Разбират ли се тъщата и зетя?

Според мен най-добре е да се изнесете на квартира,поне временно .

Нека да си се настройва майка ти.

Търсете си жилище и това е.

А, и не и отказвайте НА ИНАТ съдействие, а го правете в удобно за вас време.

Търсете си ново жилище..., а като нямате възможност да си купите, тогава отидете на квартира. Това ще е най-доброто и правилното решение според мен, защото тя щом е започнала да те настройва срещу съпруга ти, заради това, че я одрязва от време на време, тогава си представи какво ще става по-нататък...

И мойта е горе-долу така, с тази разлика, че майка ми никога нищо не споменава за апартамента, че от мен търпи като и скръцна със зъби и че зет си го закача в краен случай /не че има много притеснения и скруполи по въпроса, де/ а мен повече и то него когато той можа, а мен на минутата
Прекрасно рабирам как всеки път когхато не ти е удобно, а трябва да го направиш, защото това зависи и от странични обстоятелства, ти иде да излезеш от кожата си, но го правиш.

И аз бих те посъветвала да се изнесете на квартира, ако рабира се имате финансовата възможност да го направите, защото според мен при вас нещата са стигнали доста далеч, щом вече чуваш такива реплики и от майка си и от сестра си ...

А иначе, по въпроса от заглавието - не се долюбват ама се търпят и много са любезни един с друг /

Да излезете на квартира при самостоятелен апартамент в тези мътни времена е тъпо. Възрастните хора се самозабравят понякога и трябва някой да ги разтърси и да ги свали на земята. Подготви си една реч, хем сърцераздерателна, хем дръзка. Кажи й как се чувстваш, и че не можеш да повярваш каква болка ти причинява, че разбира се, тя ти е най-скъпият човек, защото ти е майка, но ако наистина те обича би трябвало да се постарае да ти помогне да си запазиш семейството... Дрън, дрън... Питай дали би се чувствала добре ако при свободен апартамент вие излезете на квартира... Припомни й от колко неща сте се лишили само за да я направите щастлива и да не се чувства самотна... Ако е нормална застаряваща жена трябва да подейства.

Мъжете по принцип са доста по-толерантни от жените. За да стигнете дотук, явно има прекаляване.
Много ми е интересно пък сестра ти как си ги позволява тези коментари 
Можеш да й предложиш (ако можете да си го позволите), вие да се изнесете на квартира, а тя и мъжа й да се нанесат в апартамента и да започнат да обслужват майка ти по нейните изисквания 

майка ми и съпругът ми се разбират страхотно,обичат се много.
имало е в моменти,в които тя го е издразнила с нещо,или той нея,но нищо сериозно.
и на нас много неща са ни дадени от родителите,включително и апартамента,но ние режем сериозно,ако някой прекалява и не се чувстваме длъжни да слугуваме на който и да е,заради нещо.
иначе помагаме,когато ни помолят,но ако имаме възможност-тоест време и желание.

Мисля , че ако имате възможност е добре да се изнесете на квартира . Другия вариант е както са те посъветвали да поговориш с майка си . Но не мога да разбера сестра ти и нейното отношение е много огорчително . Нямам сестра , може би за това не бива да давам мнение , но ако съм на твое място ще се замисля как да се държа с нея

Aз , ако бях, такъв щях да и забия на сестра ти!Щом с нищо не помагат да си държат устите затворени!Разберете се с майка ти или отивайте на квартира, ако имате възможност.
Моите са в прекрасни отношения.Мъжът ми винаги помага на родителите ми финансово.Ако е по-голяма сума(ремонт за нещо или пари за адвокати, заради земите), тогава с брат ми си поделяме сумата и така...

Разбират се тъщата и зетя...  както снахата и свекървата. 

Когато са на голямо разстояние един от друг, всички са толкова мили!!! 

С първото не съм съгласна.  Няма я тази ревност. Кой по-по-най.  Свекървата готвела по-хубаво мусака - я да видим. 2мес. само мусака ще готвя , ама ще я надскоча.

С второто - напълно. Ти, като си на хиляди километри , сигурно сте си много мили. Ние сме само на 500 и пак сме си мили.
А иначе - смея ли да кажа - много е малка тази България - зетят чете тук. Обичам те, зетко.


Към авторката - ти си получила жилище, а сестра ти - не. Така ли е? Живей си в жилището и обясни на роднините, че нямаш нищо против да помагаш, но имаш и собствен живот.

Права си. Очевидно е, че конфликтът снаха-свекърва е по-често срещано явление. Независимо къде живеят младите. 

Конфликтът зет-тъща се среща по-рядко. Зависи от хората.

Разбират се и то много добре. Толкова добре, че на моменти ревнувам.

Ако бях на ваше място, щяхме да се изнесем на квартира.

Може би нямат възможността да се изнесат на квартира.
И ние живеем в апартамента,който се води на майка ми,но причината ,поради която няма да напусна това жилище,независимо от всичко,е,че това е моят дом откакто съм се родила и тук живя баща ми!

И при нас има разни ....пререкания с родителката.Постоянно се меша там,където не й е работа.Абе,аз за майка ми какво да говоря...Това е жената,която предпочита да слугува на мъжа си и да му прави компания,сакън да не му стане нещо,отколкото да гледа внучка си за няколко часа!Вчера един час след като дойде вкъщи,след като я накарах със зор да дойде да погледа внучката,която толкова "обича",ми се обажда да съм се прибирала.Казах й,че няма да се прибера още,знаейки точно какво иска-да се прибере при мъжа си,който е по-важен от всичко друго  ,включително от внучката и собственото й дете.И това го е показвала по изключително гнусни начини,нееднократно.Не ми се разправят тея истории,защото после пак ще се чувствам гадно.
Та,обажда се тя втори път след половин час и ми казва,че ще остави детето в полицията и ще го обяви за изоставено...После,след около петнайсет минути ме заплаши,че ще се обади на свекърва ми да дойде да ми вземе детето.В тоя момент много съжалих,че съм й споделила някога "като на майка" притесненията ми със свекървата!

След вчерашната случка мъжа ми каза,че никога повече,дори и да иска,няма да й остави да детето да го гледа.Аз съм на същото мнение!

Винаги е компетентна по всички въпроси и най-вече тези,които се отнасят до моето семейство.Мъжа ми почна да не я понася,защото и на него му говори глупости от сорта ,че съм искала да си разбивам семейството .На мен обича да ми казва,че той ще ме напусне.

Няма какво да направя.Примирила съм се,че нещата ще са такива.Просто занапред ще гледам да избягвам доколкото мога контактите си с тази ......жена.Ще гледам да огранича контактите й с детето,защото още отсега почна да му промива мозъчето и да го настройва срещу мен.Това няма да позволя!

Майка ми и мъжът ми се разбираха много добре.
Взаимна любов и уважение царяха между тях.

Много добре се разбират, най-вече вечер на ракийка и салатка 

Да, разбират се идеално. Няма какво да делят. Майка ми изобщо не го товари, даже напротив - винаги помага с каквото може.

Относно:

Винаги има - излизате на квартира. Все си мисля, че хората, които не са живели на квартира си мислят, че е много страшно. Да, разход е, но когато искаш да живееш спокойно и да не се чувстваш длъжен - път има. Стига човек да иска. Не приемам оправдания.

Учудващо добре се разбират предвид това, че живеем заедно.

Приятеля ми и майка ми се разбират перфектно! Тя го обича изключително много,той нея си я уважава и т.н!
Знам,че още не ми е станал съпруг съответно тя на него тъща,но и този ден ще дойде и искрено се надявам да се разбират и за напред така 

Разбират се, но ние живеем отделно, под наем.

Да.

Да

 Ами...как няма да се разбират като са се виждали само веднъж за 3 години на всичкото отгоре нито майка знае Френски нито той Български.Майка иначе все ме кара да го науча на Бг. език ама аз пък си мисля защо да си вкарвам таралеж в гащите.Добре са си така
(естествено шегувам се за последното )

Да.Живяли сме заедно  доста години но и до сега когато се наложи мъжа ми търси майка ми повече от майка си.
Аз също се разбирам с майка му.Два пъти сме я канили да ни гледа децата за по 6 месеца и много ни слушаше.Преди години имахме проблеми заради имена,но отдавна съм най добрата и прехвалена снаха.
Зет и тъст не се обичат много много и то защото таткото гледа на дъщеря си като на собственост и зета не е нищо повече от "онова лошото което му я открадна".Ревност.Няма оправия.Много години минаха ...

Те, хората, са го казали, я колко вицове са натворили по темата!
Възрастният човек, когато стане пълнолетен, следва да се стреми да си уреди живота сам, без да зависи от мама и тати. Тогаз и отношенията си вървят чудесно. Ако ще е зависим- то да е до време, с ясна перспектива колко и как. В противен случай- ще си плаща с нерви и разбити отношения. Всяко нещо на тоя свят се плаща, на пръв поглед "безплатният дом"- най- много.
Да се надявате- бива, но трябва и да поработите целенасочено по въпроса.

Да, майка ми и съпругът ми се тазбират чудесно. Понякога даже се 'съюзяват' срещу мен.
Никога обаче не сме живели заедно с родителите си или в предостъпен от тях дом.

Майка ми и мъжа ми имат нормални взаимоотношения-не преливат от любезност,но и никога не са се карали.
Във вашия случай ви пожелавам по-бързо да станете самостоятелни,да живеете отделно.Сестра ти е права,че това жилище не е само твое,но от начина, по който е казано определоно бих преосмислила взаимоотношенията си с нея.

Не се разбирам със зетя, много обича да вдига скандали за нищо.За наказание вече не му правя любимите му пържолки, които даже сънувал.Оплакал се на дъщерята, че той навсякъде разказвал колко хубави пържоли правя и ги сънувал даже, а аз вече не съм искала да му правя.

Майката е над всичко! Трябва да се намери път на разбирателство и уважение.

Каква е приликата между тъщата и тортата.
Че зетьовете я предпочитат изстудена и със свещи

Това ми е болна тема, просто се надявам че все пак един ден, може да стане чудо....

 Моят мъж много обича да разказва на майка ми вицове за тъщи. Голям купон става. Те и двамата са бърборковци и купонджии и си много си допадат. Е, голяма роля за разбирателството им играе това, че се виждат веднъж на два месеца все пак.

Не спирам да се смея на тия идиотски вицове.
По темата - разбират се, да. Много добре дори, пу-пу! Е, фактът, че родителите ми живеят на няколкостотин километра от нас и се виждаме рядко, вероятно също допринася за тази хармония. Но, от друга страна, свекърите живеят много близо до нас, а аз с тях си се разбирам добре, така че явно е до хора и - в немалка степен! - до късмет.

о- о-о ние сме така от 12 години, но спрях да им обръщам внимание на всички и съм си добре.
 

Към авторката- Роднините са си роднини, ама сиренето е с пари. И за да не се чувстваш длъжна на майка ти и да не си разваляте отношенията- плащайте й наем. Това съм го играла и въпреки, че за моето семейство е непонятно и те предпочитаха да живеем с мъжът ми при тях, ние избрахме съвсем самостоятелно жилище.. на баба му, и й плащахме наем. За ергенският ни живот беше прекрасно. Сега обаче с малката се преустройваме и моите родители решиха да подарят на малката един от техните апартаменти. Така хем  аз не съм им длъжна, хем го направиха по своя воля, хем няма да могат да ми се месят, защото още като го даряваха ги предупредих, че след като си сложат подписа вече няма да има "нашият апартамент", а "апартамента на Чавдара". ще видим обаче как да им благодарим, но ще го правим не по принуда, защото нямаме друга алтернатива, а защото те ни направиха добро. Винаги има начин, стига да има желание...
А относно отношенията тъща - зет : Случих на мъж и майка ми много си го харесва зетя, но и преди, когато не е одобрявала връзките ми, просто ми го е казвала и до там. Никога не ми се е бъркала и никога не е злословила. Имало е случаи да отказва да се среща с даден човек, след време установих, че е била права, но решението за раздялата ни беше само мое, без нейна или на баща ми намеса. И все пак, тя като майка гледа аз и дъщеря ми да сме добре, чак след това зетя. За това и не ми преписа апартамента на мен, (може утре да реша да се разведа, няма да деля я), а го дари на малката с изричното условие в нотариалния акт, аз да мога да го ползвам докато съм жива... За мъжът ми нищо не пише- той си има родители- да го осигуряват. Ето за това си ги обичам наще. 

Разбират се добре... От зетя по - хубав няма.
Когато мъжо се прибере вечер, един от първите му въпроси е дали майка ми е звъняла, как е , що е ... Не само майка ми, ами и цялата рода не могат да го нахвалят... Къде е бил до сега, та не ме е взел по - рано /да ги отърве от мен  /... Понякога се шегувам, че вече той им е по - мил от мен...
Иначе живеем отделно, под наем. Така и тъщата и свекървата са далеч, и има мир и спокойствие. Никой няма време да се оплаче от никой

имаше нещо такова "Зет като мед, а снаха като змия"

Мисля, че се разбират идеално ,но като живеят на доста разстояние  то всъщност така и аз бих се разбирала чудесно със свекърва ми 

А бе аз не мога да разбера как точно един подпис променя нещата - нали все ти е даден даром т.е. продажбата е фиктивна. И в двата случая ще чувствам, че съм длъжна, с подпис или без.
А за благодарности - едно благодаря с целувка смятам за най-подходящо. Материални подаръци със сигурност не ми се струват добра идея, защото няма да са равностойни.