка вечер си ходехме по кръчмета (половинката редовно каквото и да си поръчаше буташе в поръчката си и мешена скара 
). Времето беше ужасно горещо за нас. Коментар за обстановката в Б-я няма да правя за да не стават дразги. . Това от мене. Ще има и снимки по нататък - сега не ми остава време да ги обработя и качя. Подготвям ученичката си, която другата седмица тръгва в първи клас.
И сега да честитя на всички родили през това време, рождените дни на Албена (щерката на миз), юбилейната 5-та годинка на Оливер (на мама Фин), първата годинка на Явор (на бриджит), ЧРД и на Арлийн. Радвах се да прочета, че малкото мушмуроче на Алиса е добре, както и малката Оливия, чиято мама Лили бяха подлудили през последните седмици с изказвания. Има доста за четене, за сега май основно прелистих набързо заглавията. ВИдях и няколко прекрасни снимки на Изабела, срещите на мамите в София - прекрасни сте
ПП: Извинявам се, че стана толкова дълго
В общи линии "почивката" премина така:
Първи ден - няколко тигела по центъра на Габрово (пустош в общи линии). Но пък бях разконсперирана от една габровска мама пишеща във форума
(villie). Дойде момичето и ме попита "Ти случайно да си Хонда дето пише в Бг Мамма ". Много сладка мацка и има страхотен младеж на 9 месеца (май на толкова беше ).Ден втори - културно мероприятие - посещение на МВР и вадене на нов паспорт
(няма да обяснявам изнервящата ситуация там - добре, че бяхме с "връзки" - не искам да си представям картинката ако нямахме такива Ден трети и четвърти - зъболекар и обиколка на бившите колеги
пети и шести ден - Търговище (свекър, свекърва, зет и зълва - за тия родови определения не съм сигурна, хич ме няма там
). Между другото центъра на Търговище ми хареса мнооого повече от този на Габрово. Турци управляват там, но явно глезят народа. Посетихме и единият от басейните там - мнооого добре е направен, даже отлично. Децата се налодуваха. Направи ми впечатление, че преди три години като влезех в магазин се говореше на турски, а сега звучеше българска реч (явно ги бяха скастрили продавачите) седми ден - кръщенето на Ели. Попа го направи луд. Орева света милото дете, но пък си имаме вече още едно християнче в къщата. На почерпката след това забрави за "лошият" поп и добре повилня (сервитьорите може и после да са ни псували
)осми, девети, десети и единадесети ден - МОРЕ
. (за бога не ходете повече в Сл. Бряг). Плажът добре, водата добре, хотела добре, но курорта е УЖАСЕН. Само сгради, сгради, сгради и никаква зеленина. Първият ден ако щете ми вярвайте, като излязохме вечерта и ми стана лошо от липса на кислород. Иначе се сдобихме всички със здравословен тен. Да се изфукам - качих се и на парашут с едното дете (голям кеф) и даже го презимих на сушата (предишните две качвания на хората като гледах завършваха във водата). В Сл. Бряг се чуваше основно чужда реч. Имаше много руснаци, словаци, сърби, британци, шведи. В хотела бяхме единствените българи. Несебър (старият град) си е все същият като от преди три години, само в добавка малко повечко сергийки, и основно си се чуваше българска реч. дванадесети ден - отидох да взема заветните нови паспорти, а вечерта предварително отпразнувахме на мама юбилеят, защото за самият ден съответно няма да сме там
.тринадесети ден - последна почерпка с кръстник и приятели
четиринадесети - обратният ден за полет. Най-кошмарният ден от цялата почивка. Тогава започнаха наводненията. Пътищата затворени. Магистралата за София рязната. Прекараха ни през Искърското дифеле, където вярно, то самото е красиво, но тия дъждове бяха ужасни. В реката плуваха коли, камиони, по пътя бяха сринати дървета и камъни. А това беше отбитият път, който уж трябваше да е по-добър. Колата на няколко пъти се оказваше в доста дълбоки локви (направо се чудя как не изгасна тази кола), явно имаше някой отгоре, който ни пазеше. Времето течеше. Никакви знаци за ориентиране. Стигаме до някаква патрулна полицейска кола - питаме на къде?! Как на къде - ей тука вика свийте и карайте до другият пост.....Там ще ви ориентират пак. Да ама де го този пост. 80 км караме, караме
ама пост няма. Еле стигнахме до още един, той ни прати в друга посока и вика "Дръжте пътя за Своге. От там - има знаци".....А беше време вече да си чекваме багажа на летището. Буца ми беше заседнала на гърлото. Половинката изнамери телефона на летището, свързахме се с Чешките авиолинии и ги молехме да отложат с малко полета (до колкото могат). И колкото и да плюх преди това по тях за отмененият ни полет, за загубеният ни багаж, сега мога да им кажа и едно БЛАГОДАРЯ за жеста. . В летището влязохме на бегом (като по американските филми), метнахме багажите, паспортите и билетите на дамата на гишето (аз тичам на бързи обороти до тоалетната - половинката ми и тази работа не можа да свърши), на бегом към паспортната проверка и границата (тук прередихме цялата опашка) и щастливи се качихме на бегом в автобуса, който ни откара до самолета. И така - само секунди ни деляха от полета. В същност го бяха забавили до колкото могат, но после наваксаха във времето и в Прага дори бяхме по-рано.Та в общи линии това беше "почивката". Каката много бързо се приспособи към обстановката и новите хора. Беше малко шокирана от езика в началото, но после не й пукаше. Забавляваше добре дядо си (горкият човек луд го направи, но на него пък сърцето му беше изпълнено от радост). Малкото се държа резервирана до последните два дена. Тогава чак се отпусна и допусна "чужди" хора да я поглеждат и пипат
. Всяка вечер си ходехме по кръчмета (половинката редовно каквото и да си поръчаше буташе в поръчката си и мешена скара ). Времето беше ужасно горещо за нас. Коментар за обстановката в Б-я няма да правя за да не стават дразги. . Това от мене. Ще има и снимки по нататък - сега не ми остава време да ги обработя и качя. Подготвям ученичката си, която другата седмица тръгва в първи клас.И сега да честитя на всички родили през това време, рождените дни на Албена (щерката на миз), юбилейната 5-та годинка на Оливер (на мама Фин), първата годинка на Явор (на бриджит), ЧРД и на Арлийн. Радвах се да прочета, че малкото мушмуроче на Алиса е добре, както и малката Оливия, чиято мама Лили бяха подлудили през последните седмици с изказвания. Има доста за четене, за сега май основно прелистих набързо заглавията. ВИдях и няколко прекрасни снимки на Изабела, срещите на мамите в София - прекрасни сте
ПП: Извинявам се, че стана толкова дълго
, добре че всичко е минало в крайна сметка добре.
Много интересен разказ,важното е,че въпреки перипетите всичко е завършило благополучно 
.Да е живо и здраво,а и всичките покрай него 
. Хората наоколо бяха възмутени. Но никой нищо не може да направи в тая държава. Все още корупцията е в челните редици. 
май ще си налягаме парцалите 
Затова въобще не се 4удете на шоферлъка в Б-я 
Че и две дъги една в друга гледахме! А снега само по телевизията.... поне засега де. Иначе горе в планините (на около час и половина път с кола от тук) има голям сняг от поне 2-3 месеца и е рай за скиорите.
, много ми липсваше