До болка позната тема...Търся вашите съвети

За пръв път пиша като анонимна.Предпочитам за сега да си остане така.Историята е следната:

С мъжа ми сме щастливо женени,не познавах много родителите му до преди да се роди детето.По-точно,не знаех що за хора са.Разочарована съм ужасно.
Живеят в друг град на няколкостотин км от нас.Ние живеем в жилището на майка ми,което ще е мое наследство.Май вече е .Както и да е,това няма значение.
Та,по същество.Родителите на мъжа ми имат две къщи,в едната живеят.Тя е купена от брат му.Другата е наследство и е малка съборетина.Майката на мъжа ми му обещава тази последната като казва,че брат му си има ,защо  и той да си няма.Мъжа ми решава,че къщата ще се продаде.Тя се намира в близост до тази,в която живеят родителите му.И така...Мъжа ми решава да теглим заем и като продаде къщата да върне по-голямата част от него.Съгласявам се.НИкога не бих се съгласила да ни тежи заем през следващите 10 години,ако не беше къщата,която е възможно да се продаде!

Поиска от брат си да му прати документите на къщата...пускаме обяви в интернет,говорим с агенции....и така нататък..познатите процедури.Мъжа ми ,като се чуеше с майка си постоянно питаше дали не е идвал някой да гледа къщата.Майка му отговаряше винаги отрицателно.
През това време детето се е родило,аз съм разбрала що за свекърва ще имам ...но май май нищо не съм видяла още.Държаха се с мен и семейството ми пренебрежително,чак унизително.След време разбрах,че това са комплекси,породени от факта,че те са от малко село до малък град,а ние живеем в столицата.Нищо,че за мен това няма никакво значение..Иначе не бих взела съпруга си ,нали?Няма значение и за никой от моето семейство.
Както и да е.

Взимаме заема,купуваме си кола,която ни е страшно необходима,връщаме си натрупаните заеми,обличаме се,купуваме на детето дрешки,играчки,дишаме известно време по-леко...Направихме и кръщенето на детето в един ден с рождения му ден....И чакаме къщата да се продадееее......

МИнава година и нещо.Свекървата и свекъра правят голям ремонт на къщата,в която живеят и която е на девер ми.Той живее на 50 км от тях на квартира,за която не плаща нищо,защото е на техен роднина.

Непрекъснато ни се хвалеха по телефона какво направили днес:дограми,достроявания,бани,измазвания,дюшемета....Окей,неам нищо напротив,да си правят хората....Ама що толкова се хвалят ?се запитвам аз.Ние по това време вече сме приключили с парите от заема и пак идват моменти,в които позатъваме леко.Майка ми винаги се е отзовавала,но ,нали,не мога само от нея да искам.А свекървата и свекъра изобщо са забравили в това отношение за нас.Най-накрая казах на мъжа ми да спре да иска каквото и да е.Особено след като той ги беше помолил горещо да пратят малко пари,защото сме го закъсали(мъжа ми работеше,но заплатата не стигаше до никъде,а сега,в момента,работи и на две места)
и те му бяха хвърлили в мазните пликове на един колет 6 петолевки,което го накара да се разплаче........Стана ми ужасно.
Има още доста неща,но историята ще се разтегне прекалено и едва ли някой ще иска да чете толкова дълъг пост.

Но това,което ме накара да ги намразя тотално беше следната случка:
Идват ,не знам по какъв случай беше,не си спомням,и свекървата ,ей така,докато си пушим на балкона ми заявява така,по между другото,че са продали къщата отдавна...... Да,точно така зяпнах.
Не видяхме никакви пари от тази къща.
Преглъщах неуважението им към мен,преглътнах интрижките,преглътнах омразата на семейството им ,която се появи в момента,в който се появих там,преглътнах намеците да направя аборт,защото това дете не е на мъжа ми,намеците,че съм к****а и прочие и прочие,казано с толкова мил и мазен тон,че да ти се повдигне.Преглътнах развалениете празници,мешането в гледането на детето,изтръгването на детето от ръцете ми,изнудванията да им го дам,лъжите,липсата на всякаква помощ,ПОДИГРАВКИТЕ,че,виждаш ли,ние няма да можем да направим ремонт на колата(въпреки,че колата съвсем не се нуждаеше от спешене такъв или нещо подобно) ;сравненията на мъжа ми с девера,намеците,че едва ли не съм попаднала на грешния брат ,хвалбите по негов адрес и обидите по адрес на мъжа ми.......
А половинката....той си ги знае и едно си говори ,друго им мисли...Не настоява изобщо да се виждаме с тях....Срамува се!
Преди месец и нещо им вдигна най-накрая скандал.Защото аз вече не издържах....Аз бях тази,която трябваше да се оправя с тях.И така....мълчание два месеца,и едно обаждане вчера.За мое огромно разочарование,мъжа ми се държеше така,все едно нищо не е било  и дава телефона на дъщеря ми да каже "Ало!" на баба си. И сега стигаме до същината(най-накрая!) :
НЕ ИСКАМ ДЪЩЕРЯ МИ ДА ОБЩУВА С ТЯХ!!!Не искам да бъде лъгана..Представям си:
"Баба видя едно мнооого хубаво пони-играчка....!Ама ако знаеш какво е хубаво...Никое друго детенце няма да има такова!Ама баба ще ти го даде като дойдеш,мило!
Или:
"Ау,бабе,какво палтенце ще ти купи баба!Ама,другата година,бабе,нали за тая година си имаш!"-това,което ми говореше на мен по тел-а тази КОЛЕДА!

Детето е и мое.Не само на мъжа ми .Имам право на мнение.Казах му ,че не искам да общува с тях и той ме пита :"Е съвсем ли да ги отрежа?".МИ,ДА!Искам той да си общува с тях колкото си иска,за каквото си иска,щом е такъв мекушавец след като родителите му направиха ремонт на къщата на брат му с негови пари....Но ние-НЕ!

Съжалявам,ядосах се....
Как да разкарам това чудо свекървата?Обажда ли се,ние с мъжа ми сме се скарали,....за глупости....Не знам как става това....Напрежението се повишава...Той е страшно мекушав и с изкюлчение на онзи скандал преди месец и нещо никога не е бил толкова категоричен с тях.
Искам съвет за тази ситуация и от по-възрастните......Бабилия,надявам се да помагаш!


А като преценя,може и да не съм анонимна,...тогава всички недоразказани неща в историята ще станат ясни.