Според вас на каква възраст е добре да се направи?
Голямото е момиче на 7, малкото - момче на 3,5.
Голямото е момиче на 7, малкото - момче на 3,5.
- Публикувана: 7 апр. 2009, 13:31 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2009, 16:17 ч.
Отделяне на разнополови децата в отделни стаи
Ако имаме достатъчно на брой стаи още от самото начало всяко дете щеше да си е в собствена, само за него, независимо от пола. Моите са еднополови и бих го направила, ама пусто детската ни стая е една, а хола и трапезарията, барабар с кухнята и нашата спалня не стават за втора дестка стая. Всяко стая си е с нейното си предназначение, затова са и заедно. Ако имах избор- нямаше да е така.
Когато бяхме малки с брат ми също бяхме заедно, поради наличието на само една детска стая и така си откарахме до казармата /неговата, не моята
/, след което и двама се изнесохме от къщи. А иначе си прекарвахме добре, голям купон беше.
Въпрос на навици, разбирания и възможности.
Когато бяхме малки с брат ми също бяхме заедно, поради наличието на само една детска стая и така си откарахме до казармата /неговата, не моята
/, след което и двама се изнесохме от къщи. А иначе си прекарвахме добре, голям купон беше. Въпрос на навици, разбирания и възможности.
Ние ги сложихме в отделни стаи от раждането им,практично е по редица причини,но не е за сметка на друг комфорт (напр,ние да спим в хола) понеже място има. Разликата в пола не ми е толкова важна (засега) колкото разликите в режимите и нуждите им,така на всеки правата да уважени.
Не бих спала в хола,само и само децата да са в отделни стаи.Хола просто не е място за спане.
Мисля, че ако човек има възможност, е добре да отдели децата в различни стаи от раждането им, дори и да са еднополови. Всяко да си знае територията, където са му нещата, да си носи отговорност за подредбата, да може да се усамоти, когато му се иска.
За жалост аз успях да отделя децата си в различни стаи, едва когато дъщеря ми беше на 7 г., а синът ми на 6 г. Веднага се усети разликата. Децата ми си имат вече самостоятелен живот, заспиват на минутата /а не си бърборят глупости по един-два часа, след като съм ги сложила да си легнат/. Ако на единия му се спи, а на другия - не, се пръскат по стаите си и правят това, което искат. Не си пречат. Това не означава, че са престанали да играят заедно, или да имат общи занимания.
За жалост аз успях да отделя децата си в различни стаи, едва когато дъщеря ми беше на 7 г., а синът ми на 6 г. Веднага се усети разликата. Децата ми си имат вече самостоятелен живот, заспиват на минутата /а не си бърборят глупости по един-два часа, след като съм ги сложила да си легнат/. Ако на единия му се спи, а на другия - не, се пръскат по стаите си и правят това, което искат. Не си пречат. Това не означава, че са престанали да играят заедно, или да имат общи занимания.
В началото си мислех, че е хубаво децата да са в една стая. Моите са с 2 г. разлика и са момче и момиче. Като стана на 3 месеца малкия, го сложихме при кака му. Голяма радост беше! Обаче и голям купон настана и не можехме да ги овладеем, а и малко по малко започнаха да си пречат заради различните режими, нужди и интереси. След 1 година ги разделихме и си решихме доста проблеми.
Според мен си зависи от наличното жилищно пространство. Ако имаш такова, когато децата поискат, тогава се разделят. Ако няма място, ще си спят заедно докато живеят при мама и тате. Ние сме отгледани три деца (две момчета и едно момиче) в тристаен. До последно бяхме в една стая.
Според вас на каква възраст е добре да се направи?
Да уточня - възможност имаме, пространството не е проблем. Въпросът ми е към майките на по-големи деца - кога децата ви сами поискаха да имат отделни стаи?
. Беше съвсем за кратко и после заяви, че с по - малкия му брат му е по - весело. Явно не е съвсем готов още, което за мен не е проблем - стига да им е добре на хлапетата заедно, а то така изглежда 
Да уточня - възможност имаме, пространството не е проблем. Въпросът ми е към майките на по-големи деца - кога децата ви сами поискаха да имат отделни стаи?
Аз бях 6 клас, когато поисках да отделят брат ми в отделна стая, а място имахме предостатъчно. Разликата ни е 3 години, т.е. той е бил трети клас.
Да уточня - възможност имаме, пространството не е проблем. Въпросът ми е към майките на по-големи деца - кога децата ви сами поискаха да имат отделни стаи?
Като големи и свикнали вече не сме го и искали. Защо да си разваляме купона? Имаме пет години разлика и когато аз станах на 14, брат ми замина в казармата, баба ни вече не живееше вкъщи, та имаше и как да се разпределим. Разделянето дойде по естествен път.
Да уточня - възможност имаме, пространството не е проблем. Въпросът ми е към майките на по-големи деца - кога децата ви сами поискаха да имат отделни стаи?
Въпрос на разбиране и на семейна обстановка е може би, но за мене е истинско удоволствие да ги чуя вечер преди лягане как си говорят, споделят и фантазират разни неща. Не им пречи ни на режим, ни на ставане за училище - сами се будят, горе-долу по едно и също време и двамата. Аз нямам братя и сестри, но съпругът си спомня тези мигове преди заспиване като едни от най-чаровните на детството му (делял е една стая със сестра си почти до пубертета).Да не говорим пък колко ми е драго да ги видя гушнати и заспали на едното от леглата.
Влизала съм в домове, където децата са отделени, и не само, че не ми е изглеждало изкушаващо, но и в част от случаите съм се потискала.
Виж, живот и здраве, като наближи да стават тинейджъри, може би ще е по-различно, тогава нуждата от лично пространство става остра и обяснима, и си заслужава зачитането. Може и по-рано - не знам, още не ни се е случвало.
Според мен си зависи от наличното жилищно пространство. Ако имаш такова, когато децата поискат, тогава се разделят. Ако няма място, ще си спят заедно докато живеят при мама и тате. Ние сме отгледани три деца (две момчета и едно момиче) в тристаен. До последно бяхме в една стая.
И аз бих искала да имат отделни спални, но няма толкова в наличност.
значи то идва един момент в които независимо от пола децата си искат отделни стаи -а ко можете - хубаво...ако ли не - няма значение.....аз чесно казано до 14 си бях в една стая с брат ми и не ми е пречил...когато изобщо се прибираше в къщи да спи де...той с 5 години по-голям......но като станат пубери си искат свои си стаи независимо дали имат братя, сестри...за да си канят приятели, гаджета и т.н....
ама и заедно да спят няма да ги осъкати това....
ама и заедно да спят няма да ги осъкати това....
Живяла съм в една стая с брат си. Никога не съм искала собствена, нито пък той. Беше забавно разказвахме си приказки преди лягане. Веднъж той, после аз. Яко игра. Но бяхме в различни смени. Тоест през деня никога не се засичахме.
Мисля, че когато децата покажат, че имат нужда е най - добре да се преместят.
Мисля, че когато децата покажат, че имат нужда е най - добре да се преместят.
Обикновено децата около пубертата изпитват нужда от неприкосновено лично пространство и тогава могат да поискат отделна стая. При нас това е невъзможно, къщичката ни е малка "като залъгалка". Дори сега е трудно да се намери достатъчно лично пространство за всеки член на семейството. Децата споделят една стая, дори леглото им е двуетажно поради липсата на достатъчно място.
Имам сестра, 2 години по-малка, и с нея деляхме една стая. И при нас беше купон, споделяхме, смеехме се и измисляхме щуротии. Когато заминах за София да следвам, тя заяви, че няма значение какво ще учи, но ще дойде при мен. така откарахме заедно още 3 години.
Имам сестра, 2 години по-малка, и с нея деляхме една стая. И при нас беше купон, споделяхме, смеехме се и измисляхме щуротии. Когато заминах за София да следвам, тя заяви, че няма значение какво ще учи, но ще дойде при мен. така откарахме заедно още 3 години.
Разликата между моите деца е 7 години без един ден.Голямата се отдели когато стана на осем години ,а колкото до малката -опитахме се от самото начало да я отделим но като стана на 1г.7м. тогава проходи-малко късно започна да идва всяка вечер и не виждах смисъл да я приспивам и след час цъфнала при нас 
,затова си я прибрахме в спалнята и още спим в една стая.Но предстои ни преместване в нов дом със също толкова стаи и съм казала че трябва да спи сама в стаята а не да я ползва за игра-та ще видим. 
,затова си я прибрахме в спалнята и още спим в една стая.Но предстои ни преместване в нов дом със също толкова стаи и съм казала че трябва да спи сама в стаята а не да я ползва за игра-та ще видим. 
Според мен ви е раничко още. Когато каката тръгне да влиза в пубертета, ако имате възможност ги отделяйте.
И аз така мисля. 
Моето мнение е,че е хубаво децата да си имат отделни стаи,ако жилището позволява,като това разделяне да стане още от най-ранна възраст.Аз имам две момчета-на 10г. и на 6г. и ползват една детска стая,т.к. апартамента ни е с 2 спални.
Като се замисля, аз и брат ми(разликата ни е 2г.) си ползвахме една стая,докато не заминах студентка и всичко си беше ОК.
Като се замисля, аз и брат ми(разликата ни е 2г.) си ползвахме една стая,докато не заминах студентка и всичко си беше ОК.
