Гордеете ли се с това, което сте избрали да бъдете, с това, което правите, с начина на живот, който демонстрирате на околните и с това, което сте постигнали?
- Публикувана: 18 апр. 2009, 10:16 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2009, 15:53 ч.
Свързани ли са постиженията ни с комплексите
Нещо не схващам.
А това ми е най-любимо:
А това ми е най-любимо:
...........начина на живот, който демонстрирате на околните..................
значи аз нищо не демонстрирам, но съм старала да развивам слабите си места. та в този ред на мисли, да - някои неща съм ги постигнала от комплексарщина - толкова много съм си развила някои слаби места, че са станали силни и съм постигнала някакви неща в неочаквани за мен посоки. това не значи, че все още нямам слаби места, напротив. като всеки човек, и аз си ги имам.
Нищо не съм постигнала и това е само благодарение на мързела ми ...
И аз така 
Излиза, че нямаме никакви комплекси май
Благодарна съм за това, което имам. Смятам, че постиженията ми са правопропорционални на труда, който съм положила, и като се има предвид колко ме мързи за някои неща, мога да се нарека щастливка.
Да, мисля, че комплексите могат да имат и градивен елемент, но то пак много зависи от личното отношение на човека към собствените му комплекси. Едно прекалено взиране в тях и превърщането им в самосъзнание при всички полжения обаче е по-скоро деструктивно.
Да, мисля, че комплексите могат да имат и градивен елемент, но то пак много зависи от личното отношение на човека към собствените му комплекси. Едно прекалено взиране в тях и превърщането им в самосъзнание при всички полжения обаче е по-скоро деструктивно.
Нищо не съм постигнала и това е само благодарение на мързела ми 
Мързела комплекс ли е? Да опустее.
Мързела комплекс ли е? Да опустее.
Отговор на този въпрос преди време ми даде кумата, която не е от София, но след 25 години живот тук логично прави разделението - софиянци и несофиянци, освен това пътува доста из страната и се среща с хора, които работят в банки в различни градове. Та тя беше забелязала, че хората от страната отделят доста повече време за самоусъвършенстване както на себе си, така и на децата си. Според нея с цел - измъкване от мястото където живеят. Според нея софийските деца не са толкова амбицирани. Така че ако животът в малко селище е някакъв комплекс, той със сигурност насърчава човек към повече усилия и по-добри постижения.
Aaaaa, Пина, недей така, снимките на кулинарните ти постижения от линка в профила друго говорят. За мене това също СА постижения.
Обяснете, моля, като на напечена от слънцето, защо трябва да търся връзка комплекс-постижение?
Комплексът води мисълта към самоподценяване, докато , когато говорим за постижение, възприятията са други.
Обяснете, моля, като на напечена от слънцето, защо трябва да търся връзка комплекс-постижение?
Комплексът води мисълта към самоподценяване, докато , когато говорим за постижение, възприятията са други.
Комплексът води мисълта към самоподценяване, докато , когато говорим за постижение, възприятията са други.
А изразът "избиване на комплекси" какво означава за теб?
Кой на каквато вълна е, но - ако примерно си дебела, това ти е комплекс и решаваш на всяка цена да се сдобиеш с перфектно тяло. Започваш диети, спорт 6 дни седмично, процедури с масажи, LPG, хипокси и прочие и след известно време имаш идеално моделско тяло. Но, ако имаш средно хубаво тяло, не ти е комплекс, не те занимава, не си поставяш за цел да си идеална и никога не го постигаш 
Ами избиването на комплекси, Асти, почва тогава, когато.....си натрупал прекалено много от тях.Тоест, стигнал си сам пределната си точка на самоподценяване. И.....слагаш обратна окраска на това, което СИ в момента.
Не знам дали ме разбра, но това е моето лично усещане за "избиване на комплекси".
Не знам дали ме разбра, но това е моето лично усещане за "избиване на комплекси".
Благодарна съм за това, което имам. Смятам, че постиженията ми са правопропорционални на труда, който съм положила, и като се има предвид колко ме мързи за някои неща, мога да се нарека щастливка.
Да, мисля, че комплексите могат да имат и градивен елемент, но то пак много зависи от личното отношение на човека към собствените му комплекси. Едно прекалено взиране в тях и превърщането им в самосъзнание при всички полжения обаче е по-скоро деструктивно.
Да, мисля, че комплексите могат да имат и градивен елемент, но то пак много зависи от личното отношение на човека към собствените му комплекси. Едно прекалено взиране в тях и превърщането им в самосъзнание при всички полжения обаче е по-скоро деструктивно.
Ами избиването на комплекси, Асти, почва тогава, когато.....си натрупал прекалено много от тях.Тоест, стигнал си сам пределната си точка на самоподценяване. И.....слагаш обратна окраска на това, което СИ в момента.
Не знам дали ме разбра, но това е моето лично усещане за "избиване на комплекси".
Не знам дали ме разбра, но това е моето лично усещане за "избиване на комплекси".
Съгласна съм, не бях се замисляла в тази посока.
Гордостта от постиженията се превръща в избиване на комплекси, когато се гордеем в сравнение с другите, и то тези които са постигнали по- малко. Ако се гордеем от постигнатото спрямо своите предишни постижения, или просто защото сме опитали или сме били активни в нещо е съвсем друго. Демонстрациите винаги са плод на комплекси, поне за мен. Повечето хора със световни или значими за хората постижения, които съм срещала са изключително непосредствени и с тях много лесно се общува. Другите са огледало на самите нас и ако самите ние сме комплексирани можем да вземем за парадиране и демонстрация дори самия факт на чуждия успех. Определена степен на чувство за малоценност и сбор от такива чувства, които наричаме комплекси, могат и да са градивни за съответния човек, защото го карат да се развива, но само ако са под прага на болезненост. Все пак, свръхчовека е само мит и всеки от нас има някакви проблеми, които могат да се нарекат на жаргон комплекси. /Изключвам ССФ/
А ти?
Заглавието не се връзва с текста на темата. Едно е да се гордея с постигнатото, друго е да съм направила нещо от комплекс.
Чак да се гордея - не, но ми е добре все още в кожата ми, има и трудности, но не чак толкова много.
Заглавието не се връзва с текста на темата. Едно е да се гордея с постигнатото, друго е да съм направила нещо от комплекс.
Чак да се гордея - не, но ми е добре все още в кожата ми, има и трудности, но не чак толкова много.
хм, именно заради тия комплекси, постигнатото те кара да се гордееш след това.и така ,нататък, и така нататък.Гордостта си е грях, породен от комплексите
Живея живота за който съм мечтала,дори отгоре...Той не е материално удоволетварен,но материалното е посредственното в отношенията ми със себе си...Дали се гордея с това?!Да гордея се,всичко съм постигнала относително сама,но съм и благодарна на господа за предложените ми възможности,и за добрите хора с които ме среща,за здравето на семейството ми,и на всички около мен...
Гордеете ли се с това, което сте избрали да бъдете, с това, което правите, с начина на живот, който демонстрирате на околните и с това, което сте постигнали?
не, не се гордея.
Не,не са свързани.Поне в моят живот не са.
Изолирам комплексите и си живея в душевен мир.Доволна съм от това,което имам,не ми пука дали за някой е малко или за друг е много.Важното е,че съм щастлива в малкият свят,в който живея.
Изолирам комплексите и си живея в душевен мир.Доволна съм от това,което имам,не ми пука дали за някой е малко или за друг е много.Важното е,че съм щастлива в малкият свят,в който живея.
Харесва ми тоя светоглед
ако не сам не си доволен от себе си, обществото ще те комплексира с изискванията си и така оглеждайки се в очите му всички постижения бледнеят 
Постиженията на първо и основно място би трябвало да носят собствено удовлетворение.
Но понеже ние живеем в социум и имаме необходимост и от външно признание за постиженията и успехите си, това не е маловажно, включитено и по отношение на собственото ни удовлетворение.
Обаче, ако външната оценка за собственият ни успех е основната мотивация и причина за удовлетворение, тогава може да каже, че е някаква задръжка или комплекс.
Има хора, за които външната оценка е с много малка значимост и играе ролята само на регулатор, но има и други, за които е от по-съществено значение, но само и единствено, когато тя е основна и мотивираща, говорим за комплекс.
Твърденията, че външната оценка е без абсолютно никакво значение, не са докрай сероизни и звучат малко крайно и пресилено.
Но понеже ние живеем в социум и имаме необходимост и от външно признание за постиженията и успехите си, това не е маловажно, включитено и по отношение на собственото ни удовлетворение.
Обаче, ако външната оценка за собственият ни успех е основната мотивация и причина за удовлетворение, тогава може да каже, че е някаква задръжка или комплекс.
Има хора, за които външната оценка е с много малка значимост и играе ролята само на регулатор, но има и други, за които е от по-съществено значение, но само и единствено, когато тя е основна и мотивираща, говорим за комплекс.
Твърденията, че външната оценка е без абсолютно никакво значение, не са докрай сероизни и звучат малко крайно и пресилено.
Но понеже ние живеем в социум и имаме необходимост и от външно признание за постиженията и успехите си, това не е маловажно, включитено и по отношение на собственото ни удовлетворение.
В социума мнението на другите има значение за други неща като приходи, кариера и положение във въпросния социум, а не за собственото ни удовлетворение. Много често най- важните за социума дела са били порицавани от същия този социум и ако на хора като Галилей самочувствието им се крепеше на мнението на хората още щяхме да мислим, че земята е плоска.
Постиженията на първо и основно място би трябвало да носят собствено удовлетворение.
Но понеже ние живеем в социум и имаме необходимост и от външно признание за постиженията и успехите си, това не е маловажно, включитено и по отношение на собственото ни удовлетворение.
Обаче, ако външната оценка за собственият ни успех е основната мотивация и причина за удовлетворение, тогава може да каже, че е някаква задръжка или комплекс.
Има хора, за които външната оценка е с много малка значимост и играе ролята само на регулатор, но има и други, за които е от по-съществено значение, но само и единствено, когато тя е основна и мотивираща, говорим за комплекс.
Твърденията, че външната оценка е без абсолютно никакво значение, не са докрай сероизни и звучат малко крайно и пресилено.
Но понеже ние живеем в социум и имаме необходимост и от външно признание за постиженията и успехите си, това не е маловажно, включитено и по отношение на собственото ни удовлетворение.
Обаче, ако външната оценка за собственият ни успех е основната мотивация и причина за удовлетворение, тогава може да каже, че е някаква задръжка или комплекс.
Има хора, за които външната оценка е с много малка значимост и играе ролята само на регулатор, но има и други, за които е от по-съществено значение, но само и единствено, когато тя е основна и мотивираща, говорим за комплекс.
Твърденията, че външната оценка е без абсолютно никакво значение, не са докрай сероизни и звучат малко крайно и пресилено.
Трудно ми е да ползвам външната оценка за регулатор.Регулатор на какво?За регулатор използвам собствената си истина:)
Бояна Ламбер, аз дефинирам, ако забеляза. Описано е съотношението между субективана и обективна оценка, единствено и само субективната оценка, не винаги може да е равно на обективната таква.
Hell-Mary, ти разбра ли какво казвам, или да ти го преведа на уличен превъзходен, за да схванеш?
По името на темата ти и писанията, които си сътворила, съдя, че или си прочела нещо, някъде, което не ти е много ясно, или се опитваш да се направиш на страшно интересна.
Ако желаеш да смяташ, че си единствена, изключителна и неповторима, както и че индивидуалността ти е толкова ярка и забележима, че социумът като цяло върви след теб с наведена глава, все ми е едно.
Тези, които считат себе си, единствено себе си и само себе си за единствен и окончателен обективен мерител на реалиите, обичайно са или гений, или клиенти на едни заведения с меко тапицирани стени.
Регулатор на самооценката, драга студентке.
Hell-Mary, ти разбра ли какво казвам, или да ти го преведа на уличен превъзходен, за да схванеш?
По името на темата ти и писанията, които си сътворила, съдя, че или си прочела нещо, някъде, което не ти е много ясно, или се опитваш да се направиш на страшно интересна.
Ако желаеш да смяташ, че си единствена, изключителна и неповторима, както и че индивидуалността ти е толкова ярка и забележима, че социумът като цяло върви след теб с наведена глава, все ми е едно.
Тези, които считат себе си, единствено себе си и само себе си за единствен и окончателен обективен мерител на реалиите, обичайно са или гений, или клиенти на едни заведения с меко тапицирани стени.
Регулатор на самооценката, драга студентке.
Бояна Ламбер, аз дефинирам, ако забеляза. Описано е съотношението между субективана и обективна оценка, единствено и само субективната оценка, не винаги може да е равно на обективната таква.
Hell-Mary, ти разбра ли какво казвам, или да ти го преведа на уличен превъзходен, за да схванеш?
По името на темата ти и писанията, които си сътворила, съдя, че или си прочела нещо, някъде, което не ти е много ясно, или се опитваш да се направиш на страшно интересна.
Ако желаеш да смяташ, че си единствена, изключителна и неповторима, както и че индивидуалността ти е толкова ярка и забележима, че социумът като цяло върви след теб с наведена глава, все ми е едно.
Тези, които считат себе си, единствено себе си и само себе си за единствен и окончателен обективен мерител на реалиите, обичайно са или гений, или клиенти на едни заведения с меко тапицирани стени.
Регулатор на самооценката, драга студентке.
Hell-Mary, ти разбра ли какво казвам, или да ти го преведа на уличен превъзходен, за да схванеш?
По името на темата ти и писанията, които си сътворила, съдя, че или си прочела нещо, някъде, което не ти е много ясно, или се опитваш да се направиш на страшно интересна.
Ако желаеш да смяташ, че си единствена, изключителна и неповторима, както и че индивидуалността ти е толкова ярка и забележима, че социумът като цяло върви след теб с наведена глава, все ми е едно.
Тези, които считат себе си, единствено себе си и само себе си за единствен и окончателен обективен мерител на реалиите, обичайно са или гений, или клиенти на едни заведения с меко тапицирани стени.
Регулатор на самооценката, драга студентке.
Че четох тука нещо някъде, което не ми е много ясно, ама само за да се направя на страшно интересна го вмъкнах тук:)Ето,и ти ми правиш оценка.Ами избирам да не те използвам за регулатор:)Опасявам се, че дори и уличния превъзходен ще ти е малко сложен.
Наясно съм, че няма как да схванеш, затова не виждам смисъл да те подпомагам в писането на курсовата ти работа.
Наясно съм, че няма как да схванеш, затова не виждам смисъл да те подпомагам в писането на курсовата ти работа.
уверявам те отдавна приключих със студентството си.Но, моля те измисли някакви лесни думички за да ми обясниш. Все ще измислиш нещо Не блестя с интелект,просто имам вътрешни вълнения 
А изобщо има ли обективна оценка? Според мен няма такава. В най-добрия случай можем да разсъждаваме дали има безпристрастна оценка, но и в нея се съмнявам дълбоко. Мисля, че има 2 оценки - на индивида за себе си и на околните за него. Ако си съвпадат - добре. Ако ли не - кофти.
А изобщо има ли обективна оценка? Според мен няма такава. В недобре случай можем да разсъждаваме дали има безпристрастна оценка, но и в нея се съмнявам дълбоко. Мисля, че има 2 оценки - на индивида за себе си и на околните за него. Ако си съвпадат - добре. Ако ли не - коти.
Ваште не знам. Моите - да. Живея в комплекс. Но мечтая да живея на село, то по-голямото ми постижение ще е свързано със селото.
На околните нищо не демонстрирам и ми е през ...
На околните нищо не демонстрирам и ми е през ...
За постиженията не знам, но провалите - със сигурност.
Моите не са. Някак си успях да прескоча етапа на комплексите - след няколкогодишно мизерстване в студентски град на лютеници от щайгичката на прозореца и кошмарни количества евтин алкохол, нещата ми потръгнаха и се сдобих с апартамент в центъра и къща в предградията. Но повечето ми колеги потънаха из комплексите - сега ми се оправдават, че видиш ли, верно живеят в комплекс, ама БИЛА-та им била на една крачка или пък скоро щяло да има метростанция до техния блок в комплекса...все пак е добре да се уточни дефиницията за комплекс - Люлин, Обеля и Дружба са ясни, но има квартали от леко смесен тип, примерно Дианабад...те комплекси ли са?
Гордеете ли се с това, което сте избрали да бъдете, с това, което правите, с начина на живот, който демонстрирате на околните и с това, което сте постигнали?
погледнато отстрани
според мои близки приятели животът ми е песен и мечта
Благодарна съм за всичко което имам материално ,за всичко постигнато,за семейството си
но ,в личен,професионален аспект не съм доволна
Моите не са. Някак си успях да прескоча етапа на комплексите - след няколкогодишно мизерстване в студентски град на лютеници от щайгичката на прозореца и кошмарни количества евтин алкохол, нещата ми потръгнаха и се сдобих с апартамент в центъра и къща в предградията. Но повечето ми колеги потънаха из комплексите - сега ми се оправдават, че видиш ли, верно живеят в комплекс, ама БИЛА-та им била на една крачка или пък скоро щяло да има метростанция до техния блок в комплекса...все пак е добре да се уточни дефиницията за комплекс - Люлин, Обеля и Дружба са ясни, но има квартали от леко смесен тип, примерно Дианабад...те комплекси ли са?
Защото излиза, че който живее по комплексите не е постигнал нищо. Но то малко си зависи и от къде си тръгнал и аршина, с който мериш. Аз имам бегли наблюдения върху Младост 1, 1а, 2 в София... ами не е лошо всички хипермаркети да са ти наблизо и магистралата да те свързва с центъра. По-бързо е и пазаруването, и пътуването.