За или против приспиването на ръце от бабите с песента "Катеричка рунтавелка"?!

Докато бяхме в периода на коликите, мъжа ми обогати репертоара си откъм възрожденски и патриотични песни 
Иначе в повечето случаи гушкам сина си и така заспива по-бързо.

Ние слагаме сина си в креватчето му, пускаме му музикалната играчка и оставяме на нея пеенето и приспиването 

То е както си го научиш, ако искаш още 10-тина години да имаш концерт вечер- твоя воля 

И аз й пея,но не винаги!Много й харесва,ама оня ден се хванах,4е й пея "Комунисти,комсомолци,пионееери......."

Понякога се е налагало да се приспиваме.Та в такъв момент съм тананикала с на-на-на и ля-ля -ля арии от опери   или съм импровизирала /най-често нещо, което съм свирила на цигулката си преди доооста време/.
Също така "Зайченцето бяло"  до 2-я куплет....така и не я научих цялата/а имам 10 -годишен син,срамота  , да  не я науча досега за второто /.

Моите деца заспиваха успешно на касетка с детски песнички или на радио.Пеех, докато ги хранех, ама що да се абим и по цела нощ?

Не съм имала проблем, оставям в кошарата и пускам радиото на който и да е канал. Спи без проблем.Един път реших да съм сериозна майка, като другите и запях 'мила моя мамо".Ма тя такава тъга лъха от песента, 4е мойто подложи долната устна и ревна.Оставих да съм сериозна майка за друг живот.

хахахахах
значи не съм единствената песнопойка в отряда
само дето не пея за приспиване, а за укротяване след като са беснели с таткото

Докато сина ни беше още много мъничък,заспиваше самичък.Сложиш го в леглото-и няма проблем. На 1м. и половина обаче взе да му се надува херния и ела да видиш  - не песен на годината, ами цял "Сан Ремо". Баба му не дава да проплаче . По цял ден му пее. Вечер преди заспиване също. Онази вечер реших аз да го приспивам и той ревна за песен. Какво съм импровизирала само аз си знам.Така че споко- не е само у вас. 

ООО има дни аз като почна от Зайчето, Часовника, Калинки балеринки и стигам до едно ретро парче Ordinary World и Kong Fu Fighting а понякога като ме хване и лиготенето щото не заспива и глупости пея. Добре, че лятото не искаше да се приспиваме 

Нито големия нито малката са заспивали с песен.
Просто ги слагам в кревата и толкова, без музикални играчки, касетки, радиота и тем подобни.
А когато са били с колики по цяла нощ спяха по корем, а малката по корем, но върху моя корем и я клатушках. Не искам и да си припомням как се спи два месеца само по гръб с бебе отгоре ми.

никога не съм пяла на сина ми

Както преди каката, така и сега Юли заспива с музикална играчка и биберон. Ако запея...леле мамооооо 

Случва ни се понякога да се приспиваме така, особено в последно верме когато ни тормозят гадните зъби. Като я гушнеме тя започва да си мрънка все едно си пее и сама се приспива. Вече доста ми тежи и ме боли кръста и сме намалили тези приспивания до минимум. Иначе нямам нищо против тях.

Открай време сина ми заспива с рев, без значение дали му пеят, свирят или ......

хахахахаааааааааааааааа      
При нас репертоара започва със Зайченцето бяло и завършва с..... Зайченцето бяло  
Нито аз нито мъжа ми знаем повече песни. Но съм категорично против приспиването на ръце!!! Случвало ми се е, но Анна е била болна и е нямало друг начин за приспиване освен пеене и друскане.
Иначе вариантите за заспиване при нас са два - шишето с млякото и бетане в количката за 3-5 минути.

Никога не ми се е налагало да го приспивам, през деня заспива на радио/което работи целодневно/, а вечер си заспива сам без музика, гася лампата и излизам от стаята.

Ами сигурно звучи тъпо-но просто немога да пея Малката заспива без проблем след къпането и яденето.

и аз също, и не пея...така че бебето ми ще трябва да заспива без песнички
но иначе на който му се прави няма лошо

Пея му,но не за да го приспивам.А той се заслушва като че ли?!
Иначе си заспива сам в креватчето.Много,ама мноооого рядко го приспивам на ръце.
А за пеенето- един път се опитах да го приспя с песен,а той като ококори ония очички и стана обратен ефект  

Силно съм против приспиването на ръце,независимо с какво е съпроводено-песнички,стихове,поклащане...

Синът ми на тригодини и половина и сега заспива само гушнат- не на ръце, а легнали- всъщност не аз него, а той мен ме гешка с двете лапички и си разказваме приказка, а като беше бебе верно " Мелодия на годината" беше.
Но дъщеря ми не е толкова толерантна към пеенето ми и като започна да пея и си запушва ушите с две ръце - само на годинка е, а не можеш я излъга с фалшиво пеене. Тя обича да си спи в леглото и понякога се прави, че и се спи за да я гушка баща и и да и говори, а тя Хитрицата само си лежи в ръцете му и му се хили.

Никога не съм приспивала с песен дъщеря ми, а още по-малко на ръце    . Оставям в леглото, гася лампата и излизам - така си я бях научила.

На ръце не се приспиваме, за да го приспя съм му пяла само веднъж, просто ритуала за заспиване е друг.
Пея му, когато понякога не иска да яде, или като си играем –имам към 10 песнички в репертоара и той вече се заслушва и си има любими.
Отскоро започна и да ми приглася...комшиите да му мислят!

Препоръчвам ви Моцарт. Или пък малце Ролинг Стоунс. Така поне от рано детето ще свикне на стойностна музика и няма да посяга към чалгата. 

  Особено Стоунс.
Но не на ръце.

Повече текстове на детски песнички можеш да намериш тук:

http://www.bg-mamma.com/?action=article;id=409

Моята учителка по музика ми каза че няма такова нещо като формиране на вкуса от ранно детство. Още докато била бременна пускала класика и му пяла арии. Всичко било наред- детето и като се родило и попорастнало се заслушвало или търпяло - и тя не е сигурна- в тази музика. Докато един ден се прибрала в къщи и синът и си играел с два капака от тенджера и и се чувала  канска какафония - въпреки ранното възпитание. Та според мен и според нея - децата минават през периоди. Ако у дома не се слуша чалга - няма гаранция, че не се слуша в детската градина:)

Аз знам две приказки, които разправям щом не ми се разправя. Едната е "Имало едно време едно мече и приказката свърши вече", другата е "Имало една глава лук и приказката - дотук". Ама това е "авариен изход - счупи стъклото".

Иначе аз като разправям приказки става обратният на заспиването ефект - то е един смях, приказване и т.н. докато се стигне и до викане и подскачане... :oooh: Защото на мен не ми харесва сценария "тоя лош вълк само дебнел да изяде тая Червена шапчица" и разнообразявам. Например казвам, че вълкът е амбулантен търговец или се опитва да продаде застраховки на беззащитните седем козлета... Ъъъ, нали тая беше приказката? И се почва "не, не така, тя отивала при баба си..."

В тази връзка се сещам за цитираните по-долу нещица. Можете да ги приложите, но не гарантирам за ефекта 

Как биха разказали приказката за Червената шапчица

Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора , над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови , в мистичен ужас живееше Червената шапчица.

Ърнест Хемингуей
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца. - Eто - каза майката. - Какво - попита Червената шапчица. - Ето това - каза майката - ще го занесеш на баба си. - Добре - каза Червената шапчица. - И си отваряй очите - каза майката - вълкът... - Да - каза Червената шапчица. Mайката гледаше как дъщеря й , която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза. И гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората, и освен това тя помисли, че вълкът бе започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

Ги дьо Мопасан
Вълкът я срешна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все оше се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш вижда, как тя се разсъблича, как фустите и една по една падат, и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.

O'Xенри
Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....

Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът. Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

Ярослав Хашек
- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно голямо лайно напpавих, това е...

Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през седемнадесетото столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше и придал класическата четвъртита форма и я беше окачил на железни панти, които на времето си може да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви гравюри, шарки и орнаменти, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селостен дьо Шаварж, фаворит на Мария-Антоанерта и братовчед по майчина линия на детето на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по подробно на нея.

Mаксим Горки
Бабата се изправи силна, смела и неустрашима и го погледна право в очите с изпепеляващ взор. Зърнал този остър поглед звярът с ужас помисли, че тази баба е така смела, защото е човек. - Какво искаш, Сиви, вълко? - попита бабата и думите и прозвучаха гордо.

Робърт Бърнс
- Кой хлопа в този късен час? - Аз хлопам - каза Вълчо. - Иди си. Всички спят у нас. - Не всички - каза Вълчо. - Не зная как си се решил! - Реших се - каза Вълчо. - Ти май си нещо наумил? - Май нещо - каза Вълчо. - Веднаж да минеш моя праг... - Да мина - каза Вълчо. - Утре ти ще дойдеш пак! - Ще дойда - каза Вълчо. - Ни дума никому за туй! - Ни дума - каза Вълчо.

Oскар Уайлд
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но... Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. С какво мога да ви услужа? Вълкът: Виждате ли .... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям. Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен. Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост. Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих. Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус. Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно? Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим! Вълкът: Кога един вълк е непоносим? Бабата: Когато прекалява с въпросите. Вълкът: А една жена? Бабата: Когато никой не може да я постави натясно. Вълкът: Много сте строга към себе си. Бабата: Разчитам на вашата дискретност. Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо. (изяжда я) Бабата: ( от коpема на вълка ) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.

Чарлз Дикенс
Бедната Червена шапчица не знаеше, какво я очаква. Горкото дете. С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с ношната шапчица на бабата, очакваше поредната си жертва.

Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен! - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, уиски, калвадос, сливова, джин, водка и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка и т.н.... В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът, ромът, джинът и т.н. беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Жак Превер
Вълкът в зори ловци ще спрат, а в нощната тъма Камилен, смърт не знаен мрак, звезди, безброй съдби... защо ридаем аз и ти.

Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия. - Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурелски и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха. А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина " Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: " Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница ". Да рече тъй и да си иде.

Уйлям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. ( двоуми се ) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по- добре - да вляза аз и вълка да убия или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата на гладния стомах, тогава би могъл...... Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата сковава мойте сетива...... Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец и бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда единственият цвят на смелостта. Е, хайде спри. Тез мисли прогони. Офелия, ти моя вярна кучка, ела и с мен за всеки случай ти бъди.

Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха вълка и извадиха от корема му бабичката и Червената шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи не трябваше да се случва, а щом не трябваше да се случва, то нямаше да се случи, и то разбра, че това, което вършеше, мислеше и говореше, не бе това, което трябваше да върши, мисли и говори, и то реши, че от сега нататък ще върши, mисли и говори само това, което трябваше да върши, мисли и говори.

Кърт Вонегът
Майката на Червената шапчица беше голямя майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички тлъсти евреи убити през втората световна война. Тогава убиваха евреи с подобни цели. Така е то.... Сега, като настана световния глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги. Какво би станало, ако една от тези баници попадне сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея. Але-хоп. Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте засегнати от световния глад. Така е то... Але хоп. Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея. Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още по мое време, когато бях стар пръдльо. Още тогава, когато един вълк надушеше нещо, всички тичаха след него. Всъшност така се стигна до световния глад.До световния глад се стигна чрез голямото преяждане,но тук става дума за един друг черен понеделник, в който цените ( американските цени) нарастнаха. Але хоп. Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица.Никой не искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците. Китайците и вълците по това време бяха най- добрите приятели. В много отношения между тях нямаше разлика и т.н. Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив, те само душеха чорапите и. Те бяха луди по тези чорапи. Те им миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази миризма върховна наслада. И всеки от тях имаше ерекция. Така е то.... В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги изпратиха на друга планета.Тогава вълците измряха от полов глад. Така е то.... Але хоп. Но сега Червената шапчица изпитваше адски сърбеж от полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи, И тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата баница и умря от преяждане. Така е то.

Анонимен тинейджър:

Абе, к****е, к'во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, к****е, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
-Абе, ти къде си тръгнала ма?

А оная му вика:
-Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене.
А вълкът:
-Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
-Шъ й пратя, ако не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к'во да права с оная п***а".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
-Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
-Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, к****е, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извратен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
-Влизай-вика оня.
И к'во гледа-оная п***а, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време п***ата пита изрода:
-Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
-За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная п***а, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.

Майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово:

Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322-домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).
Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова еденица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име "Разпори и извади", чиито цели са:
Първо:Унищожаване на вражеското съединение "Вълк";
Второ:Спасяване на подразделенията "Баба" и "Червена шапчица";
Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.
За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.

Каруцар

е** да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го ебъ у гъзъ. Тогава вълка, да го е** в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата. Пъкнала бабата и оня я изел, деба тая женка парлазирана. е** й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, деба нейната п***а тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе ебала си е майката. И почва да я пита, деба нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й деба. И вълка по едн време зел, че я изел. Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му ебал мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.

Програмист

Още докато е под DOS юсера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.

Филмов критик

Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район-гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж-Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, тя е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми-като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи-Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване-за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала-доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма-изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой.
И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън
Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.

Рокясал младеж

Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Крейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
-Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
-Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
-Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
-Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена-отвърнал Улфа.
-Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
-Щото съм метълка, ма!-пак отвърнал Вълка.
-Ми що са ти такива големи кубинките ма?
-Ми щото да ритам разни дискари като теб ма! Hell awaits!-отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
-Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и тал намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.

Алеко....направо ме разби 10х

....по темата - моя репертоар "Спи зайче сиво в ямата"... ако се наложи, иначе за сега си заспива на цицата или го оставям в кошарата и излизам
На ръце съм го пробвала - не иска

Ей, това е готино! Повеселих се с интерпретациите на "шапчицата". 
А за приспиването - против съм. Има време за гушкане, пеене и приказки, но това време не е преди лягане. Откакто се е родило моето свраче, слагам го, целувка за лека нощ и това е. Който си има баба да пее и люлее, да я ползва. Аз и без това вечер съм като прегазена котка (прегазена няколко пъти - и на преден, и на заден ход с вр-р-р-р-ъ-ъм на гумите). То остава и да се разпея и разлюлея... 

Мога само да ви съчуствам с това приспиване. Божидар не признава нито пеене, а за люлеене и дума не може да става - извива се като струна и хич не обича. Слагаме го в креватчето , той се завива с чаршафа през глава и заспива. В това отношение е отличник, но пък се буди по 3-4 пъти на нощ, което хич не е хубаво ама какво да го правиш 

При нас бебето заспиваше само,но мама  като почна работа и като дойдоха да гледат детето бабите малкия се научи да заспива или на ръце или с песента ''зайченцето бяло''С времето му умръзна но тази песен беше единствената с която се успокояваше.Това придължи за около 3-4 месеца.Незнам при вас как е

Нашият татко е същият като теб - и да чете приказка пак я преиначава - не му било интересно (на него) да чете едно и също нещо няколко пъти.

А по въпроса - изключително рядко съм приспивала сина ми. Ритуала винаги е бил - къпане, папане, сън. Откак стана по-голям директно връчвам шишето с мляко и излизам.

за мой срам-аз незнаех детски песнички та се приспивахме с:-"над смълчаните полета, пея траурни звънчета.Черна катафалка мина дядо Мраз почина........" и " ей ти булко,булко черно вежда...."(на контрол) и "Среща"(на Щурците)
Вече научих доста-Зайчет,часовника,крокодила,калинките,мама ми купи,зеленчуците,пеят скачат пръстите и много други
Песнички научих само дето да пея не се научих-грача кат гарга и членувам в хор "Гарванче"

Ето това ни е любимата песен!
Спи зайче сиво в ямата,
болно ли си,я,кажи?!
Мило зайче не лъжи,
подскочи,подскочи
и другарче избери!

След нея следва същата,но на английски:

Sleep little rabbit in hole,
tell me,tell me,are you ill
jump,jump,
pick a little friend!

След това моят вариант на Сънчо:

Аз съм Сънчо
ида от горичка,
за да хвана Тано за ръчичка
и ще идем двамата
на поляната,на поляната!
Там ще наним,наним.....

Още 2-3 английски приспивни,после плочата се завърта отначало и така докато влака замине  за страната на сънищата!

А да кажа,че съм твърдо против оставянето на детето да заспива само в голяма празна стая без капчица ласка и майчина нежност!
Колкото и да съм уморена и смазана,имам сили да изпея няколко песни и галя детето си докато заспи сладко,сладко!

Разни хора-разни идеали!!!

спор няма! Версиите на Шапчицата са трепач

Ние се приспиваме с кърмене.Що не пробваш, по-тихо е

Никога не сме пели за приспиване.Лапваше си бибата,гасим лампата и край  идва  и нашият час   

Майка ми пееше една песен ,която се оказа че имала молко еротично знечение,но не мога да си спомня текста сега.Започваше така:

По пътечка през гората Катето върви сама
...........................................................
Кумчо Вълчо там живее..........................
...........................................................
Че гората му е къща,а пък той е все на път
 идвай, идвай мило Кате всеки ден и всеки път 

Ех,жалко ако се сетя ще я напиша-много е ценна 

И една друга специално за приспиване пак с animal 

Нани,нани,нани,на
не вий вълчо във ноща
и ти шаро замълчи
тука малко бебче спи 

Аз съм баба и приспивам внука само с "Аз съм Сънчо",но повтаряно докато остана без глас. Аз съм Сънчооо, ида от горицааа , да ви кажа "Лека нощ" дечицааа ,че е тъмноооо вече вън ,време е за сън,време е за сън....... и така до
безкрайност.


Криси е на година и 6 дни!

Не пея за приспиване, и изобщо сравнително рядко й пея.
Вечер я кърмя, ако заспи, докато суче - добре, ако не, лежа до нея и приспивам 'с присъствие'. Напоследък навлизат и приказките преди сън, някой ден изцяло ще бъдат приспивния ритуал.

Мен като малък са опитали да ме приспят с глътка ракия, ама се е получил обратния ефект. Вместо да се укротя, съм започнал да подскачам в креватчето и да пея. 

Аз приспивам с цица и сушоар!
А версиите на Червената шапчица са страхотни. Тия последните не ги знаех. чела съм ги навремето, но само до К.Вонегът.

Таткото пее неприлични песни, но аз не давам и правя забележки, иначе сам се приспива с играчките си...

аз го бях нау4ила да си зспива като го обърна на една страна но като стана на 4 месеца жлязох в болница да ме оперират и свекито ми сторила голямо "добро"и друсала,люлала и пак друсала и ела ме виж сега ве4е е на година и девет и понякога о6те се друсаме ама ве4е само на крака 4е е 20 кила но от 1 месец някуде по4на или да заспива сам или с мене стига да сум легнала до него...а свекито

НЕ приспивам аз мое дете. Никога не ми се е налагало.

Бабата им пък не е певачка, ама хич.

Яденетоооооооо...то беше(и е) кошмар, та там някоЪ трела да сме избляли, ама инак - НЕ.

А кумата ми да я бяхте видели...синковеца и спеше по 15-20 мин. на денонощие и през другото време само ревеше. По часове си пееше тя и то все до края на песента и нивгаш не повтаряше (или поне до 3-я час от началото). На всичкото отгоре той беше в ръцете й, та тя се и поклащаше пеейки. Бе кошмар отвсякъде...  Но мина време(2-3г.) и той отшумя.