Публикувана: 30 апр. 2009, 14:30 ч.
Последно мнение: 7 май 2009, 19:57 ч.

моля ви, посъветвайте ме

3 569
62
1

Гост

1
2
3
4
5
Всички

30 апр. 2009, 14:30 ч.

Здравейте,пише ви една мама на прекрасно непослушно детенце на годинка. Heart Eyes

Вчера разбрах,че съм бременна отново, не знам как е станало, правиме секс толкова рядко, уж се пазим с прекъснат...... Пък единия път не се пазихме, ама бях точно след цикъл. Sad

Моля ви майки с породени деца, кажете вашите по-големи съкровища трудни бебета ли бяха докато бяхте бременни? Мойто не спи изобщо през нощта, буди се 3-4 пъти, пие млека, разнясяме я, реве. Тая нощ пак беше ад....
Много, много се чудя какво да правя.... Просто думата аборт звучи ужасно, но се чувствам толкова безпомощна, просто нямам сили да гледам.Освен това не съм пила фолиева киселина сега, бях болна преди седмица, пих лекарства... Въобще... ако нещо съм направила на малката душичка..... Confused

Не разчитаме на помощ отникъде, бабите ни работят, просто няма кой.
Не искам форумът да реши какво ще правя аз, това ще го решим с таткото заедно. Просто искам да чуя вашите истории и да ме посъветвате. Hug

# 1 30 апр. 2009, 14:39 ч.

Мнения: 2 960

Дано си включат повечко мами с породени дечица./има и такава тема мисля/ да ти кажат как е било при тях.
Ама и да ти кажат ,то всичко си е индивидуално.Това ,че при тях е било лесно-не значи ,че и при теб ще е така обратно.
Понякога с характера и темперамента си -едно дете е като за три !!!
В друг случай -двете се гледат все като едно ....и така и така и така.........
Зависи от теб /как чувстваш нещата/ ,зависи от мъжа да теб,зависи доколко сте готови да имате още едно мъниче.
Съвет няма как да ти дам-моите деца са с голяма разлика ,слава богу никога пред мен не е стояла дилемата да направя или не аборт.
Винаги съм потрепервала и съм се натажавала, като прочета ,че някоя мама е решила да направи аборт-а истината е ,че всеки има право на своя избор.

# 2 30 апр. 2009, 14:43 ч.

Мнения: 6 274

Знам, че може би ще ти е трудно в началото, но помисли колко радост ще ти донесат двете съкровища.
Не давам акъл и не съдя никой, просто за мен думата "аборт" има ужасяващо значение.
Желая ти успех, каквото и да решиш! bouquet

# 3 30 апр. 2009, 14:45 ч.

Мнения: 1 174

Докато дойде бебето детенцето ти ще е доста по - голямо, ще е по - лесно за гледане /може би Laughing

/, а и има вариант ясла или градина Wink

Едно дете на година е съвсем различно от дете на година и половина. Аз бих го задържала, но разбира се вие ще решите Peace

От колежка с породени деца знам, че не е чак толкова трудно, а и е при нея се получи малко в плюс - голямото детенце се успокои доста и стана доста по - кротка и лесна за гледане, въпреки че беше малка, някакси факта, че и бебето се нуждае от мама, я направи по - зряла и по - послушна Wink

# 4 30 апр. 2009, 14:48 ч.

Мнения: 750

Аз съм с породени деца, разликата им е 1 година точно. По-голямата ми дъщеря беше такова ревливо бебе, заспиващо само на ръце, като и през нощта се будеше и трябваше да бъде разнасяна. С възрастта страстите се поуспокоиха и когато се роди бебето всичко си дойде на мястото. Сега двете са много близки, играят си заедно и мога да кажа, че след раждането не съм имала особено трудни периоди. За щастие малкото ми дете беше спокойно бебе.

# 5 30 апр. 2009, 15:08 ч.

Мнения: 3 092

Разбирам горе - долу как се чувстваш ...
Когато разбрах че съм бременна бях доста стресната и дори разстроена , просто защото не знам как ( и все още не съм наясно ) ще ми стигнат силите .
Дъщеря ми все още не спи нощем , реве , иска винаги внимание , боледува често заради яслите , нямаме достатъчно място за две деца , но приех предизвикателството и със съпруга ми решихме да си задържим детето .
Вярвам че ще се справя .
Пожелавам ви да вземете правилното решение ! Hug

# 6 30 апр. 2009, 15:11 ч.

Мнения: 367

Добре дошла при нас, бъдещите мами на още едно малко бебе. Разликата между двете ни дечица се очертава 1г.1 месец. В началото ми беше много трудно, защото кърмех и ставаха по няколко пъти на нощ, и сега имам подобни моменти. Често изпитвам слабост и имам нужда от почивка. Малката Ейми има своите дни, в които просто е супер капризна. Трудно се навеждам вече, когато я къпя, дори когато трябва да взема нещо от коша на количката. НО СИ ЗАСЛУЖАВА!!! ПРЕКРАСНО Е ДА ОЧАКВАШ ОЩЕ ЕДИН ПРЕКРАСЕН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ! Пиша и плача едновременно...Вярвай, че всичко ще бъде прекрасно, както и да ти изглежда сега. Минах по този път, ужасно напрежение, отново бременна, толкова скоро. Само една майка като теб, минала по този път може да усети огромното притеснение, което изпитваш, но ще отмине, когато видиш малкото човече от екрана на ехографа да рита с крачета. ВЯРВАМ, ЧЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ПЛАТИМ ЦЕНАТА!
Относно фолиева киселина и аз не съм пила, вярвам, че ако избереш да запазиш човешкия живот всичко ще се подреди. Ако желаеш може да ми пишеш, ще се радвам.

# 7 30 апр. 2009, 15:14 ч.

Мнения: 9 449

Аз бих задържала детето.
270 000 двойки искат да са на твоето място в момента.Решението си е изцяло ваше.Ти сама си направи равносметка дали ще можеш да се справиш самичка с двете деца.Пожелавам ти късмет и знай че каквото и решение да вземеш то ще е правилното за теб. bouquet

# 8 30 апр. 2009, 15:16 ч.

Мнения: 69

Когато голямата ми дъщеря стана на 4мес. забременях. по4ти веднага взех решение , със съпруга ми естествено. Направих аборт , защото бяхме в мн. трудно положение , тои постояно работеше, по4ти не можех да раз4итам на него за помощ. а исках и децата ми да са с по голяма разлика(ве4е факт).Не съжалявам (сигурно някои ще ме съдят) Просто нямах физи4еска и психи4еска сила за толкова скорошна бременност. Sad

Успоки се и внимателно обмислете нещата . Едно дете винаги е радост в семеиството. Може би ако бях забременяла към годинката , сигурно щях да го задържа. Hug

Последна редакция: чт, 30 апр 2009, 15:27 от em_di

# 9 30 апр. 2009, 15:21 ч.

София
Мнения: 39 785

Това http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=391881.0 е текуща отчетна тема на майки с породени деца.

Разликата ни с брат ми е 1,4г.
Успех ти желая Simple Smile

# 10 30 апр. 2009, 15:42 ч.

Мнения: 27 524

Случи ни се като при теб. Махнах го. Не бях готова и не го исках. Не го оставих. Не мога да кажа съжалявам или не. Така съм го чувствала тогава - така съм постъпила.
Наистина няма кой да ти каже как да постъпите. Усети как е в сърцето ти, как искате, какво желаете. И не се притеснявай от решението, каквото и да е то Hug

# 11 30 апр. 2009, 15:58 ч.

Мнения: 1 745

Аз съм в очакване на второ детенце!Дори мисълта за аборт не ми е минала през главата,но мъжа ми ме подкрепя,помага ми!А и малката ще е на 2,2г. горе-долу! Simple Smile

Не мисля,че ще е чак толкова трудно! Wink

Успех,каквото и да решиш! Hug

# 12 30 апр. 2009, 16:00 ч.

Мнения: 204

Не е лесно да гледаш малко дете и да си бременна ,но децата са най хубавото нещо на света.Дано вземеш най правилното решение за теб.Успех. Peace

# 13 30 апр. 2009, 16:09 ч.

София
Мнения: 44 160

Цитат на: кристал в чт, 30 апр 2009, 15:14

270 000 двойки искат да са на твоето място в момента

Ей такива мнения не мога да разбера....
И какво от това????
Те искат, други не искат....
Никоя от тези двойки няма да дойде да гледа нейните деца.....

Каквото и да решите - знай, че ще е правилно.....
Трябвало е да се пазите по-надеждно, но като не сте - сега сте пред труден избор.
На първо място - бих посетила лекар и бих споделила за приеманите по време на бременността лекарства - да си каже мнението, реално нещо от тези неща би ли могло да е навредило и до колко на бебето.
После много внимателно бих премислила нещата - за собствените си сили, за семейството, дали физически и психически ще го издържите, финансово също, просто дали наистина сте готови....
Това си е само между теб и мъжът ти.....
Просто сложи нещата на везните...сами ще наклонят.

# 14 30 апр. 2009, 16:53 ч.

На бял кон в Pierrefonds
Мнения: 1 451

Можеш да почнеш фолиевата к-на сега. Никога не е късно.
Иначе ако не бях родила със секцио и нямах забрана щяхме да почнем да правим опити още на 6-тия месец. Всеки сам си решава, но с малко дете никога няма да си ДОСТАТЪЧНО отпочинала или ДОСТАТЪЧНО готова за още едно бебе. Това, че сега ти е трудно не трябва да те спира. Сигурна съм, че ще решите това, което е най-добре за вас.

П.П. Прекъснат коитус е един от най-несигурните методи за предпазване от забременяване. Просто ако не искаш да забременяваш търсиш нещо поне 99 % сигурно.

# 15 30 апр. 2009, 17:11 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: Angel_Dust в чт, 30 апр 2009, 16:09

Цитат на: кристал в чт, 30 апр 2009, 15:14

270 000 двойки искат да са на твоето място в момента

Ей такива мнения не мога да разбера....
И какво от това????
Те искат, други не искат....
Никоя от тези двойки няма да дойде да гледа нейните деца.....

Абсолютно подкрепям Peace

# 16 30 апр. 2009, 17:32 ч.

Габрово
Мнения: 1 330

И аз разбрах, че съм бременна точно когат малката направи годинка.
Исках да имам деца с малка разлика, но не чак толкова малка и честно казано въобще не се зарадвах на положителният тест. Обмислях и аборт, но не ми стискаше и в крайна сметка приех, че така е трябвало да стане и се примирих, че скоро пак ще дундуркам бебе.
Най-трудно ми беше първите месеци, защото заради зверското гадене не можех да се грижа много за малката и се чувствах направо безпомощна, но като цяло детето не е лошо и не ми тежи да я гледам при все, че си е голямо тичане след нея навън.
И ние нямаме помощ и всичко ще е на моите ръце, но надявам се да се справя с отглеждането.
Каквото и да решиш, никой няма право да те съди.

Последна редакция: чт, 30 апр 2009, 17:38 от valkata78

# 17 30 апр. 2009, 17:41 ч.

Мнения: 22 453

Ти си единствената, която може да реши как да постъпи.
Аз честно казано не бих се навила на подобно нещо, за това и взимам всички възможни предпазни мерки да не се случи. Не мога да си представя едното ми дете да е на около 2г и хоп...ново бебе. Но казвам, че това е лично моя преценка и не бих се нагърбила с подобна отговорност.
В момента имам 2познати, при които е точно така. Първото дете ще е на няма и 2г, когато ще се появи бебето. Хич не им е лесно, едното момиче имаше доста проблемна бременност, постоянно трябваше да търси кой да гледа детето преди да успее да го изпрати на ясла.

кристал, не мисля че е умесно човек да цитира цифри на бездетни двойки, които искат деца. Всеки сам решава съдбата си и това дали някой иска, или не да бъде на негово място не бива и не трябва да е определящ фактор при вземане на решение.

# 18 30 апр. 2009, 18:11 ч.

Мнения: 2 401

Дай шанс на малкото човече да живее, сигурно ще е трудно, но ще се справиш, щом майките с близнаци се справят значи няма страшно. Simple Smile

От други майки с породени деца знам, че най-трудна е първата година на второто дете, след това е много по-лесно и остават основно предимствата от това, че децата са с малка разлика.

Последна редакция: чт, 30 апр 2009, 18:53 от звездичкa

# 19 30 апр. 2009, 18:36 ч.

Мнения: 141

не мисля, че аборта е хубаво нещо, но ако нямаш сили по-добре да си останеш с едно детенце за сега, отколкото после все да не остават сили или време за него... но пък ако го задържиш, после ще им е много хубаво заедно, дори в един клас ще могат да учат Rolling Eyes

добре си помислете и за финансите.

# 20 30 апр. 2009, 20:06 ч.

Пловдив
Мнения: 2 163

Желая ти успех каквото и да решиш.Това за мен е най-хубавото нещо , което ще донесе двойна радост в семейството още повече , че аз харесвам по-малка разлика между децата , но все пак ти решаваш!Успех bouquet

# 21 30 апр. 2009, 23:48 ч.

Мнения: 147

Имам брат, с който разликата ни е 11 месеца и 6 год. по-голяма сестар Simple Smile

Със сигурност на майка ми не й е било лесно (гледала ни е сама), но до ден днешен повтаря колко е прекрасно, че ни има! Така,че ти решаваш...няма да ти е лесно в началото ако решите да задържите бебчо, но след време ще си двойно по-щастлива bouquet

# 22 1 май 2009, 00:22 ч.

София
Мнения: 1 262

Вземи най-правилното решение за теб и твоето семейство Hug

Най-правилен момент за деца няма, или правиш кариера, или пари, или си изморен, или си несигурен.... Като ги заискаш пък може да не станат...
Довери се на женската си интуиция Hug

# 23 1 май 2009, 08:27 ч.

Мнения: 1 380

Запази детенцето!!!

# 24 1 май 2009, 09:14 ч.

Мнения: 377

За мен няма какво да се мисли . И аз го мислих, плаках , колебах се . Теста го провери съпруга ми , и доиде при мен с голямата си усмивка и думите ....''Ще си имаме още едно бебче ". Като че ли го бяхме планували . Два дена не знаех къде съм , та Калоян беше само на 3 месеца .........Но след консултация и с генеколожката ми се успокойх и сега .............. изпитвам същите трепети и очаквания , като преди .
Желая ти успех и вземете правилното решение ................... дарете живот на втората си рожбичка . А и те няма да са с толкова малка разлика .
Не се колебайте , а давайте напред . newsm10

# 25 1 май 2009, 09:50 ч.

Мнения: 1 817

Няма да ти е лесно, но ще си струва. За децата всичко си струва. Heart Eyes

/Между другото, тук едва ли някой ще те посъветва да направиш аборт/

# 26 1 май 2009, 10:31 ч.

Мнения: 567

Ти и таткото сте тези които ще решите, но аз мисля че е добре да запазиш детето _Venera го е казала добре" За децата всичко си струва." Hug

# 27 1 май 2009, 10:32 ч.

Мнения: 4 293

Породени деца не се гледат лесно. Но аз имам няколко приятелки в това положение и нито една не съжалява за избора си, въпреки трудностите. Ако става въпрос за справяне - и ти ще се справиш. Важното е да го искаш.

# 28 1 май 2009, 10:58 ч.

Мнения: 302

Ако имаш финансова възможност не се колебай а си запази детето.С гледането ще се справиш сигурна съм.Аз много искам пак да съм бременна но обстоятелствата са такива че трябва да изчакам.Успех и помни че няма по хубаво нещо от детето.

# 29 1 май 2009, 11:40 ч.

София
Мнения: 2 217

Влез в "родители, преживели загуба" и много бързо ще вземеш решение....
Няма да ти е лесно......щом нямаш помощ, но.....дали ще живееш същия живот ако направиш аборт....
Аз имам и добра свекърва, и родители, които ми помагат и пак истерясвам - без помощ незнам как става работата, но има много майки като теб и не циврят като мен....Така че.....лека бременност и кротко, здраво бебе на финала.....

# 30 1 май 2009, 12:49 ч.

Мнения: 1 900

Цитат на: _Venera в пт, 01 май 2009, 09:50

Няма да ти е лесно, но ще си струва. За децата всичко си струва. Heart Eyes

/Между другото, тук едва ли някой ще те посъветва да направиш аборт/

Чудесно си го казала. Grinning

# 31 1 май 2009, 13:11 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Желая ти успех каквото и да решиш. Hug

# 32 1 май 2009, 13:36 ч.

Мнения: 210

Каквото и да решиш то ще е правилно за теб и семейството ти Peace

# 33 1 май 2009, 15:20 ч.

Мнения: 236

Ами както се вижда от лентичката и аз съм в подобно положение.Честно казано не съм мислила за аборт,но от време на време доста се замислям как ще се справя.Помощ от никъде нямам. Малкия е палав като за двама,но човек със всичко се справя.Решението си е твое.

# 34 1 май 2009, 16:52 ч.

Мнения: 482

Моите деца не са с толкова малка разлика, но аз и сестра ми сме с разлика точно 1 година. Майка ми също ни е гледала сама, а по това време е била и студентка втора година. И представете си как по цял ден сама - първата година като студентка е родила мен, втората - сестра ми. Разбира се, че и е било трудно, но пък за нас със сестра ми тази разлика е много добра, защото на практика сме на една възраст и "на един акъл", така сме отраснали - като близначки, еднакво ни обличаха, заедно ни пуснаха на училище, заедно сме завършили. Трудното е първите 2 години, докато детето се научи да ходи и започне да се заиграва само.
За помощта мога да кажа само, че ми е много добре, когато майка ми помага, но когато беше за 4 месеца в чужбина и по цял ден бях сама с децата, много бързо се мобилизирах и си организирах времето да ми стига за всичко - готвене, чистене, пране, гладене, кърмене, разходки... Така, че липсата на помощ не е много основателна причина.

Последна редакция: пт, 01 май 2009, 16:57 от MarinaZh

# 35 1 май 2009, 16:59 ч.

Мнения: 68

аз като забременях се 4увствах много беспомоштна таткото запо4на да си ходи по разни каки и да се даржи така сякасш съм негова собственост сабрах си багажа и се прибрах в бг бяхме в япониа прибрах се с ясната идея да направя аборт а в япониа е забранено освен ако не е по лекарски при4ини като доидох тука ве4е беше късно бях в 4 месец сега си имам едно прекрасно моми4енце и всеки ден благодаря на БОГ 4е не направих аборт на моменти се 4увствам дори виновна за това което штях да направя пожелавам ти успех и да вземеш наи правилното решение застото в днешно време не е лесно никак

# 36 1 май 2009, 18:03 ч.

Пловдив
Мнения: 2 388

Цитат на: ejokohama в пт, 01 май 2009, 16:59

Първо,искам да се извиня на авторката за офф-а,но не се сдържам.....Горния пост почти няма изречение без правописни грешки!Думи нямам....... #Crazy

А по темата-аз бих родила детето.

# 37 1 май 2009, 18:58 ч.

Мнения: 68

Цитат на: Desert`Rose в пт, 01 май 2009, 18:03

Цитат на: ejokohama в пт, 01 май 2009, 16:59

А по темата-аз

а няма ништо bouquet

# 38 1 май 2009, 21:05 ч.

София
Мнения: 2 227

Може би ще ти прозвуча рязко, но все пак ще си кажа.
Това, че детето ти не спи през нощта, не е повод за аборт. Била съм в същото положение като теб. Да, трудно е, но не и невъзможно.
Големият ми син е много трудно дете (меко казано), но се справих и продължавам да се справям. Даже ми се иска 3-то. Laughing

Не си търси причини и оправдания да махнеш бебето. Crossing Arms

Между другото не можеш да си представиш какво е чувството когато гушнеш двете деца заедно... не мога да го опиша, защото това трябва да се почувства. Heart Eyes

Аз съм сигурна, че решиш ли, ще се справиш прекрасно с отглеждането на породени дечица. Както са казали хората, "няма лесно в този живот, дори за да пръцнеш трябва да се напънеш" Blush

Кураж!

# 39 1 май 2009, 23:12 ч.

Мнения: 1 558

Разликата при децата ми е 1г и 2м и общо взето е доста весело,като се има впредвид,че нямаме баби наблизо...... #Crazy

Разбирам те,защото и сина ми е същия,но за сметка на това малката е много послушна.......засега.Слагам я вечер да спи и се събужда чак сутринта Laughing

# 40 2 май 2009, 01:23 ч.

Мнения: 1 725

Ако твърдо искаш да имаш поне още едно дете, не прави аборт - никога не трябва да се изключва опасността от един аборт, в смисъл, че може да нямаш след това друг шанс за второ дете. А за трудностите - какво да ти кажа - лесно е да се дават съвети на чужд гръб (засега съм само с 1 дете и не съм бременна, не правим опити), но освен да ти дам полушеговито кураж, че явно има нещо вярно в това, че по-голямото дете става по-зряло и отговорно и сякаш по-лесно по отношение на капризите си до преди раждането на по-малкото. Аз лично вярвам, че е така и ако ми се случи ще го задържа (то без да искаме няма как, де - ползваме презерватив, но да не казвам голяма дума, че и те си имат 1 % риск, не са метални все пак).

# 41 2 май 2009, 09:24 ч.

Мнения: 160

Остави си го миличка,ще го обичаш много.Не е толкова трудно сигурна съм bouquet

# 42 2 май 2009, 10:38 ч.

Мнения: 399

Трудно е...няма какво да се лъжем! Wink

Но не толкова много колкото си го представяш! Grinning

И освен това е два пъти по-прекрасно! Аз обаче съм курназ,защото моите и двамата (2 год им е разликата) са сравнително кротки и лесни за гледане деца Heart Eyes

...засега,де Crazy

и имам баби и дядовци готови да помагат по всяко време Party

! Ако бях с палаво детенце и без помощници сигурно щях да поизчакам с второто. Rolling Eyes

Каквото и да решиш,вярвам,че ще е най-доброто за вас! Hug

# 43 2 май 2009, 11:31 ч.

Мнения: 144

Здравей и от мен,когато разбрах,че отново съм бременна казах на мъжът ми-честито ще си имаме още едно бебе,и това беше.Сега живот и здраве ноември ще си имаме още едно детенце.Успех !!!

# 44 3 май 2009, 22:44 ч.

Пазарджик
Мнения: 372

Не е лесно да се гледат 2 малки деца,но пък те са най хубавото нещо в живота.Вслушай се в сърцето си,но решение все пак трябва да вземете двамата с таткото.Успех! Peace

# 45 3 май 2009, 23:57 ч.

Мнения: 817

Аз все още имам само едно детенце, но аз и сестра ми сме породени като аз съм по-малка с 1 г. и 1 м. Честно казано майка ми ми е казвала, че е доста трудно да се гледат деца с толкова малка разлика, но пък има и преимущества като: имат еднакви занимания и си играят двете/двамата, отглеждаш ги на един път, а не започваш всичко на ново след примерно 4-5 г. И доката сестра ми е била голяма ревла, аз съм била спокойно и много спящо бебе. Както ти си писала решението трябва да вземете ти и съпругът ти, аз също съм от хората, които не може да приеме аборта (не съдя никого), просто така са ме възпитавали и имам особено мнение към абортите. Пожелавам ви много любов и успех и тайничко се надявам да си запазите детенцето Hug

# 46 4 май 2009, 00:29 ч.

София
Мнения: 2 296

Успех ,каквото и да решите,много хубаво го е казала една мама по-напред в темата-за справянето-ще се справите,дали го искате е важно.

# 47 4 май 2009, 10:19 ч.

Мнения: 1 763

Преди два месеца бях в твоето положение. Мисълта за аборт не ми е минавала, но постоянно се притеснявах как ще се справим най-вече финансово, как после ще ми е трудно да си намеря работа с две малки деца и въобще не можех да се зарадвам като хората. За съжаление направих спонтанен аборт и сега ми е много мъчно и се чудя как съм могла да си мисля по-горе написаните от мен глупости.

# 48 4 май 2009, 15:40 ч.

Пазарджик
Мнения: 307

Ако направиш аборт,ще е най-голямата ти грешка.Ще съжаляваш,винаги когато се сетиш,а ти няма да го забравиш...
Ще се справиш,може пък то да е кротко за сметка на голямото ти детенце. Hug

Първите ми две дечица са породени,година и половина им е разликата.Голямото беше ужасно ревливо,денонощтно...но пък за сметка на това бебенцето беше кротко...не плачеше.Изгледах ги сама.И на мен не ми е помагал никой.Сега имаме още едно на 10м. и си ги гледам...и много ме радват.
Желая ти успех и да пишеш какво си решила Hug

# 49 5 май 2009, 15:31 ч.

Здравейте,мами! Hug

Много ви благодаря за отговорите, но за съжаление още се чувствам ужасно объркана, не зная кое е най-правилното за нашето семейство! С мъжа ми в едни момент сме сигурни, че ще си задържим детенцето, в следващия ни се струва мисия невъзможна! Sad

Чувствам се сякаш съм предала моето малко детенце в момента, тя е толкова мъничка и има нужда от нас, още не ходи много стабилно, много често боледува. Съжалявам,ако ви звуча като луда, но непрекъснато се лутам от едното решение към другото! Cry

Благодаря ви, че ме подкрепихте. Hug

# 50 5 май 2009, 16:54 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 892

Според мен, не си формулирала правилно темата си. Peace

Знаеш, че форумът няма да повлияе на решението ти (а така би трябвало и да бъде за случай от подобно естество), но пък пускаш тема... newsm78

Аз по-скоро имам усещането, че ти вече си решила как да постъпиш.

# 51 5 май 2009, 17:45 ч.

Мнения: 68

Цитат на: skarlet! в вт, 05 май 2009, 15:31

Здравейте,мами! Hug

Благодаря ви, че ме подкрепихте. Hug

ами то и другото ште си и е сладко колкото и първото и то си е твое реши сама

# 52 6 май 2009, 01:25 ч.

Мнения: 2 401

Не гледай от този ъгъл нещата ,въпреки че напълно те разбирам, защото и на мен са ми минавали такива неща през главата като се замисля за друго дете, но напоследък съм убедена, че детето ми не може да получи нищо по-хубаво от това да си има братче или сетриче, а пък с малко повече усилия от моя страна никое от децата няма да остане пренебрегнато. Дано да вземеш правилното решение! Успех! Hug

# 53 6 май 2009, 09:16 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

Здравей

Аз съм мама с породени дечица и то точно като теб Heart Eyes

Разликата на децата ми е година и девет месеца.
Когато видях двете чертички, за които мечтаех много, тъй като исках много деца с малка разлика първоначално се стреснах много Thinking

Мислих, чудех се, въпреки че при нас беше планирано и желано ooooh!

Само да уточня, че си гледам сама децата, нямам никаква помощ от баби или свекърви, мъжът ми е често на работа, дори нощем Confused

Изкарах много трудна бременност, имах също недотам леко раждане, а на всичкото отгоре и много палаво и непослушно първо дете.
След първите 5 дни в болницата се прибрахме с бебето.
Очаквах ревности, драми, тръшкане, но нищо подобно.
Златина обича Мими от първият им ден заедно.
Сега вече Мими е на 8 месеца, прави опити да стъпи, сяда, голямото дете се грижи за нея като майка - помага ми, подава памперси, шишета, играчки, биберони, занимава я, много я обича и наистина много помага.
Когато я къпех в началото в стаята очаквах Златина да влезе в коритото Mr. Green

да и вземе дрехите, да разсипе шампоана, но за първи път ми се случва - един път и казвам и тя ме чува bowuu

Доволна съм, ето сега Мими ще проходи до месеци, ще заиграят заедно, ще са си компания, ще имат едни и същи интереси, приятели, ще си помагат - не се чуди, децата са дар от Бога, ще се справиш Hug

убедена съм. bouquet

# 54 6 май 2009, 13:39 ч.

Мнения: 346

Все още имам само една беба, но скоро ме изненада тест с 2 чертички. Излезе фалшива тревога, но ме накара да се замисля. Ами , ако наистина се случи? Финансово ни е малко тегаво положението, самички сме и никой не помага, бабата работи, че пенсията й е унизителна и не мога да я натоварвам. Но знам, че въпреки дивият ми страх, бих го оставила.

# 55 6 май 2009, 15:16 ч.

София
Мнения: 8 283

Цитат на: daninka в чт, 30 апр 2009, 14:39

Дано си включат повечко мами с породени дечица./има и такава тема мисля/ да ти кажат как е било при тях.
Ама и да ти кажат ,то всичко си е индивидуално.Това ,че при тях е било лесно - не значи ,че и при теб ще е така обратно.
Понякога с характера и темперамента си -едно дете е като за три !!!
В друг случай -двете се гледат все като едно ....и така и така и така.........
Зависи от теб /как чувстваш нещата/ ,зависи от мъжа да теб,зависи доколко сте готови да имате още едно мъниче.
Съвет няма как да ти дам - моите деца са с голяма разлика ,слава богу никога пред мен не е стояла дилемата да направя или не аборт.
Винаги съм потрепервала и съм се натажавала, като прочета ,че някоя мама е решила да направи аборт-а истината е ,че всеки има право на своя избор.

Хубаво го е казала daninka.

Моите са с разлика 2 г. 2 м. стана непланирано.
Помощ от никъде нямам, бабите са далече. Отмяна за 1-2 дни мога да получа. Когато ходим при тях или ако е супер наложително да "командироваме" някоя, но това е трудно - отпуски, път и т.н.
Моите са що годе от "добричките" но и те ме докарват понякога до лудост Mr. Green

Когато беба се роди, баткото беше още с памперс (почти го бяхме свалили).
Деца никога не съм разнасяла нощем, не съм дундуркала за заспиване, което не означава, че не са мрънкали нощем седяла съм до тях на леглото държа ръка но толкова
Беба до 2рия месец спря да се буди нощем (почна да го прави към 1 г.), но пък баткото бе на линия с нощни будения, мрънкане

Ако решиш да задържиш бебето те уверявам, че ще свикнеш.Ето ти едно важно предимство децата ще са на една възраст и дори да ми побелява понякога косата от дрязгите им не можеш да си представиш колко са сладки, когато си "помагат"(той отваря хладилника и се черпят 2вамата), когато "мислят един за друг" (баба купува на Ели вафла, тя взима още 1 и казва "За Мити")... дните в къщи са по-забавни, когато децата са 2 - има с кого да си играят.

# 56 6 май 2009, 16:36 ч.

Мнения: 542

чесно казано малко ти завиждам,защото аэ исках да имам 2 деца с много малка разлика,но ......нещата не стават винаги така както ги планираме!~сега имаме 2 деца дари на 5 и половина/от първия брак на мъжа ми/ и ани на 1 год и 10 месеца!искаме да си имаме още едно съкровище но в момента живеем в гарсониера и няма как!мечтаем си за деня в който ще си купим по-голямо жилище и ще си направим още едно съкровище! Simple Smile

наистина е трудно да се гледат 2 деца особенно с малка разлика,но си струва заради любовта,с която ти отвъщат !

# 57 6 май 2009, 21:19 ч.

Мнения: 8 999

Аз забременях за втори път, когато дъщеря ми беше на 6 месеца. Но тя имаше железен режим - храна, сън, игра, всичко беше в точно определени часове. Така че съм нямала никакви проблеми в това отношение. Малко ми беше тегаво, защото тя прохождаше, когато аз бях в 5-6ти месец бременна. С тумбака, приведана над едно 70 сантиметрово човече хич не ми беше лесно, но пък бях в превъзходна физическа форма. Толкова мускулесто тяло никога не съм имала - крака, ръце, дупе, всичко ми беше като изваяно.
Когато се роди синът ми, му създадох същия безкомпромисен режим. Така успявах сама да се справям с двете деца.
И на мен никой не ми е помагал. Чаках с нетърпение мъжът ми да се върне от работа, за да се покатерят по него малките диваци, а аз да мога да се изкъпя на спокойствие.
Не мога да ти кажа, че е лесно, но, ако приемаш всичко с чувство за хумор, е голяма веселба.
Зарязах и къща, и готвене, и прически, и тоалети. Нищо у дома не ми беше наред, но с децата бях часове наред навън.

# 58 6 май 2009, 21:48 ч.

Мнения: 2 374

Когато видях втората черта на теста за бременност не можах да повярвам казах си "Не-това не може да ми се случва" бях ядски объркана,а винаги съм искала деца с 2 годинки разлика и ХОП стана все едно беше по план,да,ама не въпреки това в продължение на около 3 месеца аз не знаех къде се намирам мислих,премислях и накрая си казах,че щом съм бременна значи така е трябвало да стане,децата ми ще са със сходни интереси,ще са горе-долу на една вълна,а и с каквато и разлика да са децата никога няма да е като да е едно дете.Вярно трудно ми е,защото дъщеря ми е адски щуро дете не се спира нито за секунда буквално нито вкъщи,нито навън и аз търча непрекъснато след нея,но сега се чувствам много добре,щастлива съм и не съжалявам за решението си.
Пожелавам ти успех,вземи възможно най-доброто решение за себе си!

# 59 6 май 2009, 22:53 ч.

Мнения: 2 015

Ние сме три деца.Когато се е родила сестра ми съм била на 1г. и 3м., а брат ми на 7 год.

Цитат на: Evka в пн, 04 май 2009, 00:29

Успех ,каквото и да решите,много хубаво го е казала една мама по-напред в темата-за справянето-ще се справите,дали го искате е важно.

# 60 6 май 2009, 23:19 ч.

от Луната
Мнения: 1 752

Когато дъщеря ми беше на 4 месеца и аз видях EFP

. Бах ужасена. С мъжа ми много мислихме и решихме да го махнем. Понеже забременях с противозачатъчни, а пиех и едни хапчета за отслабване, преценихме че е по-добре да го махна, отколкото да треперим 9 месеца дали не съм му навредила. И ако му има нещо как бих си простила, че съм го родила Confused

. Разликата на мъжа ми и девер ми е 2 год, като между тях свекърва ми има аборт. Девер ми се е родил без щитовидна жлеза и понеже тогава не се е правело това изследване на новородените, са го разбрали, когато е бил на няколко месеца. Резултата от лекарския пропуск е, че той е умствено изостанал. Като виждам как свекърите ми страдат, а с тях и девер ми, това също наклони везните. Така че най-добре е да се посъветваш с лекар относно лекарствата, които си пила и след това да вземете окончателното решение. По-на зад имаше постове със статистика колко семейства не могат да имат деца, даже те съветваха да прочетеш и в родители преживели загуба, но има и друга тема- тази на родителите с болните дечица. Те също са дар от бога и родителите им ги обичат, но все пак ако са знаели предварително, че има риск сигурно не биха ги родили Confused

. Надявам се да няма такива проблеми проблеми и да вземеш най-правилното решение за теб и семейството ти Hug

# 61 7 май 2009, 06:39 ч.

Мнения: 9 776

Цитат на: skarlet! в вт, 05 май 2009, 15:31

Здравейте,мами! Hug

... С мъжа ми в едни момент сме сигурни, че ще си задържим детенцето...

Нали си даваш сметка точно за това? Така написано, дилемата пред теб и мъжа ти е - да родим ли детето си или да го...Възприемайки ситуацията по този начин, трябва да му дадете шанс да се роди. Ако пък си го написала просто така, за по-голям драматизъм, отиваш, правиш аборта и продължаваш напред. Лично за мен е въпрос на възприятие и драматизма е излишен. Успех!