Насметох се.

  • 7 627
  • 67
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
От как родих, Денис стана по-капризен, нервен, истеричен на моменти.
Това което ме накара да потърся консултация с детски психолог беше не толкоз тръшкането му, колкото манията да си удря главата когато не стане на неговото и моето незнание как да реагирам в тези случаи. Ако го игнорирам той започва да се удря здравата и се страхувам да не се нарани, ако пък реагирам той възприема този модел на поведение трайно защото вижда, че има ефект и това е начин за манипулиране
Така. Да не навлизам в подробности. Леко съм шокирана, уплашена и объркана.
Най-общо налице е колебание дали състоянието на детето се дължи на неправилен модел на отглеждане съчетано с криза на възрастта и ревност към по-малкото братче или става дума за изоставане в психическото му развитие Shocked  Shocked  Shocked
Основание за второто е това, че той не ползва още гърне, че не се храни сам и че речта му е неразбрана. А също и че не умее да се заиграва продължително време с играчки.
Беше направена и констатация че не може да общува с деца и хора въобще, независимо от опита ми да опровергая това твърдение.
Най-шокиращото за мен беше да науча, че бебетата не трябва да се целуват, защото това ги кара да се плашат и възприемат целувките като опит за физическо посегателство върху целостта им.
Значи през цялото време аз съм допускала една и съща грешка прегръщайки и целувайки детето си.
Другото шокиращо нещо беше, че детето трябва да има твърд режим, но пък да се храни през ноща!!!!!
Това по повод информацията че храня Ерик на поискване. Почувствах се обвинена, че отново правя грешка. Груба проява на грешка било храненето на поискване !/при Ерик/
Но също така груба грешка било че не съм хранила едно време Денис през ноща! Shocked  И съм мъчила детето и съм го държала гладно.
Кажете как хем да постигна режим, и въпреки това да го храня нощем ? Аз ли не разбрах....
Шокиращо беше да разбера и че малките бебета не плачели нощем. А моето плачело ! Кой ми бил казал, че малките бебета плачели ?!? Нямало такова нещо, а при моето това била проява на мъчение и  на нещо ненормално едва ли не.
И накрая също ми казаха че отивам от едната крайност в другата. Т.е. от режим при Денис до хранене на поискваме при Ерик, което е грешка.
Насметох се, обърках се, направо изпуших там.
Едва се удържах да не ревна...
За гърнето се опитах да кажа, че мисля че детето трябва само да стане готово. Защото тя ми казва че се слага от 7 месеца. И аз споделих че съм чела, че на тази възраст пишкането и акането са неосъзнати и се вършат механично и че има изследвания които сочат, че при толкова ранно поставяне на гърне по-късно детето започва да се изпуска.
Скараха ми се, т.е. направо ме овика и ми заяви че нямало такова нещо.
В резултат на което не посмях да кажа, че при децата на кърма е редно да се хранят на поискване защото кърмата се обработва по-бързо от стомахчето и то по-бързо огладнява, как да спазвам режим и да го държа гладно ?

Направо не знам на кой свят съм в момента.
Не трябвало да кърмя бебето пред него. Макар че и обясних че в началото съм мислила по този въпрос много и съм решила че така е по-добре защото пък ако се затворя в стая той съвсем ще се почувства изолиран и ще реши че правим нещо тайно от него.
И сега какво?
Постави ме в състояние да чувствам вина че съм родила още едно дете.
Дотам, че като се прибрахме не посмях да отида да погледна бебето в коша. А като му сменях пампреса преди малко, а той ми се смее с отворена уста, аз му шепна тихичко, за да не ме чуе Денис.
Трябва ли да се чувствам виновна и да правя по този начин паралел между децата си ?  Положението при Денис било вече много задълбочено и много тежко !
 Shocked  Shocked  Shocked

# 1
  • Мнения: 704
За бога, кой е направил горните страховити изводи???

# 2
  • Мнения: 694
Според тази логика дай да не раждаме повече от едно дете. Глупости!!!!
Аз не бих си завела детето на тази възраст на психолог. Винаги съм считала, че една майка знае какво е най добре за детето и. Неможеш вечно да се криеш от Денис, за да общуваш с Ерик, това е направо смешно. Според мен това ще доведе до изкривяване в психическото състояние на детето.

# 3
  • Мнения: 2 693
Много комплицирана ситуация. Не съм психолог, поне не дипломиран, но според мен няма такова понятие като "правилен модел" за отглеждане на дете. Поради простата причина, че всяко дете носи своята индивидуалност, която най-добре могат да разберат родителите му. И така да съобразят възпитанието му с нея. Представям си какво ти е, аз също често съм си задавала подобни въпроси, при все че не съм водила Емо на психолог. Единственото, което мога да ти кажа е, че не бива да се обвиняваш нито за момент. Това няма да помогне нито на теб, нито на дечицата ти, може дори да задълбочи проблема /ако изобщо има такъв, в което аз не съм убедена/. Моето неекспертно мнение е, че Денис ще израсте сегашното си поведение и всичко ще се оправи постепенно. Това е толкова често срещано поведение, че се замислям има ли изобщо нормални деца по логиката на посетеният от теб психолог!

Не се отчайвай, разбирам че е объркващо, но се опитай да помислиш разумно, абстрахирай се от лекцията на психолога /колкото и да е трудно това/ и не променяй драстично поведението си към децата. Може да не им хареса. Те също имат нужда от време за адаптация /в случая основно Денис/. Успех ти желая!

ПП: Не приемай написаното от мен като съвет, а просто като мнение.

# 4
  • София
  • Мнения: 18 679
Абе тия доктори съвсем изпушиха Shocked  Shocked  Shocked Какво психическо изоставане, к'ви пет лева Shocked Детенце просто още свиква с новия член на семейството, търси ти вниманието, ревнува малко...НОРМАЛНО Е!!!Ще мине!Абе тия що не се гръмнат, аман вече от простотии Imp Додо, горе главата, не забравяй, че все пак в едно сме единодушни - МАЙКАТА ЗНАЕ НАЙ-ДОБРЕ!Леле, как им се ядосах на тия, така да ти изкарат акъла...

# 5
  • София, Дървеница
  • Мнения: 707
Додо, според мен пихологът, при който сте ходили, само те е наплашил. Изобщо не му се връзвай, ти си майка и знаеш най-добре - кое най-доброто за децата ти...Как ще ти констатира , че имате проблеми с психическото развитие, нямам думи...
Мисля, че по-лека лека Денис ще свикне с ролята си на батко и дори ще се държи като голямо момче вече.
Успокой се и горе главата! Grinning

# 6
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
О,Додо,горката ти! Явно психолога е бил за психиатър! И при моя позната с деца със същата разлика го имаше този проблем.Дори имената им са сходни-Алекс и Денис.Големия се укроти след време,тя също се беше видяла в ужас.Просто му говореше повече и му обясняваше,че трябва да обича братчето си и т.н.Всяко дете ревнува.Майка ми е видяла сестра ми как ме повличе към прозореца да ме изхвърли от 5-ия етаж.Каза,че тогава побеляла.................

# 7
  • Варна
  • Мнения: 11 340
Додо, изобщо не й се вързвай на тая - според мен не е никакъв психолог, а просто е повтаряла зазубрени думички от учебниците.  Imp Без да се постарае да вникне в конкретния случай, единственото, което е постигнала, е да те накара да се чувстваш виновна. Каква е ползата от срещата с нея?
Ти най-добре си знаеш как да общуваш с децата си!
А що се отнася до блъскането на главата, ще те успокоя, че момченцето на една приятелка, което в момента е на 2 год. и 11 месеца, прави същото - когато тя не му угоди нещо, то се спира на пътя и започва да се тръшка и да си удря главата в асфалта. То е единствено дете, така че няма от кого да ревнува. Най-вероятно това самонаряване е проява на даден период, който ще се израсте.
Това е мое мнение де, не съм специалист!

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Dodo,
spored men tazi lekarka samo te e npaslashila. Moia priatelka e zapochnala da kazva "agu" na 2 godini, sega e na 45 i ne mojes da i zatvoris ustata, deteto na druga moia priatelka se nauchi da hodi na gurna na 3 i polovina. V kakvo tochno se sustoese pregleda? Zasto ne go zavedes pri drug psiholog. Spored men Madlen Algafari e mnogo dobra. Ne sum i polzvala uslugite, no ako imas jelania moga da ti pratia na LS tel. i v kabineta i.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Додо, ще ме извиниш, аз съм прост инженер, от детска психология не разбирам, но това дето си го зананизала по-горе ми се струва пълна глупост.

Това за целувката направо уби змея с лопата. Кой нормален човек може да роди мисълта, че ласката, или прегръдката, или целувката, или каквато и проява на нежност да е ще уязви или нарани детето???

Гърнето и момента на приучаване на гърне някаъв критерии за психическото развитие ли са? Не знаех. Наталия я научих на няма и 18 месеца да си казва. Крисо на 2 години. Това трябва ли да ме поведе към извода, че малкия е бавноразвиващ се??? Боже, боже!

Режима, неговата липса или наличие пък какво общо имат с кризите на Денис? Колкото и да се мъча да намеря някаква причинно-следствена връзка там все не се получава.

Изобщо, цялото това нещо като го четох и ахнах. Бих препоръчала две неща: 1. Иди и при друг лекар, ако смяташ, че това ще помогне на теб и детето и ще се почувстваш по-спокойна. Защото когато си напрегната и гузна, това се усещаи от децата и става още по-зле. 2. Вземи и се стегни. Бъди малко по-уверена. Според мен не е ситуация, с която да не можете да се справите. Имам чувството, че прекалено много се вторачваш в проблема и това сякаш го увеличава многократно. Това именно те плаши и се чувстваш виновна и несигурна и не съумяваш да реагираш.

Понеже съм била в твоето положение ще ти кажа как беще при мен. Никога, ама НИКОГА не съм се крила за да прегърна или целуна едното дете. Няма начин това да не забележи другото. Те са като радарчета. Но когато имаше една целувка за бебето (съвсем в началото) после имаше 101 за каката. За да разбере, че тя си е моето прекрасно малко момиченце и никой на света не е в състояние да я измести от сърцето ми. Ако поиграя с бебето 5 минути, после с нея се занимавам 1 час. Както тя поиска. Ако храня него с дясната ръка, нея прегръщам с лявата. И т.н. и т.н. В началото беше така. С течение на времето пропорциите се променят, но важното е да съумееш да покажеш на детето, че не само отношенията ви не са се променили, но и че сега той е станал още по-важен за теб. Денис ще разбере. И не вярвам това да има нещо общо с нощното хранене или гърнето. Това е колебание при и страх при него и чувство на вина и несигурност при теб. Така мисля аз дето съм много далеч от психологията. Cry

# 10
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Додо, както го описваш....всички деца на тази възраст, които познавам са изостанали прихически:)
да...някои ползват гърне, но до едно са целувани, не се заиграват дълго с играчки и речта им е в по-голямата си част неразбрана....a колкото до играта с други деца.....това си е в голяма степен въпрос на моментно настроение с сходство между децата....

И Елина е хранена на поискване, да не ти казвам до каква възраст се будеше нощем и не признаваше друго освен цици....

все пак тия неща, които правиш си ги чела ( и не само ти), те са били написани от специалисти педиатри, педагози....

успокой се и ... знам ли...може би да потърсиш помощ от друг психолог....някой по-нормален:)

и успех!!!!
стискам палци всичко да се оправи скоро!

# 11
  • София
  • Мнения: 1 228
О, я остави я да си играе тая психоложка  Simple Smile
Изоставане в развитието, бла - бла... Мартин е колкото Денис - точно. Сам е, нямаме второ бебе. Ние също не сме изхвърлили памперсите напълно (само за през деня и то не 100 % успешно), не говори разбрано, тръшка се понякога, яде съвсем сам от месец и то благодарение на майка ми, която е крайна по темата самостоятелност (ако си беше при мен не знам дали щеше да се храни сам още - по скоро не). Както виждаш - идентично поведение. Пък на мен не  ми изглежда да е изостанал  Embarassed  Представям си ако имахме и бебе...  Embarassed
Аз много си го целувам и прегръщам и съм убедена за себе си, че това е най - доброто за него. Мисля, че много повече поражения на детската психика би направила липсата на ласки... Мисля, че не прегръдките и целувките, а липсата на трудови навици (някакви) и уважние към околните, "развалят" децата. Мое мнение, така го усещам, така си го гледам. Както си усещаш ти, така си гледаш децата.
Детски психолози  Imp  Много знаят какво е в малките им главички....  Imp А такова отношение  Cry
Не и обръщай внимание. За твое успокоение заведи Денис ако искаш на друг псхолог, питай да ти препоръчат.

Само спокойно  Simple Smile

П.П.: Знам за един "тест" за нормално развитие на 2,5 - 3 годишни деца: рисуваш му кръгче на един лист и му обясняваш, че това е кръгче. После го караш и той да нарисува кръгче. Ако го нарисува (може да не е веднага, просто да схване, че това е кръгче) - наред си е детето  Simple Smile  Това съм го чула от друга майка, дето си е водила детето на психолог - той само това направил като тест и я е успокоил.
Така че, най - вероятно вашият психолог не е наред  Simple Smile

# 12
  • Мнения: 7 821
Ей Додо, къде го намери този психолог  Shocked , той/тя дали има деца или дава съвети само за чуждите. Не знам какво да те посъветвам, освен да се успокоиш и да не обръщаш прекалено внимание на съветите, може да отидеш и при друг щом си решила. Не мисля, че въобще трябва да се чувстваш виновна, че си родила още едно дете.
Вики също си удря главата като не стане неговата, а като заспива си я клати на лявo-на дясно и си пее (ааа-ааа) приспива се  Grinning . Моята свекърва ме беше наплашила, че това не е нормално (що рев изревах  Twisted Evil  Twisted Evil ), че детето много скачало и така се затваряло в себе си и се изолирало от околните  Shocked  Shocked  и какви ли не простотии...
И аз постоянно се разкъсвам между двамата и се притеснявам да показвам любов към Дани да не би Вики да се почувства изолиран и не обичан, особено по - в началото, но сега гледам да им обръщам внимание заедно и на двамата, слагам ги на спалнята и си играем. Е Вики иска да правя с него всичко което правя с Дани, даже напоследък го уча как се лази  Grinning , правим гимнастика, масажи каквато на бебето такава и на баткото, много е смешно отстрани, но и страшно изтощително за мен, ама какво да правя.
Приобщавам баткото като го карам да ми помага за бебето, е на шега  Grinning , но донеси, отнеси, дай му играчка и т.н. и при нас това много тушира ревността може да помогне и при вас.
А иначе и ние караме пубертет с Вики и е кошмарно, едно лигавене, тръшкане като не стане неговата ужас  Sad , на моменти е нетърпим - АД. Но от една седмица страшно си е харесал един камион - огромен, та му казах, че е за големи момчета и като престане с лиготиите без повод, ще го купя. Сега като започне да мрънка, се подсещаме за камиона и престава веднага, дано това да е края на периода.
За гърнето - ние сме отдавна без този проблем, но се наложи да започне да се храни сам, че ми се засичат на обяд и с две лъжици ми е доста трудно да се справя, след като за малко да набутам на бебето в устата пиле с ориз, дойде края на батково царство, мама да го гони с лъжицата. Наложи се да се справя сам, е не му е приятно, но в живота има и неприятни неща, точно това му казвам и толкова.
Леле дълго стана и не много разбираемо, ама следя дали костилките на черешите се плюят  Grinning , дано съм била полезна.
Не си единствена  Grinning .

# 13
  • Мнения: 7 106
Направо не е за вярване,как в днешно време отиваш на лекар с проблем,а се прибираш с още по-голям проблем. Shocked  Shocked  Shocked
Едва ли има дете,което да не е ревнувало мама от новороденото.И то е естествено - до този момент цялото внимане и грижи са били съсредоточени към него,а сега изведнъж трябва да дели с "натрапника".Още повече че Денис е в такава възраст,в която не осъзнава още но 100% нещата които се случват около него.
Нашата разлика с брат ми е също близо 2 години / аз съм по-голамата /,та майка ми разказва как само съм чакала тя да го приспи и да излезе от стаята и съм го "изсипвала " от кошчето за да легна аз вътре Embarassed .Как не съм го изпотрошила и аз се чудя Embarassed  Shocked .Та решението е било,като на игра ме е включвала в грижите за него.Все едно заедно си имаме ново бебе и заедно ще го гледаме - моята "задача"била да го люлея докато заспи.И така аз горда от новата си работа съм забравила за ревността. Grinning

# 14
  • Букурещ
  • Мнения: 7 836
Додо, я преди всичко кажи къде си ходила, моля те, ако не е тайна разбира се.

# 15
  • Sofia
  • Мнения: 21 641
Додо , мила подкрепям мненията на майчетата и с две думи моето лично мнение е , че не е трябвало да ходиш там . Това си е период( при Денис ) , като другите(периоди де Simple Smile  ) и ще отмине ! И това , което ти правиш , а онзи критикува , според мен е правилното !


Цитат на: dodo_dodo
Положението при Денис било вече много задълбочено и много тежко !
 Shocked  Shocked  Shocked
  А ей това, за мен е ключовото изречение  Sign Exclamation  Аз го чета така : Тук парички ще падат  Sign Exclamation

# 16
  • София
  • Мнения: 2 300
Shocked  Shocked  Shocked
Защо ми се струва, този, който има нужда от психиатър е психоложката??? Все пак нейната работа е да прецени на какво ниво е психическото развитие на детенцето и ако има нещо, което е притеснително да се установи защо се е стигнало дотам и как да се реши проблема, а не да навиква теб и детето и с това да го травмира още повече /а съответно и теб/ Imp Не зная как си попаднала на тази кукувица, но ако наистина поведението на Денис те притеснява и не знаеш как да се справиш просто потърси друг психолог! А това, че детето не трябва да се целува попада в челната позиция на топ-глупостите, които съм чувала тази седмица /а и не само тази седмица, ами май за доста по-дълъг период/!  Shocked  Imp

# 17
  • Мнения: 2 693
Искам само да допълня това, което аз пък знам за целувките, а и за всички ласки /ако не ме лъже паметта източникът ми е Мадлен Алгафари/: Детето се милва и целува ВИНАГИ, когато ТО поиска, но НИКОГА не трябва ласките да са натрапени или насилствени.

# 18
  • Мнения: 2 693
Цитат на: Morena
Цитат на: dodo_dodo
Положението при Денис било вече много задълбочено и много тежко !
 Shocked  Shocked  Shocked
  А ей това, за мен е ключовото изречение  Sign Exclamation  Аз го чета така : Тук парички ще падат  Sign Exclamation


Виж, за това не се сетих, ама е от логично по-логично.

# 19
  • Мнения: 384
Цитат на: Morena
Додо , мила подкрепям мненията на майчетата и с две думи моето лично мнение е , че не е трябвало да ходиш там . Това си е период( при Денис ) , като другите(периоди де Simple Smile  ) и ще отмине ! И това , което ти правиш , а онзи критикува , според мен е правилното !


Цитат на: dodo_dodo
Положението при Денис било вече много задълбочено и много тежко !
 Shocked  Shocked  Shocked
  А ей това, за мен е ключовото изречение  Sign Exclamation  Аз го чета така : Тук парички ще падат  Sign Exclamation


Ето това си е живата истина, така стана при мен. Та сега, случаят е различен. Наложи се да отидем на психолог заради проблеми в поведението на синът ми. О, боже, изтръска ни $250 за 10 минути, наговори ни същите глупости, мъжът ми му тегли една и  излязохме. Туй в сащ се случва, същото отношение и изказвания като твойта психоложка. От тогава край на всякакви такива доктори.
Сега по повод Денис, за мен това си е повече от нормално поведение на две годишно дете. Ревност има, това е сигурно. Дара е права, обръщай му повече внимание и винаги му казвай че той е големият батко и ти имаш нужда от неговата помощ. За контакта с деца, това което помогна при мен е детската градина. Мисля че спокойно можеш да го пуснеш на градина. Хем за него добре, хем за теб спокойно.А там ще го научат и на гърне да седи, та две ползи в общи линии. Иначе горе главата, ножът е дървен както се казва. Grinning

# 20
  • София
  • Мнения: 2 300
Цитат на: Krassi
О, боже, изтръска ни $250 за 10 минути


Майко мила Sign Exclamation Shocked  Shocked Shocked
Аз ли не мога да чета или що... Shocked  Shocked  Shocked

# 21
  • Мнения: 18 542
Цитат на: Morena

Цитат на: dodo_dodo
Положението при Денис било вече много задълбочено и много тежко !
 Shocked  Shocked  Shocked
  А ей това, за мен е ключовото изречение  Sign Exclamation  Аз го чета така : Тук парички ще падат  Sign Exclamation


Взе ми го от устата!

# 22
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: мими
Според тази логика дай да не раждаме повече от едно дете. Глупости!!!!
Аз не бих си завела детето на тази възраст на психолог. Винаги съм считала, че една майка знае какво е най добре за детето и. Неможеш вечно да се криеш от Денис, за да общуваш с Ерик, това е направо смешно. Според мен това ще доведе до изкривяване в психическото състояние на детето.


Заведох го защото не съм убедена че знам как да реаграм когато си удря главата. Не искам да се правя на специалист, има такива и затова реших да го заведа.
Не го намирам за срамно или нередно.
Аз не мисля да се крия. Тя не ми е казала да го правя. Само каза че е добре когато кърмя някой да извежда Денис...което всъщност май си бие на криене де.......... Imp

# 23
  • Мнения: 3 379
Моля те кажи името на детския "психолог", при който си ходила, за да не ходим там никога ако се наложи  Shocked

С риск да повторя - ТОВА Е ЛУДОСТ  Shocked  Close . Какъв е този професионалист, който ще ти надрънка такива безмислици, ама буквално са безмислици... Да не говорим, че сам/а си противоречи.

Виж, не се стряскай от тези недомислени изводи, ако има дори и капка истина в това, което са ти казали, то значи всички майки обричат децата си на "умствено изоставане" или каквото и да е там. Какво е това "физическо посегателство върху целостта им"? А ще ми обясни ли този психолог защо първата реакция на уплашеното или нараненото дете е да отиде да се гушне в мама, да потърси милувка? Тогава то само ли си "посяга" на "целостта"?!?

Абе пълни глупости са ти надрънкали, недей да ходиш никога повече при този човек и дай името да не го посещаваме и ние.  Simple Smile

Виж, принципът на кърменето на поискване го знаеш прекрасно - че е на поискване, т.е. без режим. Детето не е ясно кога колко е изяло, така че то само си определя. Това, което ти е казал психолога, е израз на пълна профанщина. Мисля освен това, че е редно да изразяваш обичта си и към двамата заедно и поотделно, за да не се насади чувство за делене, или превъзходство у някой от тях, така че правилно - кърми си Ерик в присъствието на Денис.

Колкото до гърнето, ще ти кажа, че моят племенник например, който е само с 20 дни по-малък от Денис, едва преди 2-3 месеца започна да ходи по голямата нужда в гърнето, още не се е научил за малката и си джитка с памперса. Неговият братовчед си ходеше в памперса до почти 3-годишен. Мъжът ми е сложен на гърне още на 1 годинка е нямал, а аз дори съм била на 6-7 месеца. Абе времената са различни сега... Едно време както само сме повивани кой ще те чака до две години да ти пере напишкани бархетни пелени постоянно - щом седиш, на гърнето и това е. Сега е друго...

Ох, разпрострях се пак. Но искам да ти кажа само ЗАБРАВИ КАКВО СА ТИ КАЗАЛИ. Наистина са пълни глупости. Аз мисля, че ти си прекрасна майка и най-добре знаеш кое е правилното поведение към децата ти.

Сигурна съм, че си отишла от желание да направиш най-доброто за Денис и Ерик, но не мисля, че удрянето на главата е признак на умствено изоставане. Според мен е период, който ще премине. Но ако въпреки това продължава да те притеснява, просто потърси съвет и от друг психолог, за да сравниш мненията.

# 24
Абе тая психоложка учебник от коя година е "рецитирала" Confused
Ми то тогава да се хващаме за ръчичка и всички да си водим децата, защото...........
Додо, я го зарежи тоя модел. Достатъчно интелигентна си, чела си толкова литература и мисля, че сама можеш да решиш кое е правилно за твоите деца. Аз лично не бих слушала тая госпожа. Да ме извини ама й плюя на дипломата Imp

# 25
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Dodo, mejdu drugoto imam po-maul brat i do kolkoto si spomniam ot onezi godini ( biah na 4 ) nikoga ne sum vijdala maika mi da go kurmi pred men. Daje sega se napiragam da si spomnia i ne, ne go e pravila. Ne go priemai kato zaiajdane
Moje po niakakuv nachin da im vlia na psihikata samata gledka.Ne znam ne sum psiholog

# 26
Цитат на: DEianaZ
Dodo, mejdu drugoto imam po-maul brat i do kolkoto si spomniam ot onezi godini ( biah na 4 ) nikoga ne sum vijdala maika mi da go kurmi pred men. Daje sega se napiragam da si spomnia i ne, ne go e pravila. Ne go priemai kato zaiajdane
Moje po niakakuv nachin da im vlia na psihikata samata gledka.Ne znam ne sum psiholog

Абе Диде, хубаво ама аз не мога да си представя момента да кърмя малкото и да изгоня каката. Разбирам някой да има да ми помага, ами като няма Confused  Confused:
Минах през този етап и не виждам вариянт, който да го реши Sad

# 27
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: chockolina
Най-вероятно това самонаряване е проява на даден период, който ще се израсте.
Това е мое мнение де, не съм специалист!


И аз така си мислех. Исках съвет само как да се държа когато го прави. А тя ме върна в бремеността ми и раждането.

# 28
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: DEianaZ
Dodo, mejdu drugoto imam po-maul brat i do kolkoto si spomniam ot onezi godini ( biah na 4 ) nikoga ne sum vijdala maika mi da go kurmi pred men. Daje sega se napiragam da si spomnia i ne, ne go e pravila. Ne go priemai kato zaiajdane
Moje po niakakuv nachin da im vlia na psihikata samata gledka.Ne znam ne sum psiholog


просто физически няма как.
ако се затворя с бебето в друга стая денис ще истеряса на мига!!!!ще почне да блъска по вратата, да отваря...аз какво, трябва да се заключвам ли?
самата мисъл да се заключвам от детето оставяйки го самичко и ревящо ме подтиска дотолкова, че да е неприложим този вариант за мене лично..... Sad
не става Sad

# 29
  • Мнения: 7 821
Цитат на: dodo_dodo
Исках съвет само как да се държа когато го прави. А тя ме върна в бремеността ми и раждането.


А какво те посъветва за главата, ако може да споделиш, че както писах по-горе и Вики понякога проси внимание с подобен номер.

# 30
  • Мнения: 4 414
Додо,
няма нищо лошо, че си потърсила специалист...лошото е, че си попаднала не на психолог, а по-скоро на психар Sad
аз не нямам опит /Ния ни е първо дете и е само на 3 месеца/, но ще споделя какво съм чела по въпроса...най-вероятно и ти си го чела, ама аз да кажа Wink
та значи:
блъскането на главата или ритмичното и люлеене е доста често срещано явление при децата... правят го по различни причини - да се успокоят, когато заспиват, когато нещо ги боли или пък за да им обърнат внимание... когато го правят за успокоение, обикновено го израстват към 4-тата година
според мен вашето си е чиста ревност ...в този случай съветът беше да не му обръщаш внимание, когато прави така - нито да го успокояваш, нито да му се караш...много скоро детето разбира, че това не е начин да получи внимание и престава да го прави...предполагам, че е по-лесно да се каже отколкото да се изпълни, но поне на мен ми звучи логично...естествено вниманието, целувките и ласките х 2, заради бебето са задължителни, но не след като си е блъскал главата...
относно кърменето...това наистина е моментът, който предизвиква най-силна ревност...аз съм 1-во дете и съм правила ужасни сцени, когато майка ми е кърмела брат ми... но при положение, че се храните на поискване, не виждам как Денис ще бъде изведен на разходка, без да се усети Sad
мисля, че е важно да се успокоиш и съм абсолютно сигурна, че ще се справиш, защото си добра майка
стискам ти палци!!!
и пиши как се справяш

# 31
  • sofia
  • Мнения: 1 606
БОЖЕ МИЛИ!!!!!!!
 Само това мога да кажа по въпроса за посещението ти при тази личност. Няма коментар. И мислено да те прегърна, защото не мога да почувствам кошмара, в който се е претворило това посещение, но мога поне да се поставя за миг на твое място.
 Сега за блъскането на главата. Сава, моят мил син, който след 10 дни ще стане на година и 8 месеца също честичко прибягва до този метод. Сега от известно време е преустановено за сметка на блъскането с цялата ярост на която е способен с две ръце на стъклото на бюфета или балкона - това обикновено му се случва, ако му направя забележка, ако точно в дадения момент не му обръщам внимание. Същото беше и с блъскането на главата - за мен това е начин да ти каже "Обърни ми внимание!". Ясно ми е, че ти е много тежко и трудно с бебе и дребосъче , ама все ми се струва, че нещата не са чак за психолог. Не се отчайвай само мога да кажа, след още месец и Ерик ще бъде едно усмихнато бебе, което няма нон стоп да плаче, а на Денис вероятно му трябва повечко време да свикне със ситуацията.

# 32
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: dara

Понеже съм била в твоето положение ще ти кажа как беще при мен. Никога, ама НИКОГА не съм се крила за да прегърна или целуна едното дете. Няма начин това да не забележи другото. Те са като радарчета. Но когато имаше една целувка за бебето (съвсем в началото) после имаше 101 за каката. За да разбере, че тя си е моето прекрасно малко момиченце и никой на света не е в състояние да я измести от сърцето ми. Ако поиграя с бебето 5 минути, после с нея се занимавам 1 час. Както тя поиска. Ако храня него с дясната ръка, нея прегръщам с лявата. И т.н. и т.н. В началото беше така. С течение на времето пропорциите се променят, но важното е да съумееш да покажеш на детето, че не само отношенията ви не са се променили, но и че сега той е станал още по-важен за теб. Денис ще разбере. И не вярвам това да има нещо общо с нощното хранене или гърнето. Това е колебание при и страх при него и чувство на вина и несигурност при теб. Така мисля аз дето съм много далеч от психологията. Cry


Аз дори знаеш ли какво се улавям че правя?
От как се роди бебето, повече обръщам внимание на Денис отпреди. Само и само да не реши, че е игнориран.
Ами то ми става жал за горкото бебе! За него време не остава......... Cry Все в коша лежи, самичко....гледам да не го гушкам, само като го храня, за да не се травмира Денис.
А и то душичето вече има нужда от внимание. С всеки изминал ден тя все повече нараства. Та нали го виждам как само някой да му мецне една дума и то разцъфва в усмивка до ушите. И като се отдалечи човека и спре да му говори и то почва да плаче....

# 33
  • София
  • Мнения: 1 228
Цитат на: dodo_dodo

Заведох го защото не съм убедена че знам как да реаграм когато си удря главата. Не искам да се правя на специалист, има такива и затова реших да го заведа.
Не го намирам за срамно или нередно.
Аз не мисля да се крия. Тя не ми е казала да го правя. Само каза че е добре когато кърмя някой да извежда Денис...което всъщност май си бие на криене де.......... Imp


Разбира се, че най - добре е да го заведеш. Въпросът е на кого си попаднала  Sad  Аз примерно съм решила да го водя на логопед, защото почти всяка втора дума му е недоизречена, а завършва с нещо средно между съскане и "шщтщтшщшшш". Ама чакам да проговори като хората и тогава.

За кърменето: току що говорих с майка си. Нашата разлика със сестра ми е година и 8 месеца - тя каза, че е кърмила сестра ми до 18 месеца  Embarassed  и винаги пред мен (то ние тогава сме живели в една стая, та няма как). Аз много съм ревнувала, ама само 5 - 6 месеца - изсипвала съм я от коша и съм и бъркала в очите  Embarassed . На гърне съм започнала да ходя на 2 години и половина. Подобна картинка  Simple Smile  Сестра ми е била доста по - бърза във всичко, но понеже е имала моя пример...
Сега (и доста по - отдавна) и двете сме напълно  нормални (поне така си мислим де  Stuck Out Tongue ).

# 34
  • Мнения: 4 068
Додо и аз останах смаяна от това което прочетох.
Тая психоложка не е била съвсем наред.Как може да ти пълни главата с тия глупости.
Сега ще ти кажа нещо за говора и за гърнето.Моя дядо има втори брак и когато беше на 59 години му се роди дъщеря/моята леля/.Втората жена на дядо ми беше на 48 когато роди.Естествено за да няма приказки в малкия град направиха тест за бащинство и той показа че детето си е на дядо ми.Но да не се отклонявам.
Николета/това е името на малката ми леля/ не проговори почти до 3 годишна възраст а за гърне и дума не можеше да става.Докторите ги пращаха при сумати психолози и се съмняваха в изоставане в развитието на детето заради възрастните родители.Бяха ни наплашили много.Но нищо такова не излезе в крайна сметка.Детето изведнъж така се отпуши да говори че не можехме да и затвориме устата.Постепенно свикна и с гърнето и всичко си дойде на мястото.Сега Николета е в 3-ти клас и е много отворено и контактно дете без никакви проблеми в развитието.

Така че не се притеснявай излишно.Това е просто детска ревност и според мен е напълно нормално.
Само не се стресирай допълнително.
Пожелавам ти от все сърце Денис скоро да се успокои за да си спокойна и ти.Стискам палци!
Не се впрягай чу ли!

# 35
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: Shali
Направо не е за вярване,как в днешно време отиваш на лекар с проблем,а се прибираш с още по-голям проблем. Shocked  Shocked  Shocked


така излезе на практика....  Confused

# 36
  • Мнения: 966
Zdravei dodo dodo i az kato teb imax problemi cac cina da ne ti gi opicvam v nai obshti linii kato na tvoia cladyr, makar i po dryg povod kato go octaviax na maika mi toi i prilagashe tozi nomer ako ne my ygodi ce ydriashe v cimenta na ctalbite pred kashtata napravo ctrashno ama tova biaxa faktite. Opitvax ce da my obiacna 4e sha ce narani i t.n. no glavicata ne my yvirashe mnogo obvadix ce na edin priatel i toi mi obecni 4e ijiviava kriza i veroiatno babata voobshte ne e podxodiashtia gleda4 Embarassed . Nadiavam ce tvoia cin da e v cashtoto polojenie(T.E. da prejiviava po tejko poiavata na brad4eto ci cepak ve4e ne ci camo mama na Deni no i na Erik), po otnoshenie na pishkaneto ni e go pravixme v garneto 4ak na tretata godina Embarassed , cashto cina progovori kacno a pravilno taka 4e da go razbirat vci4ki ne ci cpomniam kogo no beshe cashto kacno e cega ne moga da my zatvoria YCTATA govori tri ezika (poniakoi pat mi ce icka da e po mal4eliv Embarassed ). Po otnoshenie na karmeneto v otdelna ctaia tvardo te cavetvam da ne ci izolirash detence taka toi oshte poive4e sha ce po4yvctva izlishen i izoliran daje (viarno 4e e po malak ) no cepak te cavetvam da opitash niakakci da go angajirash v proceca na xranene i toi da micli 4e pomaga i miclia 4e sha ca 4yvctva zna4im. Gore dlavata ne ce pritecniavai miclia 4e cinati e edno kracivo i intelegentno cashtectvo moje bi malko po inatlivo/.

# 37
  • Мнения: 713
Додо-додо, по-големият Додо явно е много чувствително дете и наранява себе си, а не най-малкия, душичката.
Моята приятелка имаше същия проблем и на психолози го водиха и ги бяха наплашили и някакви дроги му изписаха на детето. Някак си го израстна и си е напълно нормално дете и си е мамина гордост. Колкото и да е странно не се нараняват сериозно, макар че отстрани се чува как си удрят жестоко главите.
Аз съм сигурна, че си изчела много по въпроса и все пак ми се иска да помогна някак си:
http://www.bounty.com/reference/sourcesofhelp/group/118/content/ … area//content.htm
И си мисля, че ако обмислиш мотивирано как да се държиш и избереш начин, трябва твърдо да се придържаш към него, за да не объркваш детето. Те някак си обичат нещата да са по-предвидими за тях, като че ли по този начин светът е по-познаваем за тях. Не се шашкай, не му се сърди подсъзнателно, не повишавай тон и го хвали при всеки удобен случай. За грижите около бебето му обяснявай, че същото си правила и за него и че той си остава твоят любим голям син.
Извинявай ако съм започнала да звуча като ку-ку докторката Simple Smile .
Ти си познаваш най-добре детето и ще се оправиш в ситуацията, няма как.

# 38
  • Мнения: 8 163
Както казва кумът ни, "Психиатър и психолог са по-скоро диагнози". Ето го поредното доказателство.

Първо, и единственото, за което психологът е бил прав е (според мен), че е по-добре за детето да ена режим. Ама защо пък да го храниш през нощта? Ние храним ли се през нощта бе, хора?! Нали на тия бебета се опитваме да им създадем навици, съобразени с нашия, общоприет ритъм на живот! Да не говорим, че повечето бебета от 2рия месец сами спират да се будят за нощно хранене!

За целувките това е пълна тъпня, без извинение. Напротив, детето трябва да се чувства обичано. Тая практика с "целувай детето само когато спи" е измислица от ерата на социализЪма.

За гърнето си абсолютно права. Сфинктерът "съзрява" около 2 годишна възраст. Но контролът над него е въпрос не само на физическа подготовка, но и на практика. Смята се, че момиченцата малко по-рано от момченцата овладяват контрола над свинктера.

И да, бебетата плачат нощем. И те са хора, въпреки миниатюрните си размери. И бебетата сънуват. Нашата също се буди с рев понякога. Нормално е, не се шашкай!

А за играчките, някои деца просто се концентрират върху едно нещо за по-кратко време от други.

Мила Додо, успокой се! От това имат нужда най-много и двете ти дечурлигчета, и най-близките ти!
 Heart

# 39
  • Мнения: 1 975
Всички деца се развиват различно...

Моят големият е на 3 години и също не иска да сяда на гърне  Sign Exclamation  И какво тогава / да кажа че не е добре психически или какво ?????
От дете до дете има огромна разлика Sign Exclamation

# 40
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Simple Smile))

сетих се как не плачели бебетата:)
ми, права е жената, какво я нападате:)
не плачат! те просто крещят от радост, когато имат колики...

ама и ние сме едни майки...такова простичко нещо да не можем да разберем, егати!

# 41
  • Букурещ
  • Мнения: 7 836
Цитат на: Abadjieva
Първо, и единственото, за което психологът е бил прав е (според мен), че е по-добре за детето да ена режим. Ама защо пък да го храниш през нощта? Ние храним ли се през нощта бе, хора?! Нали на тия бебета се опитваме да им създадем навици, съобразени с нашия, общоприет ритъм на живот! Да не говорим, че повечето бебета от 2рия месец сами спират да се будят за нощно хранене!


виж сега, само по този въпрос недей така, защото рискуваш да си създадеш тук мнооого неприятности, особено , ако някой от съседния форум за Хранене прочете това.

Знаеш ли, аз кога бях написала по-горното от теб? Доста, доста отдавна, ....така, че по-този въпрос ще срещнеш минимален брой съмишленици, една от която съм аз, но това не е от голямо значение.

По тази точка няма много жени да те разберат, точно обратното.

# 42
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: Liorena
Цитат на: Abadjieva
Първо, и единственото, за което психологът е бил прав е (според мен), че е по-добре за детето да ена режим. Ама защо пък да го храниш през нощта? Ние храним ли се през нощта бе, хора?! Нали на тия бебета се опитваме да им създадем навици, съобразени с нашия, общоприет ритъм на живот! Да не говорим, че повечето бебета от 2рия месец сами спират да се будят за нощно хранене!


виж сега, само по този въпрос недей така, защото рискуваш да си създадеш тук мнооого неприятности, особено , ако някой от съседния форум за Хранене прочете това.

Знаеш ли, аз кога бях написала по-горното от теб? Доста, доста отдавна, ....така, че по-този въпрос ще срещнеш минимален брой съмишленици, една от която съм аз, но това не е от голямо значение.

По тази точка няма много жени да те разберат, точно обратното.


Аз също съм фен на твърдия режим, също и на нехраненето нощем. Независимо че храня в момента Ерик през ноща.
Предпочитам детето да е на режим, така аз съм спокойна и разполагам с времето си, детето също е спокойно. Защото съм чела, че децата се чувстват сигурни и спокойни тогава когато знаят какво ги очаква във всеки един момент.
Сегашната ситуация с нощното хранене на Ерик понякога и мен хвърля в недоумение. Заричах се, пънах се, и в съседния форум писах гръмки лозунги, че няма да храня нощем детето. Но го храня. Имам кърма, не ми е кой знае какво усилието да ставам веднъж  през ноща за 10 -15минути и го правя. Може би ако се будеше на половин час, ака ревеше постоянно за  манджа нощем, а пък на мен зверски ми се спеше - е тогава сигурно по друг начин щяха да стоят нещата. Но в случая ми е съвестно да го държа гладно като не ми коства нищо.
Та с една дума - за режима и аз съм за.
Храненето на поискване пък е следствие на факта, че кърмя. Не знам колко изсуква бебето и не искам да рискувам да го държа гладно до определен час. Разчитам то самото скоро да изгради твърд режим. И мисля, че бележи успехи вече в тази насока Simple Smile

# 43
  • Бургас
  • Мнения: 2 452
Цитат на: Liorena
Цитат на: Abadjieva
Първо, и единственото, за което психологът е бил прав е (според мен), че е по-добре за детето да ена режим. Ама защо пък да го храниш през нощта? Ние храним ли се през нощта бе, хора?! Нали на тия бебета се опитваме да им създадем навици, съобразени с нашия, общоприет ритъм на живот! Да не говорим, че повечето бебета от 2рия месец сами спират да се будят за нощно хранене!


виж сега, само по този въпрос недей така, защото рискуваш да си създадеш тук мнооого неприятности, особено , ако някой от съседния форум за Хранене прочете това.

Знаеш ли, аз кога бях написала по-горното от теб? Доста, доста отдавна, ....така, че по-този въпрос ще срещнеш минимален брой съмишленици, една от която съм аз, но това не е от голямо значение.

По тази точка няма много жени да те разберат, точно обратното.


Я да дойда аз от съседния форум Wink  и да кажа - Лио, не стана ли ясно, че храненето под режим е удачен и постижим вариант за децата , хранени с адаптирано мляко. А децата на кърма пък в огромния брой случай към 3тия месец вече са установили режим и са прели да се будят вечер.

По-важният режим според мен е друг - а именно обикновените ежедневни ритуали - спи се на обяд, следобяд се излиза, вечер се къпе, после се чете приказка - примерно.В смисъл - детето да знае, че нещата се случват в определена последователност и след едното винаги следва другото - това ще му даде сигурност.
Много по-важно е  храната да е здравословна и пълноценна, отколкото поднесена и изядена под час Wink . Както казах, другите неща ми се струват по-значими Grinning

# 44
  • Мнения: 1 909
Цитат на: Krassi

... обръщай му повече внимание и винаги му казвай че той е големият батко и ти имаш нужда от неговата помощ.

Aз съм твърдо против такъв модел на възпитание. Не може да натоварваш психиката на едно двегодишно дете (че и по-голямо дори) с това да ти помага и да го караш да си мисли, че е длъжно!
В какво да помага - да чисти, да пере, да гледа бебето ли?  Shocked
И друг път съм скачала срещу приказки от рода на "мамина отмяна" - за мен това е робско мислене... Много пъти съм го чувала от майки, напр. на някоя й се роди момиченце и веднага околните ахват, чя ще си има някого, който да й помага. В какво?!  Close  За това ли раждаме деца, да има после кой на нас да ни прави кефа ли?  Imp
Не е редно, не е правилно. Това не само, че няма да направи детето съпричастно, а и може да го отблъсне!
Едно е да се каже "ти си големият батко, давай му пример", ама да го нагърбваш да ти помага... ми то дори да не опира до физическа работа, фактът, че детето знае, че ти разчиташ на него, би могло да го шашардиса!  Cry

# 45
  • Бургас
  • Мнения: 2 452
Цитат на: geminarius
Цитат на: Krassi

... обръщай му повече внимание и винаги му казвай че той е големият батко и ти имаш нужда от неговата помощ.

Aз съм твърдо против такъв модел на възпитание. Не може да натоварваш психиката на едно двегодишно дете (че и по-голямо дори) с това да ти помага и да го караш да си мисли, че е длъжно!
В какво да помага - да чисти, да пере, да гледа бебето ли?  Shocked
И друг път съм скачала срещу приказки от рода на "мамина отмяна" - за мен това е робско мислене... Много пъти съм го чувала от майки, напр. на някоя й се роди момиченце и веднага околните ахват, чя ще си има някого, който да й помага. В какво?!  Close  За това ли раждаме деца, да има после кой на нас да ни прави кефа ли?  Imp
Не е редно, не е правилно. Това не само, че няма да направи детето съпричастно, а и може да го отблъсне!
Едно е да се каже "ти си големият батко, давай му пример", ама да го нагърбваш да ти помага... ми то дори да не опира до физическа работа, фактът, че детето знае, че ти разчиташ на него, би могло да го шашардиса!  Cry


Абсолютно съм съгласна!

# 46
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: geminarius
Цитат на: Krassi

... обръщай му повече внимание и винаги му казвай че той е големият батко и ти имаш нужда от неговата помощ.

Aз съм твърдо против такъв модел на възпитание. Не може да натоварваш психиката на едно двегодишно дете (че и по-голямо дори) с това да ти помага и да го караш да си мисли, че е длъжно!
В какво да помага - да чисти, да пере, да гледа бебето ли?  Shocked
И друг път съм скачала срещу приказки от рода на "мамина отмяна" - за мен това е робско мислене... Много пъти съм го чувала от майки, напр. на някоя й се роди момиченце и веднага околните ахват, чя ще си има някого, който да й помага. В какво?!  Close  За това ли раждаме деца, да има после кой на нас да ни прави кефа ли?  Imp
Не е редно, не е правилно. Това не само, че няма да направи детето съпричастно, а и може да го отблъсне!
Едно е да се каже "ти си големият батко, давай му пример", ама да го нагърбваш да ти помага... ми то дори да не опира до физическа работа, фактът, че детето знае, че ти разчиташ на него, би могло да го шашардиса!  Cry


не мисля че става въпрос за каквото и да било насилие в случая. по-скоро целта е Денис да бъде приобщен и да не се чуства изолиран. така че...СПОКО ЧОВЕЧЕ:)

# 47
  • Мнения: 1 909
Цитат на: Reza
не мисля че става въпрос за каквото и да било насилие в случая. по-скоро целта е Денис да бъде приобщен и да не се чуства изолиран. така че...СПОКО ЧОВЕЧЕ:)

Къде видя да пиша, че става въпрос за насилие?  Shocked
Денис със сигурност няма да се приобщи, ако изблиците му на нервност са породени от ревността му към Ерик. Според мен точно обратния ефект ще има това приобщаване. На Денис трябва да му стане ясно, че никой не иска да му вземе мястото, а досега все той се е нагаждал към бебето. Оттам и тая агресия - не може да се справи със ситуацията.
На него му се играе и пищи, но му се прави забележка, защото бебето спи. Е, нормално е да  намрази това ново същество, което му разваля идилийката.

Една майка в дира беше дала много добър съвет:
За да решиш въпроса с ревността измислете с таткото някаква рутинна занимавка вечер, само половни час може да е, ма да е само за мъже, майки и бебета не се допускат. Така ще се почувства много важен и голям и най-вече мъж и може да се справи с ревността по-лесно. Той има нужда от нечие стопроцентово внимание, мама е по-заета с бебето, сега е времето да изгради по-силна връзка с бащата.

Денис има нужда от съмишленик в цялата ситуация. Но на първо време той  трябва да се успокои, а това ще стане, когато всичко стане познато за него. Едва когато той постигне някакъв вътрешен комфорт, ще може да бъде съпричастен и към бебето. А не отново от него да се изисква ТОЙ да се приспособява към среда и хора.

# 48
  • Букурещ
  • Мнения: 7 836
Цитат на: geminarius
Цитат на: Reza
не мисля че става въпрос за каквото и да било насилие в случая. по-скоро целта е Денис да бъде приобщен и да не се чуства изолиран. така че...СПОКО ЧОВЕЧЕ:)

Къде видя да пиша, че става въпрос за насилие?  Shocked
Денис със сигурност няма да се приобщи, ако изблиците му на нервност са породени от ревността му към Ерик. Според мен точно обратния ефект ще има това приобщаване. На Денис трябва да му стане ясно, че никой не иска да му вземе мястото, а досега все той се е нагаждал към бебето. Оттам и тая агресия - не може да се справи със ситуацията.
На него му се играе и пищи, но му се прави забележка, защото бебето спи. Е, нормално е да  намрази това ново същество, което му разваля идилийката.

Една майка в дира беше дала много добър съвет:
За да решиш въпроса с ревността измислете с таткото някаква рутинна занимавка вечер, само половни час може да е, ма да е само за мъже, майки и бебета не се допускат. Така ще се почувства много важен и голям и най-вече мъж и може да се справи с ревността по-лесно. Той има нужда от нечие стопроцентово внимание, мама е по-заета с бебето, сега е времето да изгради по-силна връзка с бащата.

Денис има нужда от съмишленик в цялата ситуация. Но на първо време той  трябва да се успокои, а това ще стане, когато всичко стане познато за него. Едва когато той постигне някакъв вътрешен комфорт, ще може да бъде съпричастен и към бебето. А не отново от него да се изисква ТОЙ да се приспособява към среда и хора.


А какво препоръчват в Швейцария по този въпрос?
Тамошните специалисти - статии, публикации и т.н.

# 49
  • Мнения: 4 242
Додо ама че са те объркали тия психари! Ако вземем да слушаме всички трябва да полудеем Rolling Eyes  В крайна сметка гледай си децата и се води по чувствата си мила, така е най правилно, ти си ги познаваш най-добре. Винаги има ревност при появата на второ дете в семейството, но с времето нещата си идват на мястото.
 А я помисли навремето как са растнали децата като са били по 4-5 - като баща ми например?Да знаеш как треперят един над друг и се обичат безкрайно  Laughing

# 50
  • Мнения: 713
Додо-додо, ти не си наясно със самата себе си. Привърженичка си на това и това, обаче правиш това и това. Никой няма право да те упреква за това как си храниш децата и т н. Ти си им майка и правиш, което е най-добро за тях и за вас. Ако си нервна и неуверена и реагираш различно, детенце ще получава различни сигнали от тебе за едни и същи неща, и ще се обърква.
Не би трябвало да се криеш като кърмиш, та това да не е нещо срамно бе да и се не види и ненормалната жена дето ги приказва такива. Ако може Денис да е до тебе и някак да споделя момента ще е по-добре отколкото да му се създава представата, че храненето на братчето му е нещо, което е тайно и срамно едва ли не и той трябва да е изолиран от вас двамата през това време. Е ми той ще го мрази това хранене тогава щом го отделя от мама и щом мама е изцяло на разположение на Ерик.
И все пак за тебе и двете са твои и са ти мили, защо пък малкото да страда и да е по-настрана и да си спестяваш ласките за него сакън да не види по-големия. Ето казваш, че то вече плаче като се отдалечите, търси контакт и иска да вижда и слуша мама и татко. То пък много ли е хубаво за неговото развитие да ограничаваш контакта с него?
Пълни глупости са и останалите и приказки на дофторката за забавено развитие. Всичко е толкова индивидуално при децата. Айнщайн е проговорил на 8 години. Айде сега.
Вече писах за моята приятелка със същия проблем. Спомням си, че тя казваше - третирах го като голям човек. При тях разликата му децата е 18 мес. и нямаше кой да и помага през деня. Мисля си, че не трябва деца да се третират като възрастни, защото те не боравят със същите категори. По-простичко и да е ясно - бебето е вече тук и двете са много обичани и двете ще получават внимание, Денис да си има специални моменти с вас, за да се убеди, че вашата любов и внимание не са се изпарили с пристигането на бебето.
Няма да е лесно.
И още нещо си мислех, в крайна сметка дали детето си удря главата от ревност към бебето или е друга причината, или е ревност и още нещо?

# 51
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: anan
Додо-додо, ти не си наясно със самата себе си. Привърженичка си на това и това, обаче правиш това и това. Никой няма право да те упреква за това как си храниш децата и т н. Ти си им майка и правиш, което е най-добро за тях и за вас. Ако си нервна и неуверена и реагираш различно, детенце ще получава различни сигнали от тебе за едни и същи неща, и ще се обърква.
Не би трябвало да се криеш като кърмиш, та това да не е нещо срамно бе да и се не види и ненормалната жена дето ги приказва такива. Ако може Денис да е до тебе и някак да споделя момента ще е по-добре отколкото да му се създава представата, че храненето на братчето му е нещо, което е тайно и срамно едва ли не и той трябва да е изолиран от вас двамата през това време. Е ми той ще го мрази това хранене тогава щом го отделя от мама и щом мама е изцяло на разположение на Ерик.
И все пак за тебе и двете са твои и са ти мили, защо пък малкото да страда и да е по-настрана и да си спестяваш ласките за него сакън да не види по-големия. Ето казваш, че то вече плаче като се отдалечите, търси контакт и иска да вижда и слуша мама и татко. То пък много ли е хубаво за неговото развитие да ограничаваш контакта с него?
Пълни глупости са и останалите и приказки на дофторката за забавено развитие. Всичко е толкова индивидуално при децата. Айнщайн е проговорил на 8 години. Айде сега.
Вече писах за моята приятелка със същия проблем. Спомням си, че тя казваше - третирах го като голям човек. При тях разликата му децата е 18 мес. и нямаше кой да и помага през деня. Мисля си, че не трябва деца да се третират като възрастни, защото те не боравят със същите категори. По-простичко и да е ясно - бебето е вече тук и двете са много обичани и двете ще получават внимание, Денис да си има специални моменти с вас, за да се убеди, че вашата любов и внимание не са се изпарили с пристигането на бебето.
Няма да е лесно.
И още нещо си мислех, в крайна сметка дали детето си удря главата от ревност към бебето или е друга причината, или е ревност и още нещо?


По принцип аз съм много импулсивен човек, но това което забелязах още когато Денис беше сам е, че спрямо него имам нерви-въжета. Сега и с малкото е така.
Неща които биха ме вбесили, направени от децата/ верно че Ерик засега само мрънкоти и реве, доста изнервящо обаче/ не са в състояние да ме ядосат. Отчитам ги и търся начин да преуставновя дразнещото им поведение без да мога да се нервирам.
Така, че не съм нервна. Не е това причината.
А пък за това на какво съм привърженик и аз и всички останали, знаеш, че в повечето случаи няма общо с реалната действителност която поставяйки ни в дадена ситуация налага определен модел на поведение, което не ни се нрави напълно, но нямаме избор.
Така и с режима. Факт е, че мен по ми е удобно когато детето е на режим. Както изтъкнах, тогава аз си ризчитам времето.
Но ! Когато детето е на кърма си давам сметка, че моите предпочитания са едно, но те са неприложими. И гледам аз да се нагодя. Ясно ми е, че кърмата бързо се усвоява, че аз не знам колко изсуква детето и понеже  съм не искам детето да гладува само защото съм фанатичен привърженик на режима - правя компромис и го храня на поискване. С тайната надеждичка че той сам ще уставони режим. Е, ако пък не го устатови - жив и здрав да е. Това е най-важното.
Т.е. разковничето може би е, че аз съм привърженик на нещо, но не до степан на фанатизъм. И съм склонна да правя компромис когато виждам, че нещата не могат да станат по моя начин и за това има съвсем обективни причини.

А кажи ми обаче как да обясня всичко това на онази психоложка? Та тя още при първите ми обяснения почва да прави гримаса - един вид няма кво да ми обясняваш, работата ми е ясна...... Shocked Детето ТРЯБВА да е на режим и няма какво повече да го коментираме.
Та тя ми каза  дори, НАРЕДИ МИ да го преустановявам веднага този начин на хранене ! Това е груба грешка и аз веднага трябва да спра да я допускам Shocked

Кофти ми е да се дистанцирам от малкото, мислиш ли че ми е кеф ?Cry
Не ми е, сърцето ми се къса. Но разчитам съвсем скоро Денис да се е адаптирал до толкова, че вече да не страда толкова когато гушкам бебока. Наистина на това разчитам. Разчитам също, че бебето скоро ще почне да влиза в контакт, да се смее и той да почне да оБщуваи да си играе с него. Мисля, че това ще му помогне да го възприеме.

А за удрянето на главата. Това което каза госпожата и което и аз мисля - той го прави за да намери израз на емоциите си, които не може да контролира. Ясно е, че в момента не му е лесно. Братчето му го кара да се чувства не сигурен и детрониран. От там той е по-раздразнителен и капризен във всяко едно отношение. По-гневен е и когато се ядоса търси начин да излее тази своя ярост и как го прави ? - блъска си главата или пък почва да крещи силно или пък да хвърля квото му е пред очите...
Въпроса е как аз да се държа в тези случаи?

# 52
  • Мнения: 713
Додо, ми нали за това ти казах, че никой не може да те упреква защото ти си знаеш децата и правиш най-доброто. Най-малко пък човек, който дори не иска да те изслуша за да добие представа за нещата ами лепва етикети веднага. Не ми се ядосвай. Още повече, че аз съм за това детето да се изчака да си направи режим само, което в повечето случаи става.

Не реагираш по никакъв начин и изчакваш да мине как да го кажа на български не знам, тук му викат тантрум/toddler tantrums. Това препоръчват тук психолозите, нито наказания, нито обсъждане и успокоение, то те и не чуват нищо в такъв момент, нито да се опитваш да го спреш.
Тук виж намерих нещо набързо и ако имаш време и желание потърси за тантрумите и ревността
http://uk.pampers.com/en_GB/content.do?type=104&contentId=715

By Linda Jonides RN, CPNP  
 

My 9-month-old bangs his head on the side of the cot and on the wall when I carry him, and he hits his head with the remote control. These aren't hard bumps. Should I worry?
 

While often alarming to parents, head banging is quite common and normal in children (though children with developmental problems also behave this way). In normal children, repetitive head banging is harmless in the short- and long-term. The banging is part of a child's effort to master movement as he gradually gains control of his body. It often seems to comfort the child and usually stops or diminishes as the child becomes more mobile, around 2 to 3 years of age - though some form of banging may last through adolescence. You shouldn't restrain your baby or make him stop, but you can minimise the noise and impact on his head. For example, pull the cot away from the wall and securely fasten a padded cot bumper all the way round the cot. Good luck!  

Все пак и аз мисля като други мами тук, че е по-добре да го заведеш на друг консултант. Някой, който ще те изслуша, а не така да има готов отговор в ръкава да те побърква.  Защото  не можеш да кажеш ами във форума така и така ме посъветваха по въпроса, точно пък за този проблем. Не е като кърменето, за което по-може да се дават съвети и си има разни хватки, а и резултатът идва бързо - сито дете и наддаващо.

# 53
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
geminarius, ..... ти колко деца имаш?

аз нямам опит в ситуации подобни на тази, в която е Додо, но чета, че доста майки тук имат и ако прочетеш  какво са написали те...ще видиш, че подобна схема, на включване на голямото дете като помощник помага...

да не забравяме, че тук до голяма степен има значение характера на конкретното дете, което нито ти, нито аз познаваме....та...нека не правим заключения, а само предложения.....

# 54
  • Мнения: 6 323
Цитат на: Reza
подобна схема, на включване на голямото дете като помощник помага...


Аз също мога да потвърдя това.
Още при първото посещение на педиатърката ни у нас, след раждането на Мони ни каза да включваме каката в заниманията около бебето. Така тя се чувства важна, голяма, нужна. Явно децата приемат това не като допълнителна отговорност и тежест, а като признание, че са нужни и необходими.
Вярно е, че Ади тогава беше по-голяма (4 г.), но беше страшно щастлива, че може да ми помага. Молех я да ми помага дори и за неща, които без нейната помощ биха станали много по-лесно, но тя беше щастлива от факта, че се включва наравно с мен в грижите - да ми донесе шишето, да подаде памперса, кремчето и т.н., като всеки път получаваше похвала от рода на "Какво бих правила без теб!", "Най-добрата кака на света", "Без теб нямаше да мога..." и т.н.
Това наистина смятам, че я накара да се почувства важна, голяма, значеща и т.н.
Иначе ревност е имало естествено, по-скоро притеснение и несигурност в първите дни, но с течение на времето, виждайки, че отношението към нея не е променено (даже напротив, май точно тогава я поразлигавихме малко повече), че имаме нужда от нея и че всъщност раждането на брат й не означава, че тя не ни е нужна, а напротив - тогава постепенно се успокои.

И сега се проявяват признаци на ревност или по-скоро на съперничество, но аз приемам това за неща напълно естествено (при спорове за играчки например)

Всяко детенце, обаче, си е различно и всяко приема дадени ситуации различно и реагира по свой собствен начин.

За съжаление, не съм специалист и не мога да дам някакъв съвет, а само мога да споделя моя опит.

# 55
  • Букурещ
  • Мнения: 7 836
Цитат на: Reza
geminarius, ..... ти колко деца имаш?



да, и още не получих отговор на въпроса си, зададен по-горе.

# 56
  • Бургас
  • Мнения: 2 452
Цитат на: Reza
geminarius, ..... ти колко деца имаш?

аз нямам опит в ситуации подобни на тази, в която е Додо, но чета, че доста майки тук имат и ако прочетеш  какво са написали те...ще видиш, че подобна схема, на включване на голямото дете като помощник помага...

да не забравяме, че тук до голяма степен има значение характера на конкретното дете, което нито ти, нито аз познаваме....та...нека не правим заключения, а само предложения.....


Понеже аз подкрепих по-горе geminarius - да си кажа мотивите Wink  - включването на детето да помага би било чудесно, но само ако стане внимателно, под формата на игра, ако то прояви желание и по този начин се чуства важно, значимо и необходимо. Но детето трябва да даде сигнал, че е готово за това. Ако проявява агресия към по-малкото, ако прави нервни кризи в негово присъствие - не мисля, че е удачно. Против съм друго ( изключвам Денис в случая - абсолютно принципно положение разглеждам) - да се насилва детето на всяка цена да участва в отглеждането на по-малкото братче или сестриче, да му се вменява това като отговорност, да го чуства като тежест - на това съм била свидетел и ефекта е много отрицателен Sad

Първия вариант обаче е перфектен Grinning

# 57
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Мамче, е затова казах, че никой тук не говори за насилие....
мисля, че е пределно ясно за какво става дума...Simple Smile

едва ли Додо ще гони Денис с тояжка да носи чисти и хвърля мръсни памперси....

# 58
  • Бургас
  • Мнения: 2 452
Цитат на: Reza
Мамче, е затова казах, че никой тук не говори за насилие....
мисля, че е пределно ясно за какво става дума...Simple Smile

едва ли Додо ще гони Денис с тояжка да носи чисти и хвърля мръсни памперси....


Разбира се - просто ми се струваше редно да дообясня Wink

# 59
  • Мнения: 182
И на мен тази психоложка нещо ми изглежда съмнителна. Навсякъде има и калпави "специалисти". Ако искаш, за успокоение отиди и при друг психолог, е рискуваш той да ти пробута други глупости, да се косиш и за тях, ама пък ако помогне... Иначе за удрянето на главата, доста случаи знам, хем децата дори нямат братче или сестриче, та и за ревност не може да се говори. Предполагам се израства...но, за твое успокоение отиди и при друг психолог, ако подочуеш че е добър.

# 60
  • Мнения: 8 769
Додо, правиш впечатление на зрял човек и направо ти се чудя как си могла да се вържеш на тая психарка. Shocked Много неща са изписани, не ми се ще да пиша и аз казани вече мисли, но наистина смятам, че майчиното чувсчто и подход са най-правилни. Обърни се към детето си и към себе си и действай така, както ти подсказва сърцето, а не някаква луда психоложка (или психолог...).
Това за забраненото целуване на детето ме хвърли от коня, честно! #Shocked

# 61
  • Букурещ
  • Мнения: 7 836
аз така и не разбрах, в крайна сметка за коя психоложка става дума, или съм пропуснала да прочета.

# 62
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: Liorena
аз така и не разбрах, в крайна сметка за коя психоложка става дума, или съм пропуснала да прочета.


Предпочитам да не пиша името и. Беше ми препоръчана и заради човека който ми я препоръча предпочитам да не го правя.
Ако някой се интересува много - да ми пише бележка.

# 63
  • Букурещ
  • Мнения: 7 836
Цитат на: dodo_dodo
Цитат на: Liorena
аз така и не разбрах, в крайна сметка за коя психоложка става дума, или съм пропуснала да прочета.


Предпочитам да не пиша името и. Беше ми препоръчана и заради човека който ми я препоръча предпочитам да не го правя.
Ако някой се интересува много - да ми пише бележка.




а-а-а сега разбирам, ок, няма проблем.
Реших да не е великата Мадлен Алгафари, та затова, иначе разбира се, че си е твое право да запазиш това за себе си.
няма проблем.

# 64
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: Liorena


а-а-а сега разбирам, ок, няма проблем.
Реших да не е великата Мадлен Алгафари, та затова, иначе разбира се, че си е твое право да запазиш това за себе си.
няма проблем.


Не, не е тя Simple Smile

# 65
  • Варна
  • Мнения: 6 876
Додо, какво стана днес?

# 66
  • Мнения: 1 220
Хайде Додо, разказвай как се развиха нещата днес!?!

# 67
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
отложи го за петък
сети се, че времето било твърде кратко за да има ефект Imp

Общи условия

Активация на акаунт