Здравейте, от време навреме навреме ви чета, но не съм писала...идвам и аз в клубчето...много ми е гадно, тъжно и отчаяно, въпреки, че знам, че е по - добре да сме разделени, отколкото да се измъчваме заедно...е, от няколко дни не сме вече заедно...обаче защо се чувствам толкова зле, не мога да разбера...децата са във ваканция и още не знаят, при баба и дядо са...иначе са на 10 и 4 и половина, момиченца...каква ваканция ще изкарат с това лошо време, а и каката е болна...липсват ми...имам нужда от подкрепа, макар и виртуална...
- Публикувана: 15 апр. 2009, 21:32 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2009, 00:15 ч.
Хайде и аз тука...присъединявам се към вас...
жалко,4е си стигнала до тук Благодаря ти Вал 
толкова народ е видял темата, само ти ми каза две добри думи.... 
толкова народ е видял темата, само ти ми каза две добри думи.... Така е..видях темата, точно преди да си легна снощи..
Обаче..всяка една подобна те връща веднага в онзи кошмар..
Когато я погледнеш за втоти-пети пт -едва тогава намираш сили да кажеш нещо утешително и позитивно..
Време, трябва време за всичко..в началото върви бавано, после изведнъж осъзнаваш че са минали месец..и вече е по-леко..
Мисли така - няма начин да не се справиш - Трябва!
Обаче..всяка една подобна те връща веднага в онзи кошмар..
Когато я погледнеш за втоти-пети пт -едва тогава намираш сили да кажеш нещо утешително и позитивно..
Когато я погледнеш за втоти-пети пт -едва тогава намираш сили да кажеш нещо утешително и позитивно..
Ох, много точно казано, магаренце! Точно така се чувствам с всяка нова тема
Връщат се болката от предателството, песимизма, че живота ми е свършил .. брррх!
Обаче после се сещам колко по-щастлива съм сега
Ох, много точно казано, магаренце! Точно така се чувствам с всяка нова тема
Връщат се болката от предателството, песимизма, че живота ми е свършил .. брррх!
Обаче после се сещам колко по-щастлива съм сега
Връщат се болката от предателството, песимизма, че живота ми е свършил .. брррх!
Обаче после се сещам колко по-щастлива съм сега
Ами аз, чак за предателството не си мисля, ама, че сега съм много по-щастлива да
Ей само за да напиша това си струваше да пострадам.
Горе главата девойко, светът не се свършва с един мъж
потъгувай, не бързай
човек трябва да преживее болката си, да мине през нея, за да излезне...важно е еч се излиза, някои се лутат по-дълго,други - по-малко, но се излиза
тъгата от самотата е нещо, което ако трансформираш в задоволство от липсата на скандали и болка от обидите и нараняванията - може да ти помогне!
с децата няма да си толкова сама, но пък ще те боли и за тях...
обаче просто си помисли колко болка си спестявате от скандали и обиди, колко сама си била и неразбрана докато сте били заедно...и може би мъъъничко ще ти олекне
човек и добре да живее - реално винаги е сам, дори да има разбиране и любов
защото се раждаме, живеем и умираме в самота - в крайна сметка живота е самотен път за душата, хубаво е ако има сродни души по пътя си да споделя нерадостите
авно ти не си била със своята сродна душа...сега пътя ти е самотен - но за да стигнеш до раздяла и преди сте били - всеки по своя път
сега просто е видимо онова, което преди са виждали само вашите сърца....
а най-невидимото е видимо за сърцето - погледни сега с него пътя си и ще видиш, че там някъде те чакат нови щасливи мигове
просто дочакай да дойде момента!
човек трябва да преживее болката си, да мине през нея, за да излезне...важно е еч се излиза, някои се лутат по-дълго,други - по-малко, но се излиза
тъгата от самотата е нещо, което ако трансформираш в задоволство от липсата на скандали и болка от обидите и нараняванията - може да ти помогне!
с децата няма да си толкова сама, но пък ще те боли и за тях...
обаче просто си помисли колко болка си спестявате от скандали и обиди, колко сама си била и неразбрана докато сте били заедно...и може би мъъъничко ще ти олекне
човек и добре да живее - реално винаги е сам, дори да има разбиране и любов
защото се раждаме, живеем и умираме в самота - в крайна сметка живота е самотен път за душата, хубаво е ако има сродни души по пътя си да споделя нерадостите
авно ти не си била със своята сродна душа...сега пътя ти е самотен - но за да стигнеш до раздяла и преди сте били - всеки по своя път
сега просто е видимо онова, което преди са виждали само вашите сърца....
а най-невидимото е видимо за сърцето - погледни сега с него пътя си и ще видиш, че там някъде те чакат нови щасливи мигове
просто дочакай да дойде момента!
tempy, сама си го написала най-добре "...въпреки, че знам, че е по - добре да сме разделени, отколкото да се измъчваме заедно...".
Не, че премахва усещането за самота, но поне помага да не я чувстваме толкова силно.
Когато мине малко време и емоциите започнат да отстъпват, ще се почувстваш по-добре.
...Както веднъж една приятелка ми написа "не си чак толкова зле, сега си свободна и решаваш за себе си".
Не, че премахва усещането за самота, но поне помага да не я чувстваме толкова силно.
Когато мине малко време и емоциите започнат да отстъпват, ще се почувстваш по-добре.
...Както веднъж една приятелка ми написа "не си чак толкова зле, сега си свободна и решаваш за себе си".
Темпи,свиква се!!!!
Сега едва ли ти е до тези думи,но и другите са ти казали-свиква се.
Всеки си има своя начин за справяне с болката.
Винаги на мои приятелки изпаднали в подебен проблем казвам.
"Намери ДРУГОТО нещо без което не можеш и се посвети на него"
В повечето слуачи ДРУГОТО-е единственото-ДЕЦАТА.
Твоите две принцеси ще са до теб.Ще са с теб.Децата са най-добрите ни приятели....
Повечето хора ги боли от разделите...Но винаги има надежда за УТРЕ...
Във моята тема една девойка ми припомни моята мисъл за тежки момени...
"Когато губиш,не знаеш какво печелиш"
Бъди СИЛНА!!!
Желая ти СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ,МНОГО ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ и да откриеш СВОЯТ ВЕРЕН ПЪТ
Сега едва ли ти е до тези думи,но и другите са ти казали-свиква се.
Всеки си има своя начин за справяне с болката.
Винаги на мои приятелки изпаднали в подебен проблем казвам.
"Намери ДРУГОТО нещо без което не можеш и се посвети на него"
В повечето слуачи ДРУГОТО-е единственото-ДЕЦАТА.
Твоите две принцеси ще са до теб.Ще са с теб.Децата са най-добрите ни приятели....
Повечето хора ги боли от разделите...Но винаги има надежда за УТРЕ...
Във моята тема една девойка ми припомни моята мисъл за тежки момени...
"Когато губиш,не знаеш какво печелиш"
Бъди СИЛНА!!!
Желая ти СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ,МНОГО ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ и да откриеш СВОЯТ ВЕРЕН ПЪТ
Ей, благодаря ви да знаете ...
снощи се опитахме дори да идем на семеен терапевт...ми аз се чувствх по-зле след това...като почнахме да вадим цялата помия наново (а изкарахме една съвсем мъничка част)...въобще не съм сигурна, че имам нужда от още отрицателни емоции, страх ме е да се надявам отново, че нещо може/ще се промени...опитвам се да мисля за бъдещето, за онзи момент когато ще се чувствам отново добре и отново аз...а в момента ми е едно...все едно съм пълна смотанячка и неудачница във всяко едно отношение и не заслужавам никой да ме обича, а ЗНАМ, че не е така...но го знам със разума си, още не е стигнало до сърцето ...уф, оплаках ви се
...страхотно е, че ви има това поне е сигурно
...снощи се опитахме дори да идем на семеен терапевт...ми аз се чувствх по-зле след това...като почнахме да вадим цялата помия наново (а изкарахме една съвсем мъничка част)...въобще не съм сигурна, че имам нужда от още отрицателни емоции, страх ме е да се надявам отново, че нещо може/ще се промени...опитвам се да мисля за бъдещето, за онзи момент когато ще се чувствам отново добре и отново аз...а в момента ми е едно...все едно съм пълна смотанячка и неудачница във всяко едно отношение и не заслужавам никой да ме обича, а ЗНАМ, че не е така...но го знам със разума си, още не е стигнало до сърцето ...уф, оплаках ви се
...страхотно е, че ви има това поне е сигурно
виж сега
ще ти кажа нещо дето няма да ти хареса - за част от чувствата ти си виновна ти - защото твоята неувереност те кара да се мислиш за неудачница и пропаднала
хората имаме склонност да допускаме грешки, но най-важното е да несе вадят генерални изводи от една-две грешки!
опитай да се успокоиш и да помислиш трезво - брака не е нещо, по което бих съдила човека и неговите възможности като линост, защото в брака има твърде много нещо, които не зависят от човека или поне зависят и от другия!
хвани се в ръце и не се самосъжалявай, защото един развод макар и край на нещо е преди всичко начало на нещо друго!
ще ти кажа нещо дето няма да ти хареса - за част от чувствата ти си виновна ти - защото твоята неувереност те кара да се мислиш за неудачница и пропаднала
хората имаме склонност да допускаме грешки, но най-важното е да несе вадят генерални изводи от една-две грешки!
опитай да се успокоиш и да помислиш трезво - брака не е нещо, по което бих съдила човека и неговите възможности като линост, защото в брака има твърде много нещо, които не зависят от човека или поне зависят и от другия!
хвани се в ръце и не се самосъжалявай, защото един развод макар и край на нещо е преди всичко начало на нещо друго!
хвани се в ръце и не се самосъжалявай, защото един развод макар и край на нещо е преди всичко начало на нещо друго!
Човек ходи на семеен терапевт, когато се надява нещата да се пооправят, а не когато иска да се разведе.
Факта, че той също е бил при терапевта за мен не означава нито развод, нито край, но ти може би виждаш нещата иначе.
А темпи, щом успяваш да се радваш на слънцето, хич не си започнала да се самосъжаляваш.
живеем отделно вече една седмица, и той казва, че му е добре така...
Една седмица не е нищо.
Естествено, че му е добре, ако преди това сте си викали и сте се разправяли.
Ама ако няма намесена кифла, много скоро ще се освести и ще се прибере с подвита опашка.
А ти всъщност звучиш доста ведро, браво
преди да има, той отказваше въобще да говори и мисли имаме ли проблеми или не...
Ама разбира се беееее, нали ти трябва да излезеш виновна да иде той да се утешава с някоя клявка.
Хич не го и мисли... Да си ходи при девойката, нали знам колко продължи увлечението на моя почти бивш мъж, има няма 6 месеца
Но в случая за мен лично е показателно ходенето му с теб на семейна терапия...
Изчакай малко да ви мине и на двамата афекта и поговорете.
Гуш
Е при нас е по-тежък случая - те с таз мома се събират и разделят вече май 3 години 
и аз все туй му разправях: да си се вземат, да се не мъчат и да не мъчат и останалите, ама все не можеше да се реши, явно си е подредил приоритетите накрая, което е добре, защото по-добре ужасен край, отколкото ужас без край, както казват хората
и аз все туй му разправях: да си се вземат, да се не мъчат и да не мъчат и останалите, ама все не можеше да се реши, явно си е подредил приоритетите накрая, което е добре, защото по-добре ужасен край, отколкото ужас без край, както казват хората
Тоя верно има нужда от професионална помощ
Баси загубеняка. Ако 3 години не може да си подреди приоритетите ич и не ти трябва.
Халал да и е на кифличка
Той и с нея рано или късно ще постъпи така, не че това трябва да ти е успокоение, но поне си знаеш, че не си загубила нищо ценно
Боже момиче, ти трябва да празнуваш, че си се оттървала... 3 години
... думи нямам.
Баси загубеняка. Ако 3 години не може да си подреди приоритетите ич и не ти трябва.
Халал да и е на кифличка
Той и с нея рано или късно ще постъпи така, не че това трябва да ти е успокоение, но поне си знаеш, че не си загубила нищо ценно
Боже момиче, ти трябва да празнуваш, че си се оттървала... 3 години
... думи нямам.
Никсиии, кефиш ме ...........
бе така е, трябва да празнувам, права си, то някой ако чуе цялата история, ще
ама ми е криво и самотно, тъпо едно такова (съвсем нормално в началото като чета) и като ви се оплача, една идея олеква и като се замисля, няма за какво да съжалявам и да се хвана, просто никакви хубави спомени, само горчилка и наранени чувства, и всъщност съжалението е за една илюзия "това, което можеше да бъде", а пък такова няма и никога не е имало...божееее, колко съм загубена само , май двама-трима терапевти ми трябват и на мен, един я ми стигне, я не...
като разчепкахме темата за семейната терапия, все пак стана ясно, че му трябва психолог, но не семеен - т.е. той няма никакви желания и намерения за общо бъдеще, ама иначе да сме походили няколко пъти...
...........бе така е, трябва да празнувам, права си, то някой ако чуе цялата история, ще
ама ми е криво и самотно, тъпо едно такова (съвсем нормално в началото като чета) и като ви се оплача, една идея олеква
и като се замисля, няма за какво да съжалявам и да се хвана, просто никакви хубави спомени, само горчилка и наранени чувства, и всъщност съжалението е за една илюзия "това, което можеше да бъде", а пък такова няма и никога не е имало...божееее, колко съм загубена само , май двама-трима терапевти ми трябват и на мен, един я ми стигне, я не... като разчепкахме темата за семейната терапия, все пак стана ясно, че му трябва психолог, но не семеен - т.е. той няма никакви желания и намерения за общо бъдеще, ама иначе да сме походили няколко пъти...
tempi така се чувствах и аз преди 3год.когато се разведох. Страхувах се от много неща - от неизвестното бъдеще ,дали ще се справя емоционално ,физически и финансово. Бях много болна, а и трябваше да се развеждам.Направо мислех че ще умра 
, сили ми даваше само мисълта за детето, че трябва да се грижа за него. Сега след 3 год нещата са коренно различни . Щастлива съм ,стъпих си на краката, със здравето съм много по-добре!!!!!!!!!!!!! Така, горе главата , Бог си знае работата и не случайно ни превежда през трудности
, сили ми даваше само мисълта за детето, че трябва да се грижа за него. Сега след 3 год нещата са коренно различни . Щастлива съм ,стъпих си на краката, със здравето съм много по-добре!!!!!!!!!!!!! Така, горе главата , Бог си знае работата и не случайно ни превежда през трудности
Благодаря ти
знам че е така, и просто трябва да мине време...май взе да ми просветва пред очите малко, надявам се да става все по-добре...още ме яд на мен си, че съм се набутала в такъв филм, и съм го играла толкова време, ама събда...явно така е трябвало да стане (олеее, изби ме на смирение и философия) ...просто да минава по-бързо това време...
знам че е така, и просто трябва да мине време...май взе да ми просветва пред очите малко, надявам се да става все по-добре...още ме яд на мен си, че съм се набутала в такъв филм, и съм го играла толкова време, ама събда...явно така е трябвало да стане (олеее, изби ме на смирение и философия
) ...просто да минава по-бързо това време... 
аз понеже съм си егоист, няма да кажа, че едно време ме е спасила любовта към детето
спаси ме необходимостта а му дам всичко, от което се нуждае, и най-вече спокойно и щастливо семейство, дори то да се състои само от мен
или щастливо именно защото се състои само от мен
а после ми помогна егоизма
исках аз да съм щастлива, а не да се налага да се поставям в глупави ситуации и да се страхувам каква изненада ме очаква тази вечер
исках да разполагам с живота си, да го дам на когото и както искам
и исках някой, който ме заслужава
и вече не бях самотна и депресирана, и спохождана от еженощни мисли за провал, само защото не съм успяла да спася един безмислен брак
спаси ме необходимостта а му дам всичко, от което се нуждае, и най-вече спокойно и щастливо семейство, дори то да се състои само от мен
или щастливо именно защото се състои само от мен
а после ми помогна егоизма
исках аз да съм щастлива, а не да се налага да се поставям в глупави ситуации и да се страхувам каква изненада ме очаква тази вечер
исках да разполагам с живота си, да го дам на когото и както искам
и исках някой, който ме заслужава
и вече не бях самотна и депресирана, и спохождана от еженощни мисли за провал, само защото не съм успяла да спася един безмислен брак
Мен пък ме спасява любовта към мене си (е не винаги ме спасява, щото са ми пресни някои събития). Осъзнах, че за да е щастливо детето ми му е нужна здрава, уверена и щастлива майка, щото да имаш някой на който да се опреш всъщност е най-важното.
Темпи и аз дълго отлагах раздялата, сигурна съм, че ти вече три години я отлагаш. Но днес - 7 месеца по-късно съм много по-щастлива, много по-доволна от живота, преоткриваща себе си, отслабнала, по-красива и т.н и т.н. Е, вярно и мен ме наляга самота от време на време, специално в момента доста ме е налегнала, но мисли за това като малкия негатив на големия позитив
Върви си смело напред и да не ти пука
Темпи и аз дълго отлагах раздялата, сигурна съм, че ти вече три години я отлагаш. Но днес - 7 месеца по-късно съм много по-щастлива, много по-доволна от живота, преоткриваща себе си, отслабнала, по-красива и т.н и т.н. Е, вярно и мен ме наляга самота от време на време, специално в момента доста ме е налегнала, но мисли за това като малкия негатив на големия позитив
Върви си смело напред и да не ти пука