Нападали/ограбвали ли са ви насред улицата?

И на мен ми смъкнаха синджир от врата в 16ч на улицата. Крадецът избяга. синджирът беше масивен, доволна съм поне, че не ме събори като го дръпна. Случвало се е и с моя приятелка.

И аз да се "похваля". Два пъти са ми крали чанти. Първият път преди 10-на години в Х. Димитър, пред 42 ОУ. Вечерта пеша отивах на гости. Чух как някой затича след мен. В следващият момент някой ме блъсна силно и паднах на земята. Оказа се че са две момчета, единят ме блъсна а другият ми дръпна чантата. Затичаха в различни посоки. Виках, тичах, но без резултат естествено. Само телефона спасих, защото ми беше в джоба. Вторият път в една закусвалня на Граф Игнатиев. Взех си си хапване и седнах, чантата на масата, но дойде една жена и аз да не и пречи я сложих на стола. Чувам само след 2-3 минути, как бързо някой хлопна вратата. Погледнах чантата ми я нямаше... Търсих в безистените, даже в кофите заничах, но чанта няма  Последно преди дни, майка ми стояла с нейна колежка на спирка в Слатина. Минал едър циганин с качулка на главата, бавно бавно и изведнъж сграбчва златният синджир на майка ми, къса го и хуква.
Сега когато има хора около мен ръката ми винаги е върху чантата. И до днес като чуя някой да се затичва зад гърба ми съм нащрек. Бъдете и вие! Ако сами не се пазим, няма кой

Преди няколко години видях как в градинката срещу жп гарата в Плевен на една жена й открадна чантата една циганка. Жената успя да я стигне и да си я вземе обратно и така реагира и тя ,явно удари циганката или нещо такова....Точно в този момент от храстите изкокна цяла тайфа други циганки и я нападнаха и почнаха да я удрят....Разтърваха (по-скоро отърваха жената) ги таксиметровите шофьори наблизо.
Така че понякога крадците най-нагло могат и да те нападнат като ги хванеш.

 И аз се учудих, как смело някои нападат цигани, като те обикновено са в комбина няколко човека.

Като ви чета и се радвам, че винаги съм имала афинитет само към евтини и малки бижута.

Два пъти са ме обирали на улицата като дете и никой не ми е помагал. Всеки гледа напред и това е. Много подло племе сме.

Ами дали си с евтини или скъпи бижута, няма никакво значение. Ако решат да те ограбят, могат да го направят и за 5 лева, както и го правят. Интересно ми стана,с  какво мога да ограбят едно дете?

Станах неволен свидетел.
В двора на училището до нас две момичета блъснаха една жена и ^`и взеха чантата.
Да,обаче някакви момчета тях ги блъснаха и върнаха чантата.

Кихотке,децата масово си носят телефоните на врата,първият изгорял обикновено е телефонът.
Яке,обувки,даже и торбичка с учебници(преди няколко години тези обири бяха масови,особено около училищата).
Дано на никой не се случва! [/b]

В сегашни времена да, съгласна съм. Обаче съфорумката пише, когато била дете. А тя да предположим  е поне на около 30 години жена, та ако е било преди 20 години, децата тогава са нямали  мобилни телефони на вратовете си. Затова се заинтересувах , по нейно време, какво точно и се е случило и как са я ограбили.

Пак не съм разбрала,зна4и.
Както и да е,извинявам се!

Хиър Агейн ще си каже.

Връщахме се пеша по центъра с колежка от работа.Бях с масивен ланец.Видях,че двама господа вървят постоянно до нас.Спряхме се пред витрина за обувки и за части от секундата единия се приближи и го дръпна.Залитнах и докато се осъзная нямаше следа и от двамата.

Ааа, нямам 30 още, ей!  Единият път бях под 10, на Щросмайер. Тамън бях станала чавдарче и демокрацията почна. Спира ме един мъж и пита колко е часът. И аз казвам. Той ми вика "аз съм асансьорен техник, дай часовника да ми помогнеш да поправим асансьора ей тука". Аз му го дадох, щото нали, възрастните винаги са прави, както казваше другарката Янева в първи клас, и той избяга.

Вторият път беше на Витошка и Неофит Рилски. Не помня на колко бях, но някъде към 11. Спряха ни някакви големи момичета, колко е часът, как се казвате и ни притиснаха към някаква кола и ни пребъркаха. Пари, часовник отидоха.

А за бижутата - исках да кажа, че нося не метал, а дрънкулки от рода на мъниста, пера и прочие джунджурии от арт галерии, които явно не представляват интерес за тия, които ще късат синджири от врата.

Сетих се и за още една случка. Пътуваме си с моя приятелка в тролея и тя изведнъж почувствала как някой й бърка в чантата. И гледа едно циганче ама до лакът си заровило ръката в чантата й.. Тя му я извади, скара му се и това беше. Кво да го биеш, то дете.

За първи път ми се случи, като бремнна, ама много бременна бившият ми мъж ми беше подарил масивен златен синджир, аз злато не харесвам, но го носех за да не го обидя. И едва чаках, следващата година - високосна да си имам оправдание да сваля златото. Минавах покрай спирката на Майчин дом, пълно с хора аз с корем до следващият стълб. И с обичайното "извинявайте колко е часа"  ме хванаха за синджира и го откъснаха извиках, но от пълната спирка никой не помогна. Аз бях изплашена и шокирана но се радвах, че поне не ме бутнаха или удариха. Най се обидих на реакцията на мъжа ми /по ред причини ясно що е и бивш/. Разказах му вечерта и той поиска да види врата ми, каза че такъв синджир с дърпане нямало да с скъса, наистина нямах никакви белези, и той реши, че съм го дала на някого или продала Както и да  е това беше преди 12 години. Вторият път беше скоро миналото лято.  Взех си открита кола, но по стар навик си хвърлях чантата на седалката до мен. Един колега ме видя и каза "Ти добре ли си бе, ще ти я вземат на някой светофар - бързи са" И аз изхитрих и започнах да си заклещвам дръжките на чантата за ръчната спирачка И няма месец на Сливница, накво цигане момиче на 15-16 години да вземе да се метне да ми дърпа чантата, ама явно съм се била заблеяла в светофара и изобщо не я видях и подкарах....но задръстване зад мен един таксиметров шофьор се развика, и в следващият момент видях как държи неква девойка за косата и и набива ега ти шамарите. Та той ми обясни , че се е метнала да ми вземе чантата.  То ясно аз не мога да се боря с гадовете, които си мислят, че могат да лежат на чужд гръб, нито имам власт, нито нищо. Но за себе си съм взела решение никога не купувам нищо от махленските айдуци, дори цената да е много добра, зная, че някой човек  събирал пари, мечтал си е и са го обрали. Също не купувам и от заложни къщи. Вярвам че ако никой не им купува вещите, които предлагат и ясно от къде ги имат, няма да краданат, защото няма да има смисъл.

На мен ми свиха чантата с документите от количката, докато пазарувах в Била - когато давах обяснения първо пред охраната на магазина, а после и пред полицаите, ми казаха, че така изчезва поне по една чанта на ден...

Случвало ми  се е в автобуса да  ми  вземат портфейла 2 пъти - но  винаги ме е било  яд за документите  -  слава  богу  до  сега винаги са се намирали документите  ми  в следващите  2- 3 дни и не ми се е налагало да  вадя нови.
Помня веднъж станах свидетел как една бременна циганка отмъкна скъсания  портфейл на едно бабе... реагирахме с бабето по едно и  също  време - докато   се бабата се пипаше за портмонето  аз вече бях заприщила вратата- мангалката да не избяга - една жена не се стърпя и  и заши  2 шамара - нищо  че била бременна .... а може и корема и  да е бил  фалшив  те какво ли не измислят 

Ако си носите портмонетата в чантите, дръжте ги увити в едни много шумкащи целофанови пликчета от един малко по-плътен целофан, всички ги знаем, шумкат много неприятно. Така в транспорта, като някой реши да бръкне в чантата, поне ще го чуете и ще реагирате на време. Тази хватка я научих от един 10-годишен крадец още от времето, в което работех като социален работник и ми го бяха стоварили да се занимавам с него като "случай", не че после се е отказал от кражбите де