За порното, камерите и мъжката природа

Здравейте,

Имам си едно проблемче, което ме гризе от няколко дни насам и не мога да намеря правилния начин, по който да постъпя.
Имам си прекрасен мъж, перфектният баща на децата ни, изкарва достатъчно пари, грижовен и мил е. Никога не съм го ограничавала в нищо.
Обаче преди няколко дни разбрах, че има виртуална връзка в нета. Почна да се държи странно, аз започнах да попоглеждам компютъра му, докато го няма вкъщи. Видях някои много гадни разговори с една определена персона в чата, които ме подтикнаха (ако щете ме ругайте, ако щете не) да сложа една специална шпионска програмка, която да прави скрийншотове. Ами оказа се, че освен че си говорят "разни неща" с девойката, мъжът ми си пуска камерата и се снима гол пред нея (да, съвсем гол и показва абсолютно всичко). Онази също прави така....
Това ме шокира, никога не съм го очаквала. Никога досега не съм имала повод да го ревнувам. Жената е в друг град и за момента явно нямат възможност да се срещнат. Явно и мъжът ми се страхува от това, защото доколкото го познавам ако искаше, можеше и посред нощ да се качи в колата и да отиде. Все още има някакъв свян. Но пък от известно време започна да ме сондира за тройка. И в чата с онази другата си говореха, че е по-добре да правят секс, но заедно с мен, за да не е толкова гадно.
Това е, сега просто не знам какво да правя. Смущава ме, че мечтае (и то много реално) за друга жена. Не знам дали не мисли за нея, докато прави секс с мен. Шокира ме, че си показва тялото пред нея в Интернет. Все се опитвам да си представя, че нещата, за които си говорят в чата, са просто детински мъжки глупости, но ....... Май не е така.....
Как бихте постъпили на мое място? Да го зарежа и да погреба всичко, което сме имали досега? Не ми се иска. Финансово ще се оправя, но... Иска ми се да разбера къде и как е умряла любовта му към мен, защо го няма желанието му отпреди, защо е нужно да се стига до виртуални (а може би след време и реални) забежки. Дали има смисъл да се ровя в душата му, за да се опитам да си го върна, може би проблемът се крие някъде в мен (не съм секс бомба, но никога не съм му отказвала секс, когато си е поискал и уж всичко е било винаги ок).
И не, темата не е пързалка. Може би пързалката е в мозъка ми - чувствам го толкова гладък, толкова вледенен и се чувствам толкова тъпо. Определено имам нужда да поговоря с някого, но ме е страх да споделя това (по-скоро ме е срам да го споделя) с приятелките ми в реалния живот.