как реагирате когато.....

Може би трябва да опиташ не само да го плашиш със тръгване ,а наистина да го направиш.

Събирай го само с по-големи от него, които не може да пердаши, а по-скоро те биха го ступали. Много помага, да знаеш 

Сега, на никоя майка не й е приятно да й бият детето, но според мен другите майки не реагират адекватно ако пък се цупят на твоето че е по-палаво.
че те са деца, при това малки!
аз нямам още опит с възпитанието, но съм била свидетел на една много приятна и сплотена групичка майки, които така и така са всеки ден заедно с децата, та са си създали практиката на детската площадка всяко дете да е "общо"
ако някое прави беля спрямо друго, отива да му се кара друга майка, не собствената- това е по-авторитетно, но разбира се караницата трябва да е в границите на разумното, не някакво крещене, по-скоро назидание.
и няма сръдни м/у майките че детето на едната е ощипало другото дете.

незнам какви са взаимоотношенията ти с другите майки, и дали това е приложимо при вас, но да се притесняваш че палавото ти дете е невъзпитано- според мен не е нужно, нито здравословно  

Хм, ами колко е голям? Не знам, може би трябва да му обясниш, че така не е редно, не е хубаво, другите деца плачат и т.н., не мисля, че ако го заплашваш ще те послуша..не знам

с някои майки се познаваме и децата ни се познават от малки.Той не си позволява да бута Викито  явно има авторитет от нея,но към Мери ем си играе с нея и пак се случва да я бутне  и закачи някой път.Има майки които не познавам,защото от по-скоро идвот и техните са съответно по-малките дечица.

много съм обяснява..........повярвай ми

на тази възраст още не умеят да се изразяват добре и да решават споровете с приказки и за това действат така, както могат.
единственото, което можеш да направиш е да му обясняваш и показваш модели на поведение при конфликти - разговаряйте като му помагаш да назове с думи чувствата си, научи го да общува, обяснявай му ти какво би казала ако си на негово място, как е правилно да се държи и т.н. , определи какво е допустимо и какво не и следвай една линия на поведение - ако той наруши правилата му прави забележка, но когато трябва го защитавай (това е много важно!), а когато наистина прекалява просто си тръгвате.

не се притеснявай толкова. повечето деца на тази възраст (освен най-кротките, които вечно ги бият) се държат по този начин. загледай се в другите деца и ще видиш, че е така. важното е родителското тяло да се намесва своевременно и да предотвратява сакатлъци.
и в никакъв случай не му показвай, че поведението му ти е неприятно, защото това ще бъде използвано срещу теб, когато започне да ревнува от бебето.

това е много правилно децата прекрасно знаят как да ни действат, но когато им се скара друг човек се отнасят много по-сериозно

Ми не знам, не го взимай толкова на вътре...ще му мине..продължавай да му обясняваш и така

Аз имах такъв проблем с малкия, но наистина беше малък, на около година и шест-седем месеца, ами да ти кажа бях неотлъчно до него и вече толкова му познавах реакциите, че преди да вдигне ръка или крак, вече го бях изтеглила настрана или пък хванала аз ръката му.
Да не говорим, че от страх да не се налага да се червя или извинявам хиляди пъти, спрях и да го водя по градинките сред деца, които не познава. Имаше си две приятелчета и само с тях, ако не се види с тях, значи не се виждаше и с други деца. Нооо при нас проблема премина след записването на ясла и агресивното му поведение изведнъж изчезна. Честно да си призная, ако това нещо не беше престнало, незнам как бих реагирала.

Според мен разговорите с него извън пясъчника са добър ход, а отделно и тръгването ви след предупреждение. Някакво наказание от твоя страна пробвала ли си, да не му купиш любимата храна или пък да не го заведеш на някое любимо място или да не пуснеш любимо филмче (ако гледа де).
Ще следя темата.

                                                                                                                                                                                                                           

Важното е да му покажеш, че това не е хубаво, например да обясниш, че и на него няма да му е приятно да го блъскат. Ако пак го прави въведи някакво наказание, но адекватно - наистина да си тръгнете от площадката или пък едни приятели наказваха сина си с по няколко минути в другата стая например, което беше доста ефикасно.

В никакъв случай обаче не го пляскай ти, защото ще остане в впечатлението, че така се решават проблемите и ще се задълбочи.

Така или иначе мисля, че с възрастта ще се поправи, особено щом ти обръщаш внимание, за което те поздравявам.

Има няколко подобни теми в "Нашите деца".
Би могла да прочетеш, ако ти е интересно.
Иначе по този въпрос бих казала, че щом обръщаш внимание и обясняваш на детето, няма да имаш този преоблем за дълго.
Агресията при децата е нормално явление, неприятното е, когато родителят пропуска да обясни и да възпитава детето си.

за момента нямаме подобен проблем. по темата- има една майка в нашата градинка с такова дете, ама то наистина е много палаво и неразбрано и жената редовно го пляска по дупето след като скарването не помага. 
не мога да я осъдя, нещо в мен казва че е права да го направи, още повече когато и моето дете е потърпевшо от нейното

Ами скарваш се по-сериозно! И аз мразя други деца да блъскат моите 

Моят мил син всеки ден яде бой от сина на приятелката ми.Всеки ден сме заедно,то е 1г. по-голямо и много палаво.Аз се карам тя се кара шляпва,говори аз му говоря.....но  в момента, когато синът ми  не му даде играчката ,с която си играе отнася някои тупаник.А моето слънце не може да се защитава още и все сме на щрек.Виж ,когато си играе с по-големи деца не посяга така.Не съм се сърдила на приятелката ми ,че детето й бие моето,знам го какъв е щурчу,за това пазим и сме все на щрек и много му говорим.Няма да се разсърдя и на друга майка за такова нещо,деца са.Според мен  има деца които си допадат и си играят и такива с които не.Пази го,ако не може да се разберете.Не спирай да говориш.

Мисля, че ако си тръгвате всеки път, когато постъпва така и му обясняваш, че ще правиш така докато престане и това му е наказание, защото се държи лошо с децата ще отмине по-бързо този период. Преди време и при нас имаше такова ддете, само че беше момиче и хапеше децата и то до кръв. Но най-дразнещото беше, че майката не му правеше забележки, а просто си пиеше кафето. Едва когато майката на ухапаното дете станеше, тогава и тя благоволяваше, но предимно да се кара с майката, че се е скарала на дъщеря и , което за мен е недопустимо. Както аз не искам моето дете да бъде блъскано, хапано и т.н., не позволявам и моето дете да се държи така с другите деца. Но при децата всичко е на периоди. Дъщеря ми, нищо че е малка се научи да хапе и за да я отуча, след като не прие обясненията ми когато ме ухапеше я ухапвах и аз. И за да не ми се нахвърлят някои, че съм майка-садистка, моето хапане беше леко стискане със зъби, колкото да усети, че така не е много приятно. Но пък като я гледам как става все по сладка скоро ще си я изям и ще стана майка-канибалка

Пропуснах да поздравя майката, която е пуснала темата.   
И аз мисля, че ще си решиш мъничкия проблем, защото го виждаш и имаш желание за това.

Детето в никакъв случай не е невъзпитано, просто това е някакъв вид агресия според мен. Ако ти е трудно да се справиш, потърси помощта и съвета на детски психолог. Не мисля, че е срамно или нещо подобно 

Нашето приятелче е така,постоянно блъска и не само по малките..майката обяснява,ами влиза през едното излиза през другото.

Мисля,че с времето ще се научи да не го прави.

Просто трябва търпение и доста да се обяснява.

Това, че едно дете е палаво, изобщо не е оправдание да бута и удря другите деца. Моите също са палави, но не са се били по градинките.
По едно време синът ми беше усвоил неприятния навик да хапе. Беше на около 1.5 г. Изтърпях стоически точно три негови набези /хем бях на крачка от него, ама той беше по-бърз и от светкавица/. Е, след третото ухапване така ми причерня, че го ухапах и аз. Рева като магаре, но повече не е посегнал.
Това, дето на 1-2 годишно дете му се говори с мазен тон: "Не, мами, туй не е хубаво, така не правят добрите дечица!", според мен няма никакъв ефект. Заради такъв вид възпитание, спрях да се виждам с най-добрата си приятелка, докато детето й не навърши 6 г. Просто не можех да понасям нейният син да бута и бие моите деца, а тя гальовно да го мъмри, явно без никакъв ефект.

Здравей. Виждам, че имаш горе-долу нашият проблем. При нас проблема започна около втората годинка. Хората са си измислили определения за нея - "ужасните две" или "бебешки пубертет". В момента децата се опитват да се самоопределят като отделна и самостоятелна личност и съответно да вземат надмощие по-възможност над другите. Това, което мен ме успокоиха мой приятелки с малко по-големи дечица е, че периода отминава. Аз също се стремя да го оставяма да си играе с по-големи от него дечица, да говориме кое е хубаво и кое не. Случвало ми се е и да го шляпна, но по скоро във връзка с други бели. Случвало се е и него да го бутнат, но това не значи че ще гледам кръвнишки детенцето или майка му. В живота се сблъскваме с много по-голяма агресия всеки ден и странно как тя не ни прави впечатление, а за едно малко дете сме готови публично да го порицаеме.
Възможно е този проблем да се е отключил и в резултат на новата бременност. И аз лично бих те посъветвала да си насочиш усилията натам - да го възпитаваш отсега да обича бебето  , защото това е много важно.

не, не,  аз не оправдавам такова поведение, просто исках да кажа, но май не съм била много точна, и затова ще се допълня, че ми е направило впечатление че има един момент в който и караниците на детето не помагат. пей ми пенке ле, кой те слуша.
 и исках да кажа че за мен метод на противодействие би бил този, който съм описала- със съгласието на майката някой друг да се скара.
и аз мисля че само галене с перце не е редно, но и другата крайност не мисля че дава желани резултати.

между другото ми прави впечатление и си мисля, че има много майки, които се карат на децата си само в присъствието на външни хора, заради "какво ще кажат хората" ако не се скарат, а не толкова защото смятат че този метод би подействал при тяхното дете.

а хайде да отчетем и факта че всяко дете си има индивидуалност  което съответно би предполагало индивидуален подход от майката, която познава рожбата си най-добре... или греша?!?

Споре мен детето ти е по- темпераментно и този проблем ще отшуми. Това е период просто. Никол мин. лято посягаше на децата, сега вече не. Аз пък се дразня на майки, на които им идва нас да ни набият, че нашето детете е блъснало тяхното. Имам и пример с 1 майка, която се караше на детето ми много сериозно, че взима играчките на нейното.

И аз съм на мнение да се опиташ да го събираш с по-големи деца.  

Те ще го научат.

Прави са родителите да се сърдят.Аз също се дразня.

Еее стига де,ами ако твоето дете правеше така,да не мислиш че на майката и е много приятно.
Аз също съм попадала в такива ситуации и знам че не са приятни,но говоря постоянно и даже
съм и прилагала бутването на нея,след което   я питам дали така е приятно и въпреки това ,пак се
е случвало,интересното е че не го правеше със всички,а най голям тормоз налагаше на братовчедка си.
За радост и този период отмина,така че продължавай с говоренето и търпение му е майката.

Моето дете също премина през такъв период.Само дето блъскаше не само по малки ,но и по големи от нея деца.Преодоляхме го с много обяснения .

Мисля, че при всички деца е различно някои минават през такива периоди, други не.
Хубавото е, че ти търсиш разрешение на проблема, а не си казваш "Нормално е ще му мине"

Добре е, че му говориш и обясняваш, но когато това не дава резултат се преминава към дейтсвия - тръгвате си или по някакъв друг начин му показваш, че това не може да продължава и в същото време гледаш да не обръщаш кой знае колко внимание на въпросното поведение. Кратко и категорично.
Това действа при моето детенце, но си признавам, че не винаги успявам да го приложа 

Предполагам, че и ти няма да се сърдиш на родители на които детето им е било блъснато или ухапано от твоето и те започнат да се карат с теб . Аз се сърдя единствено на родители и се разправям с тях, единствено, когато тяхното дете е агресора, тормози другите деца, а те най-спокойно си седят, пият си кафето и не взимат никакво отношение, а когато на някоя майка и писне детето и да бъде тормозено и направи забележка на побойника, родителите му скачат в негова защита. Ето такова отношение не приемам 

  Абсолютно съм съгласна ! Това, че едно дете е палаво не значи, че трябва да е агресивно. Двете думи значат съвсем различни неща. Самия факт, че едно дете бие по - малките от него, а на големите не посяга е показателен. Ако има агресия в детето ми никога не бих я оставила да се развива. Не бих толерирала и друго дете да бие моето. Смятам, че за да не се случват такива неща между децата, родителите трябва да вземат мерки своевременно.  Не мога да повярвам, че възрастен човек не може да  "надвие" едно дете  . 
Към авторката - ти какво направи когато за първи път детето ти блъсна друго дете ? Щото тогава е бил момента да проведеш сериозен разговор, да го накараш да се извини на детето, ако трябва дори да му подари своя играчка /или поне да му я остави да си играе с нея в знак на сдобряване / да го оставиш да продължи да играе и ако се повтори - веднага да си тръгнете 

Да допълня - моето дете е малко, но съм се грижила за племенника от 2,5г. до 5 години /по 2-3 дни в седмицата за през деня, че сестра ми беше на работа/ и минах през всичко това: ритане, блъскане, хапане и плюене - ама плюеше и хапеше само по - големите, а блъскаше и риташе малките деца  Голям разбойник  Трябваха ми 3 седмици за да го отуча, без да го удрям разбира се, това дето съм го писала по - горе съм го прилагала. Също като отказваше да събира играчките си - мятах ги навън в двора през прозореца и след като си ги събира оттам на няколко пъти, сключихме сделка, че ще ги прибира, а аз ще му помагам. Сега вече е голямо дете на 12 години, но още слуша мен повече от който и да било друг.

Имахме такъв проблем, даже съм писала в няколко подобни теми. Не сме го превъзмогнали съвсем, но има доста подобрение.
В такива случаи според мен, майката трябва да е близо до детето, т.е. да може да реагира навреме, ако се наложи.  Да му говори, много да му говори и то като на голям човек, лице в лице, близо до детето, не надвесен над него възрастен, размахващ пръст заканително. Да му обяснява кое и защо не е хубаво така да се прави и съответно какви ще са последствията, ако детето продължава да се държи по същия начин. В нашия случай само с обяснения не се получи. Последваха извинения на потърпевшите и незабавно напускане на детските площадки.
Понякога ми е трудно. Имам предвид, когато така да се каже другото дете е предизвикало моето по някакъв начин. Не казвам, че агресията е разрешение в случая, но малко излиза, че не може да се разграничи точния проблем и детето може би остава с объркани впечатления.
И точно поради събирането с по - големи деца при моето се разви агресията. Защото винаги по люлки и пързалки го сбутват, блъскат, пререждат или т.н, т.е. дребосъка им пречи, съответно той започна да ги копира и така...

Според мен трябва много да му обясняваш и да му говориш. Най-вероятно е период, който ще мине. А, и да си до него, докато още бута дечицата.
Макар и да ти се струва, че не те слуша или не те разбира какво му говориш, не е така. С постоянство ще има резултат
И не се притеснявай, това не е нещо ненормално, ще се справите.

Започни да го водиш на скучни за него места - без деца, без играчки или катерушки, да няма какво да прави. Като започне да мрънка и да се оплаква му кажи, че другите деца не искат да игарят с него, докато така ги блъска или посяга. Обясни му внимателно и подорбно това. Следващия път отидете пак при децата и ако пак се блъска - пак сам, за повече време. Така бих опитала аз, при положение, че детето държи и иска да играе с други деца, разбира се, има си саможиви дечица, които се забавялват прекрасно и сами.
И да, след блъскане - тръгвайте си веднага. Ще отвикне 

 Блонди ти написала всичко,което исках и аз да ти кажа.
 Може би този метод ще е ефикасен.Успех!

Минахме през този период, но веднага на момента наказвам, без обяснения, заплахи и коментари. Достатъчно е 5 минути да седи, изолиран без да мърда и никой не говори с него или го гледа. След което трябва да се извини и да помилва детето. Говоренето е сребро, мълчанието- злато.
На дете под 3 години не се обяснява и разяснява надълго и нашироко.